Орденът на Калатрава
През XII—XIII век, военните ордени станали влиятелен фактор в обществения живот на християнските кралства на Иберийския полуостров. В 30-те години на XII в. в Арагон и Каталония се появили тамплиери и хоспиталиери. Графът на Барселона, Рамон Беренгер III се присъединил към ордена на тамплиерите през 1131 г., а кралят на Арагон, Алфонсо I дори завещал кралството си през 1134 г. на ордените на Храма и Хоспитала. Скоро след това в Кастилия, Леон и Португалия също били създадени командории на тамплиерите и хоспиталиерите. Въпреки щедрите дарения на замъци и имения от местните владетели, основна сцена на дейността и мисия за двата ордена били защитата на Йерусалим и Светите земи. В битките с маврите на полуострова ударна сила на Реконкистата станали създадените на местна почва ордени на Сантяго, Калатрава и Алкантара. Най-старият от иберийските военно-духовни ордени е орденът на Калатрава.
През 1147 г. Алфонсо VII (el Emperador) превзел едноименната крепост (на арабски قلعة رباح Кала’ат Раба’а), намираща се в Ла Манча, на север от прохода Пуерто Мурадал (сега Деспеняпенос) и след три години я дарил на ордена на Храма. Според хрониката на Родриго Хименес де Рада, през 1157 г. тамплиерите я изоставили, считайки за невъзможно да я защитават. Кралят на Кастилия, Санчо III предложил крепостта и земите около нея във владение на всеки, който може да я удържи и защити южния път към столицата Толедо. Раймундо (Рамон Серат), абат на цистерианския манастир Св.Мария във Фитеро, окуражаван от фрай Диего Веласкес – бивш рицар и член на кралския двор, приел тази мисия и с част от монасите на абатството си, а също и многоброен отряд воини (светски братя и кръстоносци от Навара и Кастилия), се отправили към крепостта.
До края на 1158 г. те успели да се закрепят в Калатрава и околностите ѝ, а само след три години да безпокоят с нападения пограничните земи на Алмохадите. По този начин монасите цистерианци и светските братя обединили духовното си призвание със защита на анклава от маврите, създавайки нов военен орден. През 1162 г. абат Раймундо починал, а две години по-късно за пръв магистър (maestre) на Калатрава бил избран рицарят дон Гарсия. През същата 1164 г. папа Александър III в своя була, а Генералния капитул на цистерианците чрез Forma Vivendi, признали новата институция в състава на Цистерианския орден, поставяйки братя рицари (freires) и монаси в една и съща категория. Братята рицари се задължавали да спазват Цистерианския устав, да приемат монашеските обети за послушание, бедност и целомъдрие, да носят „безцветни” (бели) цистериански мантии с качулки и скапуларий, бели сюрко над ризниците, както и да спят с доспехите си, да дарят цялото си имущество на ордена.
Крепостта на Калатрава, по късно (1217 г.) преименувана на Стара Калатрава
Представител на Генералния капитул редовно посещавал тяхната главна крепост-манастир. През 1169 г. 17-годишният крал на Кастилия, Алфонсо VIII използвал братята рицари на Калатрава като ядро на кампаниите си срещу маврите. През 1173 г. той им дарил всички превзети от тях замъци, а през следващата година 1/10 от всички приходи на кралството и им обещал 1/5 от всички свои бъдещи завоевания. Орденът получил многобройни дарения на имения и села от благородниците в Кастилия. През 1177 г. Алфонсо VIII с армия съставена предимно от кабалерос на Калатрава превзел гр. Куенка, намиращ се до границата с Арагон. Кралят на Арагон, който присъствал при обсадата (на Куенка), ги дарил с крепостта на Алканиз през 1179 г. Там била учредена голяма енкомиенда (имение и командория), пред която била поставена задача за борба с маврите от Валенсия. По-късно тя се превърнала в една от най-важните крепости и до голяма степен автономна командория на ордена на Калатрава в Арагон.
От 1187 г. орденът бил под опеката на абата на Моримон в Бургундия, който налагал правила на поведение и дисциплинарни предписания, а орденът на Калатрава бил считан за филиал на неговия манастир. Начело на ордена стоял магистър (maestre), на чийто пост винаги бил избиран брат рицар, a негов заместник бил кастеланът или ковчежник (clavero). По-надолу в йерархията стоял Великият приор (prior mayor), на когото били подчинени духовниците. Той принадлежал към монашеския дял на ордена и бил избиран от абата на Моримон. Освен това в ръководството на ордена влизали Великите командори на Кастилия и Арагон (commendador mayor), интендантът (obrero mayor) и знаменосецът на ордена (alférez). Всяка командория на ордена трябвало по устав да се състои от 12 орденски братя, но през следващите столетия техният реален брой спаднал до четирима. Знамето на ордена представлявало правоъгълник в бял цвят, често завършващ с две косици („лястовича опашка”).
На него първоначално бил изобразяван симетричен черен кръст с лилиевидни краища, по-късно кръстът станал червен, а след това лилиите били заменени със стилизирани букви М (Дева Мария). През този период орденът на Калатрава се разпрострял от Валенсия до Португалия, посредством сдружаване с други нови ордени. Орденът на Сан Хулиан де Перейра (по-късно известен като Алкантара) в Леон и португалският орден на Евора (преименуван по-късно на Авис) станали сателити на ордена на Калатрава. Те имали подобни цистериански връзки и приели старшинството на магистъра на Калатрава. Орденът на Калатрава и неговите филиали за кралете на Кастилия и Арагон (Алфонсо VIII и Алфонсо II) станали първата истинска регулярна армия на Реконкистата. Гарнизоните на Калатрава не напускали граничните земи, когато приключели феодалните им задължения към краля, както правели васалите му, нито пък застрашавали неговата власт, когато превземели нова крепост.
Кръстът на Калатрава в през първите две столетия от съществуването на ордена
За да не допусне в пограничните земи монопол на ордена на Калатрава, крал Алфонсо VIII поддържал и ордена на Сантяго. Братята рицари на Сантяго следвали Устава на Св.Августин и първоначалната им мисия била защита на поклонниците към Компостела. По своя устав и начин на живот те се доближавали до модела на хоспиталиерите, както братята от ордена на Калатрава следвали модела на тамплиерите. Рицарите на Калатрава получили автономия да разширяват анклава си на юг, да създават енкомиенди, както и да контролират заселването на региона с колонисти. Орденът получавал значителни доходи от военна плячка, както и от продажбата в робство на пленниците мюсюлмани. За ордена на Калатрава годините на бурен възход и успехи приключили през лятото на 1195 г. При Аларкос на 19 юли 1195 г. армията на Алфонсо VIII била напълно разгромена от Алмохадите водени от халиф Абу Юсуф Якуб ал Мансур.
Сред хилядите загинали кастилци и орденски братя били магистрите на Сантяго и Евора. Магистърът на Калатрава оцелял, но загубите на ордена в жива сила (убити и пленени) били толкова големи, че изоставили главната си крепост (Калатрава) и замъците на юг от Толедо без съпротива, понеже нямало достатъчно рицари, с които да ги отбраняват. „Кралят на маврите завладял (голяма) плячка и взел някои замъци, а именно кулата Гуадалерзас, Малагон, Бенавенте, Калатрава, Аларкос и Каракуел, след което се върнал в своята страна.” (Chronica Latina Regum Castellae ) Всички от по-горе изброените замъци били собственост на ордена на Калатрава. Оцелелите братя рицари намерили убежище в Зорита лос Канес, техен замък на североизток от Толедо. Морално съкрушен и с намалена до минимум територия, орденът на Калатрава бил на крачка от пълното си унищожение.
Рицари на Калатрава, миниатюра от Cantigas de Santa Maria of Alfonso X, ок. 1280 г.
Въпреки тежкото положение в Кастилия, Алфонсо VIII продължил да подкрепя рицарите на Калатрава и през 1196 г. им дарил всички имоти на кратко съществувалия орден на Трухильо. През 1198 г. магистър Мартин Перес де Сионес повел група кабалерос и пеони на юг и завзел неголяма крепост, наричана от християните Салватиера, както и намиращия се на 3 км от нея замък Дуеняс. Там била преместена щабквартирата на ордена и променено името му на орден на Салватиера. Този символичен акт на предизвикателство бил истинска авантюра. Салватиера била по на юг от всички бивши владения на ордена и обкръжена от земи контролирани от мюсюлманите. През юли 1211 г. мощна армия маври от Магреба и Ал Андалуз, предвождана от четвъртия халиф на Алмохадите – Мухамад ибн Якуб ан-Насир, обсадила Салватиера. Стените ѝ били атакувани от 40 обсадни машини и щурмувани многократно.
Алфонсо VIII не успял да събере достатъчно воини и изпратил послание до магистър Руй Диас де Янгуас да предаде крепостта. След 51 дни яростни сражения, оцелелите защитници напуснали Салватиера с оръжието си и с цялото имущество, което можели да вземат. Братята от ордена за втори път, трябвало да изпитат унижението, да предадат на мюсюлманите собствената си резиденция. Продължителната обсада принудила халифа да изостави плановете за поход срещу Толедо и да разпусне армията си. След дипломатическа мисия в Рим на архиепископ Родриго, папа Инокентий III обявил кръстоносен поход и изпратил писма до френските епископи с указания, да убедят вярващите да приемат кръста и помогнат на краля на Кастилия във войната срещу неверниците мюсюлмани.
Рицар на Калатрава, фреска от катедралата на Теруел
През седмицата преди Петдесетница, 20 юни 1212 г., в Толедо се събрали кралете на Кастилия, Арагон и Навара, техните васали, епископи и кабалерос, отряди на градските милиции, братя рицари от военните ордени, папският легат Арно Амори, кръстоносци от Поату, Прованс, Аквитания, Гаскония и Турен. Авангардът на обединената армия превзел Малагон на 24 юни, при което французите изклали всички мюсюлмани в замъка. След няколкодневна обсада ал-ка’ида на Калатрава предал крепостта на 1-ви юли. Алфонсо VIII не разрешил на кръстоносците да я разграбят и я поверил на оцелелите братя рицари на Салватиера. Това разгневило французите, които заявили, че са измамени с лъжливи обещания за богата плячка и те прекратили участието си в похода. Армията на тримата крале, само за няколко дни върнала под властта на ордена още четири замъка – Аларкос, Каракуел, Бенавенте и Пиедрабуена.
Кръстоносците преминали покрай Салватиера без да губят време с обсада и пресекли през таен проход планината Сиера Морена, понеже Пуерто Мурадал бил блокиран от Алмохадите. На 16 юли в долината на Толоса (Las Navas de Tolosa), Алфонсо VIII взел своя реванш, разгромявайки огромна армия на халиф Мухамад ан-Насир в най-знаменитото сражение и повратна точка на Реконкистата. В битката загинал алфересът на Салватиера, а магистър Руй Диас загубил десницата си и трябвало да абдикира. През 1214 г. починал щедрият благодетел и патрон на ордена на Калатрава/Салватиера – крал Алфонсо VIII, а големите кампании срещу маврите били подновени едва при неговия внук Фернандо III. В този период братята рицари възстановили първоначалното име на ордена, превзели и разрушили напълно замъка Дуеняс през 1213 г.
На неговото място, използвайки хиляди пленници маври, братята изградили мощна крепост и манастирски комплекс, наречена Нова Калатрава (Calatrava la Nueva), където орденът преместил своята щабквартира през 1217 г. Стара Калатрава (Calatrava la Vieja) останала по-далеч от границата и изгубила своето стратегическо значение. През 1221 г. орденът на Монфрауи се присъединил към този на Калатрава. Магистрите на Калатрава се заели с укрепване позициите на ордена в Кастилия, което не им пречело да придобиват владения в други кралства на полуострова и извън него. През 1224 г. в долното течение на р.Висла на хълма Тимау до гр. Меве, сега Гниев, се издигнал замък-манастир на Калатрава. В него повечето братя рицари и гости били от Германия. Задачата на този филиал на ордена на Калатрава била защитата на Померания от набезите на езичниците пруси.
Нова Калатрава, столица на ордена от 1217 г.
Командорията в Тимау била свързана с Оливския манастир на цистерианците край Данциг (Гданск), който бил опожарен от прусите малко преди пристигането на кабалерос на Калатрава. Командорията просъществувала до 1230 г., когато нейните функции приел учредения през 1228 г. полско-немски Добжински орден (milites Christi fratres de Dobrin). Той имал само 35 братя рицари и прекратил съществуването си през 1235 г., когато се влял в Тевтонския орден. Рицарите на Калатрава взели дейно участие във всички походи на Фернандо III. Салватиера била превзета през 1225 г. Последвали я завоевания на: Ал Байяси, Андухар и Мартос през 1226 г., Баеса през 1227 г., Кордова 1236 г, Ниебла и Уелва през 1238 г., Есиха и Лусена през 1240 г., Ориуела и Мурсия през 1243 г., Архона, Мула и Лорка през 1244 г., Картахена през 1245 г., Хаен в 1246 г., Аликанте в 1248 г., а след дълга обсада през декември 1248 г. се предала Севиля – най-големия град в Ал Андалус.
Под властта на маврите останал само емиратът на Гренада. От 1254 г. кралят на Кастилия започнал да участва в избора на длъжностните лица на ордена на Калатрава. Икономическите интереси на ордена не се ограничавали само в дарените или завоювани от маврите земи. Подобно на други големи сеньории, орденът на Калатрава нерядко „поглъщал” бегетерии (свободни села), като постепенно се внедрявал в тях, установявайки властта си над част от селяните. Иберийските военни ордени често завладявали села и земи, принадлежащи на градовете, а понякога напълно подчинявали консехос под властта си. Владенията на ордена на Калатрава в края на XIII – началото на XIV век достигнали 15000 km2 с многобройни селища и имения. През XIII век орденът станал сериозна военна сила на полуострова, способна да изкара 1200 -1500 кабалерос на бойното поле.
От 80-те години на същото столетие в ръководствата на иберийските военно-духовни ордени все по-често влизали представители на най-висшите аристократически фамилии (ricohombres), а магистрите на Калатрава се считали за равни на принцовете. През 1292 г. магистър Руй Перес Понсе поискал заплащане, когато Санчо IV го помолил да изпрати гарнизон в Тарифа. През XIV век рицарите на Калатрава все по-често нарушавали обета си, да не воюват срещу християни, участвайки в различни размирици и династични конфликти. Голямото богатство и благополучие на ордена довело до ожесточена борба за власт, вътрешнополитически сблъсъци, опити за смяна на магистри и приори, а понякога разкол и двувластие. Монасите от Моримон продължили да извършват инспекции в командориите на Калатрава и налагат наказания. През 1336 г. абат Рено забранил да бъдат допускани подозрителни жени нощем в крепостта на Алканиз.
Фреска от крепостта на Алканиз, около 1320 г.
През 1342 г. армия предвождана от Алфонсо XI, магистрите на Калатрава, Сантяго и Алкантара обсадила гр. Алхесирас , който се предал след две години. Отношения между ордена на Калатрава и крал Педро I Жестоки (упр. 1350 – 1366 г.) прераснали в открит конфликт. Магистър Хуан Нунес де Прадо бил изтезаван и обезглавен по заповед на краля след обвинение в измяна. Педро I назначил за магистри на Калатрава и Сантяго братята на своята любовница. През 1354 г. част от братята рицари избрали за магистър на Калатрава, Великия командор Педро Естеванес Карпентейро. Той изправил 600 „копия” срещу „законния” магистър Диего Гарсия де Падиля и превзел Нова Калатрава. На следващата година „антимагистърът” бил принуден да се предаде на милостта на краля и бил заклан собственоръчно от Педро I. Диего Гарсия де Падиля бил възстановен като магистър и назначен още за майордом на Кастилия.
По-късно той преминал на страната на граф Енрике де Трастамара, незаконен брат и съперник на Педро I в Първата кастилска гражданска война. Магистърът бил пленен и починал като затворник. В този конфликт (1351-1369 г.) отряди рицари на Калатрава, Сантяго и Алкантара се сражавали и от двете враждуващи страни. Следващият магистър на Калатрава, Мартин Лопес де Кордоба бил екзекутиран от крал Енрике II през 1371 г., като опекун и поддръжник на дъщерите на Педро I. С папско разрешение от 1397 г. рицарите на Калатрава престанали да носят скапуларий и качулка. От 1400 г. орденските братя рицари започнали да обличат къси сиви туники с пришит на гърдите червен кръст, като запазили дългите бели плащове. Промяната в облеклото отразявала упадъка на идеалите на създателите на ордена. Кралете на Кастилия оказвали все по-силен натиск при „избор” на магистър.
Избраният през 1404 г. „кралски кандидат”, маркиз Енрике Вилена, имал съпруга и въпреки, че дотогава нямал нищо общо с ордена получил разрешение за развод и бил утвърден за магистър от папата. През 1407 г. в ордена на Калатрава настъпил разкол – група рицари издигнали за магистър, Великия командор на Кастилия, Луис де Гусман, който намерил убежище в командорията на Алканиз (Арагон). Магистър Вилена продължил да съжителства със съпругата си и вместо с военно дело, се отдал на интелектуални занимания. През 1414 г. Генералния капитул на цистерианците в Сито обявил за недействителен избора на Вилена и признал за магистър на Калатрава Луис де Гусман. През 1421 г. армия, която включвала части на военните ордени, предвождана от конетабъла на Кастилия, магистрите на Калатрава и Алкантара разгромила войската на Насридите при Игеруела, а след това отряд предвождан от командор на Сантяго превзел гр. Уескар.
Магистър на Калатрава на трон и братя рицари от ордена, миниатюра от Библията на дук Алба, ок.1430 г
През 1442 г. престарелият магистър Луис де Гусман занемарил задълженията си, след което Великият командор Хуан Рамирес де Гусман настъпил към Нова Калатрава, начело на 500 конници и 1200 пехотинци. При Барахас, по заповед на магистъра, клаверо Фернандо де Падиля с 1200 конници и 800 пехотинци, ги пресрещнал и разгромил напълно. Хуан де Гусман бил пленен. Намесата на крал Хуан II през 1443 г. довела до нов разкол. Кралският кандидат се оказал изменник и бил свален, а на изборите не бил излъчен победител и тримата конкуренти си поделили владенията на ордена. Най-силният от тях, Педро Хирон успял до 1457 г. да отстрани съперниците си и обедини ордена, както и успешно да манипулира Хуан II и Енрике IV, последните крале от кастилската династия. Между 1455 и 1463 г., рицарите на Калатрава, предвождани от Педро Хирон, ежегодно извършвали походи срещу маврите, като през 1462 г. превзели гр. Арчидона.
Презираният от аристократите, крал Енрике IV Безсилния (el Impotente) в опит да получи подкрепата на ордена на Калатрава срещу метежниците, се съгласил да освободи от монашески обет магистър Педро Хирон и да го ожени за своята сестра Исабел (Изабела Кастилска). Шестнадесетгодишната Исабел била ужасена и прекарала цяло денонощие в молитви. След получаване на разрешение от папата, известният с многобройните си похождения магистър, начело на силен отряд от орденски братя се отправил към Мадрид. По пътя, магистърът жених се разболял от ангина и след 3 дни починал. Преди смъртта си, Педро Хирон успял юридически да предаде властта над ордена на осемгодишния си незаконен син. Реалната власт била в ръцете на четирима официално утвърдени рицари регенти. При управлението на Педро Хирон (1445-1466г.) и неговия син Родриго Телес Хирон (1466-1482 г.), орденът имал 56 командории и 16 приорати, 200 000 селяни работели за него, а чистият годишен доход възлизал на 50 000 златни дуката.
Карта с владенията на военните ордени през XIII-XIV век
Родриго Хирон бил убит през 1482 г. от маврите със стрела при безплодния щурм на Лоха, воден от Фернандо II, крал на Арагон. Във войната между Арагон и Португалия, през 1482-1487 г. , орденът на Калатрава за последно се сражавал на бойното поле на страната на Арагон. През 1487 г. починал последният магистър на Калатрава – Гарси Лопес де Падиля, а крал Фернандо II (Фердинанд Католик) получил с папска була от Инокентий VIII правото да управлява ордена като магистър. След превземането на Гранада от маврите през 1492 г. отпаднала нуждата от поддържане на мощна военна сила. На изборните дотогава длъжности – Велик командор, клаверо и алферес били назначавани протежета на краля. Папа Александър VI Борджия през 1494 г. освободил всички испански военни ордени от обета за безбрачие, „за да се избегнат скандали с наложниците”.
Бургундските монаси от Моримон били отстранени от делата на ордена на Калатрава. През 1523 г. папа Адриан VI, по молба на краля на Испания и император на Свещената Римска империя Карлос I (Карл V Хабсбург), окончателно подчинил Калатрава и другите военни ордени в Испания под властта на краля. Папа Павел III освободил братята рицари от испанските ордени от всички монашески обети, като фактически ги изключил от монашеското съсловие. В края на XVI век орденът на Калатрава се превърнал в номинален собственик на доходни имения, разпределяни от краля сред неговите приближени, фаворити и доверени чиновници. След поредица от конфискации при Бурбоните и Жозеф Бонапарт, орденът на Калатрава бил закрит през 1838 г.
Да комплексът не е бил строен на голо място, а върху аула построен от Омуртаг според шуменски археолог доц. Стойчо Бонев. Пак според него, баните, водоснабдителната система и различни части от аула са инкорпорирани в двореца на Симеон. ... върху висока равна тераса, е издигнат Големият царски дворец, определян доскоро, съвършено погрешно, като „Вътрешен град“. Той е изграден на същото място, където повече от половин век преди това живее и се развива аулът Преслав. При своята работа в края на ІХ в. строителите не стъпват на празен терен. В стария аул те заварват сполучливо ситуирани постройки, хигиенни съоръжения, централизирана водоснабдителна мрежа. При организиране на вътрешното пространство в районите, където Дворецът съвпада с територията на аула, са взети предвид съществуващите архитектурни и благоустройствени конструкции. Някои от тях след реконструкции, преустройства и добавки се вместват успешно и в Дворцовия център. Строителната програма, реализирана специално за неговото устройване, обаче е много по-грандиозна и впечатлява и днес с мащабите си. Издигната е нова Тронна палата, която заедно с Двореца на аула, обособяват ядрото, официалната част на владетелската резиденция... http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/BG_grad.pdf
