Frujin Assen

Значи, специално за Радко и други нови потребители уточнявам. Има сайтове които предлагат готови реферати, но... срещу 1-2 смс а. Иначе казано искат пари. Нашия проект не е изцяло комерсиален и нашата цел не е да предлагаме за пари това или онова. Нашата цел е да накараме хората (учениците също) да мислят. Както пишеш сега за Люксембург, да ти стане интересно, да прочетеш това онова, да напишеш и да ти остане в главата. Така че след години да не асоциираш градовете в европа само с място дето бачка брачеда. Сега ще видя какво има по руски.

Моето мнение е, че Калоян постъпва правилно с Варна. Ако беше постъпил по "европейски", още при Борил Варна щеше да се отцепи от България. Както е казал Сталин "има ромеи, има проблем, няма ромеи, няма проблем". Ей сега ми дойде на акъла че съм чел (ще ви излъжа къде), за "Мощната крепост Одесос използвана от ромеите за настъление против седемте славянски племена през 70 те години". Та значи, опирайки се на тая крепост ромеите си връщат Добружа и там посрещат българите на Аспарух. Ако не се лъжа, българите първо нападат ромейски земи (кои ако северна българия е очистена от ромеи), и едва тогава в отговор е похода от 680. Дали българите са стигнали чак до Тракия? Дали по време на тоя поход са го отнесли и славяните?

Що да я затваряме? Така като помисли човек няма да е лошо да поровим за Люксембург. Да си понапрегнем мозъчните клетки. Андрей, знам разрешение на твоя проблем !!! Иди да ограбиш банка ! Ако мине добре, ще си ползваш бмв то, ако не, ще попаднеш в място където е топло и бмв то няма да ти трябва. http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=318&WorkID=16232&Level=1 От гугъла веднага изскача това. Една интересна книга (жалко че сега чета една друга интересна за битката при виена 1683, та ще отложа) http://www.infanata.com/2007/06/20/zemlja_i_ljudi_vseobshhaja_geografija__severnaja_evropa_evropejjskaja_rossija_1898.html Накратко от гугеля. Первые упоминания о Люксембурге в письменных источниках относятся к 963 г. Это было небольшое торговое поселение, возникшее рядом с выстроенным на древнем римском пути из Реймса в Трир замком Lucilinburhuc, принадлежавшем графу Зигфриду I. Выгодное географическое положение способствовало активному росту поселения, и вскоре оно превратилось в настоящий город. Однако статус и права города Люксембург получил лишь в 1244 г. Будучи лакомым кусочком, город неоднократно переходил из рук в руки: в 1506-1684 и 1697-1714 гг. он принадлежал Испании, в 1684-1697 и 1794-1815 гг. входил в территориальные владения Франции, а в 1714-1794 гг. находился под австрийским гнетом. В 1815 г. в соответствии с решением Венского конгресса на прилегавших к городу Люксембургу территориях было создано Великое герцогство Люксембург. Новое государственное образование вошло в состав 1ерманского союза, город превратился в хорошо защищенную крепость, занятую прусскими войсками. На протяжении всего существования Германского союза (до 1866 г.) правителями Люксембурга были короли Нидерландов Вильгельм I, Вильгельм II и Вильгельм III. Резиденция великого герцога в те годы находилась не в современной столице герцогства, тем не менее в знак почета на центральной площади города (площади Гийома) был установлен памятник Вильгельму II (Гийому II). В 1866 г. король Вильгельм III выказал желание продать подвластное ему герцогство французскому императору Наполеону III, но этому воспротивились населявшие территории немцы. Вскоре была созвана конференция по люксембургскому вопросу, в ходе которой герцогство получило статус суверенного государства. В годы Первой мировой войны Люксембург вновь оказался под властью немцев: овладев городом, войска Германской империи удерживали его в течение нескольких лет. Такая же печальная участь ожидала Люксембург и во время Второй мировой войны, город был захвачен фашистскими войсками в мае 1940 г. и освобожден союзными англо-американскими частями лишь в феврале 1945 г. В послевоенный период Люксембург активно развивался. В настоящее время он является одним из самых дорогих городов Европы, сравнимых по уровню и качеству жизни разве что с населенными пунктами Швейцарии. Хи хи хи, руснаци търсят реферат по темата за Люксембург, отговарят им. http://proeuropy.ru/Lyuksemburg-22/Istoriya-Lyuksemburga-2028/

Между другото, за книжката на Глишев. И аз имам военна книжка. Мисля беше червена и пишеше нещо от рода "Не подлежи на никаква военна служба". Отивам значи аз в донаборната комисия, във военна болница в Пловдив. То от пръв поглед се вижда, че не съв добре, вървя като ударен самолет. Почва прегледа, давам на военния лекар една папка документи, оня гледа, гледа, дай да те прегледаме. Аз само навих крачолите, неее вика гол се съблечи. Съблекох се, а ми е смешно, какво има да преглеждат, то се вижда, че не съм стока. И като почнаха един разговор, какво сега да го правим тоя, да го пишеме ли негоден. Другия нещо не беше съгласен, викам си, е сега остана и годен да ме пишат. Накрая главния вика на другия, пиши го негоден, а ако дойдат да се разправят, нека сами го извикат. Доктора ми разказваше история за някакъв който бил леко болен и искал да служи (това през 80 те). Скрил той документите от комисията и понеже външно нищо му няма го взели. Изкарал там няколко месеца, но още на първата стрелба с калашник от отката го заболяло рамото и го усетили. Ако у нас здравеопазването беше нормално, и не ме бяха докарали до това състояние, с кеф щях да служа нещо по леко, което ми е по силите, ама...

Един въпрос. След като наоколо има български села, как градът става ромейски по времето на ВБЦ? Дали след Самуил е заселен с ромейски колонисти? И още един въпрос. Когато Юстиниан ІІ пристига в Томи "местните гърци" му разказват за Тервел. Как да разбираме това съобщение. В Томи има гръцко население (за разлика от Варна), ромейските извори са неправилно интерпретирани, или ...

Един разказ от брат ми, кадрови военен. Една вечер ми поиска да му дам тетрадка малък формат че му трябвала в службата. Обаче аз нямам и почваме да търсим из нас нещо да му свърши работа. Намира той останал от време оно някакъв дневник, наричаше се "Моята градинка с мечета". На корицата детски рисунки, иначе става, твърди корици, луксозна хартия, дебел с много листове. Къса значи брат ми първите страници (където има детски рисунки) и подвързва дневника с амбалажна хартия (едно време в училище ни караха така да подвързваме всички тетрадки и учебници). Та значи, трябвала му за някакви секретни работи. Сидим казва в клас, пишем в тетрадките и после ги прибират в каса. Един път обаче (разказва брат ми) командира като вадел тетрадките хартията се скъсала, " И като видя корицата направо полудя, стана син зелен и като се разкрещя, Това тук детска градина ли е или армия, какви са тия мечета". Накарали го да купи друга тетрадка и да препише всичко наново.

Гъбината я знам, имахме такава на село. Ползваше се само в най критични случаи като завивка. Свиваш кратата, ръцете към тялото и се завиваш. И наистина топли като за световно, с нея е по топло отколкото с пълен кат дрехи, юргани и одеяла.

За себе си мога да кажа че разказите са много интересни и с кеф ги чета, продължавайте така. Алва, пак добре че се приспиваш с тая тема, барем няма да ползваш сънотворни).

http://www.blitz.bg/news/article/94169 Ето докъде я докарахме, един педераст да създава ново вероизповедание. И къде я църквата да му тресне една анатема, та той и неговата гей дружинка да отидат там където им е място?

Сигурно всички вече знаят, че съм патриот и обичам родината си. На мен винаги ми е било така малко неудобно като чета за цар Симеон, цар Калоян, балканските войни, ПСВ, ВСВ и си мисля, че аз за разлика от моите героични предци не съм направил нищо за защитата на Родината. Честно казано все ми е тая къде бил служил, дори и да няма нищо общо с военните работи, защото където и да те пратят все едно, значи там си бил нужен. Е, бих пропуснал службата в трудови войски поради известната ми любов към едно малцинство с по тъмен цвят на кожата. Другото се каза, здрав мъжки колектив (който го има не само в казармата де) в който наистина сте приятели, а не просто познати. Да не говорим, че за един млад човек отиването в едно такова място си е нещо като приключение, един вид попадаш в прикъзка. Фродо и задругата на пръстена тръгват на път преживяват приключения за да унищожат всевластния пръстен. Младият човек пък тръгва към непознати места с новите си приятели за да получи нови знания, да заякне и физически и психически, с не по малко отговорната мисия да защитава Родината. Той също ще преживее неприятни усещания като гърч, простотий, тежка физическа работа, но то в едно приключение не всичко е цветя и рози.

Това са вашите спомени, не моите. Каквото ви вълнува и считате за важно, него споделете.

Направих темата важна, мисля така и трябва, армията е твърде важна в живота на всеки народ и следва да и отдадем дължимото. Аз не съм служил в армията (по здравословни причини, и не не съм изклинчил), и не зная какво съм изпуснал, но по думите на приятели, това е място през което наистина следва да се мине.

Правя тази тема по идея на Митака, но честно казано, тя отдавна трябваше да се появи. И така, нека всички, които са служили в българската армия (БНА или БА), да разкажат свои спомени, защото днес вече армията ни не е наборна и това прави тази тема историческа.

Не си прав, вземи например цигъните. Те практически не се образоват (или поне много по зле от българите), но народа им се множи и е във възход. Аз един парадокс не мога да си обясня. В България по добре образованите получават по големи заплати, имат повече шансове да имигрират, говори се че липсват специалисти. На всички е ясно, че освен ако не те блъсне кола ще си вземеш висшето... и въпреки всичко народа става все по необразован. Само не казвайте, че българите са глупаци и не се досещат за тия добре платени постове. Докато пишех поста се замислих сериозно. Дали тук не става въпрос за многобройните млади роми които по свое желание не са получили образование. Ако това е така пътят на България е ясен, латиноамериканизация (малобройно бяло малцинство което работи и многобройни цветнокожи паразити или полу паразити), после зимбабвизация (национална катастрофа).

Не само. Учениците ни 46-и по четене, мислят го "за загуба на време" 7 декември 2010, 16:08 Българските ученици са на 46-о от възможни 65 позиции по четивна грамотност. Това показват данните от участието на България в Програмата за международното оценяване на учениците /ПИСА/. Критерият, който ни нарежда на 46-о място "четивна грамотност" според ПИСА е "разбиране, използване, осмисляне на писмени текстове за постигане на цели и удовлетворяване на потребности; за задълбочаване на познанията и развиване на интелектуалния потенциал на личността, и за активно участие в обществото". В проучването участват 4 508 ученици от 179 български училища в цялата страна на възраст между 15 години и 3 месеца и 16 години и 2 месеца. За сравнение при предишното изследване България е на 33-то място от 41 страни през 2000-та година и на 43-то място от 57 страни през 2006-та година. За 2009-та България попада в класацията наред със страни като Сърбия, Уругвай и Тринидад и Тобаго. България попада в негативния списък с по-нисък среден резултат по четене от средния в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/. При среден резултат от 500 точки участвалите в оценяването българчета са със среден резултат от 429 точки. За сравнение при държавите от ОИСР средното постижение е 492 точки. Нашият резултат ни подрежда в една група със страни като Сърбия, Мексико, Уругвай и Тринидад и Тобаго. Първите места са за Китай, Корея, Сингапур, Финландия, Канада и Нова Зеландия. 26% от учениците споделят, че в дома им има между 26 и 100 книги, 20% до 10 книги, а едва 7% повече от 500 книги. 52% от момчетата и 29% от момичетата в България са под 2-ро ниво на умения по четене. На това ниво от учениците се очаква да демонстрират умения, които им дават възможност да вземат ефективно и продуктивно участие в реалния живот. Почти една четвърт от българските ученици смятат, че четенето е "празна загуба на време". По данните на ПИСА учениците у нас четат предимно списания. Около 41% от учениците са с умения под критичния праг, което означава, че трудно тълкуват съдържанието на текстовете, докато на най-високото равнище се нареждат едва 2.8% от учениците. За сравнение средно за ОИСР 24% от учениците са под критичния праг.

Ами пускай, идеята е добра.

Нощният живот погубва поредните таланти на ЦСКА! Отбор "уиски и цигари", "пияниците от София". Какви ли не прозвища си спечели ЦСКА за броени дни! И то в световен мащаб! Запоят на деветима "армейци" в уиски бара на хотел "Феста" отекна през морета и океани доста по-силно от влизането им в Лига Европа. "Прекрасен колектив сме", изръси Любо Пенев два дни по-рано. И позна. Половината му тим пя и пи в бара до нощите точно преди гостуването на Литекс. Изкараха пред строя само деветима, макар че провинилите се кълнат: "Набедиха ни, имаше и други". Светът обаче се дели на хванати и нехванати, казваше учител по литература във врачанската езикова гимназия към преписвачите. Затова Давид да Силва, Иван Караджов, Йордан Тодоров, Павел Виданов, Кирил Котев, Иван Иванов, Маркиньос, Тодор Тимонов, Светослав Петров трябва да се примирят в ролята на прецаканите. А и съвсем не са невинни душички. Пропадането на новобранците Отдавна започва пропадането на тройката Иван Иванов - Русия, Иван Караджов - Караджата и Павел Виданов - Виданката. Тримата са почти набори - на по 20-21 години. Израстват заедно в школата на ЦСКА, безспорни таланти, стигат до националния тим. Уви, бързо се вземат за звезди и падат отвисоко. Иван Русия е родом от Златица, минава през Македонска Слава, едва 16-годишен идва на "Червено знаме" срещу смешни пари. Бедно момче, отгледано от баба и дядо. Русия е много привързан към тях. Казват, преживява тежко коварна болест на дядото, лично плаща огромните сметки за лекарства и болници. Скромно момче е и Павел Виданов. Семейството му живее в панелка в "Хаджи Димитър". Записва се в Левски, обявяват го за некадърен, и едва на 12 г. се мести в ЦСКА. Третият в компанията Иван Караджов е дете на богати родители. Баща му държи хотел, хижа и механа в Кресна. На 18 г. Караджата вече фучи с Мерцедес, има собствено жилище в София. Вратарят е нахакан, редовно има проблеми с дисциплината. Талантът му го изкачва до първия отбор, но покрай нощните изцепки забуксува. Ненавършил 20, той вече има проблем с килограмите. Редовно идва недоспал на Панчарево. По друг път вървят Иван Русия и Виданов. Само допреди година са тихи момчета. Дори във Вихрен, където Павел е преотстъпен, не смее да каже дума в съблекалнята. Иван Иванов също е по-нисък от тревата на "Армията" в продължение на две години. През тази пролет сякаш някаква зла сила обладава тримата таланти. Запивките зачестяват! Отначало в скромен квартален ресторант, като младежите се крият в задната стаичка. С премиите нивото се вдига. Ивановците и Павел влизат в порочния кръг на "успелите" футболисти. В нощните заведения занаята лесно се учи. Обикновено миските за по 100-200 лева на нощ сами се прехвърлят на младите, тъй като са минали през всички стари футболери. Враговете на терена си разменят тарифи и телефонни номера. Лятната подготовка спира за малко тройката. Караджов дори се взима в ръце благодарение на треньора на вратарите Данчо Йорданов. Сваля паласките, спира пиенето. Контузия на Чавдаров му дава шанс и Караджата се възползва. Отличните му изяви на вратата го заковават като титуляр. Каручката се обръща някъде след подвига с Динамо в Москва и серията победи в "А" група, гарнирана с премии от по 2-3 бона на мач. Въздухът, помпан в Алпите цяло лято, се изпарява в "Син сити", "Гранд де Лукс", Студентски град и "Феста". Запоите и "пеперудките" зачестяват, всяка седмица обаче поне един от банкетите стига до ръководството. Иван Русия уж спира с бройките, но не и с купоните. Хваща се с Надя, рекламно лице на "Ломско пиво". Фаталната Елена Йордан Тодоров години наред също е сред "мухите" в съблекалнята на ЦСКА. Животът му се обръща преди близо 4 лета, когато среща фаталната Елена. Ямболийката изгрява в шоуто "Красавицата и Отличникът". Жадна за слава, тя пробива до мечтано за мнозина гладни и хубави момичета място - секретарка на Борислав Михайлов в БФС. По това време Данчо е пред женитба за дългогодишната си приятелка. Двамата пловдивчани живеят заедно в "Младост" 1, почти не мърдат от квартирата. Полет на националите променя живота на Данчо. Там той се запознава със секретарката. В ЦСКА не могат да го познаят на поредния зимен лагер в Турция. Ходи мрачен по алеите, не обелва дума. Накрая изплюва камъчето - на кръстопът е: женитба за старата любов или връзка с Хубавата Елена. Избира второто. Слуховете около ямболийката обаче не спират. Естествено, най-много са тези за класическа история между секретарка и похотлив шеф. Данчо често изпушва по лагери. Звъни по 100 пъти на ден на Елена. Миналата година се женят, но ревността не спира. Данчо започва да я дави в алкохол. Негови познати твърдят, че дозите през последните месеци постоянно нарастват. Зачестяват и нощните запои. Тодоров не хойка, напротив - плътно е до Елена. Клиентът на съда Маркиньос не за първи път има проблеми с нощни запои. Преди 2 години е арестуван заедно със сънародниците си Машадо (ЦСКА) и Вагнер (Левски) след комшийско оплакване. Прекарват една нощ в I РПУ, а на другия ден бразилците са глобени от съда. Тримата уж празнували семейно годежа на Машадо. Злите езици обаче твърдят за присъствието на палави българки на купона. Не след дълго Маркиньос отново влиза в съда, този в Сандански. По старо дело. Оказва се, като играч на Беласица карал пиян по пътя Сандански - Петрич. Плейбоят Софиянецът Кирчо Котев е "половата шпага" на Пловдив, докато играе за Локо. Хубаво и известно момче с пари? Мечтата на всяка палавница под Тепетата. Кирчо обикаля редовно заведенията. Прошка няма! Изгората му Ива, дъщеря на Пламен Марков, учи във Франция. Раздялата е логична. Отскоро Котев е укротен от Фиданка, двамата чакат дете. Присъствието на защитника в групата е малко неочаквано. Все пак Кирил е тартор и основен "мрънкалник" за пари, което води до някакво обяснение. Трезвен като лимон "Не близвам от дете". Бисерът изръси Тодор Тимонов - Лимона. После загадъчно добави, че някои хора могат да лягат и в 5 ч сутринта и да са свежи. Принца на Пловдив поне си го признава. Той обича нощния живот, но не е пиянде. Казват, когато е в дискотека, "лиже" по цяла нощ едно коктейлче. Мистерии Никой в ЦСКА не успява да си обясни присъствието на Светослав Петров и Давид Силва в компанията на купонджиите. И двамата не се връзват в картинката. Португалецът е типичен домошар, отделя цялото внимание на дъщеричката си Габи. Като играч на Локомотив (Мездра) дори редовно отнася майтапи, че не бройка чужди жени. Светльо също никога не е бил любител на заведенията. От години има сериозна връзка, а отскоро и дете. Може би са жертви на обстоятелствата, а може би каръци, които падат в капана при първата издънка!

http://www.blitz.bg/news/article/93728 Може ли да ми дадете някаква нормална информация за това, че нещо не вярвам на шоу.

Най известния гей в армията.

Тъй, доколкото знам, армията не е място за парадиране с каквото и да било. Ако щете футболни и политически пристрастия. Доколкото ми е известно, там не се толерира да се парадира с това че еди кой си футболен отбор е най добрия и в събота ще скъса шушоните на противника. В тоя ред на мисли, Азисоподобни същества с подобно държание наистина нямат място там. Апропо, май не се толерира парадирането с никаква сексуалност, в смисъл не се одобрява натискането даже между съпрузи примерно, за това си имат дом, а в армията са да си изпълняват задълженията. Малко ретроспекция, през балканските войни и псв е имало обща мобилизация, поне аз не съм чувал тогава да е имало дискриминация на сексуална основа, тоест дори гейовете са били допуснати да се сражават за родината. Прочее, аз винаги съм смятал, че много от днешните проблеми са привнесени изкуствено. Толкоз години от освобождението до 1989 никога не е имало такъв проблем и сега от нищото той се появява, само защото го има и на запад.

Ето на какво попадам днес. След като в армията на САЩ гейовете имат право да служат, считате ли, че и в българската следва им се позволи. Според мен да, след като искат да служат и са признати за годни би следвало като всички български граждани да могат да изпълнят войнският си дълг към родината. Опасенията ми са свързани с това, че ако се разреши на мъже с нежни сърца да служат в армията да не я обърнат на сапунен сериал, и старшината вместо да си върши работата да разплита любовни триъгълници и многоъгълници. И ще се почнат едни любовни драми, невъзможни любови, едни чудесии. Помислете си как бихте се чувствали вие ако служите в женска част попълнена с млади момичета в добро здрави (по подразбиране красиви), ама не трябва да ги задявате. Аз за себе си мога да кажа че не бих издържал емоционално.

И нека настъпи просветление. Лошото е че съм забравил откъде съм я свалял(. Трябва да измисля как да я кача или да си спомня откъде съм я свалял.

Ако я намеря в Пловдив задължително я купувам. Благодаря на Елемаг за представянето на хубавата книга. Ако има и други хубави книги давай насам.

Специален поздрав за Андрей.