Drake

Преди години, във форума redcafe, привържениците на МЮ имаха тема за решителните голове - тези, които носят точки и победи. Та сега в случая с Лудогорец куриозното за мен е, че решителните голове са дело на защитници (Минев и Терзиев).

Добър мач на "лудите" и поздравления за непримиримостта им, но с това равенство, шансовете да играят в Лига Европа остават само на теория. Жалко е, че отново в мач с Ливърпул, защитник и вратар правят елементарна грешка.

Всъщност американците имат боксьор, който е с много сериозни "аргументи" срещу Кличко, но това не е Бригс, а Дионтей Уайлдър. Той има ръст от 2.02 м, т.е. по-висок е от украинеца и е с по-дълги ръце (Кличко няма да може да "лежи" върху него и по-трудно може да пласира любимите си прави удари от дистанция), значително по-млад е, само на 29 години. От общо 32 професионални мача има 32 победи и всички от тях са с нокаут ... https://www.youtube.com/watch?v=Mqt6tW2a2Kc

Червени марсианци срещу зелени, или по-вероятно черни ако съдим по снимката . Жалко за Зоданга, явно Джон Картър не е успял ...

На тазгодишната среща на Американското общество на физиците в Илиноис плазменият физик д-р Джон Брандербург ще представи теорията си, че древната цивилизация на Марс е била унищожена след ядрена атака от страна на друга извънземна раса (според статия на в. "Дейли мейл"). Д-р Брандербург твърди, че древните марсианци, наречени от него сидонци или утопианци, били избити след атаката и доказателства за този планетарен геноцид могат да се видят и днес. Още през 2011 г. той отбелязал, че е възможно червеният цвят на Марс да се дължи на естествено възникнала термоядрена експлозия. В последствие обаче Брандербург променя тезата си и вече смята, че експлозията е била умишлено предизвикана. Основните му аргументи са заключени във високата концентрация на ксенон-129 в марсианската атмосфера и също така на торий, радиоактивен калий и уран на повърхността. Според него някога Марс е имал климат подобен на земния и е бил дом на растителен и животински свят, а интелигентната му форма на живот вероятно е била е на нивото на древните египтяни. "Анализите от орбиталните спътниции и мисии показват наличие на рушащи се археологически обекти в определени райони на Марс. Обобщавайки всички данни, би трябвало да обмислим тезата за Марс като поле на планетарно ядрено изтребление", допълва Брандербург. Той предупреждава, че Земята има от какво да се страхува, защото подобно ядрено унищожение може да заплашва и нея. Заради това предлага да бъде изпратена специална мисия с екипаж до Марс, за да разберем какво се еслучило. http://www.dailymail.co.uk/sciencetech/article-2843871/Ancient-Martian-civilisation-wiped-nuclear-bomb-wielding-aliens-attack-Earth-claims-physicist.html

Ехhemus, за какво желязо и желязна епоха може да става въпрос 4000 години преди Христа !?! Хвърли един поглед на линка, който съм дал, изобилства с археологически находки. Колкото, до фермерите в "Дивия запад", освен пушки, стомана и вируси, те имат и армия ... Хайде да не профанизираме темата на Южняка!

Южняк, ако правилно съм разбрал написаното от Д.Антъни, протоиндоевропейците се заселват около устието на р.Дунав още от 4200 г. пр.н.е. (Суворово - Новоданиловка) и в продължение на 200-300 години търгуват и извършват грабителски рейдове в "Стара Европа", както нарича културата на североизточна и централна България, и долния Дунав. Той дава 3900 г. пр. н.е. като terminus post quem на "Стара Европа" като вероятна комбинация от нашествия и климатични промени. Та в тази връзка бих те попитал кога се датира "Черноморския потоп" ?

Всъщност до средата на VI век франките изобщо нямат никаква конница, нито тежка , ни лека. При Волтурнус през 554 г. армията им се състои изцяло от пехота, докато римляните на Нарсес имат доста добре обучена конница. Вероятно това поражение ги е принудило по-бързо да възприемат идеята за собствена кавалерия. През VII - VIII век франките се сражават неколкократно с визиготите в земите на днешна Франция. Да напомня, че готите са първите германци възприели конницата за основен род войска, в това число и тежката конница. Според някои автори, франките създават първо тежка пехота, а след това тежка конница. Възприемат металното стреме едва в края на VII, началото на - VIII век. Като дори при Карл Мартел, кавалерията им по-скоро наподобява много по-късните драгуни ...

Това наистина е добър въпрос, защото срещам в статии две различни датировки. Според първата, културата Ямна е от 3600 - 2300 г. пр. Христа, а според втората от 3200 - 2100 г. пр. Христа. Една интересна книга на Дейвид Антъни, The Horse, The Wheel, and Language: How Bronze-Age Riders From the Eurasian Steppes Shaped the Modern World , която може да свалите или разгледате оттук: http://bookre.org/reader?file=712762

Аеций, като гледам цената на Тесла, модел S в Белгия (64490 euro), това май няма да е много скоро. А иначе Audi обявиха, че са създали технология за произвоство на синтетичен дизел, при това само от въздух и вода ... http://wot.motortrend.com/1411_audi_creates_synthetic_diesel_out_of_just_air_and_water.html

Подсещаш ме за един стар виц : " Срещат се двама познати. Единият оптимист, а другия песимист. Опитимистът пита: - Какво става с теб, как вървят нещата? ,а песимистът отговаря: - Остави, по-зле не може и да бъде! - Ааа, може, може, всичко може! - ободрява го оптимистът.... Ако погледнеш резултатите от квалификациите на юношеския ни национален отбор (загуби с 1:5; 1:7 и 1:5), ще разбереш, че дъното е още по-дълбоко ...

Off topic Не е необходимо да откривам топлата вода. Българо-унгарските отношения между 927 - 1018 г. са разглеждани още от времето на Златарски и Мутафчиев, а в по-ново време и от Хр.Димитров (1998г.). Всички възможни варианти са разгледани. А това което ми хрумва за пропускането им, е че Петър I просто не е можел да ги спре, дали е имал открил полза от това е друго нещо. Откъде е сведението за обесването на Чеслав? Дуклянския презвитер, ако може да го считаме за достоверен източник, твърди друго: " Чеслав намерил смъртта си в битка с маджарите, които го „нападнали някъде в Срем, взели го в плен, вързали му ръцете и краката и го хвърлили в Сава"

По първото твърдение - сигурни сведения за война с маджарите наистина няма, но пък има сведения за маджарски нашествия в ромейска Тракия през 934 г. (стигат почти до Константинопол), 943, 959, 960 и 961 г., а през 968 г. се "мотаят" из околностите на Солун. и пленяват 500 "гърци". Въпросът какви са отношенията им с българите не е изяснен и има най-различни хипотези. Но това, че от Белград до Пловдив, разстояние повече от 600 км, маджарите и конете им не са карали на фотосинтеза и молитви едва ли предизвиква съмнение. По второто твърдение - сърбите не са васални на България след бягството на Чеслав от Преслав, както можем да прочетем в De administrando imperio на Константин Багрянородни: „Подкрепен с богати подаръци от ромейския император..., той (Чеслав) станал послушен слуга на ромейския император, след като с негова помощ и с многото му благодеяния осигурил за себе си оная земя и бил утвърден в нея за владетел."

Във всички предишни срещи, особено с Тони Томпсън, Кубрат игра странично и с много добра игра с крака и подскоци. Особено първите 5 рунда Кубрат трябваше да се движи по целия ринг и да започне атаки след 8-ия рунд... Но този път Кубрат игра открит фронтално като боксова круша, а Кличко показа много добра игра с крака и закономерно спечели само с любимите си серии от 3 много силни прави удари... Жалко! Лоша стратегия, ако това е била тактиката подбрана от треньорите за мача. Трябваше да играе както срещу Томпсън.

Хайде сега, нямал шанс, глупости. Кличко е фаворит, но това е бокс и един единствен удар в "стъклената му челюст" може да го изпрати в нокаут. В историята на бокса има достатъчно примери, когато соченият за аутсайдер печели. Един от най-известните е мачът в Киншаса от 1977 г. между фаворита Форман и "аутсайдера" Али ...

Може, защо да не може, на теория всичко е възможно. На практика досега след 65 профи мача на украинеца това не се е случвало. Разбира за всяко нещо си има първи път и дано Кубрат ме опровергае. Ако си гледал мачове на Кличко, би трябвало да знаеш, че защитата му е почти непробиваема и рядко някой от взема рунд от него, има изключителна техника, мощен е, а правите му удари обикновено се оказват фатални за противниците. Колкото до вярата, надявам се Кубрат да стане четвъртият боксьор след Рос Пюрити (1998 г.), Кори Сандърс (2003 г.) и Лемън Брюстер (2004 г.), нокаутирал Кличко.

Ами тези, които нищо не разбират и изобщо не се интерсуват от бокс, май по-добре е да си отворят тема за Крисия, Хасан и Ибрахим. За двубоя, искренно се надявам, че Кубрат ще издържи и успее да се приспособи към стила на противника през първите три рунда. След това шансовете му за краен успех ще нарастват значително. Като физика двамата са сравнително равностойни. Кличко има предимство във височина от 3-4 см, а нашият е с около 2 кг по-тежък. Освен значително предимство в опита (62 победи, 3 загуби), Кличко вероятно ще има преференции от съдиите при отчитане на точките. За да победи Кубрат ще трябва или да нокаутира противника си или да го откаже. Ако не греша, всички загуби на Кличко са с нокаут...

Това е вярно, но специално Ал-Кайда в Ирак я разгромиха не американците, а сунитите, които пък сега са най-запалени привърженици на ИДИЛ...

Едва ли, евентуалната смърт на ал-Багдади би довела до бърз край на ИДИЛ. Двамата му заместници Абу Муслим ал-Туркмани и Абу Али ал-Анбари са живи и здрави, и двамата са бивши високопоставени иракски военни служили на Садам Хюсеин. А в Туитър официалния говорител на ИДИЛ, Абу Мохамед ал-Аднани пусна в неделя следното съобщение : " Вярвате ли, че халифата ще приключи с мъченическата смърт на халифа? Ние ще успокоим народа, че неговият емир Абу Бакр ал-Багдади е добре, благодарение на Аллах. Молете се за бързото му възстановяване" http://edition.cnn.com/2014/11/11/world/meast/al-baghdadi-replacement/index.html?hpt=hp_t3 http://www.aljazeera.com/news/middleeast/2014/11/conflicting-reports-baghdadi-injury-2014119165311482795.html

Алва, писането на глупости и спам не са мой приоритет ... The taphonomical modifications observed on the Buran-Kaya III early AMHs, along with the over-representation of cranial remains, suggest a post-mortem processing of human body parts, including intentional selection of the skull. Dietary and non-dietary cannibalisms as well as mortuary practices are the most common explanations proposed for anthropic actions on human bodies [59]–[62]. Dietary cannibalism (“the use of humans by humans as food” [63]) is usually described as either survival (“starvation-induced cannibalism” [60]) or gastronomic [60], gustatory or nutritional (“consumption of human flesh not as a starvation avoidance” [61]). In general, evidence for dietary cannibalism is shown by a similar treatment of animal and human remains, in terms of butchering marks, anatomical element representation, marrow extraction, post-processing discard and cooking [63]. Non-dietary cannibalism is notably called either funerary cannibalism (“cannibalism of deceased, usually within-group members in which affectionate motivation is present”[60]) or ritual cannibalism (“consumption of specific body parts not as food source but as part of mortuary ritual” [61]). In Buran-Kaya III, the representation of skeletal elements (%NISP and Percentage of element Representation) of the human and faunal remains (illustrated by saiga antelope, predominant prey) are noticeably different: absence of human upper and lower limbs and over-representation of human skulls compared to post-cranial parts (Figure 15). Conversely, all the skeletal elements of saiga antelope are represented. The percentages of bones with cut marks are also different: cut marks are observed on 9.5% of the human skull remains, 1.3% for saiga antelope; on 0% of the human post-cranial remains, 7.7% for saiga antelope. The modification frequencies are significantly different (chi 2 = 51.65, p<0.05, ddl = 2). Marrow extraction is evidenced only in saiga antelope (mandible, long bones and phalanges). These features suggest that humans and main game of the hunters-gatherers were not processed in a similar way. Thus, the hypothesis of a dietary cannibalism, as defined above [63], does not seem to be supported by evidence based on body treatment. We consider an alternative scenario. The modifications on human remains could be interpreted as a mortuary ritual, either ritual cannibalism or a specific mortuary practice: post-mortem disarticulation processes of corpses for secondary disposal. The primary processing of the deceased body would have occurred in the site, where mainly cranial and dental remains along with a few phalanges, ribs and vertebra were leftover. The remaining parts of the body would have been taken outside the site by humans (at least as far as the excavated part of the site is concerned). Furthermore, the association with imported body ornaments reinforces the hypothesis of symbolic behavior related to the treatment and disposal of the human remains. http://www.plosone.org/article/info%3Adoi%2F10.1371%2Fjournal.pone.0020834 The puzzling part of the cave, however, lies in the scattering of the human remains. The majority of human bones found come from the head and about a quarter of these show signs of discrete incisions which can be attributed to human activity. This human activity involved removing the heads and jaws shortly after death. Then they cut the skin and flesh away from the skulls. Evidence for cannibalism also comes from the human chew marks on some of the bones. People had chewed human toes and on at least one rib. This appears to indicate cannibalism, yet the people were not starving as the animal remains show that there was plenty to eat. Some archaeologists feel that the analysis of the human remains suggests nutritional cannibalism. However, the skulls seem to tell a slightly different story. Human skulls are relatively fragile and in nutritional cannibalism they are usually broken to get at the brains. At Gough’s Cave, however, the human skulls are covered in cut marks which suggest to some archaeologists that they were ritually used. Post-mortem processing of the head included careful removal of soft tissues followed by controlled percussion. The head was first detached from the body shortly after death. Then the mandible was removed. Then the major skull muscles were removed, as were the tongue, lips, ears and nose. The eyes were extracted. The scalp was removed. http://www.dailykos.com/story/2011/06/20/986982/-Ancient-Europe-Cannibalism-in-England# The most thought-provoking finds, however, are the human remains. They belong to several individuals. Experimental work has confirmed that at least some of their bones were chewed by human teeth. Others show cut marks where soft tissue was meticulously removed. Three skulls were carefully shaped to create cups or bowls. The painstaking preparation of such human skull-cups, as well as the apparent abundance of animal meat, suggest that there was more involved than cannibalism to satisfy hunger. Instead, it seems likely that the people of Gough's cave ate their contemporaries and preserved their skulls as part of a ritual. Whether as a macabre trophy or a way to revere dead kin, we simply don't know. http://www.nhm.ac.uk/nature-online/life/human-origins/humans-in-britain/goughs-cave-cannibalism/index.html

Чета си едно изследване за ловци и събирачи (homo sapiens) от Кримския полуостров от преди 31000 г. и о, изненада милите и незлобиви люде практикували скалпиране и ритуален канибализъм, като хапвали само мозък от "баджанак". Други едни ловци и събирачи от преди 14700 г., населяващи пещера в днешна Англия, също хапвали мозък от роднина и стигнали до гениалната идея да използват горната част на черепа за чиния ....

Off topic Ако ако за някой представлява интерес, Джордж Неш има статия посветена на военната стратегия в обществото на праисторическите ловци и събирачи. http://www.academia.edu/1078438/Warfare_in_Spanish_Levantine_rock_art

Този анонс не е ли малко позакъснял? Защото мисля, че въпросната книга е издадена през 2011 г., когато авторката е била на 15-годишна възраст ...

Привет Южняк, поздравления за чудесната тема! В приложената към твоя пост графика виждам бедуини-А, бедуини-Б, евреи от Мароко и такива от Тунис, но няма нищо за берберите, коренното население на Северна Африка. Те включени ли са в това изследване?

От 1895 г. насам, всеки октомври в Киото се провежда т.н. „Джидай Мацури” (時代祭) - Фестивал на вековете. В традиционното шествие на повече от 2000 реенактори, облечени с характерни костюми или доспехи от различни епохи, изобразяващи самураи, гейши пълководци, императори и хора от простолюдието, се откроява един много интригуващ персонаж – красива, млада жена яздеща кон, въоръжена с катана и лък, гордо носеща а в десницата си нагината. Тя пресъздава образа на една от изключително редките за Средновековна Япония, жени-воини („онна муша”) – Томое Гозен. Подобно на легендарните крал Артур и Робин Худ, за нея историците не са открили категорични доказателства, че е действително съществувала историческа личност. Най-ранното ѝ споменаване е от началото на XIII век в създадения от пътуващи слепи свещеници, пеещи под акомпанимента на бива, военен епос „Хейке Моногатари”. Сказанието за Хейке описва войната между родовете Хейке (Тайра) и Генджи (Минамото), подчертавайки трагичния край на клана Тайра, като метафора на будистката философия за преходността на всички неща. Аристократичният и изящен период Хейан (794 - 1185 г.) приключил с брутална и страховита гражданска война, останала в историята като войната Генпей (1180 – 1185 г.). Конфликтът довел до основаването на шогуната Камакура и пълното унищожение на управляващия дотогава клан Тайра (Хейке). Съперниците им от Минамото преминали през кървави междуособици за върховенството в клана. През 1183 г. Минамото но Йоритомо започнал поредица от нападения срещу братовчед си Минамото но Йошинака. Последният, известен още като Кисо Йошинака, изправен пред невъзможността да се сражава едновременно с Тайра и собствения си клан, бил принуден да признае господството на Йоритомо, да се откаже от претенции за бащините си земи, завладяни от братовчедите му и да изпрати сина си като заложник в Камакура. През юли 1183 г. при Курикара, Кисо Йошинака разгромил огромна армия предвождана от Тайра но Коремори. Победата му станала повратна точка във войната Генпей. Заедно с воините на чичо си Минамото но Юкийе, той отново победил Тайра в жестока битка при Шинохара. Изпаднали в паника, Тайра напуснали Киото, като отвели и малолетния император Антоку. На 17 август 1183 г. Кисо Йошинака и Юкийе, заедно с императора-монах Го-Ширакава влезли в столицата Киото. Самураите им разграбили града. Грубите и бедни планинци от Шинано не правели разлика между подържниците на Тайра и тези на Минамото, и грабели наред. Го-Ширакава провъзгласил Йошинака за „Асахи Шогун” и му наредил да преследва и унищожи Тайра. След поражение при Мицушима през ноември 1183 г. Кисо Йошинака се завърнал в Киото и установил, че императорът-монах е приел страната на братовчед му Йоритомо, а чичо му го е изоставил. Вбесен той арестувал Го-Ширакава и изгорил храма Ходжуджидоно. Братовчед му Йоритомо, който също претендирал за върховната власт, изпратил през февруари 1184 г. братята си Минамото но Йошицуне и Норийори начело на две армии срещу него. Йошинака бил изтласкан от Киото и убит заедно с най-верния си приятел Канехира от самураи на братовчедите си в последна отчаяна битка при Авацу. „Хейке Моногатари” описва Томое Гозен, като един от най-добрите воини и командири на Кисо Йошинака, но не дава никакви сведения за нейния произход. Гозен не е фамилно име, а почтително обръщение подобно на латинското domina. Стивън Търнбул в своята “The Samurai. A Military History” я посочва като сестра[1] на Имаи но Широ Канехира, известен още като Накахара Широ, „млечен брат” и приятел от детинство на Кисо Йошинака. Неясна е връзката ѝ с нейния господар. Според различните версии, тя е посочвана като съпруга (теза споделяна от С.Търнбул), любовница или наложница на Минамото но Йошинака. Освен впечатляваща външност, Томое притежавала и превъзходни бойни умения - изкусен стрелец с лък, страховит фехтовач и ненадминат ездач. Жените от класата буши били обучавани както в безпрекословно подчинение на висшестоящите и моралния кодекс на клана, така и в бойните изкуства. Обичайните им оръжия били нагината и копието яри, с които защитавали дома и семейството си при нападение, а кинжалът кайкен служел за самоотбрана или ритуално самоубийство - джигай. Въпреки категоричните ѝ предпочитания към лъка и меча, по-късните разкази и гравюри укийо-е приписват на Томое създаването на собствена школа за бой с нагината. Характерно за нея е както участието ѝ в битки наравно или дори превъзхождайки мъжете на бойното поле, така и способността ѝ да ръководи армейски части. „ Кисо но Йошинака довел със себе си от Шинано две жени компаньонки, Томое и Ямабуки. Ямабуки се разболяла и останала в столицата. От тях двете, Томое била изключително красива, с бяла кожа, дълга коса и очарователно лице. Тя била също така необичайно силен стрелец (с лък), а като майстор на меча била воин равняващ се на хиляда, готова да предизвика демон или бог, пеша или на кон. Тя обучавала необяздени коне с изумително умение, оставала невредима, яздейки надолу по опасни склонове. Всеки път, когато предстояла битка, Йошинака я изпращал като свой първи военачалник, екипирана със здрава броня (大鎧 – о-йорои), превелик меч и мощен лък, и тя извършила повече доблестни дела от всеки друг воин. Така тя била един от седмината оцелели, след като всички други побягнали или загинали...” [2] „Изправяйки се на стремената той извикал с гръмовен глас: „Кисо но Куанджа, често си слушал за него – сега го виждаш пред себе си! Сама-но-ками и Ийо-но-ками, Асахи Шогун, Минамото Йошинака съм аз! Ела, Кай но Ичиджо Джиро! Вземи главата ми и я покажи на Хьойе но суке Йоритомо!” „ Чухте го мъже!” – провикнал се в отговор Ичиджо но Джиро – „ В атака! Това е техният велик пълководец. Внимавайте да не ви избяга!” И цялата войска атакувала срещу Кисо за да го плени. Тогава Кисо и неговите триста (конници) се спуснали срещу техните шест хиляди противници обзети от смъртоносна ярост, сечейки, разсичайки и размахвайки остриета във всички посоки, докато накрая пробили на другата страна. Техният малък отряд намалял до едва петдесет конници, когато Дои но Джиро Санехира пристигнал в помощ на техните врагове с друга част от още две хиляди...” [3] „Но вече от тях оцелели само пет човека. Дори тогава, Томое останала жива. „Сега по-бързо”, казал господарят Кисо на Томое. „Ти си жена, така че махай се, заминавай, където пожелаеш! Аз възнамерявам да загина в бой, или да се самоубия ако ме ранят. Ще бъде непристойно хората да кажат - Кисо сама държал със себе си жена в своята последна битка.” Нежелаеща да побегне (от бойното поле), Томое яздела с другите, докато повече не можела да се противи (на дадената заповед). Тогава тя дръпнала юздите на коня. „Ах! Ако мога само да намеря достоен враг.” - си помислила тя.- „ Ще се сражавам в последен бой, за да ме види Негова светлост.” Докато стояла там, се появили тридесет конници, водени от Онда но Хачиро Морошиге, мъж прочут в провинция Мусаши със своята прекомерна сила. Томое препуснала в галоп към тях, яздейки край Морошиге, го сграбчила с мощен захват, дръпнала го надолу срещу лъка на седлото си, удържайки го неподвижен отсякла главата му и я изхвърлила надалеч. След това захвърлила шлема и бронята си, и се отправила към източните провинции...” [4] Томое повече не се споменава в „Хейке Моногатари”, по-късни разкази и легенди описват най-различни версии за живота ѝ след битката при Авацу и победата на Минамото но Йоритомо. Според една от тях станала будистка монахиня и починала на 91 годишна възраст, като до последния си час рецитирала сутри за душата на непрежалимия си господар. Според други била пленена от Вада Йошимори, най-доверения васал на Йоритомо и принудена да стане негова наложница. Тя му родила син - Асахина Йошишиде, известен през периода Камакура като най-силния мъж в Япония и доверен приятел на шогуна Минамото но Йорийе. Съществува и версия според, която Томое отмъстила за своя господар Кисо, ликвидирала убийците му, отнесла отрязаната му глава и за да не бъде поругана я хвърлила в морските дълбини. Въпреки наличието през следващите векове и на други жени-воини като Хангаку Гозен (XIII в.) и Мимура Котоку (XV в.), легендата и образът на Томое Гозен продължили да очароват японците през следващите осем столетия превръщайки я в културен феномен. Тя станала любим персонаж в многобройни разкази, новели, гравюри укийо-е, а в по-нови времена в манга комикси, аниме, видео и компютърни игри. Още през XV в. „Томое” станала част от репертоара на театър Но. Пиесата, която се изпълнява и в наши дни, показва Томое Гозен като печален призрак, витаещ край гробницата на Йошинака в Авацу. Театър кабуки и отредил комедийна роля в пародията „Онна шибараку” през 1746 г., представяйки я като безпомощна и объркана жена. Но дори през новото хилядолетие тя не е останала без внимание – Токийският Мейджиза Тиътър през 2013 г. поставил премиера на „Томое Гозен – легенда за жената воин”. В нея главната героиня е жена от XXI век незнайно как попаднала в размирния и кървав XII век. Всички тези превъплащения на един средновековен литературен герой или пък реална историческа личност оформят събирателния образ на жената-воин в японската културна традиция. ---------------------------------- [1] - Turnbull S. The Samurai. A Military History (Japan Library). — Richmond, 1996. [2] - Helen McCullough, The Tale of the Heike, p. 191 [3] - Helen McCullough, The Tale of the Heike, pp 191-192 [4] - Helen McCullough, The Tale of the Heike, p. 192