Пандора

Това,което ми направи впечатление е че Херодот е знаел,че Каспийско море всъщност е затворено езеро,но в много от по-късните карти се отразява схващането ,че то е залив на световния Океан.За Хиндукуш - там са биле асирийците и Александър Македонски,а географът Мегасфен писал четири книги с различни сведения за Индия.Кир II пък ходил до Памир.Обаче чак в картите по Птоломей са отразени две планини - Imaus и Emodus ,ако правилно ги разчитам.Вероятно географските познания не са се разпространявали бързо или пък са битували различни версии едновременно и всеки се придържал към някоя.

Ако има свободни места,може някой и да се запише

Още видео - танци на различни етносни групи http://www.youtube.com/watch?v=jMbbwbsjhYQ&feature=player_embedded http://www.youtube.com/watch?v=yJWH08LLyVE&feature=player_embedded http://www.youtube.com/watch?v=2tZGDZ3guz4&feature=player_embedded

Конкретно за хан Умор ми се струва келто-скитската версия най-вероятна

Добре, извинявам се тогава,просто четох статията и реших да уточня за себе си.Може например също да се предположи,че огънят е символ на Духа,а земята на материята,които се захранват от енергията на вселената или нещо подобно...

Във връзка с библейските имена и на някои български царе това е списък на кавказко-албанските епископи Обаче точно за Умар не знам дали се среща от това време

А пък аз не се сещам да го прочета Значи огънят-кучето както и земята-змия пие от енергията-кръвта на бика В такъв случай кучето може да е образ свързан с шамана,понеже шаманът може да преминава или да контактува с отвъдния свят.До колкото знам каганът може да има някои шамански функции,да извършва някои жертвоприношения на куче например

Възможно е,а ето и още една дума кам "Кам в лезгинском языке означает «шаг» (1 метр), обычно используется при измерении расстояний во время строительных работ. 1. Вад камун мензилдиз рехъ лугьумир. - Не называй дорогой расстояние в пять камов. 2. ШейтIандивай са кам яргъаз хьухь. - Сторонись на один кам от сплетника. " История лезгин (З. Ризванов, Р. Ризванов)Приложение VI. Фольклорные материалы по метрологии лезгин

Ами може би е вариант.В Камичи може да се предположи,че се съдържа чай накрая,т.е. някаква река

За суфикс -к намерих това "Патронимы селения Кузун Кусарского района Азерб. ССР: Талакар (А) Немецар (Б), Гьезерар (Б), Къадияр (Б). Значение первого топонима затемнено, однако не лишено смысла соотнести его со словом тала +к, где первый компонент наделен значением: «поле, засеянное хлебом, равнина»,а второй компонент является словообразовательным, ныне непродуктивным суффиксом, который в сочетании с окончанием множественного числа -ар образует существительное со значением: «выходцы из такого-то места», в данном конкретном случае — «люди равнины». Возможна и другая этимология со значением — «лизоблюды» от удинского тIалекI — «тарелка, блюдо»." История лезгин (З. Ризванов, Р. Ризванов)Приложение XII. Предварительные сообщения об антропонимии, патронимии и зоонимии лезгин.

Въпросът е ,че не винаги интересът на някои хора е в правото,а точно обратно - да няма законност и ред на определена територия.А интеграцията наистина е странен проблем и има връзка може би и с психологията на дадена група върху ,която дори и икономическото развитие да не може да повлияе.

Тук пише,че Умар е име на втория праведен халиф

Може би е вярно Много бази много нещо http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8#cite_note-canada2010-03-05-0

Това какво означава ? По-скоро - прекратяване на финансирането им,понеже като унищожат едни бази,това не пречи да се появят други.Но някой има интерес и ги финансира - кой и защо е въпросът.

Пролетен празник Яран Сувар Лезгинците имат различни пролетни празници - Цуькверин сувар –Празник на цветята, Сифте ргал – Първа бръзда , Кiару – Празник на Черешата.Най-важният пролетен празник е Яран сувар – Празник на Слънцето. Според Фейзудин Нагиев правилното изписване на думата яр е йар,където й е показател за светлина,съществуване и тя има много значения – червен,зора,червената линия на хоризонта при изгрев и залез,любима,любим и др.С тази дума са свързани и лезгинските имена: Яр, Ярмет, Ярали, Ярам, Ярем и женските: Ярруш, Ярсе-лем, Яргъед, Ярцуьк, Яргъвер, Ярчиг.Дъгата се нарича дъщеря на Слънцето - Яргъируш /Яргъан руш.Също така може би единствено в лезгинския език съществува такова поетично название за тъща – майка на моята любима - яран-диде Съгласно вярванията на древните лезгинци,земята стои върху рогата на червен бик - йац/йарц.На червения бик се покланяли и принасяли в жертва на празника Яран сувар.Назначения за жертва бик ,хранели добре и на шията му завързвали червени конци.Вечерта преди жертвоприношението обикаляли три пъти с него селото.Месото се раздавало поравно на всички. Червения цвят се асоциира с раждането , живота и кръвта.С кръв се клели,побратимявали и измивали позора.Невестата покривали с червена кърпа, червена кърпа слагали на шията на коня победител. Две три седмици преди 4 април,края на периода яр,на китките поставяли червен,понякога кръстосан с бял конец.Червеният конец може да се носи три дни – един за зимата,пролетта и лятото.Това се прави за здраве,в противен случай човек през цялата година ще бъде вял и сънлив.Счита се ,че Яр може да погуби непочитащите го,а червения конец е знак за почитане на слънцето.Също се смята,че носейки частица от слънцето след зимната тъмнина,човешкия организъм постепенно привиква към слънчевото облъчване.Също юношите и девойките тайно си подарявали яргъвер – бродирани или плетени от червени конци амулети,които закачали на гърдите. За празника се приготвят сухи стъбла - яран кьалар,които се поставят във вид на конус на специални площадки за огньове.Вечерта на 21 срещу 22 март запалват огньовете,които трябва да са седем.В земята се забиват факли в групи по седем.В огъня се хвърлят стари вещи с думите: Сийиди куг! ЦIийиди хьухь! – Старо гори,ново да се роди.Устройват се фойерверки,хвърлят се огнени кълбета от парцали и слама – алпанар,горещи стрели – хьелхьемар,по склоновете се спускат огнени колелета от пресована слама и парцали – бар-бияр.За очистване от грехове,болести,уроки човек трябва да прескочи огъня седем пъти.За да се изплашат злите сили ,цялата нощ трябва да се вдига много шум.Празника се съпровождал и с песни и танци.Младежите ,движейки се в кръг изпълнявали особен мечи танц - севран кьуьл.В село Хрюг изпичали фигурни обредни хлябове – пехъ – врана-във вид на полумесец с вдлъбнати отпечатъци на пръстите,хъвед – патка – със запечено яйце, кIек – петел , балкIан – кон. На сутринта на 22 март,юноши с един маскиран като козел – Цiегь,обикалят по дворовете и коледуват: . Ну-ну нуну - яран пай – Дай подарък за Яр.Маскираният се съпровожда от музиканти,двама носещи подаръците в торби през рамо - чан-таяр или гьебеяр.Ако дворът не е почистен ,маскираният пуска насмешливи забележки – Кога мръсотията ще изгорят,нещо ще ни дадат ли? Ако дворът бил чист следвали похвали –Нека бъде пълен с деца домът! Нека да бъде изобилие в него ! На този празник също се боядисват яйца,с помощта на растителни бои,и се приготвят седем блюда.Ако семейството не може да си позволи това ,се приготвя каша от седем продукта – сушено месо,ечемик,фасул,грах,нахут,картофи и др,при това солта също може да се счита за компонент. Периода яр продължава 14 дни до 4 април и през това време активно се провежда мелер – обществена помощ в различни стопански дела за приготовление към пролетните дейности.Очистват се дворовете и участъците,приглежда се инвентара. Въпреки смяната на много религии,лезгинците успяват да съхранят политеистичните традиции и все още се обръщат към езическите богове - гъуцар,към бога на Слънцето – Ра Атар – Слънце изгряващо,към бога на Огъня – Алпан,бога на Месеца и Луната – Варз и Мен,богинята на Водата – Тавар и богинята на Земятя – Ген,бога на Природата – Пан – в лезгинския пантеон те са повече от 30. Описаният празник в този вид в Кавказ празнуват само лезгинците.Остатъци от него се наблюдават при лакците,молдовците,коледуване у славяните и при българите . Източници: flnka.ru , ezgi-yar.ru , yaran-suvar.ucoz.ru Това са два откъса от концерт на група "Сувар" изнесен на 19.03.2011г по случай празника Яран Сувар

Тогава вече щеше да има революция .. Може би тези движения в Либия са породени от желание за преразпределение между кланове http://www.kommersant.ru/Doc/1609709

Първосигналност - не знам,но може би съмнението идва от това,че интересът е преди всичко,а "защита на хора и правата им " само фраза.Същото важи и за Русия и прочее други Сили Всеки има право на мнение,стига веднага да не му лепнат етикет

За танца Голлу,прочетено в Древние танцы балкарцев и карачаевцевот Мухтар Кудаев Най-популярното божество на плодородието в карачаево-балкарската митология било Голлу,в чиято чест през ранната пролет се устройвали празнества и танци.То имало черти на добър белобрад старец,облечен в златиста шуба,в едната си ръка държи тояга,а в другата зърно.Това било божество на земята и растителните сили,покровител на земеделието.Празничните обреди свързани с него се извършвали през март преди началото на полските дейности и се изпълнявали на полето или в края на аула.Извършвало се жертвоприношение,печало се месо и се варило пиво. Старейшината – тёречи, изпълнявал на музикален инструмент – сыбызгъы ,мелодия която дава начало на обряда.Участниците се подреждат в кръг,започват кръгово движение с напеви,а старейшината ръководи танца..По негова команда танцуващите се движат ту надясно,ту наляво.В средата на кръга,който представлява слънцето,застава певецът в жълта шуба,изобразяващ Голлу.Сеенето в танца се предава с протягане на дясната ръка напред ,,плевенето – с навеждане напред и протягане на ръката надолу.,косенето – с навеждане надолу,а събирането на класове – с плътен кръг.В началото на танца девойките раздавали зърно, и който от младежите най-бързо преброи зърната,той започвал танца. Провеждали се различни състезания – надбягвания,стрелба,хвърляне на камък.Случвало се по време на празненствата да бъде открадната някоя девойка. Обредният танц също се изпълнявал на погребение или сватба.При погребение,една част от жертвената храна се оставя за покойника,на гроба се подреждали различни предмети,които се раздавали на участниците в танца:за мъже – кинжал,камшик,лък,нож,пояс,за жените – пръстен,обици,гривни,вретено,огледало,кърпа, В сватбения вариант младежът поставя своята шапка на главата на девойката ,която му е харесала .В началото на танца излиза девойка със вълшебно огледало,зад нея се нареждат участниците в танца.Всяка девойка пристъпва и се оглежда в огледалото,а поредния танцьор я хваща под ръка,канейки я на танц.Всяка двойка играе определена роля – едни са весели,други тъжни ,обидчиви или надменни.Танцът се изпълнявал на някой хълм и всички жители наблюдавали изпълнението. Една статия Цвет в культуре карачаевцев и балкарцев: Как и в других "традиционных" культурах, у народов кавказского региона в прошлом цвет костюма помимо сословной маркировки был носителем социокультурной информации достаточно широкого диапазона. Эта тема нуждается в специальном развитии, ограничимся здесь лишь отдельной иллюстрацией. Так, у балкарцев, если девушка по торжественным случаям надевала зеленое платье, то это означало, что она еще молода и не желает близкого знакомства с юношами. В другом случае, когда родители девушки не хотели вести переговоры со сватами, то выводили к ним дочь в зеленом фартуке, давая этим понять, что девушка еще слишком молода. В обоих примерах наиболее вероятна ассоциация зеленого цвета в одежде с окраской еще недозревших плодов. Цветом мог быть маркирован у балкарцев не только возрастной, но также имущественный статус: желтый платочек, прикрепленный на знамя невесты, символизировал ее богатство (34). Подобная символика желтого объясняется, по-видимому, весьма распространенной, скорее универсальной, чем локальной ассоциацией этого цвета с золотом. Излязла е също и една книга на Звездана Владимировна Доде Кубачинские рельефы. Новый взгляд на древние камни: Материалы по изучению историко-культурного наследия Северного Кавказа

Нито смятам християнството за безмислено ,нито символите ме дразнят.Проблемът е ,че ролята на християнството върху възпитанието на хората в България днес изобщо не може да се сравни с тази в други също посткомунистически страни. И с един символ на стената това кой знае колко няма да се промени.За тази цел са нужни читави проповедници или поне даващи добър пример ,пък аз не ги виждам нещо.Градината се сее и полива ката ден,а добрия "наставник" се интересува постоянно от проблемите на "паството" си Е това е само моето мнение

Децата на Япония

Лезгинска сватба Първи ден В първия ден музиканти се качват на покрива на дома и свирейки оповестяват началото на нова сватба.На лезгинските сватби свирят трима музиканти – двама със зурни и един с барабан. Част от мъжете от семейството и родственици колят бик и овце.Главите на заколените животни се забиват на колове на оградата.Вечерта се събира Съвет на родствениците - Гьили - гьилаб ,в който участва всеки длъжен да донесе т1арат1 Под израза т1арат1дик хьун може би се разбира родствениците ходещи под едно родово знаме. На съвета се разпределят задачите на всеки по време на сватбата.В някои селища от Самурската долина ритуалната сватбена храна е каши – пилаф от пшенични зърна,грах и месо.В дома на невестата се подготвя чеиза и ритуална халва -исит1а .За гостите се приготвя месна супа,в някои селища и пилаф.Енге вахар се наричат свидетелите на жениха от женски пол.Те охраняват запалена лампа до края на сватбата.Ако лампата угасне,това е лошо знамение и се очаква нещастие.Тази роля се изпълнява от сестрите или братовчедките,в краен случай етървите на младоженеца.По време на всички ритуали една от Енге вахар носи запалената лампа,а друга – огледало.На главата си носят буьшме от червен или жълт цвят.Обслужващия персонал се нарича Мехъерин кьилел - к1вачел алайбур.Избирали глава на сватбата - мехъерин кьил,управляващ танците – дем,който се нарича- чкавул, аравул, арачи, пкавул.Избирали също куриери - урак1алар, чав чук1урдайбур,които да известят родствениците от други селища,а също да ги обслужват по време на тържеството.В някои селища– Зизик,Корчаг управителят на сватбата се нарича хан и неговите помощници – ясавулар,наричани в селищата Нютюг,Экен - гъилибанар.Те се явявали свидетели на жениха.Управляващия в някои селища се нарича тамада.На лезгински т1ама означава предно място на колата,за този който ще управлява запрегнатите бикове. Определяли готвача – кайвани,който ще готви основното блюдо – шурва,обикновено това бил мъж с кулинарни способности.Други готвачи - т1ап1ахъанар / от т1аб – пяна/ приготвят пилаф,долма,шишер.Също се определят миячи на посуда и други помощници. В тази вечер не трябвало да се забрави нито един роднина,но ако това се случи,той не трябвало да участва в тържеството.При коленето на животните се гадае по техните вътрешности.Ако сърцето е без кръв,това означава че бракът ще бъде щастлив.Кожата на животните провесват на дървета или ги отделят за по-нататъшна обработка.Рогата на бика се поставят на една от гредите на покрива. Втори ден Сутринта рано родителите посещават родовото светилище или ако нямат такова – общепризнатия „пир”.Там се извършва жертвоприношение и се угощават всички срещнати. Музикантите свирят Мехъер макьам или сад лагьай Пар дословно първи вик на сватбата,с което извещават за началото на тържеството и приканващо селяните вечерта на дем. В дома на невестата се изпраща месо и други продукти договорени първоначално. Пир – колективната трапеза започва на обед.В ранни времена сядали на пода върху постлани сумаги.Такива имало и на покрива на първия етаж аск1ан къавар ,а ако гостите са много разстилали сумаги и по поляните или близки домове.Около една постеля сядали шест човека.По средата слагали голямо блюдо чанахъ, ягьаг, ккур с шурва.До началот на 20в лъжици си носели гостите.На всеки човек се падали две парчета месо,някои ги поставяли между парчета хляб фан юкьва туна и си ги носели у дома.Ако позволявало материалното положение поднасяли и пилаф и долма.До ВСВ не поднасяли водка,само малко вино.След това танцували и се веселили. Родствениците на жениха обикаляли всички домове ,където има девойки,с песни и танци ги канели на веселба.В древността при езическите храмове имало жрици,които изпълнявали и други функции например на професионални танцьорки.В с.Тагирджал до началото на 20в действали такива танцьорки,които на празненства декламирали,пели песни.Те се наричат мит1рифар.Всяко село има определено място за провеждането на дем.с кръгла площадка в центъра.На няколко места са поставени големи керамични гърнета с огън.Или върху поставка от три пръчки поставяли поставка и на нея голяма чаша ,в която запалвали огън.Вечерта открива аравулът,който танцува със сестра на жениха.Започва състезание между танцьорите.При лезгините във всички мероприятия жените и мъжете участват съвместно.Когато започва нова мелодия ,на площадката излизат първо жените,след тях към танца се присъединяват и мъжете.Между мъжете често възниквали спорове при избора на девойка.Аравулът избирал от всички претенденти кой ще танцува с девойката. В определено време се появявали маскирани мъже като жени,девойки маскирани като мъже,а също и маскиран с маска на бик и бича кожа.Играели сред танцуващите,закачали се с тях. Веселбата продължавала до полунощ.Към края танцувал бащата на жениха облечен в меча кожа. Трети ден Музикантите ,качени на покрива свирели ритуална мелодия Экуьнин ярар ,с която лезгините се обръщат към своите богове и молят за благословия. В този ден се носели подаръците – хунча от жените - три хляба,халва,очистена кокошка и т1арат1 от мъжете - теле,агне.Процесия от 20-25 близки родственици основно от женски пол ,съпроводени от музиканти,няколко мъже се отправят към дома на невестата.Жените носят подноси със сладости и дрехите на невестата.Процесията оглавява юноша,носещ знамето на рода,което обикновено е червено.След него вървят други представители на близки родове със своите знамена.По пътя се изпълняват ритуални песни.Процесията може да се посрещне радушно с угощение или без такова – това се смята за нормално.Отначало процесията стои при входа на селото и стрелят с оръжие за да известят,че са пристигнали.Тамадата изпраща музикантите и група младежи да посрещне гостите.След това гостите влизат в двора на дома.В дома на невестата се гощават всички гости и роднини от други селища. В този ден по обяд се извършва ритуал при който младоженецът отива в дома на чичо си или вуйчо си,облечен тържествено – със сватбена шапка,черкезка и кинжал.С голяма процесия и музика го изпращат до временния дом.Помощниците на тамадата също имали задача да охраняват жениха и носели специални пръчки.Единият от охраняващите трябва да има син,а другият е приятел на младоженеца.В минали времена било възможно похищение на жениха от негови съперници,които също желаели да се оженят за девойката.Също имало опасения от нападение на мъстители.Днес този обичай – пребиваването на младоженеца във временен дом е символичен.По желание на домакина ,в дома където е младоженеца също може да се организира дем.В някои селища невестата също се премества в дома на вуйчо си. Четвърти ден Преди тръгването за невестата се организира състезание по стрелба с оръжие Тергяг1ай мехъер,а също и конни надбягвания «Ччамар чукурун», «Ччамарар чукурун».В тях участвали и гостите стига да имат кон или да си доставят такъв на място . Участниците обикновено биле около 20 и женихът задължително участвал.Победителят получавал подаръци , а коня украшения.Възможно е тези състезания да представляват разиграване на обичая крадене на невеста.Също това било възможност на участниците да се представят добре като потенциални женихи. Пътя към дома на невестата се нарича Свасан к1валин рехъ.Около обяд някой от дома на невестата пристига в дома на младоженеца и носи варена овча глава,което е знак,че невестата е готова и може да се изпрати процесия за нея.Този куриер бил нагостен и даряван с подаръци.Определените предварително чархачияр стоели начело на процесията за невестата и имали за задача да решават всички проблеми възникнали по пътя.По правило те са двама и за да се отличават от другите на шията си слагали копринен шал или друга материя с червен цвят.Те и другите помощници на сватбата носят като подарък почерпка за тези,които изпълняват същите функции от страната на невестата. В това време женихът и неговия кръг празнували във временния дом.Управляващия сватбата – хан,шагь повиквал всички родственици на жениха, да го поздравят за пристигането на невестата.Жените носели подноси – сини със сладости,а мъжете пари. Водещия сватбата можел да не се съгласи с предлаганата сума и да изиска повече.Всеки влизал в стаята с думите- Хан, вун сагьрай, ччамраз мубаракдай ихтияр авани? – Желая здраве на хана,разрешаваш ли ми да поздравя жениха? Който веднъж влезел в стаята нямал право да излезе от нея.Късно вечерта младоженеца и свидетелите напускали веселбата. Късно вечерта от стаята ,където била настанена невестата си тръгвали жените и приятелките и.С нея оставала само нейната наставница енге,която ръководила нейното поведение до предаването и на мъжа и.Женихът се връща в своя дом и свидетелите го изпращат до стаята на невестата и оставали пред вратата.Влизайки в стаята,поставяйки десния крак,поздравявал,след това поставял левия крак и сам си отговарял на поздрава.След това питал невестата : Тези стени се явяват наши свидетели.Кажи ,даде ли обещание да бъдеш моя жена ? Свидетелите пред вратата окуражавали жениха да побърза и да изпълни съпружеския си дълг.След известно време той предавал на наставницата кърпата на девствеността на невестата.За тази кърпа наставницата получавала подарък и от двете майки.В знак на благопулучното развитие свидетелите стреляли във въздуха.Ако невестата се окаже ,че не е девствена ,женитбата се разваля и я отпращали обратно.Събирал се съвета на родствениците,за да търсят подходяща девойка в замяна на опозорената. Пети ден Пиршество на жениха - Ччамран мярекат(суварар) Сутринта свидетелите изпращат жениха в неговия дом където го чака невестата и родителите му.Свидетелите строго охранявали жениха,защото все още съществувала опасност.Ловки участници в пиршеството се опитвали да откраднат шапката на младоженеца и ако успеели ,свидетелите трябва да я откупят от тях.Женихът по правило трябва да се държи срамежливо.Към обед гостите се разотивали,а младоженецът се чувствал свободен и никой нямал право да го похити и да иска откуп.На другата сутрин се събирали всички помагачи на сватбата за угощение ,на което прислужвала невестата,която по този начин се запознавала с близките родственици на мъжа си. Източник druzya.com

ШЕРЕФ-АД-ДИН ЙЕЗДИ КНИГА ПОБЕД ЗАФАР-НАМЭ |764| Рассказ о движении пышного поезда (Тимура) к горе Эльбурз. Когда мысли Тимура успокоились от дел с областью русских и черкесов, то он со всеми, подобными небосводу, войсками повернул к горе Эльбурз. В это время гнев и горячность царские, вследствие подозрения, которое в действительности не имело основания, отдали приказание убить эмира Осман-и-Аббаса, и такой предводитель погиб из-за подстрекательства нескольких подстрекателей-клеветников (цвет). В намерении покорить неверных знамя, мир завоевывающее, направилось на Буриберди 34 и Буракана, 35 который был правителем народа асов. На этом пути находились леса. Вырубив деревья и проложив дорогу, (Тимур) оставил эмира Хаджи-Сейф-ад-дина при обозе, а сам с целью джихада взошел на гору Эльбурз. В горных укреплениях и защищенных ущельях у него было много стычек с врагами веры и во всех делах победоносное войско (его), согласно обещанию “поистине наши войска будут победителями", 36 одержало победу, многих из тех неверных, предав мечу джихада, отправили в огонь геенны,, разорили их крепости, и милостью судьбы для победоносного войска стала несметная добыча из имущества неверных. Возвратясь победоносно оттуда после похвальных трудов и с бесчисленной добычей, (Тимур) остановился в высочайшей орде. Эмир Хаджи-Сейф-ад-дин, остававшийся при обозе, устроил пир и задал |765| царское угощение 766| Рассказ о походе Тимура на крепости Кулы и Тауса и другие. Тимур, снова оставив обоз, двинулся оттуда к крепости Кулы и Тауса. Они также принадлежали к племенам обитателей Эльбурза. У тамошних жителей были крепости и укрепления на вершине горы, и пройти туда было чрезвычайно трудно, вследствие высоты их, которая была так велика, что у смотревшего мутился глаз и шапка валилась с головы, в особенности крепость Тауса, которая лежала на третьем уступе горы, как гнездо, хищной птицы, на такой вышине, что пущенная стрела не долетала до нее (цвет). Тимур вызвал несколько находившихся в победных войсках его человек из племени мекритов, которые в ходьбе |767| по горам были так ловки и искусны, что заберутся в любое место, куда только серна может забраться, и приказал им искать и исследовать дороги к той крепости. Они, согласно приказаниию, занялись отыскиванием места, где можно взойти и спуститься по той горе, но сколько ни ходили и ни смотрели, совсем не нашли ни одной дороги, по которой можно было бы добраться до этой крепости. Разрешающий трудности ум его величества бросил луч размышления на это дело и после внимательного обсуждения (его) приказал сделать несколько высоких лестниц, привязать их одну к другой и, поставив их на первый уступ горы, нескольким храбрецам забраться по ним наверх, втащив лестницы, поставить на второй уступ, взойти наверх, снова втащив, поставить на третий уступ горы, на котором находится крепость. Те храбрецы, простившись с жизнью и обнажив мечи, один за другим взобрались но лестницам. Другая группа смельчаков, решившись пожертвовать жизнью, наверху той горы опоясалась канатами, концы канатов прикрепили к вершине горы и с огненными мечами спустилась до места, находившегося против крепости. Оба отряда согласованно сверху и снизу нападали (на крепость). Сколько ни бросали (из крепости) стрел и камней и сколько ни гибло храбрецов, другие верующие смельчаки, благодаря счастливой судьбе могущественного Тимура, храбро принимались за это дело (цвет). |768| Жители крепости, видя эту небесную и земную беду, сверху и снизу спускающуюся и поднимающуюся, оробели и растерялись. Храбрецы победоносного войска овладели таким образом этой крепостью и умертвили множество людей из племени Иркувун, 37 которые были в ней (цвет). Взяв в плен Кулу и Тауса, которые были предводителями той крепости, они убили их. Оттуда победоносное знамя двинулось к крепости Пулада, в которой укрылся Утурку, один из старших эмиров Джучиева улуса. По дороге они один день провели в местности Балкан. Там было столько меда, что воины брали его столько, сколько хотели. Откочевав оттуда, они благополучно отправились (дальше). Чтобы вызвать предлог, (Тимур) написал Пуладу письмо и отправил его |769| с братом Утурку. 38 Содержание письма и послания таково: “Пришли Утурку, укрывшегося у тебя, если же нет, то я приду с бесчисленным войском, которое все состоит из львов, поражающих врагов". Когда это письмо пришло к Пуладу, то он из-за уверенности в неприступности своей крепости ответил: “У меня хорошо защищенная крепость и средства для войны приготовлены; Утурку нашел у меня убежище, и пока (у меня) душа будет в теле, я его не выдам и, пока смогу, буду защищать и оберегать его". Когда этот ответ дошел до Тимура, у него вспыхнуло пламя царственного пыла. По дороге туда был такой густой лес, что от множества деревьев и сплетения ветвей туда с трудом проходил (даже) быстрый ветер. Было издано высочайшее повеление, и войска, подобные судьбе, прорубив лее на три фарсаха, проложили путь и, подняв знамя похода, прибыли туда. Крепость находилась в чрезвычайно недоступном ущелье, и тамошние жители, заняв вход в ущелье и отрекшись от жизни, отчаянно начали сражаться. После многих усилий победоносное войско одолело их и, овладев крепостью, мечом джихада уничтожило многих из этих заблудших. Утурку бежал и ушел в ущелья горы Эльбурз. Победоносное войско Тимура разграбило и сожгло дома их и взяло бесчисленную добычу. В это время кто-то принес известие, что три отряда неверных, убежав, взошли на склон горы и стоят (там). Тимур двинулся против них, и войска, |770| подобные судьбе, вступив в бой, взяли их в плен и сожгли всех этих обреченных в ад. С правого крыла мирза Мираншах прислал известие: “Мы гонимся за Утурку и вошли в горы Эльбурза в местности Абаса". 39 Тимур благополучно выступил в поход, прошел через перевалы и ущелья горы Эльбурза и расположился в Абасе. В этом месте, схватив и связав, Утурку привели ко двору Тимура, и был издан приказ, чтобы его в оковах держали в заточении. Победоносное войско, ограбив многих жителей этих мест, под сенью победного знамени отправилось назад и прибыло в высочайшую орду (цвет). Могущественный Тимур со всеми победоносными войсками несколько дней пробыл в Баш-таке и окрестностях его. http://www.vostlit.info/Texts/rus3/Serefeddin/frametext3.htm

ЛЕТОПИСЬ ПО ТИПОГРАФСКОМУ СПИСКУ В лѣто 6907 , марта въ 17, в Великое говѣние, преставися великая княгини Мариа Семенова Ивановича, наречена въ мнишескомъ чину Фетения, и положена бысть в монастырѣ у святаго Спаса. Тое же весны, маиа въ 15, преставися великая княгини Мариа Семенова Лугвенева в Литвѣ, въ Мстиславлѣ, дщи великого князя Дмитреа, и привез оша ю на Москву, и положена в новой церкви каменей, в Рожествѣ Богородици. Тое же осени князь Семенъ Дмитреевичь Суждалский прииде ратию к Новугороду к Нижнему, а с нимъ царевичь Ентякъ с тысячею Татары. Людие же затворишяся в городь, а воеводы у нихъ бяху Володимеръ Данильевичь, Григорей Володимеровичь, Иванъ Лихирь. И бысть имъ бой с ними. Татарове же отступиша отъ города и паки приступиша, и тако по три дни бьахуся. И много людей отъ стрѣлъ паде. И посемъ миръ взяша крестьане и кресть целоваша, и Татарове по своей вѣрѣ даша правду, что имъ никоторого зла не творити христианомъ. И потомъ Татарове створиша лесть и роту свою измѣниша и пограбиша всѣхъ хрестьанъ, нагыхъ пущаша. И князь Семенъ глаголаше: "Не язъ створихъ лесть, но Татарове, а не язъ воленъ в нихъ, а с нихъ не могу". И тако взяша градъ, октября 25, и быша ту двѣ недѣли, дондеже услышаша, что хощеть на нихъ князь великый ити ратию, и побѣгоша къ Ордѣ. Князь великый слышавъ се и събравъ рати многы, пославъ брата своего князя Юрьа Дмитреевича, а своихъ старишихъ бояръ и силу многу. Онь же шедъ и взя градъ Болгары Великие, градъ Жукотинъ и градъ Казань и градъ Керменчюкъ и всю землю ихъ повоева и много Бесерменъ и Татаръ побиша и повоевавъ 3 мѣсяци и възвратися с побѣдою. http://hbar.phys.msu.ru/gorm/chrons/tipograf.htm ПОВЕСТЬ О ЧЕСТНОМ ЖИТИИ БЛАГОВЕРНОГО И БЛАГОРОДНОГО И ХРИСТОЛЮБИВОГО ГОСУДАРЯ ЦАРЯ И ВЕЛИКОГО КНЯЗЯ ВСЕЯ РУСИ ФЕДОРА ИВАНОВИЧА, О ЕГО ЦАРСКОМ БЛАГОЧЕСТИИ И ДОБРОДЕТЕЛЬНЫХ ПРАВИЛАХ И О СВЯТОЙ ЕГО КОНЧИНЕ. ПИСАНО СМИРЕННЫМ НОВОМ, ПАТРИАРХОМ МОСКОВСКИМ И ВСЕЯ РУСИ Теперь же к слову хочется помянуть и другие его царские достохвальные деяния, да не предано будет словесному забвению то, что достойно памяти. При жизни незабвенного отца его, благочестивого царя и великого князя всея Руси Ивана Васильевича, бывало так, что нечестивые булгары, живущие близ русских рубежей по реке, именуемой Волгою, с давних пор вторгались в пределы Русского государства и много зла творили православным христианам, нападая на них и захватывая людей и добычу. Год за годом шла эта война, подобно речной быстрине текла кровь православных. Многих нечестивцы перебили, других увели в полон, подвергая различным мучениям. В 7061 (1553) году царь и великий князь всея Руси Иван Васильевич, видя богомерзкое нечестивцев ожесточение, устремился на них с большими силами и город их стольный Казань взял, всеми землями казанскими завладел, несметное множество нечестивых булгар истребил, избежавших же плена всех под свою царскую десницу покорил. Спустя немногие годы после этого похода царь и великий князь всея Руси Иван Васильевич божьею волею отошел к господу, и Российского царства скипетр, как и прежде сказано было, принял достохвальный сын его, благочестивый наш царь и великий князь всея Руси Федор Иванович. Нечестивые же булгары, гордыней бесовскою обуянные, опять посягают на православный народ и, вступив в русские пределы, по обыкновению своему уводят большой полон. .......... торгшись в их область и захватив толпы пленников, воинство благочестивого царя с божьей помощью в сражениях одолело нечестивцев; множество их пало от мечей. Воочию узрев храбрость и неукротимую решимость христолюбивого воинства и собственную погибель, булгары вскоре изъявили благочестивому царю рабскую покорность. Царь же и великий князь всея Руси Федор Иванович повелел в их стране много своих крепостей построить, и с той поры и доныне благодаря царскому благоразумному управлению все земли булгарские в полной покорности и в рабском послушании под его царскою десницей пребывают. http://old-ru.ru/08-50.html ДЖУВЕЙНИ "ИСТОРИЯ ЗАВОЕВАТЕЛЯ МИРА" 224| Рассказ о покорении Булгара, страны асов и Руси. Когда каан (Угетай) во второй раз устроил большой курилтай и назначил совещание относительно уничтожения и истребления остальных непокорных, то состоялось решение завладеть странами Булгара, асов и Руси, которые находились по соседству становища Бату, не были еще окончательно покорены и гордились своей многочисленностью. Поэтому в помощь и подкрепление Бату он (Угетай) назначил (следующих) царевичей: (сыновей Тулуя) Менгу-хана и брата его Бучека, из своих сыновей Гуюк-хана и Кадагана и других царевичей: Кулькана, Бури, Байдара, братьев Бату-Хорду и Тангута — и несколько других царевичей, а из знатных эмиров (там) был Субатай-бахадур. Царевичи для устройства своих войск и ратей отправились каждый в свое становище и местопребывание, а весной выступили из своих местопребываний и поспешили опередить друг друга. В пределах Булгара царевичи соединились: от множества войск земля стонала и гудела, а от многочисленности и шума полчищ столбенели дикие звери и хищные животные. Сначала они (царевичи) силою и штурмом взяли город Булгар, который известен был в мире недоступностью местности и большою населенностью. Для примера подобным им, жителей его (частью) убили, а (частью) пленили. Оттуда они (царевичи) отправились в земли Руси и покорили области ее до города М.к.с. 12, жители которого, |225| по многочисленности своей были (точно) муравьи и саранча, а окрестности были покрыты болотами и лесом до того густым, что (в нем) нельзя было проползти змее. Царевичи сообща окружили (город) с разных сторон и сперва с каждого бока устроили такую широкую дорогу, что (по ней) могли проехать рядом три-четыре повозки, а потом, против стен его выставили метательные орудия. Через несколько дней они оставили от этого города только имя его, и нашли (там) много добычи. Они отдали приказание отрезать людям правое ухо. Сосчитано было 270 000 ушей. Оттуда царевичи решились вернуться. http://sites.google.com/site/istoriabezskazok/Home/kazahi/dokumenty/sredne/dzuvejni ШЕРЕФ-АД-ДИН ЙЕЗДИ КНИГА ПОБЕД ЗАФАР-НАМЭ |460| Рассказ о выступлении Тимура на войну против Токтамыш-хана и об одержании победы при помощи божией. |461| Так как злая судьба, которую непреложное перо начертало на челе несчастий и бедствий, привела Токтамыш-хана к тому, что он, забыв все милости и попечения Тимура, отважился на неблагодарность, то он собрал со всего улуса Джучи, доставшегося ему лишь благодаря помощи и содействию Тимура, огромное войско. Счих: “Из русских, черкесов, булгар, кипчаков, аланов, (жителей) Крыма с Кафой и Азаком, башкирдов и м.к.с. 15 собралось войско изрядно большое". С такою неподдающеюся счету армией, превосходившей число древесных листьев и дождевых капель, в конце 790 г. (= 11 I — 30 ХII 1388), соответствующего году крокодила, в начале зимы двинулся он против Тимура. Когда последний узнал об этом, то с войском самаркандским и кешским выступил из столицы, раскинул ставку в Сарардже и разослал тавачиев для сбора и вызова победоносных войск по всем странам и краям (своих) владений............. http://www.vostlit.info/Texts/rus3/Serefeddin/frametext2.htm Руски летописи може да се четат тук http://www.lrc-lib.ru/rus_letopisi/Novgorod/contents.htm http://www.russiancity.ru/books/b61.htm

Забрави само нещо Кавказко - пелазго- урартско