B0081

Това е като някакъв тест. 1 Твърде комплексен въпрос. 2 От материя. 3 Защото няма електромагнитно поле. 4 От "вънщната" част на системата.Взима се извън системата. 5 Материален 6 И да и не. По едно време си помислих че някои хора решиха да обединят усилията си , за да се помъчат да разнищята електромагнетизъм.Но за сега нещата не вървят натам. Шансът според мен е минимален, но това не значи че ня трябва да се опита. Така или иначе от това само може да се спечели,най малкото- ще се предобият почече знания по даден въпрос. Но аз все още очаквам.

Може би си прекалено практичен ? Не те е страх от самата смърт, страх те е да изгубиш всичко това което имаш? Не обичаш да губиш пари, спорове, и т.н , та чак нещата опират до мисълта за загубата на живота (съответно и всичко свързано с живота) ? Няма как да ти помогне религията, твоята практичност изключва подобни неща. На мен ми помага идеята за религия, макар че много небрежно се отнасям към обичаите.Ама мисълта че не съм "сам", че има Бог, много помага. Даже вече не се и опитвам да си го обеснявам,да търся някакви отговори. Просто си го приемам на Вяра. Вярвам, и ми е по добре така. Но всички ние хората сме различни, и няма един определен модел за "щастие".

Определено с налягане, но сигурно има различни начини да се промени налягане. А какво налягане е необходимо за получаване на диаманти ?

Падайки на долу, тялото ще започне да променя ъгъла на жироскопа, от първоначалното положение. Ще се появи прецесия. Така че закаченото тялото освен че ще пада , ще започне и да се движи не само на долу . П.С. имаше вече такава тема някаде.

Сферата е най удобната геометрическа структура за гравитацията, а и не само за гравитацията. Дали е поради смачкването? Може и поради това да е, но може и да не е само. Не знам точно за какъв поток пишеш, ако си мислиш че телата орбитират заради някакъв поток, то това не е вярно. Ако беше вярно, то винаги щяхме да имаме орбитиращи тела около дадена планета/звезда, които се движат в една и съща посока, а това не е така. По рано спомена нещо за фотона и времето, че за фотона времето е спряло, нещо таково, нали ? Това изтича от теорията на относителноста (ТО) на Айнщайн. Освен от ТО , от другаде можеш ли да покажеш че за фотона времето е спряло ? Стана ми интересно, понеже се опитваш да дадеш на времето физични характеристики.

Всъщност във вътрешноста на земята има гравитация, но тя намалява към центъра на земята. Интересно ми е обаче с каква пропорция намалява. Струва ми се че не с "R" на квадрат. В центъра на земята няма гравитация. Най голямата плътност която изпитва земята, идва от повърхностния слой на земната кора. Там силата на гравитация е най голяма към центъра. Ако се приеме че земята е като едно твърдо тяло, чиито точки се движат с еднаква ъглова скорост, то дори в центъра, и на известно разстояние от центъра, ще действа един вид - отрицателна (по посока вектор) гравитация. Но, разбира се структура в центъра на земята е по скоро течна, отколкото твърда.

Нещо не разбирам до край какво точно се измерва. Тази графика е от един удар ? Или от много удари по пинг-понгчето ? И сензора е закрепен на диска с който удряш топчето, така ли ? И всъщност сензора мери с каква сила се удря топчето в диска. Т. е - силата, времето, и третото ? Това ли измерва сензора, или нещо друго ?

Сигурно Нютон е намерил връзката м/у тела които падат на земята (като ябълки) и луната която няма намерение да пада към земята. Но за по сигурно трябва да се търси и чете. Земното ускорение "g" е измерено на практика (предполаам), което е 9.8 метра в секунда,за всички тела независимо от масата на телата. Това е ускорение и се измерва в метра/секунда. Силата на превличане зависи от масата на телата,и се измерва в Нютони . Телата се привличат взаимно ,само че земята има много по голяма маса в сравнение с ябълката например,затова ябълката пада към земята,а не обратното. Не съм сиурен във точната формулировка , но земното ускорение "g" е частен случай на ускорението "а" , едно и също е.Но като се каже земното ускорение се използва "g", но във формули в които се променя разстоянието се исползва "а" - ускорение. Ускорението "а" зависи от разстоянието на което се намира тялото от центъра на земята. Колкото е по голямо разстоянието от земята , толкова по малко става ускорението. При 2 пъти радиуса на земята ,ускорението намалява 4 пъти. Ускорение на орбитата на луната (на разстоянието 384 403 км) ако не се лъжа е 0,00272 м/с Луната, при движението си по орбитата, изпитва освен гравитациона сила, също така и инетрната сила,която е в противоположната посока на гравитационата.Затова луната не пада към земята.

Може, може. А пак може и да не разбираме нещо,което е отдавна известно . И има по различно обяснение и по приемливо.

Формата на реалните "пумпали" не е достатъчно симетрична че да не се влияят от гравитацията.И така с времето те наистина застават по най "удобния" начин спрямо по масивно тяло. В слънчевата система изключение прави - Уран, неговата плоскост на въртене сключва ъгъл около 90 градуса с плоскоста на слънчевия екватор. Но ако имаме много симетрично тяло,въртящо се в дадена плоскост,съмнявам се че тази плоскост ще се ориентира с времето към някаква по "удобна" позиция спрямо гравиполе на по масивното тяло. Да, телата , въртящи се и не се въртящи (бавновъртящи) се подреждат в определена плоскост на по масивно тяло. Но аз говоря за плоскост на въртящо се тяло (по малкото тяло).Тази плоскост на по малкото тяло ня се интересува от плоскоста на по голямото тяло. Работата е там че не са симетрични малките въртящите се тела. Иначе най удобно би било плоскостите на всички тела да се намират в една плоскост на голямото тяло.Т.е в слънчевата система, планетите даимат един и същ наклон на осите си прямо слънчевия екватор. Тогава нямаше да има прецесия, а само нутация поради несемитричноста на въртящите се тела. Или ?

Исках да кажа, че е трудно да си предстваим как може да се изкриви нещо което го няма,т.е празното пространство. Ако имаме физвакум, това е различно.Физвакума има някаква структура,той ще е съставен от нещо. Структурирането на физвакума може да се предстваи като изкривяване на пространството.Разликата е в итерпретация. Въртящия се пумпал,обаче не ни ли казва, че изкривяване или някакво структуриране на пространството няма.Ако имаше изкривяване, плоскоста в която се върти пумпала, щеше да следва геодезичната линия на структуриране на пространството.Пумапала обаче не се съобразява с това струкруриране в плоскоста която се върти. Ако се развърти даден пумпал така че да стои в стабилна плоскост,и след това този пумпал да го задвижим в същата плоскост със скорост близка до светлинната,то в рамките на някакво разстояние ще може да се приеме че пумпала не се върти.Тогава би трябвало в рамките на това разстояние, плоскоста в която се върти пумпала вече да не е толкова стабилна. И тази нестабилност на плоскоста ще остава винаги една и съща,независимо спрямо кои тела се движи пумпала. Относителните скорости спрямо различните тела в пространсвото няма да важи. П.С. Просто размисли.

Вижда ми се интересен въпроса, спрямо какво , развъртян пумпал (в безтегловност ) съхранява положението си в дадена плоскост. Явно не е спрямо земята не е спрямо слънцето,не е спрямо никое движещото се тяло. Плоскоста в която стои пумпалът пренебрегва гравитационите сили на телата които му действат.Той спазва (стои) в абсолютна пространствена плоскост ,не се съобразява с изкривявания на пространството. И в същото време се съобразява с изкривяванията на пространството извън плоскоста в която стои.

E, нали изкривява пространството. Друг отговор няма. А как може да бъде изкривено празното пространство - ??? Това вече е интересно

Така е лесно. Взимаш вече известните данни и изчисляваш,може да вземеш директно масата на луната без да изчисляваш. Ти нали каза по рано че луната и земята се движат около общ масов център.Та равенството на масите и разстояния дават отговора.

Ами аз съм превърженик на "етера". И интуицията ме води към отговора за гравитацията като разлика в плътностите м/у плътноста на етера във вакума и плътноста на етра в обема запълнен в пространството от материалните тела .

От тука. https://sites.google.com/site/genchogencho3/home/files-1/DL-2011-02.djvu?attredirects=0&d=1 Ами чакай да те питам тебе нещо. Можеш ли да сметнеш масата на луната ?

Авторът на статията също така казва че слънцето не взаимодейства с луната. И че гравитационата връзката на луната е само със земята. От това не би ли трябвало да се очаква плоскоста на лунната орбита да лежи близко до плоскоста на земния екватор (като ъгъл).Вместо това плоскоста на лунната орбита лежи по близко до плоскоста на слънчевия екватор (като ъгъл). П.С. Всъщност статията в списанието лежи под раздел : Хумор.

Разбрах те, искаш да кажеш че това стабилно въртене на пумпала е частен случай на въртенето на телата, които в крайна сметка рано или късно си променят оста на въртенето или плоскоста. Просто при едните тела ,така да се каже люлеенето е много по изразено,докато при другите по малко изразено и им трябва време за да се разлюлеят. Но дали се преобръщат всичките тела?

Мисля си следното: Ако се завърти симетричен предмет като в последния клип,в безтегловност и във вакум, то тялото ще съхранява положението си в дадена плоскост на вътрене. И да речем след 3-4 месеца въртящото се тяло ще промени видимо положението си спрямо земята (спрямо камерата в която се намира).Или ако е на земята в рамките на 24 часа тялото ще променя постоянно положението спрямо земята. А това несеметрично тяло което се обръща постоянно ? Дали и то ще променя положението си ? Или може би при несиметрично тяло освен плоскоста в която се върти,има и друга сила която му влияе. Да речем земното притегляне (тази безтегловност всъщност е искуствена - равнодействие на земното притегляне и инерция на телата),и като резултат имаме постоянна корекция на движението . Та ако е така, то това несеметрично тяло не би променило пространствено си положение спрямо земята.

Точно това щях да напиша и аз,че зависи от формата на тялото.

Сетих се за нещо интересно което гледах на видеоклипчета заснети на някоя космическа станция. Значи,там са в безтегловност. Взимат един болт, и го завъртат около оста му и го оставят да се върти така. След няколко секунди болта се завърта,като главата на болта отива на мястото където се слага гайка.След няколко секунди болта пак се завътра и се връща във старото си положение.И така си продължава да се завърта постоянно. Малко е учудващо за мен. Жалко че съм изгубил дирите на клипчетата.

Да, няма как да се провери на практика,поне от нас. Интересното е че спрямо центъра на въртене на гюлета при опита на Кавендиш разстоянието от гюлета до гравитациония център на земята не се променя. Обаче от гледната точка на всяко гюле поотделно,за всяко гюле разстоянието се увеличава при завъртането му. Значи ако силата остава същата,то всяко тяло закачено по този начин,при движението около оста на въртене ще проявяват единствено инертната си сила.Няма значение на коя планета се намира тази опитна апаратура, телата ще проявяват единствено инерцията си ,и резултатът ще е един и същи. Това поне дава някаква представа за инертноста на масата на телата

Според теб, ако този опит се направи в открития космос,далеч от тяло със силна гравитация, то резултатът ще бъде същия? Т.е силата на превличане м/у сферите ще остане същата както и при опита на земята ?

Не съм се изразил правилно. Правим един обикновен отвес. Само че с по дълъг конец.И той не се движи нагоре надолу.Просто тялото си виси на конеца. В близост до скалата, би трябвало леко да се отклони в посоката на скалата. Щом при Кавендиш се отклони,при положение че е използвал маси с тегло около 170 кг,то какво остава да говорим за скална маса с тегло хиляди килограми.