
scaner
Глобален Модератор-
Брой отговори
17031 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
685
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ scaner
-
Няма значение как са сверени часовниците, стига да са правилно. Има значение в коя система какво ускорение се прилага. В случая, ускорението е едно и също за всички точки в системата на ракетата. По тази причина поради относителността на едновремеността в системата на земята различните точки ще се поддават на ускорението в различен момент от време. Другият вариант, когато всички точки има еднакво и едновременно ускорение в системата на земята, води до съвсем други резултати. При тази ситуация нямаш скъсяване на ракетата. Явно не разглеждаме тпзи вариант.
-
Ще ме нокаутираш когато спреш слюнкопръскането и решиш задачата. А така, само кухи приказки Ами виждайте де. Какво общо има тук някакво "нокаутиране"? То само с перчене не става, трябва и физическо действие да извършиш Аз съм ти дал решение което да ти отвори очите да виждаш. Значи всичко е в теоите ръце Айде, действай. Перушан сбъркан...
-
Именно, това имам пред вид и аз. Ако спреш инерциалното движение, в системата в която ракетата се е движела, първо ще спре задния край, после предния, и тя ще се разтегне до дължината си в покой. Подобна е ситуацията и когато спираш ускорението - първо спира да се ускорява задния край (но предният продължава!), после спира да се ускорява и предният. И дължината се разтяга до положението, което ще има ракета движеща се инерциално. Тук поради ускорението има едно малко допълнително скъсяване.
-
Когато една задача е дадена, тя не трябва да се променя - защото ще получиш решението на някаква друга задача. Елеменртарни правила на логиката и мисленето ти се губят. Кога ще се научиш да мислиш?
-
Каква аберация, какви пет лева? Вие тук не сте наясно с много по-базов и ежедневен закон, за отражението. Оплели сте се и няма спасение Смешници. Научете базовите закономерности на класическата физика, чак после ви е разрешено да избършете жълтото около устата си. А сега на работа.
-
Самият процес на спиране в отправната система на земята заема време. Там спира първо задната част на ракетата (тя преминава в инерциално движение), след време спира предната част. По този начин обектът придобива нормалните си размери в тази система. Но това е по причина относителната едновременност.
-
Айде не се заблуждавай толкова, не е полезно за когнитивното здраве Аз обясних вербално като за детската градина защо законът на отражение се нарушава в подвижната система, още ТУК. Който не го е разбрал, да си плати на психолог да му го обясни. А законът е сравнително прост. Ето ти резултата за класическата физика. Ако в системата на покой на огледалото имаме следните ъгли на падане и отражение, измерени спрямо хоризонталата, или , то в система,, в която огледалото се движи по посока нормалата си със скорост v ъглите на падане и отражение ще са съответно: (където с е скоростта на светлината в системата на огледалото) Малко са нелинейни уравненията, но на който му трябва, може да сметне каквото му трябва Повтарям, това е за класическата физика, в която скоростта на светлината може да се сумира със скоростта на движение на източника/приемника. Сега, ако те интересува и как съм получил тея формули, добро упражнение е да си седнеш на четирите букви и сам да стигнеш до този резултат. Това вече е действие за първокурсник. Така реторичните въпроси тук силно ще се редуцират... Тези анимации само визуализират грешните ти представи. Те не следват от никаква наука. Науката са формулите по-горе. Освен това и двете ти анимации се отнасят за класическата физика, СТО е минала само по допирателната Но ясно е че дори не знаеш какво се пънеш да изобразиш. Аберацията е ефект още в класическата физика, и СТО дава нищожни и пренебрежими корекции. Ти гърмиш още на обяснението на класическата физика, няма защо да си измисляш плашила които да те плашат Първо се оправи с класическата физика, стъпка по стъпка, така се изграждат знания. За СТО може да си говорим едва когато изучиш нютоновата физика, не си дорасъл още очевидно...
-
Айде бе, какво стана с "парадокса"? Изясни ли се защо няма да го има, или още време му трябва?
-
Токата около която се свива обекта е продукт на избор. Която и точка да си избереш, всички останало ще се мърдат спрямо нея, и тя ще бъде условният център. А Големият всзрив няма начало. Ако следваме ОТО, началото на големият взрив е навсякъде Просто такава геометрия е удобна.
-
Естествено. Само че в учебниците, които си учил, е даден законът за отражение в един много чаастен случай - когато скоростта на огледалото е нула. Общият закон, изразен със V, скоростта на огледалото, естествено да е еднакъв във всички отправни системи, и в частност за V=0. Но поради този фал в твоето образование ти е трудно да осъзнаеш това. Сега ми е чудно, защо се опитваш да оправдаеш незнанието си, а не се опитваш да разшириш знанието си? В същата ситуация щеше да попаднеш, ако учебниците се бяха ограничили до факта, че кинетичната енергия на едно неподвижно тяло е нула. Ужас, ами в друга система тази нергия не е нула, значи законът не е верен? Трябва да познаваш целият закон, общият му вид, за да твърдиш нещо за него, а такива шити с бели конци оправдания не вървят.
-
Ами в случая нямаш вълни. Закона на Снелиус работи и за кратък, пространствено ограничен светлинен импулс. Това не е вълна, можеш с много условности в много ограничен мащаб да го разглеждаш вълна, основно с ефектите интерференция и дифракция. Реално това е вълнов пакет, а такъв пакет има свойства на локален обект, корпускула. В мащабите на опита това е "топче" светлина, което ако нищо не му пречи се движи по права линия, и с това топче трябва да улучиш един подвижен детектор. А този детектор също бяга, и отива на място, за което ъглите за които говорим се нарушават. Пораствай, забрави за вълната, това е глуха улица. Единствено плоската вълна има проблеми с посоките, тук няма такава.
-
Ето ти един закон: когато тялото е в покой, то не променя разстоянието си до произволно избрана точка. Верен е, нали? Какво става с този закон, когато описваме това тяло от друга отправна система? Правилно, нарушава се, защото се нарушава условието - тялото да е в покой. Е, същото е и със закона на Снелиус. Просто в учебниците не са те информирали, че той е верен когато огледалото е в покой. Но в друга система този закон става под въпрос: или може да се докаже, че и там е верен, или както в нашият случай, там се нарушава условието при което той е верен. И гориш. Снелиус, когато го е извеждал, не е вземал пред вид, че скоростта на светлината е крайна - едно защото тогава не са знаели за това, и две, защото при огледало в покой нищо не зависи от скоростта на светлината. И естествено, в учебниците да се споменават резултатите, а не и условията, които са изглеждали толкова естествени. Но сега сме в друга епоха. Не, Младенов, нямаш достатъчно пипе за да познавш каквото и да било. В момента си на етапа "дай да отхвърлим всичко което не знаем и ни плаши", още не си пристъпил към етапа "а дали аз съм прав"? Хайде, като си толкова ербап, докажи че не съм прав, стига с това празнословие и слюнкопръскане. Докажи, че законът на Снелиус важи и за подвижно огледало. Аз показах принципно защо той там не работи, опровергай ме Ако можеш де... Ти гониш.
-
Тръшкай се, продължавай да се тръшкаш. Но нали знаеш, че с тоя подход нищо няма да постигнеш? Не ти ли увря главата вече че така не става във физиката?
-
Тц. Ти се пънеш нещо да опровергаваш, ти трябва да си изведеш нужните за работата формули. Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се Аз каквото искам да си доказвам, съм си го доказал тука на листчето. И съм си получил верните формули. А ти трябва да извървиш целият път, само така може дървената ти глава да научи нещо ново.
-
тая пърцуца и тя не ти понася... Ми щом не ти се напасват, значи си овапцал гащите. Кой е виновен за това? Колко пъти да ти набивам в клавичката, че формулите, по които трябва да смяташ, трябва да са такива, че нещото да се случва във всички системи. Тоест формулите се извеждат от това усовие, а не се използват случайни нагаждания, както се опитваш да мъчиш.
-
Нищо не си сметнал. Аз само ти показах качествено, не количествено, какво се случва. Точни формули нямаш и не си извеждал. Тя тая работа не става като муаш едни числа в някакви случайни формули Това че двата ефекта с аберацията почиват на обща основа още не значи, че се описват с една и съща формула. Малко мисъл трябва тука. След като в една система ти се получава, а в друга не - значи първо трябва да си извадиш ръцете от тъмното място дето си ги заврял...
-
Не разбрах. Какво става? Единственото което разбрах е, че някаква треска те тресе, но сам не можеш да се изразиш аккво ти е. Запомни, щом нещо се случва в една система, то се случва и във всички останали. След като имаш количествените съотношения в тази една система, можеш - чрез съответните трансформации - да ги получиш и във всички останали. Това не е парадокс, а се нарича решение. И че това влизало в конфликст с представите ти - Бог да прости на представите ти и да упокой духовете им во веки веков.. А това че нещо не ти се е получавало, обвинявай само кривите си ръце.
-
Виж сега, колко пъти да ти повтарям, че с празни приказки и тръшкане и помен се не прави? Само се излагаш. Ако имаш някакви аргументи, изложи ги, и докажи тезата си. А ти съвсем по детински - "не е вярно, щото не било вярно...". Ми не става. Всеки закон си има ограничения, при които е верен, и за законът на отражение това му е областта - в покой. Ти като че ли падаш от небето... Ей по-горе съм обяснил на лапландеца с прост пример, защо и как законът на Снелиус се нарушава при движение на огледалото. Обяснил съм как и защо при движение на огледалото напред лъчът отива по-към нормалата към огледалото - точно нещото което маааалко ти липсва на лявата анимация за да доведеш лявата картинка до дясната картинка в първият ти коментар по темата В такива теми, които дискутират законите на СТО или която и да е друга теория, е задължително да изхождаш от верността на тези закони, за да покажеш какви ще са следствията от тях. Това е елементарен дискусионен приьом. Има и такъв вид доказателства - "с допускане на противното", когато за да опровергаеш някакво твърдение, го допускаш за верно и довеждаш до логическо противоречие. Но да не е такава куца история като твоята, да няма тръшкане и сополи, а да е наистина противоречие... В случая ако погледнеш присъствието ти на форума - независимо от усилията, "противоречията" ти се оказаха просто неразбиране и заслепление от предразсъдъците. А дали тези закони са верни или не, единствено експериментът може да покаже. И той ги подкрепя железно. Аз съм прагматик, и приемам това което казва природата, въпреки красивите картинки, които се рисуват в главата ми. Аз търся истината, ти търсиш само комфорт с представите си. Не разбирам какви са тези детински вопли, бил грешен моделът на разпространение на светлината? Младенов, ако беше грешен, СТО щеше да изпадне в разрез с експеримента, и щеше да има експерименти които я опровергават. Това е простата логика. А такива експерименти няма.. Тоест, ти си изпаднал в някаква криза с халюцинации. Колизиите са единствено с калпавите ти представи. Лошо... Такива колизии се лекуват единствено с присаждане на други представи Ма тя физиката за това се развива, защото сменя неработещите си модели с по-работещи, независимо на кой колко му харесвали представите му.
-
Има, и примерът го показва. Същото сумиране на скорости, което лежи в основата и на аберацията. Помисли преди да питаш. Отговорите ги има, това кухо философстване няма общо с проблема. Какво е правилно се вижда от примера. Една свястна мисъл не можеш да изкажеш, един смислен въпрос не можеш да формулираш. Първо се научи да питаш, после ела да те изпитаме тука...
-
Защо? Ще си отчетат скъсяване на обекта. Всички неподвижни обекти в системата на обекта ще бъдат скъсени в системата на земята, защото системата на ракетата се движи.
-
Аз нищо не трябва да доказвам. Това което исках да докажа беше, че е некоректно да се ползва закона на Снелиус за подвижно огледало, следователно "парадоксът" на Младенов няма никаква обосновка. И го доказах с примера по-горе. Който иска да доказва нещо си - моля, чисти листа и моливи има много на този свят, да се захваща В случая имаме по даденост, че в различните системи ще имаме едни и същи събития, така че трябва да се изведе закономерност, която да спази това изискване. Това е занаятчийски проблем, никакво доказване няма тук, резултатът е предизвестен. Но ти продължаваш от позиция на пълно невежество по въпроса, да изказваш някакви предположения, и да си сигурен в нещо? Какъв е смисъла да се излагаш непрекъснато?
-
Кой какво може да си мисли или не може да си мисли, няма никакво значение. Единствено значение в случая има коректно да се прилагат физическите закономерности. Забележи, не става дума дали закономерностите са верни или не, това е съвсем друга бира, а коректно да се прилагат дадените закономерности. Е, както сам забелязваш, още на този стадии антирелативистите изпушват и почват да им се мержелеят парадокси. Просто казано, те са лишени от базови способности, какво остава за по-нататък, когато трябва да се правят заключения? Ето ти елементарна постановка, на която можеш да се увериш, че за подвижно огледало ъгълът на падане и на отражение ще са различни, и то според класическата Нютонова физика. Нека имаш огледало, разположено хоризонтално. Нека в ляво и в дясно от него, симетрично спрямо избраният център на огледалото, имаш разположени две стойки с еднаква височина - едната с импулсен лазер, другата с детектор на светлината. Нека, ей така, да има още един детектор, разположен в центъра под огледалото, където то е полупрозрачно. Схемата е проста: лазерът е насочен към центъра (за определеност под 45 градуса спрямо хоризонтала), лъчът се отразява от центъра (детектира се от детектора дето е в центъра) и попада в другият детектор също под 45 градуса. Ъгълът на падане е равен на ъгълът на отражение в тази система. Нека сега в някаква друга система К огледалото заедно с целият антураж се движи нагоре. Какво става? Ако лъчът от лазерът в системата К е пак под 45 градуса, няма да уцели средата на огледалото и няма да задейства детектора който е там. Значи ъгълът трябва да е друг, в случая по-малък от 45 градуса. Причината? Докато лазерният импулс се движи, самото огледало заедно с центъра си се движи нагоре, и някъде ще настъпи контакт на лъча с центъра на огледалото. За да бъде този контакт пак в центъра на огледалото, ъгълът трябва да е друг, по-малък. Тоест имаме същите процеси както и при аберацията. След отразяването обаче, накъде тръгва лъча? Ние знаем, че имаме събитие случващо се с детектора на другият стълб. Ако лъчът се отрази под същият ъгъл, той (след време!) няма да уцели детектора, защото детектора заедно със стълба и огледалото ще е заминал нагоре. Значи лъчът трябва да се отрази по-към вертикалата (ъгъл над 45 градуса), за да може светлината, догонвайки детектора, да го улучи. Елементарно се вижда, че в системата К ъгълът на отражение е различен от този на ъгъла на падане. Или просто казано, за така движещо се огледало не е валиден закона на Снелиус А всичко това следва от много по-фундаменталният закон - всички отправни системи отразяват всички събития. Използвайки този закон, по-горе обяснихме процесите, и можем да напишем съответните формули и да свържем ъгъла на отражение с ъгъла на падане и скоростта на огледалото. До тук чиста класическа физика. Но в сърцето на всичко е аберацията
-
СТО нищо не пренебрегва. Тя е много по-точна от класическата физика, въпреки че и тя нищо не пренебрегва. С пренебрегване нищо не може да се обясни.
-
Аз мога всичко. Но въпросът в случая е - защо ти се подлъгваш да приемаш за верен един резултат извън областта в който той е доказан за верен? Можеш ли да се опиташ да го докажеш за подвижно огледало, или да посочиш статия в която това е направено? Впрочем, историята с този ъгъл също е свързана с ефекта на аберацията в система в която огледалото се движи. И защо въпреки невежеството по кокретният въпрос, всяка забележка възприемаш за небивалица? Толкова дълбоко ли е вкоренена инерцията на мисленето, че не можеш да схванеш абсурдността на такова поведение? И цялата своя безпомощност в такава ситуация проектираш на другия? Не можел той... Виж сега, аз много пъти съм казал, че обичам да играя на шах. Там в ендшпила има едно правило - да не тръгваш да правиш ход, ако не си сигурен в победата, ако не си проиграл на ум комбинациите Аз тая игра дето се вихри тука съм я играл и съм си направил сметката за успешен резултат Тук влизам в битки които със сигурност ще спечеля, знам го предварително. Рядко греша, и сега не е такъв случая. А това за ъгълът на отражение от подвижно огледало не е ефект на СТО, а си е чисто класически ефект.
-
Човече, прочети си базовите учебници. Когато едно тяло се движи с ускорение в една инерциална система, то разстоянието от него до една фиксирана произволна точка в тази система расте. Това е закон, и той е точен в локално-инерциалната система която може да се построи свързана с ускоряващо се тяло (система в която тялото има малка скорост). При много големи скорости този закон само се забавя. И причината е релативистският закон за събиране на скорости, който ограничава максималната скорост - скоростта в произволна локално-инерциална система трябва да се добави към скоростта на тялото в началната инерциална система, за да се получи новата му скорост. Но тази скорост е винаги положителна величина, и по тази причина разстоянието непрекъснато ще расте. И всякакви датчици ще отчитат това, защото в случая сме приели че законите които обсъждаме съответстват на това което дават датчиците. Съвсем друго е положението ако системата не е инерциална. И това е системата на ракетата, вътре в нея всякакви чудеса могат да ти се случат. И датчиците в тази неинерциална система ще отчитат скъсяване (стига да си избереш подходяща дефиниция на "разстояние" поради липсата на общо време). Но в инерциалната система датчиците ще отчитат нарастване на разстоянието.