Drake

Да има или поне така пише Ибн ал Атир в своята al-Kamil fī ‘t-Ta’rikh и по-точно, че в битката при ал Хадат (Мараш) през 953 г. армията на Варда Фока Стари е била съставена от воини от ар-Рум, ар-Рус и ал-Булгар...

Японската корпорация Obayashi обяви планове за изграждане на действащ космически асансьор до 2050 г. Съоръжението ще се издига до 96 000 километра в Космоса и ще бъде в състояние да транспортира хора и товари на много по-ниски цени в сравнение с изстрелваните от Земята ракети. Конструкторите обясняват, че използването на космическа совалка за превоз на товар струва 22 000 долара за килограм, докато космическият асансьор на „Обаяши” ще прави доставки на цена около 200 долара за килограм. Пътуването с него ще продължава седем дни в едната посока, като крайната дестинация ще бъде специално конструирана за целта станция. Изграждането на космическия асансьор ще даде възможност малки ракети да се приютяват и изстрелват от площадки в Космоса. Така ще отпадне нуждата от зареждането им с огромни количества гориво, необходими за преодоляване на земното притегляне. Проектът е твърде амбициозен и на този етап не са налични всички необходими технологии за осъществяването му, но от компанията се надяват, че напредъкът във въглеродната нанотехнология ще им помогне за постигането на целта. В начинанието си японците ще разчитат на местни учени, както и на международно сътрудничество. http://www.abc.net.au/news/2014-09-21/japanese-construction-giants-promise-space-elevator-by-2050/5756206

По първия въпрос - да това е било практика във визиготската арианска църква. Малко повече от тук : http://books.google.bg/books?id=1XJPAAAAYAAJ&pg=PA302&lpg=PA302&dq=marriage+of+priests+in+Arianism&source=bl&ots=_P_bI8oxaO&sig=iA0goK8qsfOo3Igl4bQF0C-zkRQ&hl=en&sa=X&ei=UFghVPy0A-XoywOH7oGwDg&ved=0CDUQ6AEwAw#v=onepage&q=marriage%20of%20priests%20in%20Arianism&f=false Специално за "меченосец" в тази хроника, съм напълно съгласен с тълкуването на Аеций, а иначе повечето изследователи го превеждат като телохранител или оръженосец. Пелайо е "герой обвит в мъглата на собствения си историческия мит". Тази хроника е една от най-умерените по въпроса за произхода му. Има такива, които го изкарват кралски бастард или син на дук Фавила, който също е от кралско потекло. Знае се, че е мъж сражавал се под пурпурния флаг на Родерик в битката при "реката на смъртта", както арабските автори наричат р.Гуадалете. Доста трудно ми е да кажа, кога точно във времето се формира испанската народност, но името Кастилия се появява горе-долу през царуването на Алфонсо ІІІ, като все още се използвало и старото име - Бардулия. За кастилска народност е много рано, графство Кастилия (и то Стара Кастилия) става някакъв политически фактор (васално на краля на Леон) едва при конт Фернан Гонсалез (910-970). Но пък потомците на Пелайо имат собствено виждане по въпроса : "Испания - това е Астурия, всичко друго е завладяна територия" .

Преди време, търсейки материали за викингските нападения в Испания, попаднах на тази доста интересна ранносредновековна хроника. Тя описва историята на Иберийския полуостров от коронацията на визиготския крал Вамба (672 г.) до края на управлението на краля на Астурия – Ордоньо I (866 г.). До наши дни са достигнали две редакции – Chronica Rotensis и Chronica ad Sebastianum, като и двете в по-късни преписи. Най-вероятно „Хрониката на Алфонсо III” е създадена между 887 – 890 г., тъй като в нея заселването на град Визеу се споменава, като съвременно събитие. Приема се за доказан факт, че е съставена в град Овиедо, но въпросът за авторството ѝ остава дискусионен. Някои от историците посочват Алфонсо III (упр. 866-910 г.) за такъв, основавайки се на фразата: „...когато град Визеу и околностите му бяха населени по наша повеля ...”. Други изследователи считат, че авторът е бил някой от придворните или висшите духовници в Овиедо под прекия контрол на краля (Алфонсо). Първоначалният текст, написан на вулгарен латински и станал основа на Chronica Rotensis, бил изпратен от Алфонсо III на епископ Себастиан, за да провери описаните факти и подобри стила на хрониката. Последният също не е идентифициран. Известни са двама епископи от това време носещи името Себастиан – епископът на Оренсе и този на Саламанка, като последният е бил племенник на краля. Епископът редактирал хрониката на литературен латински и внесъл някои изменения, отразяващи по-точно настроенията сред придворните на Алфонсо III. По неговото име тази редакция била наречена Chronica ad Sebastianum. Основната цел на твореца на хрониката е била да легитимира претенциите на кралете на Астурия, като преки наследници на трона на владетелите на визиготска Испания. Царуването на астурийските крале, с малки прекъсвания, е описано като поредица от победи и завоевания, а пораженията в битките с маврите са преднамерено неглижирани. Въпреки няколкото хронологични неточности в описанието на арабското завоевание, тя заедно с Chronica regum Visigothorum и Cronica mozarabe е основен източник за последните десетилетия от историята на визиготското кралство, а съвместно с Chronicon Albeldense и Chronica Prophetica е главен източник за историята на кралство Астурия и началото на Реконкистата. На латински език Chronica Rotensis от тук: http://humanidades.cchs.csic.es/ih/paginas/fmh/rotensis.htm На латински език Chronica ad Sebastianum (Sebastiani Chronicon) от тук: http://books.google.bg/books?id=A_2BzKt5eMQC&pg=PA477&lpg=PA477&dq=Chronica+Adefonsi+tertii+regis&source=bl&ots=vatx7uoSY2&sig=S_s65_sCy50mfU5ZzJvaJXXDvqg&hl=en&sa=X&ei=VkIfVP-OHILMyAPQ0oGIDA&ved=0CDcQ6AEwBzgK#v=onepage&q=Chronica%20Adefonsi%20tertii%20regis&f=false И в превод от мен: ХРОНИКАТА НА АЛФОНСО III Chronica Adefonsi tertii regis Тук започва хрониката на визиготите, обхващаща събития от времето на крал Вамба до днешните времена на славния крал Ордоньо, и сина му крал Алфонсо. 1. Рекцесвинт, крал на готите, оставил град Толедо и се отправил към своята вила, носеща името Гертикос – сега я наричат Бамба, тя се намира при планината Каура – където починал от естествена смърт. След като той завършил живота си и бил погребан, за крал единодушно бил провъзгласен Вамба през ера 710-а (672 г.). Отначало Вамба отказвал да приеме властта, но в края на краищата, бил принуден да отстъпи пред искането на войската. Той бил незабавно доведен и помазан за владетел в базиликата Св. Мария. По време на церемонията всички видели как от главата на Вамба излетяла пчела и се издигнала към небесата. Това бил знак от Господа в името на бъдещите победи, които било отредено да се случат. Много пъти Вамба вземал надмощие и покорявал под своята власт астурийци и баски, които вдигали въстания. Павел, прочут военачалник, бил изпратен в провинция Галия Нарбонска, но разпалил метеж и обърнал цялата провинция в хаос. Поддържан от армия франки, той се подготвял за битка с крал Вамба. Вестоносци донесли това известие на краля и той незабавно се отправил с войската си в Галия Нарбонска. Кралят преследвал Павел, бягащ от град в град, докато накрая го обсадил в Ним. На третия ден Вамба превзел града. Той изправил Павел на съд и отсъдил да бъде ослепен с нажежено желязо. Освен това, той изтребил много отряди от франки, възстановил реда в провинцията, след което се завърнал триумфално в Толедо. 2. По времето на Вамба, сарацините с 270 кораба нападнали на крайбрежието на Испания, където всички те загинали, а корабите им били изгорени. Крал Вамба наредил, Синода в Толедо да се събира често, както това е указано в неговия каноничен декрет. По рано, по времето на крал Хиндасвит, мъж от Гърция по име Ардабаст – прогонен от страната си от императора – пресякъл морето и пристигнал в Испания. Крал Хиндасвит го приел великолепно и му дал своя племенница за жена. От този брак се родил син, наречен Ервиг. След като Ервиг бил приет на служба в двореца и достигнал ранг комес, той се възгордял и започнал да плете заговор против крал Вамба. Той дал на краля да изпие отвара от растението, наричано spartus, и Вамба тутакси загубил паметта си. Когато градският епископ и благородниците от двора, преданни на краля и незнаещи за напитката, видели Вамба неподвижен и безпаметен, те се разпоредили той да се изповяда и очисти от греховете си, колкото се може по-бързо, за да не умре като грешник. След като кралят се възстановил от от действието на настройката и разбрал какво се случило, той веднага се оттеглил в манастир. И там той водил благочестив живот до края на дните си. Той царувал девет години и един месец, а след това живял в манастир седем години и три месеца. Той починал от естествена смърт в ера 719-а (681 г.). 3. След Вамба кралството приел Ервиг. Той събирал синоди многократно и отменил част от законите приети от неговия предшественик, устновявайки собствени. Казват, че бил миролюбив и умерен в отношението си към поданиците. Той дал своята дъщеря, Киксило за жена на знатен мъж по име Егика, племенник на Вамба. Ервиг починал от естествена смърт в Толедо. Той управлявал шест години и четири месеца. 4. През 725-а ера (687 г.) Егика, зетът на Ервиг, го наследил като крал. Той бил мъдър и благочестив. Той устроил няколко синода. Егика подчинил множество метежници в кралството си. Три пъти той се сражавал с франките, но така и не успял да вземе победа над тях. Когато заел престола, неговият вуйчо Вамба му наредил да прогони Киксило, тъй като нейният баща, Ервиг, с измама свалил Вамба от власт. Егика го послушал и под някакъв предлог се развел с жена си. Но преди развода тя дарила живот на син, наречен Витица, с когото още приживе кралят поделил властта. Егика наредил на Витица да живее в град Туй и така, докато бащата управлявал готите, синът властвал над суевите. Егика царувал десет години преди коронацията на сина си и още пет с него като съвладетел. Той приключил дните си в Толедо от естествена смърт. 5. В ера 739-а (701 г.), след смъртта на Егик, Витица се завърнал в Толедо, за да заеме кралския престол. Той бил развратник и нечестивец. Той не приемал никакви съвети. Витица нарушавал каноните. Той имал множество жени и наложници. И за да предотврати лошите слухове за себе си, той заповядал на епископите, презвитерите и дяконите да си вземат съпруги. Това станало причина за последвалата разруха на Испания. Както се казва в Светото писание: “и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта”. А друга фраза от писанието казва така: “ако съгрешат людете, свещениците да се молят, а ако свещениците съгрешат, то людете ще бъдат поразени”. Те се отвърнали от Бога и не следвали неговите заповеди и не помнели, че Господ забранил на свещениците да постъпват грешно, казвайки на Моисей при Изхода от Египет: “а свещениците, които се приближават към Бога са длъжни да се осветят, за да не ги порази Господ”. И още: “когато те се приближат до олтара, да не носят със себе си никакъв грях, иначе ще погинат”. Понеже кралете и презвитерите изоставили Господа, погинала цялата рат на Испания. На десетата година от управлението си Витица умрял от естествена смърт в Толедо в 749-а ера (711 г.). 6. Когато Витица починал, за крал бил избран Родерик. Преди да разкажем за неговото възшествие, трябва да разкажем за неговото семейство. Родерик бил син на Теодефред. Теодефред бил син на крал Хиндасвит и останал сирак в младенческа възраст. Когато Теодефред достигнал зрелост, крал Егика се изплашил, че той може да бъде избран на неговото място. Опасявайки се, че Теодефред може да се договори с готите и да го прогони от бащиния си трон, Егика заповядал да ослепят съперника му. След като бил прогонен от кралския град (Толедо), Теодефред се преселил в Кордоба. Тук той си взел жена от знатен род, наречена Рикило, а тя му родила син – Родерик. Когато Родерик пораснал и възмъжал, той се оказал изключително войнствен човек. Преди да стане крал, той построил дворец в Кордоба, който сега халдеите наричат “vallat Ruderici”. Сега нека да се върнем към събитията през неговото управление. 7. След смъртта на Витица, Родерик станал крал. По негово време Испания изпаднала в още по-голямо безчестие. На третата година от управлението му сарацините нахлули в Испания, подучени от синовете на Витица. Веднага щом кралят узнал за нашествието, той незабавно повел армия срещу тях. Но, притиснати от тежестта на греховете и предадени от синовете на Витица, готите били обърнати в бягство. Войската, бягаща срещу гибелта си, била почти напълно изтребена. Понеже изоставили Господа и не му служили честно и почтенно, те били низвергнати от Бога така, че повече не могли да живеят на земята, по която ходели. Що се касае за споменатия крал Родерик, то ние нищо не знаем за неговата смърт. Обаче в наше време, когато град Визеу и околностите му бяха населени по наша повеля, в одна базилика бе открита надгробна плоча, на която е изсечена епитафия със следното съдържание: “Тук лежи Родерик, последният крал на готите”. Но да се върнем към това време, когато на третия ден преди ноемврийските иди в 752-а ера (11 Ноември 714 г.) сарацините пристигнали в Испания. 8. Арабите, след като завладели кралството, погубили мнозина с меч, а останалите подчинили на себе си, договаряйки се с тях за мир. Град Толедо, победител на всички народи, съкрушен, паднал, победен от исмаилтяните; покорен, той започнал да им служи. Те поставили префекти на всички провинции в Испания и плащали дан на краля на Вавилон много години, докато не избрали собствен крал и не основали самостоятелно кралство в благородния град Кордоба. По същотото това време в земята на астурийците, в град Хихон за префект бил назначен Мунуса, съратник на Тарик (емир Тарик ал Хор). Докато той управлявал префектурата, Пелайо, меченосец на кралете Витица и Родерик, угнетен от властта на исмаилтяните, пристигнал в Астурия заедно със сестра си. Заради нея Мунуса отправил Пелайо в Кордоба, като пратеник. Преди той да се завърне, Мунуса се оженил за неговата сестра. Щом Пелайо се върнал, той по никакъв начин не одобрил този брак. Понеже вече мислел за гибелта на църквата, той побързал смело да заяви това (неодобрението си). Злобният Тарик изпратил при Мунуса воини със заповед да заловят Пелайо и го доведат в Кордоба, окован във вериги. Но, когато те пристигнали в Астурия, опитвайки се коварно да го пленят в село Брес, Пелайо узнал от приятел за плановете на халдеите. Виждайки, че ще бъде невъзможно да се противопостави на толкова голям брой сарацини, Пелайо си пробил път през тяхните редици, побягнал и достигнал брега на река Пилона. Той установил, че реката е преляла нашироко, преплувал я с помоща на коня, на който яздел и се укрил в планините. Сарацините от потерята се отказали от гонитбата. Щом Пелайо достигнал планините, той се присъединил към хората, които се укривали там. Той се изкачил на висока планина, наречена Аусеба и се отправил към пещера в тази посока, която считал за най-безопасна. От тази грамадна пещера тече извор, наричан Ена. След като Пелайо изпратил призив към всички астурийци, те се събрали заедно и го избрали за свой владетел. Научавайки за това, войниците изпратени за него се върнали в Кордоба и разказали всичко на своя крал (емир), потвърждавайки, че Пелайо е метежник, както предполагал Мунуса. Научавайки това, кралят (емирът), обзет от безумна ярост, заповядал да се събере от цяла Испания огромна армия и я изпратил в Астурия, начело той поставил своя съратник Алкама (ал Камах). Той заповядал на дон Оппас, епископ на Толедо и син на крал Витица – заради, чието предателство погинали готите –да се отправи с Алкама и войската в Астурия. Тарик посъветвал Алкама, ако Пелайо откаже да се договори с епископа, да го плени със сила и доведе в Кордоба. Водейки армия от почти 187000 воини те навлезли в Астурия. 9. Пелайо със своите привърженици се намирал в планината Аусеба. Вражеската армия се придвижила към нея и разпънала неизброимо множество шатри в близост до входа на пещерата. Епископ Оппас се изкачил на хълм пред Ковадонга и повикал: „Пелайо, Пелайо, къде си?” Пелайо, намиращ се при входа, отговорил: „Аз съм тук.” Тогава епископът казал: „Предполагам, че помниш, брате мой и сине мой, как преди известно време цяла Испания бе подчинена под реда, установен от готите и с това превъзхождаше всички останали земи по сила и знания. Ако цялата армия на готите се оказа неспособна да противостои на нашествието на исмаилтяните, то как ти можеш да се надяваш, че ще се защитиш на върха на тази планина? Това ми се струва трудно. По-добре ме послушай и отвърни душата си от това решение, така ти ще можеш да се наслаждаваш на приятелството на халдеите и ще имаш множество изгоди.” На което Пелайо отвърнал: „Нима не си чел в Светото Писание, как църквата Господня се сравнява със синапено зрънце, което израства по Божията милост?” Епископът отговорил: „Разбира се, чел съм.” Пелайо казал: „Христос е нашата надежда на това, че от малката планина, която виждаш, благополучието на Испания и войската на готите ще се възстановят. Аз вярвам, че обещанието на Господа, дадено на Давид, ще се осъществи чрез нас: „Аз ще срещна тяхните неправедности с пръчки и греховете им с бичове, но няма да ги лиша от моята милост”. Затова, уповавайки се на Божията милост, аз презирам и не се боя от многочислените си врагове. Колкото до битката, с която ти ни плашиш, то ние имаме застъпник пред лицето на Отца – сам Господ Иисус Христос, който е способен да ни освободи от тези нищожества.” Епископ Оппас се обърнал към войската и казал: „Вървете напред и се сражавайте. Вие чухте какво ми отговори той. Струва ми се, нивга не ще постигнете мир с него, освен със силата на меча.” 10. Тогова Алкама заповядал на воините си да влизат в бой. Те вдигнали оръжиета си. Катапултите били заредени. Прашките били приготвени. Заблестели остриета на мечове. Залюляли се копия. Стрели полетели като неспирен порой. Но Господ показал своята сила. Щом камъните, изстреляни от катапулти, приближавали светилището на Дева Мария, намиращо се в лоното на пещерата, те отскачали и поразявали халдеите. Тъй като Господ не брои копията, а дарява победата на този, на който пожелае, то когато астурийците излезли от пещерата на бой, халдеите се обърнали в бягство и разделили на две части. Епископ Оппас бил пленен, а предводителят Алкама убит. Там паднали 124 000 халдеи. Оцелелите 63 000, се отправили към прохода на планината Аусеба и после към Лeбанa през Амюеса. Но те, също не избегнали Божия гняв. Когато достигнали прохода, намиращ се зад реката наречена Дева, веднага след селото наречено Косгая, се случило това, че планината се разтресла из недрата си и хвърлила 63 000 човека в реката, където всички погинали. Даже и днес, когато реката не е пълноводна, се виждат следи от това събитие. Не мислете, че това е неоснователно или измислено. Помнете, че Този, който веднъж раздели водите на Червено море, за да даде Изход на чедата Израилеви, тук унищожил огромна тълпа араби, които преследвали Божията църква. 11. Щом Мунуса разбрал, какво се е случило, бързо изоставил крайбрежния град Хихон и побягнал. В село Олялис, той бил заловен и убит заедно с приближените си. Тогава страната била заселена отново, а църквата възстановена. Всички благодарили на Бога, казвайки: „Благословено името Господне, което укрепва, вярващите в Него и унищожава нечестивците”. Скоро след това, Алфонсо, синът на Педро(Перез), дукът на кантабрийците , произхождащ от кралски род, пристигнал в Астурия. Той получил за жена дъщеря на Пелайо, по име Ермесинда и вкусил множество победи, както рамо до рамо с тъста си, така и след смъртта на Пелайо. В края на краищата бил установен мир. Достоинството на името Христово растяло, а смехотворното бедствие на халдеите изчезвало. Пелайо управлявал като крал деветнадесет години. Животът му бил прекъснат от естествена смърт в Канхас де Онис през 775-а ера (737 г.). 12. След това, Фавила, синът на Пелайо, наследил своя баща. Той построил необикновено искусна базилика в чест на Светия Кръст. Той живял кратко. Разказват, че бил убит от мечка по време на лов, поради собственото си лекомислие на втората година от управлението си през 777-а ера (739 г.). 13. След смъртта на Фавила, за крал единодушно бил избран Алфонсо, който приел кралския скиптър като Божия милост. Той наказвал всяка дързост на своите врагове. Заедно с брат си Фруела, превзел много градове. Той завзел: Луго, Туй, Порто, Анегя, големия град Брага, Визеу, Чавес, Ледесма, Саламанка, Нуманция, която сега наричат Самора, Авила, Асторга, Леон, Симанка, Салданя, Амайя, Сеговия, Осма, Сепулведа, Арганса, Клуня, Маве, Ока, Миранда, Ревенга, Карбонарика, Абейка, Сеницеро и Алесанко, със всички крепости, имения и села. Изтребвайки арабите с меч, той върнал християните обратно в своята страна. 14. По това време той заселил Астурия, Приморие, Лебана, Трасмиера, Сопуерта, Карранса, Бардулия, която сега наричат Кастилия и крайбрежната област на Галиция. Алава, Биская, Айсона и Ордуня били взети с постоянно (заварено) население, така както и Памплона, Дежио и Беруеса. Алфонсо бил велик човек. Той бил обичан от Бога и от всичките си поданници. Той построил множество базилики. Той управлявал, като крал осемнадесет години и починал от естествена смърт. 15. Аз не ще премълча за чудото, което се случило тогава. Когато душата на Алфонсо напуснала тялото му в мъртвата нощна тишина, неговите останки били поставени под охраната на дворцовите слуги. Внезапно всички чули високите гласове на ангели, пеещи псалми: „Вижте как велик човек се възнася, а никой не обръща внимание, вижте, как великите хора се възнасят, а никой не разбира със сърцето си: почтенният човек е бил роден благочестив и ще се упокои в мир в своята гробница.” Знайте, че всичко разказано е истина, не мислете, че това е измислица. Аз предпочитам нищо да не кажа, отколкото да предавам лъжа. 16. През 795-а ера (757 г.) след смъртта на Алфонсо, неговият син Фруела го наследил на престола. Той бил много сприхав човек. Фруела удържал много победи. Той се сражавал с гражданите на Кордоба у Понтубио в провинция Галиция и изтребил там 54000 халдеи. Освен това, той пленил предводителя на конницата Умар и на същото това място му отсякъл главата. Той покорил метежните баски, взел си съпруга от тяхната земя по име Муниа и тя му родила син – Алфонсо. Фруела подчинил народа на Галиция, който въстанал против него и жестоко опустошил тази провинция. Той сложил край на престъпния обичай – свещенниците да се женят. Като наказание за тези, които все още останали подвластни на греха, той ги изпратил на заточение в манастир. Оттогава на свещенниците се забранява да си вземат жени. Приемайки каноническите правила, църквата се възвеличила. По времето на Фруела, Галиция била заселена до река Миньо. Той бил жесток в своите деяния. Той убил родния си брат, по име Бимарано, със собствените си ръце. Малко по-късно, Господ му отредил същото, което той на брат си – той бил убит от собствените си хора. Фруела царувал единадесет години и три месеца. Ера 806-а (768 г.). 17. След смъртта му, на престола го наследил неговия братовчед Аурелио. По негово време робите вдигнали въстание срещу господарите си. Но с усилията на краля, те били върнати по предишните си места. Аурелио не воювал. Той поддържал мир с халдеите. Той управлявал шест години. На седмата година приключил земния си път в резултат на болест през 811-а ера (773 г.). 18. След смъртта на Аурелио, Сило се оженил за Адосинда, дъщерята на Алфонсо и благодарение на това получил кралството. Той останал в мир с исмаилтяните. Той победил и подчинил Галиция, която въстанала, това стълкновение започнало при планината Куперио. Докато той царувал, Алфонсо, синът на Фруела и внук на стария Алфонсо, управлявал двореца, понеже Сило нямал син от своята жена Адосинда. След деветгодишно управление Сило напуснал този свят, поради естествена смърт през 821-а ера (783 г.). 19. Когато Сило умрял, всички благородници от двора заедно с кралица Адосинда, въздигнали Алфонсо на трона на неговия баща, крал Фруела. Но неговият чичо Маврегато, незаконен син на старшия принц Алфонсо, роден от робиня, се възгордял и свалил от власт краля. Алфонсо избягал и пристигнал в Алава, където бил приет от роднините на майка си. Маврегато владял шест години кралството, което узурпирал. Той умрял от естествена смърт през 826-а ера (788 г.). 20. Когато умрял Маврегато, за крал бил избран Бермудо, син на (принц) Фруела – когото Ние по-рано споменахме във връзка с неговия по-голям брат (крал) Алфонсо(I). Този Бермудо бил много велик човек. Той управлявал три години и след това доброволно се отказал от престола, понеже бил дякон. Той поставил за свой наследник племенника си Алфонсо, когото Маврегато лишил от власт, и живял с него дълги години в обич. Той умрял от естествена смърт и напуснал този свят през 829-а ера (791 г.). 21. Крал Алфонсо Велики станал крал на осемнадесетия ден преди октомврийските календи през ерата, упомената по-горе. На третата година от управлението му войската на арабите предвождана от знаменития пълководец Мугаит нахлула в Астурия. Тя била разгромена от астурийците при Лодоса, където погинали 70 000 халдеи заедно с предводителя им. Алфонсо преместил своя престол в Овиедо, като издигнал там базилика в чест на нашия Господ и Спасител Иисус Христос с дванадесет олтара по броя на апостолите. Той също построил църква с искусно изработени олтари в чест на Светата Дева Мария. Издигнал и друга църква, посветена на благословения мъченик Тирсус, поставяйки я в близост до базиликата на Спасителя. В близост до двореца издигнал църква с изкусно изработени олтари в скъпоценен обков в чест на Св. Св. Юлияна и Баселиса. Той също заповядал да построят кралски дворец, бани и хранилища за всички видове запаси. 22. През тридесетата година от царуването на Алфонсо, две армии халдеи предвождани от двама братя курейшити, префекти с имена Ал Абас и Малик, нахлули в Галиция. Но и двете били едновременно унищожени, първата в местност наречена Нарон, а другата при река Анкео. По времето на Алфонсо, знатен мъж по име Мухамад, гражданин на Мерида и мувалад по произход, въстанал против крал (емир) Абд ал Рахман (II) и много пъти се сражавал с него, обръщайки армията му в бягство. Когато не можел повече да остане в своята страна, Мухамад пристигнал при Алфонсо и бил приет от краля с почести. Седем години той живял в провинция Галиция заедно с всички свои сподвижници. След това, той се възгордял и организирал заговор против краля, и държавата. Той призовал съюзниците си, събрал армия и разграбил страната. Когато Алфонсо научил за случилото се, призовал войската и се отправил бързо към Галиция. Научавайки, че кралят се приближава, Мухамад се установил заедно със своите сподвижници в една силно укрепена твърдина. Кралят с войската го последвали и обкръжили в тази крепост. Какво още мога да кажа? В същия ден, воините на Алфонсо тръгнали на щурм, убили Мухамад и донесли на краля отсечената му глава. Пробивайки, редовете на защитниците, те влезли в крепостта, където избили повече от 50 000 сарацини, които дошли в помощ на Мухамад от цяла Испания. Кралят се завърнал в Овиедо с велика победа. Крал Алфонсо водил славен, целомъдрен, сдържан, спокоен и праведен живот много години, и в заника на дните си, след петдесетидвегодишно управление, отдал божествената си душа на небесата. Той, който водил живот на светец в този свят, намерил покой в гробница в Овиедо. 23. През 881-а ера (843 г.) след смъртта на Алфонсо, Рамиро, синът на принц Бермудо, бил избран за крал. По това време той бил далеч от столицата, понеже се отправил в провинция Бардулия (Кастилия), за да си вземе жена. Малко след като крал Алфонсо напуснал този свят, Непотиан (Nepotianus), комес на двореца, въстанал и взел властта. Научавайки за случилото се, Рамиро се отправил в Галиция и в град Луго събрал войска. Щом Непотиан узнал за приближаването му, той повел армията си, за да го срещне при моста на река Наркея. Но едва започнала битката, Непотиан бил изоствен от всички свои хора и сам побягнал. Той бил пленен в провинция Приморие от двама комеси, Сципио и Сона, и те му изболи очите. Рамиро заповядал да го затворят в манастир, където той останал до края на живота си като монах. По същото време, Nordomanorum (викингите), езичничници и необичайно жестоки хора, непознати нам преди, пристигнали по нашите земи с голям флот. Рамиро, вече пълновластен крал, събрал голяма армия и сражавал с тях край Фарум Бригантиум (Фаро Брегансио). Там той унищожил множество отряди викинги и изгорил корабите им с огън. После, оцелелите отплавали по море и пристигнали в провинция Бетика. Те нападнали град Севиля и разгромили много отряди на халдеите, част от тях с меч, а друга част с огън. Една година след превземането на Севиля, те се завърнали в своята страна. Но нека се върнем към нашия разказ. 24. Упоменатият крал Рамиро бил често безпокоен от междуособици. Двама благородника, единият много знатен човек, а другият – комес на двореца, тръгнали срещу краля. Когато кралят научил за техния заговор, заповядал единия, по име Алдротий, да ослепят, а другия – Пинолий да обезглавят заедно със седмината му синове. След като се справил със съзаклятниците, Рамиро построил много красиви сгради от гранит и мрамор, без да използва дърво, по склона на планината Наранко на две лиги от Овиедо. Той два пъти се сражавал със сарацините и с Божията помощ побеждавал. След седем години управление той умрял от болест и намерил покой в гробница в Овиедо. 25. През 888-а ера (850 г.) когато Рамиро починал, неговият син Ордоньо го наследил на престола. Той бил спокоен и търпелив човек. Той издигнал стени около градовете, които много години стояли изоставени, а именно обградил: Леон, Асторга, Туй и Амайя. Той построил портите им на най-добрата земя. Той ги заселил, отчасти с хора от своето кралство, така и с тези, които дошли от Испания (Ал Андалус). В началото на неговото управление баските въстанали. Когато той с войската си навлязъл в техните земи, от другата страна го нападнали сарацините. Но с Божията помощ той обърнал халдеите в бягство и възстановил властта си над баските. Не ще премълча за това, което зная, че се е случило. Знатен мъж, по име Муса (Муса ибн Муса ал Каси) – гот по произход, но приел вярата на Мохамед заедно с целия си род – наричан от халдеите Бану Каси, въстанал против краля на Кордоба и завзел много градове, една част с меч, а друга чрез предателство. Първоначално той превзел Сарагоса, след това оттам Тудела и Уеска, а после и Толедо, където Муса поставил за префект своя син Лупе (Lupus). По късно, Муса обърнал оръжието си срещу франки и гали, разгромил ги и ограбил. Той пленил двама франкски военоначалници, Санктио и Епуло, единия в бой, а другия с предателство и ги оковал във вериги. Двама халдеи отцепници – първият от племето Курейши по име Ибн Хамза, другият мувалад по име Алпорз заедно със сина си Азет били пленени в сражение, единият от бащата Муса, другият от неговия син Лупе. Заради тези победи, Муса толкова се възгордял, че заповядал на хората си да го наричат третия крал на Испания. 26. Крал Ордоньо настъпил с армията си срещу него и пристигнал край град наречен Албелда, който Муса съвсем наскоро искусно построил. Кралят бил с войската, която обсадила крепостта. Муса пристигнал с неизброимо множество воини и издигнал лагер на планина наречена Латурк. Крал Ордоньо разделил армията си на две, едната част да обсажда града, а другата за да се сражава против Муса. Незабавно започнала битка, Муса и неговата войска били обърнати в бягство. „Срещайки ги, те им устроили такава сеч”, че повече от 10000 от най-добрите воини на Муса, заедно с зет му по име Гарсия, били убити, без да броим обикновените пехотинци. Самият Муса получил три удара с меч и едва се спасил полужив, загубвайки целия си обоз и даровете на Карл (Велики), краля на франките. Оттогава той никога повече не спечелил победа. После крал Ордоньо изправил (цялата) армия срещу град Албелда и го превзел на щурм на седмия ден от сражението. Той изтребил всички воини с меч. Той разрушил града до основи и се върнал в столицата си с велика победа. Лупе, синът на Муса, който управлявал като консул в Толедо, научавайки за разгрома на своя баща, се предал на милостта на крал Ордоньо, заедно с всички свои привърженици и останал негов верен поданник до края на дните си. После той се сражавал заедно с краля в много битки срещу халдеите. 27. Крал Ордоньо завзел в сражения много градове: измежду тях, град Сория с крал Саид и град Таламанка с крал Мурзук (Muzeor) и неговата жена. Той избивал всички воини. Останалите мъже, заедно с жените и децата им, той продавал в робство. По това време Nordomani (викингите) атакували отново нашите брегове. След това се отправили за Испания. Те убивали, опожарявали и ограбвали навред, опустошавайки крайбрежието на страната. След като преминали през пролива те превзели Некор, град в Мавритания, където избили мнозина сарацини. След това те атакували островите Майорка, Форментера и Минорка, където изтребили цялото население. Накрая те отплавали до Гърция и след експедиция продължила три години, се завърнали в тяхната страна. 28. След шестнадесетгодишно управление, Ордоньо бил поразен от подагра и починал в Овиедо. Той бил погребан в гробница в базиликата на Св. Мария редом с предходните крале. Този, който довел през своето царуване времена на благоденствие, сега е щастлив на небесата. Този, който бил любимец на народа, сега се наслаждава на обществото на ангелите божии в Царството небесно. 29. През 904-а ера (866 г.), когато Ордоньо починал, неговият син Алфонсо го наследил като крал. КРАЙ НА ХРОНИКАТА Текстът е преведен от издането на: Kenneth Baxter Wolf, Conquerors and Chroniclers of Early Medieval Spain, Liverpool University Press, 1999, pp. 161-177.

(към Warlord) Мисля, че си прекалено критичен към "вратарчето". Та човекът подписа с "Лудогорец" само преди 4 дни и това му е първият официален мач, едва ли това време е достатъчно да се сработи със защитата. Според мен в конкретната ситуация, защитникът просто трябваше да избие в тъч или корнер.

Изключително добре съхранена ризница от костни плочки, на възраст от 3500 - 3900 години бе открита от археолози край Омск, Сибир. http://siberiantimes.com/science/casestudy/features/warriors-3900-year-old-suit-of-bone-armour-unearthed-in-omsk/

Страхотен мач и феноменален Козмин Моци!

Жирокомпасът е едно от основните, автономни технически средства за корабоводене. Конкретно този на снимката е от мостика на PCTC "Heroic Leader".

Мда, за съжаление и това е възможно. Моята първа асоциация бе с пеещите и промиващи човешката психика дървета в "Човекоядци" на Клифърд Саймък.

Екип от биохимици и химически инженери от Масачузетския технологичен институт (MIT) са създали първите бионични растения в света, напоявайки ги на клетъчно ниво с въглеродни нанотръби, според съобщението им, публикувано на 16 март в Nature Materials (научен журнал с много висок коефициент на влиятелност). Изследователите от MIT са установили, че фотосинтезата се е подобрила значително и дори са успели да превърнат едно растение в химически детектор. Учените посочват, че в бъдеще може да добавят още по-необичайни способности, като създадат растения, които усилват мобилен сигнал или пък служат като живи улични лампи. “Растенията са много привлекателни като технологична платформа. Те се самопоправят, устойчиви са към влиянията на околната среда, оцеляват в трудни условия и сами си доставят източник на енергия и захранването с вода”, казва ръководителят на екипа проф. Майкъл Страно. Изследователите са приложили разтвор на въглеродни нанотръби директно към долната част на листата на Arabidopsis thaliana - растение, което често се използва за научни опити, заради сравнително малкия си геном. Благодарение на процес, познат като васкуларна инфузия, при който растенията абсорбират въглероден двуокис и отделят кислород, нанотръбите са достигнали до хлоропласта. Екипът е открил, че растенията, които са обработвани с разтвора подобряват фотосинтезата си с 30 процента. Друг разтвор от въглеродни нанотръби, обработен да може да засича наличие на азотен оксид също е бил приложен към растенията. След обработката те били в състояние да излъчват инфрачервен сигнал, когато засекат азотен оксид. Учените посочват, че биха могли да се използват различни видове нанотръби за засичане на различни видове газ. Те представят идеята, че растения биха могли да служат като устройства за откриване на експлозиви на летищата. http://www.nature.com/nmat/journal/v13/n4/full/nmat3890.html#figures http://www.independent.co.uk/life-style/gadgets-and-tech/bionic-plants-watered-with-carbon-nanotubes-could-create-living-sensors-lights-and-electronic-9199922.html

Бежански лагери наистина няма, но пък "черньовци" съм виждал неколкократно в Осака, Нагоя, Хирошима и Кавасаки. Обикновено са по 3-4 човека в някоя градинка вблизост до централната част. В Йокохама си има цял китайски квартал, с малки по площ магазини и ресторантчета, а многократно съм срещал и филипинци/ки работещи в Япония.

Без съмнение, но все пак част от легендите и митовете водят началото си от истинска история/случка, след което еволюират във времето. За келти, брити, германци и скандинавци се срещат доста сведения за жени воини, та при тях "приказният мотив" може в някаква степен да отразява действително събитие.

Малцина от любителите на едноименната опера са се интерсували, откъде е почерпил идеи и основния си персонаж авторът на художественото произведение, използвано от Адами и Симони за основа на либретото ѝ. Всъщност зад образа на жестоката „китайската принцеса” Турандот се крие една доста занимателна история на необикновена монголска жена от XIII-XIV в., разказана в статията на Джак Уедърфорд. В преведената от мен по долу статия, не се споменава нищо за произхода на името Турандот. То е засвидетелствувано за пръв път в Сасанидски Иран през 633 г. Принцеса Турандохт е дъщеря на Хосров II Парвиз и сестра на императриците Борандохт (630-631), и Азармедохт (631 г.). Името се превежда като „дъщерята на Туран”. Принцесата борец Преводна статия Автор: Джак Уедърфорд Борците, участващи в игрите Наадам (Үндэсний их баяр наадам), провеждани ежегодно от 1206 г. насам, когато Чингис хан обединил Монголия, носят особени цветни елечета (зодог) с дълги ръкави, покриващи частично плещите и оставящи голи раменете и гърдите им. По този начин всеки борец може да бъде уверен, че неговият противник е мъж. В края на всеки двубой, победителят разтваря и протяга ръце, маха с тях във въздуха като птица, завърта се за да го видят зрителите, показвайки отново гърдите си. За него - това е танца на победата, но също така и трибут към най-великата атлетка в монголската история, принцесата борец, която нито един мъж не е успял да победи. След времето, когато тя била действащ шампион по борба на монголите през XIII в. и до днес, борците мъже се борят само с мъже. Принцесата, праправнучка на Чингис хан (и дъщеря на Хайду), родена около 1260 г., е известна под няколко имена: Хутулун, Айюруг или Хотол Цагаан, всички от тях свързани с луната и лунната светлина. Противно на своя братовчед, Кубилай хан, който се наслаждавал на разкоша в китайския императорски двор, Хутулун не се поддала на изкушенията на уседналата цивилизация и отстоявала суровия монголски начин на живот. Тя била грамадна и с мощно телосложение жена, използвала своя ръст и сила в трите монголски спортни съревнования – борба, стрелба с лък, конни надбягвания, а така също и в основния монголски поминък – войната. Монголските борци не били разпределяни по ръст или тегло, а схватките им нямали ограничение по време или пространство (тепих). Противниците правели захвати на ръцете или талиите, докато единия не съборел другия на земята. Ако каквато и да е част от тялото на борец (освен стъпалата) докоснела дори и за миг земята, то той бил победен. По-дребни или по-неопитни борци можели да загубят за секунди, но по-равностойни противници понякога се обхващали един друг с ръце и бутали напред и назад, като мъжки слонове, толкова дълго, докато единият паднел от умора. Хутулун израстнала сред четиринадесет братя и изглежда се изучила от ранна възраст да им се противопоставя и да ги побеждава. Когато пораснала, тя участвала в общонародните монголски съревнования и придобила много голяма слава като борец, който не можел да бъде съборен от никой мъж. Тя ставал все по-богата, спечелвайки коне от победените противници, докато накрая табунът ѝ от десет хиляди коне съперничел на стадата на императора (Кублай хан). Според монголите, спортната победа несъмнено имала свещена същност, а за шампиона считали, че е благословен от духовете. По тази причина, спортните триумфи на Хутулун я направили, идеален съратник на баща ѝ в сражение. Нейното присъствие, яздеща най-близко до него на бойното поле, разпростряло репутацията ѝ от спечелените преди спортни победи към гарантиран залог за превъзходство на бойното поле. В течение на живота им, двамата постояно предизвиквали усилията на Кубилай хан да завладее племената из степите на западна Монголия и Казахстан, над планинските области на западен Китай и Киргизстан. Те отблъснали всички армии, изпратени против тях и непрестанно съхранявали свободата на родината си от властта на неговата династия Юан. Хутулун следвала много неортодоксален метод срещу противника. Тя яздела към бойното поле рамо до рамо със своя баща (Хайду), но когато усетела подходящ момент, според думите на Марко Поло, „връхлитала срещу вражеската армия, пленявала някой от воините, така ловко, както ястреб сграбчва птица, отнасяла го при баща си и това тя извършвала многократно”. Въпреки, че подобни прояви на показна храброст носели нищожно стратегическо предимство, те предизвиквали смут и дори паника сред враговете, същевременно усилвали репутацията ѝ на благословена и изпълняваща божествено внушение. Хутулун била необикновена, но не и уникална. Монголските жени яздели коне също толкова умело, както и мъжете, често носели колчан и лък, а в по-ранните източници нееднократно е описано участието им в битки, заедно с мъжете. Способността на жените от степните народи да се сражават успешно, когато същото не е характерно за тези от уседналите цивилизации, произтича от успешното съчетание на коня, лъка и стрелата. В армиите разчитащи основно на пехота и тежки оръжия, като мечове, копия, пики или боздугани, мъжете имали значително предимство във физиката спрямо жените. Възседнала кон и въоръжена с лък и стрели, една обучена жена можела сериозно да се противопостави на мъжете в сражение. Жените се справяли по-успешно в битка базирана на „огнева”мощ (престрелка от разстояние), отколкото в близкия ръкопашен бой. Макар, че стрелбата с лък изисква сила, натренираноста на мускулите и дисциплината се оказват много по-съществени, отколкото грубата сила. Който и да е стрелец, независимо от това колко е силен, никога не може да замени само с чиста сила, умението в стрелбата. За разлика от това, доброто фехтовално умение също изисква обучение и практика, но достатъчно силен мъж въоръжен с меч може да причини смъртоносни рани без да има предшестващ опит. Монголите, подобно на техните роднини хуни и тюрки, разчитали преди всичко на лъка и стрелата по време на война. Тъй като стрелбата с лък зависи много от обучението, способността на жените ефикасно да използват стрели в битка зависела от усъвършенстването на уменията им като млади момичета. В номадските племена, момчета и момичета се нуждаели от употребата на лък и стрели за да опазват стадата. Момчетата трябвало да се грижат за едрия добитък, като коне, камили и говеда, които пасяли по-далеч, а момичетата оставали по-близо до „дома” с овцете и козите. Понеже вълците по-често нападали овце и кози, отколкото камили и крави, момичетата трябвало да са способни да защитят своите животни. С нейния успех в битките и спорта, Хутулун отказвала да се омъжи, освен за този мъж, който успеел първо да я победи по борба. Много мъже дошли да опитат, но нито един не успял. Нейните родители станали изключително настойчиви в желанието си да я омъжат. Според Марко Поло, особено желан от тях кандидат-жених принц се представил около 1280 г. Повечето ергени залагали по 10 или най-много по 100 коня за двубой с нея. Неназованият по име принц заложил 1000 коня, а родителите на Хутулун я умолявали да падне нарочно и да му подари победата. Развълнувана тълпа се събрала за двубоя. В желанието си да угоди на своите родители Хутулун се съгласила да позволи на принца да я победи. Но обзета от порив на състезателна възбуда, щом пристъпила срещу противника, решението ѝ да удовлетвори родителите си започнало да се топи. Тя сграбчила ръцете на съперника си и разбрала, че той е изключително силен за разлика от обичайните ѝ опоненти. Принцът се напрегнал срещу нея и се преборили, но тя не могла да отстъпи и не позволила да бъде съборена. Двубоят продължил агонизиращо дълго време без някой да има превъзходство. Накрая, при един изненадващ изблик на енергия, Хутулун го хвърлила на земята. Тя не само победила, но и го унизила. Той изчезнал, оставяйки 1000 коня в нейния табун и разбивайки надеждите на родителите ѝ за женитба с достоен кандидат. Колоритният и необичаен обществен живот на Хутулун без съпруг провокирал много спекулативни сплетни, не само във владенията на баща ѝ (Чагатайския улус), но и сред хроникьорите и посланниците на отдалечените мюсюлмански територии. Нейните политически и военни врагове, които не били способни да я победят на бойното поле, я набедили, че поддържа кръвосмесителна връзка със своя баща. Разбирайки цената, която баща ѝ плаща за подобна злонамерена пропаганда, Хутулун избрала мъж от свитата на баща си и омъжила за него без да се бори. Той станал неин съпруг, по неин собствен избор. Така тя останала непобедена в борба. Хутулун непрестанно превъзхождала многобройните си братя, както на игрището по борба, така и на бойното поле. Докато останалите деца на Хайду хан му помагали доколкото могли, той все повече разчитал на Хутулун, както за съвет, така и за политическа подкрепа. Тя явно била неговото любимо дете и според някои източници, Хайду дори се опитал да я посочи като следващ хан преди смъртта си през 1301 г. Нейните братя се противопоставили. В действителност, тя вероятно не желаела да бъде монарх, а да стане главнокомандващ на войската. Тя дала своята поддръжка на брат си Урус в замяна на обещания пост на главнокомандващ. Двамата поддържали лоялен съюз в продължение на следващите 5 години. През 1306 г. четиридесест и шест годишната Хутулун била убита при неизяснени обстоятелства, които дали началото на разкази за сатанински заговори срещу нея. Въпреки споменаването ѝ в многобройни мюсюлмански източници, а също в пътеписите на Марко Поло, Хутулун почти изчезнала в мъглата на историческия мит. По случайност историята на принцесата-борец била възстановена по изопачен начин през XVIII век. През 1710 г., докато пишел биографията на Чингис хан, френският учен Пети дьо ла Кроа публикувал книга с разкази и басни, смесвайки различни азиатски литературни теми. Един от най-дългите и хубави разкази произхожда от историята на Хутулун. В неговата адаптация, обаче тя носи името Турандот, означващо „турска дъщеря” (Всъщност името означва „дъщерята на Туран”), и е 19-годишната дъщеря на Алтун Хан, монголски император на Китай. Вместо да предизвиква ухажорите си на „тепиха”, според Пети дьо ла Кроа, тя ги изпитвала с три загадки. В неговата по-драматична версия, вместо заложените коне, при грешен отговор кандидат-женихът губел главата си. Петдесет години по-късно, популярният италиянски драматург Карло Гоци превърнал разказа в драма за „жената тигрица” с „непреклонна гордост”. След комбинираните усилия на двама от най-големите литературни таланти на епохата, Фридрих фон Шилер я превел на немски като „Turandot, Prinzessin von China”, а Йохан Волфганг фон Гьоте я режисирал на сцената във Ваймар през 1802 г. Повече от столетие по-късно, през 1924 г. италиянският композитор Джакомо Пучини умира преди да довърши своята опера „Турандот”. За разлика от друга, негова оперна героиня, Мадам Бътерфлай, която живее и умира, заради любовта си към един мъж, Турандот отхвърля всеки мъж, считайки го за недостоен за нея. Операта му станала най-известната художествена вариация на историята на живота ѝ (на Хутулун). Това как културата третира миналото, често ни говори повече за хората, които ни го припомнят, отколкото за тези, за които ни напомнят. В Западната култура разказът за Хутулун станал история за горда жена, покорена най-накрая от любовта. В паметта на монголите тя останала като велик атлет и воин, чиито постижения и до днес се помнят с открития елек и танца на победата на воина. Всеки път когато (монголски) борец се облече (с традиционен екип) за двубой и всеки път, когато той танцува своята победа, почита най-великата жена борец в историята на Монголия. Едновремено, както ритуалите на монголските борци, така и примадоната на оперната сцена съхраняват два аспекта от живота на една от най-великите спортистки в историята.

Пандора и мироки, ако може, давайте го малко по-сериозно, какви са тези "траки и варвари" през VII век? Кои "варвари" се заселват край Одесос? Гледам, че "оправихте" Онгъла и метнахте родния ми град, без някой да си е направил труда, да прочете нещо по въпроса. Само за сведение град Одесос е изоставен от ромеите през 614 г. Между другото, преди да се появи селище с име Варна, е имало река (тя е съществувала до началото на XX в., минавала е под южната стена на Варненската крепост) и много вероятно местност със същото име "Както показват археологическите проучвания, в това време околностите на днешна Варна, долината на р. Девня и други райони са били заети от компактни маси от славяни и прабългари. Локализирани са и са разкрити много старобългарски селища и некрополи, които дават представа за бита и погребалния обред на населението. Южно от града, на брега на морския залив е издигнат отбранителен вал, в който е намерена колона с прабългарски знак. В едно от старобългарските селища в Девненската низина е открит уникален модел на прабългарска юрта. В сравнение с предишната епоха сега погребалния обряд е коренно променен. Наред с трупополагането се е използвало и трупоизгарянето. Главно от езическите некрополи произхождат много накити и предмети на бита. Керамиката е по-груба, със съвършено нови форми и различна украса. Някои от съдовете са били използвани за погребални урни." ст. н.с. д-р Валери Йотов "А българите, като видели това (бягството на византийската конница при Онгъла през 680 г. след оттеглянето на император Константин IV в Месемврия, за да прави бани на болния си крак), започнали да ги преследват подире им и повечето погубили с меч, а мнозина наранили. И като ги преследвали чак до Дунав, преминали го и дошли при така наречената Варна, близо до Одесос (днешния град Варна), и до тамошната земя. Като видели, че мястото е много сигурно - отзад (т.е. от север) поради реката Дунав, отпред (т.е. от юг) и отстрани (т.е. от изток) поради теснините (т.е. старопланинските проходи) и Понтийско (Черно) море . . . (те) се разширили в тези места . . ." "След като императорът (Константин V - 741-775) стигнал чак до Варна (през май 774 г.), се уплашил и замислил да се върне." Из "Летописи" на Теофан Изповедник (758/760 г.-817/818) "А българите, като видели това (бягството на византийските конници при Онгъла), започнали да ги преследват стремително и колкото войници улавяли, убивали ги, а мнозина ранявали. Те (българите) преминали Истър (Дунав), (спуснали се) към така наречената Варна, близо до Одесос, и до разположената по-нататък вътрешна земя и когато видели, че мястото е укрепено и осигурено отвсякъде - и от реката, и от непроходимата местност - установили се тук." Из "Кратка история" на патриарх Никифор (VIII в.-829) "Еднодръвките, спускащи се от външна Русия към Цариград са от Новгород... Всички те прочее слизат по река Днепър и се събират в крепостта Киев... като навлязат в България, стигат до устието на Дунав. От Дунав те стигат до Конопа, от Конопа до Констанция (Кюстенджа); до река Варна и от Варна до река Тичина (Камчия)." Из "За управлението на империята" на Константин (VII) Багрянородни (905-959) "По времето на този император (Константин IV) българският народ, след като преминал (земите на север от устието на Дунав) и се отделил от съплеменниците си, установил лагер от шатрите си във Варните (sic! мн. ч.), в някакви гъсти гори и планини с пещери." Из "Летопис" на Симеон Логотет (средата на Х в.)

Няколко любопитни афиша-карикатури от ПСВ, които "открих" в един блог. Europäische Keilerei 1914 – affiche, Deutschland, 1914 – Linge Два афиша от Великобритания, HARK! HARK! THE DOGS DO BARK! LONDON: G.W. BACON, 1914 и Kill That Eagle (by J. Amschewitz; London, Pub. by "Geographica", 1914) Този е от Холандия, Het Gekkenhuis (Oud Liedje, Nieuwe Wijs), Louis Raemaekers; Amsterdam, Senefelder, 1915 Япония май не участва в ПСВ, но и те се включват с пропагандна карта Русия също има вариант на тази тема, Карта современной Европы въ лицахъ 1914 И отново Германия, Zimmerman; Hamburg, W. Nölting [pub.], 1914), от 1915 г. и Humoristische Karte von Europa im Jahre 1914 (by K. Lehmann-Dumont; Leutert & Schneidewind, Dresden, 1914)

Карта на Черноморското крайбрежие на Koenigreiches Bulgarien, Franz Johann Josef von Reilly, Виена 1789 Карта на България с земи на север от р.Дунав, Johann Baptist Homann, Nuernberg 1720-30

Много приятно четиво! Само един малък щрих от мен, т.н. "ножари" атакуват крайбрежието на римските провиции Британия Супериор, Белгика Прима и Секунда още през средата на III век и за възпирането им се налага изграждането на поредица от укрепления - litus Saxonicum.

Забравил съм за каква издънка, но като дежурен по рота заедно с дневалните (само „стари кучета”), заслужихме „честта” да поддържаме хигиената в тоалетната на батальона за две седмици. Аз разбираемо не бях във възторг. Въпросното помещение, намиращо се в мазите на сградата, бе доста голямо и ежедневно използвано от повече от 200 кашици. Но моите юнаци ми казаха, че ще се оправят сами и да не се притеснявам. Вечерта, след като изгониха всички „посетители” и почистиха до блясък, те активираха няколко димки със сълзотворен газ. Този газ е по-тежък от въздуха, та след въпросната операция, използването на тоалетното помещение бе преустановено за двадесетина дни. Възможно е да са повторили обгазяването след известно време, но не си признаха. Е имаше разбира се известни неудобства, свързани с изминаването на по-големи разстояния до WC на съседите, както и разпити от командирите на ротата и батальона, но по чистотата на тоалетната нямаше забележки.

Отново срутвания в Помпей Множество антични сгради, включително храма на Венера и Рома (Templum Veneris et Romae) са били повредени след тежките порои в неделя и понеделник. Разрушенията предизвикаха незабавни призиви за действие от Европейския Съюз и ООН. Обектът, където вулканична пепел затрупа римския град през 79 г., е подложен на бавно разрушение от много години. Той е едно от най-големите археологически съкровища в света. Всяка година 2,5 милиона туристи посещават Помпей, намиращ се в близост до южноиталианския град Неапол. Независимо от значителните приходи, които те носят, имаше изявления, че градът, определен от ЮНЕСКО като обект от Световното културно наследство, е пренебрегнат и недостатъчно финансиран. Участък с височина близо 1.5 м се срути от стените на тази гробница след пороите в неделя и понеделник. Рухналата стена е от античен магазин Храмът на Венера и Рома бе затворен за посещения преди доста време, но сега има нови поражения. На спешно заседание във вторник бе приет нов план за действие. Италиянският министър на културата, Дарио Франческини каза, че е „деблокирал много средства и машината ще проработи”. (Всъщност отпуснати са 2 милиона евро за текущи ремонти и още 106 милиона ще се осигурят за укрепване и реставрация ). Той добави, че в ЕС може да са уверени, че „Италия полага грижи за Помпей, както за спешните проблеми, така и в дългосрочен план”. Парите ще бъдат използвани за текущи ремонти. В допълнение правителството ще предприеме мерки за да защити уязвимите участъци от свличания. Разрухата на Помпей бе постоянен източник на безпокойство и проблеми за италиянските власти, според съобщението на Алън Джонстън от BBC в Рим. Европейският съюз осигурява значителни средства за поддръжка и реставрация на обекта, но тези пари не се усвояват с необходимата скорост, според кореспондента (на BBC). Регионалният комисар на ЕС, Йоханес Хан заяви: „всяко срутване е огромна загуба ... Помпей е символ не само за Европа, но и за целия свят". Италиянските медии критикуват бавните действия на правителството, обвинявайки го в лошо управление и бюрократични пречки.

Статия по темата от Джак Матлок, бивш американски посланик в Русия: Украйна - цената на международното разделение С всичката информация, идваща от Украйна, Русия, САЩ и различните европейски държави, с взаимните обвинения, със спекулациите и с истеричния език на някои анализатори е доста трудно да се видят дългосрочните тенденции на това какво всъщност става в Украйна. Но лично аз вярвам, че няма начин да се предвидят възможните изходи от цялата ситуация там, освен ако не се вземат под внимание историческите, географските, политическите и психологическите фактори, които играят главна роля във всички събития в региона. Гледната точка, защитавана от повечето медии, независимо дали са руски, украински или западни, е в посока кой ще „спечели или загуби Украйна”. По мое мнение това е фундаментално грешна постановка. Тук не мога да не припомня безсмъртната реплика на опосума Пого, мъдрият герой на великия Уолт Кели: „Срещнахме врага и това сме ние”. Истината е, че Украйна е държава, но не е нация – все още не. В 22-годишната си история на независимост Украйна все още не е намерила един лидер, който да обедини всички граждани в държавата и да им покаже пътя към „украинското самосъзнание”. Да, Русия се намесва, но не руската намеса създаде разделението в украинското общество, а начинът, по който е създадена самата Украйна – със закърпване на различни земи и общества, които невинаги са били съвместими. И за капак тук се намесва постсъветското наследство. Втората грешка, която хората масово правят при конфликти като този в Украйна, е, че дадено правителство възприема и прилага определена политика, защото тя е в интерес на държавата. Истината е, че често политиките се правят от емоционални лидери, които се чувстват предизвикани от своите политически опоненти и съответно резултатът от дадена политика е по-вероятно да е непродуктивен и да е срещу реалния интерес на страната. Факти: 1. Сегашната територия на Украйна е формирана не от украинците, а от външни фактори. Тя е факт след края на Втората световна война и да се мисли за нея като едно цяло е абсурд. В състава на Украйна влизат територии от Полша и Чехословакия, анексирани от Сталин, както и рускоговорящият Крим, който е бил даден на Украйна от Никита Хрушчов като опит за заздравяване на СССР. И е показателно, че Севастопол си остава на подчинението на Москва, а не на Киев и след разпадането на СССР. А Крим е считан за неразривна част от Руската империя още от XVIII-ти век, когато Екатерина Велика го завладява. 2. Смесването в едно на хора с различни езици и с доста различна историческа памет е предопределило сегашното разделение. А това разделение не е толкова ясно видимо, както да речем между Чехия и Словакия. Ако погледнем провинция Галиция, която обхваща Лвовска, Ивано-Франковска и Тернополска област в Украйна, както и Полша и я сравним с Донбас и Крим на юг и изток, ще видим различията, но те изпъкват постепенно, без рязка граница – и няма как да бъде взет молив и да бъде начертана такава по картата. И Галиция, и Донбас плюс Крим могат да претендират за Киев. 3. Заради своето географско разположение и своята история, както и заради икономическата си структура, няма начин Украйна да просперира и да стане истински обединена държава, освен ако не поддържа приятелски или най-малкото неутрални връзки с Русия. 4. Русия, както всяка друга държава и особено Велика сила, е крайно чувствителна спрямо военна активност на чужди сили покрай границите ѝ. Москва отдавна показа, че ще стори всичко по силите си, за да не допусне Украйна в НАТО. А всъщност повечето украинци не искат държавата им да влиза в Алианса. И въпреки това членството на Украйна в НАТО беше декларирано като цел от предишния американски президент – Джордж Буш-младши. 5. Русия може да е толерантна към по-тясна симбиоза Украйна – ЕС само докато налице са три условия – връзката между Киев и Брюксел не се гради на антируска основа; на рускоговорящите граждани на Украйна се гарантира социално, културно и лингвистично равенство с украинците; и постепенната икономическа интеграция на Украйна в ЕС не доведе до членство на Киев в НАТО 6. Досега украинските националисти от западната част на страната не желаят да се съобразят с нито едно от условията на Русия за европейско бъдеще на Украйна, а САЩ ги окуражават и дори по-лошо – провеждат такава политика спрямо тях, че Русия се дразни допълнително и Москва не приема по никакъв начин украинския национализъм. Всичко това ни води до следните размисли: 1. Грешка е да се счита, че украинската криза състезание по контрол над Украйна. 2. Предупрежденията на Обама към Путин са зле премерени. Предизвикателството на американския президент само принуждава Кремъл да се готви за военна интервенция в Украйна. А реакцията на Белия дом е не само грешка, но и политическо късогледство, освен ако Обама всъщност не иска да има руска военна интервенция в Украйна – малко ми е трудно да го повярвам. 3. Към момента не е много ясно какво е намерението на Русия спрямо Украйна. Не вярвам, че е в интерес на Москва да раздели Украйна, макар че Кремъл може и да иска да отдели Крим от Киев. Но е възможно чрез Крим Русия да иска да окаже натиск при формирането на новата структура на сила в Украйна. И Русия дава ясен сигнал, че няма да се съобрази със САЩ в намеренията си спрямо Украйна, ако Вашингтон не ги одобрява. 4. В момента в Украйна няма истинска централна власт – различните провинции се контролират от различни групировки. Ако Украйна иска стабилност, то трябва да формира коалиция, в която рускоговорящите граждани да имат достатъчно силна дума. Добра опция е да се създаде федерация от провинции, чиито губернатори се избират на местни избори, а не се назначават от президент или парламент, избрани на всеобщи избори. Истинска автономност на Крим също е задължително условие за мирна Украйна. 5. Много важни въпроси остават нерешени. Единият е принципът на „териториалната цялост”. Той е важен, но не е най-важният. Русия с право би казала, че САЩ искат териториална цялост на Украйна само ако тя служи на американските интереси. Иначе историята е доказала, че териториалната цялост не е първа грижа на САЩ, когато пречи на американските интереси – например Югославия и военната намеса на САЩ и НАТО там, която доведе до независимо Косово. Други такива примери са разделението на Южен и Северен Судан, отделянето на Еритрея от Етиопия, на Източен Тимур от Индонезия. С други думи американска проповед към Русия за териториална цялост на Украйна звучи като изтъкване на привилегия, достъпна само за САЩ. Източник actualno.com

Една повече от любопитна статия в "Гардиън", който не може да бъде обвинен в русофилство. Извинявам, че не е преведена, но нямам време за това. The Ukraine crisis: John Kerry and Nato must calm down and back off The hysterical reaction to Russian military movements in Crimea won't help. Only Kiev can stop this crisis becoming a catastrophe Both John Kerry's threats to expel Russia from the G8 and the Ukrainian government's plea for Nato aid mark a dangerous escalation of a crisis that can easily be contained if cool heads prevail. Hysteria seems to be the mood in Washington and Kiev, with the new Ukrainian prime minister claiming, "We are on the brink of disaster" as he calls up army reserves in response to Russian military movements in Crimea. Were he talking about the country's economic plight he would have a point. Instead, along with much of the US and European media, he was over-dramatising developments in the east, where Russian speakers are understandably alarmed after the new Kiev authorities scrapped a law allowing Russian as an official language in their areas. They see it as proof that the anti-Russian ultra-nationalists from western Ukraine who were the dominant force in last month's insurrection still control it. Eastern Ukrainians fear similar tactics of storming public buildings could be used against their elected officials. Kerry's rush to punish Russia and Nato's decision to respond to Kiev's call by holding a meeting of member states' ambassadors in Brussels today were mistakes. Ukraine is not part of the alliance, so none of the obligations of common defence come into play. Nato should refrain from interfering in Ukraine by word or deed. The fact that it insists on getting engaged reveals the elephant in the room: underlying the crisis in Crimea and Russia's fierce resistance to potential changes is Nato's undisguised ambition to continue two decades of expansion into what used to be called "post-Soviet space", led by Bill Clinton and taken up by successive administrations in Washington. At the back of Pentagon minds, no doubt, is the dream that a US navy will one day replace the Russian Black Sea fleet in the Crimean ports of Sevastopol and Balaclava. Since independence, every poll in Ukraine has shown a majority against Nato membership, yet one after another the elites who ran the country until 2010 and who are now back in charge ignored the popular will. Seduced by Nato's largesse and the feeling of being part of a hi-tech global club, they took part in joint military exercises and even sent Ukrainian troops to Iraq and Afghanistan. The deposed Viktor Yanukovych, for all his incompetence, corruption and abuse of power, was the first president to oppose Nato membership in his election campaign and then persuade parliament to make non-alignment the cornerstone of the country's security strategy, on the pattern of Finland, Ireland and Sweden. Nato refused to accept it. As recently as 1 February, before the latest crisis, Anders Fogh Rasmussen, the empire-building secretary general, told a security conference in Munich: "Ukraine must have the freedom to choose its own path without external pressure." The implication was clear: if only it were not for those beastly Russians, Ukraine would be one of us. Had Rasmussen said: "Ukraine has chosen nonalignment and we respect that choice," he would have been wiser. It is not too late to show some wisdom now. Vladimir Putin's troop movements in Crimea, which are supported by most Russians, are of questionable legality under the terms of the peace and friendship treaty that Russia signed with Ukraine in 1997. But their illegality is considerably less clear-cut than that of the US-led invasion of Iraq, or of Afghanistan, where the UN security council only authorised the intervention several weeks after it had happened. And Russia's troop movements can be reversed if the crisis abates. That would require the restoration of the language law in eastern Ukraine and firm action to prevent armed groups of anti-Russian nationalists threatening public buildings there. The Russian-speaking majority in the region is as angry with elite corruption, unemployment and economic inequality as people in western Ukraine. But it also feels beleaguered and provoked, with its cultural heritage under existential threat. Responsibility for eliminating those concerns lies not in Washington, Brussels or Moscow, but solely in Kiev. http://www.theguardian.com/commentisfree/2014/mar/02/not-too-late-for-ukraine-nato-should-back-off

Специално за "добре осведомения" тамплиер1307, ето отново данните за етническия състав на населението в Крим, според последното преброяване в Украйна: According to 2001 Ukrainian Census, the population of Crimea was 2,033,700.[30] The ethnic makeup was comprised the following self-reported groups: Russians: 58.32%; Ukrainians: 24.32%; Crimean Tatars: 12.1%; Belarusians: 1.44%; Tatars: 0.54%; Armenians: 0.43%; and Jews: 0.22%.[31] Other minorities are Black Sea Germans, Romani people, Bulgarians, Poles, Azerbaijanis, Koreans, Greeks and Italians. https://www.princeton.edu/~achaney/tmve/wiki100k/docs/Crimea.html

Специално за митака едно клипче от BBC за отрядите на "Десен сектор" http://www.youtube.com/watch?v=GkiSPMpTp_I

Браво на Григор! Да спечелиш три мача подред с тайбрек си е наистина уникално постижение, което изисква да бъдеш с желязна психика и то срещу играчи, двама от които имаха уникално добри сервизи. Григор показва голямо израстване във всяко едно отношение, явно работата с новия треньор си казва думата. От понеделник нашият вече ще е на 16-та позиция в света. Дано да е здрав и да влезе в топ 10 до края на годината! Две сутрини под ред съм с очи като бухал за да гледам мачовете му (заслужава си), но как пък нито една от "големите" български телевизии не се сети да предава пряко поне финала... Едно от най-невероятните разигравания в последните години бе на полуфинала с Анди Мъри, ако сте го пропуснали може да му се насладите от тук: http://www.youtube.com/watch?v=Acm2kJzmVS8