Drake

Мале, ужас! Тия хора явно не си поплюват и ще унищожат всичко.

Аеций какво общо има Бяла с тоз юнак Симон или Саймън?

Наличието на монетни находки със сребърни аспри на Теодор Светослав на североизток от Дунавската делта би послужило като доказателство за хипотезата на Авдев „...че те са били предназначени да обслужват единна икономическа общност в региона на Долния Дунав и Поволжието", т.е. да са участвали в паричното обръщение на териториите владени от Златната Орда. Липсата им, в случая, говори, че са само за вътрешна употреба и по-скоро потвърждава утвърдения модел, че външната търговия на Второто царство се е осъществявала главно с посредничеството на чуждестранни търговци. Монополът на италианците е не само по море. Генуезците имат колонии в делтата на Дунав още от времето на цар Георги I Тертер – 1281 г. Само за кратък период 1296 – 1299 г. те са изтласкани от Дунавската делта, но след смъртта на Ногай се завръщат. Теодор Светослав влиза в конфликт с генуезците през 1315-1316 г. , като ги принуждава да напуснат Маврокастро (Officium Gazarie от 22 март 1316 г.). Но пък Исакча е под пряко татарско управления през цялото му царуване. Токту праща за управител на Исакча един от синовете си Тукул-буга, а след него друг татарин – Мингли-буга. Като монетите от Исакча от това време носят тамгата на Токту и династията Джучи на аверса, и генуезки кръст с надпис SATCY на реверса.

Доколкото знам, Константин Тих (Асен) има шест или седем емисии билонови монети и само на две от тях е изобразен като конник, но пък не известно да е сякъл сребърни монети . Силно ме съмнява, че ежегодния трибут, ако е имало такъв при неговото управление, е изплащан със сплав с ниско съдържание на сребро. От друга страна една от емисиите монети сечени в Исакча в предпоследното дестилетие на XIII век носи тамгата на Ногай на аверса и конник, яздещ на дясно на реверса. Емисиите от същата монетарница през периода 1307 - 1312 г., носят тамгата на Джучи и кръст на св. Георги или надпис СРЕЕЕ (кръста да ме помилва) на реверса. Любопитно е, има ли открити български монети на Теодор Светослав и Михаил Шишман на север от Дунав?

ОТ Всъщност първата българска емисия монети с изображение на владетел на кон са бронзови и сечени от цар Константин Тих (1257 - 1277 г.) Аспандиате, Арменска Киликия в края на XIII век също емитира монети с конник, по точно при Смбат (1296 - 1298 г.) Левон III пък емитира сребърни такворини с конник, а също и Ошин (1307 -1320 г.)

Много хубава тема Глишев! Накара ме да препрочета няколко страници от историята Беда Преподобни. Историята на Хептархията си е доста увлекателна, но имената на англо-саксите и бритите са кошмарни. И тъй като става въпрос за война, а тя се печели със сражения, то нека споменем и решителното сражение между езичниците англо-сакси и съплеменниците им християни, поне според Беда, а именно битката при Уинуаед, Уинуед (655 или 654 г.) или както и да се произнася Winwaed. Името на християнския шампион, краля на Бернисия - Oswiu ме остави в потрес , та затова използвах друга освидетелствувана негова форма - Осуиг. "През този период крал Осуиг бил подложен на жестоки и непоносими атаки от Пенда, упоменатия крал на мерсийците, който преди това убил неговия брат. Най-накрая ужасната беда го принудила да предложи на Пенда неизброимо количество скъпоценности и дарове, като цена за помирение, при условие, че той (Пенда) се завърне в дома си и прекрати гибелното разорение на провинциите на кралството му. Но неверният крал отхвърлил неговото предложение и обявил намерението си, да унищожи целия му народ, от най-високопоставените до най-бедните. Съответно Осуиг се оставил на милостта на Господ Бог, който сам може да спаси страната от варварския и безбожен враг; и той (Осуиг) се обвързал с клетва, заявявайки: „Щом езичникът отхвърля нашите дарове, нека ги предложим на нашия Бог”. Така той дал обет, ако победи, да даде дъщеря си за монахиня и дванадесет имения за построяване на манастири. След това, той с малобройна рат срещнал в бой езическите армии, които казват били тридесет пъти по-големи от неговата и включвали тридесет изпитани в битки легиона, водени от прочути пълководци. Осуиг и неговият син Алхфрид, доверявайки се на Бог като техен предводител, ги пресрещнал, както казах, с много малки сили. По същото време, другият му син – Егфрид бил държан като заложник при двора на кралица Кюнуис в страната на мерсийците. Но синът на Осуалд – Етелуалд, който трябвало да им помогне, преминал на страната на врага и служел като водач на армията на Пенда срещу собствения си род и страна, въпреки че по време на битката се изтеглил и изчакал изхода ѝ на безопасно място. Когато битката се разгоряла, езичниците претърпели поражение. Почти всички тридесет командири (duces regii), които дошли в помощ на Пенда били убити. Между тях Етелхер, брат и наследник на крал Анна от Източна Англия (Ēast Engla), който бил отговорен за войната, загинал заедно с всичките си мъже. Тази битка била водена при река Уинуаед, която по това време била придошла от падналите дъждове и наводнила близката околност. В резултат на това много повече мъже се удавили, опитвайки се да я пресекат и избягат, отколкото загинали от острието на меч... ... Тази битка била спечелена от крал Осуиг в областта на Лоидис (Лийдс) на 15 ноември през петнадестата година от царуването му, за велика облага и на двата народа. Тъй като той не само спасил хората си от вражеските атаки на езичниците, но след като отсякъл тяхната неверна глава, той покръстил мерсийците и техните съседи в Христовата вяра. "

Да Торн, сгрешил съм и това наистина е FIAT 2000 oт 1917 г. Ето и два клипа с френските Char, които също изглеждат доста внушително.

Според статия в The Telegraph, професор Брайън Сайкс от Оксфордския университет е направил ДНК тест на косми от две неидентифицирани животни открити в Хималаите. Резултатите, според него, имат съответствие с тези на изчезнал вид полярна мечка, живяла преди 40000 години. http://www.telegraph.co.uk/news/newstopics/howaboutthat/10384000/Yeti-lives-Abominable-Snowman-is-part-polar-bear-and-still-roams-the-Himalayas.html

Мда, някаква модификация на френския тежък танк Char.

Преди време, за един друг форум, посъбрах няколко снимки на вехти танкове и бронирани машини. Ето няколко от тях: Tortuga (костенурка) танк - гордостта на Венецуела. Построени са общо пет танкети през 1934 г. Въоръжението им също е впечатляващо - 7 мм картечница. Чешко-австрийски "Батмобил" от 1925 г. или по-точно РА-2 "Костенурка" Предназначението на това произведение на Vickers-Carden-Loyd, наречено Utility Tractor, определено ме озадачава. Ако не греша, унгарска установка за гасене на пожари, комбинация от шаси на Т-34 и два турбореактивни двигателя "Туманский" Р11Ф-300 от Миг 21.

Има няколко острова в делтата на Дунав, т.н. Паристрионски острови, които Михаил VІІІ Палеолог не е отвоювал, а получава като подарък от зет си Ногай около 1273 г. Разбира се, няколко години след смъртта на Михаил, между 1282 - 1285 г. те пак минават под пряко татарско управление. Генуезците основават фактория във Вичина през 1281 г. Любопитен факт от този период е монетосеченето от Исакча - монетите са с гръцки надписи IC ХС и тамгата на Ногай.

Определено ще ви стана досаден. Всъщност става въпрос за по-малко от половин тон злато. Дали е това е било по възможностите на въпросният дук е друга тема. (4.48.100000)/1000000 = 0.448 т.

Не съм адвокат на графа, но ми е любопитно как от 100000 монети, ако всяка една е с тегло 4.48 грама, се получават тези 448 тона злато?

Всъщност цялото му име е غياث الدين كيخسرو بن قلج ارسلان Abû al-Fath Ghiyâth ad-Duniyâ wa ad-Dîn Kay Khusraw ben Qilij Arslân

Любопитно ми е защо Иванко се счита за деспот? Доколкото си спомням, тази титла не е наследствена. Ако наистина е деспот, то кой му е сюзерен? А иначе за края на Добруджанското деспотство Георги Атанасов е посочил следното: – През 1388 г. Иванко владее Варна с региона и след похода на Али паша вероятно премества главната си резиденция от Варна в Калиакра; – През 1389 г. Мирчо Стари завладява Дръстър и земите на Добротица, но няма сведения каква е съдбата на Иванко; – През 1391 г. Мирчо се изтегля от Добруджа, която е завладяна от Баязид. Дали е превзета Калиакра и евентуално дали Иванко е възстановен като господар над бащините си земи е неясно; – Около 1396 г. в документ на канцеларията на литовския княз Витовт се споменава за самостоен български деспот, който се идентифицира с Иванко, сина на деспот Добротица; – Около 1394-1396 в „Списък на руските градове, близки и далечни”, Калиакра, редом с Варна и Каварна (трите основни центъра на Добруджанското деспотство) са посочени като български градове; – През 1397 г. в Калиакра отсяда унгарският крал Сигизмунд – сигурно указание, че крепостта не е в ръцете на османските турци; – Около 1397 г. след битката при Никопол край Калиакра преминава баварският рицар Ханс Шилтбергер, който твърди, че е столица на Третата България; – През 1399 г. татарите на Актав превземат Варна, бившата престолнина на Иванко. Не е сигурно, че това е с одобрението на султан Баязид I; – Наличието на монети на Баязид I в Калиакра от горели хоризонти и съкровища предполага, че градът е включен в паричната циркулация на Османската империя в края на ХIV в. Многобройните монети на Баязид I са регистрирани още във Варна и Кастрици; – 1402 г. Калиакра е в ръцете на Генуезците. Крепостта вероятно е защитавана от гарнизон, лоялен на турския султан. Затова свидетелстват посочените по-горе монети на Баязид I от съкровища и горели хоризонти; – 1404 г. в Калиакра и Дръстър се установява администрация на Мирчо I, който се задържа в региона на бившето Добруджанско деспотство и Дръстърското господарство до около 1416-1417 г.

Варна е превзета през 1399 г. от татарите на Актав, поне така пише в Несебърската хроника: "В година 6907 (1399 г.), индикт 7, на 2 февруари, в деня петък, Варна бе заробена от безбожните татари"

От един друг сайт, няколко интересни снимки на български бронирани машини: Първите български танкети, италианските "Ансалдо-Фиат" Carro Veloce CV 33 (14 броя получни през 1935 г,) Vickers 6-ton , 8 броя от тях са приети на въоръжение през 1938 г. През 1939 г. са закупени 10 броя T-11 (LT vz. 35) с 37 мм оръдие Skoda A7. През 1940 -1941 г., Германия ни продава 40 броя трофейни Renault R-35 . PzKpfw. IV Ausf. G , Panzerkampfwagen IV Ausf G Sd Kfz 161/1 und 161/2. За Maybach T-IV срещам две различни версии, според първата сме получили 46 машини, а според книгата на Калоян Матев 97 танка.

Привет, Аеций! Честно казано не знам, може и да е за "паранауки". Стори ми се любопитна статия, а ако модератора на раздела реши, че не и е тук мястото некa я премести.

Според статия на Daily Mail, ДНК изследване проведено в Станфордския университет, на открития през 2003 г. в Атакама 15 см скелет на "извънземен", показва, че става въпрос за мутирал човек на възраст между 6 и 8 години. Резюме на статията от сайта на вестник "Монитор": ,, ДНК изследване на 15-сантиметров скелет на "извънземно" с голяма глава показа, че той е човешки, съобщи в. "Дейли мейл". Скелетът, наречен Ата, е намерен в чилийската пустиня Атакама преди 10 години. Предположенията за него бяха, че е абортиран фетус, маймуна или дори извънземно. Учени от Станфордския университет направиха ДНК изследване на останките, което доказа, че те са на мутирал човек. Сравнението с рентген на фетус показа значителни разлики. Д-р Стивън Гриър, ръководител на проекта, отхвърли категорично твърденията, че останките са фалшиви. "Компютърният томограф ясно разкри органи в гръдния кош - бели дробове и нещо, което прилича на сърдечна структура – каза той. - Няма абсолютно никакво съмнение, че това е истински организъм, а не каквато и да било измама. Този факт е потвърден от още двама специалисти от Станфордския университет. За изследването е заснет документален филм "Сириус". Почитателите на теориите за извънземни мислят, че малкият скелет е с някои от характерните им черти, особено малкото тяло с голяма глава. Той е намерен от Оскар Муньос през октомври 2003 г., докато търсел исторически ценности в мъртвия град Ла Нория в пустинята Атакама. Близо до изоставена църква той открил бяло платно, в което бил увит странен скелет, не по-голям от 15 см. Съществото имало твърди зъби, голяма глава със странна издатина отгоре. Тялото било тъмно и люспесто. За разлика от хората имало девет ребра. Пак остават загадки ДНК пробата е взета от костния мозък. След 6-месечни изследвания обаче пак остават загадки. Според специалистите това е момченце с "интересни мутации", което е оцеляло след раждането от 6 до 8 години. Те са категорични, че това не е маймуна. “Човек е. По-близо е до хората от шимпанзетата - каза д-р Гари Нолан, ръководител на катедрата по биология на стволовите клетки в Медицинския факултет на Станфордския университет”. - Очевидно е, че той е дишал, хранил се е и е имал метаболизъм. Остава въпросът колко голям е бил, когато се е родил." http://www.monitor.bg/article?id=382289 И оригиналната статия от Daily Mail: Is this really human? DNA tests on six-inch skeleton of 'alien-looking' creature with over-sized head prove it was actually human claim scientists in new documentary 10 years ago the bones of a six-inch skeleton with a large head were found in Chile There was speculation that the Atacama humanoid, nicknamed Ata, was either an aborted fetus, a monkey or even an alien Now scientists at Stanford University have carried out conclusive DNA tests which have found the remains are those of a mutated human By David Mccormack PUBLISHED:01:13 GMT, 24 April 2013| UPDATED:00:13 GMT, 25 April 2013 It was hailed as proof of alien life, a mummified visitor from another planet. Ten years after the remains of a six-inch ‘space alien’ were first discovered, they have been confirmed as ‘human’ by Stanford scientists in a new documentary film Sirius. Since the remains of the small humanoid - known as the 'Atacama Humanoid' and nicknamed Ata - were discovered in Chile's Atacama Desert 10 years ago there has been much speculation about its origins. Theories have included that the bones were those of an aborted fetus, or a monkey, or even an alien that had crash-landed on earth. A comparison of foetus x-rays show a remarkable difference between human fetus skeletal development and the x-rays of the Atacama humanoid, the researchers claim in a report published today In the weeks leading up to Monday’s premier of Sirius, UFO enthusiasts had grown increasingly excited that the film could announce a major breakthrough in the search for extra-terrestrial life forms. Experts say the small skeleton certainly bears many of the hallmarks of what we have come to believe aliens look like, in particular a large head overshadowing a small body. According to Chilean local newspaper, a man called Oscar Munoz found the remain on Oct. 19, 2003 when he was looking for objects of historical value in La Noria, a ghost town in the Atacama Desert. Near an abandoned church, Munoz found a white cloth containing, according to the newspaper, ‘a strange skeleton no bigger than 15cm [the size of a pen]. It was a creature with hard teeth, a bulging head with an additional odd bulge on top. Its body was scaly and of dark color. Unlike humans, it had nine ribs A DNA sample from bone marrow extracted from the specimen, was analyzed by scientists at a prestigious American university 'After six months of research by leading scientists at Stanford University, the Atacama Humanoid remains a profound mystery,' said physician and Disclosure Project founder Dr. Steven Greer. 'We traveled to Barcelona Spain in late September 2012 to obtain detailed X Rays, CAT scans and take genetic samples for testing at Stanford University. 'We obtained excellent DNA material by surgically dissecting the distal ends of two right anterior ribs on the humanoid. 'These clearly contained bone marrow material, as was seen on the dissecting microscope that was brought in for the procedure,' The DNA tells the story and we have the computational techniques that allows us to determine, in very short order, whether, in fact, this is human,’ Nolan, who performed the DNA tests, explains in the film. In addition to studying the origins of Ata, Sirius explores the subject of UFO and ET visitation, the disclosure of secret UFO files, and the investigation of advanced energy and propulsion technologies extra-terrestrial civilizations are using to travel to Earth. Based on evidence gathered over the past 20 years by physician and Disclosure Project founder Dr. Steven Greer, Sirius reveals how and why these energy technologies are being suppressed in favor of maintaining the current petrochemical system. Sirius premiered in Los Angeles on Earth Day and will be released online and in select theaters worldwide, starting April 22. IS IT A HOAX? Dr Steven Greer, who led the project and documentary, has hit back at critics who claim the body is a hoax. 'The CAT scan clearly shows internal chest organs -lungs and what appears to be the remains of a heart structure,' he said. 'There is absolutely no doubt that the specimen is an actual organism and that it is not a hoax of any kind. 'This fact has been confirmed by Dr. Nolan and Dr.Lachman at Stanford. http://www.dailymail.co.uk/sciencetech/article-2313828/Is-really-human-DNA-tests-inch-skeleton-alien-looking-creature-sized-head-prove-actually-human-claim-scientists-new-documentary.html

Изглежда, че всеки може да си прави каквито си иска класификации на различните видове бронирана техника. Въпросът е как се е наричала от производителя съответната машина и как се е обозначавала от армиите в които се е използвала. Например британските Vickers Mk-I, Mk-II, Mk-III, Mk-IV, Mk-V, Mk-VI произвеждани от 1930 до 1940 г., са с тегло 4.2 - 4.8 тона, а въоръжението им е включвало основно различни по калибър картечници. Но според производителят им Vickers-Armstrong, както и според разлчни документи на British Armed Forces са обозначавани като Light Tanks (Виж The Encyclopedia of Tanks and Armored Fighting Vehicles - The Comprehensive Guide to Over 900 Armored Fighting Vehicles From 1915 to the Present Day, General Editor: Christopher F. Foss, 2002) "Бетушките" и по-точно БТ-7 имат много модификации с тегло от 13; 13.8; 13.9 и 14.6 тона и всички те са определяни като леки танкове, а не танкети. Ако някой желае може да си ги определи по съвременни критерии и като БМП - бойна машина на пехотата, но в историята остават като лек танк. Според някои съветски класификации и концепции за използване на бронетанковите части от преди Втората световна война, Бетушките БТ-1 до БТ-7 всъщност образуват отделен клас "Бързоходни танкове", а леки танкове са Т-26, Т-37 и т.н.

Според „Catholic Variety Magazine” процепа в черепа е трапанация, извършена приживе, а не следа от смъртоносен удар. Малко съмнителна е автентичността на въпросната реликва. Дагоберт II е убит от свой доверик с копие в окото по време на ритуален лов в Ардените на 23 декември 679 г. Той е последният Меровингски крал, обявен е за светец едва през 872 г., когато и са „открити” мощите му. В по-нови времена името му се „свързва” със „Светата кръв”, „Свещенния Граал”, „Ордена на Сион” и др. щуротии, но това е тема за друг форум. Възможно е объркването за черепа-чаша да идва по друга линия. Павел Дякон, в Historia Langobardorum, дава сведение за заселването на българите на Алцек в Италия, по времето на лангобардския крал Гримуалд (662-671 г.). В същата творба, той описва като очевидец чаша-череп, съхранявана като реликва от лангобардските крале през VIII век. Тя била направена от черепа на последния гепидски крал Кунимунд, убит от лангобардския крал Албоин през 567 г.

Дори и да са стигали владенията на Стрез до Адриатическо и Егейско море, полза никаква. За българските царе и феодали морето е като прокажените им поданици - знаят, че го има, но не искат да го виждат. Калоян превзема Варна 1201 г., разрушава крепостта и унищожава града, който се възстановява чак през 80-те години на XIII век. Добре поне, че кумано-българите Балик, Добротица, Иванко са "погледнали" към морето, та да се запишем като морска нация през Средновековието ...

Оказва се, че в списание "Литературен свят" има доста подробна статия на Пламен Павлов озаглавена „СЛАБ” ВЛАДЕТЕЛ ЛИ Е ЦАР БОРИЛ? Като изключим повторението на очевидно несъстоятелната теза, че бунтът във Видин през 1213 г. (според Васари 1210-1211г.) е оглавен от “четирима родственици”(няма източник, който да го потвърждава), както и не особено убедително изяснения въпрос - под чия власт е Боруй и околностите му през 1206 - 1208 г., останалата част от статията определено заслужава внимание:

Лорде, имена не се споменават. Васари критикува българския превод, посочвайки конкретно тълкуването на Геновева Цанкова-Петкова и "Асеневци" (навярно "България при Асеневци") стр.88; още и на Павлов "Куманите" стр.39. Според него в грамотата става въпрос за роднини на граф Ивашин. Предлагам по-долу, латинския текст и английски превод на Васари (български превод бях цитирал някъде в началото на темата) ‘Itaque Ascenus Burul imperator quondam Bulgarorum auxilium ab inclite memorie patre nostro contra infideles suos Budino quondam ex amicitae fiducia implorasset, rex ipse comitem Iwachinum, associatis sibi Saxonibus, Olacis, Siculis, et Bissenis in subsidium illi transmisit, eum ille ductorem exercitus praeferendo; qui cum super fluvium Obozt [correctly, Ogozt] pervenisset, tres duces de Cumania ipsis occurrentes cum eis praelium commiserunt, quorum duobus in illo praelio occisis tertium nomine Karaz comes Iwachinus vinctum transmisit ad regem. Perveniens siquidem ad castrum Budin viriliter pugnans exercitum sibi subditum in facto praelii laudabiliter confortando, ita quod duas portas civitatis igni combussisset, tandem post forte praelium ibi commissum, licet equo, cui insedebat, occiso sub eo ipse acceptis laethalibus plagis vix vivus remansit, domino exercitum conservante, tamen quattuor cognatis et aliis militibus suis ibidem per Bulgaros occisis castrum Budin ad manus eidem B.[urul] Asceni cum pleno dominio restituit ante diem’ When Boril Asen, once emperor of the Bulgarians, referring to their reliable friendship, asked for the help of our memorable father against his rebels in Vidin, the king sent to his assistance Count Joachim together with Saxons, Wallachians, Szekelys and Pechenegs, and made him commander of the army. When he reached the river Ogozt, three Cuman chieftains marched against him and entered into a fight with him. Two of them were killed in the battle, and the third one, called Karas, was tied up and sent to the king by Count Joachim. Then he came to the castle of Vidin, fought ardently, and laudably reinforced the martial spirit in his army so that he set two gates of the city on fire. After heavy fights, the horse that he rode was killed, and he himself was mortally wounded and his life could hardly be saved, but the Lord saved his army. Though four relatives and other warriors of his were slaughtered by the Bulgarians, he was able to hand over the castle of Vidin to Boril Asen with full power.

В книгата "Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185-1365" на Ищван Васари, голяма част от трета глава е посветена на цар Борил и в нея доста подробно се описват отношенията му с кралство Унгария. Според Васари, бунтът във Видин е през 1210 или най-късно през първата половина на 1211 г. Основание за това му дава грамотата на крал Бела от 1250 г., в която похода на граф Ивашин (или по-вероятно Йоахим) срещу Видин е описан преди унгарската кампания срещу руския княз, Роман Игоревич от 1211 г. Друг интересен момент - според Васари, българският превод на грамотата в частта ѝ, цитираща убитите четирима „царски сродници” е погрешен. Не става въпрос за сродници на Борил, а за загинали роднини на граф Ивашин. Ресавски е донякъде прав за това, че Браничево остава под български контрол, но само до 1213 -1214 г. Тогава, според Имре Ерсеги ( цитиращ друга грамота, Erszegi, ‘Neue Quelle’, pp. 96–7.), в Търново пристигат двама унгарски благородници - Томас, препозит на Секешфехервар (Alba Regia) и Хектор син на Йоан. Те правят предложение на цар Борил от името на крал Андраш II, за династичен брак между престолонаследника на Унгария (бъдещия крал Бела IV) и дъщерята на царя. Според Ерсеги и Васари, Браничево е подарен като сватбен дар на младоженците. Васари коментира и женитбата на Анри за дъщеря на Борил (или на Калоян) през 1214 г. , като според него по същото време българският цар (Борил) също се жени за племенница (дъщеря на Йоланта Фландърска и Пиер дьо Куртене) на латинския император.