scaner

Ами задълбочи се де. Нали това е аргументацията, да се говори по същество, а не да се хвърлят само някакви конфигурации от думи в наукообразна форма. Това не е познание, а самозаблуда за такова. Защо си мислиш че без задълбочаване можеш да дискутираш нещо за науката? Или замълчи да не се излагаш. Хайде, задълбочавай се и влизай в час. До тогава правда на твоя страна само през крив макарон ще гледаш

Виждам, че вместо да мислиш, само се хилиш като пача. Не съм и очаквал нещо друго при тая манджа, в която затъна. Нито аргументи имаш, нито смислена мисъл ти се завърта... Прости са нещата, малко физика трябва. И физическо мислене, не инженерно Разгледай един граничен междинен случай: двете галактики са на някакво разстояние, и разстоянието между тях не се променя. Тоест имаш равновесие на силите - силата на привличане и силата която локално ги раздалечава, в резултат на разширението на вселената (баланс на енергиите в резултат привличане и кинетичната енергия от раздалечаването). Тоест скоростта с която биха се приближавали, да бъде равна на скоростта с която се разширява вселената на дистанцията на която са галактиките. Това състояние е любопитно с това, че разделя скалата от възможни състояния на две: състояния, в които галактиките се раздалечават, и състояния в които галактиките се приближават. При това е един вид непреодолима граница: ако галактиките раздалечавайки се достигнат до това състояние, те няма да преминат в състояние на сближаване. И обратно, ако галактиките се сближават и достигнат до това състояние, те няма да преминат в състояние на раздалечаване. Което ни казва, че ако галактиките изначално са се раздалечавали, те ще продължат да се раздалечават, без да минават през това състояние (може да го достигнат асимптоматично). И обратно, ако галактиките сега се сближават, в миналото те не са се раздалечавали, защото иначе е трябвало да минат през споменатото състояние и да спрат. Което ни говори допълнително, че значи галактиките притежават подходящи начални скорости, за да поддържат тези състояния, в което са сега. За повече детайли вече трябва да се смята с числа.

Целият проблем е в липсата на аргументация от твоя страна. Имаме проблем, който зависи от много параметри. В случая, освен от разшишението на вселената, от привличането на галактиките помежду си, от привличането им от други галактики в галактическият куп, и от допълнителната скорост на движение на всяка от галактиките в галактическият куп. Последният параметър е определящ в случая, но ти напълно го игнорираш. Нищо смислено няма да се получи, когато едностранно загърбваш най-важните параметри, освен една жалка картинка не безпомощност... И се обиждаш, че те смятаме за тъпак? А какъв е човек, който така се прави на тапа? И си въобразява, че се аргументирал? Тъпак, естествено Нито имаш идея от критика, нито от аргументи, нито от наука. Какво крепиш в тоя форум, да те пита човек

Пълни глупости Младенов, цъфна цялата голота на твоята "критика". Нарича се невежество. Знам, няма смисъл да обсъждаме термина "дебелоочие" във връзка с цялата тая простотия... Затънал си невъзвратимо при Дънинг-Крьогер. Хайде помисли де: хвърляме с начална скорост топче нагоре. Топчето и земята са гравитационно обвързани, но топчето се отдалечава. Защо ли?

Не. Това ти е базовото заблуждение във всички упражнения по "разсъждение" по-горе.

Не силата на гравитацията кара Млечният път и Андромеда да се движат една спрямо друга. Привличането между тях на такива разстояние не може да доведе до такава скорост на движение, с каквато се приближават. Разбира се, капаците ти не позволяват да обхванеш проблема, но ние си го знаем Има едно понятие, начална скорост, което играе тук - скорост по рождение (по някаква причина). И това не води до никакви противоречия в конкретният пример. Тъпако, прочети малко базова литература по въпроса. Абсолютно си гол и бос по темата.

Рибаря си намери достойна замяна. Няма да остане без простотии тоя форум, споко Необятна е човешката креативност, когато човек тръгне да се излага...

Сметни де, преди да приказваш такива нелепици. Но не можеш Затова и вярваш на неща дето не ги разбираш. И се получава цялата тая боза с косми.

Няма такова положение. Свидетелство за това е голямото количество сблъскващи се галактики, които са регистрирани. Нищичко не си разбрал, както обикновено. Кога в миналото? Друга форма на въпроса ми за закона на разширението. Момченце, прочети нещо преди да плямпаш глупости тука. Ще видиш каква си гола вода с тея безпочвени фантазии. Чул си едно твърдение, и се мъчиш да го прилагаш в условия, в които то не може да работи. Веднага след ГВ, по теотията, е започнал процесът на инфлация - и е докарал размерът на вселената почти до сегашният. Галактики тогава е нямало. Процесът на инфлация е спрял много преди вселената да стане прозрачна, и много преди да се образуват звезди и галактики. Когато са се образували Млечният път и Андромеда, те вече са имали локална скорост една към друга (вероятно случайност), и тази скорост е надхвърляла - и сега надхвърля - всякакво разширение. Така че отговорът е прост: Млечният път и Андромеда никога не са били по-близо от сега, те се сближават от край време (освен ако поведението на галактичният куп в който са не е повлияло с нещо допълнително)..

Видимият радиус на вселената надхвърля 40 миларда светлинни години. Да са се отдалечавали обектите със скоростта на светлината, то те са били бализо преди 40 милиарда години. А възрастта на вселената е около 14 милиарда св. години. Следователно, законът на разширение не е линеен. Което значи, че е имало период на бързо разширение, после много продължителен период на бавно разширение. Наблюдателната астрономия включва само този период. В него, Млечният път и Андромеда само се приближават. Ясно ? За това те питам какъв е законът, да се стреснеш и да се събудиш.

По какъв закон се увеличава?

Какви данни имаш, че са били по-близко в миналото? Напротив, били са по-далеко. И се приближават с нарастваща скорост. Прочети за пекуларна скорост какво е. Времето, когато са били по-близо от сегашното положение, не можем да го видим с телескопа. Изяжда го инфлацията. Пореден съвет - не се изказвай на база никаквио знания. Излагаш се. Не напразно теорията за големият взрив се счита най-доброто попадение от всички съвременни физици - защото не допуска такива пропуски, каквито невежите като тебе могат да намерят в нея. Тъй като доста по-умни хора я тестват. Но ти се завърташ във въртележката на Дънинг-Крьогер - "глупавите не разбират че са глупави защото са глупави"...

Подобно нещо не се наблюдава, защото е проблемно за наблюдаване. Прочети повече по въпроса Един жокер: като гледаш далечните галактики с телескоп, може да определиш отстоянието им до нас (колкото по-далече толкова по-грубо), но ъгловото разстояние между тях нищо не ти говори за разстоянието между галактиките (а то определя плътността). Т.е. визуално плътността се определя с много голяма грешка. Така че това е критика "щото така ми се струва". Големият взрив няма отношение на поведението на Андромеда и Млечният път. Това са галактики, чиято пекуларна скорост надхвърля с порядъци възможните ефекти от разширението. Съответно това също е критика "щото така си мисла". Мислиш, ама без кръчмаря Младенов, липсва ти базовия курс по космология за университета. Що се мъчиш да фантазираш, като не ти се получава?

Малко повече информация за мелодрамата, разиграла се в OpenAI преди месец: Мы к этому не готовы. Что такое Q*?

Руските загуби до вчера:

Гравити ти е отговорил добре. Само да добавя: това твърдение се нарича "космологически принцип". Може да прочетеш за него в Уикипедията на български ТУК, и по-подробно на руски ТУК.

Разбира се че имаме. Имаме модел и за кудкудякаща вселена И експериментът показва кой от моделите добре описва вселената - този на разширяващата се, както показват данните на Хъбъл. Така че какво всъщност се пънеш да критикуваш? В смисъла който ти влагаш = приказвайки празни приказки Кажи, защо си толкова объркан?

Така де. Друг модел е построен на база друго допускане. Трети на трето. И всички са конкуренти, на стартовата линия, че и се изключват един друг. Всеки от моделите дава предсказания. Ако се потвърдят предсказанията на един, а се опровергаят тези на друг, то вторият губи. Така се прави. Така че "ако"-то е валидно за всички модели, и експериментът е този който проверява това условие. Никой модел за сега не може да отговори на подобен въпрос, освен моделът с Господ Бог (който по обясними причини е извън научната класация). А и не му е работата - нека остане нещо и за следващата парадигма Но има един отговор, който се приема за неопровержим постулат - материята съществува вечно Доволен ли си? Ми не може. И какво, това го опровергава някак си? Прави го неспособен да обясни това, за което моделът е направен, и което не включва такива въпроси? Тъй като моделът не е насочен да отговаря на основният философски въпрос (физиката не е философия и не се занимава с философски проблеми!), то в това отношение моделът няма никакви недостатъци Философите са тези, чиято задача е да обобщават това което физиката приема за работещо, във своите философски аспекти. Какво се опитваш да обясниш в тоя толкова неясен и объркан текст? Че нямаш аргументи от физическа гледна точка, и че моделът не предсказвал от къде се раждат децата? Ти съвсем изпростя. Като се каже "критика на модела" се има пред вид критика на това което дава модела, а не на това което той не дава. Той много неща не дава (който и модел да вземеш), и това му е работата, да дава неща в някакво направление, където му е силата.

Вече и официално: Израел започнаха наводняване на подземните тунели на Хамас: The Independent: Israel military begins pumping seawater into Hamas tunnels, report says The Jerusalem Post: IDF begins pumping seawater into Hamas tunnels in Gaza -WSJ Daily Mail: Israel 'begins flushing out Hamas by pumping seawater into tunnels across Gaza in bid to destroy terror group's network' amid brutal fighting in the Strip

Фактите на господин Хъбъл са прости: тази галактика е отдалечена толкова и има такова спектрално отместване, друга галактика - друго. Това са фактите, и в такова си състояние не стават за нищо, освен директно да ги цитираш. Първо, във фактите трябва да намериш закономерност. Тя произлиза от фактите, но вече не е наблюдателен факт (тя е факт в друг смисъл, по отношение появлението си). Тази закономерност така извън всякакъв контекст, пак за нищо не става. Трябва да я съчетаеш с други знания, и да я вкараш в причинно-следствени връзки - в модел. Ако нещо не вкараш в такива връзки, то е безполезно. И се появява въпроса - защо излъчването на галактиките следва тази закономерност? Забележи, на този етап вече не работим с фактите. Тук създаваме представа, обяснение защо светът изглежда така, и какво следва от това. Тук вече намесваме и разбирането, но повтарям, с факти вече не работим - използвали сме ги, изстискали сме от тях информацията която можем да ползваме. Фактите остават в архив, за проверка, ако някое бъдеще предсказание се появи, да не правим излишни измервания. Така че разбирането на Хъбъл принципно не може да бъде факт, и е любопитно как ти си изпаднал в такива чутовни заблуди, да очакваш такива неща... Закономерностите, произлезли от фактите, не са факти. Но не са и "истини" - други факти могат да ги опровергаят, както често се случва. Те са само закономерности и ограничения, с които трябва да се съобразяваме докато изграждаме представата ни за вселената. Моделът. Да, Младенов, разбирането не може да е факт по определение, стига си откривал топлата вода. не ти ли излязоха мазоли...

Има, няма модел без недостатъци. Той за това и моделът непрекъснато се разширява, защото недостатъците му отварят поле за дейност - ако са непреодолими, моделът си отива, нали? И именно недостатъците могат да се критикуват, това е то аргументираната критика. На нейна база може да се провежда научна дискусия, пишат се статии по списанията с обсъждане... А тука - "не ми харесва". Бас ловя че Младенов дори недостатъците на ГВ не знае, сега ще търси учебник да ги прочете. Но пък имал "критика"... Има и физици, дето критикуват точно от тази позиция - не им харесва. Но те предлагат и обосновават друга, алтернативна позиция, според тях по-добра. Например астрономът Фред Хойл, авторът на термина "Голям взрив", който той дал шеговито на теорията. Той настоявал за стационарна вселена, но в която не се запазва законът за съхранение на материята. В нея на кубически метър в рамките на два милиона години май беше се поражда от нищото един протон или електрон, на 4 милиона - водороден атом. И това "разбутва" съществуващата материя и за това виждаме, че тя се разширява визуално, а средната плътност на материята остава постоянна. Това е градивна критика, като дадеш друг модел. Е, за сега тази хипотеза не се потвърждава, по отношение на опроверженията в различни степени губи. Най-вече губи от реликтовото лъчение, защото нейното обяснение (чрез разсейване на звездната светлина от космическия прах) иска специално разпределение на поляризацията на реликтовото лъчение, което експериментът отхвърля. И да не задълбочавам с дребни детайли, макар че те са важните в такива случаи... Така че критики има, просто Младенов трябва да си седне на задника и да научи какво се разбира под "критика" в науката, преди да се бие в гърдите за критикар...

Аз и по друг повод съм го казвал - инженерното образование, ако не се вземат подходящи и навременни мерки, уврежда. То не е направено да се разбира науката, а да се ползват резултатите и като божи заповеди. Дали са ти свише формулата - само смяташ. Мисленето в това образование е ограничено в съвсем друга насока. Затова и мелодрамата, която се разиграва тука. И когато човек се осъзнае, че ползва науката машинално, без разбиране - оу, науката е виновна, тя нищо не доказвала...

Хомогенността е особен аспект на плътността, не е плътност. Може да имаш пясък в един аквариусм, събран в единият ъгъл, може пясъка да е равномерно разпределен по аквариума. И в двата случая плътността е еднаква - обем разделен на количество, докато хомогенността е различна. И как "според мен" следва това? Темпът на създаване няма отношение към хомогенността, а към плътността. Защо спориш по неща, за които имаш много бегла представа? Само да наложиш някаква изветряла и неадекватна гледна точка, за която си се хванал със зъби и нокти? Ми не си хаби за това зъбите и ноктите...

Недоразумение е на бедната ти фантазия. Първо, с поява на новите галактики старите като относително количество намаляват на обща база, засенчени от новите. Съответно ще са по-нарядко. И второ, това няма нищо общо с хомогенността за която става дума. И много да са халактиките, и малко да са, хомогенността е разпределение в пространството. А и трето, за такива разстояния наблюденията могат да отчетат хомогенност, но не и промяна в плътността на галактиките (дето си го мислиш за по-нагъстото). Не и на този етап.

Доказано е, доколкото може да се докаже подобно твърдение. Ти какво разбираш под доказване? Тук ти е проблемът - цялостно деформирана понятийна база в главата ти, очакваш вълшебната Фея да дойде и да ти даде разписка с печат "доказано" и щото си пропуснал момента - "не било доказано". Доказано е. Но работи в посока какво значи "доказване" в науката, където нищо не се "доказва", а само се потвърждава Нахендрил си се ментално както с "истините". Тъжна картинка...