Шпага

Единичният фотон на входа, минавайки полупрозрачното огледало, като че ли минава и по двата пътя до отразяващите огледала и после като че ли се събира отново за да попадне на разрешените места в интерференчната картина. Ако временно закрием едното огледало, той като че ли усеща това от разстояние и интерференция няма. С подобен уред може да се направи (и е направен) и експеримент с отложен избор - да се премахне едното огледало СЛЕД като (предполагаемо) фотонът вече се е отразил от него и се е запътил към интерференцията. Фотонът пак "чувства" това и не прави интерференции.

Scaner, отдавна не сме си говорили за СТО, затова сега ще ти "пробутам" една задачка, свързана и с КМ, и със СТО.

Ако премахнем едното огледало не само СЛЕД като частицата се е отразила в него, но и точно В МОМЕНТА, в който тя попадне върху екрана, ще имаме в тази система две едновременни събития.

В друга система обаче същите тези събития няма да са едновременни. Да речем, първо ще бъде премахнато огледалото, а после частицата ще попадне върху екрана. Което означава, че тя, поради т.нар. "отложен избор" и както си казал в цитата, няма да направи интерференция.

В трета система обаче ще е обратното – първо частицата ще попадне върху екрана, а след това ще бъде премахнато огледалото. Което означава, че частицата ще направи интерференция.

Добре, но това е абсурдно, тъй като всяко едно събитие се случва, макар и по различно време, в абсолютно всички системи. Не може в някои системи частицата "да попадне на разрешените места в интерференчната картина", а в други системи да не попадне на същите места върху същия екран. Така че... какъв е отговорът според СТО?

Здравей Шпага.

Във връзката със подчертаното,като казваш че връзката е прекъсната.Има ли основателни причини да се смята че връзката е прекъсната ?

Здравей и ти!

Ставаше дума за локалния реализъм, според който няма никакви причини връзката да НЕ се смята за прекъсната. Както се оказва обаче, според КМ връзката между такива сплетени частици се запазва, независимо от последващата им пространствена раздалеченост.

Здравей, Scaner!

Първо искам да отбележа, че целта ми не е да споря с теб - ти си спецът , - а да проведем диалог, при който да си изясня поне донякъде нещата. Затова, когато изказвам някакви възражения, винаги си имам "едно наум", че те може и да са погрешни.

Вторият вариант за който говоря и по който напоследък се набляга със споменатите експерименти тип Аспе, твърди нещо друго. А то е, че преди да се измерва спинът, него го няма изобщо - той се формира в момента на измерването, с вероятности каквито разбира се моделът на КМ предсказва. Тоест вместо екзотични и ненаблюдаеми състояния като суперпозиция неизвестните параметри (в случая спинът) придобиват стойност чак при измерването.

В този вариант според мен има противоречие:

Щом преди измерването спинът "го няма изобщо", значи той не е "неизвестен параметър", а несъществуващ параметър. Откъдето пък следва, че при измерването "придобива стойност" нещо, което преди измерването е било нищо.

Фактът обаче е, че при измерването един електрон може да бъде "изтръгнат" от неговата квантова неопределеност или със спин +1/2 или със спин -1/2. Тоест, макар и с различна степен на вероятност, тези две възможности все пак са съществували - били са заложени по някакъв латентен начин в самата същност на електрона. За разлика например от спин 0 или спин 2, чиято степен на вероятност за електрона е винаги и точно равна на нула.

Мисълта ми е, че съвсем няма тъждественост между възможното и несъществуващото, а в посочения от теб вариант тези две понятия сякаш са неразличими едно от друго.

Това е друга интерпретация, и тя хвърля камъни в градината на Копенхагенската интерпретация, но експериментите са склонни да я подкрепят. И лично на мен ми изглежда по-естествена отколкото електронът да има странното състояние суперпозиция.

Суперпозицията на електрона се изразява именно в това, че в неговата същност са заложени и двете възможности - спин +1/2 и спин -1/2. Всяка една от тези възможности може да бъде проявена при измерването, като при определени условия даже и степента на вероятност може да е равна - 50/50. Така че състоянието суперпозиция, колкото и да е странно, все пак лично на мен ми изглежда по-естествено от това да твърдим, че при измерването "придобива стойност" нещо, което преди измерването изобщо не е съществувало.

Най-общо казано, когато говорим за който и да е квантов обект ПРЕДИ измерването, по-логично ми се струва едновременното съществуване на много възможности за неговото проявление, отколкото несъществуването на нито една. А това, че при измерването само една от тези възможности придобива реалност за нас е съвсем отделен въпрос...

И още нещо:

За квантовата механика е удобно да се описва състоянието в някаква ситуация като суперпозиция на две или повече възможности, и това се пренася едно към едно в реалният свят - реално обектът бил в суперпозиция на тези възможности (или състояния). Да, описанието е точно, защото то предсказва правилните числа които се измерват. Но дали наистина обектът е в такова състояние?

Доколкото ми е известно, суперпозицията е в основата на квантовите компютри. Така че, ако преди колапса квантовият обект не е наистина в такова състояние, как биха функционирали те? Не се ли обезсмисля напълно самата идея за такъв вид компютри?

Scaner,

Поздравления за ценните постинги!

Отбележете, опитът за обяснение на някои частни случаи от резултатът на сплетени двойки, основан на Айнщайновият локален реализъм, също включва "влияние" или "определяне" на резултатът от едното измерване по резултатът от другото. И според локалният реализъм например двата сплетени фотона се раждат с противоположни спинове, предварително неизвестни но определени за всяка частица. И когато (на много километри) ние определим посоката на единият спин, очевидно е че това определя и посоката на другият спин, което се доказва и от експеримента. Тук е мястото да направим разграничението. Имаме влияние между двата електрона по общият им произход, поради произхода им от източник с определени свойства. Но нямаме взаимодействие между тях в момента на измерването. Разбирате ли разликата?

Според мен, дори и така - поставени в кавички - понятията "влияние" или "определяне" пак не подхождат, когато става дума за локалния реализъм. Както си отбелязал "двата сплетени фотона се раждат с противоположни спинове" и... точка От този миг нататък връзката между тях е скъсана во веки веков. Дали ще определим, или няма да определим посоката на спина на единия фотон е без никакво значение за посоката на спина на другия фотон. Или ако си послужим с твоя нагледен пример:

Същият прост пример може да се демонстрира и така. Имаме гайка и винт. Слагаме ги в две еднакви кутии, разбъркваме ги добре и ги пращаме в различни точки. Като отворим едната кутия и извадим от нея винт, това предопределя че от другата ще извадим гайка. Без взаимодействие, само онтологично влияние.

В едната кутия със сигурност има гайка, а в другата със сигурност има винт. Дали ще ги отворим тези кутии, или ще ги оставим завинаги затворени - все едно. А когато отворим едната кутия, откривайки в нея винт, това не "предопределя" наличието на гайка в другата, а просто означава, че там има гайка и толкова.

При квантовите корелации обаче положението е коренно различно. Преди да отворим кутиите, във всяка от тях имаме някакво смесено състояние или, да речем, отсъствие на определено състояние. Образно казано, във всяка кутия имаме нещо, което е едновременно и гайка, и винт. Така че чак когато отворим някоя от кутиите, това смесено състояние ще придобие конкретност - ще "колапсира" например във винт. Което пък означава, че в този момент със самия акт на отварянето на кутията ние вече наистина сме предопределили какво ще открие притежателят на другата кутия, дори и ако той, заедно с тази кутия, се намира някъде на хиляди светлинни години от нас. Е, да, ние не можем мигновено да му съобщим "Приятел, в твоята кутия има гайка, понеже в моята току-що открих винт", но това ни най-малко не означава, че корелацията не се е осъществила именно мигновено.

И точно тук е проблемът. Как се осъществява тази връзка, след като не става дума за взаимодействие между корелираните частици. Информация - такава, каквато ние имаме предвид, съобразявайки се със СТО, е наистина невъзможна. Но може би самото понятие "информация" в нашите представи е крайно ограничено. Може би има и други видове пренос на информация между квантовите обекти - видове, които все още не сме открили. И въобще "Що е информация" май също не е достатъчно ясно на този етап...

Хай ку-ку

Мисъл отнякъде.

Бърза.

Пресреща я Глуп.

П.П. Поради творческа немощ не можах да избера между Глишев, клуб и клуп. Затова се спрях на Глуп.

Здрасти, Малоум!

Вашата хипотеза също така се основава на наличието на скрити параметри - куп ненаблюдаеми частици и въздействия върху физвакуума, които не се отчитат от съвременната теория, но обясняват (според вас) резултатите от експеримента

Като не четеш хипотезата... В нея няма скрити параметри, а има РАЗКРИТИ параметри.

И е показано, защо тези разкрити параметри ще бъдат вечно скрити за опитите в КМ, а резултатите от съответните матмодели, защо ще си остават загадка...

Със своя мислен експеримент Айнщайн, Подолски и Розен всъщност целят да контрират принципа на неопределеност, като докажат, че всяка частица, например електрон, във всеки един момент има както точно определено местоположение, така и точно определена скорост. Или с други думи: че квантовата неопределеност не е в основата на реалноста, а се дължи само и единствено на някаква непълнота в теорията; на някакви все още неоткрити параметри, които тази теория просто не обхваща.

Е, да, ама се оказва, че те не са прави. Оказва се, че такива скрити параметри НЯМА, поради което твърдението ти, че в твоята хипотеза "няма скрити параметри, а има РАЗКРИТИ параметри" губи смисъла си. Щом няма нищо скрито, значи няма и нищо за разкриване

Губи, съответно, смисъла си и това:

И е показано, защо тези разкрити параметри ще бъдат вечно скрити за опитите в КМ, а резултатите от съответните матмодели, защо ще си остават загадка ...

В КМ има много загадки, но посочените от теб не са сред тях. Ето за това става дума вече от няколко дни насам.

Мисленият експеримент АПР е накратко казано следният:

За да докажат, че неопределеността не е фундаментално заложена в самата природа, а се дължи на това, че ние с акта на измерването "смущаваме" частицата и само поради този факт не можем да установим едновременно и местоположението, и скоростта й, АПР предлагат начин за косвено измерване на въпросните две характеристики.

Да допуснем, че една частица при определени условия се разпада на две напълно еднакви частици, които започват да се раздалечават една от друга в точно противоположни посоки. Поради тяхната идентичност и общото им начало, тези частици ще имат и еднаква скорост. Така че, ако измерим скоростта на едната, ние фактически ще узнаем и точно каква е скоростта на другата, без изобщо да сме й повлияли по какъвто и да е начин. И обратно – ако измерим местоположението на едната частица, ще знаем със сигурност и какво е местоположението на другата, "несмутената" от измерване частица, тъй като това местоположение в същия момент ще е на същото разстояние от началната точка, само че в противоположната посока.

И оттук, според АПР, следва изводът, че всъщност всяка от двете частици във всеки момент се намира на конкретно място и във всеки момент се движи с конкретна, точно определена скорост. Нещо, което е в разрез с принципа на неопределеност.

Интересното в случая е и това, че чрез този експеримент, АПР не само, че не успяват да опровергаят принципа на неопределеност, но и пускат, така да се каже, духа от бутилката, защото Бел започва разработките си именно с цел да изследва техните идеи и в крайна сметка прави своето главозамайващо откритие: http://www.google.bg...VSgMztlbLFhXw9g

Малоум, ти просто трябва да кажеш какво е твоето тълкувание на принципа на Хайзенберг. Не е нужно да вменяваш на КМ някакви несъществуващи "провинения"

Ако нямате нищо против, аз ще направя тема и ще преместя мненията касаещи хипотезата на Малоум в нея.

Чакам отговор.

Поздрави Б.

Здравей, Богданов!

Темата е много интересна и, поне според мен, мненията, свързани с хипотезата на Малоум, не вредят по никакъв начин. Още повече че Дорис, която е титуляр на тази тема, ни даде "зелена улица" за по-свободно... поведение

Същото е и с локалността, при елементарните частици - не е възможно измерване само върху една! частица. И локалността се задава само теоретично: нещо изтичащо от обем се прелива в друг съседен; т.е., има връзка между обемите. А не- нещо изчезващо от обем, да се появява в съседен обем - пак е като закон за запазване, ама липсва изискването за локалност, т.е., връзката.

Така излиза, че постулираното е вярно; но за разлика от старото схващане, в хипотезата се изяснява защо е така.

Всъщност постулираното се оказва НЕвярно. Теоремата на фон Нойман за отсъствието на скрити параметри опровергава АПР-твърдението за непълнота на КМ. Нарушаването на неравенствата на Бел и последващият експеримент на Аспе доказват наличието на нелокални корелации. Принципът за НЕлокалност "измества" постулатът за локалност

Здрасти, Шпага!

И друг път сме водили подобен разговор, за използваните термини; когато се различават от общоприетите се старая да ги дообеснявам, уж за яснота. Но има и много неща, които в сегашната интерпретация неявно са възприети, но не се говори за тях. Едно от тези неща е наличие на ОБЕМ при частици (ползват точков модел - чак при размер на молекула се донаждат поправки за Вандерваалсови сили). Другото е РАЗМЕР на фотон. Третото е ВРЕМЕ за поглъщане-излъчване на фотон и мн. други; особено тежко е положението за съществуване на леви и десни фотони; също- зависимости между сили и форми на реални тела... Не е целта да се напише нова физика, на нов език, а да се обяснят известните факти от друга гледна точка. Разбираемостта става с постепенно натрупване на инфо за: факти и изводи - старо (известно) положение; тълкуване на фактите - по хипотезата.

Ако забелязваш, направата на вещеви обект (едновременно: корпускула и вълна) в хипотезата е от затваряне на вълнов процес около собствен център. Тоя обект, образувайки се непрестанно, трепти, пулсира; размерът на заемания от обекта обем е с радиус около 10^(-15)m, ако си го представим в обобщена картинка като сфера. Тази сферичка се движи като цялостно образувание от нещото, което трепти и я образува. Честотата на образуване е огромна (на тоя малък размер, образуващите трептения, по "кръгчетата на 8" също се движат със скоростта на светлината, устойчивостта им е огромна за протон и електрон).

Модел за представа: арфа- захванати (затворени) струни към резонансна кутия. (не е по струнната теория)

Ако не "пипаме" струните - нищо не се чува от датчик ухо.

Ако удължим (механично) струна (в рамките на еластична деформация) и я пуснем - нейните трептения се усилват от резонансната кухина (известно време трепти струната и заради силите на триене - спира), излъчените вълнички влизат в диапазоните на настройка (по честота и амплитуда) на датчик ухо - чуваме излъченото трептене.

Макар че е много грубо приближение като модел, то и при вещеви обект етапите са същите, долу-горе: трептят около собствен център (струни към корпус - като вълни в затворено пространство); променя се размер на "струна" следствие на погълнат фотон от външно поле; променя се размер на образуванието (корпус на арфата) -ДОКАТО ТРЕПТИ ЗА ОБРАЗУВАНЕ НА ЦЯЛАТА ЧАСТИЦА, наречено от мен ПРЕСТОЙ на фотона в образуванието, минава ВРЕМЕ. Ако няма повторни попадания на външни фотони, ОВ на частицата с околния физвакуум (който непрестанно се стреми да центрира и потуши действието, предизвиквано от вещевата и погълнатото) центрира, възвръща старата форма, като се излъчва погълнатото.

Има механични въздействия в тия етапи: движение на началния център за образуване на вещевата към падащия фотон - употребява го като подложка за образуване върху неговата структура за мин енергия на образуване; промяна на обем с поглъщането и нови движения на центъра; откат при излъчване. Ако нямаше характеристика маса, тия движения не биха били възможни. Затова съм възприел: взаимодействието (като термин) да е свързано с някакви механични промени. Което не е някава нова прищявка, а пасва на известното и в сегашните интерпретации.

Та, всичките по-горни въпроси (и в хипотезата, въобще): не се коментират в сегашни интерпретации явно. Крият се в матмодели, пък всеки ... да разбира каквото си иска. Ама, ... за съжаление, нямат ясни модели за интерпретациите си... Съответно и изводите които трябва да направят, са във вид на ... чуденки!!!

...

За фотони - нямат обяснение какво е; кво от туй че го наричат фотони?! Да не би да им е ясно за какво говорят?!

За вещеви обект - нямат обяснение какво е маса?! С обяснението в хипотезата е възможно да се открои какво е вещеви обект, което си е пък особено нужно като определение за философията, например. Преди хипотезата - философски са разделени видовете материя: вещева форма, полева форма. Туй, че физиците не желаят да я ползват не я прави неправилна като граница. Или - неясно, като разграничаване.

За взаимодействията: ми те, въобще не влагат смисъл в тоя термин: ВЗАИМО-действие; в това е заложена Обратна Връзка между обектите и явленията, а добре ти е известно, че НЕ СЕ ПРИЗНАВА съществуването на ОВ, особено, за неживата Природа;

В случая: с хипотезата, ИЗПРАВЯМ НА КРАКА Колосът на физиката и не аз "бъркам" термините, ами те така са си ги объркали, че ... само матмоделите им дават фалшив пристан, за успокояване: все нещо, някога, ще излезе?!!

...

Здравей, Малоум!

Много ти благодаря за този отговор. Мисля, че сега вече доста от идеите в хипотезата ти започнаха да придобиват по-ясни "очертания" за мен и въобще за четящите тук Дано с нашите нападки допринасяме за разработването на нов и подобрен вариант на книгата ти - ако планираш преиздаването й.

П.П. Разбира се, привечер пак ще прочета отговора ти - имам и някои възражения, но не искам да прибързвам, защото може и да не съм права...

Сещам се за парадоксът на Айнщайн-Подолски-Розен

http://bg.wikipedia....%B7%D0%B5%D0%BD

който е свързан с експеримента на Аспе.

Да! Той е може би най... най-знаменитият

Здрасти, Малоум!

Вероятно не всички разбираме хипотезата ти /или никой не я разбира/ главно заради твърдението ти, че в нея "НЯМА противоречия с известното до сега." Това води до голямо объркване, защото очакванията са наистина да няма противоречия, а пък се оказва, че има, и то много, при това все основни. Ето например и в последния си постинг ти отново говориш за "престой" на фотони:

(думичката взаимодействие е употребена вече във физиката и под нея разбирам : явления на поглъщане, престой и излъчване на фотони от вещеви обекти...

Но самото понятие "престой" звучи абсурдно в съчетание с понятието "фотон". И освен това, тъй наречените от теб "вещеви обекти", които излъчват и поглъщат фотони, всъщност са частици, а за частиците не може да се каже, че са "вещеви обекти", след като, поне според "известното до сега", те имат двойнствена корпускулярно-вълнова природа. И ето какво се получава - фотони, вещеви обекти, взаимодействия, явления... и още куп други понятия в твоята хипотеза имат някакъв друг смисъл, напълно различен от общоприетия във физиката. Така че човек и при най-добро желание да те разбере, в крайна сметка остава в пълно недоумение

Нека да отдадем заслуженото уважение и на някои от големите мислени експерименти във физиката Освен за прочутата котка на Шрьодингер и за влака и светкавиците на Айнщайн, аз се сещам за експеримента на Бел: . А също и за т. нар "парадокс" на Гибс, чийто мислен експеримент е описан ясно и кратко тук: , както е отбелязал и Богданов в своята много интересна тема "Пеперудата - най-опасното създание на планетата".

Аз, като пристрастен лаик-физик с хуманитарна душа , намирам в този вид експерименти някакво особено, едва ли не мистично очарование. Та ако се сещате и за други такива, дайте ги насам

(Освен това, спомняш си, показвах, че единичен фотон е условно название - пак е смесен от много вакфотони).

Ми извинявай, но аз и това не го разбирам Щом единичен фотон е "смесен от много вакфотони", значи те -- самите вакфотони -- си взаимодействат. Иначе просто не биха могли да образуват "единичен", тоест "смесен" фотон. Получава се нещо от сорта: фотоните не взаимодействат помежду си, обаче си взаимодействат

А след като, според теб, "единичен фотон е условно название", става даже и още по-кофти... за физиката, защото излиза, че такива фотони, за каквито става дума в тази наука, НЯМА Не съществуват! И само "вакфотоните" са нещо реално...

Здравей, Малоум!

Фотоните не взаимодействат - те интерферират ; известен факт, а не моя декларация.

А според теб интерференцията не е ли взаимодействие? И ако не е... какво е

Аз мисля, че логиката всъщност е друга - щом фотоните не взаимодействат помежду си, а интерференцията все пак е вид взаимодействие, значи всеки фотон при определени условия взаимодейства - интерферира - със "самия себе си". Стряскащ факт, наистина, но и отдавна, много отдавна доказан експериментално.

Във връзка с вакуума би било добре да си припомним и ефекта на Казимир: http://www.google.bg...7uW8wi7Iy6S7mhw . В статията са споменати и доста от проведените експерименти, потвърждаващи този ефект

Здравей Шпага.

В предният постинг коментирах каква може да бъде ситуацията според ОТО, какъвто беше и въпросът ти.

Сега ти наблягаш на противоположната теза, която коментирах за постинга на Малоум - АКО гравитоните са кванти на полето, което изключва ОТО. Тогава изграждането на вълната от гравитони е просто следствие от КМ, след като вълната е разпространение на промяна на самото поле. В какво противоречие ме виждаш?

Не виждам противоречието в теб, а в ОТО и КМ, тоест там, където го виждат всички. А моята елементарна мисъл беше, че когато става дума за гравитация, категоричните изказвания просто не вървят. Включително и тези на Малоум, разбира се.

П.П. И сега, и в предишния си постинг, се опитах да бъда кратка, за да не спамим темата. Та може би затова не се разбрахме.

Приятен ден и успехи

Здравей, Scaner!

Всъщност аз не коментирах мненията на Малоум, а само това твое категорично изявление:

Вие твърдите че гравитоните са кванти на гравитационното поле - ами точно защото са такива кванти, те трябва да изграждат вълните, възникващи при промяна в гравитационното поле - наречени на обикновен език "гравитационни вълни".

И както се вижда от отговора ти, нямал си основания да бъдеш чак толкова категоричен:

Възможно е да има и други принципи в основата на вълновите процеси. Затова и за гравитационните вълни не е задължително нужно да търсим в основата гравитони.

Но ние наистина много се отклонихме от темата, за което се извинявам на Дорис!

Преди доста време попаднах на откъс от книгата на Ален Кон "Триъгълник на мисли" и тогава коментарите, свързани с някои от основните експерименти в Квантовата механика ми се сториха много интересни.

http://www.google.bg...y1HCQfPXYEEvM_g

Здравей, Scaner!

Вие твърдите че гравитоните са кванти на гравитационното поле - ами точно защото са такива кванти, те трябва да изграждат вълните, възникващи при промяна в гравитационното поле - наречени на обикновен език "гравитационни вълни".

И все пак, според ОТО гравитационно поле няма, но гравитационни вълни има. Или, ако перефразираме: виртуални гравитони - кванти на грав. поле, носители на грав. взаимодействие между обектите - няма. Но реални гравитони - кванти на грав. вълни - има. От твоето твърдение обаче излиза, че няма разлика между виртуални и реални гравитони, тоест, че квантите на гравитационното поле "изграждат" гравитационните вълни. Което пък, отново перефразирано , означава, че според ОТО гравитационните вълни се "изграждат" от несъществуващи частици

Поздравления и от мен за интересната тема! А също и повод да изразя уважението си към Дорис

Рано е за майтап . Майтапът е със всички вас които не можахте да оборите ония формули които Петков ви натика в носът .Що за физици сте след като не можахте да оборите тезата на Петков . Той твърди че след като формулите му са верни то Айнщайн е сгрешил . Нима не схванахте че това твърдение е основателно ?. Нима не схванахте , че докато не оборите ето тия формули на Петков :

(tB- tA).(c-v) = rAB-v(tB - tA)

rAB=v(tB - tA) +(tB- tA). (c-v)

(tB - tA) (v+(c-v)) = rAB

tB - tA =rAB/C

Петков ще триумфира дори и в заключени теми ?

Не виждате ли , че резултата от тия формули tB - tA =rAB/C е различен от резултата до който е стигнал Алберт Айнщайн tB - tA =rAB/(C-V) ?

Не разбирате ли , че докато е в сила формулата на Петков tB - tA =rAB/C се обезсмисля формулата tB - tA =rAB/(C-V) на Айнщайн ?

Вие в тоя клуб не можахте да защитите формулата на Айнщайн и да опровергаете формулата на Петков . Това говори само , че тук в клубовете на БГ-наука няма подготвени физици които да противостоят на на заблудите които ви пробутват антирелативистите . Това , че им пращате темите в паранаучни форуми и след това ги заключвате са само силови методи които правят антирелативистите мъченици , но това не ги прави победени.

Мислете ! Нужен е научен отпор , нужно е научно опровержение на представите на антирелативизмът а доколкото разбирам от прочетеното тук такова опровержение в тези форуми не сте съумяли да направите . Съжалявам но такава е картинката .

Докато няма научен отпор и опровержение на идеите на гаражните гении , гаражните гении ще са непобедени дори когато са обругани.

Не си мислете че като сте баннали Петков и приятелят му Джорданс сте се справили със антирелативизмът Не сте се справили , те просто ще се появят във следващия форум, я в дир-бг , я някъде другаде и ще продължат да проповярват скапаните си идеи до тогава докато не са опровергани. Опровергаване му е майката !

Желая ви успех в опровергаването.

Като жокер мога да ви дам само това че Петков във формулите си не се съобразява със вторият постулат на СТО . От там чоплете.

Здравей, Гери!

Интересно ми е какво повече от това http://nauka.bg/foru...ndpost&p=133365 трябваше да му кажем, за да го опровергаем. Цели фермани ли трябваше да изтипосваме тук, след като всичко е толкова елементарно. Или греша? Ако е така, съвсем сериозно те моля, ти - като физик - да обясниш как точно е трябвало да подходим към... "разработките" на Петков. Защото в моя постинг аз наистина наблегнах повече на майтапа...

П.П. Имам предвид постинга си 1192 до Миролюбив от 10 ноември. Не знам защо не излиза с линка.

Чудя се защо обръщате внимание на гаражни гении като Малоум 2 , Петков , St.Djordan и прочие "изобретатели" на нови теории ?

Здравей!

Специално за Джордан не си прав. Човекът е от съвсем друга класа, но Петков провали темата му, превръщайки я в парад на собственото си невежество и грандо-графомански изблици.

Да се баннат за да не замърсяват форумът с глупостите си . Ние ги наритахме в дир-бегето и вие ги приютихте тука.

Като ви гледам хич не сте прокопсали в Дир-а. Обстановката в клуба там е... гробищна, обаче вие - за утеха - може и да си я наричате "научна", "физична"

Здравей, Малоум!

Говорехме конкретно за микровълновата фурна и... за чорбата или, да речем, за кафето

Ето отново казаното от теб, което изрично бях подчертала:

В момента в който уцелим с приборите си резонансна честота - ефективността на действието нараства. Това е дереджето. Пък тогава - увеличавай интензитета и ... чорбата е готова, аламинут.

Е, като имам предвид и другите твои твърдения, свързани с резонанс, кратности, интензитет, амплитуда и прочие, всичко това според мен води именно до абсурда, че енергията в микровълновата фурна ще нараства до безкрайност, и то при каквато и да е температура. Или по-просто казано: с хипотезата си ти всъщност стигаш до т. нар. "ултравиолетова катастрофа". Което пък, още по-просто казано, означава, че това, което за теб е някакво новаторство, на практика е нещо старо и отхвърлено още преди повече от сто години. Отхвърлено е като драстично противоречащо на експериментите, на здравия разум, на реалността...

Като намесваш тук интензитета, ти всъщност създаваш погрешната представа, че енергията, която поглъща всяка от молекулите зависи от количеството/броят на облъчващите я фотони. В действителност обаче е от значение единствено тяхната - на фотоните - честота и, поне доколкото на мен ми е известно, молекулата може да "глътне" само един фотон, а не... дявол знае колко... според теб.

Общо взето същото е и при фотоефекта. Да, с увеличаването на интензитета ще нараства броят на избитите електрони, но не и тяхната енергия/скорост. А ако започнем да намаляваме честотата на светлината непременно ще стигнем и до момент, в който няма да бъде избит нито един електрон, независимо от това колко високи са стойностите на интензитета.

И друго: твърдиш, че хипотезата ти е квантова, обаче в КМ нещата са коренно различни от тези, които описваш ти, и нямат нищо общо с размерите на молекулите, с кратностите и т. н. В Квантовата механика става дума за енергийни нива, за степени на свобода, които са свързани с вида на лъчението... Но аз не съм достатъчно наясно с тези неща, така че спирам дотук. Ти обаче би трябвало да си наясно, щом... обясняваш света с твоята "квантова" хипотеза.

Излишно е да ми отговаряш, защото и без това ти всъщност на никого от нас не отговаряш, а само сипеш тук думи, които кой знае защо наричаш "отговори". А после ни изкарваш някакви тъпаци, недорасли да схванат твоите велики НАДучебникови прозрения.

Здравей, Малоум!

В хипотезата съм посочил непрестанна честота на образуване на обектите: НА ПУЛСАЦИИ - затова ти се струва, че не се връзва "резонанс" с наблюдаваните явления на честотна зависимост. При отделни частици - само дискретни стойности са резонансни на пулсациите на образуващите смущения; те са предопределени вече от направените (съществуващите) образувания и "тик-такат" точно. С честоти 10^(23)Hz при протон и неутрон - лабораторните не могат да им влияят. Преобразуването на честотите към по-малки (към дълги вълни) става с групиране на излъчвателите, посредством ОВ, докато се стигне да образуване на структурни съставни на отделни вещества, които се действат от лабораторни вълни; В момента в който уцелим с приборите си резонансна честота - ефективността на действието нараства. Това е дереджето. Пък тогава - увеличавай интензитета и ... чорбата е готова, аламинут.

Под израза "ефективността на действието нараства" всъщност би трябвало да разбираме, че нараства енергията. От обясненията ти дотук обаче поне аз не открих никаква причина, поради която тази енергия да СПРЕ да нараства. Така, както ти описваш нещата, упоменатата енергия - "ефективността на действието" - би трябвало да нараства до... безкрайност?! Което, разбира се, е абсурдно.

Та затова въпросът ми е:

Как твоята хипотеза обяснява безспорния факт, че големината на енергията винаги е някаква крайна величина?

Не е вярно, че ако не действуват сили върху едно тяло, ще притежава инерция. Инерцията е противодействие на сила, запишете си го на тавана.

Пенчо, ти май не правиш разлика между "инертност" и "инерция". А ние и това ще си го запишем на тавана