scaner

Разбира се, така е. В училищата се обучават хора основно за изпълнители. Който иска повече знания, да си хвааща живота в ръцете и да продължава да учи - възможности много. За някои хора и в университета не е достатъно, нещата са индивидуални. Но знания има предостатъчно. Е, науката има едно уникално свойство - резултатите и са проверими. За разлика от конспиративните теории, разчитащи само на псевдологика.

Защо все пак не тръгнеш от много по-вероятата ситуация - да има хора, които за разлика от тебе да знаят нещата в детайли, а ти просто да си влязъл в ролята на достатъчно незапознат с проблема, който само се намира на приказки. Каквато е реалната ситуация? В случая освен да ти се майтапя, не виждам с какво друго може да ти се помогне. Всички възможности са в твоите ръце - отваряш книшките и ги почваш. Неудобно ще се чувстваш, защото несъзнателно усещаш безпомощността си. Изпаднал си в когнитивен дисонанс, и единственият изход който намираш от ситуацията е да се тръшкаш като малко дете. Ми не става таака тая работа във физиката.... Тук трябва да се противодейства активно на такива състояния. Вече ти казах, не мога да ти помогна, ако сам не искаш да си помогнеш.

И как стигна до този извод? Ти изобщо не мислиш. Потока от щампи не е мислене, а си е поток от щампи... Лоренцовите трансформации, на база които получаваме това скъсяване, се базиран на фундаменталното положеие, че събитията са общи за всички - те се случват в общото пространство-врме, а се отразяват във всяка отправна система в зависимост от начина, по който тя е поделила пространство-времето на пространство и времме. Запомни, събитията са общи за всички - каквот се случва в една система, се случва във всички. Защото то се случва в общото пространство-време, а системите са само поглед към случващото се.. От това имаш елементарно следствие - каквото се случва в една система, ще се случва и в друга. Независимо от скъсяване и забавяне на времето. След като във всяка система протичат едни и същи процеси и се случват едни и същи събития, всичко ще си тиктака като по часовник Ако спреш малко тоя поток на съзнанието, прилагайки закономерностите на теорията, то ще се увериш сам. Но знаеш поговорката, който може, го прави, който не може, се жалва. Празни приказки до тука, като оная за Нероден Петко Знам че има хиляди въпроси, при начинаещите е така, и СТО няма нищо общо. Обикновено те се решават като им потърсиш решение, а не се тюхкаш безсмислено по форумите. Най-вече много четене и мислене. Много по-полезно времепровождение... Разбира се, това си е твой избор

Събитията са общи за всички отправни системи. Няма твои и мои триъгълници - каквито ти се случат, такива. И в моята вселена някои твои криви триъгълници ще станат равностранни, лошо няма. Въпросът е - какво от това? Кой закон забранява такава ситуация. Освен патологичните предразсъдъци, разбира се Що си толкова неорентирам в тези основни въпроси? И в моята също. И? Ти наистина падаш от небето, Коментираш нещо, от което хал хабер си нямаш, и се учудваш, че никой не ти бръсне за сливи предразсъдъците...

Ами в примера точно това правим. Горенето на цигарата е еталонен процес, и в него има повторяемост - изгаря една цигара, после следващата, и т.н. цигара след цигара - периодичен процес. И него използваме за еталон, и мерим в цигарени "секунди". Всичко по правилата.

И какво забранява това? Всяка система си има собствена реалност. Правино, оръдието не променя ъгъла си спрямо платформата в класическата физика (в СТО променя). Но снарядът не следва този ъгъл. Той се движи по посока на вектора на скоростта си, който е различен за различните системи. В системата която се движи със скоростта на снаряда, векторът му е насочен вертикално. И това е дори според класическата физика. И няма да удари мачтата. Човече, във физиката се смята, не се смучат пръсти - от тях няма да дойде знание. Това са свръхелементарни следствия от базовите физически закони. Не знам защо до сега не си ги срещал, това е базата на физиката.

Изобщо не трябва друго събитие. За какво ти е? Трябва ти периодичен процес. С цигари лесно се реализира - редиш ги една след друга до разграфена линия, за да имаш и "цигарени секунди", като изгори едната да се пали следващата, и часовникът ти е готов - цикличният процес просто си го разпънал, линеаризирал. И с такъв часовник вече може да измерваш интервали между други процеси - 6 цигари и половин филтър дължина ти е времето. Напълно алтернативно на стандартното. От време на време само трябва да го "навиваш", т.е. да добавяш нови цигари на мястото на изгорелите. Времето, както и разстоянието, се мери чрез отношение с еталон. Твоето твърдение е изказано още от Херон Александрийски, преди почти 2000 години. Малко си закъснял с отритията си.

Човече, стига с това бълнуване. Във физиката дължина = разстояние между фиксирани точки = пространствена дистанция между две едновременни събития. Няма значение физически или друг обект е това, всички точки се маркират чрез събития. Скъсяването на дължината е продукт на лоренцовите трансформации, а те работят иключително със събития. Образовай се, щеше да е смешно ако не беше толкова тъжно... Ми разбира се. Вземи един равностранен триъгълник (издялкай го от арматурно желязо например) и го засили, да му се скъси едната страна. Ще му се променят ъглите, или да? Има ли значение дали е обект, или всеки връх е самостоятелен обект? Ама това са базови неща, ако тях не ги знаеш, какво всъщност знаеш? Но това е в СТО, почти същото има и в класическата физика - следствие на закона за събиране на скоростите. Никой не твърди че оръдието прроменя някакъв ъгъл. Твърдението е, че снарядът променя ъгълът си спрямо направленнието на движение. Елементарният пример - когато се движиш със скоростта на снаряда, той ще се движи само нагоре/надолу, не под ъгъл както в другата система. Това е елементарно знание за детския дом. Тъжно е дори това да не вдяваш. Не се обиждай, но ти си набъкан с огромно количество закостеняли предразсъдъци, и мислиш със изработени щампи.. Затова не схващаш дори сдъвкана информация. Промени нещо.

Може би трябва да си прегледаш очите? Или монитора? Или нещо по-съществено? Тея неща не могат да се загубят, документирани са тука. Разстоянията са дължини на съответните отсечки. Всичко се скъсява. Да беше прочел поне две-три странички по темата, а? Така е скучно. Почвам да се чудя, защо си губиш времето с неща, които явно не се и опитваш да разбереш? Защо не се хванеш с нещо по-смислено, например риболов или шев и кройка? С физиката няма да ти се получи...Защо го караш само на сбъркани измислици, а не отвориш един учебник за седми клас, и да си опресниш закон за събиране на скорости? Няма да се движи щото така? Мъкааааа...

Горенето на цигарата само по себе си е часовник. Не напразно от край време има лаф "една цигара време". При контолирани условия този интервал може да се използва като алтернатива на другите времеви единици. Нещо като аналог на пясъчният часовник. Какъв е проблемът?

Сериозно? Къде го прочете? СТО не описва съвсем коректно ускорени наблюдатели. Но перфектно описва ускоряващи се обекти. По-горе казах какво е условието - ясно и разбираемо описание.

Всичко може да отговори СТО. Най-важното обаче е да успееш да формулираш ясно какво питаш

Извел съм неравенство при какви условия ще има и при какви няма да има. Чети. Къде се получава ще разбереш като направиш точни изчисления. Зависи от скоростта на гюлетата и скоростта на системата с оръдията. Всяко от гюлетата ще се движи под различен ъгъл с различна скорост (поради сумирането на скоростите) и сблъсъка ще стане по-близо до задното оръдие, гледане по посока на движението им. А скъсяването на разстоянието между гюлетата ще компенсира точно нееднновременността на изстрелите, довеждайки до нужното събитие. Смятай. Ако не щеш да смяташ, ще се наложи да вярваш. Повтарям. При движение, гюлето се движи под друг ъгъл и пак надхвърля мачтата. Просто ти не си отчел тези подробности. Какво се получава? Не искаш да четеш какво съм ти написал, ама питаш пак същото. Как да го тълкувам това?

Аз прочетох оригиналната статия, но тя е от 2016 г. и от тогава нищо ново по темата не ми попада... Идеята със "счупената" симетрия се развива отдавна във физиката и е доста плодотворна. Това е една много обширна тема, ще опитам колкото мога накратко да я илюстрирам. Обикновено във физиката се тръгва да се опише нещо с помоща на най-простите възможни средства. Приемаме пространството за хомогенно и еднородно например. Абстрахиране от несъществени въздействия, прости симетрични уравнения. Това дава и лесно достъпни решения. Нататък обаче, задъбочавайки се в решенията, се виждат разлики с реалността. И се въвеждат корекции. Всяка корекция нарушава някаква симетрия в уравненията. Например законът за съхранение на енергията е резултат на симетрия. Локалното му нарушаване означава, че има нещо допълнително към тази симетрия, обикновено е нова частица например. И така, дигайки точността, постепенно симетриите се нарушават за сметка на по-голяма адекватност на моделите. Например в квантовата физика уравненията на полето се записват много красиво и симетрично, и се решават сравнително лесно (симетрията винаги води до удобни опростявания), при положение че частиците нямат маси. Да, обаче ние наблюдаваме частици с маси и това е тежък проблем за теорията. И така се появява идеята - нещо разрушава тази симетрия, намесва се някакъв фактор, който разрушавайки симетрията, съответно създава и масите на частиците. Така се стига до полето на Хигс. И от тогава доста плодотворно тази идея се прилага, в различни варианти. Например, теорията предсказва равни вероятности на една частица да се разпадне по два различни канала. Експериментът обаче сочи, че по единият канал вероятността е по-голяма. Причината - нова междинна частица. И анализът на резултатите я открива. При бозоните на слабото взаимодействие, W, Z и фотонът, единствено фотонът успява да запази нулевата си маса, и в резултат на това уравненията на електродинамиката са сравнително симетрични. Пълно е с такива примери в квантовата физика. Свръхпроводимостта, свръхфлуидността са други примери на нарушена симетрия. Такова нарушение се среща и в ежедневието. Телата биха се движели в равновероятни посоки и скорости из вселената, това е най-естественото им състояние, но тази симетрия не се наблюдава. Причината - гравитацията. Или кръгла гумичка, симетрична. Ако я разтегнем обаче, симетрията се губи, придобива нови поведения. Общият случай сочи, че причина за такова нарушение на симетрията е някакво допълнително взаимодействие, нещо което не е отчетено в досегашните теории. Тук при времето работата е доста дебела, защото залягаме в основите на мирозднието. Засега не би трябвало да има отговор на въпрос какво е причинило това нарушение. По-достъпните стъпки са може би да се изследва по-подробно самото нарушение, неговите свойства, има ли наблюдаеми следствия. Не знам доколко е плодотворна тази идея в по-далечен план, не намирам по-нова информация.

Е, щом летвата е висока за тебе, карай си...Да беше се позамисли, да ти помогна, а така, какво очакваш? Давам ти - дърпаш се. Ми не става. Зарежи светлинната аберация, явно е висша математика за тебе, толкова ли не схвана примера с гюлето дето ти предложих? Чисто ежедневен, класически, за детската градина направо? Мъкаааа... Ето ти кратка статия за аберацията, илюстрирана как се променя наклона на дъжд в зависимост от движеието на наблюдателя. С гюлето е абсолютно същото. ЦЪК Вземи се в ръце и почни да четеш.

Пълни глупости почна... Аз го направих и ти показах къде е грешката. Разбирането е в твои ръце. Има една африканска поговорка, може да заведеш коня до водата, но не може да го накараш да пие. Пиенето не става по принуда. Темата е затворена за мене, изчисленията са направени. Кой разбрал, разбрал. И друг път тук съм казал, че тая работа с тръшкане не става, трябва мазоли по четирите букви и други съпътстващи подходящи усилия... Точно така. Този ефект е версия на светлинната аберация (при звездите), и има голяма тема в тоя форум за това. А че ъгълът се променя, е съвсем естествено. Например, същата твоя картинка, но ти се движиш спрямо оръдието точно със хоризонталната съставна на скоростта на гюлето. Какво ще видиш? Гюлето няма да се мести по хоризонталата спрямо тебе, само нагоре. Ъгълът се е променил на вертикален. И това е само по класическата физика Виждаш ли, като помисли мъничко човек, и необходимостта от удивителни и въпросители изчева...

Скъсяването става, когато системата с оръдието се движи. Тогава гюлето ще има скорост сумата на вектора на скоростта спрямо оръдието плюс вектора на преносната хоризонтална скорост. Просто казано, ще е "по-вертикано". И пак ще минава над мачтата.

Знам, гроздето е кисело. Стандартното скривалище Ами сметни с твоите врати де. Малко косинуси, един коефициент леко различен от 1 се появява, принципно всичко останало си е същото - неравенство ще има и ще сочи кога какво се случва. Малко усилие и от твоя страна, сдъвкал съм ти всичко. Като навлезеш да смяташ, ще разбереш защо съм опростил вратата Иначе се излагаш, биейки отбой на финала.

Всичко е доказано. И се изучава в училище. Но трябват някои специфични способности, за да се разбере. Например, желание. И тогава става и знаещ, и можещ. Иначе автоматичо се присъединяваш към заблудените. Вярата остави за плоскоземците, те да се пънат да доказват. Ма ако можеха, нямаше да го има тоя разговор.

Ето ти количествен анализ на нещата, за да спре това тръшкане... Как не ти се завива свят бе... Няма да ти давам чертеж, нещата са прости, ще ги обясня с думи. Нека имаме неподвижен гараж с дължина L. Нека стълбата се движи от ляво надясно със скорост V. Нека разгледаме поведението на лявата врата. За опростяване нека считаме, че вратата не е на панта, а се движи хоризонтално, подобно бутало (ще икономисаме много косинуси, принципно нищо не се променя, може би някакъв слаб коефициент). Значи да допуснем че работното движение на вратата е с дължина X. Това означава, че вратата трябва да измине Х растояние от отворено състояние до затворено (движейки се и тя от ляво на дясно). И последно предположение - вратата се затваря със скоростта на движеие на стълбата (тоест непосредствено следва стълбата) - това е минималната скорост, с която разполагаме. Да, и дължината на движещата се стълба при тази скорост е точно дължината на гаража, L, тоест тя се е скъсила толкова че да се побере точно в гаража. Както забелязваш, това е малко идеализирана постановка за да можем да я сметнем точно. Проблемът е, че няма как стълбата да подине вратата за да влезе в гаража, поради чисто хоризонталното движение на вратата. Но предполагаме, че по някакъв магичен начин вратата изведнъж се оказва зад стълбата, и заедно със задният край изминава това разстояние X до затварянето си. Едновременно с нея същото движение изминава срещуположната врата, така че когато двете врати се затворят, стълбата точно се побира в гаража. Следва веднага отваряне на двете врати врати (в случая е важна срещуположната, дясната), тя се отваря със скоростта на стълбата, отново до разстояние Х. Какво се случва при затварянето на лявата врата. Предполагаме (както до сега) че по механизма на вратата се разпространява - към средата на гаража, където механизмите на вратите трябва да контактуват за третото събитие - напрежението на деформация на материала на вратата, със скоростта на светлината C.. За пълното затваряне на лявата врата, тя трябва да измине път Х със скорост V, за време: От момента на започване на затварянето, както казах, тръгва вълната на деформацията със скоростта на светлината. Нека приемем, че тя навлиза в гаража на разстояние M от позицията на затворената врата към момента на пълно затваряне. Тоест за посоченото време t за което се затваря вратата, деформацията изминава път X+M със скоростта на светлината C. От тук имаме: Повтарям, М е позицията в гаража, до която стига вълната на деформация в момента на затваряне на вратата. Веднага след това вратата почва да се отваря . Значи, можем да формулираме условие, че ако деформацията измине повече от половината гараж, , и от отсрещната врата още толкова, то тогава ще имаме създаване на прословутото трето събитие. Ако обаче това неравенство се наруши - вълната не успее да достигне средата на гаража - няма да се получи това трето събитие. Като елиминираме M и го заместим от горното неравенство в равенството по-горе, получаваме условието за съществуване на трето събитие: Тоест при зададена дължина на гаража и зададена скорост на затваряне равна на скоростта на стълбата, ходът на затваряне на вратата трябва да е по-голям съответно по това неравенство. Тогава ще имаш трето събитие. Тоест, голямо Х съответства на повече време за затваряне, съответно по-голяма възможност процесът за създаване на трето събитие да бъде успешен. Това съответно е свързано и с по-силна деформация на самата врата. Ако неравенството не се изпълнява, то третото събитие няма как да се получи. Това е при условие по-кратък ход на вратата, по-стегнато щракане, съответно по-малко деформации. От тук, с лоренцовите трансформации, елементарно можеш да прехвърлиш всички събития в системата на стълбата. И там ще имаш трето събитие, ако неравенството тук е изпълнено, или няма да имаш, ако не е изпълнено. Е, на мене ми харесва вариантът с по-бързо затваряне на вратите, съответно невъзможност за създаване на това трето събитие, и за това беше разговорът до тук.

Те такива дето вярват на нещата в клипа, задължително вярват и в плоската земя. Като дупе и гащи вървят двете. Тук връзката е пряка.

Колко пътии трябва да повторя - не се срещат. Айде по-сериозно. Точно тука е габърчето. В СТО вратите са еластични - долните крайща в случая се затварят, горните не успяват да помръднат. Два пъти го обясних по различи начии, защо циклиш на празно място? Това че не искаш да се съгласиш с голата истина не я променя. Човече, наистина ли не разбираш от толкова подробни обяснения? Аз какво да направя тогава? Ами ако успееш да създадеш такова събитие - при досегашната ситуация такова няма - лесно ще му трансформираш координатите с лоренцовите трансформации в системата на стълбата, и там ще цъфне последователността на вратите. Така се прави. Но пак повтарям, в сегашната постановка такова събитие е невъзможно. За четвърти път повтарям - от чертежа нищо не разбирам за идеята. Думите пък не са достатъчни, някакви предположения. Ти май изобщо не ми четеш отговорите, а?

Камъка е толкова обективен, колкото и събитието. Няма никаква разлика обект ли е или явление - това са външни несъществени разлики. Минават под един и същи моделен механизъм в съзнанието и изграждането на концепцията. И с камъка, и с времето, съзнанието работи по един общ начин. На база събраната информация изгражда закономерности, отгражда част от обкръжаваща ни реалност със специфични свойства и и дава име. Важното е, че това име кореспондира пряко с нещо от реалността. Ако не спорим за минутата, то не спорим и за времето. Минутата е само негово количествено изражение. Може да обърнеш нещата - това на което минутата е количествено изражение, е времето (определението на Айнщайн, времето е това което мери часовника).. Както и това, на което теглото (или твърдостта) е количествено изражение, е камъкът. Никаква разлика на това ниво.

Това е само за да оценим горната граница. При по-бавна скорост на затваряне трябва да се удъжи гаража, за да има време стълбата да не се сблъска с вратите - а това ще удължи пропорционално половината гараж, която дължина е критична. Ако толкова настояваш, приеми че вратата се затваря с 99.9999% от скоростта на светлината. Това няма да промени нищо. Аз вече предложих една по-добра идеализация, наместо механично произвеждане на третото събитие, да поставиш контакти на вратите и да вържеш една лампа която да се задейства от затворените врати - светването ще бъде третото събитие. Много по-лесно се смята и анализира, и много по-ясно си личи резултата - там веднага се вижда, че няма да светне. Времето за затваряне и стоене в затворено състояние силно се лимитира от размера на гаража, размера на стълбата и скоростта на стълбата, и е застрашително малко. Както и да го въртиш, процесът на затваряне и пълно отваряне трябва да протече за време, за което светлината не може да измине половината гараж. На това разчита относителността на едновремеността. Именно стълбата и нейното движение лимитират процеса и определят времевата последователност на събитията. Ако нямаше стълба, може да създадем условия за трето събитие - но тогава него трябва да го има и в другите системи, което е доста по-неочевидно за интуицията - много движения се събират накуп. Но лесно може да се сметне - след като имаме условията за третото събитие в тази система, може да сметнем последователността на отвряне/затваряне във всяка друга. Това е положението.

Времето отдавна не зависи от нищо биологично. Но да се върнем на камъка. Камъкът не е в главата ни. В главата ни е моделът на камъка, отражение на неговите свойства и поведение, и като модел в него няма абсолютни стойости. Тоест съзнанието ни изгражда само интерпретация на камъка. Точността на тази интерпретация зависи от точността на мерките и теглилките, с които работим (така както и точността на часовниците за времето) и от куп още неща. Каква е разликата с времето? Има ли камък, или няма камък извън съзнанието ни? Да уточня, да не прибягваме към солипсизма като укритие.