Шпага

Преди 4 минути, scaner said:

Първо, в задачата ти нищо не е казано за материала на куба, съответно можем да считаме енергията на свързване каквато ни е удобна, в частност нула. Например кубове от пясък, песъчинките не се свързват някак една с друга, можем да разделим куба на две части без да се променя масата. Има частни случаи, различни от общия

Сканер, изрично съм казала "метални кубове"

Преди 1 минута, scaner said:

Това от къде следва? И каква е ролята на вторият куб, на който не обръщаме внимание?

Май не си прочел написаното...

Куб А остава цял, куб Б го разрязваме. 

Опирам се на казаното в уикито, че:

"... масата не е адитивна физична величина, тоест масата на системата в общия случай не е равна на аритметичната сума на масите на компонентите, защото включва в себе си както енергията на свързване, така и енергията на движението на частиците една спрямо друга."

Преди 20 часа, scaner said:

Иначе Етвьош е по-известен с експеримента си, в който се опитва да провери дали инертната маса е равна на гравитационната, и прави пръв тази проверка с огромна точност в началото на миналия век: Eötvös experiment. Резултатите му са ползвани от Айнщайн във връзка с принципът на еквивалентност.

Да си представим, че имаме един до друг два напълно еднакви по размери и маса метални куба. Разрязваме единия куб на две части, без да ги раздалечаваме една от друга. При това положение инертната маса на целия куб вече ще е по-голяма от сборната маса на двете части на разрязания куб.

Въпросът е обаче на какво основание - по какви физични причини - гравитационната маса на целия куб вече също ще е по-голяма от сборната гравитационна маса на двете части на разрязания куб?

Преди 39 минути, Gravity said:

То е ясно, че това го обърква, но от къде се взе въздуха? Въпросът на Шпага беше съвсем общ за свободно падане. Земя, въздух и други такива никъде не се споменават.

Така е. Излишно намесихме въздуха и зациклихме

Преди 19 минути, Gravity said:

Ако падне с раница с реактивен двигател може е и на горе да тръгне, това е факт.

И все пак, ако човекът пада с парашут, а после се откачи от паршута, би трябвало наистина да се ускори, докато премине към свободно падане

On 28.04.2024 г. at 20:20, Gravity said:

Ще пристигнат с една и съща скорост, но с различна енергия(тя зависи и от масата). Желязното ще остави по-дълбока следа.

Малко отклонение от въпроса:

Срещам тук-там израза "гравитационно ускорение при свободно падане" и все ми се струва, че има противоречие между двете понятия. В смисъл че свободното падане по принцип би трябвало да е несъвмстимо с каквото и да е ускорение. 

Преди 9 часа, deaf said:

Че влакът тежи по-малко/повече в едната посока в сравнение с другата е факт,но обяснението на този факт не струва...

А какво друго би могло да е обяснението? Имаш ли нещо друго предвид?

Въпрос:

Имаме две напълно еднакви по размери топчета, едното от които е желязно, а другото пластмасово, т. е. много по-леко. Пускаме топчетата едновременно и от една и съща височина, откъдето следва, че те ще стигнат едновременно до определена повърхност - например мокър пясък.

Пита се какви ще са оставените от топчетата отпечатъци? Еднакви ли? Или желязното топче ще остави по-дълбок отпечатък от пластмасовото?

On 26.04.2024 г. at 18:57, scaner said:

Целият разговор го започнах поради твърдението ти, че "наличието на измерение можеш лесно да докажеш практически."...

Само че ако се замислиш, проблемът е следният. Пространството не е физически обект, то е абстракция. Измерението е характеристика на тази абстракция. Абстракцията е мислено построение, не можеш да "я докажеш практически". Тоест цялата работа с практическото доказване беше умряла изначално... 

Здрасти, Сканер

Как казаното по-горе се съчетава с това, което си отбелязал преди време:

"Джон Уилер през 1955 г. изказва една смислена и логична хипотеза, за квантовата пяна, като основна тъкан на вселената. Идеята е, че поради принципът на неопределеност и ОТО пространство-времето на малки мащаби няма да е гладко (както го рисуваш). В квантовата теория на полето принципът на неопределеност допуска за кратко време възникването и анихилацията на частици и античастици. Колкото са по-малки мащабите, толкова енергията и импулса на тези частици ще е по-голяма. Това според ОТО трябва да доведе до значителни отклонения от гладкото пространство-време (и да обезсмисли тези картинки дето рисуваш). Съгласно ОТО пространството ще изглежда състоящо се от малки области, в които то ще изглежда като хаотична пяна."

Имам предвид че както пространството, така - разбира се - и пространство-времето "не е физически обект, то е абстракция".  А не ли някак... объркващо да говорим за абстракция, която "не е гладка", която "изглежда като хаотична пяна" и т.н.

Преди 30 минути, makebulgar said:

Изглежда скоро руснаците ще завземат отново Роботине, където беше контраофанзивата. 

За съжаление, освен че са жертва на необоснована агресия, украинците са жертва и на замаскирано с лозунгарски фрази предателство.

"Гробищен свят" на Клифърд Саймък също е много интересна

Има ли вече по-ясни намерения за отцепване на някои републики от РФ? Що не се разпада тази дяволска "сглобка"?

Преди 28 минути, resavsky said:

 Е само иконата ще ги спаси.

Да, но само ако е с неговия образ.

On 4.01.2024 г. at 22:58, scaner said:

За неподвижният спрямо ЧД наблюдател времето около хоризонта на събитията на ЧД се забавя, и на самият хоризонт спира. За такъв наблюдател никой обект не може да попадне в ЧД за крайно време, всеки обект забавя своето движение с приближаването на хоризонтът на събитията, и безкрайно ще се доближава до този хоризонт без да го пресича.

...

За свободно падащият в ЧД наблюдател нещата са различни. Неговата естествена координатна система е тази на Kruskal–Szekeres, която описва цялото пространство-време - и това под хоризонта на събитията. Такъв наблюдател ще достигне за крайно собственото време до хоризонта на събитията (който в тази система не е сингуларност), за крайно собствено време ще достигне и до сингуларността в центъра на ЧД.

Значи в системата на неподвижния спрямо ЧД наблюдател обектът, да речем космонавт, "зависва" над хоризонта на събитията и остава завинаги там. А в системата, в която същият космонавт е свободно падащ, той ще продължи към центъра на ЧД и докато стигне до сингулярността, с него ще бе случат безброй събития, които обаче няма да се случат с него в другата система.

Но нали това е абсурдно - нали всяко събитие се случва в абсолютно всички системи. Какво е обяснението в тази ситуация? Космонавтът хем виси до безкрайност над хоризонта на събитията, хем се "спагетизира" и прочие

Преди 2 часа, scaner said:

Украинците съобщават за още един свален Су-34 тази сутрин.

Как мислиш, дали има някаква вероятност мащабното учение на НАТО в някакъв момент да прерастне в изненадващо нападение срещу Русия? 

Преди 23 часа, Втори след княза said:

У нас се е затегнала цензурата...

Може би не различаваш понятието "цензура" от действието "разчистване на словесен боклук".

Ако летим със самолет над някакъв дебел слой облаци и скочим оттам с парашут какви ще са ефектите?

- Ще се задушим ли, докато минаваме през облаците?

- Парашутът ще забави ли още повече падането? Възможно ли е даже да спре, да замръзне там?

- Ако облаците са градоносни, възможно ли е, минавайки през тях да предизвикаме валеж...

- и т. н.

Друг въпрос:

Ако от наша гледна точка една галактика се отдалечава /от нас/, защо да не предположим, че във Вселената има други гледни точки, според които същата тази галактика се приближава /към съответния наблюдател/ Или дори, че съществуват гледни точки, според които въпросната галактика е неподвижна - нито се отдалечава, нито се приближава...

Преди 15 часа, scaner said:

И експериментът показва кой от моделите добре описва вселената - този на разширяващата се, както показват данните на Хъбъл.

Сканер, като се казва "Това, което се наблюдава, е, че Вселената е хомогенна и изотропна" някаква обща - вселенска? - гледна точка ли се има предвид? Или че именно това се наблюдава от всяка една гледна точка? В смисъл "кой" е наблюдателят?

П.П. Извинявайте ако въпросът ми е прекалено неясен

Преди 11 часа, Gravity said:

Глупости! Построен е на базата, че вселената е хомогенна и изотропна.

 

Но от друга гледна точка Вселената нито е хомогенна, нито е изотропна

On 11.12.2023 г. at 21:09, scaner said:

Скачаме, защото твоето не е критика.

Критика е, когато показваш недостатъци на някакъв модел...

Сканер, доколкото знам има доста физици, които критикуват въпросния модел. Те също ли НЕ показват никакви негови недостатъци? Чак толкова ли е "изряден" - без никакви недостатъци...

Преди 12 минути, scaner said:

Пропускаш и въпроса - къде е вселената

Разширява се в себе си. Увеличава си мярката.

Геометрията, която изисква началната вселена, позволява такива трикове.

Именно "трикове"

Преди 32 минути, Gravity said:

@gmladenov  Това се го обсъждали и преди, но ето още веднъж. Какво е червеното отместване? Спектърът на светлината, която получаваме тук е отместен в сравнение със спектъра на светлината излъчена там. Този тук го мерим. А онзи там как го мерим? По твоята логика това също е въпрос на вяра. Но ти не се противиш за червеното отмества. Даже го приемаш за факт. Но разширението, не та не. Не си последователен. Защо? Моето предположение е защото червеното отместване не изисква промяна на мирогледа. Докато динамична вселена е нещо принципно ново. 

И все пак не възниква ли логичният въпрос:

След като Вселената е всичко - т. е. обхваща абсолютно всичко съществуващо, - накъде се разширява? В какво се разширява?

Преди 55 минути, scaner said:

Има радиосигнали, които не се влияят от замърсяването. Поведението им перфектно съвпада с модела а сферичната земя.

Сканер, а каква би била формата на Земята, ако хипотезата за Холографската вселена е вярна?

Нали според тази хипотеза "Всичко, което възприемаме като реалност, може всъщност да е проекция на двуизмерна повърхност."

https://novotopoznanie.bg/znaem-li-kakvo-e-holografska-vselena-i-dali-ne-zhiveem-v-neya/

Преди 17 часа, kipen2 said:

"Настоящето", което е свързано с "едновременността" във СТО, определя множеството на паралелно случване на събития в момента за наблюдател в дадена ОС с време t. Физическата информация за случилото се събитие се събира(достига до) от наблюдателя при измерване. Това се случва по различно време, в зависимост от отстоянието във физическото пространство, на което се случва това събитие. Това, което представлява "настояще" за наблюдателя се различава от "настояще" в СТО.

Kipen, ти си драстичен пример за субект със самочувствието на умник-разбирач, който в продължение на месеци или даже години се оказва НЕспособен да разбере елементарни неща.