B0081

Това изказване е грешно. По отдалеченото тяло ще има по малка ъглова скорост при еднакви линейни скорости. При еднакви линейни скорости по отдалеченото ще има по малка центробежна сила. Имаш формули,трябва ли да ти показвам решението?

Защо трябва да намесваме ъгловата скорост? Какво ще ни даде това? Или може би имаш идея как да обясниш движение на спътници по орбита чрез ъгловата скорост???

Ти разсъждаваш върху въртящ се диск.Мислех че вече изяснихме подробностите около въртящия се диск,но явно не сме. Твоите разсъждения до тук са верни,аз ще ги продължа нататък : "ами според мен центробежната нараства с увеличаване на разстоянието, от центъра на въртене. Понеже за едно и също време ,се изминава различен път. По отдалеченото тяло от центъра на въртене изминава по дълъг път от тяло което се върти по близо до центъра на въртене , за едно и също време." От което следва че отдалеченото тяло и по близкото тяло се движат с различни скорости.А именно по отдалеченото тяло се движи с по голяма скорост. За да имаме ясна представа как се променя силата във формулата за центобежна сила при различни разстояния,трябва да променяме само разстоянието.Като при това да не променяме масата и скороста на движещето се тяло.От което следва че с увеличаване на разстоянието намалява и силата ,както и във формулата за всемирното превличане.

Я ми обесни как стигна до извода че едната нараства с разстоянието? Ако можеш и да обосновеш това твърдение.

Разбира се че намалява.Съответно намалява и инерция на дадено тяло.

Елептични орбити. Ще може ли малко по подробно относно тази връзка? Не съм на ясно какво имаш в предвид. Обратната зависимост от квадрата на разстоянието за гравитациона сила идва от простата причина че при увеличаване на разстоянието м/у телата,силата намалява.И намалява с някаква пропорция,която определя квадрата.

До колкото знам Нютон първи въвежда гравитациона константа,разбира се при него не е била с тази точност с каквато я използваме днес. По късно тази гравитациона константа е била измерена и уточнена. И до ден днешен тази гравитациона константа се измерва и се уточнява,това вече зависи от технологичните възможности с които разполагаме.

По скоро се опитвам да кажа че имат един и същи произход.И при двете сили ключовата думичка е инерция.Като майката на формулата за всемирното превличане е формулата за центробежната (инерциона) сила. При центробежната сила имаме масата на движещото се тяло,имаме скорост на това движещото се тяло (която зависи от масата на тяло което създава тази скорост,което изключва тази маса от формулата,понеже самата скорост дава определение за тази маса).И разбира се разстоянието м/у тези две маси. При силата за всемирно превличане, имаме две маси и разстоянието м/у тях (G гравитациона конст. не е от значение при проследяване на взаимодействието,тя не се промяня и не зависи от нищо).Така че остават вдете маси и разстоянието.Но при свободно падане на тялото имаме постояно променящото се разстояние съответно и силата.Това променящото се разстояние определя ускорение на свободно падане във формулата. Ще направя трансформация на тези две формули : Разглеждайки случая със земята-луната, масата на земята може да се изведе от тези две формули : 1. Единия начин е чрез скороста с която се движи луната : ........V2 * R Мз = ----------- ...........G 2. Другия начин е чрез ускорение на луната : ........а * R2 Мз = ----------- ...........G Много си приличат. Излиза че първия начин е чрез центробежната сила. А втория начин е чрез силата на всемирното превличане. Но всъщност това е едно и също явление описано по различни начини.

Значи по периферията ще е по голяма.

Пресметнах. При въртящия се диск: Точката която е по близо към центъра ще изпитва по малка центробежна сила.Това е поради скороста на квадрат.

Трябва да се изчисли. Мисля че ще е еднаква във всички точки на диска,понеже ако се прекара един вектор по радиуса на диска,точката която ще е на върха на вектора ще се движи с по голяма скорост от точката която е в основата на вектора.Съответно имаме и различно разстояние между далечната точка и центъра, и близката точка и центъра. Но трябва да се изчисли за по точно.Ако искаш направи изчисления,и кажи какъв е отговора. Ако двете точки се движат с еднаква скорост, на различни разстояния около един център,то тогава със сигурност по близката точка ще изпитва по голяма центробежна сила.

Вярно !!! Браво. Следващите постове така ше направя.

Преди да направя разбор на формулата за всемирното превличане, искам да направя едно intro, и как се стигна до тази формула (според мен). Това са личните ми мнения и може да не са в съответствие с официалните научни.Повтарям го това доста често,понеже да не заблудя някой ученик,на който да създам проблеми в училище .Сигурно има много научна литература по въпроса,така че ако някой иска да бъде в синхрон с официалната наука,да почерпи информация от там. Няма да откривам топлата вода,нито нови формули.Просто ще порасъждавам по задълбочено върху формулите на Нютон. Една от най неопровергаеми формули,която смятам за вярна,понеже е поставена от практически опити е формулата за центробежната сила.Или по друг начин казано инертната сила. Формулата за центробежната сила: ......M * V2 F=---------------- .........R или с думи : центробежната сила е правопропорционална на масата на тялото умножена по скороста на квадрат,и обратнопропорционална на разстоянието между центъра (около който се движи тялото),и движещото се тяло. За да се представи на практика какво описва тази формула,е достатъчно да си представим една ос (която може да се върти),на оста е закачено твърдо рамо (оста и закаченото рамо сключват ъгъл от 90 грасуса),на края на рамото се монтира тяло с определена маса.Има една подробност че силата приложена за да се задвижи тялото трябва да идва не е от към оста а да бъде приложена направо към тялото. Например, ако имаме: рамо R=1m. тяло с маса:М=1кг при скорост :V=10 m/s получаваме сила необходима за да задвижи това тяло с тази скорост: ......M * V2 F=---------------- .........R .....1 * 102 F =--------------- .........1 F=100 N (Нютона) Сега относно R,което се явява във тази формула не е само като разстояние но и като рамо,рамо което определя геометрия на движението на дадено тяло се явява така да се каже косвен фактор за определяне на силата.Също така това R ни показава и посоката на силата кото действа при таково движение на тялото.Затова и се нарича центробежна. Ако не променяме горната част на формулата,а променяме само R (увеличаваме) , става ясно че колкото по голяма траектория на движение описва тялото,толкова по малка сила трябвя да се приложи на дадено тяло за да се движи с определена скорост.Ако се приеме че тази кръгова траектория е толкова голяма че да се пренебрегне,то получаваме движение по права линия (като свободно падане на дадено тяло). Това намаляване на силата в следствие на увеличаване на разстоянието R, е свойството на масата,която притежава инерция. Инерцията зависи не само от масата на движещото се тяло но,и от масата на други тела в близост до които се намира движещото се тяло.Или с други думи,ако земята имаще два пъти по голяма маса,то инерцията на този същия 1 кг щеще да е различна. Инерционата сила има пряка зависимост от масата и скороста с която се движи тази маса. Основното в тази формула е понятието което ни дава силата, всъщност тази сила описва само инерцията на масата. Така след като е било възможно на практика да се постави такъв опит,който да доведе до формулирането на формулата за инертната сила,което и било направено,това дава една основа от която може да се гради науката ни. След като Нютон е имал вече на лице тази формула,и е примерил на практиката заменото ускорение а=9.8 м/с,на него му е оставало да свърже тези две неща.На него му е било ясно че и двете неща имат общ характер.Като следствие на това на бял свят се появява формулата за всемирното превличане: ......G*M1*M2 F= ------------------- ...........R2 Само че първоначално е била без гравитациона константа G,но след като Нютон е срещнал трудност при приравняването на тези две формули които имат общ корен (и трябва да са равни),той въвежда гравитациона константа G=6.67 8 10-11. Интересното е че имал две възможности: G=6.67 *-11 = ..1 =----=1.499 * 1010 при което формулата би изглеждала така: ..G ......M1 * M2 F= ------------------- .......G * R2 Но Нютон избира познатия ни вариант.Което според мен е правилния. Извода от този пост е че формулата за всемирното превличане е базирана върху формулата за инертната сила.И двете формули описват едно и също явление.Само че в едната формула връзката е скороста.А в другата ускорение. И отношенията м/у скороста и ускорение е : V2=R * a. Относно това отношение,мисля че има още какво да се изяснява. Няма да успея да изложа цялата тема в един пост.Така че ще станат няколко.Ако някой не е съгласен със написаното или намери грешки,ще се радвам да ги обсъдим.Тъкмо между постовете ще има място за това.

Разгледах първия линк,изглежда многообещаващ.Обаче нещо не можах да разбера как се съставят формулите. Ще използвам начина с точките. Мисля че не е зле,ако не се обръща внимание а точките.

Искам да намеря най нагледен начин за изразяването. Не че са много сложни формулите,даже са елементарни, ама искам да е приятно и достъпно от пръв поглед.

Благодаря, ще ги разгледам.

Поправка : "два еднакви атома вода" - Две еднакви молекули вода.

Както и да е... Да приключваме с тази тема.

Аз малко разбирам руски.Там пише следното: Петков може да се окаже не прав, относно синхронизацията на честотата. За синхронизацията на фазите няма да говорим ,понеже в твоя случай имаме само една фаза (монофазни генератори). А това за което говори Дорис (която е права ), е че трябва да има устройство за обратна връзка. Т.е. ако натовариш генераторите когато си включиш шлайфа,оборотите на генераторите ще паднат,което трябва да бъде компенсирано от подаване на повече гориво във вдигатели с вътрешно горене.Което да доведе до възстановяване на обороти,за да получиш желаната мощност и честота.Това устройство което осъществява обратната връзка,би трябвало вече да съществува в закупените от теб (в бъдеще) генератори. И в крайна сметка за да ни стане ясно на всички как стават работите,откраднах от един друг форум следното : За производство на електрическа енергия във вятърните централи се използват синхронни генератори за трифазен променлив ток и асинхронни генератори. Синхронните генератори са електрически машини за променлив ток, честотата на които е пропорционална на честотата на въртене на синхронните машини. В тях механичната енергия на първичния двигател, в нашия случай - вятърна турбина се преобразува в електрическа. В конкретния случай синхронният генератор, свързан с вятърната турбина, се нарича ветрогенератор. Основните части на синхронния генератор са: статор - състоящ се от корпус, магнитопровод и статорна намотка; ротор, върху който е разположена възбудителната намотка, която се захранва от възбудителен генератор за постоянен ток чрез контактни пръстени и четково устройство или от статичен възбудител. Синхронните генератори рядко работят самостоятелно. Почти винаги те работят по няколко съвместно в една централа или в обща мрежа. За да може даден синхронен генератор да се включи паралелно (фиг.9.) било то към други синхронни генератори в една централа или към дадена мрежа, която се захранва от други синхронни генератори, необходимо е да се спазят следните условия: а) равенство на ефективните стойности на напреженията на включвания генератор и на системата Ег = Uс; б) равенство на честотите на генератора и на системата fг = fс или на ъгловите честоти на въртене nг = nс; в) съвпадение на напреженията по фаза (ъгъл фВ някои случаи, вместо синхронен генератор може да се използва асинхронна трифазна машина. Асинхронната машина работи като генератор тогава, когато роторът се върти в посока на въртящото се поле с надсинхронна скорост. Хлъзгането в този случай е отрицателно. За да работи една машина като генератор, посоката на активната съставяща на тока трябва да съвпада с посоката на електродвижещата сила. Следователно, за да премине машината от двигателен в генераторен режим, при който активната съставяща на тока е насочена срещу електродвижещата сила, трябва да се промени посоката на тока. Асинхронният генератор следователно не може сам да произвежда намагнитващ ток, а трябва да го вземе от мрежата, в която работи. Това е възможно, само ако в мрежата работят синхронни генератори, които могат да произвеждат намагнитващ ток. Тогава честотата на мрежата се определя от синхронните генератори. Преимуществата на асинхронния генератор са: а) просто включване на генератора към мрежата (не е необходима синхронизация); б) по-малък ток на късо съединение, отколкото при синхронния генератор; в) простота на обслужването, която дава възможност лесно да се автоматизира централата. Асинхронният генератор се включва към мрежата много просто. Проверяваме предварително дали посоката на въртене на първичния двигател съвпада с посоката на въртене на полето на статора на генератора. След това довеждаме асинхронният генератор до синхронна или малко надсинхронна скорост и го включваме в мрежата без каквато и да е предварителна синхронизация. Електродвижещата сила, индуктирана в намотката на статора и нейната честота се определят от напрежението на мрежата U1 и честотата f1, които се установяват при включване на асинхронния генератор в мрежата автоматично. Трябва да се обърне особено внимание на това, че честотата на отдавания от асинхронния генератор в мрежата ток не зависи от скоростта на въртене на машината. Основният недостатък на асинхронния генератор се състои в това, че той консумира значителен намагнитващ ток I0 = 20-35%Iн. За да получи този ток, асинхронният генератор трябва да се включи паралелно със синхронни генератори. Но тъй като токът I0 практически е чисто индуктивен, коефициентът на мощността на синхронните генератори, които работят паралелно с асинхронния, значително се влошава. Ако към асинхронния генератор се включат капацитивни съпротивления - кондензатори (фиг.10), които могат да се оразмерят така, че при предписаното напрежение и честота генераторът да даде такъв ток, който по големина и фаза да отговаря на една точка от кръговата диаграма, машината може да работи като генератор, без да взема реактивен ток, т.е. генераторът може да се възбуди чрез кондензатори. Това възбуждане обаче не може да последва, ако напрежението е нула. За да се реализира такова възбуждане, или в машината трябва да има остатъчен магнетизъм, или пък кратковременно да й се подаде напрежение. Към статорната намотка могат да се включат паралелно кондензатори. По този начин в нея се пораждат три трептящи кръга, които притежават индуктивност със стоманена сърцевина, които както един с друг, така и с ротора са магнитно свързани. Ако роторът започне да се върти и трептящите кръгове в статора под действието на токов удар в ротора или на остатъчния магнетизъм започнат да се възбуждат, при определени условия се пораждат трептения, които остават незаглъхващи, даже и когато причината на възбуждането им вече не е налице. Възбудени веднъж, асинхронните генератори могат да произвеждат енергия. Кривата на напрежението на асинхронните генератори е подобна на кривата при постояннотоковите машини с паралелно възбуждане. На фиг.11 са показани кривите на напрежението при различни коефициенти на мощността. При определени стойности на товара самовъзбуждащите се трептения прекъсват и генераторът внезапно се отвъзбужда. Използването на асинхронен генератор опростява схемата и експлоатацията на вятърното съоръжение. Изработката на синхронен или асинхронен генератор може да се извърши от български производител, което ще поевтини цената на изделието, но няма да доведе до по-ниско качество и влошени показатели. Схема с асинхронни генератори за малки мощности се използва при малки и средни вятърни агрегати. При това решение АГ се свързва към ЕЕС директно. Има предавка за напасване на роторните и генераторните обороти. Тази концепция се отличава със своята простота. АГ не трябва да бъде синхронизиран с мрежата както СГ. Работните обороти се установяват от само себе си. С регулиране на скоростта на ротора се осъществява ограничаване на мощността при високи скорости на вятъра. Също така може да се използват и АГНР. Големият проблем на АГ е, че се нуждаят от реактивна мощност при присъединяването им в ЕЕС. Тя се доставя от ЕЕС. Необходимо е да се постави и компенсация на реактивната мощност. Схема със синхронен генератор за малки мощности: Проблемът с реактивната мощност не съществува при СГ. Възбуждането на СГ може да е от постоянни магнити, в този случай не е възможно регулирането на реактивната мощност. Постоянните магнити са относително скъпи, затова възбуждането най-често става с тиристорни регулатори, които преобразуват променливия ток в постоянен ток. За разлика от АГ, СГ изискват постоянни обороти на въртене. Поради тази причина СГ, които се свързват директно към мрежата, рядко се използват. Решението за директно свързване намира приложение при автономни системи, като консуматори са помпи, постоянно-токови консуматори, които се захранват с изправено напрежение. Схема СГ с изправител и инвертор. Недостатъците на директно свързване в енергийната система на СГ може да се избегнат с помощта на силовата електроника. СГ се свързва към мрежата чрез постояннотоков изправител, инвертор и честотен преобразувател. При това свързване СГ може да работи с различна честота от мрежовата. При този случай може да отпадне предавката, като за намаляване на оборотите на ротора и генератора се използват генератори от мегаватовия клас,които са многополюсни и имат 80 и повече полюса. Схема АГ с изправителна каскада в роторния кръг. При директно свързани АСГ оборотите се променят при променливо хлъзгане ‘S’. Като твърде голямото хлъзгане предизвиква големи загуби в ротора на АСГ, хлъзгането се ограничава на стойност под 10% . През първия междинен кръг роторния ток се запасява в мрежата. Тази схема се означава като над синхронна токова каскада. Схема двойно захранен АСГ с директен преобразувател.Тази схема може да е в режим надсинхронен и подсинхронен, поради тая причина може да се регулира реактивната мощност на генератора. Предимства: -обратно въздействие на мрежата; Недостатък: -висока цена; -начална инвестиция за осъществяване на проект за вятърни съоръжения.

Като стана дума за асинхронни двигатели/генератори,каква е разлика м/у асинхронни и синхронни машини?Защо се наричат така?

Щом като специалист ти казваш че двата генератора ще се въртят синхронно един спрямо друг,и ще имаме постояна честота от 50 херца.Това значи че проблемът е решен. Мен единствено ме притесняваше честотата.

То имало начин,те хората са го измислили ,почти. F=..G*M1*M2 .............R2 Само не трябва да се обръща внимание на точките...... ......G*M1*M2 F= ------------------- ...........R2

Учудващо е,все едно е пробита с една голяма бургия. Като гледам на снимката,долната дупка изглежда по малка,което може да е зрителна измама.Но ако е наистина по малка то може да се направи извод че не се е срутила цялата земя изведнъж.Т.е срутвала се е със времето по малко от долу на горе,докато не е достигнала до тази точка в която най горния пласт нямаше как да устои.И му трябваше само малко повечко вибрации,което дойде от стихията. Ако се приеме че тази кухина е от доста време под земята на това място,и в центъра на дупката (още преди да стане дупка) е минавала вода,то водата равномерно ще оформи един кръг със по омекнала маса земя. Не знам,трябва да се изследва дупката Мен например ми е по любопитно как се е образувала тази кухина под земната кора?Следствие на подземните води ??? Ако е на повърхноста да,съгласен съм водата има от каде и на каде да размива (да премества) почвата.Но ако се смята че земята като кълбо е една плътна маса,на каде ще я размие (премести) тази липсваща земя?

Честотата зависи от скороста на въртене на ротора,но има и други начини да се постигне желаната честота.