scaner

И какво от това? Границите на размерите клонящи към нула отново водят до състояние пулсаторът да е неподвижен в съответната система. За time dilation чувал ли си? Tова всички го знаят, и задаването на такива тъпи въпроси е признак на невежество. Толкова ли е трудно да вденеш тези базови положения? Айде сега марш да учиш материалната част.

Състоянието на покой в айнщайновата теория е относително. То е неразличимо от всяко друго състояние по формата на физическите закони. По всеки друг признак може да е различимо. Но това би трябвало да го знаеш, преди да задаваш въпроси. Най-голям интервал ще измери този за който стените на пулатора са неподвижни. Останалите ще измерят по-малки интервали, с повишаване на скоростта. Елементарно е, и това също трябваше да го знаеш. Но самият факт, че не знаеш тези базови положения, и на база това си незнание почват да ти извират коментари срещу СТО, е показателен докколко има смисъл човек да коментира казаното от тебе. Схвана ли? P.S. Обратно, извинявай, най-малък интервал ще мери тоя дето пулсатора е неподвижен спрямо него.

Естествено че е възможно. Спрямо друга ИОС. Набеждаването е само приемане на табелка, не извършва физически действия Това трябва да го знае всеки дето се захваща с физика. Първо е добре да се запознаеш що е то "движение" и с какво се яде, щото иначе няма смисъл да се тръшкаш тука...

Тея простотии дето си казвал, никой за чеп за зеле не ги бръсне. Защото са само простотии Да беше казал една умна приказка, да поспори с тебе човек. А то, кух поток на съзнанието се лее...

Тъй е, тъй е, гроздето е кисело Кой нищо не е разбрал, все грешки му се присънват... Че няма да вземеш да си признаеш, нали, голям резил ще стане Сега до последно ще твърдиш глупости.

С твоята помощ. Тоест това, че не си разбрал нещо от обясненията ми за теб се явява проблем на СТО? Или това, че с моя помощ проявихме факта, че не са ти ясни нещата, ти вменяваш като грешка на СТО? Браво!

И ти как разбра, че имало грешни положения?

Предразсъдък е просто декларираното заключение, неосноваващо се на физически съображения, а само на ограниченият ежедневен опит - щом е така според класическите представи, така трябва да е винаги... Или щом така си гоо представям, значи е така... Тръшкането от друга страна е когато тази грешка не се осъзнае, а допълнително изкуствено се задълбочи, не се търси разбиране а оправдание. Нали знаеш, умният се учи от грешките, глупавият ги затвърждава. Значи, не си изпаднала в стадия на тръшкане Менят се, разбира се. Може да се въведе термин "относителност на ъглите", макар че тази относителност не е права пропорционалност с ъгъла (както при дължините и интервалите), а зависи и от ориентацията на самият ъгъл. Затова изглежда не е получила широка гласност, както и аберацията

Има. Маста на обект, който не се върти, и самият излъчен обект се движи по правата минаваща през центъра на въртене на базовият обект, излъчващ масата.

И как ще мериш с лазерна рулетка подвижен обект? И всъщност обекта ли ще мериш, или нещо съвсем друго?

Какво значи "да си в една ИОС с обект"? Нали ИОС описва всички обекти, т.е. ти с който и да е обект си описван от една ИОС, т.е. всички обекти са в нея, образно казано? Ако имаш пред вид "да си неподвижен с обекта", това от какъв зор е изискване за "истинско положение"? Какъв е пробемът да измерваш размери на подвижни обекти, че трябва да има истинско и фалшиво положение? В общият случай да, когато загубената маса не отнася момент на импулса. Тогава се променя само инерчният момент на обекта, което изисква и промяна на ъгловата скорост на въртене.

Не е ли обратното: равностранният неподвижен триъгълник да е проекция на подвижният неравностранен, в случая? И обратното е вярно, нали? Кое е по-истинското положение на нещата, и защо? Каква е разиката между "физически" и "геометрически" в случая? По геометрия е равностранен, а на практика не е? Що за геометрия е това тогава и кому е нужна? Или всичко е на база предразсъдъци?

Какво съм сгрешил? Дадох ти изводът на Майкелсън за неговият интерферометър. Той тръгва от положението, че размерът на рамото по движение и перпендикулярно е еднакъв, и получава различни времена. Е, ако приемем че времената са еднакви, то рамото по движението трябва да се скъсява, точно както е според СТО. Къде съм се противял на това? Нали това беше целта на задачата - скъсяването? Тоест не бяха важни времената (те нищо не казват) а бяха важни размерите, и аз непрекъснато това показвам. Важното е, че група хора, ако тръгнат да се движат инерциално, и правят подобни измервания, трябва да забележат разликите в страните на триъгълниците. Защото геометрията не трябва да противоречи на физиката, тя просто е модел който обединява нейните данни.

Е тогава за какво се тръшка останалото време? При това, хем се съгласяваш, хем извърташ, цитирам те: "Така е. Геометрически равностранен триъгълник в движение става неравностранен геометрически. Но физически си остава равностранен." Това не е ли глупост? Геометрията в света е физически проверима, щом геометрически е някакъв, то и физически е такъв, защото проверката това ще даде. Няма друга физика и място за такива фитки.

Нали за това става дума? Независимо че показват еднакво време , размерите са различни. Както виждаш, еднаквостта на времето те подлъгва и скрива целта, която преследваш - различните дължини. А тях ги има, и това е физическият момент.

Само че скоростите на обхождане няма да са еднакви. лесно се проверява, скоростта е равна на дължината разделена на времето. Дължината се скъсява, времето приемаме за еднакво, какво се получава ? Физически, подвижният триъгълник е с различни страни. От тук трябва да тръгнеш да мислиш нещата, всичко друго е следствие.

Какво значи физически? Физически страните му са различни като размери, как ще е равностранен? Хващаш и мериш, това е критерия. И не, времето не се определя от скоростта на светлината. Определя се и от скоростта на триъгълника, и наклона на съответната страна която се обхожда. Така че времето в случая не е критерии, критерии е времето умножено по средната скорост за изминаване на съответната страна, а тя за всяка от страните в случая ще е различна. Проста проверка - различните по дължина страни, разделени на това време

Е, сега отговори ли си на собственият въпрос от тук: "Как става от равностранен на неравностранен? "

Ей ти обосновката на опита на Майкелсън и Морли, ТУК. Ето времето за което се изминава двупосочно хоризонталното рамо: Ето времето за което се изминава двупосочно вертикалното рамо: Това при положение че хоризонталното рамо съвпада с вертиканото. Различни са. Ще са различни и при равностранен триъгълник. Ако настояваш на еднаквост на времето, тогава двете рамена няма да са еднакви. Което и разрешава спора.

Ако отсечката, на която са двата ъгъла, се движи хоризонтално, нищо е се компенсира. Докато светлината лети към единият връх, той също ще се движи и ще удължава пътят до срещата. В обратна посока другият връх ще скъсява пътят до срещата. Сумата от времената в двете посоки ще е различна (по-голяма) от сумата в ситуацията с неподвижни върхове.

Не е еднакво. Ако триъгълника се движи, светлината ще бяга от единия ъгъл, и ще догонва другият, което дава различни времена за пътешествие между тях. Затова и съветвах, не разглеждай подвижни обекти, очертаващи страната, ще навлезеш в друга фиеста, върховете (координатите им) са достатъчни. По тях може да се определят всички страни и ъгли, и каквото още ти трябва. А и лесно се трансформират с координатните трансформации.

Не се увличай по светлината, в случая ще те подведе Трите върха еднозначнно дефинират триъгълника. В системата в която той е подвижен, трите върха се движат с една и съща скорост. И там също еднозначно дефинират триъгълник във всеки момент, който е геометрично подобен (с коефициент на подобие 1) с триъгълника във всеки друг момент. Хоризонталните размери (по направление на движението му) са по-къси в системата в която се движи. Затова там не е едностранен, все нещо му е на чомпе. Лесно се смята, достатъчнн са координатите на върховете му. А защо трябва да се притесняваме от него? Успоредните прави притесняват ли те с нещо? Свободното падане? Не те притесняват, основни природни феномени са. Кое те кара да се притеесняваш, това че в ежедневният живот не разполагаш със удобни средства да установиш, че това е нормалното състояние на нещата? Кое друго? Скъсяването се установява, ако сновеш между две инерциални системи с голяма разлика в скоростта им, иначе липсва - в една и съща отправна система размерите не се менят, ако тя е инерциална. Тоест, смущава те, че ти е непривично, че знанията ти за околният свят не достигат и новите такива те вкарват в стрес, психологически дискомфорт, това е причина за притесненията. Друга няма

Не. Други, по-интересни и обозрими проявления на релативистската аберация ЦЪК

Класическият. Защото релативистският е потвърден, чрез достъпните скорости, например наблюдението на relativistic beaming при звездните джетове.

Дефинирай "илюзорно". И в двете системи гледаш, и в двете мериш, къде е илюзията? Коя позиция е илюзорна? Тази, че в системата в която триъгълникът е неподвижен, е равностранен? Или тази, че в системата в която се движи, не е? По какво се различава определянето какъв е триъгълникът във всяка от системите?