
scaner
Глобален Модератор-
Брой отговори
16865 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
674
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ scaner
-
Не е нужно тръбата да е наклонена. Представи си го така. Стрелата има хоризонтална скорост Vx, и вертикална Vy. Тръбата има хоризонтална скорост също Vx. Ако създадем условие, на някаква координата Х стрелата да има същата координата както и оста на тръбата, Х, то се случва следното. Във всеки следващ момент остта на тръбата ще има координата X'=X+v.t. Стрелата ще има хоризонтална координата също X' = X+v.t, т.е. стрелата ще продължава да се намира на оста на тръбата. Но тя ще е изминала път по тази ос в дълбочина, H' = v.t, т.е. придвижва се към дъното, докато го достигне. Тук има подробности, доколко напречният размер на стрелата, по-точно неговата проекция е съвместим с отвора на тръбата, но това са само технически проблеми и част от началното условие. Важното е, че тръбата не трябва да е наклонена. Самата стрела също ще промени леко наклона си (и траекторията си, релативистичен ефект), но точно толкова, че да везе в тръбата, щом в някаква друга система влиза.. В системата в която тръбата е неподвижна, стрелата ще се движи само по вертикалата.
-
Значи, дали въртящ се вал се усуква или не, зависи как се движи. Ако се движи така, че оста му да съвпада с направлението на движение (или да има проекция по него), се усуква. Но ако се движи така, че оста му да е перпендикулярна на направлението на движение, не се усуква. Ако не се върти, не се усуква и в двата случаая. Тук усукването се изразява в допълнителен ъгъл към периода на въртене, по причина неедновременност на събитията в двата му края. За пръта, защо очакваш да е наклонен? Когато пръта е напречно на направлението на движението, две събития, случващи се на двата му края, ако са едновременни в една система, ще са едновременни и във всяка друга система, за която е спазено указаното движеие. Ако обаче пръта има проекция, което е и по направлението на движението, тогава вече се включва относителността на едновремеността за събития в двата му края. Това се изразява в скъсяване на тази компонента, което се отразява на цялостният наклон на пръта. Тоест ако имаме наклонен прът, наклона му ще е различен в различните системи - поради това скъсяване. Но ако прътът е вертикален (или хоризонтален) наклона му няма да се мени.
-
Измерването е експериментален факт, и това дали те кефи или не няма никакво значение. И няма как да е парадокс, след като е факт. Нещо съвсем си се объркал. Пак си пил нещо главоразмътващо Напротив, именно при директно измерване на скоростта на светлината се получава че тя е константа. Не случайно това е залегнало в дефиницията за "метър". А законите са симетрични, пак експериментът сочи това. Но парадоксите се получават от нехигиенично мислене, не от други неща.
-
Както вече неколкократно обясних, целта на сверяването е да се получи хомогенното време, с което се работи. От там нататък сверяването няма значение как се прави. Е, и СТО работи с хомогенното време. Пътища се измерват индиректно с време, използвайки допълнителна обстоятелственост. Какво странно има в това? И СТО работи по същият начин. Така, да се върнем сега на важният въпрос. След като всичко е абсолютно както и при СТО, защо ти се оплиташ в някакви парадокси, а СТО не се оплита? И защо ти за собствените си куци примери обвиняваш СТО, а не себе си?
-
Изкривяването на един конкретен радиус, както се вижда и от картинките, дава временна неравномерност на ъгловите скорости между точките на един такъв радиус. Ако се вгледаш, точките по вертикалният радиус точно нагоре и точно надолу) са по права линия, и за тях моментната ъглова скорост е еднаква. Точките обаче по хоризонталните радиуси не са на една линия - една е избързала по-напред, друга е изостанала - което значи, че моментно са се движели с различни ъглови скорости, на което попада и Младенов. Тоест ъгловата скорост на точките не е постоянна, а се променя периодично по големина: съвпада за всички точки по радиуса при насочен нагоре радиус, после когато радиуса е насочен надясно периферните точки леко забавят за разлика от по-вътрешните, после когато радиуса се насочи надолу периферните се забързват и изравняват пак спрямо вътрешните, после когато радиусът е насочен наляво започват да забавят а вътрешните ги догонват (по скорост), и при вертикален радиус картинката се повтаря. Не трябва да гледаш само върховете на стрелките, а и тялото на стрелките, защото те се огъват. В случая картинката добре описва какво се случва. Защото тя е резултат от физическите закономерности, а не както Младенов практикува, резултат от някакви неясни представи как трябвало да бъде според него За всяка точка от радиуса ъгловата скорост е периодична фиункция на времето и разстоянието до центъра, в този смисъл тя е различна за точките от един и същи радиус.
-
Е същото използва и СТО. Значи никаква разлика не се очаква в резултата Защо тогава си се забатачил в някакви глупости? Ъ?
-
хехе, абе ти се влошаваш непрекъснато, вземай някакви мерки. Всичкп се свежда до измеряемата физическа величина "време", чрез която се описват промени. Съвсем естествено е да има някакви уговорки за нейното по-добро и удобно използване, нали? Е, за това става дума. Имаш свобода да я направиш хомогенна, или да я направиш някак неравномерна, всичко това е в рамките на допустимото. Кое ще избереш, защото от него ще зависи сложността на останалите закономерности? Като има такава свобода, тя се реализира винаги в посока опростяване. И споменатите изисквания са за това, те са консенсус. Реално те повтарят свойствата на времето, каквото е зададено в Нютоновата класическа физика. Смисъла е ясен - за да може нещата да се сравняват, същите качества трябва да има времето във всяка друга теория. По тази причина СТО елегантно преминава в класическата физика при малки скорости. Иначе щеше да е нещо съвсем различно. Вече в ОТО нещата стават различни, по необходимост. Изкъшкал си се, несъмнено. Това все пак са елементарни и базови положения.
-
Баси устойчивите заблуди Младенов, един хамстер според мене по-бързо може да се тренира да прави верни лоренцови трансформации... Усещаш ли се, че твърдението ти противоречи на принципа на относителността? По посоката на разширение може да различиш физическите закони между стационарната и подвижната система? Мислиш ли, че в ЛТ има такива първоаприлски грешки? Айде по-сериозно, стана съвсем скучно.
-
Доказано, ама с болни халюцинациии без експерименти, нали? Май нещо си се объркал какво значи доказателство. Питай Наполеон от съседната палата, може да знае Съвсем си се изкъшкал... Не беше такъв.
-
Всичко това трябва да се докаже, само тогава може да бъде очевидно. Но експериментът твърдо опровергава такава "очевидност". И очевадно става, че с халюцинации и подминаване на това което дава експеримента, нищо не може да се направи То не от добро си минал в режим на тръшкане, нали? Няма опити за нагласяване на каквото и да е. Всичко се прави в съзвучие с експеримента. Останалото е болестно състояние, Вселенските Закони не си поплюват а направо те маргинализират
-
Слушай сега. Съжалявам, че трябва непрекъснато да просвещавам неувряли глави във физиката... Методът на сверяване има значение за следното: 1) да създаде изотропно времево поле от сверени часовници. Тоест, резултатът от процеса на сверяването да не зависи от точката в пространството от която е започнал. 2) да създаде хомогенно времево поле. Тоест, протичането на физическите процеси да не зависи от мястото в пространството където те протичат. Това са изискванията на всяка нормална физическа теория, защото при тези изисквания теорията максимално се опростява. От тук нататък, теорията разчита че работи с изисканите свойства на времето, без да се интересува как се е достигнало до тях. Е, СТО работи с така получено общо време с такива свойства, независимо как е получено то. Без значение е методът, влезе ли в дървената главаи? От там нататък, дали можеш да откриеш движението си в локалният Космос (каквото и да значи тази безсмислица) зависи от експеримента, не от метода на сверяване. И гориш от всякъде
-
Казах ти намали халюциногените. Няма значеие как става сверяването, има значение само то да върши работат аза която е предназначено. Тогава гориш. Както и досега
-
Ей тука газиш картофите Никъде, повтарям - никъде не разглеждаш някакви особености в следствие от сверяването. Затова няма значение как наричаш метода - важно е да е изпълнено това, за което той е предназначен - да можем да определим "момент" като състояние, в което всички часовници показват едновременно едно и също нещо. С основната цел - момент на някакво събитие да се отвърже от конкретен часовник, а да може да се определя чрез произволен такъв. Затова Метод, Събуване или както го наречеш, няма значение, и все ще е правилен щом постига целта си. Разликата е в практическото достигане, не в използването, физиката нататък не зависи от практическите подробности. Но ти затъваш още на базовата физика, и никакви Методи или Кошмари не могат да те извадят от блатото. Защото е повреден самият механизъм, с който това трябва да стане - логическото мислене. С ясно предвидими последици Намали халюциногените, те не помагат на сериозната работа, а са само за отпускане. Както виждаш, в случая водят до боза
-
Да ама не, както казваше Петко Бочаров Устойчиви капаци имаш, вносни ли са?
-
Не знам какъв халюциноген ползваш, но изглежда е добър Доказано било? С доказателства? Айде бе.
-
Е, от такива предразсъдъци се стига до парадоксите. Нали? Защото ако се откажеш от тези предразсъдъци, и парадоксите изчезват. Защо ли?...
-
Тц. Това е поредният предразсъдък. Не ви ли писна? Тук не става дума за физическа деформация под действие на сили, а за специфична проява на геометрията на пространство-времето.
-
Така, така Гроздето е кисело и не си струва да се занимаваш с него, а? Младенов, аз многократно съм утъпкал тая пътечка, дето сега ти се опитваш да ждрапаш срамежливо с плахи стъпки. Ясни са ми и кътните зъби на такива проблеми, ясно ми е в какво е най-вероятно и къде най-често да се препъне човек, тая част от психологията съм я изпитал на собствен гръб. Ясни са ми отговорите на незададените въпроси, и къде може да се намери информация за тях, ако вече съм забравил нещо. Демек отдавна и многократно съм открил Америката Не ми излизай с ефтини номера. Тук не е място да си търсиш оправдания.
-
Не, няма да се блокират. Просто приказваш измислици, както обикновено А няма да се блокират по една безумно проста причина - те не блокират в стационарната система. Същите събития, които се случват с колелата там, ще се случат и във всяка друга система, предпазвайки от блокиране. И няма как да стане парадокс. Явно това е трудно достъпно заключение за тебе
-
И какво си показал на сметките? Нищо и половина. Показал си две различни точки в два различни момента. Е, и какво? Никаква информация за да се проясни какво става. От там и засядаш на "парадокси". Статията дето ти давам изследва деформацията на диска, тя показва как се деформира радиуса на диска, поради което различни точки от този радиус се движат с различни ъглови скорости. Това дава много по-последователна информация какво и защо се случва, и ясно се вижда, че парадокси няма. Просто погледни картинката, всичко става ясно. Ама за да стане ясно, трябва повече усилия от две умножения и изваждания. Какви сметки още ти трябват? Сметките ги има в изобилие в статията.
-
А каква е действителността? Ти някога виждал ли си бързо въртящи се зъбни колела, или мисленето ти е превзето от предразсъдъците за нея? Определено е вторият вариант.
-
Значи трябва да се научиш да смяташ правилно Крайно време е. Там има линк към самата статия с подробностите.
-
Ползвал съм. И отдавна на всички е ясно, че ти не се справяш с тях. Колко пъти съм ти казал: разстояние между две точки се определя, като определиш координатите на точките в един и същи момент от време? Не става, като заместваш без да мислиш. Така че си намери грешката. Много ще ти просветне пред очите
-
Има си една скорост на въртене, просто дискът се деформира при въртенето. Space Geometry in Rotating Reference Frames: A Historical Appraisal Ето как изглеждат радиалните линии:
-
Пълни глупости.