КГ125

Българо албанските отношения крият неподозирани резерви

За теб разбрахме, да видим другите

Охоо, поздрав!!!

Мхм, направо е станал райски. 19 ст. на трудоден в ТКЗС и отделно социалистическия дефицит... Животът става по-лек тогава, когато се въвеждат т.нар. "земеделски пенсии" - в края на 60-тте години, както и когато Т.Живков, подтикван от екип икономисти - прагматици, "пуска частното" на село. Оттогава започват дву и три етажните къщи и пр. А веднага след ТКЗС започва тотален глад на село. Затова е и горянското движение ...

Засега не съм формирал нещо конкретно, затова ви подканям вие да кажете. Ето Невски смята, че трябва да има нови ценности. А как да се случи?

От изтребители.

Е това е друга работа - но все пак концентрирайте се в чисто конкретните неща. Какво оттука нататък?

Хубаво, обаче по този въпрос стига, защото се измества темата! Пиша в един така, ярък, топъл цвят...

ОК, но оттук нататък - за политиката

Стане ли напечено, партиите имат два избора - да се обединят, или да загинат.

Изключено е страна от Балканите да остане извън ЕС Ако Македония има глупостта да го стори, албанците ще я изядат жива. България не може да пречи, защото е фашистички окупатор и не може то така да се меси во Македония, коja е аутентичка древна земja. Тия хора нямат алтернатива - а задачата на България е да не ги пусне в ЕС, без да оставят цялата си титова свинщина в историята, защото иначе отива за българска сметка за кой ли път. Айде викам, стига толкова България да е прецакана. Да са мислели, като са раздухвали антибългаризъм 30 години след Тито.

Не е така - ако беше така, ние нямаше да имаме дълбоките културни различия, които българското общество показва в различните периоди на историята си. Или германското, ако щете. Такива ли бяха гедерейците, преди да ги затресе 50 г. социализъм? Не, прусаци бяха. Тъй че, както неведнъж сме обсъждали по сходни теми, основните понятия на културологията имат да вървят дълъг път докато се стиковат с историята и политиката. Да ги повтаряме непрекъснато означава да изместване същността на темата, а тя е зададена от коментираната статия. Културна предзададеност на едно общество няма в абсолютната й форма. Останалото е въпрос на друга тема. Тази не бива повече да се измества натам. За да са спокойни всички, ще кажа така - ОК, ако Невски и Алвата са прави, нещата спират дотук. Но ако не са? Допускаме, че не са и се изправяме пред политико-икономическо-социалнопсихологическа конкретика, която е основния въпрос на темата. И тъй - днес сме в състояние на късен постсоциализъм - накъде по-нататък? Ще ли се преодолее и с посоката, зададена от Огнян Минчев ли би се случило това?

1/ Всички изброени от теб "непазарни" държави притежават нещо много интересно - национална традиция и култура, а в китайския случай - дори националистическа. За икономическите лостове и протекционизма няма какво да говорим, имат място. Частната собственост обаче е основа на икономиката им. 2/ Естествено, че не е задължително нещо да наследиш - можеш да си го създадеш. Мейджи не е пасъл трева, а цялата останала Югоизточна Азия, там, дето са тигрите, де, го копира. 3/ Културната среда е от изключително значение за формирането на ценностна система в обществото. И то институционализираната културна среда, не това, дето си го подпяват по кръчмите. Ако рокът беше задушил чалгата, представете си нямаше ли младежите да са различни. Щяха, и още как! /Впрочем голяма част от тях са си съвсем наред. Иде реч за неориентираната маса, която лесно реципира модели/. ПП И не цяла Западна България е слушала "сръбско", а по цялата територия на страната по-така неориентираната маса запълваше гладът си за градски балкански фолклор - може ли пък да ги упрекнеш в това - със най-близкото - сръбска и гръцка музика. И беше обект на презрение от тия, които бяха "отворените". В София например максимум по 1 чалгар на клас имаше през 80-тте. Сега именно защото няма ценности и критерии и защото се осъществи активна идеологическа поквара пе рез 90-тте години, са маалко повече. Затова, Невский голямо значение има дали е АКАГА задеденият модел, или другото.

Южняк, дали е "ляво" това, което Минчев е написал? /Това, дето го е написал за администрацията на Обама го забравям /. Дали не става дума за поставяне на въпрос за корекция на десния модел само? Например не виждам каквато и да е пречка например образованието и културата да станат "по-национални" (всъщност пълната им разпасаност си е доста ляво явление)...

Абре, ми то само и единствено за политика става дума! Няма начин да се плъзнат нещата към имагинерна културология, защото това е бягство от релаността. Реалността е именно "политическа". И какъв макартизъм те тресе??

Ще си вземат, ще си вземат. Иначе ще гледат ЕС през ключалковата дупка.

Винаги би било грях...

Само да допълня - или може би от съкратеното изписване, което е често срещано са определени думи като Исус Христос, например и др. - (Црь) започва да се чете Царь. Това е то, едно от тези варианти ще е, повече от ясно е.

При Хабсбургите има водеща световна индустрия, ако не по обеми, то поне по качество. И по-важното - индустриална култура, която и Чехия, и Унгария наследява. По-интересен случай е Полша - там липсва, но могъщото влияние на католическата религия осигурява онези нива на социален интегритет, които са задължителни за индустриалния прогрес... Още преди много време коментирахме на две места и то, че изходът от социализма бива три вида - китайски, средноевропейски и източно европейски, дори бих го нарекъл руско-български. При китайския, продъръжавническото крило на КП (тези крила биват три за мене - догматично, продържавническо-прагматично и мафиотско) изигра ролята на сдържащ постсоциалистическия стопански и морален хаос фактор; при средна Европа това беше високата гражданска култура на населението. При изтчноевропейския път нямаше сдържащ фактор - това е много добре описано в статията на Минчев, като е добавено и влиянието на запада с неговото прибързано прилагане на теории, недотам адаптирани към местните условия. (И наистина, помните ли колко пъти през прехода, ако не и днес, възкликвахте: "Но КЪДЕ Е ДЪРЖАВАТА?" Повечето хора със страх отблъскваха от себе си този въпрос, обвинявайки се, че мислят социалистически падайки жертва на либералната парадигма - не, наистина, статията е попадение!) Сега въпросът е, че постосоциализмът или поне първият му етап останаха в историята. Имаме световна криза, имаме постсоциалистическа мафия и картелизирана икономическа култура, тендеция към известна социална маргинализация, но пък нови хоризонти, свързани с личната свобода и с все пак изградената капиталистическа и демократична макрорамка, с всичките им кусури. Как оттука нататъка страна като БГ да се спаси от негативите на прехода?! Минчев започва да обяснява, но се спира донякъде. Има нужда от втора част Давайте я

Да, но тук не става дума за шашавост

... откъдето пък се връщаме на тематиката на статията. Либералният икономически модел наистина в някои моменти навреди повече, отколкото помогна. И тук няма никаква културна предзададеност. Благоприятна за някои явления среда може би, но в никакъв случай културна предопределеност. Ако Пайнере не дънеше чалга, а "Акага" и "Ахат", младежката култура на БГ днес щеше да е съвсем друга. О.Минчев отива донякъде в "рецептата". Да видим по-подробно каква би била тя?

И на политическа ситуация а тя е комплексно нещо - и вътрешно, където културата е генеративен фактор, и външно, където никой не гледа никакви култури, а просто ти въздействат с така богатия политически инструментариум.

Хр.Тамарин е прав, за наследството, обаче. Чехия наследява и инудстрията, и гражданската култура на Хабсбургите.

Едното ти плюсче е от мен за насоката на въпросите. Обаче: Тези два факта са налице, дето ги сочиш. А името Детлев Роведер познато ли ти е? Това е първият началник на отдел "Приватизация на предприятията на бившето ГДР". Беше убит на улицата в собствената си кола някъде в началото на 90-тте години. Има ли мафия в Германия? Съгласен съм, няма такава, каквото тук, няма я мафиотската и квазимафиотската култура. И да, културата има своето място в допускането на това явление. Само че културата не действа автоматично, а чрез политическа конкретика - чрез структуриране на политически сили и на специфични, отлилчаващи БГ да речем, от останалите, правила на поведение. (Говоря са истинските правила, не само писаните закони, а за съвкупността от житейски приети или наложени, доминираши правила, създаващи всъщност съответното социално-психологическо явление). И тук вече става ясно, че процесът е двустранен - имаме култура, но имаме и политика, действия, "политическа акция". Двата фактора - политика и култура се създават взаимно и взаимно се генерират. Казано по-иначе, към момента културологията не ни обяснява конкретните механизми на въздействие върху хората на определени културни модели или нагласи, а ни предлага само един механичен поглед - в България има мафия, ама има и неравновластна или каквато там е... култура, следователно - ... и т.н. Това просто не стига. Политическата конкретика е много мощен фактор, чрез формирането на политика. Ще кажеш - тя и политиката се формира в политическия процес от съответната общност, сиреч от съответната култура. Да, ама не само от нея, а и от още политически фактори, често външни, а в условията на могъщите държавни и наддържавни структури на 20-ти век тези външни фактори могат да са не само важни, но и решаващи. Какво щеше да стане, ако през 1989 г. властта беше взета от друга една прослойка в БКП, а не тази, която я взе? Дали същото? Какво щеше да стане, ако липсваше руския фактор в българския политически процес от нач. на 90-те години? Ами какво щеше да стане, ако на запад, чиито модел така или иначе следваха тук, не господстваше либералната теория? Ако твържествуваше кейнсианството? Или Рейгънизма във външната политика? Съвсем други неща, съвсем друга култура щеше да се генерира. Нямаще да имаме мутри, например. Така, че нещата далеч не са така закономерни от социокултурна гл.т.

Ми така беше едно време. На всеки родителите му му обясняваха да не говори навън, каквото е чул в къщи.