RF1

Хайде пак менторския тон на безгрешните... Как превеждаш всю землю болгарскую полонили, отнесено към 901 г.?

Тук не е много ясно кой кого победил. А, сега де, като го няма пълният член, дето искаха да го махат миналата година. Или българите победили и влезнали в града като победители или угрите победили българите и последните се скрили в града (Дръстър). При всички случаи, досега май не беше известно угрите да са "полонили" цялата българска земя втори път през 901 г. - това трябваше да се е случило през 895-та. Това не беше ли победа на "греков"? Заради единия данък ли Светослаав е дошъл чак до Константинопол. Би могъл да присъедини Източна България, защо му е било след победа да се изтегля без териториялни придобивки? По онова време (9-10 век), в Югоизточна Европа, където е и Русия, други сериозни държави освен България, Византия и Русия е нямало, за кои други да пише, за Сърбия ли?

Позволих си да копирам заглавието от другата тема, защото въпросът ми е същия. http://www.bg-history.info/smf/index.php/t.../boardseen.html Защо ослепяването на 15 000 войници да е причина даден победител да бъде наречен убиец? Нима в други битки (например Ахелой, 917 г.) не са падали повече жертви? На всичкото отгоре, след падането на България под властта на Василий II, няма никакви данни за масови избивания и каквито и да са репресии над българите. Напротив - трите хрисовула (на линка по-горе) от 1019-1020-та говорят за точно обратното. Кога е получил Василий II прякора българоубиец и кой му го е дал? ”Въ различни времена човеколюбивиятъ Богъ е дарявалъ на нашето царство велики и безбройни блага, но всичките тяхъ превъзхожда съединението на властьта на българите съ властьта на ромеите подъ единъ яремъ." Според мен, повече би му отивал прякора Обединител, по явните причини още в първото изречение.

Иванко, какъв е смисълът от истинската история, ако само историците си я знаят? Ето, племеницата ми в 5 клас още учи за прабългари, 7 век, конски опашки, Кирил и Методий - гърци и други простотии, които аз съм учил преди 25 години. Това, че съседите ни щели да се ококорят, въобще не трябва да ни бърка. КГ125, напълно съм съгласен, че търсенето на нови и нови данни трябва да не спира и така историята да се обогатява и коригира непрекъснато, но съобразно не политически конюктури, а с нови исторически паметници. За пред света, обаче, трябва да имаме единна позиция. Дори там, където има повече от един отговор, да представяме за верен този, който на нас ни изнася, както правят всички. Ето например, за Василий II няма никакви данни, че е грък, но гърците си го приписват за такъв. Същата работа и за Кирил и Методий. Наскоро четох пък, че бижутерската фамилия BVLGARI била влашка. Наглостта на съседите е просто неописуема.

Как да не се съставя? Имаш източници, които дори само да ги подредиш хронологично, без да ги коментираш, си представлява съставяне. Може би от там трябва да се започне.

Като стана въпрос за единство на нацията, някой има ли идея дали и другаде съществува такова разединение относно произхода и историята на народа и държавата? В момента има 4 тези за произхода на българите, една от друга по-"логични" и "доказани". Когато влезна в чужд исторически форум, най-разнопосочно стреляме българите. Гледам гърците - дружно повтарят като папагали шовинистичните писания на предшествениците си от средновековието и античността. Гледам румънците - дружно се гърчат под напъните да се изкарат по-древни от неандарталците, но въпреки пробойните в тезите им, са единни. За "македонците" даже няма да отварям дума. Наиситина ли миналото ни е толкова тъмно и неизвестно или просто външните фактори, които ни мътят водата са по-силни и упорити? Толкова ли не могат представителите на различните тези да се съберат и да съставят една обща история, която да е възможно най-близка до източниците и в същото време, най-изгодна за нас? Всичките ни съседи отдавна са го направили.

Търсих, търсих къде да пусна следното и намерих тази позабравена тема. Връзката води до македонски сайт, където някой си "македонец" Ристо Стефов е публикувал писма писани от гръцки войници, описващи зверствата им при настъплението в Македония по време на Балканските войни. Ето как бат' Ристо обяснява споменаването на името българи в писмата и как да се чете то: Излиза, че бат' Ристо знае през 2005-та година много по-добре кои са били българи и кои македонци, а гръцките войници през 1913-та са се объркали. Ето и писмата. Забележете, че бат' Ристо грижливо е упоменавал в скоби след всяко споменаване на името българи, че всъщност става дума за македонци, енориаши на Екзархията. http://www.maknews.com/html/articles/stefov/stefov72.html

RIZAR, не разбирам само как щяхме да постигнем своето. Турция все още е била силна и не знам кой би предпочел да заложи на нас, вместо на тях, че да ни обещава територии. Да не забравяме, че през ПСВ сме силни И заради новоприсъединените територии от Балканските войни, от там и по-голямата армия мобилизирана от по-голямо население. Вариант 1: България и Турция са съюзници - няма промяна на общи граници, без значение изхода на войната. Вариант 2: България се оказва на печелившата страна, Турция на губещата - взимаме още територии, но защо забравяш евентуалния принос на гръцката флота? Надали биха ги оставили само с островите като награда. Вариант 3: България на губещата, Турция на печелишвата страна - тук даже не ми се и мисли - губим минимум Изт. Румелия. Много, ама много се съмнявам, Англия да би подкрепила една обединена и голяма България, ако ще и да сме изнесли всички битки на Балканите на наш гръб.

Армия без пари не става. НАТО се води отбранителна организация и на нейната защита нашите политици разчитат. Всички, обаче, знаем, че когато се предовериш на защитата, по-вероятно е да загубиш. За да имаме респектираща армия, трябва да имаме работеща икономика. За съжаление, политиците ни не мслят толкова надалече, а си гледат моментните лични облаги.

При една засилена България, не виждам въобще Влашко да има шанс за сепаратизъм, още повече, че власите по онова време не са ни имали зъб. Сърбия и Унгария няма как да са в съюз, защото имат спорни територии помежду си. Унгария не е напирала особено да минава отсам Карпатите, така че, за да стигне до нас, трябва да мине през СЪрбия. А, веднъж допуснати унгарските войски около Белград, не виждам как сърбите биха могли да ги изгонят. Остава коалицията Сърбия и Византия, но все си мисля, че тя не би била трайна.

Разглеждах въпроса от наша гледна точка. За българските тайни служби не знам, но със сигурност българският народ си нямаше идея какви секири му точат в Скопие.

Византия винаги се е стремяла да си възстанови дунавската граница. Макар и многократно преминавана, се е имала за сигурна преграда. Както знаем, Василий II, не е имал особени мераци да завзема и отвъддунавските територии, въпреки, че е имал възможност. Според мен, Петър е имал мир от юг, по две причини - 1. баща му е взел страха на византийците и те са давали мило и драго да има мир; 2. Петър е нямал грандомански амбиции и статуквото го е устройвало. Едва след като Петър спира да бъде гарант за спокойствие на северната граница и пропуска маджарите, византийците решават да приключат с него и да си възстановят сигурната дунавска граница. Според мен точно тогава, а не при Симеон, е пропуснат златен шанс да се приключи веднъж завинаги с войните между България и ИРИ и двете държави да се съсредоточат в експанзията в другите посоки. Тук, обаче, идва въпросът, имал ли е възможност Петър да спре маджарите или сме имали ситуацията "Борис III-Хитлер през ВСВ" - пускаш, не пускаш, минавам.

Не съм съгласен. Отпускането във военно отношение се дължи на прекомерната вяра, че сме в НАТО, а малко преди това, на дългия мир. Не казвам, че за поддържане на нивото на армията трябва да водим войни тук, но войската в мирно време ръждясва. Бил съм в казармата през 2001-ва и видях какво представляват наборниците - всеки път като ги видех "строени" и ми идваше да се прекръстя и да се моля да не се налага точно тия немотивирани за нищо лапета да ни защитават. Преминаването към професионална армия е удачно според мен, а участията във военни мисии в чужбина е идеално учение за войската ни. Имам някаква надежда, не знам дали е оправдана, че ако наистина се наложи да воюваме, българинът ще се стегне и няма да се даде лесно. Нека не забравяме опълченците през 1877/8 и отпора, който сме дали през 1885 г. Това, което винаги ще се питам е, какво би станало, ако сърбите бяха влезли в Македония в началото на 90-те - щяхме ли да се намесим или щяхме да гледаме как ги избиват по подобие на босненците?! Да напомня, че товгава още не знаехме, че "македонците" са толкова обработени и ни мразят като първи врагове.

Сега се сещам за още едно "възстановяване" - има-няма 20 години след поражението от хазарите, Аспарух прави каквото си иска на Балканите и то не срещу кого да е. Но хайде да оставим ония времена, впреки че и тогава големи държави са били раздробявани и унищожавани. В късното средновековие Италия и особено Германия са били не по-малко разпокъсани от България през 14-15 век, но това не ги е довело до съдба да бъдат марионетки на няякого. От европейските държави май само Франция и Испания запазват завидна цялост. За Русия все още ми е непонятно как може да завоюваш такава територия, че и да я запазиш. Обяснявам си го с метлата на Чингиз хан, която е овършала де що е имало потенциална съпротива. Безспорно след Иван Александър България е вървяла към сериозен упадък, а местните феодали дори пред турската заплаха, не са намерили общ език. Но трудно мога да бъда убеден, че за 600 години, не би могло да има нов период на възход.

Едва 20 години след възстановяването на България, през 13 век, Калоян попилява кръстоносците, коит година по-рано са завзели не кой да е град, а Константинопол. Малко по-късно, Иван Асен II нанася поражение на Златната орда (макар и да не става дума за среща с цялата им армия). След монголският васалитет, Иван Александър отново вдига БГ на крака и я налага като регионална сила. Едва 8 години след възстановяване на БГ, през 1885 попиляваме сърбите, които уж имат армия от по-отдавна. Цялата ни история е низ от възходи и падения. Единствено турците са ни натискали главите надолу за по-дълго време, но нали темата е, ако те не бяха се задържали на Балканите? На базата на всичко това, разгледах България като регионална сила, а не от някакви нереалистични патриотски подбуди. Унгарците в началото са попиляли Симеон, но после кой се смее последен? Така че, и те не са чак толкова "страшни и непобедими." Да не забравяме, че разглеждаме един доста дълъг период от около 600 години, през който всичко е възможно, без значение какви са ситуацията и тенденциите в началото на периода. Какво би написал през 1014-та като алтернативна история? Вероятно би подходил със същия песимизъм или не?

Националният нихилизъм на glishev не мога да го разбера, ама както и да е. Иначе, добре накъдрено и интересно. Все пак очаквах за тия последни 6 столетия, поне още една успешна българска династия. При всичките проблеми на Византия/Гърция, Беломорска и Източна Тракия си стават неизменна част от България, сърбите ги изтласкваме на запад от Ниш и на север от Вардарска Македония, а румънците не помирисват Черно море дори за ден. При такава територия и население, България би била способна да мобилизира една 1-2-милионна армия и така би станала фактор поне в региона, а не марионетка. Сериозен флот никога не сме имали, но току виж ни светнало, че като опираме на две морета, все ще ние потрябвал и сме го създали. Бурното ни икономическо развитие в началото на реалния 20 век допуска нареждане до индустриалните държави още от 18-19 век. В културно отношение, Преслав и Търново са като днешния Рим, тъй като са почти изцяло запазени средновековните им крепости, а са добавени и нови сгради от Барока. Влизането в световните войни за преразпределение на колонии и влияние е безсмислено и запазваме неутралитет, осигурен от 3-4-милионната вече армия, срещу която на никой не му се воюва.