Пандора

Имено,възникването и разпространението на повечето хаплогрупи е много древно,а освен това изследванията тепърва ще се развиват,така,че според мен е некоректно да се правят някакви първоначални изводи.

Може би си прав,но ми се струва,че българинът се е променил и не знам какво точно е останало от "родовата" култура ,особено ако го сравним с народи които са я запазили и до днес.

Значи може да се каже - сдобий се с жена ,за да се сдобиеш с лампа Обикновено се смята,че българите също са индивидуалисти,но наистина американците са свръх Оставам с впечатление,че американците неистово искат да докажат,че именно тяхната култура и цивилизация са върхът в развитието и някаква мания да показват уж изостанали общества,но май само показват че има и друг начин за организация и оцеляване

А на мен не ми става ясно,къде в цялата каша се изгуби скитското..... "Британские генетики Брайан Сайкс и Стивен Оппенгеймер утверждают, что гаплогруппа R1b не имеет отношения к индоевропейскому заселению Западной Европы и происходит от палеолитического (доиндоевропейского) населения Иберии. Взгляды Сайкса и Оппенгеймера получили широкое распространение в Европе благодаря написанными им популярным бестселлерам о генетической истории Европы. С другой стороны, подобный взгляд на происхождение R1b сталкивается с непреодолимыми противоречиями. Последующие исследования установили, что разнообразие субкладов данной гаплогруппы увеличивается по мере движения на восток, что скорее говорит о восточном происхождении данной гаплогруппы.[5] Ряд современных генетиков полагают, что R1b зародилась в Центральной[6] или Западной Азии.[7]" http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D1%80%D1%83%D0%BF%D0%BF%D0%B0_R1b_%28Y-%D0%94%D0%9D%D0%9A%29

Удини Удини са един от най-древните кавказки народи,които се самоназовават уди,ути и днес наброяват около 10хил.души.За първи път се упоменават от Херодот .Следващите гръко-римски автори ги локализират обикновенно в северо-западната част на каспийското крайбрежие,северно от р.Кура.Плиний Старши ги нарича скитско племе.Арменските средновековни източници фиксират удините в наханг Утик.В VIII в. заедно с албанците попадат под арабско владичество,а от XIв. със заселването на огузски племена протича и тюркизация.При идването на руснаците в Кавказ удините компактно живеят в Шекинското ханство: с. Варташен, Варданлы, Баян (днес в Огузски р-н), с. Нидж (днес в Кабалински р-н), с. Киш (Шекински р-н). В селата. Бум, Солтануха, Мирзабейли и Мухлугувак живеят мюсюлмани самосъзнаващи се като азербайджанци,но помнещи удинския език. На територията на древен Утик и Арцах се съхраняват отделни селища на техни потомци - с. Кырзан, современен Таузски р-н и в Арцах - Карабах, с. Сейсулла, Гасанкала.През 19в са събрани в две селища Варташен и Нидж. Удините никога не са имали национално училище.От 1994г се прави опит удински език да се въведе като чуждестранен по 1 час ежедневно по програма на Азербайджански педагогически институт.Възрастното население е триезично – удински,азербайджански,арменски.Докато във Варташен тече силна арменизация на удините,то в Нидж ,въпреки че удините носят арменски фамилии,считат се близки с арменците,но често дори не знаят арменски език.В 80-те години на 19в селската администрация била следната: старшина,трима помощници – православен,еврей,азербайджанец ,селски съд - православен,еврей,азербайджанец и двама григорианци,писар – арменец. Нидж се дели на мехелле,на чиято база са организирани съветските колхози.Удините нямат аристократични родове и до идването на руснаците плащат данъци на арменската църква и шекинския хан.Земеделските терени получавали по жребий в условно владение или аренда.Някои арменци от Карабах,удините разглеждат като арменизирани удини и техните паметници като древноалбански. Жилището е от нухински тип ,разпространено и сред азербайджанците.Вертикалното разделение на жилището следва тристепенния модел на света: цокъл – долу,женско,тъмно,камък,помещение за животните;жилищна част – среда,свое,за човека,глина смесена със слама,подът задължително е глинен,чердак – горе,чуждо,за копринени буби,продукти и др.,слама,подът може да е глинен. Вътрешната част на дома е структуриран по следния начин: кръгло огнище в средата /женско,тъмно/ - квадратен отвор на покрива над огнището за дима/мъжко,източник на светлина/.Първоначално домът се осветявал единствено от това отверстие,прозорците се появяват по-късно.Не е характерн опозицията огнище – сакрално място.Сакралното място се намира извън дома – в църквата в центъра на селището или в мехалле и така наречения оджах – свято място извън селището,като например: "оджах"на св. Георги; около с. Нидж: "Кемрат оджах", "Джотари оджах", "Ялогитяни оджах"; около с. Бум: "Булун оджах",свещенната гора при църквата свЕгише около с.Варташен. Хлябът се пече в пещ намираща се в лятна кухня в специална пристройка.Удините поддържали огъня в огнището през деня и нощта.По-късно откритото огнище бива сменено с камина в една от стените. Обичаи При раждане за облекчаване на болките разчупват хляб на две над главата на родилката.За предотвратяване на действията на митологическия персонаж Нал,под възглавницата поставят кинжал или чесън.Новороденото се къпе всеки ден.До осмия ден от раждането родилката се храни от отделни посуда,до 40 ден за момчета и 48 за момичета на майката не се разрешава да меси хляб,да излиза на вратата,а детето да се изнася извън дома.Кръщаването се извършва на 8 ден,при болест и по-рано.Ако детето умре некръстено му се отрязва главата/ за да не се съживи/.Кърменето може да продължи до 7-8-та година. Сватба(лашкой, каскIо).Когато има много кандидати за невестата ,тя избира от поставени на поднос вещи на младежите.Годежът се извършва в дома на жениха и той дарява брата на невестата с подарък – тапак.Между годежа и сватбата трябва да измине един годишен цикъл,по-рано до 4 години.Извършва се събиране на сватбеното облекло на невестата от дарове на жениха имащи отношение към различни годишни дати и природни цикли.Както и при други кавказки народи сватбата започва едновременно в дома на невестата и жениха и се изпраща шествие за невестата..Ролята на младоженеца/бег/ и невестата в свадбата е пасивна.Участници в тържеството са :кръстник – хачбаба ,разпоредител - тойи баши,свита на младоженеца,ергени – макары,свита на невестата - йэнга,пазител на реда – ясоул,отговорници за продуктите – чардагчи.В първия етап откупват невестата от чичото по майчина линия,а майката я връчва на кръстника и който я предава на жениха.В дома на жениха,братът на невестата препятства нейно предавене на младоженеца. Сватбата започва петък вечер,когато роднините на жениха са поканени ,като в знак на поканата получават ябълка.Както у жениха ,така и у невестата се събират всички участници в тържеството и роднините.В дома на младоженеца младежите от неговата свита колят животно – бик,върху плуга,с кръвта му се намазват част от сватбените дрехи на жениха и невестата и се завързват на възел.Окървавения плуг поставят до огнището.На следващия ден сутринта се извършва бръснене и къпане на младоженеца в медна вода. Женихът, хачбаба, тойи баши, свитата застават с лице на изток .В Ръцете си разпоредителя държи меден съд с три горящи свещи.Майката завързва на младоженеца червена кърпа на шията.,а гостите го даряват с пари и кърпи. Когато шествието идващо за невестата пристигне,нейните роднини препречват пътя пред вратата и искат откуп.Майката на невестата завързва кръстообразно кръстника на жениха с две големи копринени кърпи и го дарява с бродирана кърпа.Тримата – майката,жениха и кръстникът си разменят ябълки.Свитата на младоженеца стреля по нишан закачен на ябълково дърво.Следва угощение.Невестата обикновено е покрита с бяло покривало чадира,а поясът и е сложен от брат и.Тя целува огнището,а кръстникът извежда младоженецът и невестата ,които се държат за кърпа.Следва венчаване в църква. Когато отново се върнат в дома на жениха,неговите роднини даряват младоженците с подаръци.На входа ги посрещат родителите на жениха носещи три свещи.Братът на невестата и пречи и се мъчи да изтръгне кърпата от ръцете на младоженеца.Невестата маже с масло от чаша опорната греда на портата и преминава под кръстосани кинжали.Невестата стои зад специален параван,който се маха след 6 месеца.Отново угощение, за свитата на младоженеца задължително овен или четвърт от бика.На третия ден след брачната нощ,невестата измива краката на роднините на младоженеца ,след което в тяхно присъствие не се крие зад параван.На осмия ден родителите на невестата могат да дойдат на гости и да поканят младоженците да ги навестят.Невестата трябва да избягва старшия девер,свекъра и др. до 10-15 годиния, в още по-стари времена цял живот. Източник: Удины.Игор Кузнецов Още снимки http://www.flickr.com/photos/shanidze/sets/72157603394811556/with/2096423532/ http://www.udins.ru/index.php?option=com_datsogallery&func=viewcategory&catid=2&Itemid=54&lang=ru

Във Волжска България е съществувал град Нохрат "Бытуют также паремии, где встречаются "хазарская казна" ("хазар хазнам бармы?' - "что у меня хазарская казна есть что ли?) и "копейка нохрат" (в Волжской Булгарии был город Нохрат и "нохратами" назывались арабские, булгарские или русские мелкие монеты);" Хазарские истоки в кумыкском фольклоре Аджиев Абдулхаким Нохрат - город серебряного коня http://www.gazetart.su/articles/162_25498/63890/ и още за етимологията,понеже не съм лингвист,не мога да определя кое от всички предложения е вярно,просто попаднах на това мнение "Вятка - правый приток р. Камы; свое начало берет в Ярском . районе Удмуртской Республики. Самый крупный приток р. Камы Вятку татары называют Нократ, Нократ Иделе, удмурты - Ватка-Кам, марийцы - Вине. Большая часть ученых (А.А. Спицын, А.И. Попов, М.Г. Атаманов и др.) считала и считает, что р. Вятка получила свое название от удмуртского племени "вад" (вод). В свою очередь, этноним вод/вад восходит к удмуртскому зоониму "вад" 'выдра'. Что касается татарского названия Нократ, то в литературе по этому поводу существуют две версии. По первой Нократ (Нукрат) означает "серебряная река"(80:7). Однако слово "нокра" ("нокрэ") считается персидским, где отсутствует конечный согласный звук "т". По-узбекски "ну-кра" 'серебро', по-новоуйгурски "нокрэ" 'серебряный слиток'. В чувашском языке "нохрат" означает однокопеечные серебряные монеты." Историко—лингвистический анализ топонимов елабужского уезда http://all-referats.com/diploms/diplom-36956.html

В карачаево-балкарски къабхан 1. прич. от къабаргъа кусающий, жалящий, клюющий; победивший 2. 1) победи­тель 2) выигрыш || выигрышный

Някои наистина заради "грозното настояще" , но други просто си обичат да си се ровят в миналото.. Вероятно това е някаква даденост или лудост у човека да се взира напред или назад зад хоризонта.А иначе не само у нас,но и по света се намират разни люде дето си извеждат генеалогията чак от шумерите просто - родова памет.Убедена съм,че въпреки глобализацията винаги ще има поне един човек ,който ще си задава въпроса: Кои сме ние? или Откъде дойдохме? и ще търси отговора..

След Кейт надеждите им са съвсем оправдани.. Правят си англичаните от време на време реклама и събират туристите

Може би точно в това е проблема - задължителен норматив за всички.Може би образованието трябва да е доста по-раздвижено.Информацията е огромна ,така или иначе немогат я натъпка за 11-12 години.Както казваше една учителка на моя син малко перифразирано - "ние сме тук за да ви покажем как да изучавате нещо "....А който има желание се образова цял живот

Абсолютно е несигурен - просто едно мнение така и така я има темата,да ги има всички в комплект Почти същото като постоянно течащата магическа кипчакизация на иранските племена из евразийските степи

Излишната употреба на чуждици разбира се не е желателна и зависи от конкретния човек,но пък наистина знаенето на езици дава много възможности За съжаление само познаване на езици няма да ги направи мислещи.Цялото образование трябва да се пренастрои към това да бъде дадена свобода и да се изисква едновременно сами да формулират мисли и идеи,а не само да преписват чужди такива.

Възможное и да е така,но все пак числовите стойности са доста различни,а хаплогрупата G2 ,която е преобладаваща при дигорците и иронците,обикновенно се свързва с автохтонното кавказко население.

То хубаво,че балкарците са осетинци,обаче генетиката показва друго общество Ирон - G2a - 47.6 , J2a +J2a2+J2a2b - 19 R1a1 - 4.8 , R1b - 0 общество Дигор - G2a - 63.6 , G2 - 6,0 ,J2 - 18,2, R1a1 - 0.8 , R1b - 4,6 докато карачаевци - G2a - 23.2 , G2 - 8,7 , J2 - 11,6 , R1a1 - 27,5 , R1b - 4,4

Още едно предполагаемо значение - разпределящ имущество или дял от нещо "Интерес представляет и имя (титул) гуннского военачальника в «Истории агван» - Чорпандархан [Патканян 1861: 131-133]. В этой связи интересно устаревшее карачаево-балкарское слово даркъан в значении щедрый: «Къоншубуз даркъан адамды, аны себепли эльде сыйы уллуду – Наш сосед щедрый человек, ввиду чего его авторитет в нашем селе очень высок» [КМТАС I 652]. Интересно, что карачаево-балкарская форма даркъан близка по форме и значению к каракалпакскому darqan ‘свободный, привольный’ [Дыбо 2007: 118]. Сюда же нужно понимать, примыкает и якутское darxan ‘важный, почтенный’ [Там же]. Нет ли здесь древнейшей связи с носителем этого звания (кар.-балк. даркъан) - человеком, имевшим право распределять имущество, добытое в набеге? Ведь «щедрым» мог быть только тот, кто обладал рядом привилегий и занимал определенное важное положение в общине. Нет сомнений, что здесь мы имеем дело с тремя случаями (кар.-балк., якут., ккалп.) не только одной древнейшей формы, но и древнейшего (более примитивного, простого) значения этого слова. В логической связи с этим находится и чувашское torxan ‘имя собственное; привилегированное сословие; компонент ряда имен сверхъестественных существ’ [Дыбо 2007: 118]. " НАСЛЕДИЕ СКИФОВ, САРМАТОВ, АЛАН И ГУННОВ НА КАВКАЗЕ.А.А.Глашев

За съжаление на тоз език не мога да чета De Cosmographia Ethici libri tres (1853) http://www.archive.org/stream/decosmographiae01pertgoog#page/n208/mode/2up

А не може ли например да се извърши някаква симбиоза между земеделие и скотовъдство,по-рано и в Средна Азия например?

Това също може да е интересно Касимовско ханство

Ето гледната тачка на Църквата http://days.pravoslavie.ru/Life/life5054.htm

За еничарите както и да е,но княза с чалма малко чудно ми се вижда.Защо да имитира турците 1425-1453г - рано ми се вижда.Ако има някаква мода ми се струва да идва от Ордата,но техните шапки са май по-скоро островърхи. http://ig2.mirtesen.ru/images/upload/20814789842/big.jpeg http://forum.turan.info/showthread.php?t=3370 Може би чалмата е от Бухара

Намерих тук в един лезгинско-руски речник това: СУР I (-у, -а, -ар) могила; сурун могильный; къаблама сур могила с нишей. СУР II старый (о предмете); сур тар старое дерево; сур чIем старое масло; сур хьун ветшать, гнить. СУР III золотистый, жёлто-коричневый (о каракуле). СУР IV съедобная трава с вес-лообразными листьями и с горьким запахом, напоминающим лук.

Според мен също е важно не само това,че деца днес се отглеждат трудно,а и усещането за липса на переспектива за тях в бъдещето - какво е то,ако икономиката и общото развитие е в застой.За човека с традиционна родова психология този въпрос е ясен - какъвто е бил дядото,такъв се очаква да бъде и правнука. Ето в Русия също има демографска криза,но в определени етноси http://news.rambler.ru/9455670/?utm_source=livejournal&utm_campaign=sharing&utm_media=sharing

Вярно,че това са митове и легенди но все пак - на руски понеже на английски ми е трудно да търся "Теперь о потомстве Эбера по всей Ирландии. От него идут Дал Кайс, Дал Кейн, Делбна, Северные Десси, Дал Мескорб, Дал Матрах, Уи Дердуйб, Катрайге, Эйле, Туат Туйрбе, Эоганахты из Кайсиля, из Айне, из Лох Лейн, из Райтлинн, из Гленнамнах, из Ара, из Рос Айргид, Лемнайг из Шотландии, Эоганахты из Дурлас Айртир Клиах. Вот все потомство Эбера. Шесть королев потеряли они к тому же в ту пору - Буан, жену Биле, Дил, дочь Миля, что погибла вместе с Донном, Скене, иначе Деллсайре, жену Аморгена Глуингела, сына Миля, от которой и пошло название Инбер Скене. Умерла его жена вместе с Иром, а жена Ира вместе с Муиртемне. А еще погибла Фиал, жена Лугайда, когда узрела наготу своего мужа, купавшегося в Инбер Фейле, отчего и пошло это название. И тогда отправились шесть вождей на юг, а семь с Эримоном на север, и власть над югом досталась Эберу, а над севером - Эримону. Пошли на юг Эбер Финн, Лугайд, сын Ита, Этан, сын Уйкке, Ун, сын Уйкке, Кайхер и Фулман. На север пошли Эримон Эбер, сын Ира, Аморген, сын Гостена, Сетга, Собайрке, Сурге. Так сказал об этом Ройгне филид, сын Угайне Великого, когда спросили его о брате Мале, сыне Угайне: " http://www.fbit.ru/free/myth/texty/raznoe/kzahir_t.htm А тук се споменава богиня Domnu "Irish epics contain many episodes of the struggle between the Children of Domnu, representing darkness and chaos, and the Children of Danu, representing light and order Moreover, the “Children of Domnu are never completely overcome or eradicated from the world. Symbolically they are the world. The conflict is between the waters of heaven and the base reality of world.” http://www.orderwhitemoon.org/goddess/Danu.html "Domnu - Queen of the heavens, Goddess of sea and air, sometimes a God" http://www.fortunecity.com/bally/dublin/115/deities.html

Моля,няма защо Да,да хобитите ги очакваме с нетърпение,само да не се окажат зелени човечета