Frujin Assen

Трафопост е била в по ново време. Сега вече не е де. Но надписа Нюследжиница, тежките метални капаци и фасадата са от преди 1944. А цялата сграда е май още от турско. Един склад от ония години.

Предлагам ви малко снимки от една интересна сграда в Карлово. Питал съм, ама никой не можа да ми каже що за сграда е. Вижте и вие, пък дано разберем.

Не разбира се. Защото тези иначе съвсем невинни снимки се тълкуват от западните медии като дявола евангилеето. Примерно човека дето е легнал да си почива на камъните, искат да се изтрие, защото се опасяват, че може този човек да го пишат умрял. Дотолкова доколкото севернокорейските власти не могат да заповядат на западните медии нито какво да пускат като коментари, нито имат възможност да отговорят на коментари които считат за неправилни, единственото което могат да направят е да ограничават журналистите. Специално за всички пропуснали този епичен репортаж. Същото което правят западните журналисти, но с обратен знак.

Снимките са много интересни. Повечето от тях са съвсем безобидни. Направи ми впечатление доста често споменавания израз "да се изтрият, защото за тях може да се направи негативен коментар". Например човека който събира трева. Това аз го виждам почти всеки ден, хората си берат трева за кокошки, зайци, патки и прочее. Но когато вместо "човек бере трева, най вероятно за домашните птици" сложат коментар "хората в корея са толкова бедни, че ядат трева" с подтекст "за това са виновни гадните комуняги", напълно ги разбирам.

Денят на победата над Япония не сложил точка в боевата кариера на най добрия танк от ВСВ-Т-34-85. Военната му кариера продължава в различни ъгли на света и до ден днешен. Танковете Т-34 са взели участие в гражданската война в Китай 1946-1950, Корейската война 1950-53, Унгарсия 1956, арабо израелските войни, ред военни конфликти в Африка, отразяването на десанта на бригада 2506 в залива на свинете през 1960, военните действия в Югославия. В Афганистан са използвани като закопани неподвижни огневи точки от съветските войски. По състояние от 2013 Т-34-85 остава на въоражение в Босна-5 машини, Виетнам-45, Гвинея 30, Гвинея-Бисау 10, Йемен 30, КНДР неизвестен голям брой, Република Конго няколко бройки, Куба 400, а шаситата за модернизация на други машини, Лоас 10, Мали 21, Намибия малко машини окачествени като небоеспособни през 2010, Ангола 58, Мозамбик -неизвестно, Того-неизвестно. Войната в Корея. Както е известно съюзниците си поделили по рвно Корея-по 38 ия паралел. В северната част с руска помощ се установил комунистическия режим на Ким Ир Сен, а на юг останали окупационни американски части, и съответно режимът бил про американски. Практически войната била неизбежна, но комунистите се подготвили за нея значително по добре. Бронетанковите части на Северна Корея били сформилани през 1945, като първи станал 15 и танков учебен полк, на въоражение в който стояли американски леки танкове М3 Стюарт и средни М4 Шърман (получени от Китай), а също и 2 танка Т-34-85, доставени от СССР заедно с 30 офицери танкисти които обучавали корейските танкисти. Командир на бригадата бил Ю Куонг Су, корейски танкист служил в РККА през ВСВ. През май 1949 полка бил разформиран, неговия личен състав станал част от новията 105а танкова бригада. До октомвре всичките 3 полка (107 и, 109 и, 203 и) на бригадата били напълно укомплектовани с Т-34-85. Във всеки полк имало по 40 машини. Около 20 машини се числили в 208 и учебен полк, а останалите в новите 41, 42,43,45 и 46 танкови полкове (по същество отделни танкови батальони с около 15 машини във всеки) и в 16 и 17 танкови бригади (реално полкове с по 40-50 машини). На фона на съветските танкови армии през 1945 , 258 машини Т-34-85 не са особено впечатляващи, но през 1950 това били най многочислените и което е по важно най добре подготвените танкови сили, с най съвременна техника в цяла Азия. Например в южнокорейската армия нямало нито един танк, а американците имали само някоалко роти леки танкове М24 Чафи, и при това в състава на окупационните сили в Япония. В 5 часа на 25 юни 1950 тридесетичетворките на 109 танков полк пресекли 38ия паралел-започнала Корейската война. Планинския характер на полуострова препятствал масираното използване на крупни танкови маси, затова танковите полкове действали не в бригаден състав, а се придавали на пехотните дивизии. Главният удър се нанасял към Сеул. Много войници от пехотата на южняците никога не били виждали в живота си танкове, а тези които били виждали и даже умеели да се борят с тях много скоро се убедили в безполезността на 57 мм оръдия и 2,36 дюймовите оръдия с които разполагали. Все пак с подръчни средства и тежка артилерия през първия ден в боевете при бродовете на Имджив южняците успели да подбият 11 Т-34-85 от състава на 107 полк, но това никак не повлияло на изхода на боевете. Страхът от танковете много бързо се разпространил и още на 27 юни танкистите от 107 и 109 полкове заели изходни позиции за щурм на Сеул. Столицата на Южна Корея била превзета на следващия ден. Последващото им придвижване било задържано от взривените мостове на река Хань, които били възстановени едва на 3 юли. На 5 юли северняците за пръв път се сблъскали с американците - 33 танка Т-34-85 атакували позициите на 24 пехотна американска дивизия. Американците се опитали да удържат танковата атака с помоща на 105 мм гаубици и 75 мм безоткатни оръдия. Оказало се, че бронята на Т-34 уверено държи фугасните снаряди на 105 мм гаубици, а 75 мм безоткатки само драскали бронята. Артилеристите имали само 6 кумулативни снаряда за гаубиците с които подбили 2 танка, но тоава не повлияло и първия бой бил спечелен от корейците. За да спрът стремителното северняшко настъпление американците спешно прехвърлили войски от Япония. Първото бронетанково подразделение прехвърлено в Корея било рота А от 78 тежки танков батальон. Първият танков бой между Т-34 и М24 се състоял на 10 юли. Два Чафи били подбити, а Т34 нямали загуба, макар американците да имали преки попадения. На другия ден американците американците загубили още 3 машини, като отново показвайки пълна безпомощност. Подобно начало не могло да не деморализира американските танкисти. В края на юли рота А дефакто престанала да съществува, от 14 танка оцелели само два, като за това време те не успели да подбият нито един Т-34. През август в Корея били прехвърлени още две роти Чафи, на което командирите не се зарадвали, предвид пълната им безпомощност като противотанково средство. Първите чувствителни загуби Т-34 понесли, когато американците започнали да използват 3,5 дюймови супербазуки. За пръв път това оръжие било използвано в боевете при Теджон на 20 юли, когато с него унищожили 2 танка Т-34. Общо в боевете за Теджор танкистите от 105 бригада загубили 15 танка, 7 били подбити с базуки и 5 от авиацията. Сякаш след падането на Теджон войната ей сега ще завърши, но не се получило. Танковите части-основната удърна сила на Ки Ир Сен имали минимални бойни загуби, няколко от мини, няколко от базуки, други от авиацията, всичко безвъзвратни загуби не повече от 20-25 Т-34-85. Въпреки това в началото на август в състава на 105 бригада останали всичко около 40 боеспособни Т-34-85, останалите били разхвърляни по цели боен път от 38 ия паралел до Теджон поради аварии и недостиг на резервни части. На това пречела и практически господстващата американска авиация. Американските летци не преуспели в унищожаването на танкове, но затова успешно пречели на подвоза на гориво и резервни части, а и северняшките тилови служби не работели особено добре. Мощен заключителен танков удар не се получил. На 13 август при атаката на град Тегу 105 бригада загубила около 20 Т-34-85, половината които били боеспособни. Останалите машини били разпределени между пехотните части и взели участие при безплодните опити за пробиване на отбраната при Пусанския плацдарм. На 17 август Т-34 за пръв път срещнали достоен противник-танковете М26 Пършинг от 1ва бронирана бригада на морската пехота. Екипажите на Т-34 приели Пършингите за добре известните им Чафи и самоуверено влезли в бой, за което си и платили, 3 танка били подбити от 90 мм оръдия на М26. От този момент хода на танковите боеве се променил коренно. Работата даже не била толкова в появата на достоен противник, колкото в промяната на стратегическата ситуация. Северняците били обучени да водят настъпателни действия при маневрена война, а сега се налагало да водят позиционна борба с подготвена отбрана и да я прегризват малко по малко. Налагало се също да влизат в единоборства с достоен противник, при което станало явно превъзходството на американските танкисти. През септември по периметъра на плацдарма се установило равновесие, американците имали леко преимущество в жива сила, а съотношението в танкове било около 1 към 1 (около 40 танка имали американците и приблизително толкова и северняците). Северняците не можели да пробият американската отбрана, а американците смятали, че масиран удър ще доведе до неприемливи загуби. Стоварването на морски десант при Инчхон позволил на американците да излязат от стратегическата безизходица. От Инчхон се откривал пряк и кратък път към Сеул. В района на столицата имало всичко 16 Т-34 от 42 механизиран полк, с необстреляни и слабо обучени екипажи и около 10-15 танка от 105 бригада. В боевете на 16-20 септември били унищожени практически всички Т-34. Показателно е, обаче, че те били унищожени не толкова от Пършингите и Шърманите които имали американците, а от базуки. Събитията в корейската война се завъртяли на 360 градуса. Ако по рано северняците стремително се придвижвали мачкайки всичко на своя път, то сега това направили американците. Започвайки с август 1950 количественото превъзходство преминало на американска страна. В края на 1950 те имали 1326 танка от които 138 Чафи, 679 М4А3Е8 Шерман, 309 М26 Пършинг, и 200 М46 Патън. Северняците имали всичко около 300 Т-34-85. По нататъшния ход на корейската война е известен към октомври американците стигнали до китайско-корейската граница, където във войната се намесили китайски войски, които изтласкали американците до 38 ия паралел. Мао Цзе Дун помолил Сталин да му помогне не само с техника, но и с регулярни части от съветската армия и особено с танкови части. Сталин не стигнал дотам, но предал на китайците лицензионното производство на Т-34-85. След тежки боеве през зимата на 1950-1951 към април 1951 линията на фронта се стабилизирала, и макар войната да продължила до края на 1953 танковите боеве отишли в миналото. Според американски данни за цялата война имало 119 танкови боя, като едва при 24 от тях участвали по повече от 3 танка от всяка страна. Това били именно и танковите дуели характерни за войната.

F-5 бил конструиран като лек палубен изстребител за ескортните самолетоносачи останали от ВСВ и които не могли да експлоатират по големите Крусейдъри. Обаче, когато самолета бил готов, вече било прието решение тези самолетоносачи да бъдат снети от въоражение. Така самолета останал напълно ненужен. Флота не искал машина с радиус едва 300 км, а ВВС искали или специализирани прехващачи за ПВО, или тежки изстребители-бомбардировачи носители на ядрено оръжие. Такава е била американската концепция преди Виетнамската война, в нея място за леки фронтови маневрени изтребители нямало място. А на европейците точно по това време им бил нужен именно лек фронтови изстребител за замяна на остаряващите сейбъри. Просто за европа основната заплаха не били съветските бомбардировачи с ядрено оръжие, а фронта който ще тръгне към ла манш. Не им трябвали и тежки изтребители носители на ядрено оръжие, което те нямали. Те искали лек свръхзвуков самолет способен да води маневрен бой и да хвърля обикновенни бомби. При това 1 Работата по земни цели била даже по важна от въздушния бой. Това било продиктувано от използването на авиацията в западните разбирания. За тях авиационната поддръжка била жизнено важна "танкове с танкове не воюват". И поради това било задължително фронтовия изстребител да е и изстребител-бомбардировач. Такава била стратегията им още от ВСВ. Поради това F-5 бил повече ударен, отколкото изстребителен. А в СССР било обратно, там имало ясно разделяне между изстребители и штурмовици. Руските изстребители следвало да завоюват превъзходство във въздуха и с нищо друго да не се занимават, това също било опит и наследство от ВСВ. Поради това МиГ-21 бил практически чист прихващач. 2 Бортовата РЛС в края на 50 те била все още скъпа и капризна играчка, а необходимостта от нея на фронтови изстребител била съмнителна. Французите например веднага натъпкали своя Мираж с всичко възможно, защото смятали да го използват и за стратегически прехващач. В резултат на това той станал доста по скъп, капризен и сложен за обслужване отколкото F-5A и МиГ-21. Ето в такива условия се появил F-5. Той бил един от трите основни фронтови изстребителя второ поколение. Те били подобни. Около 10 тона МиГ-21 по лек (по малко гориво и оборудване), а Мираж по тежък (повече оборудване). Боен радиус 300-800 км в зависимост от натоварването. F-5A бил с най слабо БРЕО, като въобще нямал РЛС, но бил и по евтин и прост в обслужването. Той не можел да развива 2М, нито ставал за прехващач, но на околозвукови скорости бил най маневрения. След 10 години, в края на 60 те (Виетнамската война), американците "изведнъж" осъзнали, че им трябва лек маневрен изстребител. САЩ решили да изчакат бъдещия F-16, но европейците и други страни не желаели да чакат. Тогава снабдили F-5 с РЛС, по мощен двигател, подобрили крилото, така се появил забележителния F-5E Тигър ІІ, който в близък маневрен бой бил истински убиец на "напълнелия" МиГ-21 и появилите се междувременно самолети от трето поколение МиГ-23 и Мираж Ф1. Разбира се, самолетите от трето поколение можели да водят далечен ракетен бой, но това не било решаващо преимущество и въобще третото поколение и у французите, и у руснаците не се получило успешно. Прочее и у американците също-в опитите си да построят на една база както ударен самолет, така и изстребител те се провалили, F-111 бил нелош бомбардировач, но отвратителен изстребител, който така и не пуснали в производство. А вече през 80 те, когато на базата на F-5E бил изработен F-20, който претендирал на 4 то поколение вече не се получило, всички искали новия F-16. В четвъртото поколение (разработка през 70 те, в масово производство през 80 те) вече нямало как да се произведе лек изтребител в рамките на 10-15 тона. 17-18 тонните F-16 и МиГ-29, това са леките изстребители на четвъртото поколение. При това F-16 е по скоро удърен, отколкото изстребител, а МиГ-29 прехващач с малък радиус на действие. Същата ситуация която била и по рано с F-5A и МиГ-21 от ранните серии. В края на 80 те било подменено оборудването (поколение 4+ МиГ-29М и F-16 блок 52), получил се многоцелеви изстребител но вече с тегло 20-22 тона. Обърнете внимание, в края на 80 те от лекия изстребител се изисквало да води маневрен бой, плюс това което можел през 60 те тежкия F-4 Фантом (многофункционалност, 800 км радиус, 5 тона товар), да това било постигнато но в килограмите на Фантома. А за 10 тона италианците и бразилците на базата на 4 поколение през 90 те успяха да построят штурмовика АМХ. Радиодалекомер в носа, сайдуиндъри, 3,5 тона натоварване, 500 км радиус. Ето ви почти дословна реплика на МиГ-21 Ф13 от 90 те, само където не развива свръхзвукова скорост. Масата по принцип е интегрален показател-колкото повече тежи самолета, толкова повече и умее. В петото поколение на леките изстребители вече се изисква радиуса на тежкия F-15 (1300 км) и крайсерска свръхзвукова скорост. Получили се Рафал и Еврофайтър. Това е първото поколение при което имаме нарастнали възможности с съвсем малко нарастване на теглото (до 24 тона). Шведите обаче успели да построят изстребителя Грипен от 5 поколение с тегло 14 тона. Той струва 50-60 милиона долара, срещу 80 милиона за Еврофайтър и Рафал. При това Грипена няма свръхзвукова крайсерска скорост, радиуса е едва 800 км и натоварването е по малко.

Арабите побеждават Византия, не защото са силни, а защото Византия е слаба. В този смисъл, едва ли ромеите биха се справили толкова бързо и безапелационно с лангобардите и славяните. Иран навярно би се възстановил като мощна сила достатъчно бързо. Колкото до България, както се знае, балканите са разорени напълно и лишени от население. Да, византийската реконкиста върви добре, НО, само в области близки до центровете, в Елада, ромеите така и не сколасват за Македония, Сърбия или Мизия. Дори и да приемем, че военно успеят да победят славяните твърде скоро, биха се сдобили с огромно число славянски поданници, които трябва да интегрират. В този смисъл българите все едно щяха да бъдат поселени в Мизия като федерати. Може би, дори щяхме да си имаме и държава. Работата е там, че именно България спира хазарите, тоест имало е за какво да ни ползват. В РИ ромеите имат добри отношения с хазарите, но това е, защото помежду им стои България. Ако имаха пряка граница, едва ли отношенията щяха да бъдат толкова приятелски. Така става примерно с аварите. Няма съмнение, че Византия би натискала папата, който естествено би се обърнал за помощ към франкския крал. В италия щеше да бушува една доста кървава франко-византийска война. И тъй, към година 700 имаме Византия, разкъсвана от монофизити и правословни, със силни сепаратистични тенденции в Сирия и Египет. Възраждаща се Персия и покорени балкани в които живеят федератските Славинии, и федератската България, противостояща на хазарите стигащи чак до дунава. Границата е със слаби славянски племена в далмация и отслабващия аварски хаганат. Разривът между православни и католици би се състоял значително по рано поради директния сблъсък между франки и ромеи в Италия. Почти съм уверен, че маджари и печенеги значително по рано биха си пробили път към панония и мизия, може би още в края на 8 век. По това време там агонизира аварския каганат. В РИ франките не се и опитват да го завладеят, но в алтернативката на юг минава византийската граница. Може би ромеите вече отново биха започнали да имат проблеми с възраждащата се Персия и с монофизитите в Египет.

Първо, по онова време рисунките са лукс, а цветните рисунки са вдигали цената неимоверно. Нека така да го кажа, рисунките обикновенно са изгъзица за богатите читатели които могат да си платят. Ако приемем, че става въпрос за билколечение, и рисунките поясняват текста, то защо в книгата има несъществуващи растения? Нито един професионалист, който акуратно си пише рецепти и дози с шифър не би си позволил да си рисува небивалици и фантастики.

Ако си добър знахар или билкар няма да рисуваш картинки на несъществуващи растения.

Варлорде, това да си добър билкар, или добър ... какъвто и да било, не те прави добър художник. Точно защото ботаническата част е явно измислена, си мисля, че е за заблуда. Автора очеизвадно се е правел на интересен, карайки читателите да мислят, че той владее недостижими за тях знания за непознати на тях растения. И въобще, така ли се крият знания? С огромни подробни и добре оцветени рисунки. Та и да не се усетят хората четейки текста, да видят картинките. Ако съм билкар и си пазя тайните, последното което ще нарисувам е растенията които ползвам.

Да се пише може и на стара хартия, но мастилото ще е свежо нанесено, дори съставът му да е тогавъшен. Поне така си мисля. Друго не мога да си обясня. Някакъв човек знае нещо. Което иска да скрие. И си измисля собствен език, на който записва това знание. Обаче кой ще го чете? Само той? Ако е някаква "производствена тайна"-да кажем, че една четвърт от книгата е истинска, останалото глупости за заблуда, то тези знания следва да се споделят. Какъв е смисълът от книга, която криеш, а същевременно я разказваш на тоя и оня заети в производствения процес. Значи, не се бои собственика на книгата да разказва съдържанието и, но се бои да не попадне в чужди ръце.

Отново се почва предположение, върху което се прави още едно предположение, върху което друго... Първо, не е ясно как е възникнал живота, дали е създаден на земята, или е привнесен от метеорити. Ако приемем, че е възникнал на земята, то имаме негово повторение на Марс... обаче. Уикипедията, така да го кажем "официалното мнение" казва. http://bg.wikipedia.org/wiki/Произход_на_живота Нямаме доказателства как е възникнал живота. Само теории, които за момента не са доказани. Ако се докаже, че на Марс е имало живот е нещо съвсем друго. Край! Финита ла комедия. НО (винаги има но) В момента се доказва единствено, че на Марс е имало същата супа която я има и в земните океани. Обаче, както вече казах-за момента изобщо не е доказано, че от тая супа се е пръкнал живот. Най интересното е, че дори на Марс да открият живот цирка ще продължи, защото живота на Марс може също да е възникнал в океана, и също да е привнесен от метеорити. Имам усещането, че някой учени много силно искат да докажат, че Бог няма, религията е опиум за народа и прочее. Засега те побеждават, но едно от нещата които не могат да докажат е как е възникнал живота. Много им се иска, да докажат, че това е съвсем случайно, и един от гираните от който носят вода е Марс. Все си мисля, че това е отново политическа поръчка, която има малко общо с науката. Поръчка на либералните кръгове, чиито най общи послания за абсолютна и тотална свобода във всяко едно отношение. И платените от тях учени са се юрнали да доказват че Бог няма, живота е възникнал случайно, всичко е от днес за утре и като така-всеки има абсолютна свобода, без каквито и да било задръжки.

Ято я трансмисията поставена в танка.

В японския флот. Ей сега почвам превода, само да науча първо японски).

Комикс от 30 те за живота в японската армия. Японската армия в Китай

Вече съм давал примера с един депутат който в миналия парламен си смени групата и за благодарност получи заем от 3 милиона лева, право да построи фотоволтаичен парк и договор за изкупуването на тока над пазарни цени за 20 години напред. Къде е тук икономиката? се пита в задачата

Енергийна борса няма да има, защото правителството вече се е договорило да изкупува скъпия зелен ток и скъпия ток от американските марици на преференциални цени, по големи от пазарните в пъти за 25 години напред. Държавата не може да го складира тоя ток в буркани, а трябва да го продава на пазара. Истината е, че дори да внасяме ток, то той отново ще е в пъти по евтин от зеления. Ако въведат борса никой няма да купува скъпия зелен ток. Разбираш ли сега, че това което говориш може да е правилно, но няма да стане. Да ти дам пример. Аз примерно решавам да си купя ток от АЕЦ Черна вода в Румъния, защото ми е по евтин от зеления. Въпрос, а какво ще го прави държавата зеления ток, който вече е купила на преференциални цени (доста над пазарните) ако аз откажа да го купя?

Перкунас, кой те излъга, че им е изтекал срока? Специално 3 и 4 могат да работят още десетилетия. Само да припомня, че първите АЕЦ построени в Англия (да не търся сега кога точно, но някъде втората половина на 50 те) все още си работят. Ремонтират, модернизират и айде пак в строя. Енергийна борса няма да се въведе, защото енергията от перките и слънцето е 7 ПЪТИ по скъпа от тази на АЕЦ. Посочете ми идиот който ще я купува.

Некакъв шанс. Говорих с един познат, който работи в тази индустрия (а познавам и други хора), като съм ги питал, съгласни са в едно-нашите "специалисти" са големи само на думи. Реално от училищата излизат неграмотници, които извършват най ниския дял програмиране-писачи на код. Та фирмата където работи се занимава с производство на различен хардуер, охранителни системи най вече. За да работят им трябва или купен или собствено разработен софтуер, ама разработен от най началото. Въпросния софтуер, макар и специализиран е сравнително прост. Та според него-единици са българите които могат от самото начало да захванат да пишат-защото нямат елементарната основа, после нямат и практика. Това за българите дето са голямата работа е остатък от комунизма, българите наистина са били топ програмисти, но само в социалистическия блок, и само защото нашите служби са крали здраво от запад (което също си е постижение де).

Оригинала https://www.youtube.com/watch?v=SNLsmh_otYs

Леките фронтови изстребители второ поколение -МиГ-21 разработен от ОКБ Микоян и многоцелевите самолети F-5 Фрийдом Файтър производство на фирмата Нортроп са достойни за книгата на Гинес. Създадени горе доло по едно и също време, тези машини са произведени в рекордно голямо количество и също рекордно голям брой държави са ги приели на въоражение по различно време. Изстребителите МиГ-21 в различни модификации са построени около 10160 машини и са закупени от 49 страни по света. Първият прототип полита през 1956, а първата серийна машина полита през 1958. Самолета F-5 е произведен в 3800 бройки, и е стоял на въоражение в над 20 страни по света. Първия прототип полита през 1959, а серийното производство започва през 1960. Последните серийни модификации на тези самолети МиГ-21 бис (първи полет 1971 в серийно производство от 1972 и F-5E Тигър ІІ първи полет 1972, в серийно производство от 1973 се считат за най добрите изстребители второ поколение, оптимизирани за водене на въздушен бой. Те и днес стоят на въоражение в многого страни по света и се модернизират и до ден днешен. Тези самолети са станали най масовите и разспространени изстребители в света МиГ-21 бис в количество 2030 машини и намиращ се на въоражение в над 20 страни и F-5E Тигър ІІ построен в количество 1170 машини намиращ се на въоражение в 26 страни. Въпреки дългата си кариера тези самолети не са се срещали в широкомащабни войни, ако се изключи войната между Сомалия и Еритрея-но в този случай са били по важни качествата на летците, а не толкова на техниката. Както е известно, през втората половина на 50 те се провела революция в самолетостроенето, която позволила да се строят машини със скорости 2 пъти по големи от тази на звука, височина на полета над 20 000 метра, а също да се снабдят с РЛС и управляеми ракети въздух-въздух. Това променило коренно възгледите за използването на авиацията и най вече на изстребителите. Останали в миналото маневрените въздушни боеве-така наречените Дог файт (кучешки боеве). Участници в тях били самолетите МиГ-15 и F-86 Сейбър (северна корея) или израелските самолети френско производство Ураган и Мистер ІV и египетските самолети руско производство МиГ-15 бис и МиГ-17Ф (във войните в близкия изток през 1956). Съгласно новата концепция борбата за господство във въздуха се свеждала до скоротечни дуели протичащи на голямо отдалечение и високи скорости. Победител в такива дуели ще се окаже самолета чието РЛС захване по отдалеч врагът и чиито ракети са по съвършенни- тоест чист прехващач. При проектирането на самолети второ поколение основно внимание се отделяло на следните характеристики-максимална скорост и височина на полета, снабдяване със съвършенно БРЕО (Бордово Радио Електронно Оборудване) и мощно ракетно бомбово въоражение. В САЩ през 50 те били разработени многоцелевия изстребител F-4 Фантом и изстребител-бомбардировачите F-105 Тъндърчиф, а също скоростните прихващачи F-102 Делта Дагер и F-106 Делта Дарт. Американския F-104 Старфайтър бил единствения разработван като лек фронтови изстребител, но и той бил оптимизиран за прихващач на високи скорости и голяма височина. Той бил трудно управляем на ниски скорости и при кацане, и така се произвеждал по скоро като класически прихващач или многоцелеви изстребител-бомбандировач. Самолета F-5А Фрийдом Файтър се разработвал като евтин и прост изстребител бомбардировач, с ограничени възможности за водене на въздушен бой. Предполагало се, че той ще се използва преди всичко за удъри по земни цели. В СССР поели по подобен път. Прихващачите Су-9 и Су-11 били типични високоскоростни височинни прихващачи. По лекия и евтин МиГ-21 поначало бил по скоро маневрен фронтови изстребител, който запазвал качествата си на прихващач. С времето модификациите на МиГ-21 "наддали" на килограми и се превръщали все повече в прихващачи. Все пак, маневреността била съхранена в голяма степен, макар да било поставено мощно БРЕО и въоражението да се усилило (първите варианти на МиГ-21 носещи всичко 2 ракети въздух-въздух били наричани по частите шеговито "гълъбите на мира"). За пръв път в мащабна война се срещнали руски и американски машини във виетнамската война. За пръв път в бой се срещнали МиГ-21 и F-4 в бой на 23 април 1966. За западните експерти било шокиращо, че по слабо въоражените и с по примитивно БРЕО руски мигове успешно се борят с мощните фантоми и тъндърчифове. За периода от 1966 до 1970 средно загубите на американците към руските машини били в съотношение 3 към 1. Дори старите МиГ-17 успявали да се борят успешно с претоварените американски самолети. Оказало се, че БРЕО не гарантира далечно откриване на врагът, руските самолелети летели ниско, на фона на земята и били трудно откриваеми, а веднъж доближили американските машини, вече нямало измъкване. Американските прихващачи били слабо маневрени, особено на ниски скорости, претоварени с резервоари и бомби и пилоти неподготвени за маневрен бой. Отгоре на всичко ракетите се представяли много зле на малки разстояния, а оръдия не се монтирали, защото се считало, че са безполезни (прочее руснаците също нямали оръдия на своите прихващачи, включително МиГ-21). По резултатите от боевете във Виетнам били забелязани следните закономерности -на етапа на сближение скоростта рядко превишава 1,5 мах, независимо, че самолетите могат да развиват по големи скорости -маневрирането започва от 1,5 до 0,9 мах и завършва на скорости близки до минимално възможните -летците се стараели да водят бой на скорости от 0,9 до 0,7 мах, тъй като в този скоростен диапазон самолетите са максимално маневрени. -височината била от 9000 до 1500 метра, независимо, че самолетите поддържат до 20 000 метра таван -общата тенденция била към по ниски височини и скорости, тъй като там американските самолети ставали вяли в управление -продължителността на боя била между 2 и 6 минути Американците се заели сериозно за работа и разработили мерки за поправяне на ситуацията. Сред мерките били-увеличаване маневреността на самолета, по добро въоражение (спешно върнали оръдията в подтелни контейнери-прочее същото направили и руснаците), по добри ракети, по мощно БРЕО. Най важни за маневреността се явяват тяговъоражеността. Това означавало, самолета да може да ускорява колкото се може повече и по бързо при всякакви ситуации, така че или да може по бързо да се сближи с противника, или съответно да избяга от пусната ракета и ли да напусне боя. -натоварване на крилото. Това е подемната сила която реализира крилото, тя дава възможност за по голям ъгъл на атака и ъглова скорост Щателните изследвания позволили новото поколение самолети на САЩ тежкия F-15 и лекият и евтин F-16 да са избавени от недостатъците на своите предшественици чистите прихващачи. Техния руски отговор били съответно Су-27 и МиГ-29. Паралелно се модернизирали и вече съществуващите машини. Руснаците на своя МиГ-21 бис прибавили кигограми във вид на по мощно БРЕО, по мощно и повече оръжие (повече ракети и оръдеен контейнер) и по мощен двигател. Самолета загубил част от маневреността си, но пък стал по боеспособен. Опитите на американците да произведат маневрен Фантом (F-4E) довели до частичен успех, самолета имал отлично БРЕО, добро оръжие и тяговъораженост, но си оставал недостатъчно маневрен, сложен в управление и скъп. Далеч по голям успех имала модернизация на F-5 който поначало бил един от малкото маневрени самолети. Конструкцията претърпяла редица изменения-фюзелажа бил удължен и разширен, увеличен бил размаха и площтта на крилата, увеличени били наплавите, увеличени били въздухозаборниците, увеличили площтта на задкрилките, управлението на предкрилките и задкрилките станало автоматично, било увеличено горивото, поставили радар в носовата част, нов по мощен двигател. В резултат теглото се увеличило с тон. Обаче, въпреки увеличеното тегло новия самолет имал по голяма скорост, далечина на полета, скороподемност и по добра маневреност. Освен това по лесно се и управлявал. Сега вече, основната му задача били въздушни боеве, а не удари по наземни цели. В началото на 70 те в авиобаза Невис-Аризона била сформирана учебната ескадрила Агресор. Задачата и била обучение на изтребителните пилоти от ВМС и ВМФ чрез имитация на самолетите на вероятния противник. В тази ескадрила F-5E играел ролята на МиГ-21, тъй като били от едно поколение, с близки скоростни и маневрени характеристики. В тази ескадрила попаднал и МиГ-21 Ф-13 заловен от евреите в арабо-израелските войни. Висока оценка получили високата маневреност и скороподемност, устойчивостта и лесното управление, лесната и не изискваща много грижи експлоатация. Били отбелязани и вродените му недостатъци-малък радиус на действие, елементарно БРЕО и слабо въоражение. В края на 70 те американците се сбобили и с МиГ-21 бис, който обаче вече бил сравняван с F-16 от ранните модификации. Разработката на F-5E не била тайна. Американците широко рекламирали машината, доколкото имали намерение да я екпортират в много страни. Разчетните летно-технически данни, описание на конструкцията и системите се публикували в специализираната преса далеч преди самолета да влезе в производство. Тази информация не предизвикала особен интерес сред съветските специалисти. Общото мнение било, че това е евтин, нелош свръхзвуков самолет, имащ средни летно-технически данни. Считало се, че той ще отстъпва на МиГ-21 бис по максимална височина на полета, скороподемност, тяговъораженост, натоварване на крилото, но ще го превъзхожда по радиус на действие, тегло на въоражението и по съвършенно БРЕО. След края на войната във Виетнам през 1975 виетнамците заловили като трофеи много американска техника, в това число и авиационна. Много било предадено на СССР, в това число и изтребител F-5E, чисто нов произведен в Палмдейл Калифорние през предходната 1974. Първоначално тя била базирана на летище Чкаловское, където била фотографирана, а след това отправена в базата на НИИ на ВВС в Ахтубинск. За изучаване на машината била формирана специална инжинерно-техническа бригада. Заключението, след обстойно изследване било, че самолета има високи качества, било отбелязано -Лесно и просто наземно обслужване и предполетна подготовка -Удобен достъп до агрегатите на самолета при ремонт -Лесно зареждане с гориво -Удобно обслужване на въоражението -Добър обзор от кабината, нейния комфорт, удобно разположение на лостовете и приборите за управление Самолета можел да се подготви за повторно излитане само за 1 час което мило значително по малко време отколкото който и да било друг свръхзвуков самолет. Разказва изпитателя Кондауров, за изпитанията през 1976/7 година. Първото изпитание на самолета беше ход на скорост по пистата. Тази предпазливост беше продиктувана от непознаването на самолета и неувереността ни, че можем правилно да го експлоатираме. Седнах в кабината и първото което ми направи впечатление, беше неговото удобство. Всичко най важно беше на видно и лесно достъпно място, а всичко друго беше удобно събрано на отделни панели. Спирачките бяха на педали, което при нас се практикуваше само на тежките бомбардировачи. Включих двигателя и управлението и веднага предна стойка се удължи и самолета навири нос. От удивление казах на глас "Ох майко"-наистина ли не можеха да минат без това на този малък самолет? У нас подобно нещо имаше само на тежкия атомоносен бомбардировач на Мясишчев и някой тежки опитни машини за да се намали разбега за излитане. Дадох газ и пуснах спирачките, самолета се носи по пистата, увеличавам скоростта и разбирам-двигателите са слабички, а крилото е малко-ето защо са решили така да вдигнат носа при излитане. Намалявам оборотите и изведнъж нещо издрънча в предния колесник. Цялато носова част се затресе и самолета започна да играе наляво на дясно. Помислих си-само да не съм счупил фатално колесника, че няма резервен. Отнех оборотите и внимателно спрях. Оказа се, че се е счупил един болт, който е пробил цилиндъра, колелото беше неуправляемо и се въртеше на 360 градуса. Оказа се, че причината е нашата писта, тя беше нормална за СССР, но за американеца явно дупките, парчетата бетон и фугите между плочите се оказаха в повече. След като полетяхме на него и снехме данни, пристъпихме към учебни боеве с МиГ-21 бис, който пилотирах аз, а американеца пилотираше Николай Стогов. Резултатите бяха шокиращи за всички. От 18 боя, МиГ-21 загуби всичките. Изтисквах от самолета всичко което мога, но без значение какво правех, на втората минута американеца ми беше в опашката и "стреляше" по мен. Оказа се, че на скорости под 750 км/ч МиГ-21 не можеше да удържи претоварването и правеше много по широки виражи, а F-5E имайки механизация на крилото се задържаше и успяваше да маневрира. Оказа се, че механизацията на крилото победи тяговъоражеността. Историята във Виетнам се повтаряше с обратен знак. По тежкият и мощен МиГ-21 бис губеше от по лекия и маневрен F-5Е. Какво да правим? За такива резутати никой няма да те похвали. Тогава преставителя на фирмата Микоян предложи-Дайте да го сравним с МиГ-23М. Но това не е правилно-възрази генерал полковник Гайденко, началник на бригадата по изучаване на американеца, те са от различни поколения. Въпреки всичко учебните боеве се проведоха. Аз пилотирах МиГ-23М. Резултата беше не шокиращ, а направо скандален. След 5-6 минути мъчение американеца ми влизаше в опашката. Като един от най опитните летци получих право да не се съобразявам с правилата за експлоатация. Насилвах двигателите с риск да си взривя, ръчно намалях стреловидността на крилата доколкото е възможно, изтисквах всичко от машината и от себе си рискувайки да се разбия-нищо не помогна. Бавно но уверено американеца ми влизаше в опашката. След тези боеве насъпи мъртвешка тишина. Актове за боевете с МиГ-23М не бяха съставени, самолетите били от различни поколения, а и въобще, задачата на МиГ-23 съвсем не била да се бие със старичкия F-5. Нас със Стогов ни изпратиха да докладваме в Москва в ЦНИИ-30, занимаващ се с перспективните проблеми при развитието на авиационната техника. Въз основа на тези изпитания беше съставена паметка за летците на МиГ-21 в Сомалийско-Етиопската война. В нея се предписваше МиГ-21 да стреля от далеч и ако не успее да улучи в никакъв случай да не започва маневрен бой, а да бяга на пърна скорост. Минаха години и се появи Су-25 който имаше спирачки на педалите и "маневрено" крило. В кабината на МиГ-29 може да се види много от идеологията на кабината на F-5E, а нашите МиГ-29 и Су-27 са самолетите с най добрата аеродимака в света. Уроците от F-5E бяха научени. https://www.youtube.com/watch?v=hEPCTCVp0X0

Честит праздник на всички християни. Да сме живи и здрави и всичко най добро. Христос Возкресе !

Щъркелите на комина на старата Българска роза. Карлово пролетта на 2014.

http://bg-zamunda.net/torenti Нека да изгледаме филма, и пак ще си поговорим-доколко в последните десетилетия се пази природата-ама реално, не на прикъзки.