Drake

Хайде да чуем и малко акустични версии

Да, най-удачния е. Ползвах статии на английски език от „Chinese Cultural Relics” и "Livescience" , между другото познанията ми по мандарин включват само 7 думи.

Гробница от времето на династията Мин, съдържаща златно съкровище, бе открита при изкопни дейности на строителен обект в Нанкин (Нандзин), Китай. Но навярно не по-малко ценно съкровище са двете каменни епитафии, разказващи историята на погребаната личност – Господарката Мей, жена, която от нископоставена наложница, успяла да сe издигне до политик и военен стратег. Съкровището в нейната 540-годишна гробница се състои от златни гривни, златна кутийка за благовония и златни фуркети, целите инкрустирани със скъпоценни камъни – сапфири, рубини и тюркоази. Археолозите от Градския музей на Нанкин и Областния музей на Дзиангинг разкриват гробницата през 2008 г. , а публикация за техните находки наскоро бе преведена на английски и публикувана в списанието „Chinese Cultural Relics”. Ковчегът на Господарката Мей е бил повреден от вода, но все пак са открити останки от скелета ѝ. От „оцеляла” до „вдовстваща дукеса" Изследователите казват, че Господарката Мей била една от трите жени на Му Бин, гун (дук) на Цзиян, който управлявал Юнан, по това време гранична провинция в югозападен Китай. Родена през 1430 г., тя вероятно е била 15-годишна, когато се е омъжила за 30 години по-възрастния от нея гун (дук). Тя навярно не е имала същия статус, както другите две негови съпруги. „Господарката Мей била наложница, която той придобил след като започнал да охранява и управлява Юнан”, пишат изследователите в статията на списанието. Но въпреки, че Мей била наложница, нейната фамилия изглежда притежавала значително богатство: Нейният пра-прадядо „Ченг” бил пълководец, който „спечелил всички битки” (в които участвал) и бил награден с владение с повече от „1000 домакинства”, според епитафиите. Животът на Господарката Мей се променил, когато родила син, наречен Му Дзоонг, на своя гун. „Дукът” починал, когато синът му бил едва на 10 месеца. Овдовялата Господарка Мей пък била само на 21 години, „немита и несресана”(поради траура), наричала себе си „оцеляла”, казват епитафиите. Тя се заела с възпитанието на Му Дзоонг, подготвяйки го да бъде следващия гун. „Тя отгледала третия в рода гун. Тя управлявала фамилията с усърдие и строга дисциплина, поддържайки вътрешните семейни дела в такъв чудесен порядък, така че никой не се оплаквал”. Господарката Мей „подтиквала сина си да се обучава упорито, от сутрин до вечер, възпитала го в преданост и синовна почит, както и за служебните задължения на неговия ранг.” Когато Му Дзоонг навършил пълнолетие, той и Господарката Мей били приети от император Чжу Цичжън, който му възложил контрола над Юнан, провинцията, която баща му управлявал. Императорът бил силно впечатлен от Господарката Мей и малко след срещата им, я наградил с титлата „Вдовстваща дукеса”, както ни осведомяват епитафиите. Когато Му Дзоонг започнал управлението си над Юнан, той разчитал на съветите на майка си. „Всяка сутрин, когато дукът ставал, след като се погрижел за служебните си задължения, се завръщал да засвидетелства уважението си към Вдовстващата дукеса в голямата зала”, четем в епитафиите. „Вдовстващата дукеса винаги говорела с третия в рода си гун за лоялност към императора, любезно се грижела за хората подвластни на починалия бивш дук и осигурявала сина си със „стратегии за постигане на мир с варварските племена и умиротворяване на далечните земи.” Смъртта на Господарката Мей Господарката Мей починала през 1474 г. на 45-годишна възраст. Епитафиите казват, че смъртта ѝ била причинена от болест в южен Юнан, а тялото ѝ било пренесено в Нанкин за да бъде погребана. „В деня на нейната смърт, хората на Юнан, воини и цивилни, млади и стари, скърбели за нея и я оплаквали, като че загубили собствените си родители”. „Когато жалейката достигнала императорския двор, императорът изпратил свои чинoвници и им заповядал да осветят и подготвят погребалната служба и погребението.” Златен фуркет във формата на пламък, инкрустиран с рубини и сапфири. Диаметър 11.2 см и тегло 115.4 гр. Златни гривни инкрустирани с рубини, сапфири и тюркоази. Диаметър на отвора около 7 см. Още един фуркет с фигури на птици, инкрустиран с рубини и сапфири. Дължина 14.2 см и тегло 148.7 гр. Златна кутийка за благовония, украсена със седем листа на лотус и надпис на санскрит. Златен фуркет във формата на хризантема, инкрустиран с рубини и сапфири. Диаметър 11.7 см и тегло 218.2 гр. Два фуркета с листовидна форма. Левият е украсен с 3 сапфира, 3 рубина, тюркоаз и кристал. Десният е инкрустиран с 4 рубина, 2 сапфира и котешко око (хризоберил). И още един фуркет с форма на седемлистен лотус, инкрустиран с голям рубин.

Според мен шлема от "Памук" могила има известна прилика с римския шлем тип Weiler, показан по долу, но за това повече може да каже Аеций.

Уникална находка бе показана днес в Археологическия музей в Пловдив - реставриран бронзов кавалерийски шлем от I-II век след Христа, открит при разкопки в могила Памуклията край с. Брестовица преди две години. В света са открити още няколко подобни шлема - на територията на Германия. Открит на парчета в каменна урна, шлемът е реставриран след две години за 12 000 лв. 45 000 лв пък е финансирането на разкопките от община Пловдив. Освен шлема, в експозицията на находките от Брестовица има лампи, балсамарий, още три урни, бронзов леген, брошка, пръстени, съдове, огледало. Общо 80 артефакта допълват фонда на музея от тези разкопки, а наличието на уникалния шлем вече предизвиква международен интерес. Бронзовият шлем е богато украсен. На тила вероятно е изобразен двубоят между Ахил и Хектор. Върху лицевата част има седем фигури, между тях на Ерос, Аполон и Хермес. Шлемът има наушници и дори ювелирно изработена коса. Личи още вдлъбнатина от удар с меч, вероятно довел до смъртта на воина. Първият гроб е датиран от III в. преди Христа, в него са открити останки от мъж и принесена в жертва жена. В гроба на воина, чийто шлем е показан на снимките, са открити още копия, щит, меч, войнишки съдове за храна, стъклени съдове. В балсамария са открити останки от течност, която ще бъде подложена на анализ, защото датира от близо 2 000 години и подобна находка се среща изключително рядко. Общо шест гроба са открити в могилата край Брестовица, а могилата е надграждана хиляда години. Интересните находки могат да се видят до 15 юни, когато предстои изложба Египетско изкуство от Лувъра. Позволих си да редактирам статията на кореспондента на БГНЕС, поради наличието на подобни бисери: " ... На тила му е сцената от древногръцката история, когато синът на Ахил убива сина на Хектор ..."

На 6 декември 1096 г. - Никулден, на пиратски кораб взет под наем срещу 6000 златни статера един нормански рицар заедно с воините си отплава на изток за да вземе участие в Първия кръстоносен поход. Ранен със стрела и пленен от ромейска ескадра, той заедно със сродника си Танкред е сред малцината благородници, които не дават васална клетва на Алексий Комнин. Участник в битката при Дорилеум и обсадата на Антиохия, той става един от най-доверените хора на принц Боемунд. Всъщност двамата са първи братовчеди и представители на норманската фамилия Отвил. Заедно подадат в плен на Данишмендите, но за разлика от Боемунд, неговият братовчед е продаден срещу значителна сума на ромейския император и хвърлен в тъмница, и това все още не е края на историята му … Извинявам се, но ме мързи да превеждам и ако съм ви заинтригувал с този анонс то може да прочетете повече от статията на Джордж Т. Бийч „Нормано-италиански авантюрист на Изток: Ришар от Салерно 1097 – 1112” http://www.freewebs.com/berthiersdesk/Richard%20of%20Salerno.pdf

Поздравления за темата и чудесното изложение!

Ами за твое сведение, през 942 г. унгарците извършват набег през кралство Навара, кралство Леон и графство Барселона, а това е маалко по-далеч от Одрин. "Могъща българска армия" при цар Петър е просто нон сенс. И заглавието леко ме дразни, по времето на гюла Золтан и гюла Такшон има не войни с България, а по-скоро унгарски нашествия извършвани изключително с цел грабеж, а не завоюване на територия.

Най-старата гривна в света, на възраст от поне 40 000 години, е открита в пещерата Денисова. През миналата зима в същата пещера е открито "колие" от зъби на лос от преди 50 000 години. По информация на Siberian Times, браслетът от полиран слюдоподобен минерал - хлорит е бил открит още през 2008 г. , но експертите едва сега са потвърдили историческата му стойност. Украшението мени цвета си, като през деня отразява слънчевите лъчи, а вечер в светлината на огъня придобива зеленикав оттенък. Повече може да намерите тук: http://siberiantimes.com/science/casestudy/features/f0100-stone-bracelet-is-oldest-ever-found-in-the-world/

ОТ Краси, не знаех за съществуването на този орден. За полските шляхтичи през средновековието е било обичайно да обявят за свой родоначалник, измислен или исторически персонаж от Античността, най-често от „Сарматия” или Рим. Ако на шега игнорираме близо 200 години, може да съставим хипотеза за възможна връзка между гарваните на едноокия старец Один и ордена на „Слепия гарван”. В устието на Одер близо до днешния гр.Волин, между 960 и 1043 г. има един полулегендарен град Йормсборг, който е основната база на йомсвикингите. Те пък си остават езичници, почитатели на Один, Тор и останалите скандинавски богове, до самия си край – 1043 г., когато са унищожени от норвежкия крал Магнус Добрия. Йомсвикингите са ползвани като наемници от най-различни владетели, включително и от полските крале и князе. Освен това, крал Болеслав Храбри (992-1025 г.) е верен съюзник на крал Кнут Велики и поне два пъти ползва датски отряди в битки срещу войските на Хайнрих II. Да припомня Кнут, според Encomium Emmæ Reginæ , също използва гарвановия флаг …. Така родоначалник на основателя на ордена по-вероятно е някой датски наемник или йомсвикинг, а не римският герой Марк Валерий Корв.

Благодаря за чудесения превод на поемата! Със закъснение от няколко месеца открих темата ти, но на "knarr"-а имахме само имейл. Любопитно ми е как би коментирал прозвището на Один (Hrafnaguð), което Снори Стурлусон използва в "Гюлфагининг": Hrafnar tveir sitja á öxlum honum ok segja í eyru honum öll tíðendi, þau er þeir sjá eða heyra. Þeir heita svá, Huginn ok Muninn. Þá sendir hann í dagan at fljúga um heim allan, ok koma þeir aftr at dögurðarmáli. Þar af verðr hann margra tíðenda víss. Því kalla menn hann Hrafnaguð ... Two ravens sit on Odin's shoulders, and bring to his ears all that they hear and see. Their names are Huginn and Muninn. At dawn he sends them out to fly over the whole world, and they come back at breakfast time. Thus he gets information about many things, and hence he is called Rafnagud (raven-god) Ако изображението на гарвана е било възприемано като символ на Один, то по-вече от куриоз е, че дори през XI в., крале и благородници християни (Кнут Велики, ярла на Нортумбрия Сиуард, Харолд Хардрада и дори норманите на Уилям Завоевателя) продължават да използват hrafnsmerki - знамето с гарвана.

Последният мач на Фюри бе на 28 февруари срещу анонимника Кристиан Хамер - нищо впечатляващо. Иначе ирландският циганин (лохт шулта) има две победи над Чисора и една над Стив Кънингам, но останалите са над противници на средно ниво. Струва ми се, че играе с доста нисък гард и още му е много рано за мач срещу Кличко.

Швейцарското ножче изглежда, че не е изобретено от "Викторинокс" или "Венгер", а от римляните. Първообразът му може да се види като експонат на музея "Фицуилям" в Кембридж. Изработено е между 200-300 г. от н.е. и има размери 8 х 16 см. Повече в статията "Roman Army Knife" на Mail Online http://www.dailymail.co.uk/news/article-1247230/The-Roman-Army-Knife-Or-ingenuity-Swiss-beaten-1-800-years.html

Едва ли някой би оспорил, че битките през Средновековието са били брутални и жестоки. Оръжията причинявали ужасяващи и често непоправими наранявания. Когато един воин отива на война, винаги е съществувал риск, че ще се загине или остане инвалид. Противно на съвременните филми или компютърни игри, рицарите и воините не са били безчуствени и безмозъчни машини за убиване. Кое е карало тези мъже да преодоляват страховете и инстинкта си за самосъхранение, да се сражават дори в безнадежни ситуации? Може би ще намерите част от отговора на този въпрос в статията „Куражът на норманите - Сравнително изследване на бойната риторика” от John R. Bliese http://deremilitari.org/wp-content/uploads/2014/01/bliese.pdf

Thorn позна загадката и отговори с картини , а сега е той на ред. Параклисът е на света Радегунда/Радегундис (френски Радегонд) http://bg.wikipedia.org/wiki/Радегундис. Намира се в Шинон (Франция) http://fr.wikipedia.org/wiki/Chapelle_Sainte-Radegonde_de_Chinon и е построен върху езическо светилище. Династията, чиито представители са изобразени на фреската, е Плантагенет - planta genista. Обичайното тълкувание е, че изобразените конници в центъра са Елеанор Аквитанска (с короната) http://en.wikipedia.org/wiki/Eleanor_of_Aquitaine и нейната дъщеря Джоан/Жан (кралица на Сицилия). Самотният монарх се идентифицира с Хенри II, а останалите двама като Ричард I (със сокола), приемащ от майка си дукство Аквитания и брат му Джон. Има и други тълкувания, като Хенри II с четиримата от синове си, като фигурата с короната в средата е синът му Хенри "Младият крал".

Ще ви улесня с няколко жокера. Параклисът е посветен (носи името) на франкска кралица. Стенописът е датиран от края на XII век, а авторът му най-вероятно е виждал на живо повечето от изобразените благородници. Името на династията в превод от латински е „ клонка метла”.

На тази средновековна фреска с размери 116 х 260 см са изобразени представители от една много известна кралска фамилия. Любопитно е, че има няколко версии, кои са тези персонажи. За коя фамилия става въпрос (поне една от версиите) и къде се намира стенописа?

На картината е Филип III Добрия (1396 - 1467 г.), дук на Бургундия, а художникът е Рогир ван дер Вейден (на френски Роже дьо ла Пастьор или още Рогийр фан дер Вайден ако правилно съм чул фламандското му произношение).

Да, отговорът е Исфандиар.

Мда, илюстрацията е от "Книгата на царете" на Фирдоуси, а героят е персийски принц носещ неуязвима броня.

Илюстрацията създадена в началото на XVI век е на един от най-известните литературни шедьоври на Изтока. Кой е този герой?

Битката при Аварайрското поле през 451 г., арменци срещу перси

Греда! Имало е, но къде и кога? Според статията приложена от nik1 в пост #380 хортикултуралистите се появяват за пръв път преди 9500 години в Близкия Изток, а след това се разпространяват на изток и на запад. Да напомня пак, че обектът в Судан е отпреди 13140 - 14140 години. Horticulture first developed in the Middle East beginning about 9,500 years ago and by about 5,000 years ago this technology had spread far eastward and to the Atlantic in the West http://www.des.ucdavis.edu/faculty/Richerson/BooksOnline/He4-95.pdf

Как, ами явно противоречи на теорията за "праисторическия егалитаризъм", следователно трябва да са земеделци. Това, че обекта известен като Cemetery 117 и намиращ се в северен Судан е на възраст между 13140 и 14340 години, а земеделието в същият този район е от преди 7000 години е просто досадна подробност. http://www.pasthorizonspr.com/index.php/archives/11/2014/domestic-cereals-in-evidence-7000-years-ago-in-sudan

Екип от учени от Университета на Колорадо в Боулдър са открили невидим щит над Земята, подобен на този от сериала “Стар трек” на височина 7500 мили (11587.3 км), предпазващ планетата ни от така наречените електрони убийци. Електроните-убийци, ускорени почти до скоростта на светлината, представляват заплаха за астронавти, сателити и др. космическо оборудване по време на силни слънчеви бури. Защитната бариера е била открита в радиационните пояси на Ван Ален, представляващи две пръстеновидни области, в които се намират високоенергийни заредени частици: електрони и протони. Външният радиационен пояс се простира на разстояние до около 25 000 мили (40233 км). Според изследователите в областта на вътрешния ръб на външния радиационен пояс на височина от около 7500 мили е открит “щит” с ясни граници, който предотвратява проникването на свръхбързи електрони в земната атмосфера. “Това е все едно тези електрони да се ударят в стъклена стена в Космоса,” – казва един от авторите на изследването, Даниел Бейкър. – “Защитната бариера напомня на научно-фантастичния филм “Стар трек”. Това наистина е мистериозен феномен”. http://phys.org/news/2014-11-star-trek-like-invisible-shield-thousands.html#ajTabs