scaner

Това е втората грешка която правиш в разсъжденията си - бъркаш наука и морал. Науката ни дава знания и инструменти, с които да ги ползваме. Моралът е система от правила, разделящи понятията добро от зло. Тези правила ни кавзт кой начин на използване на знанията на науката е добро, кой - зло. Схващаш ли разликата? Един прост пример: Науката изобретява ножа. С ножа могат да се правят много и най-разнообразни неща. Може да се реже, дялка, мушка, пробива. Моралът е този, който ни казва: добро е с ножа да се реже салата. Лошо е с ножа да се убива. Макар че в някои случаи убиването е добро (например при самозащита). Схващаш ли разликата? А ти ги мешаш и обвиняваш науката за някакви морални проблеми, към които тя няма никакво отношение. Недей така. За това иде реч.

Науката винаги ни води напред. Защото посоката "напред" е дефинирана като посока на увеличаване на нашите знания. Ти в разсъжденията си допускаш няколко грешки. Основната е, че разсъждаваш от позиция днешното състояние на нещата. Науката по пътя си допуска грешки, защото това е част от научният метод. Трудно е да се оценява каква ще бъде стойността на грешката в момента когато тя се извършва. Сега вече има развити всякакви правила и процедури кое как да се прави, колко ще струва като средства и време и т.н., но тези правила са създадени именно на база допуснатите грешки. Навремето тези знания са липсвали. Постави се на мястото на доктор преди 100 години. Например известната одисея за намиране на лекарство срещу сифилис. Синтезирани са стотици съединения на база токсични химически вещества, убиващи бледата спирохета. И чак съединение номер 606 от поредицата се е оказало успешното съединение. Опитвали са резултатът върху заразени зайци. И късметът тук е бил в това, че въздействието на лекарството върху зайците се е оказало сходно с въздействието върху човека. Щастлива случайност, да го наречем, постигната по метода на пробите и грешките. С талиомида е била сходна картинката. Пробван е върху животни, и е потвърдил, че за целта за която е бил разработен - сънотворно, той е вършел чудесна работа. И при хората е вършел също добра работа, докато не се откриват страничните ефекти. Това води до подобрение на контрола за предклинични изпитания на лекарствата, което е стъпка напред. Тогавашните правила и контрол са допуснали употребата на талиомида, което е довело до тяхното подобрение - поредна стъпка напред. Примерът с лоботомията. Ти си лекар и имаш пациенти с определена клинична картина, деструктивна и за тях, и за обществото около тях. Как можеш да помогнеш? Да чакаш след 50 или 500 години някой да измисли лекарство? Не стават така нещата. И ето, имаш информация за определени случаи след злополука. Експериментираш със зайци и виждаш положителен резултат. Това са ти знанията. Само че при зайците не може да получиш информациия за всичките странични ефекти, те нямат нашата висша нервна дейност. И опитваш върху хора в критично състояние. И о, чудо - постигш успех, симптомите се променят в положителна посока. Да, има и странични ефекти, но пълната им картина става ясна с времето (няма друг начин). Наистина, някои от пациентите умират - операцията е сериозна. Но и сега умират пациенти при присаждане на сърце, че и при по-леки интервенции. Важното е, че операциите за лоботомия дават нови знания, както и подобряват спецификациите за контрол и предварителни проучвания. И другото по-важно е, че тогава си нямал сегашните ни знания, на база които морализаторстваш. А с пот и кръв си ги натрупвал. С хероина е било същото положението. И той, както и морфинът, в началото с добър успех са използвани като лекарства. Едва когато се натрупват знания за тяхните странични действия, нещата се променят. Без те да се използват, тези знания няма от къде да се вземат. А се използват, защото показват нужният ефект. Така работи науката, не по права линия, макар всяко знание което тя придобива, ни придвижва напред. Сега, при постигнатите знания, и морфинът, и хероинът продължават да се използват като болкоуспокояващи лекарства. Всичките тези грешки (сега отчетени като грешки, тогава несъмнен успех) ясно очертват пътя напред по който ни води науката. Път, който не е права линия, поради самото си естество. Но за всяка достигната грешка по този път оценка не трябва да се дава от сегашната позиция - "хе, колко са били глупави учените тогава, колко лесно са могли да избегнат проблема ама не са си дали труда" - а от тогавашната, когато човек е бил поставен пред стената на неизвестността и е трябвало да намери решение. Не трябва да се губи връзката - всяко ново знание е стъпка напред. Във всички споменати случаи целта е била да се получи ново знание и да се решат чрез него важни проблеми, а не някакво забавление, което да е морално осъдимо. Не може да осъждаш тогавашните действия със сегашният морал. Защото без тези действия него нямаше да го има

Не си измисляй. Представката а- отхвърля цялото, а представката анти- е пряко отрицание на основната характеристика.

Има вяра, когато се ангажираш с проблема. Ако не се ангажираш, няма. Вярваш ли в спунка на Пипи Дългото чорапче? Засяга ли те някак, кара ли те нещо да стигаш до вяра в една или друга посока? Е същото е и с боговете за атеистите.

Айде помисли още малко. Нужно ли е да вярваш в съществуването на нещо, ако не те засяга изобщо (това е смисъла че не вярваме нито в богове, нито в липсата им). Колко още да го циклим? Ето за това казвам, че вярващите са неспособни да разберат този висш пилотаж

Това е анти-теизъм, точно си е вяра. За разлика от а-теизма, което не е. Е това е кондиката - не ти е нужно да вярваш има или няма богове. Ако знаеш че няма, не е нужна вярата, въпросът съвсме се обезсмисля. Малко превод от гръцки: теист - вярващ че има бог или богове; а-теист = не теист, не вярващ в бог/богове анти-теист - обратно на теист, вярващ че няма богове.

Дори и в тази ситуация човекът постига смисъла на своят живот. Макар че може да е щастлив и по много други причини.

Именно това зацикляне е поразяващото... И аз, и Гравити, многократно отговорихме - не, не вярваме нито в богове, нито в липсата им. Това е което се нарича а-теизъм. Толкова ли е сложно, или пак трябва да го повтаряме?

Колко още може да се задават въпроси, на които отдавна е отговорено? Липсата на нужда от вяра в богове включва липсата на всякакви варианти свързани с вяра в тези богове. За представяне мога да си представя. Но защо да си го причинявам? Аз до тука само работя с фактите, свързани с невъзможността да се излезе от омагьосаният кръг около въпроса за "вярващите в липсата на богове".

Скоро четох една интересна мисъл: "смисълът на живота е човек да умре щастлив".

Ето го примера. Колко пъти да повтаряме, че атеистите не вярват в богове, което не е еквивалентно, че "вярват" в липсата им? Точно за тази неспособност да се прави тази тънка и важна разлика говоря.

Вярващите в бог са неспособни да си представят че може да не се вярва в богове. Иначе нямаше да го има тоя спор.

Това е интересен въпрос. Но отговорът му се затруднява от неясната дефиниция на самото понятие "бог", всеки си го представя и определя различно. Можем да подходим апофатично - може ли да се вярва в нещо, което не съдържа характеристиките на бог? Например не е творец на света. Не обещава някакви аванти в бъдеще. Макар че така привлекателността на религията силно намалява (човек все пак търси изгода на едно или друго равнище, съзнателно или не ), няма да се радва на много привърженици. Предложения за такава религия: обявяване на някой баир за център на вселената? Много е обикновено... Или вярата, че коронавируса ще спре да мутира в човек, нагълтал се с достатъчно аспирин? Като чрез съответни процедури ("пост и молитва") организмът трябва да увеличи възможностите си да понася нужното количество, оставайки жив? Мисля че това лесно ще събере много последователи, стига малко да се разпишат подробностите. Само варианти

Светът съществува сега. Ама "ако не беше големият взрив а голямото зелено" нямат никакъв смисъл - нещата са такива каквито са. Ама "ако бог се окаже еди какво си" също няма смисъл - ако се окаже, ще е едно, ако не се окаже, ще е друго, може междувременно да има и трето. Условното наклонение използвах в този смисъл - предположенията сега не са никакви аргументи, нелогично е сега да се позоваваш на някакви потенциално възможни аргументи, които евентуално могат да се появят (а могат и да не се появят) в бъдеще. Не работят така нещата. Случайностите са друга бира. Тях може да ги оцениш количествено с вероятности. А дали Бог "може би" би се оказал тъмната материя, не можеш да оцениш. Затова такива предположения сега нямат смисъл. Освен това случайностите не са в условно наклонение - "може би" са вероятностите тези случайности да се реализират

Естествено. Защо се наричат а-теисти? Трябва ли, след като не ме вълнуват доктрини, които вярват в него? Бъркаш атеизма с нещо друго.

Сериозно? Луциферианство е според аксиомите на някаква религия. Според аксиомите на друга религия е нещо съвсем друга, на трета - трето, според четвърта Луцифер е даже положителен персонаж. Но самото то безотносително такива патерици, какво е? Какво е, когато не вярваш в Луцифер и подобни персонажи? Всяка религия пречупва светогледа си през собствените си страхове, и за оправдание на получчената картинка търси врагове и противници Без тях не може да съществува. Но това са страхове на объркани деца, които не могат да си представят света без някой по-възрстен, който да се грижи за тях. Е, повечето поумняват като минат пубертета (не физиологическият, мисловният).

Не знам защо толкова се настоява да се разсъждава с ако, може би, в случай че... Светът не съществува в условно наклонение. От две пълни с мъгла понятия, като Бог и тъмна енергия, не може да се търси някаква еквивалентност...

Е как ще е религия? В какво се вярва в нея? Да не бъркаш атеистите с онея, дето вярват, че Бог нямало? Те са анти-теисти

А как си представяш че ще стане това? Това е възможно само за обекти, за които знаем всичко. В нашият свят това са математическите обекти - там може да се докаже, че нещо не съществува, използвайки свойствата които знаем, и знаейки че те са пълен набор. За физически обекти това не става. Там единственият начин да докажеш че нещо не съществува е да претърсиш всяко възможно място за да се увериш в истинността на твърдението. При това е желателно претърсването да стане едновременно, за да се елиминира движението на обекта, желанието му да се скрие Това е принципно невъзможно, поради което и доказателството е невъзможно да съществува. Тук претенциите са, че Бог е физически обект. Ако не е такъв, то той няма отношение към физическият свят, и там психологията и медицината трябва да кажат защо си го измисляме. Какво точно тввърдя? Нито твърдя че има Бог, нито твърдя че няма (последното не е логично твърдение изобщо). В моята вселена боговете нямат никаква роля. Поне докато не се покажат, тоест докато не стане ясно че ги има и някак участват.

При изучаване на нещата трябва да залагаме на това което знаем, а не на това което не знаем. Първото дава продуктивно ограничение на вариантите, второто - не.

А, не е така. Комунистите са си спретнали "социалистическа революция", фашистите - "национал-социалистическа революция". При френската революция комунисти не е имало изобщо. Революцията в Русия 1905 г. също няма комунистически характер. Да не изреждам още примери, Иранската ислямска революция от 1979 г.... Еврейте ги дадох само като пример на терор върху част от населението, характерен за някои революции, особено водещите тоталитарни режими.

Това не са характерни черти на революцията. Революции бол, с терор, без терор, с кръв и без кръв. Революцията е коренна промяна на съществуващият до този момент ред, и новата идеология на нацизма води точно до това. Решаването на еврейският въпрос е проява на тази революция, това приближава Хитлер по общите черти с Ленин и Робеспиер - терор над част от населението. Отношението към християнството не е определяща черта на една революция.

Именно, за това е възможно да се докаже само проявление на нещо. Просто хората не разбират проблема, пишат се вярващи и единственият им аргумент е "ама докажете че няма Бог де...". И им лъсва невежеството. Това е опит да се пренесе собствената им неувереност върху другите, да намерят публично признание че не са се заблудили. Че ако са сбъркали, нека да са в някакво съобщество - така грешките се понасят по-лесно. Ако човек вярва истински, той ще е самодостатъчен и няма да търси признание от другите, ще си трае. Всеки опит основан на твърдението "моята религия е верна щото вие не може да докажете че не е верна" да се шуми по въпроса само демонстрира базово непознаване на логиката в разсъжденията (това е аргумент от незнание, argumentum ad ignorantiam), и с нищо не подкрепя религията, напротив.

Според мен намесата на Бог е похват за оличностяване на нашето собствено незнание. Който е хепи и в комфорт с това незнание, не протестира. Но мислещият философ не би си позволил такава издънка - това само пречи за разрешаване на всеки въпрос, просто е безполезно и непродуктивно. Никой не е прокопсал, оправдавайки се с Бог

Колко пъти да приказваме, че "доказването че няма бог" е безсмислица? Ми дай тогава да доказваме че няма Баба Яга, Котаракът в чизми, Спунка на Пипи Дългото чорапче, четвъртития инджектопляктор и т.н.? Навремето като деца споделяхме следният анекдот: - Защо на слоновете очите са червени? - За да се крият в черешовите дървета. Ти виждал ли си слон в черешово дърво? Не, защото добре се е скрил. Та същото е и с "нямането на бог". Не може да докажеш че няма бог, защото добре се е скрил Самото въвеждане на този аргумент, "не е доказано че няма бог" опростачава разговора и го вади от смисловите релси, зацикля го на "умно" празноговорене. Може да се доказва само наличие, останалото е опит за оправдания.