scaner

Има вяра, когато се ангажираш с проблема. Ако не се ангажираш, няма. Вярваш ли в спунка на Пипи Дългото чорапче? Засяга ли те някак, кара ли те нещо да стигаш до вяра в една или друга посока? Е същото е и с боговете за атеистите.

Айде помисли още малко. Нужно ли е да вярваш в съществуването на нещо, ако не те засяга изобщо (това е смисъла че не вярваме нито в богове, нито в липсата им). Колко още да го циклим? Ето за това казвам, че вярващите са неспособни да разберат този висш пилотаж

Това е анти-теизъм, точно си е вяра. За разлика от а-теизма, което не е. Е това е кондиката - не ти е нужно да вярваш има или няма богове. Ако знаеш че няма, не е нужна вярата, въпросът съвсме се обезсмисля. Малко превод от гръцки: теист - вярващ че има бог или богове; а-теист = не теист, не вярващ в бог/богове анти-теист - обратно на теист, вярващ че няма богове.

Дори и в тази ситуация човекът постига смисъла на своят живот. Макар че може да е щастлив и по много други причини.

Именно това зацикляне е поразяващото... И аз, и Гравити, многократно отговорихме - не, не вярваме нито в богове, нито в липсата им. Това е което се нарича а-теизъм. Толкова ли е сложно, или пак трябва да го повтаряме?

Колко още може да се задават въпроси, на които отдавна е отговорено? Липсата на нужда от вяра в богове включва липсата на всякакви варианти свързани с вяра в тези богове. За представяне мога да си представя. Но защо да си го причинявам? Аз до тука само работя с фактите, свързани с невъзможността да се излезе от омагьосаният кръг около въпроса за "вярващите в липсата на богове".

Скоро четох една интересна мисъл: "смисълът на живота е човек да умре щастлив".

Ето го примера. Колко пъти да повтаряме, че атеистите не вярват в богове, което не е еквивалентно, че "вярват" в липсата им? Точно за тази неспособност да се прави тази тънка и важна разлика говоря.

Вярващите в бог са неспособни да си представят че може да не се вярва в богове. Иначе нямаше да го има тоя спор.

Това е интересен въпрос. Но отговорът му се затруднява от неясната дефиниция на самото понятие "бог", всеки си го представя и определя различно. Можем да подходим апофатично - може ли да се вярва в нещо, което не съдържа характеристиките на бог? Например не е творец на света. Не обещава някакви аванти в бъдеще. Макар че така привлекателността на религията силно намалява (човек все пак търси изгода на едно или друго равнище, съзнателно или не ), няма да се радва на много привърженици. Предложения за такава религия: обявяване на някой баир за център на вселената? Много е обикновено... Или вярата, че коронавируса ще спре да мутира в човек, нагълтал се с достатъчно аспирин? Като чрез съответни процедури ("пост и молитва") организмът трябва да увеличи възможностите си да понася нужното количество, оставайки жив? Мисля че това лесно ще събере много последователи, стига малко да се разпишат подробностите. Само варианти

Светът съществува сега. Ама "ако не беше големият взрив а голямото зелено" нямат никакъв смисъл - нещата са такива каквито са. Ама "ако бог се окаже еди какво си" също няма смисъл - ако се окаже, ще е едно, ако не се окаже, ще е друго, може междувременно да има и трето. Условното наклонение използвах в този смисъл - предположенията сега не са никакви аргументи, нелогично е сега да се позоваваш на някакви потенциално възможни аргументи, които евентуално могат да се появят (а могат и да не се появят) в бъдеще. Не работят така нещата. Случайностите са друга бира. Тях може да ги оцениш количествено с вероятности. А дали Бог "може би" би се оказал тъмната материя, не можеш да оцениш. Затова такива предположения сега нямат смисъл. Освен това случайностите не са в условно наклонение - "може би" са вероятностите тези случайности да се реализират

Естествено. Защо се наричат а-теисти? Трябва ли, след като не ме вълнуват доктрини, които вярват в него? Бъркаш атеизма с нещо друго.

Сериозно? Луциферианство е според аксиомите на някаква религия. Според аксиомите на друга религия е нещо съвсем друга, на трета - трето, според четвърта Луцифер е даже положителен персонаж. Но самото то безотносително такива патерици, какво е? Какво е, когато не вярваш в Луцифер и подобни персонажи? Всяка религия пречупва светогледа си през собствените си страхове, и за оправдание на получчената картинка търси врагове и противници Без тях не може да съществува. Но това са страхове на объркани деца, които не могат да си представят света без някой по-възрстен, който да се грижи за тях. Е, повечето поумняват като минат пубертета (не физиологическият, мисловният).

Не знам защо толкова се настоява да се разсъждава с ако, може би, в случай че... Светът не съществува в условно наклонение. От две пълни с мъгла понятия, като Бог и тъмна енергия, не може да се търси някаква еквивалентност...

Е как ще е религия? В какво се вярва в нея? Да не бъркаш атеистите с онея, дето вярват, че Бог нямало? Те са анти-теисти

А как си представяш че ще стане това? Това е възможно само за обекти, за които знаем всичко. В нашият свят това са математическите обекти - там може да се докаже, че нещо не съществува, използвайки свойствата които знаем, и знаейки че те са пълен набор. За физически обекти това не става. Там единственият начин да докажеш че нещо не съществува е да претърсиш всяко възможно място за да се увериш в истинността на твърдението. При това е желателно претърсването да стане едновременно, за да се елиминира движението на обекта, желанието му да се скрие Това е принципно невъзможно, поради което и доказателството е невъзможно да съществува. Тук претенциите са, че Бог е физически обект. Ако не е такъв, то той няма отношение към физическият свят, и там психологията и медицината трябва да кажат защо си го измисляме. Какво точно тввърдя? Нито твърдя че има Бог, нито твърдя че няма (последното не е логично твърдение изобщо). В моята вселена боговете нямат никаква роля. Поне докато не се покажат, тоест докато не стане ясно че ги има и някак участват.

При изучаване на нещата трябва да залагаме на това което знаем, а не на това което не знаем. Първото дава продуктивно ограничение на вариантите, второто - не.

А, не е така. Комунистите са си спретнали "социалистическа революция", фашистите - "национал-социалистическа революция". При френската революция комунисти не е имало изобщо. Революцията в Русия 1905 г. също няма комунистически характер. Да не изреждам още примери, Иранската ислямска революция от 1979 г.... Еврейте ги дадох само като пример на терор върху част от населението, характерен за някои революции, особено водещите тоталитарни режими.

Това не са характерни черти на революцията. Революции бол, с терор, без терор, с кръв и без кръв. Революцията е коренна промяна на съществуващият до този момент ред, и новата идеология на нацизма води точно до това. Решаването на еврейският въпрос е проява на тази революция, това приближава Хитлер по общите черти с Ленин и Робеспиер - терор над част от населението. Отношението към християнството не е определяща черта на една революция.

Именно, за това е възможно да се докаже само проявление на нещо. Просто хората не разбират проблема, пишат се вярващи и единственият им аргумент е "ама докажете че няма Бог де...". И им лъсва невежеството. Това е опит да се пренесе собствената им неувереност върху другите, да намерят публично признание че не са се заблудили. Че ако са сбъркали, нека да са в някакво съобщество - така грешките се понасят по-лесно. Ако човек вярва истински, той ще е самодостатъчен и няма да търси признание от другите, ще си трае. Всеки опит основан на твърдението "моята религия е верна щото вие не може да докажете че не е верна" да се шуми по въпроса само демонстрира базово непознаване на логиката в разсъжденията (това е аргумент от незнание, argumentum ad ignorantiam), и с нищо не подкрепя религията, напротив.

Според мен намесата на Бог е похват за оличностяване на нашето собствено незнание. Който е хепи и в комфорт с това незнание, не протестира. Но мислещият философ не би си позволил такава издънка - това само пречи за разрешаване на всеки въпрос, просто е безполезно и непродуктивно. Никой не е прокопсал, оправдавайки се с Бог

Колко пъти да приказваме, че "доказването че няма бог" е безсмислица? Ми дай тогава да доказваме че няма Баба Яга, Котаракът в чизми, Спунка на Пипи Дългото чорапче, четвъртития инджектопляктор и т.н.? Навремето като деца споделяхме следният анекдот: - Защо на слоновете очите са червени? - За да се крият в черешовите дървета. Ти виждал ли си слон в черешово дърво? Не, защото добре се е скрил. Та същото е и с "нямането на бог". Не може да докажеш че няма бог, защото добре се е скрил Самото въвеждане на този аргумент, "не е доказано че няма бог" опростачава разговора и го вади от смисловите релси, зацикля го на "умно" празноговорене. Може да се доказва само наличие, останалото е опит за оправдания.

Какво учудващо има? Движението на последователите му и действията му имат абсолютно същите характеристики, както и всяко друго революционно движение - както болшевиките, както Френската революция. Довеждат до радикално, коренно, дълбоко и качествено изменение в развитието на обществото (в случая немското). Прави каквото е правил и Ленин с компания, и Робеспиер.

Не е точно така. Причинно-следствената връзка има две посоки. Права посока: всяко следствие има причина, се спазва и от класичският детерминизъм, и от квантовата физика (понякога се нарича "квантов индетерминизъм", макар че "индетерминизъм" има по-широк обхват и е с по-различен смисъл...). Обратната посока: всяка причина има следствие, също се спазва и от класическият детерминизъм, и от квантовата физика. Но тук се корени и разликата между двете: класическият детерминизъм предполага че всяка причина ще има само едно конкретно следствие, докато квантовата физика допуска много възможности, всяка с различна вероятност. Тоест и при класическият детерминизъм, и при квантовата физика имаме пряка връзка на причина и следствие: следствието има причина, причината създава следствие. Тоест липсата на детерминизъм под формата на квантовата физика не означава липса на причинно-следствена връзкаа. Да, възможно е да има и друг модел на индетерминизъм, когато всичко се рути, но тук не го обсъждаме. Случайно ми попадна тази интересна статия (ако четеп руск): Квантовый индетерминизм и свобода воли която разглежда връзката между квантовият тип детерминизъм и свободната воля. В началото има интересен исторически обзор на проблема, а към края стига до ролята на Абсолютното Аз в проблема Струва си.

Разбира се. Законите на теорията на относителността имат същите симетрии, както и при класическата физика, които налагат детерминизма. Моделът с пространство-времето просто е изключително удачна визуализация на това.