
scaner
Глобален Модератор-
Брой отговори
17017 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
684
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ scaner
-
И какво от това? Границите на размерите клонящи към нула отново водят до състояние пулсаторът да е неподвижен в съответната система. За time dilation чувал ли си? Tова всички го знаят, и задаването на такива тъпи въпроси е признак на невежество. Толкова ли е трудно да вденеш тези базови положения? Айде сега марш да учиш материалната част.
-
Състоянието на покой в айнщайновата теория е относително. То е неразличимо от всяко друго състояние по формата на физическите закони. По всеки друг признак може да е различимо. Но това би трябвало да го знаеш, преди да задаваш въпроси. Най-голям интервал ще измери този за който стените на пулатора са неподвижни. Останалите ще измерят по-малки интервали, с повишаване на скоростта. Елементарно е, и това също трябваше да го знаеш. Но самият факт, че не знаеш тези базови положения, и на база това си незнание почват да ти извират коментари срещу СТО, е показателен докколко има смисъл човек да коментира казаното от тебе. Схвана ли? P.S. Обратно, извинявай, най-малък интервал ще мери тоя дето пулсатора е неподвижен спрямо него.
-
Естествено че е възможно. Спрямо друга ИОС. Набеждаването е само приемане на табелка, не извършва физически действия Това трябва да го знае всеки дето се захваща с физика. Първо е добре да се запознаеш що е то "движение" и с какво се яде, щото иначе няма смисъл да се тръшкаш тука...
-
Тея простотии дето си казвал, никой за чеп за зеле не ги бръсне. Защото са само простотии Да беше казал една умна приказка, да поспори с тебе човек. А то, кух поток на съзнанието се лее...
-
Тъй е, тъй е, гроздето е кисело Кой нищо не е разбрал, все грешки му се присънват... Че няма да вземеш да си признаеш, нали, голям резил ще стане Сега до последно ще твърдиш глупости.
-
С твоята помощ. Тоест това, че не си разбрал нещо от обясненията ми за теб се явява проблем на СТО? Или това, че с моя помощ проявихме факта, че не са ти ясни нещата, ти вменяваш като грешка на СТО? Браво!
-
И ти как разбра, че имало грешни положения?
-
Предразсъдък е просто декларираното заключение, неосноваващо се на физически съображения, а само на ограниченият ежедневен опит - щом е така според класическите представи, така трябва да е винаги... Или щом така си гоо представям, значи е така... Тръшкането от друга страна е когато тази грешка не се осъзнае, а допълнително изкуствено се задълбочи, не се търси разбиране а оправдание. Нали знаеш, умният се учи от грешките, глупавият ги затвърждава. Значи, не си изпаднала в стадия на тръшкане Менят се, разбира се. Може да се въведе термин "относителност на ъглите", макар че тази относителност не е права пропорционалност с ъгъла (както при дължините и интервалите), а зависи и от ориентацията на самият ъгъл. Затова изглежда не е получила широка гласност, както и аберацията
-
Има. Маста на обект, който не се върти, и самият излъчен обект се движи по правата минаваща през центъра на въртене на базовият обект, излъчващ масата.
-
И как ще мериш с лазерна рулетка подвижен обект? И всъщност обекта ли ще мериш, или нещо съвсем друго?
-
Какво значи "да си в една ИОС с обект"? Нали ИОС описва всички обекти, т.е. ти с който и да е обект си описван от една ИОС, т.е. всички обекти са в нея, образно казано? Ако имаш пред вид "да си неподвижен с обекта", това от какъв зор е изискване за "истинско положение"? Какъв е пробемът да измерваш размери на подвижни обекти, че трябва да има истинско и фалшиво положение? В общият случай да, когато загубената маса не отнася момент на импулса. Тогава се променя само инерчният момент на обекта, което изисква и промяна на ъгловата скорост на въртене.
-
Не е ли обратното: равностранният неподвижен триъгълник да е проекция на подвижният неравностранен, в случая? И обратното е вярно, нали? Кое е по-истинското положение на нещата, и защо? Каква е разиката между "физически" и "геометрически" в случая? По геометрия е равностранен, а на практика не е? Що за геометрия е това тогава и кому е нужна? Или всичко е на база предразсъдъци?
-
Какво съм сгрешил? Дадох ти изводът на Майкелсън за неговият интерферометър. Той тръгва от положението, че размерът на рамото по движение и перпендикулярно е еднакъв, и получава различни времена. Е, ако приемем че времената са еднакви, то рамото по движението трябва да се скъсява, точно както е според СТО. Къде съм се противял на това? Нали това беше целта на задачата - скъсяването? Тоест не бяха важни времената (те нищо не казват) а бяха важни размерите, и аз непрекъснато това показвам. Важното е, че група хора, ако тръгнат да се движат инерциално, и правят подобни измервания, трябва да забележат разликите в страните на триъгълниците. Защото геометрията не трябва да противоречи на физиката, тя просто е модел който обединява нейните данни.
-
Е тогава за какво се тръшка останалото време? При това, хем се съгласяваш, хем извърташ, цитирам те: "Така е. Геометрически равностранен триъгълник в движение става неравностранен геометрически. Но физически си остава равностранен." Това не е ли глупост? Геометрията в света е физически проверима, щом геометрически е някакъв, то и физически е такъв, защото проверката това ще даде. Няма друга физика и място за такива фитки.
-
Нали за това става дума? Независимо че показват еднакво време , размерите са различни. Както виждаш, еднаквостта на времето те подлъгва и скрива целта, която преследваш - различните дължини. А тях ги има, и това е физическият момент.
-
Само че скоростите на обхождане няма да са еднакви. лесно се проверява, скоростта е равна на дължината разделена на времето. Дължината се скъсява, времето приемаме за еднакво, какво се получава ? Физически, подвижният триъгълник е с различни страни. От тук трябва да тръгнеш да мислиш нещата, всичко друго е следствие.
-
Какво значи физически? Физически страните му са различни като размери, как ще е равностранен? Хващаш и мериш, това е критерия. И не, времето не се определя от скоростта на светлината. Определя се и от скоростта на триъгълника, и наклона на съответната страна която се обхожда. Така че времето в случая не е критерии, критерии е времето умножено по средната скорост за изминаване на съответната страна, а тя за всяка от страните в случая ще е различна. Проста проверка - различните по дължина страни, разделени на това време
-
Е, сега отговори ли си на собственият въпрос от тук: "Как става от равностранен на неравностранен? "
-
Ей ти обосновката на опита на Майкелсън и Морли, ТУК. Ето времето за което се изминава двупосочно хоризонталното рамо: Ето времето за което се изминава двупосочно вертикалното рамо: Това при положение че хоризонталното рамо съвпада с вертиканото. Различни са. Ще са различни и при равностранен триъгълник. Ако настояваш на еднаквост на времето, тогава двете рамена няма да са еднакви. Което и разрешава спора.
-
Ако отсечката, на която са двата ъгъла, се движи хоризонтално, нищо е се компенсира. Докато светлината лети към единият връх, той също ще се движи и ще удължава пътят до срещата. В обратна посока другият връх ще скъсява пътят до срещата. Сумата от времената в двете посоки ще е различна (по-голяма) от сумата в ситуацията с неподвижни върхове.
-
Не е еднакво. Ако триъгълника се движи, светлината ще бяга от единия ъгъл, и ще догонва другият, което дава различни времена за пътешествие между тях. Затова и съветвах, не разглеждай подвижни обекти, очертаващи страната, ще навлезеш в друга фиеста, върховете (координатите им) са достатъчни. По тях може да се определят всички страни и ъгли, и каквото още ти трябва. А и лесно се трансформират с координатните трансформации.
-
Не се увличай по светлината, в случая ще те подведе Трите върха еднозначнно дефинират триъгълника. В системата в която той е подвижен, трите върха се движат с една и съща скорост. И там също еднозначно дефинират триъгълник във всеки момент, който е геометрично подобен (с коефициент на подобие 1) с триъгълника във всеки друг момент. Хоризонталните размери (по направление на движението му) са по-къси в системата в която се движи. Затова там не е едностранен, все нещо му е на чомпе. Лесно се смята, достатъчнн са координатите на върховете му. А защо трябва да се притесняваме от него? Успоредните прави притесняват ли те с нещо? Свободното падане? Не те притесняват, основни природни феномени са. Кое те кара да се притеесняваш, това че в ежедневният живот не разполагаш със удобни средства да установиш, че това е нормалното състояние на нещата? Кое друго? Скъсяването се установява, ако сновеш между две инерциални системи с голяма разлика в скоростта им, иначе липсва - в една и съща отправна система размерите не се менят, ако тя е инерциална. Тоест, смущава те, че ти е непривично, че знанията ти за околният свят не достигат и новите такива те вкарват в стрес, психологически дискомфорт, това е причина за притесненията. Друга няма
-
Не. Други, по-интересни и обозрими проявления на релативистската аберация ЦЪК
-
Класическият. Защото релативистският е потвърден, чрез достъпните скорости, например наблюдението на relativistic beaming при звездните джетове.
-
Дефинирай "илюзорно". И в двете системи гледаш, и в двете мериш, къде е илюзията? Коя позиция е илюзорна? Тази, че в системата в която триъгълникът е неподвижен, е равностранен? Или тази, че в системата в която се движи, не е? По какво се различава определянето какъв е триъгълникът във всяка от системите?