Малко копи пейст, но си струва да се прочете.
- Г-н Покровски, вие сте един от малкото българи, запознати с живота в Северна Корея. Казвате, че още с качването ви в самолета на техните авиолинии на път за Пхенян “цивилизацията изчезна”. И настана какво – ужас, мрак, глад?
- В самолета въздухът беше непоносим, гнил, запарен. Имах чувството, че се намирам някъде дълбоко под земята с хора, които не са се къпали с години.
Обърнах се към жена ми и казах, че това, което беше дотук, вече го няма. Цивилизацията свърши. Почнаха маршове.
- В самолета?!
- Да!!! Военни маршове. Когато самолетът кацна, около 10 км рулираше в снежна пустош и се озовахме в едно летище, което прилича на Горнооряховското.
- И по какво познахте, че сте в столицата Пхенян?
- По нищо. Кацнахме при температура минус 30 градуса. Когато се отвори колесникът на руския самолет от 1986 г., аз се прекръстих и казах:
“Господи, дано да стигнем твърдта ти!”
След кацането ни взеха с автобус да ни прекарат през тези 50 м до сградата. Видях жени и мъже в сталински униформи – куртки, препасани с колани, с ботуши и бричове, с острието на лопати да чукат снега на летището и да чистят, впрегнати като рогат добитък, с дъски и въжета от оризова слама. Това бяха “машините”, които чистеха полосата.
Но да ви кажа още нещо за полетите. Има два – в четвъртък и събота – до Пекин и Владивосток. Не съм виждал да кацат други самолети, нито да излитат. Защото знам от наблюдатели от международни организации, че корейските самолети са опасни и са забранени за летене по други дестинации.
- Подложиха ли ви на някаква проверка, или се съобразиха с дипломатическия ви имунитет?
- Първата работа на корейците беше да се “погрижат” за джиесема ми. Отнеха го, запечатаха го в амбалажен плик и го прибраха в митницата.
На всички дипломати и на всички служители на международни организации прибираха джиесемите, тъй като в Северна Корея по това време джиесеми не можеха да влязат и нямаше ползватели. Тук искам да кажа, че телефоните на местното население са само локални – тоест могат да се свързват само на територията на Северна Корея. Нямат международни линии. Имат само държавните учреждения – военните, милицията, министерствата...
- В предварителния ни разговор казахте, че в посолството ни сякаш била паднала бомба. Как успяхте да “облагородите” обстановката?
- Посолството ни приличаше на развалина.
Заварихме спукани тръби, замръзнало парно, неработещи системи за отопление, за водоподаване... Нерегламентирани отчети за плащания на ток, вода и парно, защото ключът от посолството се държеше от корейския преводач. Той беше длъжен да ми предаде ключа, включително и от стаята, където се пазеше шифровъчната машина, въпреки че тя беше доста остаряла и вече никой не ползваше такива.
С влизането в посолството започнаха проблемите ни, защото, първо, трябваше да осигуря брашно и мляко за детето си, което не можех да направя. Намерихме много малко продукти в един аржентински магазин и впоследствие при мои служебни пътувания до Китай започнах да оборудвам посолството с брашно, месо, медикаменти, телевизор, компютър... Посолството беше направо обезкостено.
- Видяхте ли на живо Ким Чен Ир?
- Никой не го е виждал – нито от източната, нито от западната дипломация, с изключение на посланика на Русия.
Руски колеги твърдяха, че между тяхното посолство и парламента имало тайни подземни входове и изходи и по тях “любимият син” е влизал и излизал от руското посолство.
Нашият посланик връчи акредитивните си писма на председателя на парламента.
- Толкова ли е военизиран битът на севернокорейците, или напоследък има известно “разхлабване” на хватката на държавната машина?
- Мъжете служат 9 години, а жените – пет.
Войската изцяло е заета с обществено-политическия и икономическия живот, защото цялата държава е на военна нога, тя е милитаризирана. Абсолютно всички са облечени в униформа, във всеки дом има портрет на бащата на нацията Ким Ир Сен. Знам от дипломатически източници, че в Пхенян разрешават само по една крушка от 20 вата, защото има проблеми с електроснабдяването. Знам от руски дипломати, които са посещавали военни окръзи или области, че там
въобще няма ток и се живее в тъмнина,
защото можело всеки момент американците да нападнат населението. Знам от колеги дипломати, че цялата военна машина – като строеж, структура и поведение, се основава на един корейски постулат, че кореецът през деня трябва да бъде птица и да наблюдава отвисоко всичко, което става, а през нощта – плъх, пак за да наблюдава, но вече от друга позиция. И затова колегите дипломати са твърдели пред мен, че цялата военна машина – летища, казарми, техники за защита и отбрана, е базирана под земята. Това се видя и от снимките, които публикуваха множество медии за ядрената програма на Пхенян.
Аз съм виждал лично, че село, близко до диги, където се съединяват сладката и солената вода, няма излаз на собственото си море. Има инсталиран кльон с високо напрежение и бодлива тел, пазят войници, за да не избяга някой по море.
Виждал съм корейци, които плуват с автомобилни гуми и железни шишове, за да ловят риба. Виждал съм жени, които ловят с чорапи покрай морето и реките дребна риба и я сушат по покривите и асфалта, само и само да оцелеят.
Виждал съм болни дечица, които са на 7-8 години, а изглеждат на 3.
Съпругата на един монголски дипломат беше родила и ми каза, че туширането й е било извършено с едни и същи ръкавици, използвани и при други родилки корейки.
По-късно се получи инфекция. Бях информиран и тъй като съпругът на дипломатшата беше заминал за Улан Батор, успях да се свържа с лекар, да намеря антибиотици и инфекцията при нея и детето беше ликвидирана.
Видях родилка, на която беше сложена желязна купа с водорасли и вряла вода. Това беше подадено като храна.
- Може би тази “супа” дори минава за “деликатес”?
- Не бих се учудил. Виждал съм на един мост как един мъж в униформа продава змии и като ме видя, побягна. Пред най-големия хотел в Пхенян, който е строен от французи на един остров, е опъната тънка мрежа, висока около 10 м. Когато попитах преводача каква е тази мрежа, която стои като морски талян, той отговори, че тя е за врабчета. Те се хващат в нея и после ги готвят.
- На купонна система ли са корейците?
- От официални източници знам, че
на дете се полагат 500 грама ориз дневно, а на възрастните – 700.
Международни организации са построили няколко завода за фиде, за бисквити... Корейската страна твърди, че разпределя продукцията им между болните и инвалидите, но в случая контролът спира на границата на предаването. Никой нищо не знае какво става по-нататък.
Наблюдавал съм при пътуването ми от Пхенян за Пекин, че влакът се движи с 40 км в час, защото релсите са ковани с метални клинове върху бетонни траверси, които са от части, не са цели, и се получава огромна вибрация. Ако се кара с по-висока скорост, влакът може да дерайлира.
Като човек, познаващ техниката, за мен беше престъпление или може би наказание на един такъв релсов път да се набият шипове и клинове, без да бъде укрепена жп линията. Затова влакът изминаваше 240-те км до китайската граница за 8 часа.
На границата между Северна Корея и Китай беше станал взрив при възпламеняването на цистерна с бензин и амониеви смеси. На връщане видях кратера, който беше дълбок около 60 м. Там загинаха много хора, много дечица, тъй като училището е много близо до мястото на взрива. Наблюдатели от международни организации ми разказваха, че когато са ги карали с каруци и колички към болницата, е нямало превързочни материали и лекарите са спирали кръвта на умиращите с... маски за лице!
Китайското правителство в същото време отправи нота, че отваря границите пострадалите от взрива да бъдат лекувани в китайски болници, но севернокорейското правителство отказа.
Виждал съм на същата граница вагон с чували ориз, а отгоре - въоръжени с автомати “Калашников” войници. Виждат се и осите на вагоните, а от тях липсва смазващото вещество. Вследствие на триенето един от вагоните се запали и ние го гледахме от влака. Почна да гори, а войниците са толкова уморени, че стоят и чакат. Запали се оста, тъй като има голямо триене. Откраднати са ламаринките на осите, където се слага грес, и оттам се възпламени оризът.
- Защо оризът се охранява толкова строго?
- И аз съм си задавал този въпрос. И съм си отговарял, познавайки логиката и на другите тоталитарни държави, например Съветска Русия, където дечица са били разстрелвани, защото са взели шепа жито. Това ме потресе. Но го видях с очите си.
Веднъж отидохме в болница “Дружба” в Пхенян, където лекуват дипломатите, да ни бият ваксина против енцефалитен комар. Той се развива по време на мусонния период от 25 юни до 25 август. Ако те ухапе, настъпва смърт. Та в тази болница
видях медицинска сестра, която с един скалпел чистеше употребявани спринцовки.
Казах й за нас да извади японска ваксина, не корейска.
Представителка на международна организация беше лекувана от камъни в бъбреците с атропин и морфин. Беше празничен ден и аз им казах да отворят ехографа, но те ми казаха, че той... “спи” до понеделник. В понеделник го отвориха и видяха, че има един камък, но болките продължиха, и служителката беше изпратена в Пекин, където й намериха... 7 камъка!
Беше й предложена система от изкривено стъклено шише, на което не можеше да се разчете откога е.
Възрастен, 65-годишен лекар, който говореше руски, ме попита ние в София къде живеем. Казах му, че в апартаменти, а той ме попита дали имаме вода вътре. И много се учуди, че имаме и топла вода. Това е така, защото в техните жилища няма отопление, на много места липсва вода, да не говорим за топла.
По мое време Пхенян непрекъснато беше в режим, но се осветяваха паметниците.
Най-много – 75-метровият паметник на Ким Ир Сен. Както и 17-метровата кула на идеята “чухче” и други правителствени монументи, изградени по идея на “великите основатели” на Севернокорейската република.
На територията на посолството имаше много дървета – ябълки и круши, но преводачката, градинарят и шофьорът ги изяждаха още зелени, защото явно хората бяха гладни.
Сметта, която изхвърляха корейските камиони, се събираше в огромни цилиндри. Те се вдигаха с кран във въздуха, като сметта се изсипваше върху каросерията на камиона отвисоко, за да се види да не би някой да се е скрил вътре, за да бъде вкаран в посолството. Виждал съм
градинарят, чистачката и шофьорът да пасат в нашата градина.
Виждал съм ги как се ровят тайно в боклука, за да вземат няколко пластмасови шишета от минерална вода.
- Къде пазарувахте в Пхенян? Имаше ли магазини за дипломати, за чужденци?
Беше ни вменено, че можем да посещаваме няколко международни магазина “Дружба”, от които получавахме елементарни стоки и прибори. Имаше магазини, в които съм влизал, и съм виждал само... празни шишета от бира.
- А впечатленията ви от вездесъщите тайни служби на Северна Корея?
- От руски дипломати съм чувал, че специалните служби на Северна Корея са над 8 и взаимно се допълват и проследяват. На всеки трима души има един супервайзер, който е като началник.
Той разрешава облекло, женитба, поставяне на име, даване на картбланш за средно или висше учебно заведение...
Този супревайзер определя живота на хората, за които отговаря. Случвало ми се е да видя как един кореец не може да мине от едната страна на моста до другата, защото няма разрешение. Всички посолства с изключение на китайското и руското се пазят от картечни гнезда и се осветяват с прожектори. Вечерно време, когато пътуваш към посолството, не можеш да видиш пътя заради прожекторите.
Сутрин, като свирне сирената, дечица на 10-12 години с автомати “Калашников” отиват на училище. Военната подготовка е застъпена изцяло.
Държавата се готви за партизанска война.
Даже треньорът ми в двореца по таекуондо ми показваше един плакат, на който боец таекуондист е стъпил върху Белия дом и е разчупил стените с крак.
- Въпреки контрола успяхте ли все пак да чуете сърцераздирателната история на някой обикновен човек?
- Тези хора бяха много добронамерени, но в очите и в сърцата им, бих казал, виждах огромна мъка и умора. Виждал съм как при минус 25 градуса жените, които метат пътищата към посолството, при най-малкото изгряване на слънцето застават в един ъгъл и започват да се припичат. Изпускат метлите и заспиват. Уморен народ. Защото там денонощието е разделено на три – 8 часа учене, 8 часа сън и 8 часа политическа подготовка. Съботата не се почива. Или се ходи на бригади, или на бойни изкуства.
- Култът към Ким Ир Сен в какво се изразява?
- Виждал съм Ким Ир Сен в мавзолея.
Като дипломати бяхме задължени по протокол на 1 януари в 8 часа да отидем да се поклоним пред саркофага му.
Впрочем в Северна Корея не се празнува Нова година. Разбира се, трябваше да свалим пръстени, часовници, гривни... Сваляхме си саката и влизахме по ризи. Мавзолеят представлява нещо като летище и по бягаща пътека посетителите се движат в две посоки като на аерогарата в Пекин. След това ни поемат въоръжени бойци от няколко рода войски, качват ни на асансьорите, а после през въздушна завеса влизаме в стаята, в която е положено тялото. Покойният е завит до гърдите в червено знаме. Отгоре има стъклена витрина – така, както сега видях по телевизията, че е поставен синът му Ким Чен Ир.
По протокол бяхме задължени да се поклоним от четирите страни на покойния. Разбира се, аз не можах да го направя, защото нямах чувството, че се намирам пред светата плащеница. С полския консул се разбрахме, че минаваме като на поклонение пред покойник, но не нарушаваме законите в моята православна, а той – в неговата католическа църква, но за сметка на това руският военен аташе се поклони достойно на пожизнения президент – той така се води, на Корейската демократична република. На излизане от камерата за поклонение отиваме в “стаята на плача”, където военноинвалиди, възрастни хора, участници в гражданската война, плачат и ридаят на инвалидни колички за голямата загуба. Там са съболезнователните книги, в които се разписват всички дипломати. Вече в третата зала са големите снимки с размер на билбордове, на които са Ким Ир Сен с Тодор Живков, с Николае Чаушеску, с Фидел Кастро...
Знаете, че Кастро обяви тридневен траур за Ким Чен Ир. Там са снимките на Ким Ир Сен с всички африкански лидери, на които сме помагали в организирането на социализма от 50-те и 60-те години до наши дни.
После караме внимателно, защото там шосетата не се опесъчават.
- Разрешено ли е на севернокорейците да притежават лични автомобили?
Не, там частни коли няма. Всичко е държавно.
Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА, в. "ШОУ"
Благодаря на Ресавски за хубавата тема. Сега по ред. За войната със Сърбия. Сключили значи мир, но сръбския владетел дал на Борис синовете си, да го придружат, защото ситуацията в страната не била сигурна. Това е много как да кажа хлъзгаво обяснение. От кого да го пазят синовете? От другите сръбски вождове? Тогава излиза, че властта на Мутимир е дотолкова слаба, та не може да ги накара да приемат мира, ако те сами на своя глава решат да го нарушат. Или вариант 2, за мен по реалистичния, на Борис са дадени заложници, като гаранция за подчинението на сръбския владетел. Неизяснен е въпроса колко са били християните в България преди това, знаем че дори един български принц губи главата си заради християнската вяра. Силно се съмнявам християните да са били много малко, даже напротив, били са си доста.
