КГ125

Да, Юстиниановия кодекс /доколкото го приемем за византийски, защото е доста ранен и Византия в късния си период, когато започва Ренесанса го е позагърбила за сметка на указите на централизираната власт/ е една от основите на европейското право, което "тръгва" от италианските университети в средновековието. Оттам обаче се извършва съчетание на кодекса със немското обичайно право, Corpus iuris civilis, с каноническото право на римокатолическата църква и общинските правила на италианските градове. Така, че Ренесансът (това става всъщност преди него - т.е. подготвя се ренесанса чрез тази своеобразна правна реформа) по-скоро адаптира римското право към правото на новите европейски народи. От друга страна, да не забравяме Палеологовия Ренесанс - импулсите тръгват от Византия, друг е въпроса, че стигат несъизмеримо далеч в Западна Европа.

Поздрав! Изобилие от библиография, фактология и ясни изводи. Мноооого добре!

Невски, пак катастрофи ти се привиждат (това като малка шега, де).

Има каноническо право и римско гражданско право именно в градовете и в различните политически субекти на Италия. В предренесансовия период учени-прависти от университетите на Северна Италия, наречени "глосатори" и после "постглосатори" адаптират римското право от Юстиниановата кодификация към европейските реалности, т.е. съчетават го с германското и каноническото право. Това всъщност е първата голяма крачка в създаването на европейското право, каквото го познаваме. Византийските закони ... тук нямат общо.

То влияние има - един Ел Греко само стига. Въпросът е да се видят точните му мащаби.

Това ако е вярно, е много голяма новина!

На Византия или на древността? С какво Византия влияе на законодателството в Италия? Ами иконописните канони не са ли бързо забравени в Италия още преди Ренесанса? (малко знам за тия процеси, затова така питам? )

Мммм, германците го научават много по-рано (имат си Свещена римска империя на германския народ ), испанците и италианците също. За португалците не знам.

Даа, никога не бива да подценяваме древните!

И не са го осъзнавали, г-н Монтес, и са. Все повече се срещат названия и самоназвания "гърци", "гръцки". Дори и този факт, че са карали императора да се нарича гръцки вече означава аха-аха завършеност на процеса. Това, че императорът е опонирал е класическа ситуация - старото, срешу новите реалности.

В Евангелието на Александър си пише ЦАР. Не можем да се безпокоим от играта на думи, защото, макар да е в такъв текст, все пак изрично и ясно е казано - царя. Не е съкращание, в който случай щеше да е ЦРЬ, както обикновено.

Just asking, just asking. Кой текст е това? Сега пък от сърбите ли? Номоканонът на св.Сава - тц, сърбите са го взели от българите. Българите имат царе, а не те.

Не знам кога. Но Царев град Търнов от кога е? Всъщност може да се предполага - старо е, може от ВБЦ, може от византийската власт, може от по-рано. Защото ако беше от османско време, нямаше да ползват думата ЦАР. Щяха да го кръстят султановград или нещо такова - българите не горят от желание султанът да им е именно цар, пък и от всичко, което съм видял от и за османския период никъде не съм срещал българите да наричат султана цар. Ако думата цар изобщо е липсвала в езика, тогава откъде е дошла? От Русия е единствената възможност. Само че при наличието на съкращението црь, от което до цар е една стъпка, някак не може да се приеме, че не се е случило в БГ. Освен това, ето и извор - ясно се чете ЦАРЯ в тази таблица на Иван Александър. Й.н.Алексадра ЦАРЯ теттравагел.. и т.н. демек на Йоана Александра ЦАРЯ четвероевангелие. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11263

Т.е. суро магаре значи героично магаре?!

Така е, не може да има Цариград и да не се знае какво е цар. Седя и се чудя и ще помоля запознатите да коментират такава една версия. Дали думата "цар" не се е явила в България при прочита на страите книги със съкращението от "цесар" във времето, когато се е готвело създаването на ПБЦ. Ние малко знаем, но можем доста да предположим за състоянието на българското самосъзнание преди въстанието и въобще в т.нар. византийско владичество. То несъмнено не е загубено. Обикновено "националноосвободителните" събития се предшестват от социални процеси на народностно самоосъзнаване или просто на активизиране на последното. Това ще рече интерес към миналото - всички тия движения започват с история. Дали като са чели в старите книги съкращението, българите не са въвели "Цар" в езика си?

Е, щеше да го спомене. А се сочи само, че хора почнали да умират. Сиреч дотогава не са измирали така.

Е как да не е правила, като цял град си е глътнал езика и е трябвало да извършва висша очистителна церемония?? След което всички летописи са ги записали, а Тит Ливий го споменава в цяла, макар и кратка, глава.

Да не ги подценяваме, г-н Тамарин, тогавашните хора. И главно да не ги мерим с нашите мерки. Щом Калоян се сеща с лека ръка за старите български царе, не ще да е било само Светото писание. Учени хора е имало винаги - въпросът е, дали са много и дали в обществото знанието е широко разпространено. Това последното е липсвало в Средновековието, но не и учени хора.

Това с Катон е по-късно. Интересна ми беше атмосферата на още малкия Рим, както и чисто психологическата страна на случилото се.

http://alternathistory.org.ua/realii-lend-liza-o-primenenii-anglo-amerikanskoi-aviatsionnoi-tekhniki-v-sssr-v-gody-vtoroi-mirovoi За самолетите;

За да има Калвин, Лутер или Фриас, трябва култура на уважение към индивида и на взаимно уважение между индивидите.

Точно, както и "сътворил" и "сторил". Само че ние не знаем, че тук славяни са наричали така василевса, преди да дойдат българите? И защо те са наши предци??

Тогава вече текат процеси, които карат авторите все повече да казват "гърци". Разбира се, те не са завършени докрай. Империята (т.е. градът, който остава от нея) все повече става гръцка. Бъркам ли?

Доколкото ми се обясни, имало е общоприето съкращаване на някои думи, като Иисус Христос и явно и цар.

Но точно тогава, когато почва да се употребява (това е ПБЦ, ане ВБЦ!) тече именно процес на рецепция на римската (и то забележи - тече игра и колебание между Източния и Западния Рим!!!) култура- християнизиране, претенция за византийския престол дори, признаване на Петър за цар и т.н. Разбира се, това не е обезличаване на България - номерът е, че последната създава на основата на византийското влияние новата славянска култура - хайде поне българо=руско-сръбска. Но това е встрани от темата. Тогава, когато се появява думата цар в старобългарските извори, имаме и контакти с Рим и изобщо цялостен процез на търсене на нова легитимация на старата държава. "Канасюбиги" вече е в историята. От друга страна, дотогава нямаме думата в нито един извор.