В това има доста логика - в основата са политическите нагласи на западните народи.
Поздрави за текста!!!
Според мен зад това фундаментално разделение на Европа има цивилизационен или социалнопсихологически момент, свързан с манталитета и културата на западните и източните народи. Проследявайки хронологията е видно, че това си е чисто политическо противопоставяне и че, макар тогава цялото мислене и светоусещане да е било религиозно, все пак религиозните различия са само поводи.
Това е спор за пътя на постримското пространство - на запад германските и другите европейски народи развиват заложения в психологията си индивидуализъм, което ражда западния феодализъм, относителната независимост на множество области и субекти от императора. На изток започва тиха битка, която насища Византия с източен манталитет и я азиатизира, по израза на Петър Мутафчиев (ако помня правилно). На политически език азиатизиране означава централизиране.
На тази плоскост се появяват и тежки политически различия, които на мига приемат в онова време религиозна форма и траят, както виждаме, повече от 500 години преди да се институционализират със схизмата.
За мене това е откъсване на новия запад от новия Изток, след Рим. Тъй като за пряк политически сблъсък разстоянията са големи (като изключим ареста на папата през 7-ми век преки битки или дори политически противопоставяния не са в основата на конфликта), то на него му остава единствената в това време възможност да приеме формата на остър религиозен диспут по не чак така фундаментални, но определено религиозни въпроси.
Основата обаче остава политическа - на запад имаме една духовна власт над маса субекти на политиката и на "държавното право"; на Изток имаме събиране на светската и духовна власт в ръцете на Императора.
Много благодаря на Дендро за темата, най-накрая се ориентирах в това важно нещо.