B0081

В случая с макарата имаме три точки , които са от значение. Едната точка е тази за която говориш, където ние ще прилагаме силата, втората точка е мястото върху нишката - където граничи развитата и наивитата нишка, и третата точка е центъра на масата на макарата. Тези три точки образуват правоъгълен триъгълник, от кадето вече спрямо условието по което е зададено как точно е приложена силата (дали праволинейно спрямо развитата нишка или спрямо нещо друго), може да се проследи промяната на състоянието на макарата. В по предните постове подсказах че ако имаме една пръчка към която е вързана нишка , която сключва прав ъгъл с пръчката, то след като дръпнем нишката по нейната ос, пръчката ще се наклони с вързания си край по посоката на нишката. Това завъртане ще бъде спрямо центъра на масата на пръчката. Освен това пръчката ще започне и да се придвижва по посоката на действаща сила. Рано или късно пръчката ще стане продължение на нишката с ъгъл 180 градуса. Сега, ако "закърфичим" мястото в което се срещат развитата и навитата на макарата нишка, и приложим сила (както е по условието) , то с макара ще се случи същото,което се случва и с пръчката. Макарата ще се извърти по такъв начин че центъра на масата и да легне по оста на нишката - 180 градуса. Но по условието нищо не пречи на макарата да се развива. И в този случай, както и в предния , макарата ще се извърти (а тя може да се извърти само по един начин) , опитвайки се да вкара центъра на масата на макарата в линия с нишката - 180 градуса. Този стремеж на центъра на масата да застане на 180 градуса спрямо нишката от първоначалните 90 градуса ще бъде развиването на нишката.А самото развиване на нишката няма да позволи на центъра на масата да застане на 180 градуса спрямо нишката,и ще връща ситуацията към първоначалните условия - правоъгълния триъгълник. В тази задача, при задаванието на условието трябва да се отбележат всички подробности. Иначе има наколко варианта на развитието на задачката.

Утре ще се опитам да ти докажа,че грешиш.

И какво отношение има тази точка?

Ооо,по въпроса за инертността не бих искал да влизам в спор. Но от наученото до сега, бих го формулирал така (грубо казано) : Ако приложим сила към дадено тяло, то тялото ще противодейства със равна по големина и обратна по посока сила. При отсъствие на всякакви други сили които биха въздействали на дадено тяло, силата с която тялото ще противодейста ще идва от инертната маса на тялото.Ако инертната маса на тялото отсъстваше, то ние не бихме могли да приложим никаква сила върху това тяло. Дали инерноста е сила или не, и от каде идва инертност на телата, са сложни въпроси. Какво точно трябва да се сметне ? Съотношението на движенията ? Това значи ли че си съгласна с това че макарата ще се развърта ?

Основното при съотношението трябва бъде радиуса на макарата. Колкото по далеч от центъра на макарата ще се прилага сила, толкова въртенето ще е по голямо спрямо движението на макарата. Масата не би трябвало да има значение при съотношението. Но трябва да се смята, за по сигурно.

Е как да няма противодействаща сила? Ако нямаше противодействаща сила, нямаше да има начин да приложиш силата. Инертността е противодействаща сила. Тялото ще се стреми да запази състоянието си. При приложената по такъв начин сила към макарата, и стремежът на тялото да се запази състоянието си, ще получим две движения - развъртане на макарата (защото силата не е приложена към центъра на инертната маса), и движение на макарата по посока на силата (защото макарата ще се съпротивлява на развъртането, в стремежа да запази първоначалното си състояние). По този начин стремежът за запазване на първоначалното си състояне на макарата ще се изразява в двете съставки на инерциона противодействаща сила- въртенето на макарата и движението на макарата. Не е ли така?

Колкото и да е полирана, трудно ще се избегне триенето. Опората в случая с макарата във вакума се явява инертната маса на макарата. Опората на тази инертна маса е в центъра на макарата. При прилагането на силата към нишката, силата ще действа в точката на макарата м/у развитата и навитата нишка.А това не е центъра на макарата. По този начин макарата ще започне да се развърта. По нагледен случай е следния: Взимаме една метална пръчка с някакви размери и маса. Вързваме към единия край на пръчката нишка, която сключва ъгъл от 90 градуса с пръчката. След което прилагаме сила по посоката на нишката. Силата която ще бъде приложена, ще бъде силата за преодоляване на инертната маса на пръчката. Ако пръчката не притежаваше инертната маса, то не би било възможно да приложим сила в тази система. Центъра на инертната маса е в центъра на пръчката. Но ние прилагаме сила, от единия край на пръчката. Затова пръчката ще се наклони с този край към който е приложена сила в посока на действието на силата. Нишката ще измени първоначалното си положение. Силата която прилагаме към нишката по условие трябва да е праволинейна. Тук ще възникне въпрос, праволинена спрямо какво ? ако е спрямо нишката, то направлението на силата ще трябва да се корегира. Но това вече са подробности, които трябва да се уточняват вусловието. В крайна сметка пръчката и нишката ще застанат в таково положение че пръчката ще бъде продължение на нишката. Т.е в една линия. На мен ми се струва че така биха се случили нещата. Разбира се че може и да греша.

Макарата ще започне да се развива и да се придвижва по посоката на приложената сила. Предполагам че силата F е приложена спрямо макарата и нишката. Обаче не става ясно от условието дали големината на тази сила е спрямо макарата, и дали трябва да се запазва във времето. За да се запази една и съща сила във времето, скороста на развиващата се нищка ще нараства. Макарата при това положение ще се развива все по бързо, и ще се примества по посока на силата по бързо. Ускорението на нишката спрямо макарата при една и съща сила, трябва да остане едно и също, мисля.

Нещо не схванах за ъгъла. Говориш за геометрията на Минковски, нали ? Аз така и не успях да я разбера тази геометрия, не че съм се напъвал кой знае колко. Всички тези фотони които минават покрай някакъв гараж се движат под ъгъл 45 градуса, не повече, не по малко? Нещо има гнило тука. Сигурно е важно от каде се наблюдава, ама все пак в СТО е по важното не това което се наблюдава, а това което се случва.А едно нещо което се случва, не може да бъде повлияно от наблюдателя който е 5 метра в дясно или 6 метра в ляво.Ако имаме 5 наблюдателя в една и съща отправна система, то те ще "стигнат" до едно и също събитие. Но ако имаме наблюдатели в две различни системи, то тогава те могат да не "стигнат" до едно и също събитие. Поне така съм чувал .

Поздравявам ви за теорията ви. И един съвет, да повторите основното си образование, за да пишите с по малко правописни грешки. Почти всеки пиши с грешки, каде волни каде неволни, ама вашето писане е .... .

При свободно падане телата се движат с различна скорост. Но разликата е толкова малка че на практика трудно може да бъде измерена. По лесна аналогия може да получим като си предстваим вместо Луна, един килограм гюле орбитиращо на същата орбита. От условието - че скороста на телата не зависи от тяхната маса и обем, би трябвало да се очаква поведението на орбитата на гюлето да е същото както и на орбитата на Луната. На практика обаче двете орбити (на гюлето и на Луната), няма да са еднакви. Тука в сметките влиза вече и общият център на масите. При тела с принебрежителна маса този център не се взима под внимание, или с други думи , не се отчита движението на земята към пробните тела. Всъщност за скоростите не съм съвсем сигурен, (трябва да се изчислява). Но за това че двете тела (гюлето и Луната) едновременно не могат да се намират на една и съща орбита съм сигурен.

В един друг форум наскоро разглеждахме този въпрос. Оказва се , че не е съвсем реална. И това не е според мен,а според съвременните научни предстваи. Зависи в каква координатна система се разглежда центробежната сила. Например, системата - слънцето, земя , луна. Имаме Луна която орбитира около Земята. Можем да разглеждаме това въртене в хелиоцентричната система, и в геоцентричната система. В хелиоцентричната система, центробежната сила е фиктивна сила.В геоцентричната система центробежната сила е реална. А относно това че центробежната сила е равна по големина и противоположна по посока на центростремителната, ако това беше така, то като ги приложим тези сили към луната, луната би трябвало да запази праволинейно движение. Това е важно да се отбелязва: .......разбира се, са приложени към различни тела, както силите на действие и противодействие,...... И след като центробежната сила не е приложна към тялото което се движи криволинейно, значи силата е фиктивна по отношение на самото тяло. Нещата са по сложни отколкото изглеждат. Това което питам се отнася за фундамента на законите за движение на телата.Нещата които са малко по надълбоко от тези които се изучават в училищата (предполагам). До голяма степен нещата опират до инертност на телата, и въпроса , кое поражда инертност на телата.

А ти самия, какво мислиш по този въпрос за центробежната сила ?

Не знаех че има такъв дял от физиката - теоретична механика. Едва ли ще пише в такъв учебник това което ме интересува. Като поразгледах с какво е свързана теоретична механика, останах с впечатление, че е по скоро приложна,отколкото теоретична. Например, въпроса относно това как ще се проявява центробежната сила, при отсъствие на всякакви гравитационни влияния, едва ли ще го има. А може би това е точно въпроса който е свързан с размерностите и центробежната сила. Т.е това че във формулирането на центробежната сила не пресъства гравитационен ингридиент,съвсем не значи че го няма. Напротив, има го, и точно това ми е инетерсно. Центробежната сила, е много лесна за наблюдения, и опитни постановки.Лесно се формулират зависимостите,маса, разстояние, скорост, сила. Обаче , всичко това е правено на земята, при гравитационно влияние,освен това има и по хомогенни гравитациони полета от останалата част на вселенната,които не е ясно какво влияние имат.Та в крайна сметка може би има нещо скрито под тези уж на вид ясни зависимости при формулирането на центробежната сила. На мен ми се струва че не би трябвало да има зависмист на силата от скороста на квадрат.А да си сависи от скороста (без квадрат). От това се получава, че при опитна постановка, ако имаме две свързани с твърда връзка тела които се въртят около някакъв център,ако изместим центъра към някое от телата, силата няма да се промени.Телата ще останат в равновесно "въртеливо" състояние. Ъгловите скорости ще се запазят, линейните не.Разстояния м/у центъра и телата няма да се запазят.Центробежните сили ще останат еднакви. Това е необичайно,имайки впредвид интуитивните ми предстваи,които противоречат на горе написаното.

Линк към определението за центробежната сила в Викито : http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B6%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B0 Интересен е въпроса дали силата е фиктивна,или е съвсем реална. Но аз искам да си изясня един друг въпрос. Мен ме инетерсува повече каква е връзката м/у "размерноста" на величините определящи тази сила. Ако вземемем една окръжност и започнем да й увеличаваме или намаляме радиуса,то колкото и да променяме радиуса, окръжноста винаги запазва ъгълът по който евентуално се движи определен обект.Центробежната сила, не би трябвало да се влияе от това че се движи по голяма окръжност или по малка окръжност.Променяийки масата на движещия се обект пропорционално ще си променя и силата. Остава само скороста на дижението на обекта по дадена окръжност. Аз исках да видя как се променя центробежната сила, ако взема тяло с маса един килограм, и го завъртя на радиус един метър, с някаква скорост. По точно с някакъв период на завъртане. След това доста увеличих радиуса, запазих периода, и сметнах силата. Оказа се че силите не са равни. Няма симетрия. Това сигурно е нормално. Но аз не мога да разбера кое е причината за тази несимитричност. Получава се така, че при намаляването на радиуса т.е когато отиваме в света на микрото, силата отслабва.Когато се увеличава радиуса, силата се увеличава. Ако имаме едно микроскопично центробежно въртене на дадено тяло, ние можем да сметнем каква е скороста и силата. Но ако, хипотетически се приеме че ние можем да се смаляваме,и започнем да се смаляваме, то центробежната сила ще се увеличава със смаляването ни. И, ако периода не се променя, когато ние ще се смалим достатъчно, до размерите на микроскопичното, то скороста и силата няма да бъдат същите. Размерностите няма да са същите. Да не би да сме приели, пак , че вселенната се върти около земята ? Че ние сме отправната точка .

Бездействието би могло да бъде действие, само като частен случай на действието. При бездействието има отсъствие на всякакви сили. При действието има наличие на сили. Едната е инерциална отправна система. Другата е неинерциална отправна система. Мисля че не може инерциалната система да бъде частен случай на неинерциална система . ------------------- Ама , например, две действия могат да направят едно бездействие. Докато две бездействия не могат да направят едно действие. . Всъщност не е ясно какво точно питаш.

Здравей. Електроенергията също е свободна енергия. Ако можем да си я произвеждаме вкъщи,чрез малки електроцентралки. Ама не можем. Атомна енергия също. От малко количество материал получаваме голямо количество енергия. Обаче приемникът на тази енергия е доста голям,сложен и опасен. И аз си предствям, приемника на свободната енергия, като една малка кутийка, с нейзчерпаемо количество енергия, приложим за всички възможни случаи.Ама реално може да се окаже ,че дори и да има начин да се извлече енргия от пространството,то приемника трябва да бъде с внушителните размери. И тогава тази енергия пак няма да е свободна. А само ще е някакъв нов вид енергия. Малко вероятно е, че някакво малко устройство е способно да извлече от пространството,достатъчно количество енергия за приложение.Прекалено е голямо - пространството, и прекалено е малка точката (устройството). По вероятно е да се намери начин за по удобно извличане на енргията от материята. Нещата може и да са свързани. Извличайки атомна енергия,ние може само да си мислим, че я извличаме от материята,а всъщност енергията да идва от пространството, или от комбинацията от двете.Но понеже ние не познаваме физическото пространство (ако има таково),но познаваме физическата материя, затова ползваме материята като инструмент.

Не е истина . Но някой ден може и да бъде . Откога дизайнери разработват лаптопи ? Не се ли занимават с дизайн на нещо си там ? Врътката най вероятно е в това, че с разработването на нови технологии, самите лаптопи или други там "анжиклами", потребяват все по малко количество енергия в сравнение с по старите модели. Лед технологии и тем подобни. И се разширява кръга на устройства които захранват тези лаптопи. Но за самите "батерии" с водно захранване, нямам идея.

Ама в общи линии разбрах какво искаш да кажеш де. Ако наистина имаше такава работеща система без кабели, и някой потребяваше енергията без да плаща, то някой друг трябваше да доплаща разликата. Тогава сигурно щяхме да ревем, защо не доставят електроенергията посредством кабелите. . Може би не е толкова лесно, колкото звучи от теб : "Достатъчно е в съответното устройство да има "адаптер" или "трансформатор", " Напрежението сигурно ще е стотици хиляди волтове, а честотата и тя ще е хиляди херцове. Всяко едно устройство захранвано от такъв източник, ще се нуждае от устройство което да улови тази енергия, утройство което да направи тази енергия съвместима с консуматора. И например, тези устройства няма как да се поберат в една прахосмукачка, и по този начин, няма как да се използват дребните уреди. Пак трябват проводници, и пак трябва мрежа. Идеята за такъв пренос на енергия ми се вижда най много за да се елеменират далекопроводите, от там нататък си остава същото - кабели.

И в това което си написал има неточности. Начина на получаване е повече известен, отколкото по малко. Начина на получаване не изисква окабеляване. Усилването на напрежението (не е ясно какво се има впредвид под усилване) , ако се има впредвид увеличаване на напрежението, то това се прави с цел за намаляване на загубите в далекопроводите, а не за да се преодолее съпротивлението. Особености на трансформирането, какви са тези особенности ?

Мне, не успях да разбера, какво искаш да кажеш.

Ок, ся ще видя в гоогъла.

Може би защото когато акумулатора е разреден, то той се явява консуматор. Когато е разреден имаме баланс м/у - и +, но в зарядното има потенциална разлика м/у - и +. Първоначално при зареждането амперметър ще отчете максималната стойност, понеже разредения акумулатор е като да дадеш на късо - и + на зарядното (е не е същото, ама като максималното значение...). Тогава за да се уравновеси вече получената система (със зарядното), електроните започват да отиват от анода към катода чрез йоните на електролита (за това не съм сигурен ). И така докато се уравновеси тази система.При което амперметъра ще показва най малка стойност (мисля че никога няма да покаже - нулева стойност). Така, електроните вече са от другата страна, и готови да извършат някаква работа. Като свържем акумулатора с консуматора, пак получаваме потенциална разлика, и електроните пак....

Верно че така беше!!! Ама все пак се движат от анода към катода. Т.е имаме движение,а не трептене. Значи всичко се връзва!! Маитап да става.

Добре. , ся аз малко ще си фантазирам. Аз приемам че електричеството е свойството на някакви частици. Да речем електрони. Но поражда електричеството не заряда на електроните, а промяната на тяхното местоположение в пространството, А скороста на промяната на местоположението им определя заряда. В електродвигателите, имаме само колебателно движение на електрони,т.е те не се движат по проводниците в някаква посока,а само "трептят"- движат се около ядрото на атома. Добивът на трептящи електрони става, като се създаде взаимоподвижно магнитно поле с проводниците.А в проводниците има електрони които се разклащат.Т.е магнитното поле служи като инерциона система за електрони. Тя е като преграда в която се удрят електроните, и се разклащат. (Дори и правотоковите машини, ако не греша, не произвеждат прав ток.Тока е изправен до колкото може чрез колектрора) В химическия начин на добив на електричеството, имаме движение на електрони по проводящите части , от източника към консуматора. В този случай, зареждаме батериите с електрони, и после електроните отиват в консуматора да ивършат някаква работа,и изчезват. Но как от мрежата в която трептят електрони, може да се зареди батерия която се нуждае от електрони ? Това е голяма мистерия за мен.