Поправено и удължено издание, работата продължава. Това е чернова по своята същност, ще има промени разбира се.
БЪЛГАРСКО КОНГО
В средата на 19 век Австро-Унгария започва да се интересува от колонизация на Африка. Тя дава картбланш и средства на младия аристократ принц Август фон Сакскобурггота. През 1865 е основана австрийската африканска компания, която започва да се занимава с колонизация. Благодарение на усилията му, са колонизирани части от Африка по течението на р Конго. След смъртта на принц Август през 1881, ръководството на компанията е поето от синът му Фердинанд който се заема с голям ентусиазъм за работа. Благодарение на самолюбието му, на конференцията в Берлин през 1884 той успява да постигне признание и свободната държава Конго е призната за негова лична собственост.
Докато празнува този си успех той е намерен от българската делегация и избран за български княз. Ето така България се сдобива с една голяма колония Българско Конго (в РИ )Белгийско Конго).
Първоначално връзките с българско конго са слаби, понеже се използват чуждестранни кораби за превоз, но през 1896 в България се създава океански флот, който бързо се разраства и поема грижата за редовни рейсове между Фердинанд град (столицата на Българско Конго) и Варна.
Укрепването на българската власт там среща определени трудности поради малкия брой на квалифицирания персонал нужен за работа в добивната индустрия която става водеща в икономиката на колонията. Впоследствие, със заселването на все повече българи започва и бурно развитие на селското стопанство. Българските селяни получават огромни участъци обработваема земя която обработват било сами, било с помощта на конгоански работници. Съвсем скоро обаче конгоанците са признати за по лоши работници от българите и започва преселване на български селскостопански работници, които получават големи помощи от държавата. Поради тази причина от 1897 започва да се изпълнява програма за колонизация. На преселниците в Българско Конго се дават големи привилегии поради което притокът на заселници е значителен и към 1914 достига (да го кажем примерно 30 000 души). Освен столицата Фердинанд град по големи градове са Нова София, Медковец (до големите медни мини), Воден (на река …), Нови Преслав и Ново Търново и накрая Вазовград наименуван на първия военен окръжен управител генерал Вазов.
От 1887 до 1894 Българско Конго е със стария си статут лично владение на царя, но през 1894 е обявен за военен окръг и там започва настаняване на значителни части от българската армия които да осъществяват ефективен контрол над тази територия. Първоначално разработката, добива и износът на суровини се намира в ръцете на армията.
Първоначалната съпротива на негрите предизвиква в българското общество разнопосочни реакции. От една страна българите наскоро освободили се от турско робство не желаят да се видят в ролята на поробители. От друга страна положението на местните негри е дотолкова жалко, че няма как да не предизвика желание да им се помогне на тези хора.
Друг аспект на ситуацията е поведението на самите негри. Те нямат нищо против да търгуват и да признаят българската власт за да извлекат облаги, но от друга това не ги спира да крадът, убиват и дори изяждат българските колонисти.
Официалната пропаганда гласи, че на първо време трябва да спасим негрите от самите тях и да ги изведем от мрак към виделина. Често се цитират думите на забравих кой как цар Борис извес коравото и непокорливо българско племе от мрак към виделина с помощта на насилие, и засияла християнската благодат.
Неофициално започналия широк износ на руди и други ресурси води до натрупване на значителни суми. Макар че извозването се осъществява с чужди кораби, макар че цар Фердинанд трупа като свое богатство голяма част от печалбите, наистина много финансови средства започват да се вливат в българската икономика.
Към 1897 огромните доходи които получават работещите в Българско Конго привличат там към 50 000 души. Основната част са бедни селяни или амбициозни представители на средната класа дошли с мисълта да забогатеят. Огромните трудности които срещат ги превръщат в закалено и сплотено ядро с месиански идеали. Те са дошли тук за да забогатеят, за да изградят една по добра и справедлива България, да вкарат в правия път местните негри.
В една такава ситуация ролята на армията и редът въобще нарастват неимоверно.
Разбира се в едно такова духовно състояние всякаква съпротива се посреща на нож. Недоволството на местните племена и техните въстания са смазвани веднага. Българската армия не се спира пред нищо за да укрепи властта и да наложи мир. Местните негри са подложени както на идеологическа обработка, противопартизански действия и ако всичко това не помогне, на масови кланета.
Налагането на властта е осъществено в общи линии до началото на 20 век когато местните племена са принудени да признаят надмощието на българската армия.
Спокойствието в колонията започва да привлича все повече обикновенни българи които са привлечени от възможността да получат неограничени количества обработваема земя и държавната помощ за да може опирайки се на собствените си сили да просперират, без да им се пречи.
През 1905 след дълги спорове колонията получава статут на български окръг поради вече значителният брой българи които живеят там. Все пак поради значителните разстояния неговия окръжен управител има много голяма свобода на действие.
Първоначално армията на Българско Конго се състои от наемници, основно набрани в Австро-Унгария и Германия. След като Фердинанд става български княз, той започва да вербува в тази армия и българи. Масовата колонизация започнала в края на 19 век напълно измества германските и австрийските наемници. Ако към 1884 войските настанени в Българско Конго наброяват около 8 000 души немци и австрийци, то към 1897 численността им е вече 4 000 немци и 5000 българи.
Основната бойна единица е батальона включващ 500 души. Освен тях съществуват още артилерийски и инжинерни части. Всичко има 2 артилерийски батальон, 4 инжинерни батальона и 12 пехотни батальона.
През 1912 преди започването на войната в Българско Конго има всичко 12 100 български войници разделени на 21 батальона разпръснати из страната. Тяхното разпределение е следното Aruwimi, Bangala, Bas-Congo, Cateracts, Équateur, Ituri, Kasai, Kwango, Lac Léopold II, Lualaba, Lulongo, Makrakas, Makua-Bomokandi, Ponthiérville, Rubi, Ruzizi-Kivu, Stanley Falls, Stanley Pool, Ubangi,and Uele-Bil.
Освен тях има и 6 опълченски дружини с всичко 2 400 местни българи.
Към всеки български батальон има рота съставена от 200 аскери (африкански войници), разделени на 3 взвода. Във всеки взвод има задължително по 3-5 български офицери и още няколко (понякога липсват) български подофицери инструктори.
Въоражението включва пушки и карабини Манлихер,картечници Максим 47 мм оръдия Норденфелд и 75 мм оръдия Круп.
Освен тях все още съществуват и т.нар. Лъвове на Катанга. Това са 2700 австрийски наемници които са разделени на 6 батальона. От тях 2 са пехотни, а другите 4 са жандармерийски и се използват разпръстнато из цялата страна като полицаи.
Като отделна бойна единица се води и крепостта Бома охраняваща устието на р Конго. Тя разполага с 200 души български гарнизон, батарея от 3 оръдия 150 мм и 9 от 75 мм.
На територията на Българско Конго съществува отделна армейска инспекционна област, чийто командващ се ползва с голяма свобода на действие. През 1914 в българо-конгоанската армия се намират-морски флот в състав … чиято основна роля е да осъществява транспорт на военни материали от метрополията за колонията и обратно. Речен флот в състав … чиято основна роля е да превозва товари и войски по речните артерии на страната и като спомагателна задача да оказва огнева поддръжка на сухопътните сили.
Наличието на голям брой агресивни негри не дава възможност за разселването на българите, а и те не желаят да да имат общо с негрите. Започва създаването на чисто български села и градове. Разбира се, с времето около тях се създават далеч по големи негърски квартали и махали.
Богатата земя, държавните субсидии и традиционното българско трудолюбие създават атмосфера на ентусиазъм и чуство за преуспяване. Благодарение на това към 1915 в Българско Конго живеят около 100 000 българи.
Две конгоански дивизии са създадени през 1910-1912 за да бъдат използвани в балканските войни. Те включват общо 17 500 души от които 178 български офицери и 285 подофицери. Освен тези дивизии, в балканската война вземат участие и 15 колониални батальона, които обаче са включени пряко в състава на българските дивизии.
По време на първата балканска война тези дивизии са стоварени в Гърция и участват в обсадата на Янина където са използвани за прикритие и не водят активни бойни действия. По време на междусъюзническата война са използвани в боевете с гърци и сърби където показват лоша дисциплина, слаба огнева подготовка, несправяне с поставените задачи. През 1914 тези две дивизии са попълнени и усилени и участват в ПСВ на македонския фронт. Там те се използват най вече за инженерни работи, но понякога и влизат в бой. Много от конгоанците показват завидна лична храброст и през 1917 от отличили се войници са формирани два гвардейски конгоански батальона които са включени директно в състава на българската армия (до този момент организационно те са отделени от българската армия).
През 1919 позовавайки се на факта, че Българско Конго не е част от България, а лично владение на царя, колонията си остава българска (лично аз не мога да намеря друг мотив тя да си остане наша, а ако я отнема твърде рано се губи голяма част от смисъла на подобна алтернативка).
След войната в София е издигнат паметник на капитан Георги Крумов (Нгошо Нкрума) който начело на своята рота прикрива отстъплението на голям брой македонски бежанци от сърбите и така ги спасява. След войната Георги Крумов остава в България заедно с голям брой конгоанци. От бившите конгоански войски е формирана трудова дружина (впоследствие полк) които помагат във възстановяването на страната, а дефакто са част от българската армия.
Когато избухва първата световна война в Българско Конго има малко български войници. Общо в българската армия остават около 2500 български войници, мобилизирани са и около 3000 опълченци. През 1915 от страната за европа заминават над половината от лъвовете на Катанга и там остават всичко малко над 1000 австрийци и германци, основно живеещи за постоянно в Българско Конго. Това налага увеличаването на аскерите като към всеки батальон вече има по 2 аскерски роти от по 2 взвода, всеки по човека. Те са използвани преди всичко за полицейски цели. Военните власти в Българско Конго оказват съпротива на англичаните и французите доколкото имат възможност. След няколко битки по границата френските сили от Конго достигат до Фердинанд град, където и българите дават решително сражение. След 14 дневна битка българското командване капитулира. Около 500 българи и 1000 аскери отказват да капитулират и се спасяват в немска Танганика, където воюват чак до 1919.
Между 1915 и 1921 Българско Конго се намира под окупацията на френски и английски войски. Всичко са мобилизирани около 3500 български войници, които разделени на 21 батальона преименувани в отряди продължават своята служба в реформираната армия, по сетне жандармерия. Те изпълняват изцяло полицейски функции, и са лишени от тежко оръжие.
След края на ПСВ Българско Конго е предадено на българските власти едва през 1921 като до този момент съюзниците експлоатират полезните му изкопаеми като част от репарациите. Според Ньойския договор Българско Конго е лишено от армия, тежко въоражение и има право да поддържа единствено жандармерия с полицейска роля.
Първоначално в жандармерията влизат 21 батальона, като всеки от тях е съставен от 2 роти българска пехота (всичко 300 души) и 2 роти аскери (6 взвода, общо 300 души). Освен тях са възстановени и 4 опълченски батальона (общо 3000 души). През 1924 са сформирани и 6 трудовашки батальона, всеки по 400 души.
В административно отношение Българско Конго продължава своето развитие. През 1924 след потушаване на септемврийското въстание е изработен нов план за укрепване на българската власт там. В Конго започват да се преселват комунисти, земеделци, анархисти и други неблагонадеждни елементи. Освен това местните въоръжени сили са подсилвани постоянно с нови военнослужещи от България поради необходимостта да бъдат държани под контрол местните племена.
През 1941 в Българско Конго живеят вече около 150 000 българи.
Българската армия почти не се развива заради тежките клаузи на Ньойския договор. Започналите размирици в страната през 1925 дадоха възможност през 1927 да се сформират 3 мобилни отряда (през 1938 преименувани в бригади), съставени от общо 15 батальона, всеки по 300 души.
Армията на Българско Конго бе възстановена през 1935 като включваше 6 батальона пехота, всеки по 300 души. Към тях бяха присъединени и мобилните бригади.
Когато България се присъединява към пакта в 1941 е дадено нареждане Конгоанският окръжен управител да обяви неутралитет за да не се стигне до окупация на колонията. В София всички са наясно, че силите на българската армия не стигат дори за защита на страната, и поради това дори се мисли за прехвърляне на конгоански части в България. Така де факто Българско Конго обявява независимост във външната политика и военното дело от София.
За Българско Конго заминават политиците англофили. Те молят Чърчил да им осигури подкрепа за да вземат контрола в Българско Конго. Така през април 1941 английски войски окупират Българско Конго за да осигурят властта си там.
Българско Конго се намира под английска окупация от април 1941 до 1947 когато англичаните се изтеглят от страната. През това време са сформирани още 6 пехотни батальона. През 1945 са формирани още 3 батальона и от тях са формирани още 3 бригади.
По този начин през 1947 въоражените сили на Българско Конго наброяват.
Жандармерия 21 самостоятелни батальона (300 българи и 300 аскери във всеки), 6 мобилни бригади (30 батальона пехота всеки по 300 души), всичко 15 300 български войници.
От 1938 до 1941 в България са прехвърлени някой конгоански части, за да укрепят отбраната на България. Разбира се, връзките им с Българско Конго са прекъснати, но те остават верни на България. През лятото на 1941 е сформирана конгоанска експедиционна дивизия, която е изпратена на източния фронт да помага на немците. Дивизията включва един боен и един трудов полк. Реално бойния полк се използва за охрана в тила. Дивизията остава в Украйна през 1941 и 1943, но бива задействана в боевете през 1944. В тях конгоанците показват лоша дисциплина и подготовка, но благодарение на изпратената помощ от няколко български и немски роти успява да се справи с възложените и второстепенни задачи. По настояване на Хитлер дивизията е усилена с български офицери и малко войници. Дивизията участва в Яш-Кишеневската операция, където е разгромена и търпи огромни загуби. Спасилите се от разгрома успяват да пристигнат в Добружа. Там те отказват да свалят оръжие, и оказват яростна съпротива на руските войски да 11 септември 1944. Поради тази причина след идването на народната власт, конгоанската дивизия е заклеймена като състевена от фашисти, предатели на своя народ и подлоги на колониалните български фашистки власти. Част са избити на място, други изпратени в Гулаг и само малцина са пуснати да се завърнат в родината си. Когато през 1944 на власт в България идва БКП се стига до разрив и през 1948 властите в Българско Конго обявяват че не приемат случващото се в България и обявяват Симеон ІІ за цар на Българско Конго. Всички връзки са прекъснати и 200 000 българи в Българско Конго остават без връзка с майката родина.
След края на ВСВ се стига до голям спор за Българско Конго. СССР настоява тази колония да му бъде предадена, но американците отказват.
През 60 те Българско Конго навлиза в кризата на деколонизацията. Обаче местните българи нямащи възможност да се върнат в родината си категорично отказват да се деколонизират. Вместо това през 60те започва бърз ръст на българо-конгоанската армия. Финансова основа за това има, и тя се основава на значителните финансови средства от добива на полезни изкопаеми. Основна помощ във въоръжаването оказва САЩ, за който и се експортират суровините.
През 1945 след края на войната и започналото влошаване на отношенията между София и Фердинандград българските власти се обръщат към англичани и американци с молба да им помогнат в укрепването на армията. Вземат се широки мерки за превъоръжаването. Големият коз на българските власти е наличието на много рудни изкопаеми което гарантира постоянен приток на капитали. Селското стопанство също е във възход и Българско Конго става най големия износител на храни в Африка. От САЩ в 1945-47 са доставени бронетранспортьори М3А1 Скаут всичко 400 броя, 45 броя танкове Шерман, … броя леки разузнавателни бронеавтомобили М8 Грейхаунд, полугъсенични бронемашини М3 във варианти бронетранспортьор, 75 мм оръдие . Доставени са още самоходни 105 мм гаубици М7 Прист, 105 и 155 мм буксируеми гаубици, минохвъргачки /какви и колко/Гаубици М101 калибър 105 мм, М114 гаубица 155 мм. Доставена е много автотранспортна техника. Авиацията разполагаща досега само с леки и учебни самолети е усилена с учебни самолети Тексан които са използвани като ударни и 12 изтребителя Ф-51 Мустанг които също са използвани като ударни.
През 1948 започва ново разгръщане на армията. Мобилните бригади са преквалифицирани в териториални и са увеличени с още 3 бригади. Освен това единия пехотен батальон е преформиран в артилерийски. През 1952 е създадена и т. нар. тежка дивизия в състав 2 моторизирани бригади, танков батальон, артилерийски батальон, разузнавателно щурмова ескадрила. Основна задача на тази армия била да се бори с партизанските отряди на различните бунтовнически групи. Опълчението е развърнато в 9 териториални батальона, като в създалата се ситуация на откъснатост от метрополията те служат като бази за обучение на наборниците.
Регулярната конгоанска армия имала в своя състав както регулярни части, така и ирегулярни местни милиции. Тя също била разделена на териториален принцип и имала в състава си 9 териториални бригади. В състава на тези дивизии влизали по 1-2 регулярни пехотни полка с по 2-3 батальона и нерегулярните милиции. Понеже участват основно в противопартизански боеве тези дивизии се намират под непосредственото командване на генералния щаб, а понякога когато се налага са преподчинявани на командира на тежката дивизия или на командира на някоя българска териториална бригада.
През 50 те ситуацията в Българско Конго се променя. От една страна към страната се насочва голяма вълна заселници от България, бежанци от комунистическата власт, което дава възможност да се усили армията, но от друга съпротивата продължава да се разраства. От 1955 до 1958 се води истинска гражданска война между българските власти и въоражените отряди на партията за освобождение на Конго. Тогава в Конго с пари от София и Москва започва да действа и Конгоанската комунистическа партия която повежда борба против фашистките колонизатори. Годината 1953 е много важна в историята на Българско Конго. Представителите на горянското движение създават свой генерален щаб в Фердинандград и започват да прехвърлят хора от България в Конго където се подготвя създаване на освободителна армия която да освободи българските земи от комунистическото присъствие. Комунистите обаче също не се предават. Чрез богато финансиране от София и Москва в Българско Конго пристигат много комунистически агенти. Опирайки се на старите комунисти, преселени тук от старата власт преди 1944, те организират Българо-Конгоанска комунистическа партия. Установени са тесни връзки с конгоанската освободителна партия и започва подготовка за метеж. Колаборацията с негрите отблъсква по голямата част от местното население от БККП, която остава да съществствува едиствено с помощта на дотациите от София.
Метежът започва през 1955 с призиви за присъединяване на Българско Конго към майката родина и установяване на по справедлив социалистически строй. Елитен отряд съставен от български и руски войници тайно пристигнали в Фердинандград и многобройни местни чети предизвиква вълнения в градът, под чиято маскировка започва щурма на важни обществени сгради. Българската полиция и армия обаче дават сериозен отпор, в градът е обявено военно положение и опълчението е свикано под бойните знамена. С помощта на запасняците пучът е смазан още на четвъртия ден. Тези от комунистите които се спасяват побягват в джунглите и започват партизанска война, която се опира най вече на традиционната негърска съпротива срещу българските власти.
В България започва акция по осветляване престъпленията на фашистките зверове против борческата част от конгоанския народ и прогресивната част от българите живеещи в Българско Конго.
Разбира се, в Фердинандград поглеждат сериозно на метежа и решават срочно да вземат мерки за да противостоят на комунистическата заплаха.
Усилването на армията тръгва по 2 пътя, от една страна се внася оръжие, но същевременно с американска помощ започва изграждане на собствена тежка индустрия и то най вече машиностроителна и отбранителна.
Нова програма за превъоражавене започва през 1957. В нейно изпълнение е закупена много и разнообразна техника.От САЩ са внесени голям брой леки танкове М-24 Чафи които са счетени за по удобни за експлоатация в джунглите. Авиацията е сериозно усилена след вноса на тежките щурмовици А-1. На въоръжение постъпват и изтребители Корсар 8 броя. Значително е усилена артилерията като е обърнато особено внимание на леките САУ, 105 мм гаубици и 81 мм миннохвъргачки на база М3 . Закупени са и … тежки 155 мм САУ М41 от периода на ВСВ. През 50 те се появяват и противотанкови и зенитни части. Първоначално е решено, че противотанкови части не са нужни поради липсата на бронирани машини у противниците. Въпреки това обаче са закупени малък брой 75 мм противотанкови . Те се използват основно за поддръжка на пехотата. Гордостта на противотанковата артилерия са ПТ САУ М18 Хелкет, внесени общо 60 броя. Те са използвани най вече като машини за огнева поддръжка на пехотата подобно на танковете, като се разчита на мощните им 76 мм оръдия. Закупени са и голям брой бронетранспортьори М39. Зенитните части са използвани преди всичко като противопехотни.
През 60 те ситуацията в Българско Конго продължава да се усложнява. Вече съществуват няколко партии които с външна помощ водят въоръжена борба за деколонизация.
Големия коз на българските власти е развитата добивна индустрия която снабдява страната със свежи пари и нежеланието на западните сили да се лишат от тези ресурси и един проверен съюзник против комунизма. Съществуват не малко опасения и от дейността на БККП /Българско-Конгоанска Комунистическа партия/. Поради всичко това продължава вносът на военна техника.
Важна роля в изграждането на въоръжените сили на Българско Конго има създаването на чуждестранната легия. Това е елитна бойна част комплектувана от чуждестранни наемници от европа и америка. /Тук следва организация и въоражение на легията./. Армията разбира се продължава да се развива. Териториалните бригади получават по още един батальон. Същевременно се създава и полково звено, като полка включва по 3 пехотни батальона. Всяка бригада получава артилерийски батальон в който има също зенитна и противотанкова роти. Има също и танкова част (батальон, рота?).Създава се специализирана противопартизанска бригада за действия в джунглата.
Жандармерията също търпи развитие и е превъоражена с тежко пехотно оръжие, 81 мм минохвъргачки, леки 75 мм оръдия и бронетранспортьори.
Превъоражаването продължава с бързи темпове. През втората половина на 60 те за отделени значителни суми за ново оръжие. Закупени са 12 изтребителя Ф-5 и продължава закупуването на нови партиди А-1. Младата българска авиоиндустрия дава първите си плодове във вид на леки разузнавателни самолети и успешен модел лек противопартизански самолет. Поради тежката ситуация по спешност са закупени още леки танкове М-41 и 24 обт М-48. За пръв път е закупена и реактивна артилерия. Закупени са модерните френски бронеавтомобили АМЛ-90 в две модификации, с 90 мм танково оръдие за поддръжка на пехотата и със сдвоено 20 мм зенитно оръдие. Те заменят вече остарелите американски колесни бронирани машини. Внесени са и голям брой бронетранспортьори М-113. Самоходна гаубица М52 на база уолкър булдог 105 мм.
През 70 те благодарение на твърдата и безкомпромисна политика ситуацията се успокоява. Въпреки всичко развитието на армията не е изоставено. Оказва се, че тежката дивизия е твърде голямо съединение с лоша подвижност, което е голям недостатък в противопартизанската война. Тежката дивизия е разформирована и на нейна база се създават механизирана бригада и танкова бригада. На базата на доказали верността си конгоански племена е формирана и една конгоанска пехотна дивизия. Усилена е легията и горската бригада.
Продължава и снабдяването с нова бронирана техника. От Франция през втората половина на 70 те години са внесени бронираните машини ЕРК-90, а от Бразилия подобните им ЕЕ-9 Каскавел. Тези машини стават гръбнака на механизираните бригади и основно огнево средство за поддръжка на пехотата. Приемат се на въоражение 105 мм гаубици, самоходни минохвъргачки и ред други машини на база на бронетранспортьора М-113 които да заменят вече остарелите машини внесени от САЩ през 40 те и 50 те. Закупени са италиански учебни и леки ударни самолети МВ-326 които да заменят остарелите Тексан и Талон. Закупени са и удърни самолети А-4, леки удърни А-37 Драгонфлай.
През 1978 е последния голям опит на БККП да вземе властта. Опирайки се на кубински части от Ангола и съюза с няколко племена е създадена силна и добре въоръжена армия. От 1979 до 1983 в южната част на страната се води истинска война.
За да се удържи удара на кадровите кубински части от САЩ спешно са внесени още модерни оръжия. Най важната доставка е на 24 изстребителя Ф-5Е които да противостоят на комунистическата авиация. Също и 8 удърни самолета А-7. Пристигат и голям брой танкове, основно М-41 и модерните М-60. Разбира се, армията е подсилена още с САУ М-109 Паладин, произведени в ЮАР бронетранспортьори Рател, бронетранспортьори М-113 и много друга бронирана техника и артилерия.
През 80 те след сривът на опитите на комунистите да дестабилизират страната настъпва период на относително спокойствие и икономически подем. Нараства броят на българското население и към 1989 достига вече 1 000 000 души.
Постоянният приток на емигранти от България не дава възможност връзката с майката родина да се прекъсне изцяло. Освен българи в Българско Конго се заселват и множество други европейци, основно от източна и южна европа, сърби, гърци, румънци, италианци, руснаци.
През 80 те армията започва да играе все по голяма роля в удържането на страната. Това е така поради зачестилите претенции на местните негри за повече права в една вече деколонизирана африка. Освен това различни партизански групи проникват в страната зад граница. Противопартизанската война става все по тежка. В края на 80 те от САЩ са закупени 14 изтребителя Ф-16. Освен тях българската авиационна индустрия създава няколко типа щурмови противопартизански самолети. Витлови- двумоторен по тежък, с бомбово и ракетно оръжие. Едномоторен, брониран с пушечно картечно въоражение. През 80 те започва и масово производство на леки противопартизански бронирани машини. Това са колени машини, подобни на ЕЕ-9 Каскавел. Закупени са от Франция и тежки колесни машини АМХ-10РЦ. От ЮАР са закупени учебни и леки щурмови Импала.
На 10 ноември 1989 пада комунистическия строй в България. Това поражда взрив от ентусиазъм. Обаче обединението на двете български държави не върви добре. Скоро в Българско Конго са разочаровани от корупцията и безсилието на българските правителства. Освен това двете държави имат коренно различни проблеми за решаване. Докато в България проблемите са най вече от икономическо естество, то в Българско Конго те са свързани със самото оцеляване на държавата под натиска от международната общност за демократизация и допускане на негрите до властта.
Поради тези причини българо-конгоанските власти приветстват масовият имигрантски поток от България за Българско Конго. Счита се, че от 1989 до 2009 в Българско Конго са се преселили най малко 500 000 души.
За 20 години населението на Българско Конго нараства бързо и достига 1,5 милиона благодарение на имиграцията от България. Основния проблем е изпадането в международна изолация заради недопускането на негри до властта и икономиката на страната. Наложеното през 1996 оръжейно ембарго има малка стойност, тъй като в Българско Конго се произвежда най необходимото леко оръжие за войната. Освен това започва закупуване на оръжие от България в големи количества. След отказа на западните страни от сътрудничество във военната област от 1988 Българско Конго обръща поглед към Русия и Китай като вносители на оръжие.
Икономически Българско Конго през 90 те и началото на 21 век се развива успешно. Към традиционно развитите добивна промишленост и селско стопанство се включва и новоразвитата тежка промишленост. Започнала като военни заводи металургичната и машиностроителната индустрия бележат бум и в страната гладът за кадри се покрива от масовата имиграция от България.
Строгите, дори на моменти жестоки закони, подплатени от високоефективна независима съдебна власт превръщат Българско Конго в сигурна и законова държава, макар и с лек тоталитарен уклон. Дългия период на изолация и несигурен живот обкръжен от опасности запазва у българина традиционните му качества а трудолюбие и сплотеност.
Поради жестокия недостиг на население раждаемостта е насърчавана с всички средства сред българското население в Българско Конго. Силно насърчение получава и селското стопанство. Това е една от причините за миграция на селско население от България през 50 те, след кооперирането на земята, втора вълна на български фермери тръгва към Българско Конго през 90 те.
Първа конгоанска война.
Това е първата пълномащабна война за сваляне на българската власт. Войната започва през май 1995 след падането на апартейда в ЮАР. Основната причина за войната е идването в САЩ на ляв президент и опитите му да демократизира Африка. Естествено последния остатък от колониализма също е трябвало да бъде унищожен. Подтиквани и подпомагани от САЩ две от трите водещи негърски партии се обединяват и започват събиране на обединена армия в Уганда. Българското правителство се опитва да се противопостави на тази американска политика основно посредство тесните си връзки с десни американски кръгове, но тази политика не дава трайни резултати, поради силните позиции на левичарите и либералите в САЩ. Голям проблем в източно Българско Конго създават бежанците от геноцида в Руанда. Към Българско Конго бягат и тутси и хуту търсейки спасение от гражданската война. Големият проблем са екстремистки групи хуту които продължават с опитите си да се разправят с хуту даже на българска територия. Това от своя страна води до въоражаване на хуту които също се готвят за война. Българското правителство се опитва да потуши конфликта, но това се оказва невъзможно. От случая се възползва Иван Газинга който е ръководител на обединения конгоански фронт за освобождение. Той се свързва с водачите на хуту и успява да си осигури помощтта им. Освен това новата власт в Руанда му обещава пълната си подкрепа и става плацдарм за нападение. Редовни руандийски войски са включени в бунтовническата армия. Набират се и наемници от угандийската армия. Обещано е, че ако войната започне успешно, то Уганда ще обяви война на Българско Конго. Третата партия базирана в Ангола също се готвела за война. Анголското правителство обучава конгоанските бунтовници и им дава възможност да набират наемници сред своето население. Отношенията между Българско Конго и Ангола са лоши, най вече поради това, че в Българско Конго намират убежище партизани от УНИТА, които са използвани от българското правителство за дестабилизация на анголските агресии които са подклаждани от САЩ. Анголски редовни части се готвят да влязат във войната, ако тя се развие успешно.
Бурунди намиращо се под про-тутси управление също обяви че е готово за помогне с войски, ако това се наложи.
Накрая към противобългарската коалиция се присъединиха още Зимбабве и Замбия, но те бяха по въздържани в обещанията си за военна подкрепа, само Зимбабве изпрати отряд наемници в помощ на Газинга.
Първоначално бунтовниците нападат големия граничен град Гома. Българската армия се срава храбро и ожесточено и 5 дни отбива натаките. На 13 май 1995 редовната руандийска армия също минава в атака и започва обход на Гома. Българските войски са принудени да започнат отстъпление и се укрепяват на 80 км от градът. Възползвайки се от ситуацията угандийската армия също минава в настъпление и навлиза до 60-100 км навътре в българска територия. Бурундийската армия и бунтовници с щурм превземат град Букаву и навлизат до 50 км в българска територия.
На 26 май започват да пристигат български подкрепления. Събраната удърна групировка нанася контра удър в района на … по най силния противник-угандийската армия. След двуседмични боеве угандийците търпят поражение и са принудени да започнат отстъпление. От пълен разгром ги спасява започналата нова офанзива на обединените руандийско-бунтовнически сили и координиращите се с тях бурундийски сили. Българската армия е принудена да вкарва войските си в бой по части и макар да успява да отбие тази офанзива, то и настъплението против угандийците е преустановено.
В заетия район започва клане над избягалите там хуту. Счита се, че са избити около 400 000 хуту от тези които не успяват да отстъпят с българската армия. Настъпилото затишие е използвано от коалиционните сили да извършат геноцида и да си осигурят международна помощ.
През август обединените анголско-бунтовнически сили започнали настъпление право към Фердинандград. На подсъпите анголските войски били спрени от гарнизона на градът и опълчението. Малко след това офанзива започва и източната вражеска групировка. Битката при Валикале на изток е най кръвопролитната и жестока в историята на Българско Конго. Бунтовници, угандийци и руандийци използвайки огромното си числено надмощие се опитват да пречупят съпротивата на българските части. На това българската армия отговаря с масирано използване на авиация и бомбардировки на Кигали и Кампала. На 10 септември започват офанзива бурундийските войски, към които има значителен зимбабвийски контингент и замбийски наемници. Българските войски оказват ожесточена съпротива, но са принудени да отстъпват под напора на твърде многобройните врагове.
Българския генерален щаб се решава на крайна стъпка. Големия град Кинду е опразнен и защитаван само от малък брой войници и негърско опълчение. Останалата част от войските воюващи против бурундийските войски са снети и хвърлени в битката при Валикале. Отдавайки се на грабежи съюзниците бавно напредват към Кинду, докато българите контраатакуват на север. За 4 дни докато бурундийската армия се обърне на север българските войски успяват да разгромят врагът пред себе си, и да го обърнат в бяг. Разгромът им обаче не е пълен, понеже част от българските войски се обръщат на юг за да воюват с бурундийците. Малко след това зимбабвийския корпус влиза в Кинду и обсажда в центъра на градът малобройния български гарнизон.
Влизането в Кинду се рекламира от международните медии като голяма победа за демокрацията в Африка и началото на края на българската власт.
В началото на октомври на север българските войски достигат на 40-60 км до угандийската граница и преустановяват настъплението си.
В това време на южния вланг малобройният български гарнизон на Кинду удържа центъра на градът, докато бурундийската армия го ограбва и извършва кланета в него и по целия път до там.
До Фердинадград междувременно битката е особено ожесточена, като анголците употребяват и тежко оръжие в големи количества. Опитите им да пробият българската отбрана излизат напълно неуспешни, но и българските сили са на изток.
На 27 октомври българската армия минава в настъпление удряйки от север бурундийската армия. Бурундийските, зимбабвийските, замбийските и бунтовнически войски пръснати по целия път от Букаву до Кинду не успяват да се противопоставят и претърпяват пълен разгром. Заловени са десетки хиляди пленници. Бурундийската армия престава да съществува.
След този удар българската армия се предислоцира и на 16 ноември започва офанзива и на север. Тук по голяма съпротива оказва само руандийската армия при отбраната на Гома. След превземането на градът угандийските войски сами се изтеглят зад границата и президента Мусавени моли за мир.
Българският премиер обаче отказва и заповядва нова офанзива. На 28 ноемри българските войски навлизат на руандийска и угандийска територия и след 3 дневни боеве разпръскват противостоящите им коалиционни сили. Под натиска на левия американски президент българските войски се изтеглят на своя територия и е подписано примирие.
Започва прехвърляне на войски на юг за война с Ангола. Без да дочакат пристигането на българските подкрепление анголците отстъпват и отправят предложение за мир. Българския генерален щаб обаче заповядва да се преследва отстъпващия враг. Още при първите удъри анголската армия се разпада и престава да оказва организирана съпротива. Заловени са няколко хиляди пленници, а още повече са избитите анголци.
На 25 декември, навръх коледа българските войски достигат границата където прекратяват своето настъпление. Обещаният мирен договор обаче така и не е подписан. Вместо това още през есента на 1996 започва формирането на нова коалиция.
Същевременно расте и международната изолация на Българско Конго. Левичарските кръгове в САЩ и западнана европа не се примиряват с военното поражение. Те продължават да насърчават и да подпомагат ред африкански държави да воюват с Българско Конго. Освен това на Българско Конго е наложено оръжейно ембарго.
На това българските власти отговарят с засилване на своята военна промишленост и по добри връзки с Русия и Китай. От 1997 до 2001 са внесени от Русия оръжия, за превъоръжаването на българската армия, която вече воюва не само с партизани, но и с враждебни коалиции.
Общо внесени са следните оръжия. МиГ-29 СМТ 24 броя, Су-25 всичко 25 броя, Ми-24 32 броя
Т-72 120 машини, Гводика 60 броя, МСТА-Б 40 броя, 122 мм противотанкови оръдия 45 броя, МТЛБ 80 броя, ПТУРС Корнет … броя, ПЗРК Игла-1 … броя ЗРК Бук … броя. Продължено е производството по лиценз на южноафрикански бронирани машини и най вече рател и руйвалк. Продължено е производството на самолети собствена конструкция и особено на двумоторния тежък щурмовик, който благодарение на новите си по мощни двигатели вече носи до 3 тона боен товар и на реактивния щурмовик който също е модернизиран.
От въоражение са снети поради износеност самолетите А-37 и танковете М-24.
Ситуацията започва да се нажежава още през 1998 когато в Зимбабве е създадена още една левичарска освободителна партия, която веднага получава щедро финансиране от международните кръгове. Такова финансиране продължават да получават и двете партии в Уганда. На 20 април 1998 в Претория е сключен договор за съвместна война с Българско Конго, в съюза влизат трите бунтовнически партии, Уганда, Руанда и Зимбабве, ЮАР обещава помощ, но отказва да изпрати свои войски. Още през есента на 1998 започва първата офанзива на коалицията чиито партизански отряди проникват на българска територия от Уганда. Те включват както бунтовници, така и угандийски и зимбабвийски войски.
Българските войски незабавно реагират и започват операции по прочистване. Срещайки силна съпротива коалиционните войски много скоро са принудени да се изтеглят с големи загуби, но това само увеличава помощта от международните левичарски кръгове. До края на 1998 е проведено още една партизанска офанзива.
През 1999 към коалицията се включва и Бурунди, а също се водят преговори с Ангола и базираните там бунтовници. Благодарение на получените субсидии започва сформиране в Уганда на освободителна конгоанска армия която започва да се въоръжава и с тежко оръжие, а броя на наемниците продължава да расте. През 1999 са извършени 3 партизански офанзиви, които завършват без успех, и без коалиционните сили да успеят да се укрепят на българска територия. През 2000 година към коалицията се присъединяват още Ангола, базираните там бунтовници и Намибия. Замбия се ангажира с логистична поддръжка. Под силния международен натиск контингенти обещават да изпратят Кения, Танзания и Замбия. Опитите за привличане на Конго и ЦАР се провалят поради действия на българската дипломация.
През 2000 започва събирането на огромната коалиционна армия в Уганда и Ангола. Те са разделени на южна и източна армия. Южната армия съставена от анголски, намибийски войски, наемници и бунтовници има за задача да превземе Фердинандград или най малко силно да притисне българите. Ако съпротивата е по слаба се предвижда още един удър към Мбужу Маи. Източната армия съставена от угандийски, руандийски, бурундийски, зимбабвиски войски, бунтовници, наемници и сериозни контингенти от Кения, Танзания и Замбия имат за задача да превземат Кисангани и извършват спомагателен удър към Канга.
Плановете на българската армия изправена пред многократно превъзхождащ я противник е да отстъпва към точки които врагът не може да обходи и там да му даде решително сражение. На юг това е Фердинандград, който отрано се готви за градски боеве. На изток за отбрана се готвят Валакале и Мамбаса, ако враговете пробият и се наложи отстъпление, за отбрана се готви Кисангани. На юг за отбрана се готвят Мбужу Май и Лубумбаши. Като последна крепост се готви Мбандака, но по скоро като промеждутъчен пунк за спасение в Конго. Духът на българското население е висок. Отдавна в Българско Конго носенето на пистолет е задължителна традиция, а много от мъжете носят и карабини. Още след първата конгоанска война на населението са раздадени автомати Калашников произвеждани без лиценз от българските военни заводи, РПГ-7, гранати и даже леки картечници в ограничени количества.
Традиционно съществуващото опълчение е усилено с тежка техника и въоръжение и подготвяно за войната. От България са рекутрирани нови наемници в най широк порядък.
Структура на българската армия.
Сухопътни сили
9 механизирани бригади, 2 танкови бригади, буш бригада, чуждестранен легион, старобългарска бригада, парашутна бригада. Деветте бригади са разпределени по провинциите и съставляват гръбнака на редовната армия. Двете танкови бригади са създадени наскоро, едната е базирана в Фердинандград и има статут на елитна, другата е разположена в Кисангани. Буш бригадата е елитна част специално подготвена за война в джунглата с партизани, но в светлината на идващата тежка война е въоръжена и с тежко оръжие, парашутната бригада е най мобилната част от българската армия, но сега е обучена да борави и с тежко оръжие. Чуждестранния легион е съставен от наемници от европа. Старобългарската бригада е сформирана от родени в България мъже които са преминали там военно обучение. Тя е въоръжена изцяло с руско оръжие, често закупено от самата България. Освен тях в армията са включени и 32 опълченски дружини съставени от младежи, старци, военно инвалиди и жени. Те имат вспомагателни задачи и се предвижда да влизат в бой само в крайна нужда, макар да носят оръжие.
Вторият компонент на българските войски съставлява конгоанската армия. Тя е в състав механизирана дивизия с ограничено количество тежко въоръжение съставена от най верните конгоански части, често командвани от български офицери. Съществуват и 4 регулярни пехотни бригади и множество ирегулярни части, които са именувани просто отряди.
Военно въздушни сили
На военно въздушните сили се отдава огромно значение в идващата война. Тя е в състав 2 изстребителни полка. Най боеспособния е въоражен с 3 ескадрили МиГ-29, а другия с 2 ескадрили Ф-16 и 1 ескадрила Ф-5. Изстребителите имат за задача да действат агресивно и да свалят всичко не българско което се появи във въздуха. Удърната авиация има тежка и лека дивизия. В тежката дивизия влизат 3 полка съответно въоражени с Су-25, А-7 и А-4. Леката дивизия е въоражена с А-38, тукано и Импала. Освен тях има и вертолетен полк с Ми-24. На ударната авиация се възлага изключително важна роля, да нанася мощни удари по вражеските войски, да скове силите им и да унищожава тежкото въоражение и живата им сила.
Сухопътни войски
Войната която се очаква с пасения в Българско Конго започва на 13 март 2001 с нападение на източната съюзническа армия, а на 14 започва настъпление и южната армия. Противно на очакванията Българско Конго реагира неочаквано остро и обявява война на Уганда, Руанда, Бурунди, Зимбабве и Ангола. Без да срещат особена съпротива съюзниците завладяват Гома и Букаву и потеглят към Кисангани, северната им атака също се развива успешно и скоро стигат чак до Бафвасанде. При Валакале и Бафвазанде съюзниците достигат към 25 май, а щурмът е насрочен за 3 юни 2001. Силната съпротива на оттеглящите български войски ги принуждава да отложат атаката на няколко пъти и тя започва едва на 10 юли.
Въздушните битки са особено ожесточени, най вече заради американски наемници които пилотират Ф-16. Българските авиатори обаче действат дръзко и атакуват съюзническите авиобази. Ударите са неочаквани мощни. На земята са унищожени голям брой съюзнически самолети и много оборудване. Най горещите въздушни боеве се разгоряват в небето над Валакале, където предварително подготвилите се българи удържат победа. От този момент българската авиация има пълно господство във въздуха, и макар да не разстрелва напълно спокойно както е свикнала враговете има контрол над ситуацията.
Развихрилата се икономическа криза в България подтиква много млади българи да търсят нов живот в Българско Конго. Предимствата на африканската държава пред западните страни са очевидни. Там официалния език е български и живеят българи, приемани са охотно от местните власти, заплащането е голямо, и не на последно място там българите могат да избият комплексите си за непълноценност. Част от българите успяват да се интегрират бързо в новата си родина, а тези които не успяват биват въоражавани до зъби и изпращани да демонстрират присъствие в дълбоката провинция. Това са тъй наречените шпиц команди, които със своята жестокост и афинитет към плячката респектират конгоанците.
По време на войната от 2001 до 2005 гладът за войници в Българско Конго е голям и много млади мъже от България и Македония рискуват живота си за да воюват там. След 2005 започва модернизация на страната. Атаките за расизъм са отбити чрез допускането на проправителствената партия на афро българите до парламента, изтъква се, че в Българско Конго няма междуплеменни войни, няма глад, а здравеопазването сред чернокожото население е на напълно задоволително ниво. Набляга се на факта, че именно благодарение на българското присъствие в страната са постигнати тези успехи. Също така, се набляга на факта, че в съществуващите български партии може да влези всеки един афро българин и оттам да защитава демокрацията.
Най голяма роля обаче изиграва българското лоби в САЩ, което освен със стари връзки от времето на студената война е подплатено и с значителни финансови средства. През 2007, след дълги преговори между президента на САЩ и царя на Българско Конго е подписано споразумение за сваляне на ембаргото. Това което окончателно възвръща доверието към Българско Конго е започналата финансова криза. Тя разбира се отразява и на Българско Конго, но в по малка степен заради затворения и протетиционистичен подход. Свежите пари от добивната промишленост и отчасти и селското стопанство не дават възможност на кризата да се разрази. През 2010 правителството прави грандиозни поръчки в САЩ и западна европа на военна техника, това едновременно засилва приятелските връзки между Българско Конго и запада и спомага за превъоражаване на армията. Разбира се, не са забравени и Русия и Китай от които също са закупени големи количества патенти и военна техника.
Не малка роля за настъпилото разведряване играе и царя на българите и конгоанците Симеон ІІ Сакскобурготски. Макар и без голяма роля в страната царя има широки връзки из цяла европа и особено тесни такива с европейската аристокрация. Повечето време той прекарва не в Фердинанд град, а в Монако, където се отдава на своята страст-хазарта и създава важни междудържавни връзки.
След започването на колонизацията на Българско Конго в Българското общество съществуват две основни течения. Мисията на белия човек да спаси по слабо развитите си черни събратя от глад болести и войни е една от водещите. Другата е че е напълно естествено тези усилия да не са безкомпромисни. Конгоанските земи са богати, но неизползвани. Тоест очаква се, че местното население ще посрещне благосклонно българите.
Политическа система на Българско Конго. Колонизацията на Българско Конго започва през 1897 и оттогава започва политическата история на тази страна. Най бързо е развитието на БЗНС, преселението на български селяни е значително и именно те поставят началото на филиала на тази партия в Българско Конго. Скоро сред работниците започва да действа и социалистическата партия, а най активните буржуазни партии са прогресивната и консервативната. Прогресивната партия поставя ударение над модернизацията на страната, докато консервативната е по скоро за съхраняване на традиционните български ценности. Тежката ситуация на малцина българи, сред голямо мнозинство от негри притъпява партийната борба и партизанщината, но не я прекратява.
От 1914 до 1921 когато Българско Конго е върнато на България страната се управлява от френски окупационен корпус. Французите създават дружествената към тях партия за развитие и единство, която настоява за по тясно обвързване с Франция и Англия и повече самостоятелност от България. След 1921 профренската партия губи почва под краката си и се превръща в маргинална, но все пак съществуваща. Управлението на БЗНС преминава без големи ексцесии, най вече поради натегната оставновка във връзка с първото значимо негърско въстание продължило от 1922 до 1924. Вестите за гражданската война пристигат със закъснение и предизвикват брожения. След много скандали и пререкания е назначен военен околийски управител, който като неутрален управлява няколко години страната. Той управлява повече от година и накрая предава властта на местната коалиция от прогресивната партия и консервативната. Скоро те са обединени в народен блок, към който по късно се присъединява и БЗНС. 9 майския преврат в Българско Конго е възприет нееднозначно. Народния блок се разпада, управлението на колонията отново е поето от военните власти, но това не води до никакво насилие. В Българско Конго за разлика от България партиите продължават да същесвуват, местния парламент продължава да се свиква, но вече е само съвещателен орган на военния управител. През 20 те и 30 те години в Българско Конго рязко нараства влиянието на социалистическата партия и земеделците. Ситуацията достига до там, че през 1936 БЗНС печели изборите, а БРП са втори. Трета сила е току що създадената национал социалистическа партия на Българско Конго. Сред социалистите обаче настъпва разделение, социал демократите издигат чисто социални лозунги и настояват за единство на класите и цялото общество. Значително по малобройните комунисти желаят да вземат властта и да превърнат Българско Конго във втори СССР. След 1941 и окупацията на страната от английски войски на това се противопоставят комунистите, някой земеделски крила и нацсистите, като впоследствие след началото на германо съветската война комунистите прекратяват съпротивата. Англичаните полагат всички усилия да разгромят нацсистката партия и успяват, но без да прилагат терор.
През 1946 в Българско Конго бяга цар Симеон ІІ който намира поддръжници сред английския окупационен корпус. Обявяването на Българско Конго за самостоятелна държава през 1948 изменя политическата картина. Дясното е заето от роялистката консервативна партия, с която се обединява и прогресивната. Социал демократическата партия еволюира в либерална, и заема левия спектър. Създава се патриотичната партия „Нова България“. Продължава съществуването си и центристката партия на земеделците БЗНС. Комунистическата партия продължава съществуването си в нелегалност и няма сериозно влияние над политическия живот.
А браво за хубавата статия. Жалко, че кораба не се е съхранил до наши дни като музеен експонат.
