monte christo

Ти, Агапий го остави, неговата редакция е точно толкова достоверна, колкото и класическата. Само това, че Исус проповядвал освен на евреите и на други народи (и в класическата и в агапиевата редакция) е достъчно основание да смятаме, че известието в никакъв случай не се отнася към първи век, когато христианството все още не скъсало с юдаизма. Талмудическата история за Йешуа бен Пандера, макар и да се свързва с Исус от евангелията се отнася за предполагаема личност живяла през 1 в. преди Христа. Този Йешуа бил убит в Лида с камъни и после обесен. Къде е приликата с евангелския Исус, които уж е разпнат през първи век след Христа? Тук (Деревенский 2010, 57) попаднах на интересна информация за Теофил Едески - известен със сирийските си преводи на популярни християнски произведения написани на гръцки и за късното арабско копие (редакция от XIV-XV век) на текстът от Агапий Манбиджски (живял докъм 942 г.): Сирийские христиане располагали довольно обширной литературой. В широком ходу был у них уже упоминавшийся перевод «Церковной истории» Евсевия Кесарийского. Примечательно, что ссылки на Евсевия находятся у Агапия непосредственно до и после «свидетельства Флавия». Вполне вероятно, что и само «свидетельство» епископ Манбиджа взял из одного из сирийских вариантов «Церковной истории». Кроме того, Агапий называет своим источником утраченные ныне сочинения сирийского хрис- тианского летописца Феофила из Эдессы (л. 118). Последний известен как переводчик с греческого некоторых популярных христианских произ- ведений. Не исключено также, что «свидетельство Флавия» Агапий поза- имствовал у Феофила, а уже последний списал его с «Церковной исто- рии» Евсевия. Но это не снимает главного вопроса: почему все-таки цитата Агапия существенно отличается от традиционных вариантов «свидетельства Флавия» (в том числе и сирийских) и носит явно нехристианский харак- тер? Здесь уместно сказать, что «Книга титулов» Агапия дошла до нас посредством арабоязычных копиистов, вдобавок в относительно позд- них списках — XIV–XV вв. В этой связи О. Бетц высказал предполо- жение (в частной корреспонденции), что вариант Агапия также мог под - вергнуться редакторской правке, однако уже не христианской, но мусуль- манской (арабской). Мусульманские переписчики или переводчики труда Агапия приспособили его цитату к своим представлениям об Иисусе, и в этом виде препарированное «свидетельство» создало иллюзию, жертвой которой стал Ш. Пинес, будто бы этот текст написал сам Иосиф Флавий. Добавим, что явная мусульманская правка ощущается и в других местах «Книги титулов» (см. раздел VII, прим. 33, 34). В гръцкият цитат на "свидетелството" седи "Той привлякъл към Себе си много иудеи и много елини (Деревенский 2010, 37, 51). В сирийският превод на "Теофания" стои "много иудеи и люде от езичниците", а при Михаил Сирийски: "Много от иудеите и другите народи станали Негови ученици" (Деревенский 2010, 51, 53). То ест, преводът "И много от иудеите и другите народи..." при Агапий Манбиджски не означава задължително предатиране на гръцкият оригинален текст на Йосиф Флавий извън рамките на I век сл. Христос. Тук друго е интересно: за Иисус се говори като за историческият Иисус, а не като за Месията, който чакат иудеите. С други думи: имаме по-късна християнска интерполация (нагаждане, манипулация, че според иудеят Йосиф Флавий мъдрият човек Иисус е Месията) при гръцкият текст (при всички положения след I век), но същият този оригинален гръцки текст на "свидетелството" от Йосиф Флавий (където той просто съобщава за Иисус и неговите последователи) най-правилно (коректно) е бил преведен на сирийски (вероятно от Теофил Едески), откъдето по-късно (фактически буквално) е преведен (отново коректно) на арабски от Агапий Манбиджски и приведен (използван) от ал-Макин и други християнски арабоговорящи историци. Да, няма грешка - Иисус, наричан от християните Христос, е засвидетелстван от Йосиф Флавий, т.е. говорим за реално съществуваща личност, оставила най-големите следи в историята. Тук няма никаква митология! Този Йешуа, убит с камъни в Лида, в равинистическата традиция всъщност е наричан Бен Стада. Научил се на магии в Египет. Има по-късни добавки в кодексите, утвърждаващи, че "Бен Стада е Бен Пантира" Но както ни указва Деревенский: "впечатлението, че тези лица са свързани произволно не изчезва".

Мда... интересен клас сте били. Единствен ти си останал с разсъдъкът си, та сега просто папагалиш оттук-оттам, без да напрегнеш малко този мозък и да прочетеш това-онова по темата. Така и не ме запозна с тезисите на някой от митологичната школа, в достиженията (анализите) на която ти така сляпо вярваш. Аз ли трябва да го направя?

А доказателства, че този Шаул наистина го евиждал, освен приказките в евангелията:-) А за конвертирания фарисей- на всеки може да се случи да слънчаса( поне за Павел вече има някакви доказателства за реално съществувала личност) Аз като ти казвам, че нищо не разбираш от Библия, ти се мръщиш пред монитора... Конверсията на Шаул е описана не в Евангелията, а от самият него в Деяния Апостолски. Не знам доколко тази историческа личност е била слънчасала, но знам, че определено свидетелства за... Иисус

Ами той и Шаул, полицейският префект, назначен от Синедриона за борба с престъпниците-християни - също го е виждал. Та дори Иисус му е говорил... Как да си обясним картинката, дето един фарисей, болен на тема "мразя християните", е станал християнин на път за Дамаск?

Физически и археологически свидетелства няма и за... Александър Македонски. Щото не можем го откри в саркофага нейде из подземията на Александрия в Египет. Сега трябва ли да се втурнем и да обявим монетите с ликът му за манипулации? Подобни свидетелства няма и за неговият "пътуващ" 100 хиляден град из Сирия, Персия, Мидия, Бактрия - войници, жени, деца, безброй каруци, магарета и камили. Тогава какво правим? Отричаме ли го Искандер, че е бил в Индия? Нито един индийски епос не съобщава за него... EDIT: пък и друго ми дойде на акъла - нали, според християните, Иисус е възкръснал? Как тогава да открием физически и археологически свидетелства от Него (нали е Бог!)? Хлябът от Тайната вечеря отдавна е изяден, виното - отдавна изпито...

KalI, това са цитати извадени от контекста. Аз съм убеден на 100%, че ти не разбираш за какво точно иде реч (във какъв контекст е упоменато всичко това). Приказваш за Библията, но не знаеш как и кога (по какъв начин) е създавана. Нито пък стилът на изложение. Например ти не знаеш, че Танах (т.е. Старият Завет) е кодекс. Новият Завет също е кодекс. Пак повтарям - не се отклонявайте от темата...

Тук не дискутираме дали има, или няма Бог. Моля, придържайте се към темата: Има ли исторически данни за Иисус Христос?

Че Талмуда не споменава за Христос (=Машиах=Месията, т.е. Помазаникът) е ясно. Няма кой да приеме Иешуа за Месията. Но че споменава за същият този Иешуа, за който християните твърдят, че всъщност е Месията, когото очакват иудеите, е повече от ясно. Както ни указва Деревенский (2010, 270), само името на Иешуа се съкръщава (поради пренебрежение) на Иешу: "Това (съкращаване на името - бел. моя) се явява специфическа особеност на равинската традиция по отношение към основателя на християнството; другите имена в Талмуда не се съкращават".

Талмудът е част от свидетелствата относно историчността на Иисус Христос. Фигурира ли Иешу(а) бен Пантира в Талмуда? Фигурира - да! Няма какво да си кривим душата. С каквото и пренебрежение да се отнася еврейската (иудейската) традиция към Иешуа, тя не може да избяга от историята си

Kall, би ли разгърнал нашир и надлъж твоята концепция за "сериозна критика относно надежността"? С кой изследовател от митологичната школа ще ни запознаеш? Талмудът (като писмен свод) не е по-ранен от Иисус Христос. Наченат е долу-горе по времето на Христа и е завършен след около шест века, т.е. по времето на Хосров II Парвиз и Маврикий.

Той и апостол Павел е бил фарисей Но точно тази философско-религиозна правна школа не може да надскочи себе си (и да приеме Йешуа за Машиах), макар самата тя да е достатъчно близо до учението на Иисус Христос. Йосиф Флавий свидетелства, че "мъдрият човек по име" Иисус е разпънат от Пилат Понтийски (предполагам, няма да стигнем до абсурда да отричаме и римският губернатор). Йосиф Флавий свидетелства дори, че учениците на Иисус твърдели, че той им се явил на третият ден след разпъването и бил жив. Самият Йосиф Флавий си е останал иудей и надали е вярвал на учениците относно възкресението на Йешуа. Но е бил наясно, че такъв "раби" е съществувал.

Истинският (оригиналният) пасаж от Иудейски древности на Йосиф Флавий се намира на арабски език у Агапий Манбиджски. Йосиф Флавий действително е свидетелствал за човекът ("лицето") Иисус, за когото преди са говорили (предсказвали) пророците визирайки Машиа(х). Текстът: гръцки ===> сирийски ===> арабски.

Е, как да няма бе, човече?!? Йосиф Флавий, Тацит, Светоний, Плиний Младши, Писмата на Адриан, Писмото на Мар бар Серапион, Лукиан Самосатски, Гален; ако искаш вземи и новозаветните апокрифи (там Свенцицкая е специалист), че и Талмуда с Корана... Хубаво е да ланкаме врели-некипели, ама поне да погледнем източниците отгоре-отгоре, а?

Мисля, въпросът за историчността на Иисус Христос веднъж завинаги трябва да се реши. Поне в този форум. За умните и трезвомислещите хора проблемът (казусът) много, ама мнооого отдавна не се състои в това, дали Иисус Христос въобще е съществувал, а дали реално съществувалият Иисус Христос е Бог (Логосът у Бога, въплътилото се в човек Слово Божие; т.е. Синът Божи). Просто трябва да четем повечко. Ето малко материал за размисъл: Бокэм, Ричард. Иисус глазами очевидцев. Первые дни христианства. Живые голоса свидетелей (2011).djvu Эта книга — удивительное расследование всемирно известного ученого, которое проливает свет на жизнь Иисуса и происхождение Евангелий. Сюда вошли результаты новейших исследований древней культуры, человеческого мозга, механизмов памяти. Автор объясняет, как получилось так, что слова и поступки Иисуса не были забыты и достоверно известны всему миру и теперь, и приоткрывает завесу над одной из величайших тайн Библии: тайной личности любимого ученика Иисуса, загадочного автора Четвертого Евангелия. Впервые на русском языке главный труд одного из самых авторитетных специалистов по Новому Завету. Данн, Джеймс Д. Новый взгляд на Иисуса. Что упустил поиск исторического Иисуса (2009).djvu Книга посвящена самой ранней традиции восприятия Иисуса, традиции, сохранявшейся в рассказах его учеников, которые передавались из уст в уста. Учитывая особенности устной коммуникации, автор подчеркивает значение веры в Иисуса - в противовес "историческому" подходу, недооценивающему значение веры, сконцентрированному исключительно на критике письменных источников и представляющему своего исторического Иисуса как якобы единственно аутентичного. Книга вносит необходимые поправки в исторические исследования, связанные с личностью Иисуса. Деревенский, Борис Георгиевич. Иисус Христос в документах истории (2010).pdf Издание содержит свод важнейших исторических документов об Иисусе Христе, как примыкающих к каноническим Евангелиям, так и находящихся вне библейской литературы. Это своеобразное пособие всем изучающим Новый Завет, вне зависимости от того, историк ли это, религиовед, богослов или просто верующий. Публикуемые материалы представляют объективную историческую ценность. Почти в каждом разделе представлены выдержки из сочинений раннехристианских писателей, непосредственно касающихся того или иного документа. В сборник включен специальный иллюстративный материал: изображения монет, чеканенных в Иудее в наместничество Понтия Пилата, обломок мраморной плиты с его посвятительной надписью, погребальная урна с именем Каиафы, Другие иллюстрации показывают, каким виделся Иисус ранним христианам, как развивался его образ в первые века существования Церкви. Принадлежащие разным культурно-историческим традициям, документы соединены в хронологической последовательности и снабжены необходимыми комментариями. Часть документов впервые дается в переводе на русский язык. Лев (Жилле), иеромонах - Иисус Назарянин по данным истории (1934).djvu Маленькая книжка отца Льва Жиллэ состоит из шести глав. Первая имеет немецкий заголовок: «Leben-Jesu-Forschung». Научное восстановление евангельской истории в биогра­фической форме «Жизни Иисуса» было предметом повторных усилий западных, особенно, германских ученых. Опыт о. Льва есть последнее звено в этой цепи. Приступая к своей ра­боте, он обозревает путь, пройденный до него. Гл. II посвящена «источникам жизни Иисуса»; от источников не-христианских и христианских неканонических, о. Лев переходит к Ново­му Завету и дает критическую оценку современного состояния евангельской проблемы. Собственно — история составляет содер­жание гл. III. Она открывается (§ I постановкой проблемы хронологии и заканчивается «последними днями и смертью Иисуса» (§ 7) и суждением о Его чудесах (§ 8). Гл. IV о «Личности Иисуса» распадается на пять параграфов: внешний облик Иисуса (I), пси­хологическое изучение Иисуса (2), характер Иисуса (3), Иисус и люди (4), Иисус и Отец (5). В гл. V о «Благовещении Иисуса» о. Лев сосредотачивает преимущественное внимание на Евангелии Царства и явлении Царства через служение Иисуса (§§ 3-4). Гл. VI: «Вера в воскресшего Господа», заканчивается кратким параграфом (2), имеющим греческий заголовок (в латинской транскрипции (Kyrios Christos (Господь Христос): возносясь во славе, Иисус в сознании учеников запечатлевает свое гос­подство. Он пребывает Господом и для последующего челове­чества. Книге предпослано предисловие с указанием той цели, которую автор себе поставил, и Библиография, содержащая пе­речень небольшого числа основных пособий. Особое «Дополнение» посвящено «Иудейской религии» в эпоху Иисуса. Макдауэлл, Джош. Неоспоримые свидетельства. Исторические свидетельства, факты, документы христианства (1992).doc Над английским оригиналом этой книги, а по существу, фундаментального справочного пособия, работал коллектив из 12 человек, на ее составление ушло почти три года. При подготовке использовалось огромное количество библейских справочников, словарей и монографий. Данная книга подтверждает реальность событий Нового Завета, а следовательно, текста Библии. Насколько достоверно христианское учение? Можно ли научно обосновать веру в Иисуса Христа — Сына Божьего? Да! — вот решительный ответ исследователей разных веков, ответ миллионов молодых людей и старых. Об этом написана книга Джоша Макдауэлла «Неоспоримые свидетельства». Внимательное молитвенное изучение этой книги поможет читателю быть всегда готовым дать разумное и убедительное обоснование своей веры. Одно слово предостережения: не следует думать, что средний человек сомневается в божественности Христа. Большинство населения в большей части стран мира не нуждается в том, чтобы их убеждали в божественности Иисуса или в том, что Он — их Спаситель. Они нуждаются скорее в умении принять Иисуса как Господа и Спасителя, найти к Нему верную дорогу. Таким образом, пользу из этой книги должны извлечь прежде всего христиане. Она не только укрепит их веру, но и поможет более действенно разделить ее с другими. Панчовски, Иван Георгиев — Личността на Иисус Христос (1990).pdf Две хиляди години Християнската вяра озарява сърцата на милиони хора, очертава вечният нравствен идеал – РЕАЛНО ВЪПЛЪТЕН в образа на Иисус Христос, сочи пътища за духовно усъвършенстване и лично спасение на човека. – Кой е учителят от Назарет? – На какво ни учи Спасителят през вековете? – Присъства ли днес Иисус Христос в света? – Въз основа на Свещеното писание – Библията, на древните исторически свидетелства, на културни и веществени паметници, авторът на книгата осветлява тези въпроси. Хазарзар, Руслан — Сын Человеческий (2004).djvu Фундаментальный труд Руслана Хазарзара «Сын Человеческий» продолжает традиции Д. Ф. Штрауса и Э. Ж. Ренана и посвящен исследованию причин зарождения христианства. В отличие от большинства постсоветских изданий, посвященных данной тематике, автор «Сына Человеческого» основывается не на современных русскоязычных изданиях, а на древних (до VI века) источниках (Библия, Кумранские рукописи, апокрифы, древнехристианские писатели, Талмуд и др.), представленных на языках оригинала (еврейский, арамейский, греческий и латинский). Исследовав древние рукописи и установив разночтения и интерполяции, Руслан Хазарзар воспроизводит религиозные воззрения евреев на рубеже летосчислений и выявляет те причины, которые стали основными в установлении новой религии. Можно утверждать, что в русскоязычной не-религиозной литературе более тщательного христологического анализа не проводилось. Руслан Хазарзар известен не только как знаток древних языков и (пост)библейских текстов, но и как критик псевдонаучных работ по древнему христианству — как со стороны христианских и теософских, так и со стороны атеистически настроенных авторов. Эрман, Барт Д. А был ли Иисус. Неожиданная историческая правда (2012).djv Каждая книга Барта Эрмана вызывает яростные споры, но в этой он превзошел себя и удивил всех. Человек, которого считали врагом христианства, доказывает, что Иисус из Назарета – реальная историческая личность. Эрман писал эту книгу со страхом и трепетом, а то, что у него получилось, определит направление всех разговоров о началах христианства на многие и многие годы. Уникальный обзор современных научных взглядов, смелые интерпретации евангельских текстов, блестящие интеллектуальные вызовы – все это ждет вас на страницах новой книги Барта Эрмана, ставшей предметом острых дискуссий еще до своего выхода.

........................................ Шломо (Соломон) е второ дете на Давид и Вирсавия. Ретроспекцията: Давид изнудва Вирсавия, и тя му се отдава в двореца, докато Урий е на война. Красавицата забременява. Урий не знае, че жена му е била съблазнена от Давид, и че е бременна от него. По нареждане на царя е изпратен в сражение на първа линия. Убит. Детенцето, което ражда Вирсавия - умира. Давид се покайва. Прословутият 50-ти псалом... По-късно се ражда Соломон. Двамата имат и трети син. Да, филистимците задигаха Кивота. Направо отмъкнали нещо подобно на ядрен реактор и започнали поразиите... Графе, полека с личните обръщения, да се не наказваме. (бел.мод. Спандян)

Ирландия?!? Исландия?!? Скандинавия?!? А защо не и в Гренландия!!!

Какво рамо да ударя, когато аз мога да работя само с дати от Средновековието? И те даже (в повечето случаи) са бошлаф работа. Надали има нещо по-несигурно в датирането на египетските фараони и еврейските патриарси А възможно ли е да има някаква връзка между морските народи и Тера? Кога точно се е случил медитеранският Биг Бен (Банг)? EDIT: След поражениято си от египтяните, филистимците се връщат в Ханаан, още преди евреите да се дотътрят в своето 40 годишно пътешествие през Синай. Това не буди никакво съмнение. Яхве не прощава на никой малодушието и отклонението от правият път - дори и на Моисей - в Обетованата земя не трябва да влиза абсолютно никой, който има нещо общо с Египет, Златният телец и недоверие (съмнение) в Божият промисъл. Хайде сега, който има всичката мъдрост на Земята - нека той да ни изчисли кое, кога и как?

Боиле, ти вземи я прегледай тази статия отново и допълни това-онова (дай чек към авторите, техните изследвания и страницата). Библиографията (т.е. използваната литература), съде с бележките, изтипосай най-отдолу. Оттам нататък Ка-Ге-Бе-то ще има грижата, пък можеш да я прикачиш и към Академията в свой профил. Но след задължителен преглед, чак тогава Можеш да потърсиш какво са писали и българските изследовател(к)и по въпроса.

На човек му стига само това да прочете от Иван Добрев: През Късната Античност и Ранното Средновековие върху огромната територия от Байкал до Рейн българските племена и самостоятелно-обособени родове наброяват тридесетина. ... ... Българите полагат основите на тюркизацията изобщо и на болгаризацията по-специално на Средна Азия, създавайки тук отделно-самостоятелни български княжества, владетелите на които даже секат и собствени монети. Оттам насетне, когато видиш клеймо Иван Добрев, просто трябва да се сещаш за раздел Алтернативна история, или пък направо в коша... Професоре, кажи ми честно: вземат ли те насериозно учените по другите страни, или и те са същите кукумицини?

Не Юстиниан Мегас, а чичо му - Юстин Стари е бил неграмотен. Юстиниан е бил високообразован за времето си. Участвал е дори в богословски диспути, пък и има принос към Светата Литургия с "Единороден Сине" Други високообразовани императори (да ги изброя на прима виста) са били Теодосий Калиграф, Маврикий, Константин Погонат, Юстиниан Ринотмет, Константин Копроним, Теофил, Лъв Философ, Константин Багренородни, Михаил Дука, Теодор Млади, Йоан Кантакузин... От неграмотниците се сещам за Зинон, Юстин Стари, Флавий Фока, Михаил Балба, Роман Лакапин... Тези ми идат сега на акъла. Ако човек направи едно изследване, ще излязат доста куриози, свързани с императорите на Източния Рим За да си държавник, трябва да имаш усет към околния свят. Истинският държавник не седи на едно място, и не чака придворните лакеи да му кажат, че лайното мирише приятно, щом е царско Вземаме за пример Василий Млади (т. нар. Българоубиец). Ако използваме съвременните критерии, той е стигнал някъде до 6-7 клас с образованието си (т.е. доникъде), а след това животът в двореца така го е грабнал, че... останалото е класика. Обаче природно надарен с интелект, че и след половинвековно царуване поумнял и помъдрял в пъти повече, отколкото Лъв Философ и Константин Багренородни взети заедно!

Е защо, бе? Историята с Иосиф е ясна. Той е бил вторият човек в Египет (след фараона). Явно по времето на хиксосите, щото при египетска династия това няма как да се случи - семит да заеме толкова висок пост. 400 години не означава точно 400 астрономически години до последната секунда. Там някъде, около...[1]. Давам примерни дати от Иосиф до Мойсей: 1600 пр. Хр. - 1200 пр. Хр. Казах - примерни дати, с + – десетки години и аз не знам колко. Сега да не вземете да ме ръфате всички [1] пример с възрожденската българска история - пет века турско робство, ама не са баш петстотин години

Евристее, използването на "Филистимска земя" в книга Битие се явява а н а х р о н и з ъ м И за да не започнеш да ми се звериш ще ти кажа, че съставителите на Тора (около 200 години след Мойсей, т.е. около 1000 г. пр. Хр.) са използвали два източника: т. нар. Яхвист и Елохист. Всичко това е "засечено" още навремето от Жан Астрюк (1684—1766) и Йохан Айхорн (1799—1856). Въз основа на тези факти през 1987 г. Иля Шифман отбелязва: Хем пишеш за (изследваш на любителско-форумно ниво) филистимците, че са част от морските народи нападнали Египет, хем ги изпрати в Палестина преди Авраам. Е, как стават тези работи?

Евристее, филистимците са в Ханаан, не преди времето на Авраам, а преди времето на Мойсей. Забравяш за тези цели 400 години, в които евреите са слугували на египтяните.

Познах, старче, познах, но толкова са ти силиците, за да приемеш истината А истината е нематериална. Цял живот я търсиш във философските трактати и не можа да я откриеш. Въобще не мислиш какво пишеш, когато твърдиш, че Бог е (несъществуващ) обект. Това е глупост от твоя страна. Бог е субект, т.е. личност. Поради тази причина Той съществува ("Аз съм вечно Съществуващият"). Той е единственият субект, който не може да бъде разглеждан и като обект. Понеже е Творецът. Доказателство за Неговото съществуване е не само материята, но доказателство си и самият ти. Твоето Аз; субектът в теб (т.е. в тялото ти, което е обект). А ти си създаден по Негов образ и Негово подобие. Божият образ в теб е Духът (Аз-ът), но понеже, както казвам (за кой ли път вече) ти си духовно оскатен човек - не се стремиш да се уподобиш, т.е. не се стремиш към съвършенство. Явно съвършенството не ти е необходимо? Може би защото си се родил свръхчовек? Каква е целта на твоето битие тогава? Та ти нямаш стимул за съществуване... Аз-ът е субект - много добре го знам - това и коментирам. Като субект, разбира се, Аз-ът (личността, Духът в теб) подлежи на самопознание. Няма никакви илюзии. Това е съвсем реален процес, който тече през целият живот на човека. Ти отричаш очевадното, а това определено означава, че си инфантилен, понеже на теб материализмът ти пречи да мислиш. Следователно не подлежиш на самоактуализация. И въз основа на това не можеш да приемеш, че точно познанието е репликатор на възприятията. Но какво въобще ти се чудя? Твоя беше глупостта, че материята пораждала Духът?!? Тогава защо въобще се намеси в тази тема, при условие, че няма да подложиш на градивна критика някои от неговите твърдения? Един приятелски съвет - не пиши в нея. Просто аз и ти сме от две различни школи. Дори Данаил Христов е бил част от моята школа, но просто е отпаднал. А пък ти нямаш никакво желание да... попаднеш Прекалено сме абстрактни за теб. Ти вярваш само в това, което виждаш. Но много от нещата са невидими - познанието, истината, Бог...

Не разбра посланието, просветлений. Освободеният от суеверия припознава в своето битие Божията същност на човешкият произход. Съвсем реално и съвсем измеримо. Нали точно познанието е репликатор на възприятията, а не на суеверията? Но понеже си духовно осакатен човек, вместо непрекъснато да се развиваш и опознаваш себе си, ти, след като преживя религиозната глупост на младини, сега вече одъртя, и най-накрая, осъзнавайки, че си получил просветление по презумпция, взе, че помъдря? Не, друже - ти изкуфя Навярно защото, за разлика от мен, самохвалкото, се считаш за смирен и кротък? Да, така се започва - със самозабравата... Според християните, това се наричало духовно заслепение (духовен недъг, духовно осакатен). Оставаш в списъка, докато не получиш целият Гносис... Например с дела и думи точно уважаваният от теб Данаил Христов краде душите и парите на братята и сестрите. Той публикува книги за краят на Иисусовата ера, а не аз. Всъщност, нещо по темата (тезисите) на Данаил Христов има ли да добавиш, или рационализмът не ти дава тази възможност?