B0081

Малко ще поразсъждавам докато чакам линка. Гравитациона сила която създава земята,и която действа на 1 кг е два пъти по малка от силата която действа на 2 кг.Това се вижда от формулите.Т.е колкото по голяма маса има дадено тяло,толкова пропорционално по голяма сила дайства на дадена маса.Затова всички тела независимо от масата им "падат" към земята с еднакво ускорение. Излиза че тяло от 1 кг се движи със същата скорост и сила както и 2 кг по посока към центъра на земята.Т.е независимо от масата ,всички тела се движат с еднаква скорост и сила към земята.Това е малко объркващо. Земята действа на различни маси с различна сила,но телата се движат с еднаква сила (иначе нямаше да "падат" с еднакво ускорение) Но като увеличаваме масата на тялото във формулата за центробежната сила,това ясно ни показва че тази сила се увеличава,пропорционално на увеличаващата се маса.От което аз бих направил извод че ако тялото с маса от 1 кг се движи по дадена орбита,то маса от 2 кг не би се движила по тази орбита(ще напусне орбитата) Може би се бъркам, не знам. Можем да проведем мислен експеремент.Ако напрактика това което ни казват Нютоновите формули е вярно.Тогава следващ мислен експериемент би трябвало да изглежда така: Отново трябва да приемем че имаме вакум,и нямаме атмосфера. От земната повърхност изтрелваме гюле от 1 кг,под някаквъв градус (да речем 45 градуса) с дадена скорост. След това изстрелваме гюле от 2 кг,под същия градус,със същата скорост,и в същата посока. Според формулите на Нютон двете гюлета трябва да паднат на едно и също място. Чудя се,дали на практика това ще стане така? Лошото е че на практика няма как да се постави ето такъв експериемент: Пускаме от дадено разстояние маси от 1 кг и от 2 кг. При това разстояние имаме някакво ускорение. Когато тялото пада, разстоянието се намаля,при което ускорението се ужеличава. Ако тялото падаше и разстоянието не се намаляше,то ускорението щеше да се остава постоянно.При скороста с което пада тялото от 1 кг би достигнало някаква максимална стойност,и повече нямаше да се ускорява.Същата максимална скорост би имала и маса от 2 кг (според формулите). Аз мисля че максималната скорост на 2 кг би била по голяма от тази на 1кг. Но това са само разсъждения,да е по забавно.

Така е.Затова чрез тези формули е невъзможно да се изчисли масата на движещото се по орбита дадено тяло(например луната). Това че се наблюдава на практика чрез изкуствените спътници това явление,не знаех.Може ли един линк,ако е на лесно,за да почерпя повече информация по въпроса.

Не знам как стигна до това заключение ,но то е вярно.Ако вселената спре да се движи,то цялата маса на вселената ще се събере в една точка.Това е и моето схващане. Но в горния ми пост,аз исках да покажа нещо друго.

Искам да направя опит да покажа как Нютоновите формули за всемирното превличане не работят.Или може да се окаже че аз не съм наясно със тези неща.Но ще се радвам някой от съфорумците да ми ги разясни. Бих искал да чуя мненията по въпроса на Doris и Sirius,понеже доколкото разбрах са физици по образованието.Но ще се радвам и на мненията на всеки. Ще боравя със елементарните Нютоновите формули: 1. F=G*M1*M2/R-на квадрат. 2. F=a*M 3. F=M*V-на квадрат/R Имаме масата на земята Мз=5.97*10 на 24 кг. Радиур на земята R=6.371*10 на 6 м. Ускорение на свободно падане а=9.8 м/с. И така взимам маса от един килограм M1 = 1 кг (гюле,да речем).Хипотетично казвам че земята няма атмосфера,т.е. да имаме вакум. Чрез първата или втората формула изчислявам силата на гравитацията която действа на 1 кг гюле на разстояние от 6.371*10 на 6 : F=9.8 * 1 = 9.8 N. Чрез третата формула изчислявам скороста с която трябва да се движи това гюле на разстояние от 6.371*10 на 6 за да остане на орбита на това разстояние: F=M1*V на квадрат/R,от което следва V на квадрат =F*R/M1 = 9.8 * 6.371*10 на 6,от което получаваме скороста равна на V= 7900 м/с. Да речем че 1 кг маса при тази скорост на това разстояние ще остане в орбита на земята (за което аз лично много се съмнявам). Сега да вземем гюле с маса от 2кг и да направим същите изчисления.Като резултат ще получим същата скорос като при един килограм = 7900 м/с. Въпросът ми е: след като знаем че всички тела независимо от масите им имат еднакво ускорение при свободно падане (както при един така и при два килограма) и при увеличаване на масата на тялото което се движи по орбита,тялото непремено ще напусне орбитата в противоположна посока на земята.Но формулите които показват равенството на гравитациона сила и центробежната сила ни казват че и при 1 кг и при 2 кг те ще останат във орбита.Как се обеснява това? Колкото и да се увеличава масата на движещото се тяло по орбита,винаги ще получаваме равенство на тези две сили и те всички ще се движат с една и съща скорост. Един друг аспект който може да даде представа какво значи да действа на едно тяло със маса от 100 кг 980 N гравитациона сила. Както казах по рано колкото и маса да сложим във формулите горе за да изчислим скороста с която се движи тяло с дадена маса по орбита.Взимаме маса от 100кг,при което получаваме същата скорост V=7900 м/с. Това ще рече че силата на гравитацията от 980 N, задвижва тялото с маса 100 кг със скорост 7900 м/с.Значи всеки един човек с тегло от 100 кг постояно изпитва такава сила. Има и още нещо интересно.В първата формула ако не променяме масата от 1 кг на падащо тяло към земята.А променяме разстоянието от което пада,всъщност получаваме ускорение.Т.е при един килограм F=a. Струва ми се че тези формули не ни дават никакви отговори.И силата която изчисляваме чрез тях ни показва само колко пъти инерция притежава дадена маса.Но не и гравитациона сила. Със никой няма да влизам в спор.Само искам да ми се обясни каде ми е грешката,ако има такава.

Аз не съм превърженик на струнната теория. На какво се базират всички тези теории и защо са толкова много (а те наистиан не са малко).Всяка теория се базира на едно или няколко от тези 4 взаимодействия.За сега ние наблюдаваме физичните явления които са свързани с тези взаимодействия.Но явно не сме достатъчно на ясно дори и с тези явления които наблюдаваме.Защото ако бяхме наясно,нямаше да има място за две или повече теории,а само за една.Така че преди да се строят теории от подобен род,първо трябва да се изяснят нещата около тези 4 фундаментални взаимодействия.И колкото по точна е дефиницията за тези взаимодействия толкова повече ще се доближим до истината за нащето минало,и за нашето бъдеще.

Предпочитам да си говорим на "ти". Значи минаваме направо по същество От изброените горе теории ,кое поражда гравитацията,аз бих заложил на плътноста на етера.Само че не е в този смисъл "етера" както са го тълкъвали по времето на Нютон.Нещо като плътност на пространството.Тази сила която създава пространствена плътност създава четерите фундаментални взаимодействия.И четерите сили би трябвало да са сходни по характеристиките си.Обаче гравитацията е много по слаба сила,а с това не съм съвсем съгласен.Мисля че проблемът е във формулировката и разбирането на тази сила. Един пример как лесно може да се объркат представите за света е усещането на човека за студа и топлината.Във вселената няма таково понятие студено или топло.Има по голяма плътност/по малка плътност и по бързо движение/по бавно движение. Например ако поднесем ръката над една свещ,започваме да усещаме горещото.Само че реално ,ускорява се скороста на атомното движение във това място.И плътноста намалява.Т.е материята се разширява във това място.Което ни причинява болка и усещане за горещо.Със студа става обратното. Ама предпочитам да обсъждаме гравитацията,докато не я разнищим до колкото може. За това казвам че ми е интересна темата за гравитацията отколкото за светлината.Защото не че не ми е интересна темата за светлината,обаче докато аз знам че има проблем със гравитацията,не мога да прескоча този проблем и да разсъждавам по нататък.Нещата са свързани.

Така и така съм тръгнал да изказвам личнити си мнения ,някои изводи от размишленията ми: Луната има доста сферична форма.Следователно лунната гравитация би трябвало да е еднаква.Само че измерванията показват друго.Т.е че на видимата и невидимата страна на луната силата на гравитация е различна. Според мен ако се измерва силата на лунната гравитация чрез ускорение на свободно падане,резултатът ще е еднакъв и от двете страни на луната.Не знам какъв е точно механизма за измерване на луната гравитация при луноходите.Но със сигурност 1 кг на видимата страна на луната ще тежи повече от колкото същия 1 кг на обратната страна на луната.Мисля че е ясно защо. Спътници или планети които не претежават спътници,винаги са обърнати със по тежката си страна към централния обект около който обикалят Другото интересно е свързано със земята.Е че ако земята спре да се върти (хипотетично) то тогава 100 кг след спирането на въртене на земята около оста си на екватора ще тежат 102 кг. Ако плътноста на земята се увеличи 100 пъти,съответно радиуса ще се намали по оределена зависимост,тогава 1кг ще си остане 1кг,но ускорение на свободно падане ще се увеличи.Съответно и обратното ако се намали плътноста.

Повече ми допада темата за гравитация,отколкото за светлината Ще дам отговора по мое мнение, на този въпрос. Това не е научно обосновано! Магнитните свойство на ядрото,а и самото ядро на всяка планета,която претежава таково,е следствие на гравитационата сила. Трудно е да се съди по информацията която може да се намери във нета.Но горе долу извода при изследване на слънчевата система е че когато дадена планета притежава спътник или спътници то тази планета притежава и ядро.И ако не притежава съответно няма и ядро,а и няма магнитно поле,или е много слабо.Нашета луна е доста големичка като спътник,и имаме доста голямо ядро както и магнитно поле.Най много спътници като по бройка така и по общата им маса има Юпитер, тои и има най силното магнитно поле във слънчевата система от планетите.Съответно спътниците които се движат около дадена планета не се въртят около оста си.Както и нашета луна.Както най вероятно и Меркурии и Венера (Въпреки че в уикипедия ги дават че се въртят около оста си,макар и доста бавно) Толкова за ядрото За орбита че има сферична форма. Всяко едно тяло във вселената се стреми да има сферична форма.Тука пак е виновна гравитация. Отдавна се знае че сфера е идеалната форма.Всяко тяло притежава гравитационен център.Ако съберем да кажем две планети като земя,една до друга,то общият им гравитационен център (барицентър) ,ще е между тях.И със времето под действие на гравирациони сили тези две маси всъщност вече ще станат на една маса със сферична форма.Като общият им център ще стане центъра на масата. Разбира се планетите не са с идеална сферична форма.Мисля че от това се получава елепсовидна орбита. И така,имаме луна и земя.Две маси.Масата на луната е доста по малка от масата на земята.Общият им гравитационен център се намира вътре във земята.Но не е в центъра на земята.Във Уикипедия пише каде е.Земята както и луната се стремят да отидат във този гравитационен център.Само че луната се движи не по посоката към този център а паралелно на него.И всеки момент го измества по кръгла траектория.Съответно земята също гони този център.Но тъй като той постояно и бяга,никога не може да го догони. Така че отговора на въпроса защо орбитите имат сферични форми е защото телата имат сферични форми.Ако телата биха имали квадратни форми,и орбитите биха били квадратни.

Гледах едно филмче което може да има връзка по темата,ако няма връзка, поне е забавно. Жалко че е на английски:

Всякакъв друг език съдържащ повече информация,разбира се.

Благодаря за препратката. Значи СТО не включва гравитацията. И последната е описана в общата теория. Мисля, че текстът е коректен, ама е малко беден. По-скоро някой би могъл да преведе още информация от английски, френски или руски.

Не съм запознат със СТО особено добре. Фундаментът на СТО не включва ли и закона за всемирното превличане? Струва ми се че във вселената няма неинерциални системи (всичко се намира в движение).Вселената е една голяма инерциална система.Само че тя е толкова голяма че ние не сме в състояние да я наблюдаваме и изучаваме.Затова я разбиваме на по малки и ограничаваме броя на наблюдаваните обекти,за да е по лесно.По принцип системите наистина трябва да са равноправни.Само че от наблюдения на различни по глоемина и сложност инерциални системи излиза че не са особено равноправни. Физичните явления се наблюдават на практика (това за качествено и количествено,малко не ми е ясно).Ако я нямаше математиката,трудно щяхме да определим някакви зависимости.Математика не описва само количеството,тя е инструмент за да ни даде представа на физичните явленията,съответно прогнозирането на тези явления щеше да е по трудно без математиката. Един пример на чистата математика без подкрепа от физичните явления е струнна теория.При този случай основата на тази теория е математиката.Т.е изводите от такъв вид теория се правят не е от физичните явления а от числата(математиката изпреварва физиката).И изводите граничат с фантастика.За мен струнната теория е една математическа глупост. И Айнщаин изпревари малко физиката чрез математиката

Аз с удоволствие ще проследя дебата по този въпрос.Дано да се намери ревностен превърженик на СТО,за да стане това. И разбирасе Петков е прав,че ако просто така ще изложи теорията си,няма да е интересно. От правилата на форума разбрах че тука не се приветстват теориите от личен характер които не са в съответствие със господстващата днес.Което е много жалко.Хубаво би било да има раздел във който да намерят мястото и такива теории.Понеже ако всички хора приемат за истината сегашната терия,и няма да се опитват да погледнат на света по по различен начин,тогава няма да има развитие.

Най доброто изчисление на масата на луната което съм срешал до сега: http://www.mathpages.com/home/kmath469.htm Въпреки че и тука възникват някои въпроси.

Това наистина е хубаво че имаш отговори на необясними явлния. Всяка терия е "грешна" спрямо по нова която обеснява света по добре от предходната.Дори и следваща която ще се появи на този свят,ще бъде "грешна" спрямо по нова от нея.Това ни показва историята на науката : плоска земя - кръгла земя,ефир - вакум и т.н. Искам да те питам нещо : Мислиш ли че твоята теория ще бъде последна?

В Молдова със сигурност се среща фамилия: Балаур.Но не знам за име или фамилия - Белаур,сигурно има.

Искаш да впрегнеш гравитацията ? Не е лоша идея. Лошото е че посока на тази силата е еднопосочна и за сега не е измислен начин да се смени посоката или поне да се елеменира тази сила (т.е. да се екранира - което е според мен е невъзможно) И разбира се остава само един начин : посредством движението.Затова питаш за скороста на ротора предплагам. Само че трябва да намериш и определен начин на движение на дадено тяло,което задвиждаш. Трябва да има такъв начин. Успех!

Точно това исках да кажа. Ми добре, тази теория, която ти ще предложиш, и ако тя бъде вярна за себе си, тогава получаваме пак относителност, понеже сегашната теория да кажем успешно описва вселената, а и твоята също толкова успешно ще я описва. Тогава пак опираме до относителността - за да изберем една от двете теории. Или твоята теория ще даде обяснение на някои необясними явления? Ако е така, ще ми бъде интересно. Разбрах, че става дума за светлината. Проблемът е, че трудно може да се докаже на практика. Или не е така?

Схващането на СТО за природата, така да го наречем, е погрешно, според мен. Но това схващане, което използва Айнщайн, създавайки СТО и описвайки го математически, е вярно за неговото схващане. Така че ти трябва да обориш един вид не самата СТО, а само да предложиш един различен поглед, който да описва Вселената по-добре, отколкото прави това сегашната теория. Така мисля.

Ми сигурно ще се сбъдне. Обаче ми е интересно,защо продължава "глобалното затопляне" ,нали уж озоновата дупка се затваря?Ако не е от това,значи някой трябва да се извени на засегнати от твърдението : озоновата дупка-глобално затопляне. А сега пак топлите течения в тихия океан. Хм За мен това определение "глобално затопляне" е неточно.По скоро става въпрос за по голяма разлика на тепературите през зимата и лятото.Т.е. зимата е по студена ,а лятото е по горещо. Преди много години земята е била с доста голямо съдържание на течна вода,която е била равномерно разпределена из земята. Това много добре се вижда и в България.Въпросът е как е тази цялата вода се е преместила на полюсите и се е задържала там? И защо сега започва да се разтопява? Според мен преоблемът е във скороста на въртенето на земята.Както се знае скороста на въртене на земята се забавя.Което довежда точно до този ефект със по голяма разликите на температутите.За да се трупа ледът на полюсите е достатъчно темпаратурата да е под нулата и не е неободимо да е -30 или -100,резултатът ще е един и същ.Проблемът е във лятото когато температурите стават все по високи.Ледът се топи в по голямо количество отколкото се трупа през зимата.Така че ако скороста на въртене на земята е по голяма лятото става по хладно,а зимата става по топла (но достатъчно студена за да трупа лед). Със сигурност по времето когато са ходили динозаврите по земята,самата земя се е въртяла много по бързо от днес.Което е позволявало на такива гиганти да населяват земята. Има и един друг въпрос,със изместващите се магнитни полюси.Възможно ли е да се измества физическата ос на земята?А не магнитния полюс? Защото само при този сценарии ще е възможен всемирния потоп.Т.е ако физическите полюси на земята застанат на екватора.При което топенето на ледовете ще стане доста по бързо от сега.При тази скорост на топене на ледовете каквато имаме днес,а дори по бързо,трудно може да се нарече това : всемирен потоп.

И аз споделям това мнение. Само че СТО си е вярна по своята същност. Но представите наистина са погрешни. Което не е грешка, това е само поредното стъпало на науката. Ако се докаже нова теория, която описва по добре от СТО, ТО и КМ вселената, то тази теория не би била възможна без това научно стъпало, което използваме днес. Айнщайн си е гении на своето време,това не може да се отрече. Той направи максималното от информацията, с която разполагаше,за да създаде теорията си. Иначе, СТО се явява една котва за науката. И това ще е така, докато някой погледне на нещата по по-различен начин. На мен не ми харесва в теорията на относителността това, че тя създава множество отправни точки, от които се правят изводи. А това е кофти работа. Според мен, проблемът датира не от Аинщайн, а - от малко по рано. А в теорията на относителността има един друг проблем - че се взима вакуума за нулева (опорна) точка. Което по природа не е така.

Едно от най добрите мнения във форума. Много ми хареса. Дадох всичките си плюсчета за това мнение. Поздрави.

Мда, май говорим на различни езици. Ще изчакам някоя друга годинка докато ва настигна.

Аз защо мислиш че се отказах.