scaner

Доколкото познавам учението им, те са цвете пред християнството, с неговото смирение граничещо с безволевост... Кучето е само пример за абдуктивна логика. И аз това казвам - "множествено разстройство на личност". Идеята за най-вероятно тръгва от там, а после легендите са я омъглили. Тъй като тогава не са познавали тази диагноза, съвсем лесно е да се обожестви такова проявление, и после да се ползва в поредният моден тогава култ. Естествено че е у човек, не у куче

Значи може да ти хареса това филмче:

Кои възприятия? Непрекъснатото споменаване на богомили е свързано с някакви страхове, какво ли? Кучето тук няма нищо общо, само за пояснение. Просто цитираното заболяване е почти идеалният модел за особените свойства на "троицата" Преди две хиляди години хората не са притежавали нужната диагностика, а и съответното име се е появило сравнително скоро. Жалко, никога няма да разберем кой е бил носителят, прототипът за "троицата". Макар че в наше време имаме носители и на много повече личности в главата си, ако се комерсиализират коректно, такива религии могат да се пръкнат...

Ами аз от кога повтарм това, а вие - богомили, та богомили. Какво значение имат авторитетите пред съшността? Никакво, естествено И споменатият Бог, и споменатият Логос по дефиниция са личности, а личностните разстройства ходят точно по личности, не по хлебарките. Така че независимо от същността, тройцата на 100% попада в обхвата на цитираният линк. Психиатрията и близките и науки работят на база абдуктивната логика: ако нещо изглежда като куче, лае като куче и хапе като куче, най-вероятно е куче. В случая симптомите водят до същият извод. И липсва нещо, което да промени този резултат. Квантовата физика може да даде нещо полезно за същност, която се проявява и взаимодейства. Боговете и легендите за сега са извън тази област.

Има значение само дотолкова, че и други умни хора са го забелязали Съвременното име на тази същност е ТОВА. Както и да го наричаме, важна е същността.

Какво значение има какъв етикет от поредица думи ще лепнем на един извод на база конкретна ситуация? Освен това го казвам с определена доза сарказън, така че богомилите нямат никакво място в тази плоскост "Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша, но нека бъде не както Аз искам, а както Ти." Ако това не е отношение между два различни бога, тогава е шизофрения. Няма трето.

Аз не твърдя това. Само го сравнявам като репетиция за човешкото жертвоприношение на Исус. Дали вече това жертвоприношение ще го свържем като част от християнството, е друг въпрос. Нищо подобно. Кодира "положението на хората на земята" с краткото "пъкъл". Просто съкращение на речта. Който си представя някакъв допълнителен смисъл, негов проблем, нали? А аз го подех в смисъла, че положението на хората не се е различавало от това на Исус който дошъл да се пробва, и ако за него това е било пъкъл и мъчение само за 33 години, значи за хората е мъчение за повече, при това без избор. Какво богомилско трябва да се вижда в това просто съпоставяне? Не трябва да се влага в текста смисъл и собствените страхове, които говорителят му не е влагал. В момента няма значение има или няма промяна. Разговорът тръгна от това - приказки ли са текстовете в Старият завет или не? Легенда ли е разказът за деянията на някакъв бог или не? Естествено, статусът на тези текстове има пряка връзка със статуса на Новият завет - защото и той може да се обезсмисли до приказка А промяната можем да обясним лесно. Исус е дръпнал юздите на стария Бог Отец, казал му е - време е да се пенсионираш, скриваш се и няма да се обаждаш и показваш, щото се изложи в Стария завет, аз поемам нещата. И получава нова длъжност говорител и деловодител на Божата канцелария, поредната стъпка в кариерното развитие. Най-простото обяснение за рокадата

Ти разбра ли примера който ти дадох в същият коментар? Как можем да наблюдаваме тези индиректни наблюдения, без да можем директно да наблюдаваме обекта?? Не, естествено От това става ясно, че не схващаш смисловите връзки в текста, смисловите връзки в дефиницията за директно и индиректно, а продължаваш на база някакви предразсъдъции какво трябвало да бъде. Аман от предразсъдъци, баси тъпотиите...

Следователно не можеш да омаловажаваш някакъв текст като "просто приказка", защото е имало причина да бъде включен и носи съответната информация. Аз само ползвам терминологията в текста, който коментирам. Текста на Шпага. Това са просто думи, кодиращи някаква информация. За нашият случай няма значение. Важно е съдържанието му. Ако то е приказка, то цялата библия е приказка. И може да се вярва колкото на приказка. Би трябвало човек като порастне, да е по-критичен към приказките.

Наистина ли не си способен да осъзнаеш колко си бос? Направо е потресаващо...

Това са базови неща, учат се задължително в първи курс. Без тях не можеш да продължиш и за магазинер. ЦЪК "Косвенное измерение — определение искомого значения физической величины на основании результатов прямых измерений других физических величин, функционально связанных с искомой величиной." Явно нямаш нужните познания, затова ще ти дам пример. Представи си хоризонта на наблюдение, той се отдалечава от нас със скоростта на светлината С. Някаква област преди него се раздалечава от нас със скорост С-10% примерно, и можем да я наблюдаваме. Някаква област оттатък се отдалечава от нас със скорост С+10%, и от нея не получаваме сигнал. Но двете области се раздалечават взаимно само със скорост 20% от С, и ако примерно в по-далечната има някаква голяма маса, тя може да повлияе на разпределението на по-близката. Което ще доведе до наблюдаем ефект, например в разпределението на реликтовото лъчение от нея, и какво ли още не, стига да са ни добри уредите да го измерим. Това е само да ти илюстрирам принципно какво е индиректно измерение.

Не. Индиректното наблюдение е наблюдение на ефект, предизвикан от обект който по една или друга причина не можем да наблюдаваме директно. За това не е нужно да можем да наблюдаваме някакъв сигнал от обекта. Човече, съвсем базови неща ти се губят. Поне прочете ли линка който ти дадох, там има препратки на база какво могат да се потвърдят съответните хипотези? Не, не си го прочел.

Старият завет съдържа пророчествата, които показват кой е Исус. Без него той е самозванец, апостолите - разказвачи на басни. Няма критерии какво в старият завет е приказка и какво не. Загърбването му бута всичко. Просто съпоставяне на нещата За това богомилите не носят вина.

Старият завет е завет, сключен с Бог, не е само човешко творение. Толкова е човешко, колкото и Новият. Приказките в него не се отличават със истинност по-малко или повече от приказките в Новия завет. Няма християнин, който да не е задължен да вярва и на Старият завет, освен някаква ню-ейдж християнска формация. Не замитайте неудобните моменти под чергата Така е, когато по волята Божия в пърженето трябва да се търси и кеф... Не знам, може за това да е слязъл Христос да се попържи тук тогава?

Това е разказ за Бог Отец, фундамента на Троицата. Какво християнство без него? Или християнството е предоставило свобода на последователите си, някои да отричат Стария завет, други не? Не знаех Сатанаил е лош избор! Никой не ни е предоставил избор дали да се пържим тук Аз само цитирам Матей.

И какво е това индиректно наблюдение ли трабва да те уча? Що не се поограмотиш, преди да се пуйчиш?

Елементарното е, че няма такава дефииция. Това което е отвъд границите, повлиява на поведението на тези граници. Фактите свързани с това се наричат индиректно наблюдение, и над 95% от знанията ни са получени по този начин. Замисли се, някой виждал ли е директно електрон? Не, ама знания за него бол, на база влиянието му на други неща. Чат ли си сега, защо трябва да се мисли повече, преди да се говори? Мога да ти дам примери. Въздействието на това, което сега е отвъд границите, може още в разнните етапи на вселената да се запечати върху реликтовите гравитационни вълни. Които не се влияят силно от материята както светлината и електромагнитното лъчение, и могат да донесат тази информация непокътната до нас. Верно, гравитационната спектроскоия е още мечта, но е само техническа трудност. Не стана ясно доколко си ме разбрал, но както виждаш, намиране на отговор е принципно възможно. Така че не сме в тоя филм. Именно натрупването на нови знания и разширяването на моделите спомага в бъдеще някои безсмислени въпроси да станат смислени Не трябва сам да си режеш клона с такива заявления. Не знаеш истината. Не изпадай в религиозни състояния

Не можем да сме сигурни. Напротив, трябва сериозно да се работи по тези въпроси, за да се намалят възможностите. Не всякакви, а само тези които се съгласуват с наблюдението. А те не са много. Това е моделът на вечната инфлация.

Всички ние се пържим в същия тоя пъкъл, някои много повече от 33 години. Но Той е имал избор, а на нас изборът ни е отнет. С какво му е по-голяма жертвата?

Мда, на Божите обещания трябва да се гледа със съмнение... Самият Бог дава пример.

Така е, това е репетиция, бета-версия на "саможертвата" на Христос. После са въведени режисьорски корекции, за да стане по-прочувстевно и въздействащо на истинският спектакъл...

Напротив. Не по свое желание сам се принася в жертва, а по нареждане на Бог-Отец, познатият ни кръвожаден Бог от Старият завет ("Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша, но нека бъде не както Аз искам, а както Ти."). Ако перефразираме известната поговорка, Бог лицето си мени, но нравът - не. Според мен, прилича на PR-ход. Нещо се е объркало в небесната политика, и е трябвало спешно да се запушват дупки...

А не съм ли прав? Къде бъркам? Какъв е смисълът на въпрос, който не може да има отговор? Не бъркай с "може да има отговор, но не го знаем". Не. Въпросите на които науката не може да отговори, са един клас. Въпросите, които принципно нямат отговор, са съвсем друг клас. Науката се занимава само с първите, и тя осъзнава, че може да отговори - точно затова се занимава с тях. Вторият клас въпроси не изискват занимание, по причина че нямат отговор Няма нищо общо с нефелност на науката, а просто с твоята нефелност, да не можеш да направиш при толкова писане тази проста разлика... Не точно така. Когато си изправен пред въпрос който не може да има отговор, нямаш полезен ход. Светът върви, защото се отговаря по-точно на въпросите, които могат да имат отговор.

Не е безсмислено. След като не зависи от никакви фактори, то броят на всичките фактори, от които зависи, е НУЛА. Не че няма реално фактори от които да зависи, преди милион години разстоянието е било друго, преди милиард - още по-различно, но това са бавнодействащи фактори. Ами те сегашните отговори които знаем, определят качеството на въпросите. Ето, отговорите които дава СТО определят въпроса "как да предадем информация със скорост по-голяма от светлината" като безсмислен. Преди СТО, в парадигмата на класическата физика този въпрос е имал ясен смисъл, там е нямало ограичения в скоростите. Защото знанията ни не са абсолютна истина, те се уточняват с времето, и отговорите, а също така и отношението им със смисъла на въпросите, е променлива във времето величина. Ето ти един добър пример: Някога, в средновековието, имало учени които си имали наука, теология. И спорели по въпроса, колко дявола могат да се поберат на върха на една игла. За тях дяволът бил същество съществуващо по постулат, и въпросът е бил съвсем смислен. По някакви методи различни учени стигали до различни отговори на този въпрос. Но той е бил съвсем смислен, защото е допускал отговори. В настояще време науката счита че дяволи няма. Тоест в нашата парадигма поставеният въпрос "колко дявола се побират на върха на една игла" няма смисъл. Той е безсмислен. Но, ако се впрегнем в твоето любимо "може би", ако някога в бъдещето изведнъж науката докаже съществуването на дяволите, то въпросът отново ще придобие смисъл. Виждаш ли лупингите на един въпрос? Затова ние можем да търсим отговорите само в обхватът знания, който ни е достъпен сега. При нова парадигма отговорите може да са други.

Както се вижда, лишен си от аргументи, и се опитваш да омаловажаваш това което не си разбрал. argumentum ad passiones? И за тебе трябва да се самоцитирам: Какъв смисъл има във въпрос, за който се знае, че не може да има отговор? Никакъв, нали? Ей това е казано в определението. От тук следва определението което не ти е ясно от къде е истинно.