scaner

СТО в момента най-адекватно описва природата. Лекарствата? Всяка мисловна адача се решава с дадени закономерности и дадени начални условия. В случая е същото, всичко е конкретно. Всякакви отвеяни разсъждения намесващи някаква философщина, особено почваща с Момент и Вечност, и особено с главни букви, не допринасят с никакъв смисъл. Това си е някакво оплакване от тежкия живот, не го възприемам по друг начин

Както виждаш. използването на понятия които нямат смисъл както в случая, лесно ще доведе до парадокси. Както сам си се убедил Проблемът е, какво общо има тая неграмотност със СТО? Не разбирам какво искаш да кажеш? Какво разбираш под "състояние на покой" в случая и за какво ти е то? Защото в СТО понятията са други. Освен това, явно не си забелязал, допускаш "едновременност" на това състояние и за двете системи, което СТО не допуска. Тоест, допускайки една логическа грешка, всичката ти конструкция рухва. За да доказзваш каквото и да било, трябва коректно да обясниш кое какво е и какъв му е смисъла, а не да сложиш тук-таме няколко главни букви. Главнните букви сами по себе си не носят смисъл. Затова и не ти се получава, и никой не ти обръща внимание. Тва е положението.

А как доказваш? Доказвайки с "допускане на противното", ти трябва да приемеш законите на СТО за верни, да ги приложиш коректно и да получиш противоречие. Ти не правиш това. Напротив, градиш някаква сложна конструкция, оплиташ се в нея, и неизвестно как почваш да произвеждаш твърдения нарочени за "верно следствие". Това не е начина. И какво все пак означава? Как се дефинира "спрямо"-то в случая? Как се определя? Виждаш ли с това словоблудство как смисълът остава липсващ?

Значи не си за тук. Тук се дискутират законите на СТО и следствията до които те водят. За целта законите трябва да се прилагат, а не да се доизмислят. Айде беж. "Подвижност"спрямо светлината в СТО е безсмислено понятие. От там нататък всякакви конструкции разчитащи на такова нещо не засягат СТО. За това и не можеш да сверяваш, очевидно

Какъв еМГ сигнал, какви пет лева? ЕМГ сигнала е само обстоятелственост, "неподвижност" спрямо него е понятие без смисъл. От там нататък всичко губи смисъл. С какво да се съобразява ТО, като тя е казала какво е поведението на ЕМГ сигнала и творчество на тая тема не се допуска? ВИждаш ли, изобщо не си в час.

Ами като не спазваш законите на СТО, ще се давиш непрекъснато в противоречия с нея, както и става. Проблемът е, с какво тези противоречия по някакъв начин изобщо засягат СТО? Или само демонстрират мизерното ти "логическо" мислене?

Значи яко си го закъсал. Не виждам за какво. Първо трябва да се научиш да прилагаш законите които искаш да дискутираш, и техните следствия. Относителността на едновременността е следствие от тези закони - щом някъде ти се пръкне в постановката, значи си омазал картинката и трябва да почнеш отново. А ти не почваш. Това е диагноза.

Логически значи от дадени изходни условия, прилагайки физическите закони и спазвайки базовоте връзки "ако....то..." да получиш следствие. На тебе ти се губи прилагането на физическите закони, при което "ако..то.." работи на случаен принцип. Това как засяга твоята неспособност да мислиш логически? Казах ти, вземай си лекарствата докато още могат да ти помогнат...

Така е, така е... Ти с промитият мозък явно само до тука го докрета

Глупости. Откриваш че не можеш да мислиш логически. Пий си лекарствата докато още могат да помогнат... Аз не преча. Който има желание, ще научи нещо ново. Който няма - ще му ритаме зелката

Спирането също е с ускорение. Какъв е проблема? Продължаваш да не знаеш в какво "абсолютно" състояне си, и това е принципно. Единственото с което разполагаш е, че каквато и табелка да си сложиш, покой или движение, физическите закони са едни и същи. Лапландец, тая работа не става с кухи приказки и въздухарски заявления. Мисленето явно ти е много непозната територия, щом го бъркаш с тях... Не мога да ти помогна.

Мисля че ти отдавана сам се изтезаваш в Интелектуалния Ад на Материя СТО не е за всеки. Неуверените индивиди трябва да ползват патерици, преди да се опитват сами да правят крачки. И една удобна патерица е мисленият експеримент с влака и гарата. Като схванеш как там се получава относителост на едновременността, навсякъде където ти се привиди обратното, трябва да си охладиш главата или да я джаснеш в сртената, защото това само ти се привижда. Един вид, като усвоиш казуса с влака и гарата, това е добър коректив къде си сгазил лука и къде трябва да се мисли повече. А твойто "болезнено" мислене само ти причинява болка, без да налива нещо в главата... Интелектуален Ад на Материя

Точно това се оспорва от квантовата механика и от експериментите със сплетени двойки. Класическата физика твърди, че частицата има спин, независимо че не го знаем. А квантовата физика твърди, че частицата придобива спин чак вследствие на измерването. Тоест преди това е безсмислено да се говори за наличието му. Тези две тези дават различни предсказания за величината при корелационните измервания, и квантовата физика е по-близо до измерената стойност. Тоест класическата физика не е права в това си твърдение, колкото и антиинтуитивно да изглежда това. Единственото "рождено" което може да се твърди е, че цялата система има определен спин по произход, не конкретно за нейните части (сплетените частици). А това идва вече от условията при раждане, запазване на момент, енергия и т.н. Но частите на системата не притежават спин, докато не се измерят. Това е следствие с далеко идущи последици. Защото след всяко взаимодействие между две частици те се сплитат.

Няма.

Думите на Скенер се илюстрират перфектно с долния ред на картинката, който илюстрира движение на налюдател спрямо светлинни вълни. Затова е добре да следиш контекста. По въпроса за аберацията - основната причина е, че скоростта на светлината е крайна. Няма значение вълна или поток корпусули. Никакво.

Ти остави сега Планк, той само е дал началната идея. Гледай после квантовата механика, която се хваща да изследва всеобхватно свойствата.

Квантите не са нито частици, нито вълни. Те са нещо друго. И това "друго" има свойства и на вълни, и на частици.

Но веднъж като установиш, че все пак има аберация, и че тя точно се описва с корпускулярния модел, всичко си идва на местата. И квантовата механика това ни казва - светлината не е вълна. "Електромагнитна вълна" е евфемизъм.

Вълната не е локален обект. Може да смутиш или погълнеш част от енергията и, останалата част продължава. А фотонът се поглъща изцяло - значи вълната дето е в някакъв (на практика неограничен) обем на пространството, да се събере изцяло в точка? От тези свойства възниква дуализма, нито само вълна, нито само частица може да опише поведението на кванта.

Не знам защо мислиш така. Има сплетени двойки от електрони, държат се по същата статистика - спинът им се определя чрез магнитно поле, ролята на вълните тук е че обектите са квантори Ами тя е математически обект, такъв обект е математически описан отвсякъде Това да защитаваш некоректна теза не те прави нито един от двете групи. Ако фотоните бяха само вълни, нямаше да могат да се поглъщат локално и изцяло.

Идеята на сплетените двойки в квантовата механика е, че двете части на една система се намират в едно общо състояние, а не в две факторизирани, т.е. самостоятелно определени. Това общо състояние има различно поведение в класическата и квантовата физика. Например, в класическата физика може да се твърди, че всяка част от системата в общото състояние се намира в едно факторизирано състояние (например подсистема А има спин +1/2, подсистема В има спин -1/2), но ние просто не го знаем, и като направим измерване, ще го определим, и всичко е тип-топ. От квантова гледна точка обаче не е така, системата се намира в състояние на суперпозиция спин+1/2 и -1/2, и при измерването двете системи застават в едно от двете състояния. Двата варианта всъщност описват първия локалния реализъм на Айнщайн (реалността е определена, но не не я знаем, в случая всяка част си има предварително зададен спин), и квантовият вариант (реалността се създава в резултат на взаимодействието, т.е. тя е променлива, в случая, всяка част няма спин, той се създава в резултат на взаимодействието ). Така на пръв поглед като че ли е почти едно и също, но неравенствата на Бел дават тънката разлика която може да се проследи между двата варианта. И чрез иамерване можем да определим дали сме в първия вариант - класическа смес, но не я знаем колко е предварително, и квантова суперпозиция. Експериментите на Аспект казват, че е вярно второто, имаме квантова суперпозиция, с всичките свойства които квантовата механика натоварва вълните, дуализма и всичко.

Ами в случая имаш несиметрия в обстоятелствата. Знаем колко е дистанцията в покой, съответно получаваме колко ще бъде и ако тази дистанция (разглеждана като отсечка) се движи. Тоест тази особеност - дистанцията в едната система е неподвижна а в другата се движи - предопределя разликата която се получава. А тази особеност на дистанцията е дадена по условие, т.е. все нещо знаем Не ни интересува кой приемаме за движещ се и кой не, зададените неща са достатъчни за решаване на задачата. Просто при повърхностен поглед над задачата не се обръща внимание на обстоятелствата, и това води до парадокса.

Проблемът обаче идва от това, какви са вълните. Ако вълната е класическа, резултатите от корелацията при сплетените двойки ще се описват от класическата статистика. Ако вълната е квантова - дуализма - тогава резултатите ще потвърждават квантовата статистика. Именно тънката разлика между двете се демонстрира при експериментите на Аспект. Тя това е била идеята - още след спора на Бор и Айнщайн, след намесата на ЕПР парадокса, общото становище на физиците е, че единствено експеримент би разрешил проблемът с двете интерпретации. Но по онова време още не се вижда експериментален път, и едва теоремата за неравенствата на Бел дава количествен критерий за разликата между двете теории, класическата с неизвестни скрити параметри, и квантовата: ЦЪК Синята линия показва хода на квантовите корелации между фотоните в сплетените двойки, червената - класическата корелация. Вижда се, разликата е доволно малка, и трябвало да минат 20 години за да се направи експеримент с достатъчно добра точност да различи двете статистики. И това е бил този на Аспект. Преди това е имало и други, но не всички въпроси в тях са били изяснени, и за това не се броят.

Ако внимателно прочетеш какво съм написал, точно това е идеята за подвижният близнак - земята се движи, и трябва да извърви дистанцията земя-сириус отдалечавайки се от него, после приближавайки се. И всичко това по времето на подвижният. Разликата, от която цъфва "парадокса" е, че по условие в системата на земята подвижният трябва да извърви 8 светлинни години, а земята в системата на подвижния - като следствие от условието, само 4.8 св. години. Всичко друго е еднакво. Съответно двамата изминават различно разстояние за различно собствено време. И при срещата сравняват натрупаните разлики по собственото време.

Значи съвсем накратко: парадокс на близнаците. Имаш двама близнака на земята. Единият тръгва да пътешества до Сириус, на 8 св. години разстоянние. Движи се със скорост 0.8 .с, лоренцовият фактор е 0.6. По наблюдението на земният близнак, подвижният ще пътува 8/0.8 = 10 години до Сириус, и още 10 обратно = 20 години пълното пътешествие. За подвижният близнак, разстоянието земя-Сириус търпи лоренцово скъсявне, в неговата система то ще е 8x0.6 = 4.8 св. години. Значи - в неговата система се движи земята - тя ще се отдалечава от него за интервал 4.8/0.8 = 6 години (а през това време Сириус ще се приближава към него). Когато Сириус достигне втория близнак, земята почва обратно да се приближава, със същата скорост, и ще пътува още 6 години, сумарно 12 години. Значи за земният близннак до срещата са изминали 20 години, за пътуващият - 12 години. Значи, той е по-млад. На посоченият сайт това накратко е в една мака табличка примерно дадено. Това е добро за отскок.