scaner

А аз да попитам, какво трябва да изправя валовете във всички системи, Божествената сила ли? Не споменавай името Му без причина, както пише в божите заповеди. Изначално положение. Какво му пречи? Може и така, може и иначе. В зависимост от условието на задачата, имаш следствие - какво трябва да е положението, ако условието е верно.. В случая лоренцовите трансформации линейно свързват състоянието в две отправни системи. Причината за такъв вид връзка са особеностите на пространство-времето. Така че всички въпроси натам.

Какъв е проблемът с движението? В произволна точка на контакт и двете повърхнини на валовете съвпадат по направление, наклонено спрямо оста му. В това направление няма причина да не могат да се плъзгат, проекцията на което плъзгане ще е и трансллацията на валовете по оста на движение . Тук се иска повече мислене, за да разграничиш плъзгането (свързано и с въртене) от изначалното въртене. Още повече, че наклоните на зъбците съвпадат именно по причина транслационното движение на валовете, иначе нямаше да се получи. Хората не напразно са измислицли математиката (в случая Лоренцовите трансформации) за разрешаване на проблеми, за които представите им не достигат В случая именно лоренцовите трансформации гарантират, че събитията в едната система са същите във всяка друга - включая и събитията с усукването , и събитията с транслаццията, и които още се сетиш.

Още мислене му трябва

И как стигна до тук? Щяха да са усукани в същата посока, ако се движеха в една и съща посока. Но ако мисленно свържеш усукването с посоката, то два срещуположно движещи се вала ще са усукани в противни посоки - точно както е нужно

кое му е достатъчно? Светината е поток от фотони. Както сравнително скоро се доказа, скоростта на такъв поток зависи от формата на вълнновият фронт, и е максимална ако вълната е плоска. За такава светлина са верни зависимостите дето дава Айнщайн

Шпага, заповядва да решиш техническите трудности, и ще ти вдигнем паметник Да ти преформулирам изказването: за една 5 хилядолетна човешка цивилизация е срам, че едва сега е направила космически кораби, които да пътуват до Марс... А така, най-сетне зададе правилният въпрос. Е, моят е по-простичък - като му намериш отговора, ще си отговориш и за този.

ВИж сега, трябва да имаме някакво начално условие. Например, в едната система и двете колела не са усукани и зацепват коректно, независимо от движението. От тук тръгваме. Следствието е, че в другата система и двете колела ще са усукани. Тоест това, което в първата система се е движело и не е било усукано, по условие, в собствената си система ще е усукано. Значи твърдението, че всяко не е усукано в собствената си ос не е коректно и води до противоречие. Е, в зависимост от условието имаме няколко варианта, нито един не води до противоречие. Какво ще се случи в другата система винаги трябва да е следствие от условието. Когато условието е коректно, можеш без парадокси да изведеш следствията какво се случва в другата система. Кеф ти лоренцовите трансформации, кеф ти вече разработена интуиция породена от работата с тези трансформации. Или експеримент. Няма други варианти. Е как да не е причина? Едновременни събития се случват при еднакви поазания на часовниците, и това е определение. Ако не са еднакви, събитията не са едновременни. Разбира се, подразбира се система от сверени и синхронни часовнници. Има няколко варианта, всички са взаимозаменяеми. Въртенето в една система и постъпателното движение в другата ще доведе до допълнително усукване в другата система, което усукване ще засегне стъпката на резбата и точно ще компенсира ефектите на "парадокса". Който вариант си харесаш, за него може да поразсъждаваш - гарантирам, резултатът е един и същи. Както и да обръщаш въртенето, нещата си идват правилно на мястото. Посоката на въртене на болта е свързана с посоката на движението му в другата система (спрямо гайката), което се отразява на разликата в резбата точно толкова, че да компенсира ефектите. Аз съм го мислил и ми е ясно, тук иска много думи за обяснение. Опитай да си формулираш задачата детайлно, и тогава става по-ясно кое на къде се променя. Няма мърдане тука. Знам, но само със стрелба в тъмното не стават нещата. А аз не съм машина за решаване на парадокси, освен ако не ми е интересен. Този съм го смятал преди години, много труд за нищо Най-много да те насоча.

Това само експериментът може да покаже. И той го показва доста убедително А кое е убедително? Че дължините не се скъсяват? Е от какъв зор трябва да е така? От къде се взема тогава усилието, което движението упражнява, за да поддържа дължините еднакви във всички отправни системи, да питам аз

Той Бог е милостив. Наказанието не се съдържа в някакви моментни Нему изгоди, а в дългосрочни последствия за душата Кой е последния парадокс в този хаос? Не виждам парадокс с нарушени причинни следствия. Времето което се движи ИОС няма значение. Но е добре и ти да прочетеш обясненията ми, защо "общ момент" няма смисъл. И в двете системи резбата пасва точно. Някъде нагоре из темите го споменавах. Накратко: ако в една система болта е неподвижен а гайката се движи и върти и резбата и пасва точно на болта,, в другата система когато болта се върти, допълнителното "усукване" причинено от относителната едновременост така ще му промени хода на резбата, че пак точно ще пасва на гайката. И това е верно за всички възможни комбинации въртене/движение. Може да го сметнеш, добро упражнение е. Решението е лесно: след като в едната система имаме поредица от събития, свързани със съвпадението на двете резби и водещи до съответната причинно-следствена верига, свързана с безпрепятственото движение на гайката и болта, то прилагайки лоренцовите трансформации за всяко от събитията в тази верига, ще намериш съответното събитие в другата система. АКо събитията са с причинна връзка, последователността им няма да се наруши, и няма да се промени причинно-следствената верига. Това ще ти покаже и точно какво и как се случва, защото ограничената интуиция в случая не ти помага, а те води до "парадокс" Другият начин е да направиш експеримент, но ми се струва, че това е малко по-трудно...

Ти бъркаш непрекъснато t с t'. Аз ти соча очевадният факт: ако всички часовници в неподвижната система се сверят с момента t=0, то при операцията t=t'=0,x=x'=0 в подвижната система единствен часовникът на х=0 ще има показание t'=0. Всички останали часовници в подвижната система в този момент (t=0) ще имат различно показание спрямо тези в неподвижната. Следователно, подвижната система няма да има общ момент с неподвижната. Същата ситуация я има и погледната от подвижната система. Пак да ти повторя: всички часовници от неподвижата система в момента t=0 ще имат едно и също показание, НУЛА. И всички часовници в подвижната система в този момент t=0 ще имат разлчни показзания един с друг и с тези от неподвижната система. И обратно, в подвижната система всички часовници в момента t'=0 ще имат еднакви показания НУЛА, а тези в неподвижата система ще имат различни. Това са две несъвместими състояния, затова и липсва понятие "общ момент". Поради това противоречие t=t'=0 не е общ момент, а само събитие. Просто е. Няма смисъл да циклиш тук. Понятието момент е продукт на общото време, а не на отделните събития. Това е важният извод - няма общи моменти. .Нататък всичко следва от него. Не е ли крайно време да научиш какво е момент, и да не го бъркаш с една точка в пространство-времето? Излагаш се. Лоренцовите трансформации точно това показват - двете системи нямат общи моменти, общо време, и това не може да е противоречие. Ти не си наясно какво се случва, тълкуваш нещата като пет за четири, и за това при тебе това е противоречие. Виж по-горе какво се случва. До тук всички "противоречия" са поради колизия с някакви дълбоко вкоренени предразссъдъци - "така трябвало да бъде". Защо така - неизвестно. Но логическо противоречие няма.

Точка 2) не е верна. Часовниците в двете системи не могат да имат идентични показания. Ти нали се пъна толкова с лоренцовите трансформации, забрави ли? Грешно допускане, съответно логиката се къса. И 3) е грешна. Вземи два раздалечени часовника в неподвижната система с показания t=0. Сметни съответните им по място часовници от подвижната система - те ще са различни, няма да съвпадат. Това се нарича относителност на едновременността и порутва всичките ти конструкции. Резултат: не всички часовници имат идентични показания. Мат. Нямаш верни следствия от това. До тука спираш И парадоксите се изпаряват. Виждаш ли колко си елементарен, още в началото се спъваш поради недообмислени твърдения, породени от предразсъдъци.

Това не е проблем, защото не води до противоречия. Прротиворечията винаги са свързани с различни причинно-следствени вериги, докато тук няма такива.

Това е само един часовник. Изискването за "момент" е всички часовници. Следователно нямат общ момент системите. Това сверяване е със съвсем друга цел. Нали ти обяснявах, че времевите оси на двете системи се пресичат в пространство-времето? Така, "моментът" представлява съвкупността от всички точки с една и съща времева координатна стойност, това е права, успоредна на времевата ос. А тъй като времевите оси се пресичат, имаме само една обща точка (t=t'=0, x=x'=0). Това не е "момент". Не е нужно да го разбираш в детайлно, но това дава ясна представа защо няма общ момент в двете системи. Ако не схванеш това базово положение, просто ще продължаваш да приказваш глупости без да се осъзнаваш. Просто ти се губят много базови понятия, а те не могат да се заместят с повтаряне. Сега е важно да си повтаряш - няма общ момент Може и да го запомниш за по-дълго...

Ами не показват нула всички часовници. Когато всички в неподвижната система показват нула, само един от подвижната показва нула. Всички останали там показват различни неща, по-големи или по-малки от нула. Именно това убива "общият момент". Защото момента е качество на всички часовници, а тук липсва в подвижната система. Колко пъти трябва да ти повтарям този елементарен факт? Пак си се задръстил и не мислишш. Логиката всъщност е проста. Получаваш относителност на едновремеността като базово следствие -> следва че във всяка система времето е различно -> следва че времената не могат да се съпоставят директно с моменти и интервали. Същото и с пространството. Нямат еднакви показания. Чети внимателно. Пак почваш да изпростяваш извън всякакви граници на приличие...

Смисълът на "момент" е всички часовници да показват едно и също в този момент. Обаче при настъпване на даден момент в неодвижната система, подвижните часовници в подвижната показват различни неща. Следователно, те не показват един момент, нито показанията им имат връзка с конкретно избран момент от неподвижната система. И понятието "общ момент" се обезсмисля. И важно е да осмислиш това, и да го ползваш когато се налага, а не на следващата дискусия да се повтаряш. Осъзнай това, после ще задълбочаваш на избора на начала на отправните системи. Там изобщо не става дума за общ момент, както видя , там е достатъчно само едно общо събитие и неговите характеристики в двете системи. Опитай се като вървиш в логическа последователност, да караш по реда на нещата, а не да скачаш безраазборно в несвързани посоки. Изясни едно нещо, и после твърдо го ползвай нататък. В случая - след като няма "общ момент", какво правим при t=t'=0 (но само за конкретен часовник)? А ти се луташ насам натам като муха без глава. Ми няма да ти се получи. Трябва да осъзнаеш, че всички ефекти, които СТО дава на база относителната едновременност, не водят до причинно-следствени различия между двете системи, а следователно са напълно допустими.

Полека. Следвай логическата пътека, а не прескачай в страната на мечтите. Първо говорим за моменти. В едната система определяме някакъв момент. В този момент имаме много събития, които са едновременни. Всяко от тях се случва в този момент, и всяко от тях има времева характеристика равна на този момент. Сега искаме да видим същият този момент, който по твърденията ти е общ за двете системи. Ядец, в другата система всяко от споменатите събития вече се случват в различен момент. Пита се - къде се скри общият момент за двете системи? Отговорът е прост - такъв момент няма. А след като такъв момент няма, не може да разглеждаш състоянията свързани с усукването, чрез призмата на "общ момент", и съответно се пържиш. Тоест, ако си изчистиш смисъла на понятията, се оказва че приказваш глупости на база несъществуващи понятия. От там нататък, цялата поредица е без значенние. Схвана ли? Логиката следвай, не предразсъдъците. С предразсъдъците си сляп. Не ти е виновна СТО, а че не можеш да боравиш с проста последователност от съждения.

И ти ли четеш с капаци?Или четеш само първата дума? Какъв общ момент? Две събития в същият момент в едната система стават на два момента в другата система. Кой от тях е "общият момент"? Бе малко мисъл преди да отговаряш няма да навреди... А като вложиш мисъл, сам ще схванеш какви глупости приказваш нататък. Логиката ти се чупи още в началото: допускайки че "общ момент" има някакъв смисъл, нататък става манджа с грозде. Не си се научил да ги редиш логическите последователности. Я колко време мина, нищо...

Значи някъде си загубил смисъла Вместо да се тюхкаш и тръшкаш, чети бе, дал съм и пример какъв парадокс се получава ако говориш за "общ момент".

Втори, има много варианти, в зависимост от приближението което си харесаме. Коректното решение обаче не допуска разглеждане на инерциални системи, когато имаме въртяща се (неинерциална) отправна система свързана със земята. Тук най-вече са важни законите на ОТО, а тя твърди - в неинерциална система не може да се създаде общо време, не може да имаш система от сверени и синхронни часовници. Тоест Лондон и Ню Йорк не могат да имат сверени часовници, за да отчиташ '"едновременно" и "неедновременно" по тях, и нещата стават доста сложни. Макар че земята се върти сравнително бавно, поради този и подобни ефекти се налага GPSа непрекъснато да се сверява. Не знам дали знаеш, има един "парадокс на Еренфест". Основната му идея е следната. Нека имаме една въртяща се платформа, с някакъв зададен диаметър. Обиколката и е Pi.d, където d е диаметъра. Нека на периферията да отбележим два маркера, заграждащи отсечка. Когато платформата се върти, тази отсечка ще се движи с голяма скорост и трябва според СТО да се скъсяв. А като помислиш малко, това ще означава да се скъсява и самата обиколка на платформата. Диаметъра обаче не се променя, числото PI също, какво тогава става с дължината на периферята която беше PI.d? При скорости близки до светлинната обиколката на платформата ще клони към нула, докато диаметъра и ще е ненулев... Парадокс. Един от пътищата за разрешаването е да се покаже, че лоренцовите трансформации, чието следствие е скъсяването на дължината, не са приложими за въртяща се система. Освен че това е съвсем очаквано - те са изведени само за инерциална, а въртящата се система не е такава, нещата могат да се докажат и с изчисления. Единият от начините е, използвайки лоренцовите трансформации и събития, случващи се по периферията на платформата, да се изгради система от сверени и синхронни часовници - общо време, върху въртящата се платформа. Очаква се, ако свериш един часовник, и информацията за него разпространиш по периферията на диска, след пълно завъртане последният сверен часовник трябва да съвпадне с началният по показания. Да ама не, оказва се, че това не е възможно да се получи (от там и по-общото заключение, че в неинерциална система не може да има система от сверени и синхронни часовници). Там следствието от всичко това е, че лоренцовите трансформации не работят в такава система и парадоксът не може да бъде произведен на тяхна база. А това, че след подобен опит за сверяване между първият и последният часовник се оказва времева разлика, влиза например в обясняване на ефекта на Саняк. Но това е съвсем друга история... Разправям ти всичко това, за да видиш, че ако търсиш коректно решение, нещата може да са много сложни и неинтуитивни. АКо търсиш по-просто решение, въртенето на земята да е някаква апроксимация на линейно движение и да става дума за инерциални системи, Младенов ти е нахвърлял нещо...

Така ли? Я да видим... Значи, в момента t=0 в началото на отправната система имам събитие. И ти ми твърдиш, че този момент бил общ и за другата система. Добре, само че аз ще разгледам и второ събитие, случващо се в същият момент по тази отправна система, но на някакво разстояние от началото. Нали всичко е наред - двете събития са едновременни, значи се случват в един и същи момент. И ти твърдиш, че той бил общ... Да, ама не. В подвижната система поради относителността на едновременността двете събития ще се случат в различни моменти. И се пита в задачата - всъщност кой от тези моменти е моментът, който е общ? Ъ? Мога да повторя това не с две едновременни събития, а с двеста. За да има избор Затова запомни правилото - понятието "момент" има смисъл само в рамките на една отправна система, и не може да се използва за сравнение с другите. И много парадокси ще се испарят в небитието... Освен ако не те затрупа коловоза, тогава аще ги повтаряш като латерна.

По кой "всеки момент" - според времето на едната или на другата система? Защото двете системи нямат смислено понятие "момент", валидно и за двете. Затова и едновременността е относителна. "Момент" е показанието на всички от системата сверени часовници по отношение на някакво събитие. Ако нямаш система сверени часовници - не можеш да говориш за момент - всеки часовник ще има различно показание. А при две взаимоподвижни отправни системи часовниците не са сверени, с всички произтичащи от това последствия. А след като няма общо понятие за момент, твърдението ти е безсмислено. Ей тук е логиката - да знаеш, че има правила и да ги прилагаш на правилното място. А не като тебе юрбулишката , да използваш безсмислени съвкупности от думи, дето звучат подвеждащо но верни в съвсем различен контекст Логика, батка

Не става. Аз колко пъти да ти казвам, че някъде си загубил културата на разсъжденията ,и непрекъснато се самопрецакваш?

Точно така. Нищо подобно. В моята отправна система валът е само в едното състояние. Но не и двете. Това е реалността. И не се налага нито избор, нито има дилема какво да се прави с наблюденията. Винаги ситуацията е единствена. Проблемът ти идва от опита пряко да сравняваш резултатите в две различни отправни системи. Не става така, резултатите не съществуват едновременно, както се заблуждаваш , просто защото един набк'дател не може да е едновременно и в двете системи. Това което се мъчиш да правиш е недопустима операция във физиката, независимо класическа физика или СТО или Двеста... За което сам си си виновен. Едновременността и нейната относителност е много важен фактор. Докато не се съобразяваш с нея, все грешни подходи ще предприемаш. Моята отправна система съдържа всичката информация, която аз мога да имам за реалността. И в нея моята глава не е сплескана. Какво правим сега? Пак мешаш различни манджи Малко повече хигиена в мисленето?

Правилно. Закните на СТО описват какви са закономерностите на обективната действителност. Тоест, това трябва да е реалното състояние на нещата. Единсвено проверката може да каже дали е така или не. Ти как реши, че трябва да е нещо друго?

Втори, трябва да те поправя... Самата теория не включва парадокси. Парадоксите се получават когато законите, които предлага теорията, не се прилагат правилно. А това най-вече става, когато човек почва да говори наизуст, по инерция, интерполирайки представите си от ежедневният опит в сферата управлявана от СТО. По тая причина, парадоксите не могат да оборят теорията, защото тях ги няма в нея. Те само могат да ни демонстрират най-честите грешки, които хората допускат, когато се сблъскат с нова информация, излизаща извън техният коловоз, извън областта им на компетентност. А упоритостта с която не искат да видят проблемите породени от този сблъсък и продължават да удрят чело о стената, показва само дълбочината на коловозите, пленили ума. Тоест липсата на гъвкавост в мисленето.