scaner

Да, виждам, че фотоните имат същите Х координати в системата на източника, браво. Но аз съм в системата, в която източника се движи, и в нея фотоните имат линейно променящи се с времето Х координати. Съответно имат и линейно променящи се с времето и Y координати. И като се замислиш малко, в тази система фотоните имат наклонена траектория. Информацията за това, че в другата система фотоните запазват същото Х там само ми помага тук, в системата в която източника се движи, да определя под какъв ъгъл се движат фотоните. Защото вертикалното им движение в тази система не е физическа реалност (фотонът никога не е бил в точката в която е източника сега, освен в началният момент, тази точка няма нищо общо с неговото движение и траектория), то е реалност само в системата на източника. Съобразявай: геометричното място на точки, чиито и Х и Y кординати се менят линейно с времето, е наклонена линия, не е вертикална. И всичко си идва на мястото - имаме аберация, класическата физика очевадно изисква наклонена траекторя на фотоните, което опровергава твоите твърдения. И това, естествено е наблюдавал Брадли. То беше ясно, твърденията ти не са следствие на разсъждения, а директива от предразсъдъци Пак да ти посоча заблудата: еднаквите Х координати са в някаква друга система, не в тази в която наблюдаваме фотоните. А щом Х координатите на фотона не са постоянни тук, той се движи под наклон, задължително.Ти просто не можеш да излезеш от фиксацията, наложена ти от отправната система на източника.. А това е тъжно,... Промил си си мозъка сам, така да се каже. Затова вертикалните линии в разглежданата система нямат физически смисъл, по тях не се движи никакъв обект, те са някаква неудачна мисловна патерица. Значение в тази система имат само наклонената траектория на фотоните - те са били в точки по нея във всеки произволен момент. Това е което се наблюдава и което се измерва. Затова само това има физически смисъл. Останалото е някаква болна заблуда Траекторията е съвкупността от точки, в които фотонът се е намирал. В системата, в която източникът се движи, вертиканите линии не са траектории. Траекториите в тази система са наклонени линии, и само това има физически смисъл. Айде стига с безсмислени картинки. Нарисувай картинки, на които се вижда траекторията на фотоните. Поне малко ще се доближиш до истината.

Напротив. Това явление при което се променя посоката на светлината се нарича аберация в класическата физика. СТО тук има съвсем странична роля, въвежда незначителни поправки. Твърдението ти е лъжа. Вероятно това е единственият начин да постигнеш когнитивна кохерентност... Жалко. Ти се опитваш сам да се убеждаваш, някаква психотерапия си провеждаш и за това повтаряш едни и същи мантри? Няма да има никаква полза, защото мантрите ти не струват Анимацията не струва. Грешна е, и нищо не може да се види на нея. Тя е някакво болно и гноясало въображение. Тц. Руснаците биха окачествили състоянието като "белая горячка" Вероятно много ти се иска, но нещо нищо не се получава... Ти на светлинна година не си се доближил до галилееви трансформации в тая картинка. То само с туткане и мечти не става тая работа, трябва си и действие. А такова липсва. Трябва ли да повтарям, че единственото разрешение на въпроса е първо да се лекуваш? Ти дори не можеш логично да разсъждаваш, ще ми дискутираш СТО. Ай сиктир бе... И се научи да прилагаш галилееви трансформации, че съвсем се излагаш така.

Младенов, ти май падаш от небето. Запомни основен закон: Когато се обсъжда някаква физическа теория, то законите и се приематза верни, за да се анализират следствията които следват от тези закони, или докато не се достигне до противоречие. В случая точно това правим по необходимост - прилагаме законите на СТО, и получаваме следствия. Кондиката е: "ако са верни законите, то дължините се скъсяват така, едновременността се държи еди как си..." и т.н. А с противоречията, както се видя, нищо не успяваш да постигнеш. Така че ако искаш да дискутираш СТО - приемаш законите и. Иначе приказките ти, свързани с нея, нямат смисъл. Тук изобщо не става дума за нейната експериментална подкрепа. Тя ни задължава да приемем тези закони по липса на други Ти какво противоречие виждаш в следствието (то е още на класическата физика), че ъгълът на падане и на отражение от подвижно огледало са различни? Усещам някакво шизофренно състояние - ту се съгласяваш с това положение, ту не искаш да се съгласиш, някакво много неустановено състояние... Ми провери изводите или го опровергай де. Напомням - това е ефект на класическата физика, и всички жалби към чичо Нютон. Напротив, това е единствената възможна логика. Приемаш нещо за вярно, за да го доведеш до противоречие в следствията му. Така се доказват нещата и в математиката, и в логиката. Но ако не можеш да го доведеш до противоречие, си затваряш устата и кимаш на по-знаещите батковци. Единственото доказателство е експеримента. Всичко останало е демонстрация за вътрешна непротиворечивост Кога ще си научиш тези базови уроци на мисленето? Не се доказва "нямане". Доказва се "имане". Не можеш да докажеш, че няма Бог, но можеш да докажеш, че има - като го покажеш! Същото е с парадокса - може да докажеш, че има парадокс, като го демонстрираш (но не по този детински начин, като се омотаеш в собствените си грешки ). Липсата на парадокси при СТО се доказва - и е доказана от Давид Хилберт - по съвсем друг, математичен начин - доказване на вътрешна непротиворечивост, на база непротиворечивост на основните закони. Но това не е за твоят ум дело. Тук ще трябва да го приемеш на вяра. Първо, аз имам пълна свобода да изменям каквото си искам в обозначенията А второ, това което съм дал е формулата за връзката на ъгъла на падане и ъгъла на отражение при подвижно огледало от ТУК. Естествено е да е свързано с аберацията - ефектът е същият. Не случайно ъгълът на отражение се изменя точно толкова, че да компенсира напълно ефектът на аберацията Те са като дупе и гащи. Как два ъгъла са еднакви ... ако имат различни величини ?!? А аз твърдя ли това, което питаш?

Еднакъв е. Ето го законът: Това съвсем не значи, че в двете системи величините на ъглите трябва да са еднакви. То и няма как да се случи - в едната система ъгъла на падане е равен на ъгъла на отражение, в другата не са равни, кое да е еднаквото? За различни скорости на огледалото ъглите са различни. Еднаква е само формата на закона, и това е изискване на първият постулат. Ъглите в двете системи, както се видя, са различни, и именно това предотвратява парадокса.

Съгласихме се. От къде следва това? От картинките? Хайде сега включи мисленето. Копирам ти картинките: Какво се случва в дясната картинка? Неподвижно огледало, ъгълът на падане равен на отражение, светлината не достига до детектора, минава над детектора. Какво става в лявата? Съгласихме се, че ъгълът на отражение няма да е равен на този на падане. Следователно, по формулите за този ъгъл, той ще е по-малък (спрямо нормалата към огледалото), демек отразеният лъч няма да е хоризонтален, а ще се вдигне нагоре и ще мине над детектора. Следователно, светлината пак няма да достигне до детектора. От друга страна, това показва и че картинката е грешна, защото не изобразява различните ъгли на светлината по отношение огледалото, и по този начин подвежда лековерните. Няма парадокс. За какво спориш? Пий някакво успокоително, и мисли на трезва глава. А така, цялата пара отива да си търсиш оправдания за незащитимата позиция, а не да осмислиш колко си затънал.

Почти така излиза - че парадокс според СТО няма, а има криви представи на антирелативистите. Ами вместо да си търсиш оправдания се опитайда се замислиш. Според нас излиза, че парадокс няма. Излиза, че просто картинките ти са сбъркани, за това и си мислиш че има парадокс. Аз колко пъти да ти повторя, че картинки не се рисуват на база болни предразсъдъци, а зад тях трябва да има научна обосновка? Ей на, хората с елементарни сметки показват че картинките ти не струват за обосновка на парадокс. Може да им провериш сметките, това е ефект още в класическата физика. Но знам, не можеш да го направиш, то и за това е туй тръшкане Е, радостната новина е, че това се лекува При достатъчно желание, естествено. Мда, гроздето е кисело Няма смисъл от оправдания, и така си ясен. От началото.

А за какво ни е? Това е енергия за сметка движението на огледалото. Ако бъдем достатъчо прецизни, светлината и огледалото ще обменят импулс. И тогава или светлината от източника ще ускорява огледалото (на принципа на фотонните платна) намалявайки собствената енергия, или ще го забавя. Много по-ефективно е да се намесим в движението на самото огледало, неговата кинетична енергия е много по-съществена. Продължавай да си дъвчеш опашката.

Може и да е по-голяма, зависи от посоката в която се движи огледалото спрямо наблюдателя на лъча. Това е съвсем естествен ефект, тук имаме и доплеров ефект - отразеният лъч се явява лъч от подвижен източник. Доплеровият ефект в основата си е ефект дължащ се на промяна на разстоянието между източнника и наблюдателя с времето (поне в класическата физика), подвижното огледало спомага за това. Някъде по-нагоре бях дал линк към по-задълбочена статия, където това се оценяваше също. Но в случая това няма значение - просто ефектът е демонстрация, че Младенов не трябва да разчита на вкоренените си предразсъдъци, когато рисува картинки

Просто релативистско извеждане на закона за отражение при подвижно огледало При малко сикорости, от резултат алесно се получава и законът в класическата физика. За който не е сляп, ясно се вижда че при подвижно огледало ъгълът на отраженние не е равен на ъгълът на падане. Пренебрегвайки това, се увисва на въжето на парадоксите Някой да е очаквал друго?

Естествено че е за всеки. Ама като приближиш оптичното влакно, времето за което светлината ще има независимо поведение от изхода му, става малко, и ефектът придобива импулсно поведение. Не че е особен проблем ако имаш нужната апаратура да определиш проекциите на скоростта на идващата светлина (това не е свързано с наклона на влакното), но вече се губи нагледността, която е постигнал Брадли. Та като говорим за Брадли, ти не си разбрал какво е аберацията при него, но се пънеш да усложняваш схемата? Какво ще постигнеш при такова плиткомислие? За такива като тебе с жълто около устата специално се упростяват примерите, за да им се изградят навици за мислене и осмисляне. Без тях закъде си се запътил?

Оптичните влакна нямат нищо общо с аберацията. Аберацията се наблюдава от отдалечен източник - нужно е светлината да се движи известно време независимо от източника. Докато самият изход на оптичното влакно в случая е източник, той определя поведението и направлението на светлината, а не далечният му край. Така че намесване на влакна само може да обърка едно плитко мислене, както виждаме да се случва Останалото е някаква камара от думи.

Обичам когато така се влачат на колене, от липсата на аргументи. Много сте удобни в този вариант

Зарежи детектор с обща точка с лазер. Ние гледаме аберацията с детектор в обща точка с наблюдател. И това е единаствената информация с която разполагаме, и която определяме. Сега си размърдай гънката, и помисли: какво общо има определената при наблюдателя информация и посока на идващият лъч, от положението в лазера в същият момент? Абсолютно нищо, разбира се. Лазерът може да е заминал наляво, надясно, всякак, определеното в точката от наблюдателя не се повлиява от това. Е, тогава наклонът който измерва наблюдателят, ще зависи ли от текущото положение на лазера? Няма, те не са в причинно-следствена връзка. Ей тая разлика в наклонеите: на наблюдението и истинското положение на лазера, се нарича и аберация. Който има достатъчно пипе, ще го схване. Който няма, само ще се тръшка Ти си само от тръшкащите се.

Абе тъпандур, при аберацията имаме само едно единствено събитие при детектора. По това събитие определяме направлението от което е излъчено. В този момент, какво става с другият край на лазера няма никакво значение. Докато когато разглеждаш отсечка, си задължен да разглеждаш какво става и в двата и края, в един и същи момент. Което е съвсем друга задача, със съвсем друг резултат. Дали ще схевванеш тези прости положения? Нямаааа, доказал си с поведението си до сега

Абе колец с капаци... Вертикалният лъч светлина не е отсечка. Май единствената ти гънка съвсем е загнила? Завалийката...

Естествено, че е вертикална. Никой, никога не е твърдял, че отсечки се накланят. Само сбъркан мозък може да се заблуди толкова. Накланят се траектории. Това са обекти, дето имат различни събития в единия, и в другия край. Отсечките могат да се характеризират с едновременни събития в двата края. затова и не се накланят. Затова имаме аберация - накланяне на траектория, без да имаме накланяне на отсечки. Двата обекта имат различни резултати при трансформации. Но това явно е висша математика за тебе Когато мисълта не може да се издигне над петите, заключенията могат да са само такива Лапландец, още много време ще трябва да мине, докато избършеш жълтото около устата си. До тогава светът хич няма да ти е ясен.

Даже по Галилей е ти трансформиран X '= v.t. Елементарно е. Ти май не разбра, че отсечките нямат общо с някаква аберация? Или си бълбукаш на тази заблуда? Ми бълбукай си

Става дума за компонентите на скоростта на светлината - по Х, съответно по Y. Не е ли ясно? Или не четеш до края, а само до ключова дума? Това е, което твърдиш, за това кой се движи и кой е в покой. Не виждам от къде ще се вземе тази информация от горното измерване. Ти защо не мислиш, когато четеш нещо? Всключил си филтъра по ключова дума, и каквото излезе? Ми не става така Лапландеца отдавна е отписан от играта, ама ти даваше някакви надежди че може да мине мисъл през тебе. Сега защо затвори всички пътища?

Знам, знам. С този размътен мозък не е лесно...

Че Младенов се е пообъркал, е ясно, той все в това състояние пребвата. А какво е това " Непроменение Вертикален Лъч" и от къде ще се вземе? И как ще покаже кой се движи, кой не?

И от къде ще я вземе тази информация аберацията, за да ти я даде? Ъ?

Според мен, каква е разликата между невежите, неопитните, сгрешилите. Те имат възможност да се поправят, да се образоват, да придобият опит, да се поправят на следващ опит. Глупакът е лишен от такава възможност, или сам се е отказал от нея. Той не напуска своят ареал, не използва достъпните средства да го напусне. Може да не знае да ги ползва - тогава си е истински глупак. Може да не желае да ги ползва, защото положението го устройва, не вижда смисъл да го променя - тогава пак е глупак, по собствен избор.

Явно и моята кратуна е задръстена, защото това - маркираното - ми се струва напълно безсмислено Това със задръстената глава се лекува, стига човек да има желание, нещо, което наоколо е голям дефицит... Какво се случва, когато наблюдаваме някаква звезда? Ние получаваме от нея порция светлина, която е излъчена преди време, движела се е - предполагаме без някой да и пречи - по права линия, и е стигнала сега до нас. След като светлината се е движела по права линия, ние можем да я реконструираме, например да я съвпаднем с оста на телескопа - тогава светлината ще минава безпрепятствено през телескопа. Това ще ни даде възможност да направим измервания, на наклона на тази права линия, което пък ще ни даде информация за параметрите на вектора нейната скорост и т.н. Както виждаш, аберацията е свързана с наблюдението, не с излъчването. Аберацита е свързана с параметрите на траекторията на парчето светлина което сега наблюдаваме. През това време, докато ние се туткаме с тази порция светлина, звездата е излъчила много други порции, те непрекъснато идват. Но техните параметри ние ще установим в последващ момент, те могат да са различи, ако звездата видимо се е преместила. Аберацията ние установяваме само по светлината, която в този момент достига до нас, останалата светлина сега няма значение - тя ще доведе до други резултати. Затова потокът от фотони, които не са достигнали до нас, няма значение за аберацията, която ние сега наблюдаваме - от потока значение има само светлината която е непосредствено до нас. Това е свързано с подчертаното. Затова, ако по някакъв начин можем да видим целият поток, ние няма да придобием нова информация за аберацията. Като гледаш потока течаща вода от чешмата, за аберацията има значение само водата в най-долният край, само нейният вектор на скоростта, останалата вода само скрива тази катртинка и създава представи, които може да интерпретираш всякак - без да се засяга аберацията която наблюдаваме. Светлината която ще дойде по-късно - от същият поток - може да даде друга величина на аберацията, ако източникът е променил междувременно поведението си. Тя не се отразява на аберацията която сега наблюдаваме, не ни върши работа за аберацията сега. Затова в определението на лъч, свързан с аберацията, трябва да влезе само сега наблюдаваната порция светлина, и нейната траектория която ние определяме.

Разбира се. Вижда се това което си нарисувал. Ако нарисуваш летящ кон, ще се вижда на анимацията летящ кон. Ако нарисуваш смърцафръцан инджектопляктор, това ще се вижда на анимацията. Тоест проблемът се свежда не до това какво се вижда на анимацията, а колко ти е сбъркана представата за това което искаш да изобразиш. Съвсем нормално - като си нагазил до шия в ла..ата и нямаш представа какво се случва, все другите са виновни. Щом ти нямаш обяснение за нещо, то всички са длъжни да нямат, а физиците хептен трева да пасат. Обикновено оправдание за интелектуално безсилие е това, Младенов. А на анимацията могат да се видят само глупостите които ти си вложил, тя самата нищо не може да произведе. Горката... А така. Може да покаже и защо закона за запазване на енергията не е верен, как да се построи вечен двигател, може да покаже как изглежда машината на времето, и как извънземните са подменили английската кралица. Необятни са възможностите на анимацията, нали? И кво от това? Точно така, и това е нарисувано на анимацията. Че от къде другаде може да се вземе подобна простотия, питам аз? И отговор не чакам... А това "така трябва да бъде", някакъв глас ли ти го нашепна, или просто случайно ти хрумна? Щото като гледам, от никъде не следва, а си неспособен да го докажеш.

Достойнството е субективен критерии. По-неориентираните хора приемат някакъв обществен консенсус, но това съвсем не е задължително. Моето достойнство е несравнимо с твоето. Но в случая не виждам какво общо изобщо има темата за достойнство? Това че всячески ви дразня за да се събуди поне някаква искрица от желанието да се научи нещо, достойно ли е или не е? Ми като човешкото обяснение не може да прехвърли закостенялата преграда на предразсъдъците, единствените останали приеми са тези на таекундо - да ви раздразня така че да се включи на полза вашата собствена сила. А засягането на чест е добър стимул, който може да отключи такива неподозирани сили. Но само ако все още предразсъдъците не са се вкостили твърде много...