B0081

Това за което ти говориш съм вдянал още от първите постове.Но кога ти ще вденеш за какво аз ти говоря,си остава сериозен проблем. Кога си казал че животните са вещи?Нужно ли да го казваш ? Не си ли ? : Ти наясно ли си с нешата дето ти си ги писал,или цитирал?

Правото не е природно явление.Правото е създадено за да регулира отношения м/у хората в обществото.Като последната тенденция на правото е хората да са равноправни, уж. Ти имаш право на мнение че животните са вещи и може да се третират като такива.Аз не съм на това мнение.И за да се даде определение как да се третират животните,трябва да се има нявпредвид и двете мненията по въпроса.Защото ако аз пренебрегна твоето мнение ,ще огранича правата ти. И обратното с моето мнение. Щом ти е интересно как да се ограничат зверства нада комарите,хлебарките мтавките и т.н.,ще ти дам няколко съвета: За комарите,ще си сложиш мрежи на прозорците,за да ограничиш достъпа на комарите до кожата ти.И няма да се налага да ги "насилваш".Нали си по разумен от комарите,те комарите не разбират че ти не искаш те да те хапят,за тях ти си храна.Ако сси на природа,има и други мерки.И пак не е нужно да ги избиваш в гората например,защото това е естествената им среда,и ти си на гости в гората,и не си си у вас. За хлебарките и мравките ,няма да оставяш трохите по масата,ще чистиш по често за да не създаваш условия за размножаването им,съответно и ще ограничиш възможноста им да проникват в жилището ти.Проблемът е когато говорим за един блок,където подобни мерки трябва да се взимат от всички жители на блока.факт е че всичките насекоми във града са резултат от благоприятни условия които ние създаваме за размножаването им.Ако искаме да не избиваме комарите, хлебарките, кучета и т.н. трябва да ограничим наличието им във града.Т.е. да не ги избиваме,а да не допускаме да ги има.Така и така града вече не е естествена среда за повечето насекоми и животни. Словоблудството е когато човек си дава мненията без да е наясно относно това за което говори.

Разликата м/у човека и животните е че на човека му е дадено право на избор.Човек може да избира м/у доброто и злото така да се каже.Докато животните нямат такъв избор,те следват само инстинктите си.Което не ги прави обекти (вещи) за ползване или както и да се разглежда. Last roman,теб гонила ли е някога кърпа за къпане или тоалетната ти чиния? И ако те подгони някога едно куче,обърни се назад и го погледни,и се запитай :кой съм аз,че да бягам от една вещ? А като те ритне един кон на улицата,няма страшно пробвай се другия път в зоопарка да влезнеш при някой лъв, и докато прескачаш оградата се замисли ,защо хората са сложили тези глупави огради? Верно е че ние сме тези (хората) които определяме правилата на играта.Но ако ние определяме едни глупави правила за тази игра,може неусетно да я загубим. Светът не е съвкупност само от хора.Хората винаги са зависили от това дето някои хора тука наричат вещи.И винаги ще зависят. Животните като такива ,сами не могат да имат права.Но хората могат да им дадат права в смисъл да регулират отношения м/у човека и животните.Като да се ограничат зверства над животните.И да се сведе до минимум опасноста от животни за хората.Това са елементарни,постижими неща. Човекът също е животно.Както има побеснели животни,които са заплаха за хората.Така има и побеснели хора които са заплаха за хората,примерите особено в САЩ мисля че са красноречиви(ученик влиза в училище и изпразва пълнителя на пистолета/автомата и т.н.... ) Монетата винаги има две страни...

Измислих го. Няма да елеменирам напълно дъното,но ще намаля въздействието му.От което би трябвало да се види разликата. При което и двта начина (опита) ще бъдат почти едентични,тъкмо ще има по малко въпроси относно разликите при поставянето на опита. Ако няма разлика в поведението на водата,ще напиша че няма.Ако има,ще го заснема на фотоапарат.Мисля че този път ще стане по качествен опита,и ще се вижда по добре. А пак после можем да обсъдим причината за разлика на поведението на водата (ако има такава).

Да въпросът е да няма дъно. Обаче аз правих вече опит с една тръба отворена от двата края,потопена във кофата с вода.Като я развъртях тръбата,водата вътре в тръбата почти не се въртеше.Няма го хубавия контакт между водата и стената на тръбата.А при опита със обърнатата чаша,когато я издигна във въздуха,се получава едно хубаво напрежение м/у водата и стените на чашата.От което водата придобива по добро въртене. Мисля да пробвам по същия начин като с чашата,само че с буркан .

Знам че се правят други изводи от този опит,аз затова го пренесох тука от друга тема.В другата тема ако искат да го обсъждат в този смисъл който той носи. Не ставаше ли въпрос за къдрици (вълнички) на повърхноста.Когато ведрото е в движение спрямо водата ,се появяват вълнички,но когато водата и ведрото са в покой едно спрямо друго,вълничките изчезват.Не беше ли това дилемата? Или става въпроса за мениксът? Питам щото наистина не съм наясно кое точно е проблемното в случая. Иначе аз лично го разглеждам по скоро от техническа гледна точка,като се опитвам да го свържа с формулите които са ми ясни. Тоест на аматиорско ниво. Обаче разсъждавайки върху формулата за центробежната сила,правя извод че периферията на кофата при въртене не може да придаде на водата такава скорост на въртене,при която да се получи мениксът,с каквато скорост и да се движи водата .Т.е периферията на кофата ще придава на всяка точка на водата такава скорост при която всичките точки ще са инерциално равностойни.А в този случай водата от центъра няма да се стреми да отиде към периферията.А просто ще се издига на горе с цялата си повърхност.И ще си променя обема ,ще се разшири. Иначе относно това че силата е най голяма при синхроно въртене на водата и кофата е много интересен извод.Аз например си правя извод от формулата за центробежна сила че при увеличаване само на разстоянието ,скорост се увеличава също със някаква пропорция.И ако увеличим много това разстояние,ама много,то при една незначителна сила която действа на 1 кг скороста може да достигне светлина скорост,та дори и да я подмине.Не знам за колко време,ама не ме и интересува това, по принцип сигурно може да се изчисли (това всичко теоретически разбира се).По скоро ме интересува факта че увеличаване на разтояние води до увеличаване на скороста при една и съща маса и една и съща сила.А увеличаване на разстоянието води до изправяне на траектория.Т.е кривата все повече се изправя,което разбира се е свързано с инерция.Та от всичко това аз правя извод че едно тяло ако се движи по физическата права тогава на него му трябва много малка сила за да достигне до големи скорости.Проблемът е че такава физическа права не съществува.Дори тялото и да се движи по една геометрична права в пространството,то няма да се движи във физическа права. Физическа права наричам такава траектория при която на тялото да действат едни и същи (еднакви) сили при движението си. Увеличаване на разстоянието от централното тяло води разбира се и до по малка гравитациона сила м/у тях , съответно и теглото на движещото се тяло се намалява от там и инерцията. Разбира се всички тези неща са свързани....

Добре, ще го направя пак.Със трескичките както казваш,добра идея. За пластелин/дъвка/парафин,мисля че няма да е справедливо.Понеже се получава ефекта на вътрене на водата с лъжицата.А аз точно това искам да избегна.Т.е да се предава силата на въртене на водата само от периферията към центъра. Ако я въртя достатъчно дълго няма ли да се развърта по бързо? Има и друго как да огранича достъпа на водата във чашата и във кофата.Защото там се получава един преход на въртящата вода със друга вода в кофата. С пластмасова бутилка пробвах ,не става. Като я издърпвам на горе със водата,страните на бутилката се сплескват.

Не съм от най големите ентусиасти .Въпреки че ми е много интересно това.Ако работих в сферата свързана с това е друг въпрос. Имах намерение да го снимам с фотоапарат.Но опита се получи доста некачествен,мисля че обесних това горе.Ако успея да го подобря,ще го снимам,и ще кача клипа тука.

Ми зависи от коя гледна точка ги гледаш.Може да се разглеждат и като едно и също.Но ако се разделят начините ,може да се разглеждат като различни.Няма да споря, нека да са различни .За мен това не е от значение. Направих опита с "кофата с водата" без дъно. Само че използвах цилиндрична прозрачна чаша за вода,вместо кофата.Значи завързах дъното на чашата към въже.Въжето го хванах във винтоверт (за да я завъртам). Потопих чашата в кофа с вода,като оставих малко въздух в чашата.Обърнах чашата със дъното на горе и я издърпах нагоре.Получи се стърчаща от кофата чаша със вода,със въздух под дъното на чашата.Един вид чаша с вода при което чашата няма дъно. Силата на гравитацията,която иначе няй силно действа на водата която е на дъното на кофата,сега отиде във страните на чашата.Т.е сцеплението на водата и страните на чашата в случая е равносилно на сцеплението на дъното на чашата (при нормално положение на чашата). Развъртях чашата със винтоверта,но колкото и бързо да съм я развъртал нямаше тази параболидна форма на повърхноста на водата която предобива при въртенето на чаша във нормално положение.Този път водата се въртеше доста бързичко. После за да се убедя че ще се образува параболидна форма на повърхноста на водата,обърнах чашата в нормално положение и я развъртях.Полъчи се параболидна форма. Като цяло опита стана малко порнографски,понеже чашата при по големи обороти започваше много да вибрира,и ми се налагаше да я придържам с ръката.От тези вибрации не можах да разбера за вълнички.Другото което е че въздуха който задържаше водата в чашата,се получи един вид малко във вакум.Което пак е страничен фактор.Но мисля че това не пречеше на повърхноста на водата да предобие параболидна форма. Мисля че ако се постави подобен опит при по добри условия,и с измервания,резултатът ще е по добър.Но все пак аз оставам на мнение че тази параболидна форма на повърхноста е следствие на дъното на "кофата".

Аз не съм физик,но искам да дам моето мнение по определението на разликата м/у сила и импулс. Импулс: (означението на импулс е "P",поне от уикипедията,но не знам преди време може да е било друго) P=mV. За сила : F=ma. Имаме две билиардни топки. Ако вземем едната топка и започнем да бутаме с нея другата топка със някакво ускорение,то тогава най добре ще приляга на този начин формулата за определяне на сила.Като силата ще бъде равна на масата на топката умножена по ускорение което и придава другата топка. И да речем че по някое време достигаме скорост от 1м/с. Т.е ние прилагаме сила, чрез ускорение, топката достига някаква скорост.Като по този начин скороста винаги нараства. При друг начин,ние имаме една неподвижна топка,и една топка което се движи със някаква скорост и удря първата топка.Тука вече ще приляга по добре формулата за импулс.При което неподвижната топка изведнъж получава порция от сила (импулс) от другата топка.И съответно ускорението и скороста се увеличава от 0 до максимум за кратък период от време.След което топката тръгва да се движи,но губи от силата си,и намалява скороста.И по някое време скороста и ства 1 м/с. както и в предния случай.Само че тука вече топката я достига тази скорост чрез намаляване на скороста. В карйна сметка ако имаме дистанция от 10 метра. И на десетия метър скоростите на топките засилени по тези два начина съвпадат.Това би трябвало да значи че импулса е равен на силата приложена при двата варианта. Така си мисля. Май в крайна сметка разлика няма.Разликата е в начина на прилагане на сила.

Ще ви говоря на ти ,ако ми позволите,и очаквам същото от вас към мен ,благодаря. С две думи ти казваш че "чашката" се образува в следствие от оборотите на водата.При последния си опит, при бутилката с дъното надолу, тя придава по големи обороти на водата от другата бутилка,затова при първата бутилка има по голяма "чашка".Това че водата се върти с различни обороти в двете бутики е абсолютно вярно.Но дали извода е верен че "чашката" се образува от по големи обороти на водата,не съм сигурен.Даже мисля че не е от оборотите. Ако имаме кофа с вода но кофата да е без дъно,и я развъртим около собствена ос,почти съм сигурен че "чашката" няма да се образува.Т.е образуването на "чашката" идва от дъното на кофата,което придава на водата скорост на въртене по формулата за ъглова скорост. Въпросът е коя част на кофата задвижва водата в кофата. Въпрос: Един ел.двигател задвижва твърдо закачено махало на оста с някаква тежест на края. Справедлива ли ще бъде формулата за центробежната сила при този случай? Проблемът с капака който да ограничи триенето на въздуха със водата (поне така си мисля),е че водата при въртенето си променя обема.Разширява се,капакът ще ограничи това разширение до някаде,и няма да е ясен резултата от опита. Имам идея как да поставя опит,на въртяща се кофа с вода без дъно.Елементарен е.Като го направя ще кажа какво е станало с водата.Или мога да го заснема. Да,да се изчисли точно как се накъдря водата ,не е лесна задача.Но въпросът е защо се получават тези къдрици?Завихрянето на вектора на повърхноста е ясно.На дъното завихрянето е много по малко.Но защо се получават вълнички?Според теб от триене със въздуха? Мисля че при кофа без дъно няма да има къдрици. Радвам че се включи в дискусията.

Направих набързо един друг експериемент който доказва че при въртенето на кофата трябва да се има навпредеид и въртенето на дъното,което е много важно. Взех две празни бутилки от газирано. Напълних ги еднакво до половина.След което обърнах едната бутилка с капачката на долу,за да имитирам конус. Завързах ги и ги развъртях. Тази която е с дъното надолу (понеже дъното е релефно а не е право от което се засилва ефекта на ъгловата скорост на водата),при нея се получи много голяма "чашка" на повърхноста на водата.Т.е водата много се разплесна по периферията. Тази с капачката надолу имаше много малко разплесване на водата. И поведението на водата като къдрици беше различно при двете.

Този пост е от тема : СТО е невярна. Но след като намерих връзката на опита на Нютон с кофа вода и инерцията (която обсъждахме напоследък в тази тема),реших да поразсъждавам върху този опит. Първо да кажа че не знаех за такъв опит,а опита е много хубав и показателен. Не е нужно много усилия и средства за да се постави такъв опит на практика ,затова и аз го направих за да добия точна представа как се "къдри" водата.Но без да искам усложних опита чрез пресъствието на малко пясък във кофата.После сипах още малко пясък за да го виждам по добре. И така след като спорехме малко с Любознателния на тема инерция при линейна скорост и ъглова скорост на телата,видях че този опит с кофата напълно описва тези две скорости,и мисля че от съчетанието на тези две скорости получаваме това "накъдряне" на водата. Малко по подробно ще се опитам да обесня: Формулите за центробежна сила и ъглова скорост ги има някаде в предните постове,така че няма да ги изписвам,а само ще ги наричам с имена. Водата не е твърдо тяло от което следва че инерцията на всяка точка на водата не е свързана директно към скороста с която се върти кофата. При въртенето на кофата,страните на кофата създават скорост на въртене на водата по формулата за центробежната сила.При което водата се стреми да запази инерцията си във всички точки равномерно.От което се получава завъртане (завихряне) на тези къдрици.Понеже за да запази равнопоставеност на инерцията си точките които се намират по близо към центъра се движат с по малка линейна скорот.При което не би трябвало да се разплесква водата по стените на кофата (което на практика не е така),но защо се разплесква ще стане ясно от това: Дъното на кофата от своя страна създава скорост на въртене на водата по формулата за ъглова скорост.По този начин по отдалечената точка от центъра на въртене на водата има по голяма линейна скорост от тази по близката към центъра.От което следва че по отдалечената точка се стреми да се отдалечи от центъра на въртене.Т.е като цяло ъгловата скорост на водата на дъното на кофата нарушава баланса на инерцията на водата във всички точки,като водата при тази скорост се стреми да се разплесне по страните на кофата.Все едно когато си бъркам чая с лъжицата водата се надига по периферията на чашата. Ако го нямаше дъното на кофата,водата нямаше да се надига по страните на кофата.Щеше да има пак посукване (завихряние) на вектора така да се каже. И не би трябвало да се появяват вълнички.Точно за тези вълнички не съм съвсем сигурен от каде се появяват.Мисля че е от комбинацията м/у тези две скорости които описах.Сигурен съм че при такава комбинация м/у тези две сили се появява циркулация на водата от центъра на въртене на водата към периферията.Т.е при ускоряването на кофата на дъното водата отива към периферията,по този начин засмуква водата от центъра и то по целия център.В периферията водата се дига на горе,а в центъра слиза на долу.И по този начин циркулира.При спирането на въртене на кофата става обратното,циркулацията се обръща.Като тука стигаме до пясъка който досипах във водата.Този пясък показва точно тази циркулация. При ускоряването на кофата водата която е на дъното на кофата има ъглова скорост,по този начин водата изхвърля пясъка към периферията на кофата.Но при спирането на кофата ефекта се обръща.Дъното вече не създава тази ъглова скорост.Водата продължава да се върти,като се стреми това въртене да е по формулата за центробежната сила.Т.е инерцията във всички точки да е равнопоставена. Дъното на кофата противодейства на тази скорост,резултатът от това е че на дъното на кофата, колкото повече се приближаваме към периферията,толкова по малка инерция има водата,което я тласка към центъра.И циркулацията се обръща.И след като спре кофата да се върти пясъка се събира във центъра. Интересното е че и при двете скорости (ъглова и линейна) в центъра скороста на вътрене е 0,а по периферията е максимална. Любопитно ми е ,какво поведение ще има водата при същия опит,само че в кофа с конусовидна форма.

С позволението на Magister militum , ще пренеса този пост в друга тема (гравитация) за да поразмисля върху кофата с вода.Много показателен опит. Но разсъжденията ми не са свързани със СТО,затова не искам да отвличам вниманието на участниците в тази дискусия.

А това е притурката написана от теб към моя пост: ( Как определи че имат еднакви линейни скорости? когато тяло се върти то се движи по крива , а това значи че то има ъглова а не линейна скорост) Поне като copy/paste-ваш от уикипедия,чети малко какво пише в това което paste-ваш.

Нютон да е измислил формулата ,без да я е изпробвал (поне теоретически) директно на практиката? Ако е използвал мерните единици според английския стандарт, това значи че са били инчове ? или мили ? . За теглото трябва да проверя. И ще пробвам да заместя тези мерни еденици.Но както и ти каза трудно ще може да се избегне това "G",prosto ,просто ще има различна стойност. И искам да я сравня със тази стойност която получаваме с познатия ни стандарт. В началото на тази тема има едни постове,кадето се казва че може да се използва такава измерителна система при която "G" отпада. Бих искал да разбера какви мерни единици се използват при този начин. Интересува ме понеже преди време имах предположение че "G" е резултат от несъответствието на мерните единици които използваме (метри,секунди,тегло).Но после си промених мнението. Относно въртящия се диск сме на едно мнение със Любознателния. Относно развитие на спора ни, всъщност няма никакво развитие,ние тъпчим на едно и също място

Сега те разбрах. Мерси за линкове.

Добре, на хартия тези месеци се водят зимни. Ама тази година зимата дойде по късно и си отиде по късно,или само на мен така ми се стори ? Та ако например има изместване на зимата от тези три месеца напред назад, пак ли се изчислява зимната температура на базата на декември ,януари и февруари?

Можеш ли да пуснеш статистиката на минималните температури през зимата? Най вече рекордните минимални температури? Лятото не ме интересува чак толкова.Ама пусни и за лятото максимални ако искаш. Благодаря.

Обаче ме притеснява друг проблем.Какви мерни еденици е използвал Нютон във формулата си. Дорис ,знаеш ли нещо по въпроса?

Сега вече съвсем ще се омотаме !!! Мисля че оборотите и ъгловата скорост са едно и също понятие. Като движиш точките по вектора назад на пред за коя скорост става въпрос че се увеличава или намаля? Ъгловата си остава същата във всички точки на вектора.Ся за линейна скорост ли говориш че се намаля и се увеличава? Май нещо не можем да се разберем. Или аз бъркам понятието Линейна скорост, или ти бъркаш това понятие.Търсих в инет,но нищо конкретно не намерих за линейна скорост. Дорис със сигурност ше е наясно с тези неща. Нека тя да отсъди и да разясни.Така че ще изчакам нейното мнение.

, няма проблеми.

Да права си че Нютон не е знаел стойноста на гравитациона константа.Заблудих се от някаде. Разбира се че не е имал възможност да се отдалечи достатъчно от земята,за да докаже твърдението си,но е могъл да предполага. Ето какво казва Нютон относно разстоянието на квадрат: от този линк: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F Нютон предположил наличието на сила на „универсално гравитационно притегляне“. Неговият закон за гравитацията гласи: „Силата с която две материални точки се привличат взаимно е правопропорционална на произведението от масите им и обратнопропорционална на квадрата на разстоянието между тях. “ Той казва: „Аз заключих, че силите, които придържат планетите към техните орбити, трябва да са реципрочни на квадрата на разстоянието помежду им. Ето защо сравних силата, нужна за да държи Луната в орбитата ̀и, с гравитационната сила на повърхността на Земята и открих, че резултатите са доста близки.“ Този линк за Кеплеровото решение дето го даде,ще ми трябва повечко време.За да вникна в него. Що не разрешиш разногласия ни с любознателния? Следиш цялата тема предполагам,според физиката която си учила,кое от двете твърдения е верно?

Съгласен съм в общи линии с това мнение. Относно главната статия,има някои неща с които не съм съгласен.Идеята че трябва да сме подготвени за промени които могат да настъпят в климата е абсолютно вярна.Това ще спести и средства и животи в бъдеще.Понеже при едно бедствие,разходите по възстановяването са много по голями от тези които ще отидат за предотвратяване на бедствието. "Горещите лета ще убият повече хора, отколкото ще бъдат спасени в топлите зими" Не мога да разбера тълкуването че през зимата имаме по виски температури? Това как го пресмятат? Според общата средна температура през годината? Не съм сигурен но мисля че в последните 3 години в Англия,зимите въобще не са такива каквито са обичайните за Англия.С доста сняг,доста студени, и се оказва че страната никак не е подготвена за такива зимни условия. И в България през зимата не е станало много топло. Та, откаде са тези изводи? Т.е говорим за общата средна температура през годината? или за максимални/минимални температури през годината.Поставаям така въпроса защото извода от начина на тълкуване е съвсем различен. Относно това кой е по подготвен за климатични промени,не може да се каже със сигурност.Това зависи от прищявките на климата а не е от подготвеноста на държавата.Разбира се по подготвените страни ще намалят щетите от природните бедствия,но това също зависи от силата на природните бедствия.Ако е толкова силно че да помете един град или една държава,трудно ще го спре каквото и да е било. Разположението на България не е чак толкова лошо.Даже мисля че е добро.Трябва да се опасяваме основно от наводнения.Планините ни предпазват,но в същото време не оставят избор на водите от дъждове които имат само една посока - черното море. Проблемът в подготвката е че ние (светът) не знаем за какво точно трябва да се готвим.Понеже никой със сигурност не може да каже какво ще стане.Ако знаем за какво да се готвим, колко му е,ще се приготвим. За България би било хубаво да се приготвим за едно добро отводняване на водите към черното море.И да се направи една сериозна организация за бързо реагиране при бедствия за оказване на необходимата помощ на хората.Защото в крайна сметка една държава е хора които живеят в нея,а не къщи и банки. Мисля че това би било достатъчно за сега.И не е чак толкова разходно.

Моля те да не ме цитираш по този начин.Във горния цитат има неща които не съм ги писал аз,но по начина по който ти редактира моето мнение изглежда че съм го писал аз.В едно предложение има две противоречащи твърдения. Ще покажа решението: ...........................................................................---------------------------------------център---------------Т1-----------------Т2 Имаме център около който се въртят точките Т1 и Т2. Имат еднакви линейни скорости 1 м/с. Разстоянието м/у центъра и Т1 е 1 м. Разтоянието м/у центъра и Т2 е 2 м. Формулата за определяне на ъгловата скорост: ......R * V ω = --------- .........R2 За Т1 заместваме данните които имаме и получаваме: ......1 * 1 ω = --------- .........12 ω = 1 радиана/с. За Т2 заместваме данните които имаме и получаваме: ......2 * 1 ω = --------- .........22 ω = 0.5 радиана/с. От което следва че при еднакви линейни скорости по отдалечената точка има по малка ъглова скорост.