scaner

Изгорелите газове могат да се движат как си искат, но когато ракетата ги изхвърля, за да получи импулс, те се движат в обратна посока, отнасяйки сумарно същият импулс. Реактивен двигател Реактивен двигател е вид двигател, при който чрез механичната енергия на турбина или химичното изгаряне на гориво се създава бързо движеща се струя от флуид за да създаде тласък/тяга съобразно законите за движение на Нютон. Къде си блеял в училище?

Самолетите така както си ги нарисувал на картинката, не се движаат. Те са в относителен покой, в една инерциална система. Картиннката добре го изразява. Пак не ти става примера Както си ги изобразил, връщаме се в ситуацията на един обект във вселенаатаа, който видя, че е те води до задънена улица. Е точно по това познаваме, че не се движат. Ти май не си разбрал какъв е смисъла на принципа на еквивалентността? Той гласи в случая: или самолетите се движат ускорително, или се намират в относителен покой в гравитационно поле. Така че точно гравитацията на борда премахва ускорителните движения Хем са в покой един спрямо друг, хем са в покой в гравитационно оле. Никаквво движение и в двата случая. Принципът на еквивалентност разширява законите, описващи относителните инерциалните движения, и върху ненинерциалните. Премахва съвсем всяка "абсолютност" на движението за която ти обясняваш по-горе. Затова и се нарича "разщирен (общ) принцип на относителност". Абе чети бе, човек! Equivalence principle Цитат от Айнщайн: We arrive at a very satisfactory interpretation of this law of experience, if we assume that the systems K and K' are physically exactly equivalent, that is, if we assume that we may just as well regard the system K as being in a space free from gravitational fields, if we then regard K as uniformly accelerated. This assumption of exact physical equivalence makes it impossible for us to speak of the absolute acceleration of the system of reference, just as the usual theory of relativity forbids us to talk of the absolute velocity of a system; and it makes the equal falling of all bodies in a gravitational field seem a matter of course. На български звучи горе долу така: Стигаме до много задоволително тълкуване на този експериментален закон, ако приемем, че системите K и K 'са физически точно еквивалентни, тоест ако приемем, че можем да считаме системата в K пространство свободно от гравитационните полета, и можем да считаме K за равномерно ускорена. Това предположение за точна физическа еквивалентност прави невъзможно да говорим за абсолютното ускорение на референтната система, точно както обичайната теория на относителността ни забранява да говорим за абсолютната скорост на системата; и прави свободното падане на всички тела в гравитационно поле да изглежда съвсем естествено. Или това ОТО: Общ принцип на относителността: Законите на физиката са еднакви за всички наблюдатели (ускоряващи се или не). Значи, аз си пазя принципа за еквивалентност като едно тайно оръжие за по-нататъшната дискусия, а ти, моля ти се, да ми го вземеш и сам да се гръмнеш така, бива ли?

Не си ме разбрал правилно, щото бързаш както обикновено, заслепен. А те обърква неразбирането на терминологията в случая. Движението е относително, защото всеки два обекта могат да влязат в отношение на взаимоподвижност/покой, без изключение - всеки от тях е в движение/покой относно другият, двустранно. Това е и за инерциални системи, и за неинерциални. В тази посока терминът "абсолютност" няма смисъл, тази относителност няма отрицание, тя е всеобхватна. Можеш обаче и в друг контекст да въведеш относителност и абсолютност. Това е по отношение на физическите закони в отправните системи, противопоставящи понятията движение и покой. В инерциалните отправни системи физическите закони са такива, че чрез подходящ избор на инерциална система можеш да превърнеш движението в покой. При неинерциалните системи обаче това не може да стане, и движенията които лежат в основата на такива системи, по тази причина се наричат абсолютни - в смисъл тези движения са неунищожими чрез избор на каквато и да е инерциална отправна система, едно неинерциално движение е такова спрямо всички инерциални системи, без изключение. Тази абсолютност по никакъв начин не отменя базовата относителност на движението обяснена по-горе. Така че като говорим за относителност, е добре да схващаш по контекста, за коя става дума. Ха сега премисли това което съм ти го цитирал горе. Не разбирам що се правиш на тапа и се смееш като пача на показан пръст, вместо да си изградиш цялостна картинка на това, дето го повтаряме 50 пъти вече?

Ти май си много по-тъп, отколкото се правиш. Снощи разговорът беше за причината за ускорението на ракетата - ускорение без някой да ти приложи сила няма. А движението е спрямо всички останали. При казуса с едно тяло във вселената ускорения няма, движения няма, безсмислен е въпросът спрямо кое е движението. А с ракетата, прочети в учебника кой я кара да се движи. Ще е доста стресиращо, при сегашните ти знания :)

Пак измишльотини приказваш. Мислиш ли че ще разбереш нещата така? Учи повече, можже и да проумееш нещо. Сега си много близо до нулата.

Никой не твърди, че ускорението е относително, напротив - тази аболютност е допълнително качество на движението. Но и ускореното тяло се движи по отношение на останалите тела, и тази относителност е базова и неотменима. Това са две неизключващи се страни на движението. Колко пъти още да ти го повтарям?

С какво ще докажеш че има сила на Кориолис? Т.е. пак се връщаме на въпроса да се докаже, че планетата се върти?

Тоест имаш и махало на Фуко? Значи в тази вселена имаш два обекта, и условието на задачата ти което твърди че планетата е единствено тяло се основава на противоречие? :

Как ще докажеш че планетата е въртяща се?

Ако е единствено тяло във вселената, няма кой да му упражни сила за да получи ускорение. Тоест отговорът е - не се ускорява. Това ясно. Но да го погледнем и от друга страна, ако асансьорът е единствено тяло, как установяваш, че всъщност се ускорява? Никак Айнщайн го е мислил много по-дълбоко, ти не бери за това грижа.

Всяка точка от въртящото се тяло или от ускоряващият се асансьор са в относително движение спрямо всеки материален обект във вселената. Изначално качество на движението. Тебе те бърка наличието на други по-рекламирани в учебниците свойства на тези движения, затова не виждаш основното. Тя тази реклама често има такива странични ефекти, и масово се ползват и за други цели А за източникът на ускорение, си прочети учебниците, няма смисъл да се тръшкаш тука.

Това ти хрумна като си смучеш пръстите, или някакъв гласец ти го нашепва в главичката? Ъ? Чудя се какво тества Господ с такива неудачни експерименти като тебе...

Хохохо, ако беше разбрал това което ми предлагаш за четене, сега трябваше да се криеш засрамен в миша дупка и да си гризеш опашката от яд. Ма тебе те е заслепила вопиющата посредственост, и дори български текстове вече не можеш да разбираш Както споменах, с такива знания само клоун можеш да го играеш. За друго не ставаш.

Системата в която балерината се върти и се запазва моментът на импулса е инерциална по всички характеристики. Тук имаш елементарната ситуация в една инерциална система да се описва ускорително движение. Неинерциална е системата свързана със самата балерина, и в тази система тя не се върти. Но ти тези неща не ги различаваш. Затова адекватност никаква. После другите били тъпаци, хаха, клоун.

Глупости, пак си забравил хапчетата. Това което обясняваш е наблюдение от инерциална система, там балерината се върти и момента на импулса се запазва. А разговорът е за неинерциална система, и закон за запазване на импулса, не момента на импулса. Ма това са недостижими за тебе неша. В неинерциалната система свързана със самата балерина тя не се върти, и нейният момент на импулса там е нула изначално. Адекватността ти както обикновено е пълна нула.

Шпага, когато си в неинерциална система, законът за запазване на импулса вече не действа - в тази система има допълнителни координатни сили, чието действие се наслагва. Но самото попадане в такава неинерциална система изисква взаимодействие на поне две тела, което да произведе и да поддържа ускорението формиращо характера на неинерциалната система, и за това е цялата приказка.

Не, ти говориш за някакви нереални измислици, наречени "теоретичен пример". Връзката с физиката само е, че и противоречи. Техническите подробности, които споменавам, правят ситуацията физична, независимо от конкретните подробности. Действието равно на противодействието просто означава, че ти трябва да отблъснеш нещо, за да бъдеш отблъснат. Така че за това са нужни поне две тела. И тъй като по условие има само едно, примерът не може да демонстрира това за което се пънеш - не-относително движение, просто защото такова не съществува в тази вселена. Което беше ясно от самото начало.

Хахаха, пак почна да си търсиш оправдания и да се изнизваш като мокра връв. Тук се опитваме не само да си говорим лакърдии, а да си говорим за реални примери съвместими с физиката. В реалните примери трябва да изхвърлиш нещо, за да получиш импулс в някаква посока, иначе не става. Може да не са изгорели газове, може да са бонбони или въшки, трябва да са материаални обекти. Така че не съм ти аз виновен за неграмотността ти, нито Айнщайн ти е виновен. Погледни се в огледалото и ще разбереш кой.

Още в седми клас се учи как двигателят създава тяга, която движи ракетата. Основната закономерност тук се нарича закон за запазване на импулса. И работи така: двигателят изхвърля обекти с ненулев импулс, и компенсиращият импулс се предава на ракетата. Още Циолковски е популяризирал тоя принцип. Но за да получиш импулса, трябва да придадеш равностоен импулс на друго тяло - при ракетата това са изгорелите газове. Мъкааа, да спориш за СТО и да не знаеш тези елементари работи. Това обяснява всичко... Така че както виждаш, нямаш никаква възможност да ни покажеш не-относително движение. Просто защото движението по природа е относително. Винаги.

А за какво са двигателите? На какъв приннцип те предизвикват сила? Никога ли не си се замислял? Замисли се, и ще намериш второто тяло Третият закон на Нютон изисква две тела - действащо и противодействащо. Сега и основите на класическата физика ли трябва да ти обяснявам? Съвсем почна да се излагаш. Аз колко пъти казах, че първо трябва да се учи, после да се спори?

Дефиницията на силата - вектор, сочещ от прилагащото силата тяло към въздействаното от силата тяло. Че или наличие на опора, за да имаш неуравновесена сила, което пак е две тела. Та питам, кой ще приложи силата върху единственото тяло във вселената? И как ще разбереш, че то се движи със ускорение? Вместо да се петлявиш аз имам ли отговор или не, ти отговори, към теб е въпросът. Моят отговор вече е ясен - постановката няма смисъл.

При едно тяло във вселената, нямаш ускорение. А и както сам казваш, самото понятие движение се обезсмисля - нямаш никаква промяна. Затова задачата няма смисъл. За да се появи сила и ускорение, трябват поне две тела. А тогава вече имаме и относително движение. Затова да, няма не-относително движение при вселена с повече от едно тяло. А ние само с такава разполагаме, така че трябва да се примириш. И с какво ще го откриеш? На какво ще се отрази това ускорение, след като няма други тела? Въртиш се в кръг, не се ли усещаш. Само и само да си скриеш главата в пясъка и да не видиш едно изначално качество на движението - относителността. Да, както и целият пример с който се оптваш да намериш някакво безотносително движение. Как като е безсмислено движението може да приказваш за ускорително движение? Petitio principii Крайно време е да узрееш - основно качество на всяко движение е относителността. Това свързва всички движения, това е базовият клас на движенията, по познатата ти терминология. От там нататък всеки конкретен тип движение наследява това качество и добавя нови. Като проумееш това, става кристално ясна картинката на физиката.

Чакай сега, от къде се взе светлината? Нали имаше само един обект? И изобщо, от къде се взема ускорението, като имаш само един обект? Виждаш ли как условието издиша от всякъде?

Когато имашш само един обект, не можеш да изградиш понятия нито за метър, нито за време и увисваш още тук, да не говорим за по-сложни неща като сила и ускорение. Тц. Неоткриваемостта е съвсем допълнително качество към инерциалното движение. Както казах, при наличие на повече от едно тяло във вселената всяко движение става относително - винаги можеш да съставиш отношение между две тела, без изключение. Абсолютността на ускорението е допълнително качество. И релативизмът няма нищо общо, това произтича още от класическата физика. Ти продължаваш да се плашиш в тъмното от релативизма? Защо? Ами относително е, защото винаги някой изследва движението на едно тяло в отправна система на друго, и това вече е отношение между тях. Не можеш да премахнеш тези отношения принципно, дори и да се правиш че все едно ги няма, както щрауса в пясъка, дори и с ускорението - ускореният обект все се движи относно някой друг, и винаги може да посочиш такъв. Затова и относителността е първородно качество на кинематичното движение. Съсредоточи се на по-сериозни проблеми.

И какъв е проблемът да си изградиш някаква въртяща се система? Избираш ъглова скорост, избираш център на системата, и си готов. На земята може да избереш колкото искаш такива системи, във всяка от тях земята ще се върти с различна скорост, и само в една всичките скали ще бъдат в покой След като можеш да набутапш всяко движение като относително, значи то Е относително. Другите му прилагателни са муу в бонус. Тц. А) Относителността на движението е присъща на телата, защото не са единствени тела във вселената. В) Ако ракетата е единствен обект във вселената, нямаш определение за "ускорение" Но примерът така или иначе е безсмислен, поради А).