scaner

Кои условия точно не се спазват? Законите на Нютон спазват ли се? Това е условието една система да е инерциална. Ако извадиш от джоба си пет стотинки и ги пуснеш свободно, ще се движат ли равномерно и праволинено (или да са в покой) в твоята отправна система (първият закон на Нютон)? Този закон е определящ. Можеш ли в такава система да откриеш наличието на гравитацията? Защо ще трябва да има разлика? По какво са различими физиките в двете ситуации?

Ако допуснем, че скоростта освен че е същата но е и в същото направление (това според някой си трети, индиректно споменат чрез тези условия), това ще означава че Б е неподвижен в отправната система на А (независимо на какво разстояние е от него). И щом става дума за инерциална система и СТО, то Б ще е неподвижен сред часовниците на А, "неговите" часовници ще са неподвижни спрямо тези на А и според законите на отправната система ще работят синхронно, ще са част от полето "общо време". Това че той използва някакъв двигател, е за да компенсира някаква локална сила която се опитва да променя скоростта му, например насрещен вятър или подобно. Важно е в края на краищата той в каква отправна система е неподвижен, тя определя всичките закономерности. В случая това е системата в която и А е неподвижен, инерциална по условие.

Мисля, че умните хора са наясно и за това, че всяко ускорение променя скоростта. Центростремителното не прави изключение. В това в крайна сметка е и смисълът на самото понятие - ускорение.У добното в случая е че можем да съпоставим фиксирани скорост и ускорение, и да наблюдаваме ефекта на всяка от тези величини. Значи това "спрямо грави-поле"-то досега не е обосновано по никакъв начин. Самото понятие "спрямо поле" все още не си го дефинирал, макар че питах няколко пъти - с какъв ефект се изразява то? Ако си затворен в една кутия и си правиш експерименти, как ще отличиш това състояние? Ако не можеш да го отличиш, защо го въвеждаш като причина? Това са важни въпроси, засега без отговор. Тук ролята на гравитационното поле не се вижда. Ти само я постулираш, без наблюдаем ефект от нея. Накрая задавам един въпрос, който вече няколко пъти задавам и отговор не получавам... Напротив, нарочно избрах центростремително ускорение. То променя скоростта но така, че тя да остава постоянна по величина, защото само величината и се отразява на хода на часовниците. И това е от удобство, за да наблюдаваме равномерен ход на забавените часовници, иначе се сблъскваме с куп допълнителни технически проблеми. Ускорението може да не довежда до промяна на величината на скоростта, и това е факт, в промера с центростремителното усккорение. Точно опората ни демонстрира чувствено ускорението. Замисли се, във всяка ситуация в която ти си подложен на ускорение, на тебе ти действа сила. На тази сила твоято тяло отвръща с инертност, то се съпротивлява. Това съпротивление ти усещаш като реакция на силата, реакция на връзката с която си свързан за ускоряващият те обект. Това може да е опънато въже, при центростремителната сила, може да е подът на ускоряващата се ракета, може да е самото електромагнитно поле което удържа мюоните. Тази опора я има винаги, и тя е сигналът че се движиш с ускорение. Ако изчезне тази опора, то няма и да има сила, на която ти да се противопоставяш инертно, съответно няма да имаш ускорение. Ускорението е пропорционално на силата която те бута. Наличието на опора в случая ни води до прилики на гравитацията и ускорението. Принципът на еквивалентност това казва: неотличимо е поведението на телата в една ускоряваща се ракета в която ускорението се усеща чрез реакцията на опората, с поведението им в покой върху опора в гравитационно поле. Неотличимост означавва, че физическите закони които можеш да изследваш, в двете системи ще бъдат еднакви. И щом при ускорената система имаш забавяне на чсовниците спрямо някаква инерциална система, същото ще имаш и при гравитационното поле. Причините могат да са различни, резултатите ще са еднакви. Тази еднаквост води до ОТО. От разговора ни до тук останах с впечатлението, че ти очакваш точно това, че ускорението влияе на хода на времето. Цитирам те от 20.06: Първоначално ускореният наблюдателят е бил неподвижен спрямо гравитационнно поле, съответно и спрямо другия наблюдател. И хода на времето при тях е бил еднакъв. При ускорението на наблюдателя, хода на неговия часовник се забавя (променя хода си ). И малко по-късно пак тогава: Ще кажа честно, това с ускоренето съм го "изсмукал" от пръсти, форуми, от някои релативисти и др. източници. Не съм правил експеримент по този въпрос и наистина не мога да твърдя нищо конкретно. Но ми звучи логично времето да се забавя при ускорението в грави-поле, и за сега не виждам причина да мисля обратното. Аз само обобщих всички възможни ефекти в случая - освен очакваните от теб ефекти на ускорението, и ефектите от скоростта които налага СТО. И посоченият експеримент показва, че в сила са само ефектите на скоростта. Това определено не е верно. Фактите сочат, че ходът на вреето зависи от гравитационният потенциал в точката, в която са часовниците. На Юпитер определено може да намериш точка с по-голям (по абсолютна стойност) потенциал, при който времето да върви по-бавно от земята. Това също не е верно. Какво се получава с едно тяло, която пада свободно към земята? Ако се абстрахираме да зяпаме околните тела а се съсредоточим на това тяло и малка област около него, то с учудване ще открием, че в тази област се спазват всички условия които ги има в една инерциална система. Никакви сили не действат на пробни телла, гравитация няма. А в такава, инерциана по вътрешните си качества система, ходът на часовниците не се влияе от нищо. Тоест сравнявайки тези часовници с часовниците в покой на опората в гравитационното поле, ясно се вижда че тези часовници там са в неинерциана система въпреки привидният "покой" върху опората. Тоест от гледна точка на тази система обектът дето е в граввитационно поле се ускорява върху опората си точно както и човекът стоящ на пода на уускоряваща се ракета се ускорява - съответно физиката и в двете системи трябва да е сходна. Съвсем естествено е покоящите се на аопората в сравнение с часовниците в инерциална система да се движат неравномерно Това е друг въпрос, не знам дали си готов за него... Нека се върнем към гравитацията и движението. Примерът с часовниците на спутниците от GPS системата. При тях ясно се разчленяват ефктите от гравитацията и скоростта (на СТО). Съвсем ясно, както и при опита с ускорителя се вижда какво е влиянието на величината на скоростта, участваща според СТО, и какво е влиянието на гравитационното поле. Гравитационното поле влияе само и изключително чрез потенциала си. Никакво "движение през полето" няма наблюдаем ефект, всичкото движение коректно се описва чрез величината на скорростта от СТО. Колкото по-слаб е потенциалът, толкова по-лесно може да се абстрахираме от него и да разглеждаме само ефектите от СТО. Което ги прави независими от гравитацията. Затова още от началото питах, в какво допълнително (освен гравитационният потенциал) се изразяват ефектите, които очакваш при движение в гравитационно поле?

Привидно? Какво означава това? Това са предразсъдъци. По същата логика, и метърът не мери дължини - той просто си стои някак в пространството. И неговата дължина зависи как е "настроен", т.е. отрязан. Тоест неговото съпоставяне по никакъв начин не представлява измерване. Усещаш ли се как затъваш в блато с такива твърдения? Много измервания в природата почиват на сравняване с еталони. При измерване на дължина, ти определяш колко пъти еталонът се нанася в рамките на протяжността която мериш, и числото което получаваш е дължината. Самата протяжност няма размер, единствено можеш да я измериш със съотношение с еталон. Часовниците правят същото. При тях еталонът е на база период от периодичен процес. Този процес след като е повтарящ се, оформя период, който ако използваме като еталон, можем да определим ннеизвестен период колко кратен е на еталона. И това е измерването на времето, това е което измерват часовниците. Както метърът определя еталонна протяжност за единица, така и часовникът определя еталонен период за единица. Никаква разлика няма, освен че ти се гърчиш някак съвсем едностранно да изкривиш нещата. Е няма как да стане, още повече че нещата са определени с консенсус. Изпаднал си в някакво зле разбрано дисиденствство... Много пъти повтарям, че от такива плитки предразсъдъци нищо смислено не може да следва. Не, това е пример как с предразсъдъци нищо не може да се постигне. Това да извратиш общоприетите понятия щото ти има нещо, не е полезен ход. И няма нищо общо с теории.

Елементарно. Работеща е тази която може да потвърди със сега достъпните средства на експеримента своите предсказания. Докато сега достъпните средства на експеримента потвърждават изводите на една теория, тя е работеща. Когато тези средства станат по-точни и вече не могат да потвърдят следствията, тя става неработеща, по-точо частично работеща. Привидно работеща теория няма. Ако ти умишлено загърбваш част от неуспешните резултати, това изобщо не е теория.

Не можеш. Не, Дорис де факто казва, че понятията "верен"/"неверен" не са приложими за физическа теория. Те нямат смисъл. Смисъл по отношеие на теория имат други понятия: за логическа непротиворечивост, за проверимост ("фалсифицируемост"), за степен на адекватност на реалността (потвърждение от и предсказание на експеримента, това означава "работеща"). За всеки от тези критерии имаш процедура как се проверява. За "верна" нямаш, освен ако не го приемеш за синоним (в случая, мек вариант) на "работеща". И това е логично - за да твърдиш, че една теория е верна, трябва тя да работи при всички ситуации, а това не е практически проверимо, т.е. е терминът се лишава смисъл в конкретната област. В този смисъл няма верни теории. В случая СТО очевадно е адекватна на реалността (за разлика от Нютоновата теория!), и ако следваме мекият вариант на синонима, тя е верна. Цялата история на наукатта (не само на физиката) е поредица от работещи теории, като по-добре работещата сменя предишната, по причина че тя не работи толкова добре. За нито една от тези теории не може да се каже че е 'вярна" - не би имало смисъл една "верна" теория да се сменя с друга имаща същият етикет, те трябва да са неотличими. Томас Кун обозначава тези състояния с "парадигма". Това е коментар по причина, че опитваш да дълбаеш в области дето погледът ти не стига много по-далеч от носа... Ти имаш някакви много превратни представи какво е това "теория" и с какво се яде във науката....

Има цяла серия статии по тази тема. Ето една от тях https://doi.org/10.1038%2F268301a0 Ето и самата статия (на оригиналното място е платена): Measurements of relativistic time dilatation for positive and negative muons in a circular orbit Има една друга статия, която се съсредоточаваше върху търсене на ефектите на самото ускорение, по спомен беше някъде от края на 90-те годии, сега не мога да я намеря щото имам работа. Но и в тази всичко е достатъчо разчепкано, макар да е от 1977 г. Ако потърсиш в Google Scholar нещо от рода на muon ring acceleration time dilation или в подобни разцветки, ще ти изскочи достатъчно информация.

Именно, ако няма материя, няма обем, нама и пространствво. Обемът е отношение на материалните обекти, което ние приписваме като характеристика на абстракцията "пространство". И както сам забелязваш, тази абстракция е качество на материята, тя няма собствено съществуване. Да бе да, а интервалите време са време А пък теглото било материята Липсват ти основнните понятия, но това за твоят клиничен случай е съвсем обяснимо. Това е накакъв опит за философски наивитет, да подменяш абстракцията с конкретните качества. Естествено, отношенията на отделеност са причислени към пространствената абстракция. Ако материята не ги притежаваше, нямаше да има и пространство. Но ги притежава. И това което се вижда не е пространството, а тези отношения в материята. Смени си очите, че нещо не работят както ги е замисли Господ...А след очите трябва и главата, че гнила круша не върши работа за тези цели които обсъждаме.

Айде сега, пак глухата отбрана... Дали СТО описва верно нашата реалност или друга, единственият съдник е експериментът. А той показва много по-добра адекватност на СТО с нашата реалност, отколкото Нютоновата теория. Или ти имаш някакъв друг критерии, по-тежък от експеримента? Айде по-сериозно.

Младенов, отправната система е средство за описание на материалният свят. Изграждането и почива на осъзнати пространствени и времеви отношения. Ти не описваш с нея пространството и времето, а пространствените и времеви отношения в материалният свят. В този смисъл никаква разлика между Нютоновата физика и СТО. Разликите са в допълнителни качества на тези отправни сисстеми. В СТО отправната система се привързва към отправно тяло. В Нютоновата физика се привързва и към самото пространство. Което означава, че Нютоновото пространство има субстанциалност - то е някаква субстанция, различна от материята, към която може да се привърже отправна система. Всичко това закрепено с постулат без никаквва реална основа. Това са разликите, всичко останало е прилики - отправнисте системи и в двете физики, пространствата и в двете физики имат еднакви качества. Плюс допълнителните свойства следствие на СТО, за "виждането" на които трябват повечко усилия. Това че го третира като "нещо" не означава "виждане". Това нещо е някаква нематериална субстанция, която не притежава никакви качества да бъде видяна, не и чрез физическите инструменти и явления. Единственото качество, което тя притежава, е да може да служи за отправно тяло. Което изобщо не е достатъчно за физиката. Постулирането още не означава истина. То трябва да лежи на някаква основа, Нютоновият постулат в случая не лежи. Затова и съдбата му е плачевна. Мога да добавя, че това не значи че в бъдеще не може да се възроди подобен субстациален подход. Но за да се възроди, трябва да има нужните основания, които при Нютон ги няма, и трябва да е в съзвучие с вече натрупаните факти, т.е. СТО. По тази причина това са различни направления, едното в задънена улица. А това какво виждаш като гледаш звездите, май вече обясних. Това което виждаш от звездите е светлината излъчена от тях. Пространството не излъчва светлина, затова не се вижда, то е абстракцията, основана на отношенията на отстояние между звездите. По сходен начин се изгражда и абстракцията за време, по последователността на миганията от тези звезди например Така че за случая можеш с пълно основание да кажеш, че щом виждаш пространството, виждаш и времето. То това е основният канал, по който идва информацията носеща отношенията между обектите. Чак после умът почва да ги отделя и групира. Почети малко какви са съществените разлики между СТО и Нютоновата физика. В рамките на една отправна система СТО включва изцяло Нютоновата физика, така че каквото "виждааш" при едната ще го има и при другата, задължително. Разликите са другаде. Стига с тези евтини рекламации Стига си се въртял в кръг. Съвременната физика ясно показва, че Нютоновата физика е приближено описание на света, по-точното се дава от СТО. Затова няма начин за регрес по посока Нютоновата физика. Всяка следваща стъпка в прогреса на познанието в някакво приближение ще дава резултатите на СТО, не на Нютоновата физика. Това е положението сега и няма мърдане от него. Махни тея капаци от предразсъдъци, за да започне да работи логиката с правилната информация...

Нищо не вижда Нютоновата физика. Няма никакво качество на пространството, което може да бъде видяно директно. Единствено свойствата му се опречелят чрез отношенията на обектите. Отправната система с нщо не може да ти помогне за "виждането", защото и тя е абстракция и не се вижда При това в случая несъстоятелна абстракция. Колкото в релативизма виждаш пространството чрез отправната система, толкова и в Нютоновата физика. По отношение на качествата си отправните системи са еднакви и не притежават качество "видимост". В Нютоновата физика допълнително пространството е постулирано като независима от материята субстанция. Този постулат отмира съвсем естествено, защото не намира никакво потвърждение. За разлика от реллативизма, който се оказва работоспособен и плодотворен, и за това не отмира. И при идеите има естествен отбор.

Това не е същност, а пак отношение. Обединена форма на отношенията на отстояние, ротация и протяжност. Точно толкова е "спомагателна", колкото и пространството. И пространството не определя ряазстоянието между телата. Пространството не спомага за виждане. За виждане спомага материален обект, който попада в окото и бива регистриран - светлината, идваща от други материални обекти (а не и от пространството). Ти не виждаш пространство, ти само си го представяш. Това е абстракцията.

Вервам ти, като те гледам, яко си се ударил в празното пространство, още ти топли

Рисунките не са абстракции. Може да ги пипнеш, да ги смачкаш, да ги скъсаш, все неща дето с абстракциите не можеш да направиш. Младенов, да се повтарям ли?...

Какво общо има релативизма тук? Каква е тая параноя, да го виждаш във всяко кьоше и под всеки миндер? Тук става дума за съвсем очевадни неща. Че пространството е невидимо, защото не притежава свойства които могат да се видят. Което е съвсем естествено, защото абстракции не могат да се видят, те се извличат чрез ума, не очите. Явно не разбираш какво имам пред вид под "отношение". Отношението е философска категория, или термин, означаваш всяко понятие, което има като корелатор съотнасяне (или връзка) между две или повече предмета или явления. Казано с прости думи, всяка отлика между два или повече обекта е отношение. Дистанцията/разстоянието между два обекта е отношение на отстояние. Дължината между двата края на една пръчка е отношение на протяжност. Интервалът между две събития (случили се с обекти) е отношение на продължителност или на предходност. И така нататък, отношения безброй. Вижда се само материята, и това което се вижда е че тя встъпва в множество отношения: на движение, на протяжност, на отстояние, продължителност на процеси, взаимодействие, и да не ги изброявам. Пространството е една част - специфична, на отстояние и протяжност - от тези отношения, времето е друга специфична част, взаимодействието е трета, движението е четвърта и т.н. Всичко което извлечеш от тези отношения, в които влиза материята, служи за изграждане на основн категории и абстракции, и единствено по този начин стига до главата. Ние възприемаме чрез абстракциите и моделите които създаваме, защото в тях е смисълът с който сме свикнали да мислим. А това че ти явно бъркаш пространството с някаква материална конфигурация, само говори че се опитваш да се изказваш неподготвен по въпроса.

Не, не го виждаш пространството - то няма нито цвят, нито форма, нито излъчва, нито отразява, за да го видиш. Виждаш само материални обекти. Това което "виждаш" е протяжността и разделността на материалните обекти, от това което виждаш можеш да абстрахираш пространствени отношения, освен всичките други отношения. По същият начин ""виждаш" и продължителността на материалните процеси, предходността на началата, и можеш да абстрахираш времеви отношения. Ако пространството "съществува", на абсолютно същото основание ще "съществува" и времето, никаква разлика. Разликите са второстепенни между двете. Разликите са, че разстоянията се различават от продължителностите. Приликите обаче са повече. СТО разкрива допълнителна връзка между тях - едното преминава в другото. Нали съм те съветвал да не правиш заключения на база предразсъдъци, а само от аргументи? Прочети какво си написал, едностранен подход, все едно като кон с несиметрично сложени кпаци, от едната страна ти се мярка нещо, от другата хич. Махай тея капаци, не ти ли пречат? Пак се дъниш. И времето е абстракция, обезпечна от съществуването на материята. Ако нямаше материя, ни време, ни пространство щеше да можеш да изградиш. Тази концепция също е изкристализирала в древната философия и е ясно изразена за пръв път от Аристотел. В по-близко време се развива от философите, изповядващи диалектиката. Във времето на създаване на класическата физика тя се е поддържала от Лайбниц. Нютон, за разлика от него е изповядвал субстанциалната идея за времето и пространството, че те са някакви самостоятелни същности, съществуващи независимо от материята, от там и тяхната абсолютност. Цялата съвременна физика се придържа към несубстанционалният им произход, като качества на материята. По много причини, на които мястото им не е тук. Поуката от това е, че времето е напълно равноправно сс пространството и като абстракция, и като "съществуване", защото движението, времето и пространството са основни форми на съществуване на материята, основни атрибути на нейното битие. Движението е абстракция на едни качества, времето на други, пространството идва от трети. Това са обобщения на философията, за които физиката е допринесла много. Хубаво е да прочетеш нещо и по философия, за повишаване на общата култура по темите за които говорим. Най-вече по диалектика и материализъм. Някога философията е наричана "царица на науките", защото е извличала и свързвала общото от тях. Малко е позагубала това си значение през миналия век, но картината която е нарисуввала само е коригирана, без да е сменена с нещо друго. Основните връзки са запазени, коригирани са второстепенни свойства.

Аз говоря за две материални системи (не отправни системи, а системи от обекти), които например се описват с общото време на една инерциална система. Двете материални системи например може да си представиш като две различни групи топчета които се блъскат (поставени при еднакви условия означава че имат еднаква пространствена симетрия, съответното характерно за тази симетрия топче тръгва с еднаква скорост за всяка материална система, удря следващото и т.н., поведението ще бъде еднакво в инерциана система, там времето е еднородно.

Не можем. В неинерциалните системи има много различни начини да се дефинира "време" (тоест не е един както при инерциалните системи), и там то не е еднородно, съответно в такава инерциална система енерията може да не се запазва. Най-простият случай, една неинерциална система свързана със една затворена кутия в която има метални топчета, и която кутия се разтръсква, от там неинерциалността. Топчетата се трият и загряват, в резултат неинерциалността на системата. Или тиксотропна течност на която не се въздейства, в неинерциална система тя ще променя състоянието си. Еднородност означава че физическите закони не зависят от момента време в който се разглеждат процесите. Или с други думи, ако две материални системи се поставят при еднакви други условия в различни моменти време, поведението им ще е еднакво.

Ами по-неочевидните твърдения: - несубстанционалност означава, че времето не е субстанция, че то не е движение на някаква самостоятелна субстанциална същност (като материята например), а е само отношения основани на материалното поведение; - еднородност - това е отражение на фундаментална симетрия в света, за която говори теоремата на Ньотер; За другите съм споменал насочващи аспекти.

Баси, ние поне 1000 пъти повторихме че времето както и пространството е абстракция, твоя реотан чак сега включи А какво значи "физическа същност"? Какви други "същности" знаеш, която времето има? Пространството в този смиссъл също няма такава "физическа същност". Но те, като абстракции от реалността, отразяват реални нейни характеристики. Във физиката на тях се съпоставят реални физически величини.. Материята също е абстракцияя. Е, като няма и тя в тоя смисъл реална "физическа същност", ти на коя религия си последовател?

И аз това казвам. Времето е абстракция на база основните съставки на промените - събитията. Няма проямна, която да не е включена в тази абстракция, която да се случва извън времето. Има, разбира се. Така на прима виста: - несубстанционалност; - еднородност - симетрия свързана в основата на закона за запазване на енергията; - универсалност. Отразява всички промени; - способността да подрежда събитията; - разделяне на събитията в три важни групи - минало, настояще, бъдеще; - времето "тече". Това е доста очевидно свойство, което лежи и в основата на казуалността; - необратимост - поне в тази физика с която разполагаме, този модел на време който сега се е наложил; - абсолютността в класическата физика, и относителността в ТО. - доколкото времето отразява определен аспект от поведението на материята, неговата количествена изразност отразява реални физически промени, и следователно тази количествена изразност е реален физически параметър, физическа величина. Ако пийна нещо, мога да се сетя и за още, ама е твърде рано...

Не, просто го има. Не е малка разликата от положението да го няма, нали?

Почти, ама на обратно. Промени най-различни, нали? На коя промяна времето е характеристика? Напротив, времето е общото на промените, това че те създават подреденост от събития и интервали. Тази абстракция е времето. Щеше ли да има време, ако беше невъзможно да подредиш промените по предходност? Време без най-важната му характеристика, причинно-следствени отношения дали е време? Поне в смисъла който сега влагаме в него? Все едно да твърдиш че пространството е характеристика на разстоянието. Силно куца, нали?

Ами промяната е основна характеристика на времето. Всяка промяна е последователност от събитията, било така, станало иначе, , което вече е време. Нещо с габардясала мисъл подхождаш, затова и резултата такъв вкиснат

Разбира се че няма единна концепция, времето е нещо много сложно. Това което се наблюдава е прогрес в концепциите. Още от Галилей е в сила концепцията, че "времето е това, което мери часовника". Айнщайн просто пръв я формулира гласно, но идеята за общото време, за сравняването на моментите на отдалечени събития по сверени часовници на практика е същата, просто не е гласно заявена. При Айнщайн е заявена, защото там възниква проблемът със синхронизацията на часовниците, няма никакви други разлики с класическата физика в основната коцепция. В рамките на една отправна система и при СТО времето си тече абсолютно точно както в класическата физика, няма разлика. Разлики се появяват когато сравняваш отправни системи, и е естествено да има разлики, защото постулатите са различни. Друг е въпросът, може ли единичен часовник да играе ролята на еталон, дава ли той добър модел на това което наричаме време. И при Нютон, и при Айнщайн отговорът е да. Само че квантовата механика нещо се опъва, и в тая посока може да станат интересни нещата. За сега сме обаче на модела с такъв еталон. Това което наблюдаваме е, че Айнщайновата концепция е по-адекватна от Нютоновата. Във всяко отношение. И се дразня, когато някой си затваря очите за това и почне да се върти в кръг около остарялата концепция, само щото той така смятал.... Или пък друг почне да се щура като муха без глава и да стреля в тъмното със съвсем произволна коцепция, нямаща никакъв допир с реалността. Това е дразнещото, защото е безсмислено. Както сме седнали тук няма да сменим концепцията, няма да опровергаем Айнщайн, няма да измислим нещо по-добро. Единственият смисъл на такива седенки е да се разбере какво всъщност казва СТО, моделирайки някакви ситуации с нейните средства. За опровергаване и за друго трябват експерименти, тук не можем да ги правим. Това е положението. Една нова концепция за времето е дебела работа, освен че ще бъде някаква камара от думи, тя трябва и да работи, т.е. на нейна база да се създаде нещо, и то да е по-добро от съществуващото, в количествено отношенние. Нали не мислиш, че тукашната седянка може да постигне нещо в тая посока? Аз лично не виждам начин това да стане. Това е недостатъкът на другите интерпретации - не е достатъчно да споделиш какво е времето според теб, трябва нещо много повече. Е как да не се дразни човек на такава половиннчата работа?