scaner

Виж сега - колко пъти те съветвам да се запознаеш с историята на науката, за да ти светне как стават нещата? Ще ти дам примера с плоската земя. Ератостен пръв намира доказателства, че земята не е плоска, а е сферична, дори определя радиуса и. Как? Без да има директно и твърдо доказателство? Човекът създава модел, който има следствия, и интерпретира фактите като потвърждение на този модел. Е, по отношение на разширяването на вселената ние се намираме точно на този етап, и подхождаме точно по същият начин. Няма друг. Вместо да се пениш от злоба че нещата не са както си ги представяш, вкарай нещо в тая куха глава. Ще ти светне.

Абсолютно всички модели са измислени. И какво от това? Науката да е спряла да работи? Нещо дълбоко ти куца в представите какво е това науката. Твърди доказателства няма за нищо. По-горе вече дискутирах това положение. И пак да попитам - и какво от това? Основната цел на науката е да даде проверими следствия от моделите които изгражда. Ако тези следствия след проверката се окажат некоректни - значи моделът не е читав. Ако са коректни - моделът е добър, може да се ползва - до тогава, докато някое следствие даде проблем. Тогава трябва или да се ремонтира, или да се замени с по-добър. Това е механизмът. В момента моделът за разширението чудесно си върши работата, колкото и да не те удовлетворява (неизвестно защо!). Ами ако разбираше, нямаше това да ти е тезата - да се тръшкаш. Ти протестираш, че науката още не е открила всичко с безкрайна точност. Ми не говорим за тая наука, а за съвсем друга Която си има строга методика, и която учените следват с консенсус. Нещата се правят по методиката на науката, запознай се с нея, вместо да протестираш за някакви безсмислени "представи" как трябвало да изглеждат според тебе нещата. Всичко на тоя свят е така. И какво от това? Пак да те питам, предлагаш да се разревем и да седнем да викаме неволята? Вземи се в ръце.

На всеки здравомислещ човек ще му е ясно, че твърди доказателства няма за много по-ежедневни неща. Едно защото абсолютни истини няма, второ защото всяко доказателство има някаква крайна точност, трето защото за много неща имаме само индиректни наблюдения. Така че това не може да е някакъв аргумент за каквото и да било. И тази интерпретаация перфектно описва наблюдаваното явление. Да, имаме и други интерпретации. Но по зла ирония на съдбата, всичките те имат много повече проблеми и се отхвърлят от фактите. Кажи сега, един здравомислещ човек кой модел ще използва - този който върши работа, или този който не върши работа? Или ще стои бездейно и ще кърши ръце, надявайки се някога някой да му даде нещо което няма да е интерпретация на наблюдение? Не си ли чел приказката за неволята? Значи ще търсим потвърждения на следствията на модела с разширението. И о, чудо! Моделът за големият взрив наречен Lambda-CDM (основата на който е разширението) дава следствия, които се потвърждават. Значи имаш работещ и правилно предсказващ модел, без да си ходил до другия край на вселената. Както и моделът на слънцето без да си ходил на слънцето, както и моделът на ядрото на земята, без да си ходил там - така работи науката. С модели, и съсредоточава силите на най-перспективният от тях. Винаги. Това че някои неща е трудно човек да си ги представи, се лекува с математика. Интуитивните представи не са научно средство. Проявяваш странно съчетание от завист и безсилие... хем не разбираш от нещата, хем те дразни че други разбират и се опитваш да ги омаловажиш. Ама не става така, не разбра ли до сега? Всичко прозира.

Е, не работят така нещата. Защото при такъв подход равносилно става твърдението: тъй като никой не е доказал, че Вселената е безкрайна, значи е крайна. Тоест така сме на крачка от порочен логически кръг. Имат право на живот и двете версии. От една страна, наблюденията сочат, че (според данните на COBE и особено на WMAP пространството в много голям мащаб е с голяма точност плоско. Което означава, че в рамките на тази точност по-вероятен е моделът на безкрайна вселена (тоест дори да е крайна, е много голяма). От друга страна за сега тези модели не се различават силно по следствията си. Така че на този етап кой от двата модела е по-близък до истината няма голямо значение.

За разширението на вселената нищо излишно не се приема. И крайната, и безкрайната вселена може да се разширява. Тук определящи са наблюденията, дали се разширява или не.

Как ще я представите пред съпругата си? Като колежка ли? Защо да крия бившата си любов? Със сигурност ще разбере конфузното положение. Как би могъл да бъде полезен в такъв случай? Не става дума за конфузно положение. Ще разбере защо не съм го избрал него в колата.

Бившата любов на живота ми. Най-добрият ми приятел е мъж на място, той ще се справи с един дъжд. Освен това знам, че ще ме разбере.

И как стигна до тези изводи? С твоят нищожен експириънс в науката, се изказваш по такива дългосрочи проблеми? Човече, защо сам си поставяш врата в полето и се блъскаш в нея? Ами само преди 120 годинни други физици (Уилям Томсън, лорд Келвин) бяха си поставили подобна врата. Считаха, че освен два много малки проблема, физиката е вече завършена наука и няма какво да и се развива повече. Двата проблема бяха свързани с опта на Майкелсън и с топлинната смърт на вселената. Само че от тези "малки" проблеми излязоха теорията на относителността и квантовата механика, и сега спиране на физиката в обозримо бъдеще не се очертава, напротив... Това беше основен урок на физиката: никога не казвай "никога" Начинът по който отговаряш на въпросите демонстрира неосъзната религиознист и страх пред неизвестното -да го забраним, щом сега не знаем нещо, значи никога няма да знаем нещо по този въпрос.. Не работят така нещата. Първо, по въпроса за "реално съществуващите" физически закони. Те са толкова съществуващи, колкото и пространството Демек никак. Физическите закони са основно два класа: постулати и следствия. Като двете групи непрекъснато преливат - от групата на постулатите в групата на следствията. Квантовата механика и теорията на относитеността направиха много от законите на класическата физика от постулати в следствия. Няма основание да се предполага, че сме стигнали края на този процес. Тоест за "никога" няма никакво основание, напротив. Това ни води до второто. Ричард Файннман е имал един сътрудник, Едуард Фредкин, който създава идеята за "числената физика" (digital physics). Верно, той не е неин автор, но въвежда базови формуировки в нея. Идеята е вселената да се разглежда като краен автомат, който на базата на прости и очевидни правила да "изчислява" реалността. И тези правила на различните нива на познание да се превръщат в това което наричаме "физически закони" така, както можем да проследим във връзката квантова - класическа механика. Вярно, това равнище е далеко и още не ни е по силите, но въпросът е поставен правилно - да се опитаме да научим, а не да се отказваме да научим (защото в крайна сметка ни било страх, страх от неизвестното и от сложният път до там. Този страх заместваме с името "Бог" в крайна сметка, за собствено оправдание). Та, този краен автомат с очевидни правила какво му пречи да е вечен? Защо трябва да намесваме Бог тук? Естествено, на който му е нужен Бог ,той го вижда навсякъде, но това е просто допълнителна хипотеза, излишество над принципа на Окам. Цялото това писание е да се замислиш, че изказването на такива крайни и необосновани предположения пречи на самият теб да стигаш до разбиране. На всяка крачка. Ето ти го пак. Ти бъркаш наложената от самият теб ограниченост като "научен факт". Чакай бе, какво общо има тук науката, и как това стана факт? Осъзнай собствената си ограниченост, това ще ти отвори прозорците към света. Огледай се малко в историята, много е полезно. Изказването на лорд Келвин което цитирах в началото трябва да ти е пътеводна звезда. Такива изказвания са неприложими за науката. И защо не се вслушаш в собствените си думи?

Естествено. Бог е личност, създателят, и носи отговорност. Биологията не носи никаква отговорност, тя само изучава нещата. Отговорите се търсят само от този който трябва да ги даде

На същият принцип работят и микровълновите печки. Там е подбрана специална честота, резонансна на вибрационно ниво на водните молекули, така че това дига ефективнността.

Значи и пространството е измислица, след като го дефинираш чрез времето. Което и трябваше да се докаже. За какво още да спорим тогава? А минава ли през нещо светлината? Защо трябва да минава през пространство, а не минава през невидимата течна магия? Или нещо друго и невидимо? Това ми напомня един виц. Египетски учени правели разкопки. След известно време публикували информация, че древната цивилизация на Египет била високоразвита и използвала радиотелефони. Защото не били намерени остатъци от медни кабели. Та и твоето твърдение, било "запълнено с празно пространство", е смислено колкото вица. Светлината преодолява отстоянието. Но повтарям, отстоянието не е пространство. Защото отстоянието между други обекти е друго, значи е друго пространство? Колко такива пространства ще имаме тогава? Заформя се каша, нали? Така че още нямаш никакви факти, че пространството съществува. Имаме само факти за съществувване отстояния между обектите, качество на материята. Идеята за "минаване през" се появява на по-късен етап, когато се оформи представата за пространството. Но на етапа на който сме, наблюдения на космоса и околността, тази представа още липсва. Как се появява, на какво основание? Това ще отговори на въпроса съществува или не пространството. После ще го сравним с времето.

Единственото което се вижда е, че между телата има отстояние, че материята е делима - и това са качества на материята. Качеството "отстояние" не изисква никакъв пълнеж, то напълно характеризира ситуацията. Няма никаква нужда от никакво пространство в случая. А за да твърдиш, че "съществува", трябва да обяясниш, как разбра че имало "праазно пространство" там, каквото и да значи това? Ти тръгваш да мислиш наопъки. Имаш в главата си предразсъдък - някаква средношколска представа за пространството, и за всяка ситуация започва да я прилагаш по дедукция, от общото и вече изградено към частното, както в случая. Докато при наблюдението - отстояние на две тела - трябва да се работи по индукция, от частното към общото. Само по този начин може да ти се изясни как се намесва пространство в цялата картинка. Само тогава ще раазбереш - съществува или не. Защото тръгвайки от средношколската представа, ти почваш да се въртиш в порочен логически кръг - обясняваш пространството изхождайки от идеята за простраанството, както се случва по-горе. Опитай да получиш доказателства за съществуване на пространството само на база наблюдението - отстояние на две тела. Това е пътят да разбереш кое какво е. Само тогава ще стане ясно какво можем да тврдим и какво не можем. Самият термин "пространство между тях" няма смисъл. Също така твърдението "празно пространство" също няма смисъл. Пространството е основна форма на съществуване на материята, то е навсякъде, и не може да е празно по тази причина. Но всичко това да не те отвлича сега. Та да се върнем на горният пример. Единствената информация, която имаш, е че съществуват два обекта, между които има отстояние, и това изчерпва напълно картинката. Всякакви допълнителни предположения, запълване с божествена енергия, течна невидима магия, пространство, нямат никакво основание за момента, и принципът на Окам ги изключва. Как се появява пространството? Защото отстянието не е пространство. Между обектите имаш отстояние, не пространство, нито запълване. От къде се взема тогава информацията за съществуване на пространство? Чакай малко. Нали според тебе времето беше измислица? Както си се аргументирал, пространството също става измислица на тази база

Виж сега. Нещата са много прости. Ние получаваме информация а света само чрез сетивата си. Тоест тази информация е продукт на някакво взаимодействие, в коет участват сетивата ни и нещото, с което те взаимодействат. Всякакви уреди, които построяваме, са само за усилване и разширение обхвата на тези сетива. Това е цялата кондика. Неща, с които ние принципно не взаимодействаме - директно и косвено - за нас не съществуват. За тях ние принципно не можем да получим никаква информация има ли ги. Та, от къде ти разбираш, че пространството съществува? След като не можем да го видим, не можем да го пипнем или усетим на вкус и мирис? Очите ни получават информация от светлината, която е взаимодействала с обекти. Пространството не взаимодейства със светлината, значи не можем да го видим. Ръцете ни усещат допир на база електромагнитни полета. Пространството не е източник на електромагнитни полета, не можем да го усетим на допир. Та, повтарям въпроса: от къде ти разбираш, че пространството съществува, след като не получаваш никаква информация за него?

Всяка теория трябва да дава практически следствия, иначе не е научна теория а фантасмагория. Нали правиш разлика между наука и фантасмагория? Или не? В какво взаимодействие участва пространството? Отразява светлина, твърдо е на пипане, обменя импулс и енергия? Айде стига толкова самозаблуди.

Не съществува "нещо", което да не взаимодейства. Ако не вззаимодейства, няма да отразява светлината, няма да отвръща на натиска от допира, няма да има никакви наблюдаеми характеристики. Няма да влияе на причинно-следствените вериги в нашият свят. Значи, няма да съществува. Просто е. И това е във философски план. Допускането че въпреки това такова "нещо" съществува е логически капан. И както виждаме, води до всякакви обърквания. Двойка. Научи какво е енергия във физиката, и по какво се различава от материята. Нагълтал си се с някакви вестникарски "знания". По-сериозно.

Кое не е така? Съществуването се изявява само чрез промените. Ако материята не се променя, понятието "съществува" за нея се обезсмисля. Опитите да си представиш такава ситуация колкото и да са съблазнителни, са некоректни, защото са лишени от смислена основа. Пропусна да цитираш цялата ми мисъл - и че ако материята загуби качествата си протяжност и отстояние, тя губи характеристиката пространство. Едностранното възприемане на информацията налага сериозни познавателни ограничения. Това е аксиома.

А аз къде говоря за материя? Сериозен отговор от вярващи не можеш да получиш. Защото никой не е абониран за преслужбата на Бог, която е упълномощена да говори от негово име Може да сортираш отговорите по вероятност: 1) Защото така си запълва времето във вечността (така му е забавно); 2) защото е жесток и отмъстителен и иска всячески да ги накаже; 3) просто не участва в играта, и вината не е негова; 4) ... (всякакви непреки обяснения)

В християнството има един термин, "умъртвяване на плътта". Което не значи, че трябва да я гориш или режеш. Смисълът му е да се постави плътта под пълният контрол на духа. Което съвсем не е "съвършен баланс", както и да се погледне.

А аз не говоря за такъв превес. Имам пред вид посланието към галатяните: [5:17] Защото плътта желае противното на духа, а духът - противното на плътта; те се противят един другиму, за да не правите онова, що бихте пожелали. Имаме единство и борба на противоположностите, както би го формулирал Маркс . Плътта пречи за духовно сближение с Бог. Християнството поставя целта, и плътта трябва да загуби борбата. Иначе Бог само през крив макарон. От тук възниква християнският аскетизъм, и крайни секти като скопството и хлистите в Русия например.

Ти остави това, че материята изчезва. Ако материята не притежава свойство да се променя, тя губи качеството "време" с което се описвт тези промени. Ако не проявява протяжност и отстояние, тя губи качеството "пространство. Въпросът е: и какво от това? До какви изводи ни водят такива мислени напъни? До никакви, те са задънена улица. Като няма банани, не можеш да ги ядеш. Елементарно. Нищо за свойствата на бананите не следва от това

Промените не ходят по улицата, а материята им е носител. Така че няма мърдане. Освен това не е верно, че времето е характеристика на промените. Времето организира промените на материята - "система от отношения на подредба на събитията и продължителност на процесите". Подобна система от отношения е и пространството. По твоята логика излиза, чепространството не е характеристика на материята, а характеристика на протяжностите и отстоянията. Глупаво е, нали? А причината е некоректната логика. Така че научи базовите уроци за да не бъркаш пак. На теория не можем да имаме такова състояние. Квантовата механика го изключва, и наблюденията го подкрепят. Запомни: пространството е организация на протяжностите и отстоянията, времето е организация на промените. Ако липсва някоя от тези качества на материята, ще липсва и съответната организация - прострнството или времето. Което не променя еквивалентните им характеристики като качества на материята. Времето е толкова измислено, колкото и пространството, и с грешни мисловни модели няма как да напреднеш в тази област. Сега се съсредоточи на нашата вселена, в която има и промени, и протяжности.

Ми обърни нещата. Ако във вселената няма дистанция между отделните части, а те са лишени от протяжност - пространството става безсмислица. Но всичко ще кипи от промени, водещи до това състояние и отвъд него, т.е. времето си е ок. Това са глупости, като апроксимираш мислено насилствено лишаване материята от определени качества, които в нашата вселена са неделими. Не става с такива мисловни еквилибристики, това е дефект на мисленето, ако те избива само към тях И не е за пръв път такива залитания.

Ок, от много повторения почваме да губим смисъла. Кинематичното движение е относително. А движението по смисъла на Хераклит, "Panta rhei" е абсолютно - то подразбира промяната като движение, а това е базово качество на материята - тя съществува в движение, в промяна. Ако по някакъв начин материята престане да се движи, тя ще престане да създава причинно-следствени връзки, а това лежи в основата на понятието "съществуване". Тоест ще престане да съществува. А кинематичното движение се свежда до промяна на разстояние (или ъгъл). Разстоянието е по отношение на някакъв репер, и от там идва относитеността му - много преди Галилей. Галилей само забелязва някои негови особености, които Аристотел е пропуснал.

Движението е относително. Така че спрямо избран репер можем да имаме покой, и за това става дума.

То е същото. И първата производна на промените, и втората им производна и т.н. все са характеристики на материята. Твой проблем е че не го осъзнаваш. И процесте и явленията са промяна на материята, така че всичко е ясно - с времето характеризираш промените в материята. Ако тялото не се движи, времето характеризира точно това - че тялото е неподвижно, че неговите координати не се променят. Независимо че навсякъде кипи от промени в материята.