B0081

Ако не се заблуждавам ти говориш за съзнание.И това как то се влияе от света,и какво влияние има върху света.Дано да съм разбрал правилно. Първо според мен трябва да стане ясно как функзионира съзнание.Т.е както ти викаш то се променя всяка секунда. Един човек живее средно да речем 80 години.Следователно и негово съзнание живее толкова.Само че дали си чувал израза : Живота е един миг? Аз го разбирам по следин начин: Ако се змаислиш каде започва границата на твоето минало и каде започва границата на твоето бъдеще,ще разбереш че животът ти представлява точно тази секунда в която се замисляш над това.Миг е непределено количество време,което е по малко от секунда.Но за различни хора това време е различно.Това и представлява съзнание.Така че живота на един човек представлява низ от множество мигове. Съзнанието наистина всяка секунда се променя,защото и всичко около човека се променя.Но според мен движението на тази промяна е еднопосочна.Т.е средата в която се намира човекът променя съзнанието му.Но самия човек пряко със съзнанието си не може да промени средата. Може да я промени с действията си,което не е пряк а косвен резултат от съзнание. Интересен е и факта че ако човек можеше да контролира някакво определено количество мигове,да кажем в рамките на 1 минута.То този човек би виждал бъдещето и миналото в рамките на една минута едновремено.И би могъл да корегира проблемите които го претесняват. Относно Вярата,сложен въпрос.Да вярваш в нешо, и Вярата са много различни неща.Но поста ще стане дълъг,пак и се отклонихме от темата. А и още нещо, ние не сме в състояние да впрегнем света,поне за сега. Това е моето мнение.

Аз не ги виждам нещата така че да ми изглеждат щантави.Напротив много ми харесва когато хората разсъждават.Както и аз се опитвам да го правя.И в последствие си променям и мнения,и си намирам и грешки.И след това пак това се повтаря.Но все пак знам че всеки път съм по близо към... Така че ако се отнася до мен,ше прочета твоите размишления и ще помисля върху тях,защото са уникални по своята същност. По късно ще напиша гледната ми точка.

Относно това аз имам друг поглед на нещата.

Ми, аз мисля че съм се замислял. Това наистина е странно. По скоро аз се замислях за същото,само че от гледната точка на местополжението на човека във вселената. Т.е каде се намира човека във вселената.Понеже ние не познаваме нито края на вселената,т.е крайните размери,нито познаваме началото на материята,т.е. фундаментална еденица на материята.Ние се опитваме да разберем,но все още не знам. Може да се окаже че нашета вселена е само малка част от един по голям механизъм.Или да се окаже че частиците които сега откриваме е само началото на пътя към откриването на фундаментална еденица. А каде сме ние? със нашите секунди,метри и т.н.? Това ще стане ясно чак когато се докопаем до едната от двете граници.Или до най голямото или до най малкото.И това ще ни даде отправна точка.За да кажем каде сме ние.

Логично.Съгласен съм с теб. Сигурно ги пречупвам нещата по свой начин,но нали за това всички сме различни Но ако дадения Крал се интересуваше от това,кой е този майстор който му е изработил толкова хубава и топла овча кожа,то нещата щяха да предобият точно този смисъл на прераждането,както ти го описваш.Понеже човекът коъто изработил по добра кожа,вложил в нея повече умения и старания,демек душата си.Следователно неговата "душа" заслужава да я оценят по скъпо от човека който прави кофти качество кожи.Нещо което не се наблюдава във историята на света,за съжеление. Което ме навежда на мисълта: Каква е разликата между добрия и лошия производител на кожата?Понеже не мисля че е правилно да се каже че имат добра или лоша душа.Ти как мислиш? Връзката между наи малкото и най голямото,и как си взаимодействат,това е безпорен факт.Само че това малкото,което може да промени съдбата на голямото,а в последствие и своята съдба чрез предното, някак си не се забелязва.Не съм съвсем сигурен дали нещата стоят точно както си ги описала и дали големите неща не засенчват малките.Малките който всъщност са и носители на добрата душа. Много хубав пример със свеща.И изводите: "Не е много ясно и то защото ни е трудно да си представим, че като се събуждаме все същите всяка сутрин това е илюзия... Т.е. най-важно е да се прекрати прераждането още приживе (поне в будизма), за да се постигне освобождение от страданието" Но как може да се прекрати това прераждане още преживе,след като за да стигнеш до тези изводи и убеждения,трябва да минат години живот на даден човек.И момента във който си кажеш "аз спирам да се прераждам", това е моментът в който си казваш аз знам всичко за света,както и миналото,така и бъдещето на света.Не знам дали такива възможности са пресъщи на жив човек,а пак особено на един мъдър човек,който да каже че знае всичко за света.Трябва да е Бог. Не знам.

Понякога ми става много тъжно,когато гледам например,изхвърлен чисто нов стол,със счупен крак.Аз си го обеснявам с това че този счупен стол не е успял да извърши предназначението си.Т.е всяко нещо което е създадено от човека или от природата "иска" да изпълни задачата си.И когато аз вижадм една пречупена съдба (счупения стол),може да звучи смешно,но наистина ми е тъжно. Може би наистина когато човек твори нещо,той влага душата си във своите деяния.И след смърта на даден човек,душата живее чрез тези негови деяния. Ако съм разбрал правилно от по горните постове на Лъвица-Кралица,относно Будиското представяне за прераждане.Ако не съм, извенявам се. Но ако това е верно,то забелязах противоречие със един друг пост: Опитвам се да следя логиката. Щтом душата на исторически значими хора живее чрез делата им и до сега,тогава е много логично хората да твърдят че са принциве и принцеси. А на един овчар "душата" му "умира" не след дълго,след самата смърт на този овчар.И няма как някой да твърди че е бил овчар през 16 век да кажем,защото я няма и душата вече.

Проверих за да съм по сигурен. Твоята версия се оказа правилна. Но доколкото разбрах това се явява един от митовете.Понеже няма явни доказателства за това.

От първи път. Само че аз знам историята на обратно.Със прославутите френски стрелци.Но тъй като съм я чувал от хората.Не мога да твърдя че е истината.

Безспорен факт.

Един интересен въпрос свързан с това: Защо при англичаните показване на два пръста (безимения и указателния),със външната част на ръката е равносилно на показване на "средния" пръст? Например поръчваш си две кафета във кафенето,и посочваш със пръстите за знак "две" моля.В следствие на което можеш да получиш вместо кафето,едни дълги и широки.

Хубав пример. И при този пример ясно се личи че монетата се отдалечава от центъра на балона по праволинейна линия.С което не съм съгласен.Не знам от каде но съм убеден че галактиките се отдалечават от центъра на вселената по спираловидна траектория.Т.е те се въртят около центъра на вселената и в същото време се отдалечават.Нещо като луната ни.Но може и да греша понеже не съм подготвен по въпроса.

Всичко което си написала е верно.Над това са работили хората с години.Тези логически връзки не могат да се отрекат.И все пак мисля че има още над какво да се работи.Понеже времето върви.А с времето се променят и хората,които са обект на тези разсъждения. Интересното в случая за изплакване или за изкрещаване което довеждат до облекчение,това често се случва във Църквите. И това се случва дори и в случаи когато хората все пак не осъзнават проблемът който ги тормози.Но нещата се оправят след това.Като следствие хората придобиват различна представа за света,от преди.И намират смисъл в живота чрез религията.Мисля че това са много чувствителни,духовни хора.

Хорошо.

Сетих се и за още нещо.Личните ни преживявания малко кого интересуват,но може да са интересни за Принц Исилдур. Аз израснах в сравнително бедно семейство.И когато ми се появявяше възможност да се възползвам от "прелестите" на по заможния живот не изпусках възможност.Резултатът от това беше че аз като дете покрай по големите си братовчеди гледах холивудските продукции на филмите на ужасите.Като това остави траен отпечатък върху психиката ми.Аз дълго време изпитвах страх от това.И до сега ми остана белег от онези времена-когато се къпя под душа и си насапунисвам главата,страх ме е да затворя очите.Но като цяло съм се научил да го контролирам. Та, искам да кажа,че в живота ми освен тези преживявания имаше и други по интересни за мен неща.Аз много се увличах по техниката (разглобяване на нещо,сглобяване на същото,устройството му и т.н).И до сега ми е най интересна тази тема. Като цяло това мое увлечение заемаше по голяма част от "мозъка ми",и не остави място за други неща.И мисля че ако човек няма подобен интерес към нещо което да го раздалечи от преживяванията му.И той се зацикли на тези преживявания,това става начина му на живот. Мисля че има един сигурен начин за да промени това,като промени обстановката около себеси.Т.е. трябва да почне един "нов живот". Принц Исилдур, това което изживяваш е пресъщо на всеки един човек.Просто хората са малко или много различни.Няки с по голямо въображение,други не.Няки по емноционални други не толкова.Никой няма да те излекува от този проблем,само ти сам можеш да си помогнеш в случая. Най много се страхувам да не ти навредя с тези съвети които ти давам,така че сам прицени как да постъпиш в случая.

Напълно съм съгласен с написаното от теб. От по рани постове: "Сега се сещам и за един кошмар от детството си. С баба ми (тогава беше жива) трябва да ходим да берем домати. И къде - естествено, че на гробищата! Кога - естествено, че посреднощ. След толкова много години още се ужасявам като се сетя." Като те питах,дали си брала доматите с баба си,исках да се сетиш за написаното по нагоре,и да намериш физическия фактор който да предизвиква проблем. Аз като малък също съм ходил на гробища през ноща,само че не да бера домати,а поради детския интерес.Бях със ръвестниците си,което е доста по страшно отколкото да си с възрастен.Един път ми беше достатъчен за да разбера че повече не ми се ходи на таково място през ноща.Не си спомням дали съм сънувал кошмар след това.Но като цяло съм я забравил тази случка,което значи че не ми се отрази,кой знае колко. Каква е разликата между нас двамата?

1. ,Ето всего лиш красноречие.Для яркости,чтобъ сразу ясно стало. 2. Еще много до батюшки,и много до написания законов церковнъх существовали и соществуют законъ природнъе.Так вот,отражение или резулътат етих природнъх законов и естъ законъ церковнъе.Но вот что интересно помойму в законах природнъх ни где не сказано о налогах-подати,ну и о других особеностях законов церковнъх. 3. Филисофия - тут наши мнения уже сходятся. Не могу вспомнитъ,откуда мне знакома ваша фамилия,из етого форума или из других источников информации.А может бътъ совпадение?

БТВ ??? Не разбрах дали питаш мен.Но ако питаш мен.Не ме притеснява по никакъв начин,този език съществувал както преди ВСВ така и съществува и сега.Това е изразно средство на един народ.Защо мислиш че ме притеснява с нещо? Но на българите е по близък руския език,(и не само език,а и култура,обичаите и мн. др.)или ти не си съгласен с това? Като съм далеч от мисълта че като имаме по сходни неша като славянските народи,това значи че трябва да принебрегваме всички останали.Но кръвта вода не става,и това също не трябва да се пренебрегва.

Като гледам постепено разширяваме темата .И се сетих че бях почнал да пиша една стати за конкурс със заглавие Живот и вселената,или нещо таково беще.Както обикновено не съм я довършил,понеже се отнесох по една друга тема.Така или иначе ще я изтрия.Но сега се сетих че има някаква връзка с тази темата и реших да я пейстна тука : ...Беше нощ.Нищо не нарушаваше тишината в помещение за презареждане на батерии.Номер 3584 стоеше на обичайното си място.Но както и предната вечер той не се беше изключил.Той стоеше тихо и неподвижно като другите изключени за през ноща роботи.И само леко и интенсивно посветване на сензорите ,подсказваше неспокойствието му. Процесорът на робота номер 3584 търсеше причина за решението да не се изключи.През главата му минаваше поток от информация от последните 23 години от както е в експлоатация. Но една думичка постояно спираше потока от информация - дефект. Той много добре знаеше че дефектните роботи отиват за рециклиране.Но точно този факт не му даваше покой.Той се мъчеше да разбере от каде идва това нежелание за разглобяването му,понеже не знаеше какво значи желание за живот. По спомени от една книга. Животът през призмата на човешките очи.Първите асоциации свързани с думата - живот : човешки живот,продължителност на човешки живот,моя живот.Толкова сме притегателни към самите себе си,че ни е трудно да погледнем на света с други очи освен със собствените.Например малко кой се запитва и знае че продължителност на живот на една пеперуда е в рамките на няколко седмици.Но през това време тя успява да изпълни задачите си,а и навярно да се наслади на живота. Човешкия живот е най скъпия живот на нашета планета,но с какво е по скъп от този живот на едно цвете или едно дърво.С това че дървото няма уста и ръце,за да се противостави на отсичането му? Но пак най щедро ни даряват с плодовете си,без които нашият живот нямаше да е същия.Всяко нещо си има свои отреден живот...,и всяко нещо трябва да изпълни задачата си през този живот. За да съществува живот,неоходимо да има среда в която той да се развива.И всеки вид на живот влияе на тази среда,както и средата на него.Връзката е неразривна.Живот без среда е като човек без въздух,като риба без вода,като материята без пространство.Среда в която действа само един закон- оцелява най приспособеният към средата,в която живее. Но какво всъщност е живот- време?любов?щастие?работа? Не. Животът е движение. Всяко нещо си има отреден живот,пеперуда,дърво,дори и камък пред прозореца ни.Защото чрез движение както на частиците,така и на вселената този камък след време ще стане част от дърво,а когато откъснем ябълката от това дърво и я изядем то ще стане и част от нас самите.Дори парче разядено от корозия желязо си има свой живот,докато въздухът и водата не му го отнемят за да породят един нов живот.И може би ние се заблуждаваме като поставяме невидимата граница между живата и неживата материя.Може би животът е всичко около нас и това всичко има желание да живее не по малко от нас.Не трябва да се заблуждаваме че сме най хуманите същества на тази планета,ние бихме могли да бъдем,но не сме.Ние сме най висша форма на движение заключена в един организъм.И само времето ще покаже дали ще издържим теста на природата и дали заслужаваме правото да живеем. За да съществува вселената е необходимо да има постояно движение и колкото повече движение има във вселената,толкова тя е по жива.Ако си представим как всичко изведнъж замръзне и спре,всъщност ще видим една мъртва вселена. Днес най големите учени търсят живот във космоса.Търсят планети с най подходящи условия за този живот.Търсят го така както търсиха и водата,която след като я намериха,стана очевидно ,че водата я има не само на нашета планета,а е почти във всяко кътче на вселената.И не би трябвало да се учудваме когато открият че вселената е пълна със живот.Едва ли тези форми на живот ще ни кажат "здрасти" ,но поне ще ни успокоят че не сме сами във вселената. Вселената. Трудно е да си представим безкрайната вселена,но още по трудно е да си представим крайна вселена.Любопитни са въпросите като:Колко е голяма вселената,от каде идваме и на каде отиваме и дали някаде там няма планета сходна на нашета със своя извънземен живот.Ясно е само едно ,че ние се движим,движем се в пространството,но на каде не е ясно. Във природата съществува само една фундаментална сила.Сила която поражда движение,движение което поражда материя,материя която взаимодейства с тази сила и резултатъте е налице - вселената.В религиите я наричат бог.Във физиката все още не могат да я намерят,но трите от четерите фундаментални физични вазаимодействия са на път да бъдат обеденени.Остава четвъртата-гравитация... Доста недодялана,ама тва е

Хубави маитапи си правиш с хората. Мен друго ме притеснява,ако имаше връзка с нещо материално,какти ти казваш "черепа",съгласен съм с разсъжденията ти. Както например да се прави анализа на случка със човек ,при която участват и други физически фактори. Мислиш ли че случаят е аналогичен? Не си ли събирала домати с баба си? За тъмнината,сигурно всеки 9 от 10 са се страхували в детството.Както и аз.

Вера. "Хрен" у мужиков,вот ето личное дело каждого мужика.Ну,у женъщин другое. Вера она одна. Религия. "Батюшка",ето институт государсвености. Религия соществует и без инситута государствености. Филисофия "философия - это наука о премудростях любви." , ето звучит как : жизнъ ето вкусно покушатъ. Философия ето наука которая объесняет верхнии две,для особо надаренъх.

Да не се взема на сериозно. Lion Queen,извенявам се че се намесвам непрофесионално,защото аз не съм изучавал психология и т.н. Според мен ако се дава съвет да се отърве от това нещо,то не трябва да го анализира (при такива сънища и връзката им със човека,много е сложно да се намери логиката ,следователно и анализирането е много сложно).И по този начин да го стимулира да се запазва във ежедневието му и памета му.Това трябва да се забрави.Като трябват да се направят предпоставки за това.Например да си намери някакво хоби,някакво занимание което ще отнеме вниманието му от тези мисли,нещо което да го грабне.Т.е да се запълни памета му с други неща,които ще изместят тези спомени на по заден план.разбира се това няма да се забрави,но то ще остане като далечен спомен. Има много необясними неща за науката ни,с които всъщност успещно се справя църквата.Това поне наистина няма да навреди.

В по голяма степен споделям мнението ти.