КГ125

СССР се създава през 1922 год. "Русия" го наричат на запад, по традиция, пък и тази република доминира в него, като най-голяма. Ти, такова ..... пусни ги тия снимки,

Хм, интересно. Като знам, че Жул Верн е познал почти 100% това, което е писал ....

Добра ти е статията, лаконична и казва всичко съществено. Не сме имали никакъв шанс да останем извън играта по следните причини" 1/ Немската армия влиза в Румъния и ясно и точно казва, че ще ходи на юг. Тогава вариантите са: А/ Бием се с нея, падаме, окупират ни; при евентуална немска победа във ВСВ оставаме на немската милост. При победа на Съюзниците - връщаме си старите граници, загубени от немците. Полуачава се така, че се бием и мрем за "братските" гръцка и югославска държави, владеещи по най-свински, извинявам се за неиздържания термнин, начин български земи. Б/ Пропускаме немците - тогава: При тяхна победа - оставаме си с довоенните граници; при загуба - също. Това - при шанса горящата рана на проваленото национално обединение през Балканските и ПСВ да бъде излекувана, т.е. пропуск да се опитаме да играем в пренареждащия се световен пъзел. В/ Присъединяваме се към немците - те са силните на деня. Запазваме /защото сме я запазили/ държавната си независимост и суверенитет, взимаме си сами решения /само еврейското спасяване си е струвало този ход/. Получаваме си нашето, без да воюваме. При немска победа - всичко е изпълнено на 100% и националното обединение е приключено. При загуба - тук е тънкият момент в това е цялата игра на Борис III. Може да е малко нелоялна, но е единствено възможната. Запазвайки държавата незасегната от войната и суверенитета й, той пробва да играе с Англия и САЩ, което е изконното му политическо убеждение. Макар да казва /и е прав/, че е единственият българофил с страната между германофилска армия и русофилски народ /това всъщност е шега, и двата постулата не са верни/, той в политическото си виждане е следовник на западния парламентаризъм. Та, опитите му са, при евентуално немско поражение, да премине плавно с тънки вътрешнополитически игри /на които родът му е майстор, но само той ги прилага в полза на България, другите двама представители ги прилагат само в своя полза/, със сменя на правителства и т.н., да обърне курса към западните държави и да вкара България сред западноориентираните държави. Проваля се, къде поради смъртта си, и поради променената обстановка. 2/ Изборът е между Сталин и Хитлер. Приемането на условията на Аркадий Соболев значи едно - балтизация на България /тя избягва тази участ даже след 1944-та/. Да не забравяме нещо премълчавано, но важно - към този момент: А/ СССР и Германия са СЪЮЗНИЦИ! Б/ Не е ясно какво ще прави Югославия, че и Гърция. Ами ако идат с немците, а ние не? Край с България. Така че, единствените възможни ходове са били тези на Борис Трети. Тези, които упрекват България в "съюз с нацистите" и си измислят термина "български фашизъм", нека не забравят следното: А/ САЩ и СССР са съюзници. Нима Рузвелт е комунист? Б/ реалностите на политиката са такива. Да не беше така зле ударена България през ПСВ, можеше и да опита да остане неутрална като Турция. Но щеше да е пак зле ударена, от немците; и това в името на Гърция и Югославия! Преди да искат такова нещо от нас, те имат да извърят дълъг път в посока обезщетяване на България. Отде накъде?! Та, никой няма основание да иска от нас да играем в полза на чужди интереси.

"Едното няма име. Именуването е майка на хилядите неща". /Може да бъде и "Вселената няма име ...." и т.н./ "Ако някой поиска да завладее света, за да го поправи, смятам, че не ще успее. Светът под небето е свещен съд - смятам, че не може да бъде преправян. Онзи, който понечи нещо да му поправи, го разваля. Онзи, който понечи да го сграбчи - губи го. Защото с нещата е така - едни вървят отпред - другите следват. ту вдишват, ту издишват. някои са силни, други - слаби, понякога са във възход, понякога - в упадък. Затова и мъдрецът избягва крайното, избягва прекомерното, избягва излишъка". Лао Дзъ "Този, който е силен, може да командва 10 души; този; този, който знае посоките, може да командва 1000; този, който знае с каква скорост се движат войските, може да командва армия; само този, който чувства Вселената за свой дом, може да управлява Поднебесната". Древнокитайски трактат "Знанието е огромен океан, а аз съм хлапе, събиращо камъчета по брега му." Исак Нютон "Ако бяхте видели какво зеле съм си отгледал в задния двор, никога нямаше да ме карате да ставам император на Рим". Гай Валерий Аврелий Диоклетиан

Костов не бих го сложил в таз класация. Филип Димитров имаше правилна политика, но не съумя да я проведе. Царя се прояви като потомък на дядо си повече, отколкото на баща си и за съжаление личните му качества не се оказаха на ниво. Бай Тошо остана толкова време на власт, че не може да му се даде една оценка. В условията, в които сме били тогава постигна нещо, но го пропиля.

Да, попрочетох и аз малко в нета. Какво излезе сега? Че правото е много по-отдавна разпространено сред народите и че не е "открито" от Хамураби, ами се появява на определен етап от развитието. Например "12-те таблици" в Рим.

Eстествено, че са му дадени от бог - типична за изтока /и не само/ легитимация на правилата - като десетте Божи заповеди и Мойсей. Но първите писани закони май са неговите. За Ур Наму за пръв път чувам ...

...... и добре си направил. А пък ако някой, излагайки темата, засегне и въпросът за алековата епоха и от другата й страна, шестака не му мърда.

Няма никакъв произход от Египет тия другари, ами са си нискокастови индийци прогонени от Индия. По наште земи се появяват през време на византийската власт и, за да бъдат допуснати, излъгали византийския управител на една от темите /може би тема България, т.е. днешната Македония/, че са прогонени от египет християни. Затова по македонско им викат "гюпти" или "гюпци". Никакви общи с прабългарите черти нямат, известо е с какво се занимават. Преди много време, когато се подвизавах за малко в Строителни войски, сред многобройните представители на тоз етнос битуваше слуха, че Индира Ганди била готова да си ги вземе всички в Индия, но я убили и работата се провалила Т.нар."български цигани" не желаят да се наричат така, работят, скромни са и много чисти, не говорят на езика си, а само на български. От тях съм виждал много находчиви и интелигентни хора. За останалото нема да коментирам. За интеграцията- тези от тях, които са поискали, досега са се интегрирали 50 пъти. Докато не започнат заедно с правата да си носят и отговорностите и докато не стане ясно, че свинщините се накзват без оглед на източника им, нищо няма да стане, ако ще и ЕС да си отвори специално министерство. До нищо не водят и такива объркани статии, като тая, която Византиеца пусна - нямал си работа цял свят, та ще ги гони тях, бедните, без някаква причина, или по някаква особена мистична причина. Не, че един от германските императори /на Свещената римска империя, де/ някъде през 15-16 век не ги е обявил за дивеч но не е като да не знаем за какво иде реч.

Kaто цяло според мен е вярно, макар че нещата имат и друга страна. Голяма част от древното наследство идва дотук чрез запазените и подробни арабски преводи. Дори и да са малцинство, управляващо в Испания, те са тези, които са вдъхновили, заповядали, платили и осъществили големите културни постижения. Според мен нещата стоят така. В средновековието арабската цивилизация процъвтява, като обаче, падайки под ударите на османци и католици, не успява да се развие до нивата, които виждаме в Западна Европа или Япония. Религиозната нетърпимост и фундаментализъм в съвременния свят стават мощен ретрограден и, естествено, разрушителен фактор. Що се отнася до средновековните опустошения, то и християните не са падали по-долу, като са превземели някой арабски град ...

Не фашисти, а популисти. /Не казвам, че всички са такива и че всичко, което казват е лъжа./ Истинският национализъм не може да се отдели от съществуването на средна класа или поне стремежът към него, т.е. първата му работа е да се вгледа в нужните икономически поправки на държавата. Както и не представлява ксенофобия и крясъци, че съседите ни ще ни изядат /забележете, че винаги за това е виновен някой от вътрешната политика в държавата и ще видите истинската цел на "националистите"/. Другото му "аз" е дълбокото осмисляне и пропагандиране на националната история и традиция, с адекватни и обективни оценки. Така естественото чувство за гордост не преминава в надценяване и неуважение към чуждия свят, което, ако се случи, е другата дума за неграмотност. Всеки цивилизован народ си има мястото и като знаеш собственото си достойнство, уважаваш себе си и другите и така най-адекватно разбираш света.

Това е защото собственикът на фабрика тогава е бил млад, от една страна. От друга, не е леко да си собственик на фабрика, ей богу. Фалитът ти диша във врата, заедно с купища проблеми. Как да казват, че в България не е зле, като .....

Мда, положението не е добро. Мислех да не се занимавам с това, ама хайде... България се люлее по повърхността, от безогледен нихилизъм, подкрепен с дивотии че всичко се било вече унифицирало, през умерен такъв /повечето "европейски мислещи"/, та до див шовинизъм, често наричащ се "национализъм" и още по-често стигащ не по-вече от елементарната лумпенщина и комично "фюрерство". В най-честите случаи манипулирано, в по-малките - психопатологично, понякога и двете. По някаква ирония на историческия момент в света и на българския хаос, здравият и най-вече умерен и задълбочен национализъм в България не се проявява и остава в главите на хората, даже често като чувство и много често бива повреден от шовинистична пропаганда. Вместо него в пространството излизат кьорфишеци, много точно посочени горе от сър Галахад. То ако беше така просто, както по Скат го представят..... Много внимавайте, защото патриотичното чувство е естествено, а от него да се плъзне човек по лумпенската плоскост не е трудно, ако не мисли по-дълбоко за тия неща. За мене основата на национализма е преди всичко съчетаване на традиция и свъременност, не и тяхното противопоставяне. Под традиция всички като цяло разбират едно и също, но под "съвременност" трябва да се разбира всичко онова, което е положителна тенденция в модерния свят. /Не, че няма отрицателни там/. За съжаление това, което наблюдавам е, че патриотичните чувства у нас се прокламират най-често като противопоставяне на всичко - от турци, през евреи, та до американци, всички са ни криви, само ние прави. Въпросът всъщност изобщо не е в това, а във факта, че България губи идентичност под влияния на калпавата политика и криворазбрания либерализъм и националния нихилизъм. Срещу което евтиното патриотарство обаче хич не помага. Тоя процес е донякъде закономерен, но е и тест и кризисна ситуация едновременно и единственият печеливш ход в него е АДЕКВАТНИЯТ, УМНИЯТ И УМЕРЕНИЯТ. Като гледам българската емиграция в САЩ как създава и пренася там националната традиция, трябва да ви кажа, че не е толкова невъзможно горното, колкото изглежда оттука.

Е па давай, давай!!! Върхът е!

На туй тутакси ще ти отговоря с думите на Бай Ганя: "Чел съм доста навремето". По времето на правителството на Радославов, през 1900-та или 1903 -та год. в Дуранкулак и околността му избухват бунтове срещу опита на властта да въведе т.нар. "десятък", т.е. да прибере 10% от селскостопанската продукция на селяните. Сравни с днешното ДДС от 20%, ДОФЛ от не знам си колко процента и осигуровки от 36% А пък бележката от 1895 г. ясно и точно показва, че бай Жеко Стоянов Дънека е платил за таз година данък 1 лев и 50 ст. Това по въпроса само за "мизерията" на българите от онова време.

Династичността не е ли по-застъпена в Западна Европа, докато византийски, а и други преди него модели на Иаток, сред които са се развивали и българите ми се види по-близък до съвременното разбиране - империя /държава/-територия, пък най-сетне династия. Императорите бая са ги сменяли на друг принцип. Та затуй, съгласен съм с Warlord, държавата си я има отпреди, династията впрочем също, сменя се само мястото. То и току-така цял император няма да се вдигне да води войска срещу нещо, което не е "държава" по ромейските разбирания. ПП Фружине, какви са тия болници, дето вместо да поправят повреждат... Тя работата дотам е докарана, че в болницие, не дай си Боже, трябва да се ходи само и единствено с връзки. Оправяй се! Винаги съм се чудел на тези различни имена на едни и същи хора; отде иде това? Муртагон при Паисий и т.н. и т.н. ???

Toчно сега по "Експлорър"-а върви филм за Ханибал. Походът през Алпите трае 15 дни, т.е. достатъчно кратко за да си носи всеки торбата с ядене. Загиват 1/3 от хората му, около 30 000 от 90 000. Впечатляващ брой и от двете страни - Рим губи 70 000 души за четири години. Или, нормално голям брой за две държави, които прогресират в съответния исторически период. В една от битките Ханибал измамва римляните, като им пуска едно голямо стадо овце с факли на роговете, и те решават, че това е армията му. Може да се направи извод колко добитък е вървял с войсите, за да го сбъркат с няколкодесеткихилядна армия. От друга страна, Рим обръща нещата в своя полза едва след като атакува...тила на Ханибал и превзема Нов Картаген, който е нейде в Испания, а после и истинския Картаген. Ново значение на прочутата фраза "Картаген трябва да се изгори". Най-впечатляващото у него освен безспорната му гениалност като стратег и тактик е това, че е постигал успехите си с наменици /ако това е вряно, де/, т.е. не с патриотично мотивирани войници, а с платени. Това вече е постижение.

Е да. Но в Алпите той само е преминавал, а преходът е нещо, което се организира, но е за кратко, а основно е сновал из Италия и Испания, където бреговете са доста близо. Наскоро четох една византийска хроника за Никифор Фока и Йоан Цимисхий, пусто забравих автора, известна е. Там се описва точно как Никифор Фока, още като военачалник обсажда ред крепости в Близкия Изток. Има чудесен пример как снабдяването и изхранването са изиграли решаваща роля, на няколко пъти везните са накланяни в едната или другата посока много критично, докато най-накрая византийците се отказват, щот им свършва яденето и почват болести...

Абе то е ясно, колко са си ги връщали. Вярно е Виж за Ханибал и за таива дълги походи из чуждата земя въпросът е интересен. Аз не знам, но може да се предположи, че са получавали някакво снабдяване с кораби, а също са водели със себе си животни, гепвали са оттук оттам, купували са от разните племена и народчета из Рим. Имам цяла директория с хроники, ама отде време да ги чете човек

Ха! Забелязвате ли ле-еки прилики с Царевец, с някои византийски църкви и с минарето от гр.Болгар, или си въобразявам? /Бързам да кажа, че от това никакви изводи не се налагат, само констатирам приликите:)/

Без да се обижда някой турчин, така е. Това не е рядко срещана ситуация в историята, и варварите, опухали Рим го достигат в някои отношения чак през 19-ти век. Любопитно е как точно процесът става, не само в Турция - народите стигат до тази фаза на окончателно оформяна на уседналата държава, с институции и всичко. И ги създават според конкретната възможност, чрез прозорливи или копиращи чуждото държавници.

Ами да. Ако си представим населението на цяла една държава, то в един ден изяжда много повече от 25 тона. Ако си представим пък колко тона желязо носи войската .... Нормално е. Според мен в онези чисти откъм технологии и сложни организации времена, много е лесно да си го представим - всеки си носи, всяка част си има обоз. Ето горе авторът ни казва - нямало вода и храна по пътя и всеки водел със себе си по няколко добитъка и карал 50 кила вода. Това стига за 20 дена поне. І Да, данъците са били натурални. Къде беше това за една крина жито, едно повесмо вълна и какво още там събираше един от царете от всяко домакинство. Към посочените по-горе начини на снабдяване бих добавил - чрез подаръци или доброволни доставки от местното свое население. Да си спомним нещо, за което има свидетелства - походът от Тракия до Сливница през 1885-та и описанията как по пътя народът от селата излиза на пътя и посреща войниците с кой каквато има храна. В пристъп на фантазия ще си позволя и друго сравнение - когато през социализма pri хората някъде отсядаше или влизаше в контакт по някакъв повод войник, все гледаха по всеки повод да го нахранят - т.е. хората си имат отношението. Или се купува, или се подарява, или се разквартирува по къщите в "своите" села, че и в по-мирните вражески, защо не? Т.е. местното свое население е сериозен източник на снабдяване, докато стигнем границата. Е сетне вече почва грабеж от врага /може и да не е грабеж, а "реквизиция" / Писах вече за една сцена от Балканската война - от нашето само село от около 4000 души излезли толкова кауци с храна на път за Източна Тракия, че обвхванали около 20 км. колона. И всичкото това пълно с ядене. Съвременната армия /от 17-20 век/ познава системата на реквизиции и военни доставки. Понеже се касае приблизително за същата цел, в Средновековието, макар и не толкова сложно организирано ще да е било същото по същество. Ако пък погледнем данните за това как българите са изхранвали и снабдявали тусрките войски по време на техните походи /това далеч не е било най-неприятното, в сравнение с посещенията на разни "бабаитлар", които искали "диш хакъ" задето си търкали зъбите и карали стопанина да им разхожда не само конете, но и ботушите по двора /, можем да си представим и картината през средновековието. Да не забравяме и природните източници - реките пълни с рибка, горите с дивеч... Па като стане дебела работата и чорба от киселец е нещо, макар, че практичният българин все нещо е имал в торбата за в краен случай Точно. И да не са имали толкова животни под ръка, все са докопвали близка бройка. ПП Обозът не е точно целта, но пада в плячка, така че и той е добър източник на снабдяване.

Хм, интересно, названията са латински. Значи от Рим още основните стратегически направления са известни Сигурно е имало пунктове и пр., но ако те са известни, много лесно ще да стават засади и пр. и всичко ще се разиграва на пътищата. Ако разгледаме в сравнителен аспект местата на големите битки, ще се получи интересна картина. /Не съм го правил, но съм сигурен, че много от тях не са близо до главни пътища/. Трудна работа е да кажем с какво се е хранила една 50 000 войска. От разните спомени от Възраждането се знае, че когато някой е тръгвал на път е потеглял с доста хляб и сирене, варена кокошка за първите дни, осолено месо, сушени плодове - това нещо трае доста и въпросът е само колко може да носи един пешак и един конник. Едно товарно муле, което освен всичко дртуго се катери и там, отдето човек не може да мине, може според мен да носи храната на 5-6 човека, казвам го съвсем произволно. Вода се събира по пътя, и се носи в мехове и пр. съдове. Или, ако 10 човека могат да се ползват от 1-2 обозни единици, то останалото е въпрос на просто умножение. Да не забравяме, че тогава и да е имало някаква централизирана система за армейско снабдяване, то самите войници са носели със себе си храна. Хората от едно село на практика са една част и т.н. и т.н. И понеже основното придвижване е пеш и на коне, то като минат първите 1000 човека от някъде и ето ти го черния път. Компаси и карти не е имало, но пък хората много са познавали местностите. Ето малко описание на едно пътуване от 1550-та год. "От дясна страна видяхме отдалеч една висока и голяма планина, а отляво е поле и равна земя. И пътят беше равен, само отвреме навреме имаше малки височинки, обрасли с дъбов гъстак. Преди са били ниви. .... На 19-ти август от Мустафа паша /Свиленград/ за 6 и половина часа стигнахме Адрианопол; сега се казва Одрин. Минавахме по стари римски пътища и къси каменни мостове, които отчасти са още подържани и които прехвърлят по един - два свода през ровое и потоци. ... и тук по полето видяхме стари римски насипи и остри могили, които трябва да са гробници на убити в битка хора" ...... Ето и описание на едно армейско придвижване оттогава: "Цялата войска потегли с нежелание и без удоволствие срещу Софи /някакъв суфия-водач в Мала Азия/ в Азия и Персия. От една страна, защото са безводни, запустели, бедни и гладни земи, където на много мили всеки трябва да носи вода и собствените си провизии - брашно, сухар, месо, ориз, сол, сирене и др. поради това войниците карат много неоседлание коне и безброй палатки, големи кожени мехове за вода, събиращи 1-2 или 3-4 кофи". Т.е. към 20 -40 литра вода. А Софи сам предварително опустушава и изгаря собствената си страна, та турците да имат по-малко изгода." И двата цитата са от "Дневникът на Ханс Дерншвам", уникален немски текст от 16 век.

Хм, малко знам за тая уния. ... Устроил Комнин не устроил, е те оно само гръцки патриарх в Търново ни липсваше, за да я вапцаме окончателно Това сказание ми става все по-любопитно и по-любопитно. Няма ли найде превод или четлив оригинален текст, защо не го публикуват?! /Едно на ум да не е някоя антикварна уйдурма/. Хрониката на Мокса какво е и къде е? Едва ли Русия е могла в онзи момент да направи каквото и да било за Византия, освен да приюти нейните и българските свещеници. И през 16-ти век ли е имало водни знаци?

Такива числености според мен не са изключени, защото в различните периоди на Средновековието някои държави са стигали много голяма численост. Когато войските им не са наемни, а народни, т.е. всеки или почти всеки здрав мъж отива, не е изключено "мобилизационно напрежение" от 15-20%. Работата е там, че последващите периоди не винаги значат по-голяма численост - средновековните държави се въздигат и западат, губят територии и население и се оказват смешно малки в сравнение с предните периоди от историята си. Пример за мен е Първото и Второто българско царство. За придвижването и изхранването имам интересни цитати от източници, ще ги събера и пусна, ама в по-свободен ден. Като начало - има мнения, че през средновековието придвижването е било много тежко, че хората са били толкова ограничени, че не са знаели къде отиват и т.н. Според мене не е така. Представям си нещата така - има няколко големи пътни направления, не е изключено стари римски пътища, като този Белград-Ниш-София-Адртианопол-Констанинопол, "Виа - забравих кой си" )) се казваше, наприемр, по които става основното движение. Възможно е и движение навсякъде, където местността позволява - т.е. черни пътища, ливади, полето, редки гори. Основните движещи се субекти са пешаци, конници, мулета, магарета. Това минава от много места. По-трудно е за волските и конски впрягове, каруци и т.н. Изхранването ще да е ставало смесено - носене на храна от къщи; от своите села, откъдето войската минава, и с грабеж - от чуждите територии. Да не забравяме лова и риболова. Използвала се е и местността, главно за фуража. Така например, при Ахелой византийците в навечерието на битката пристигнали и се пръснали да търсят фураж. Примитивните в сравнение с днес начини на изхранване, лишенията, на които хората са били свикнали и в ежедневния си живот, ползването на всякакви водоизточници ще да са давали възможност за повече самостоятелност на войската от снабдяването, за определен период от време - горе долу колкото един човек и конят му може да си носи храна /като изключм снабдяването от пътя/. От друга страна, по-голяма част от терена е била в гори и гъсталаци, което е затруднявало движението извън пътища, но не го е правело невъзможно.