Това са две кратки римски случки, от най – ранната история на града. Тогава Рим е бил просто един град с околно землище, един от много италийски градове. Макар да е вече безспорен лидер, той още не владее нищо, освен собственото си землище. Повечето хора в града се познават взаимно, вероятно тогава населението не е било повече от 50-70 000 човека. Точно в такава обстановка се развиват ситуации, които наричаме „класически” – т.е. изчистени, ясни и с много сериозна илюстративност. Без да са нещо особено, историите са много любопитни, та реших да ги преразкажа, словоблудствайи върху кратките текстове на книга 7 и 8 от Историята на Рим на Тит Ливий.
И така:
Делото на Гай Лициний Столон
Откакто съществува Рим, основното разделение на социалнокласовата му структура е на патриции и плебеи. Противно на общоприетото мнение, това не са богатите и бедните, а старата родова римска аристокрация, смятана за потомци на основателите на града и останалия народ. Съотношението е било приблизително 1/3 към 2/3 в полза на плебса. Никак не е задължително плебеите да са бедни – това са занаятчии, търговци, земеделци, някои от които завидно богати и, тъй като разумът е това, което е в основата на Рим – завидно политически представени още в най-старото римско общество. За да постигне баланс на интересите, римското общество измисля сложни институции и длъжности, едни за плебеите, други за аристократите, с толкова сложен взаимен баланс, че днес разделението на властите в съвременната демокрация се изучава много по-лесно, отколкото политическите баланси и правомощия в древния Рим, особено в Републиката.
И по волята на социокултурното разнообразие, именно римляните се оказват създателите на това, което днес наричаме законност, правова държава и - което е много важно – правосъзнание. Те толкова много са проникнати от идеята за законност, че направо въздигат законите, заедно с добродетелите, в одушевени полубожества и толкова твърдо вярват в тях, че ги прилагат понякога с цялата строгост към собствените си деца. „Чуйте ме, богове, чуйте ме и вие, закони и добродетели!” ще възкликне един от тях, призовавайки слушащите го към справедливост....
Разбира се, всичко това бързо ражда развита съдебна система, при която от древните римски обичаи се ражда това, което днес го има всяка уважаваща себе си държава - съвременното право. Патрициите и плебеите винаги са си противостояли в римското общество и винаги това противостояние е намирало правен, а не друг израз, а на свой ред този начин на разрешаване на противоречията, основан на римските нрави и разум, е създал римската и оттук световната идея за законност.
Една кратка съдебна история ни показва духа на времето, а на юристите показва за пореден път жилавостта на институтите - в този случай – на нищожността на действията (в случая трудно можем да говорим за сделка, защото предмет на казуса е действие по признаване на личен статут) поради заобикаляне на закона, както и на държавната санкция при нищожност или недобросъвестност (днес да се наказва някой за заобикаляне на закона не е прието, но само допреди 25 години в България беше – и не знам дали това крепеше, или не българската държавност, но Рим определено има в основите си тази прекалена, според днешните мерки, строгост).
И така, в хода на заплетените политически борби, в които плебеите настоявали за повече дължности и повече политическо представителство, през 377 г. пр.Хр. трибуните Гай Лициний Столон и Секст Латераний внесли в Сената законопроект от три части:
1) de aere alie: - това е класически закон за облегчение на длъжниците и уреждане на дълг - лихвите по дълговете трябвало да се отделят от главницата, а тя да се плаща разсрочено за 3 години на равни части (по всяка вероятност тази част е свързана с нарастналата задлъжнялост в Рим, или това, което днес наричаме „вътрешен дълг”)
2) de modo agri: - поземлени ограничения на собствеността, според които никой не можел да владее повече от 500 югера (1300 декара) обществена земя;
3) един от избираните консули винаги да бъде от плебса.
Това е т.нар. Лициниево-Секстиева реформа, която, поради съпротивата на Сената, трае от 375 до 367 г. пр.Хр., но все пак частично е приета и правилото de modo agri влиза в сила.
Ако в други обществени периоди такива ограничения са опасни, явно за тогавашен Рим са били полезни.
Човешката природа си е една и съща, дори и хората да са римляни и дори 10 години да са избирани подред за трибун, т.е. да се ползва с безапелационната подкрепа на избирателите си, какъвто е бил Гай Лициний Столон. Макар сам да е автор и борец за ограничението, той се опитал да го заобиколи. А може би не се е опитал, това можете да решите и вие, имайки предвид фактите, а те са следните:
В Рим един от начините за придобиване на пълнолетие е бащата да освободи сина си от родителска опека със специално свое действие, наречено emancipatio. Едва след това синът можел да има своя собственост. Точно това направил и Гай Лициний със своя син и така последният запазил собствеността, която имал до закона, та двамата с баща си вместо 500 югера се оказало, че владеят 1000.
Един от видните римски политици, при това от плебейски произход, Марк Попилий Ленат, подал иск срещу Лициний и последният на мига бил осъден от съдиите по собствения му закон на глоба от 10 000 аса. Юристите наричат това заобикаляне на закона – с позволено правно средство се постига непозвлоена цел.
Може би е твърде строго? В сравнение с Тит Манлий Торкват, който като диктатор осъдил собствения си син на смърт за неизпълнение на военна заповед – едва ли. Все пак, когато налагаш ограничение на другите, нямаш право да ги заобикаляш. Иначе държава не се получава, както историята нагледно ни показва.
Зловещ смут в древната нощ
... и в римското усещане за позитивност на нравите, което е било изключително важно за жителите на Рим. При бедствия или други нездравословни ситуации, в които хората изпадат в смут и страх, римляните незабавно извършвали сложни и много специални ритуали за пречистване на хората и града. Това, заедно с многобройните и разнообразни римски религиозни практики, гадания , строеж на храмове и почитане на множество божества, явно е имало добър психологически ефект, съдейки по по правило високия римски дух, ясна мисъл и безпримерна твърдост, довели в крайна сметка до завладяването на целия свят.
През 331 г. обаче, в Рим се случва история, достойна за черен роман и в същото време може би първата записана история от този вид. „Тази година – пише Тит Ливий – се оказала зловеща не толкова поради нездравословност на въздуха, но пради човешко коварство.”
В града започнали да измират хора, главно първенци, със сходни симптоми на предсмъртното им състояние. Докато всички се досетят какво става, броят им нарастнал, а когато се оказало, че всички те са отровени, стресът на общността, ако можем да употребим тази дума относно толкова древни и класически времена, се оказал много голям.
Оказало се, че Рим е жертва на изключително коварно и масово престъпление, което бележи може би първият в записаната история случай на масово серийно убийство, при това извършено от жени.
Както често се случва и днес, разкриването на престъплението е колкото тривиално, толкова и шокиращо. При курулният едил Квинт Фабий Максим се появила една робиня, която му доверила, че ще му разкрие страшни неща за умиращите хора, ако й гарантира, че няма да пострада. В Рим по това време робът бил доста безправно създание и тя би могла да пострада на мига (има сведения, че дори когато са призовавани за свидетели в съда, робите били превантивно измъчвани, за да се стреснат и да говорят там истината). Едилът обаче се оказал достатъчно съобразителен да уведоми веднага консулите, а те – сенаторите. Последните се оказали не по-малко съобразителни да се закълнат пред робинята, че последната ще остане неприкосновена.
Тогава жената разказала на изумените сенатори, че група римски матрони варят отрови и тровят различни хора и че явлението е станало изключително масово. При това, тук не става дума за лица от определени политически групи, а изобщо. Както Тит Ливий казва, „държавата била погубвана от женско коварство”. Робинята казала, че ако властите отидат с нея на минутата на определно място, ще могат да заловят отровителките на местпрестъплението.
И действително, били заловени няколко римски матрони, които на тайно място варели отвари, а на други места били открити различни готови вещества. Всичко това, било отнесено на Форума, а матроните – около 20 на брой – призовани с разсилен (а не задържани на място!) и разпитани какво е това. Отначало те твърдели, че варят лекарства. Когато обаче им било предложено да пият от отварите, за да докажат, че това е така, две от тях, говорейки от името на всички, отказали. След това, съветвайки се помежду си, и двадесетте жени изпили отварите и умрели, т.е. извършили съзнателно самоубийство.
Веднага били задържани слугините им, които разкрили на свой ред още отровителки. В крайна сметка се оказало, че в смъртносните деяние участва много голям брой жени, като ни повече, ни по-малко 180 матрони, а не прислужници или робини, получили присъди за доказани деяния.
Народът и властите били шокирани. Дотогава Рим не се бил изправял пред подобно нещо. Трябва да кажем, че ако то се разкрие и днес, колкото и да са големи градовете, новината ще стресне целия свят. Тогава, класическият древен град, в който едва ли не всеки познавал всекиго, бил изумен и ужасен. В собствените му среди, сред тези, които по предзадание следва да крепят живота най-много, се ширела злокобна култура на убийства и престъпления.
За да се върне общността към нормалното си здравословно състояние, властите предприели очистителен ритуал – т.нар. „забиване на гвоздей”. Тит Ливий разказва, че летописите, който той е чел (и които вкупом впрочем потвърждавали разказа), сочеили как властите направили справка за това как се извършва този обичай в още по-древни (по мерките за 331 го. пр.Хр.!) летописи.
Забиването на гвоздей в стената на храма било толкова свещено и важно, че се извършвало от специално избран консул, който пък назначавал началник на конницата. Човек на име Гней Квинктилий бил избран за т.нар dictator clavi figedni causa (диктатор за забиване на гвоздей). На свой ред той посочил за началник на конницата някой си Луций Валерий. След като обрядът бил извършен, двамат незабавно сдали пълномощията си и спокойствието и самообладанието на жителите на града били възстановени.
В тази доста стряскаща история прави впечатление поведението на отровителките, а от друга страна – броят им. Тъй като жертвите не са от една отделна политическа сила, а най-различни, явно тука няма политически заговор. Самият Тит Ливий, явно сочейки стари за него летописи, пише, че римляните единодушно възприели случилото се като лудост, а не като разумно престъпно намерение. И действително, всичко сочи, че става дума за случай на серйни убийци. Вероятно едната или двете матрони, които са говорили на форума, твърдейки, че са правени лекарства, са лидерките и са вдъхновили съучастничките си. Самоубийството, извършено от тях и от останалите 20 първоначално задържани също е класически симптом на сериен убиец – доста често те свършват именно така.
Но плашещото е как толкова много жени са въвлечени в това! По всяка вероятност, както става в такива случаи, някои от тях, може би голям брой, са били невинни (тук се появява и синдрома „лов на вещици”), макар тогавашен Рим да се е отличавал с изключително здрав разум. Но въпреки това, въвлечените са огромен брой, дори по днешните, а какво остава по останалите стандарти. По всяка вероятност тук става дума за лидер или лидери с огромно внушаващи способности, защото те са създали около себе си цяла престъпна и дори демонична субкултура. Можем само да гадаем как се е получило това и как докато мъжете са залагали основите на великата държава, някои от жените им в своята затворена женска общност са тръгнали по пътя на изключително злодеяние.
Другото обаче, което впечатлява е как общността е положила усилия за възстановяване на психологическия климат в града. Нещо, с което, съдейки по твърдостта на характера им и воинските им добродетели, ранните римляни са се справяли доста добре.
