КГ125

Продолжение продолжает: (край, отприщих се, исках само да ви кажа, че съм спал в студена стая, пък какво стана то...) Следващата нощ излезе нещо като виелица. Седин свряни по танковете, отвън вие вятър, ама вие, та се чува и вътре. Снегът е синкав и замръзнал, около 50-60 и нагоре сантиметра. Студ! Танковете, докато вървят, са много топли, после изстиват за 10 минути. Вътре си като в хладилник. Трябва отвън да стои човек да пази и да се сменяме на 30 мин. В танка сме трима стари войници и един новобранец. Отначало го "избичиха" него да стои отвън, но след 15 мин. го прибрахме, защто вероятно щяхме да го убием. Върна се вътре със замръзнал и висящ, извинете за натурализма, ще го кажа по-научно, секрет от носа... Всеки се е свил на седалката и мърда. Говорим си мърсотии и простотии, каквато фантазията няма да роди навън. Никаквъ шанс да заспиш, всичко те боли, лудница. Облечен съм с тениска, дебел пуловер, войнишка куртка, гащиризон с подплата и шинел и ушанка и умирам от студ, просто ме изпива. Единственият заспал е мерачът ни Петко, който спи и хлипа от студ!! Такова нещо не бях виждал - спи и зъзне с глас.. Чудим се какво става. Някои изказва предположение, че ще нападаме Гърция. Разсмивам се - все пак новините не ги изпусках по телевизията. "Добре, де, а защо са тия снаряде?" - пита един юнак със селски акцент. Ми де да ги знам. Явно е нещо дебело, но не се знае какво. Чак на следващия ден вечерта тръгваме, в дълга и мрачна колона на юг. Караме по шосе, а такова решение не може да се вземе лесно. Това са 30-40 тежки и два пъти по толкова леки верижни машини, отдолу става мазало. Някой казва: "Това може да го реши само командира на полка." Караме, караме, караме, отвреме навреме в колоната се набутват цивилни коли и опулени помакини и деца гледат към нас, а аз умирам от шубе и намалявам, да не намеря някой Москвич, че ше го направя на ваденка... И тука започва истинското шоу: Танкът започва самосиндикално да завива надясно!!! Без да го насочваш, дърпа надясно и дърпа. Започвам да го изправям, т.е. да го държа в положение леко да завива наляво, та да се движи всъщност направо. Командирът ми на танк се обажда в слушалките: "Кво става, бе?" "Не знам". "От веригата е!" Сещам се какво става - денят преди тревогата поставяхме новата верига, но тя е само една, не си пасва с другата и затова танкът "дърпа". Караме, караме, и точно на един мост танкът не ще вече да ми се подчинява и тръгва към Места. Селото се казва Господинци и там мисля, че имахме шанса да не цопнем в реката... Натискам спирачката и стискам очите. Спрели сме на половин метър от парапета. От непрекъснатото изправяне на танка, т.е. държането му в ляв завой, лентата, която осигурява завиването (казва се ПМЗ) е прегряла и не може да стяга един барабан. Хвърляме сняг, правим опит да коригираме веригата, ама къде ти в тоя студ. Мен впрочем пак си ме тресе, освен всичко друго. Изоставаме, задминават ни. Оставаме сами с едно още счупено МТЛБ и с един танк, чиито водач е толкова муден и изплашен, че не може да кара бързо (не си готвеше кадрите БНА, ама хич). Караме в снега, то вали, ние караме, времето омеква и става мокро. Още по-зле, поне като е сух студа се търпи. Аз съм и изпотен като в сауна и става дебела работата.... Тресе ме още повече. Обаждат ни се накъде да караме, завиваме навътре в планината, караме по някакви щури завои и стигаме до някакво село. Минаваме го, стигаме до второ. Малко сме, другите са някъде другаде явно. Влизаме в селото, няколко танка и се намърдваме на площада. Мирише на пушек, пълен марк и пълна тишина. Няма жив човек. Слизаме от танковете, събираме се на площада. Оправни пичове се разтичват, влачат някакво дърво и палят огън. Почваме да се топлим, войници, офицери, старшината със Зила си - всички се скупчват като глутница вълци карй огъня и мълчат. Аз обаче ставам яко зле. Не казвам на никой, па и какво ще стане, като кажеш..... И в този момент ми идва нещо на ума, което май, заедно с младостта и това, че бях изял половин хляб и една буца сланина почти, ме оправи. Отворих т.нар.МТО, т.е. капака на мотора на танка, навярх се вътре като куче и започнах да се топля. А той си беше яко топъл... .чак съм заспал, блажен и обвит в такава топлина, каквато оттогава не съм усещал... Събудих се призори, моторът беше почти изстинал, а на мене ми беше минало. Оказа се, че са ни закарали в селата Лъжница и Корница. Стояхме там 2 дни, никой не дойде, освен едни любопитни деца. Това село беше сякаш празно, а комините димяха и стъклата бяха изпотени. Върнахме се по-рано от другите и тогава, защото бяха спряли парното, спахме в такъв студ, вътре в казармата, в нашето си помещение, че една китара се счупи сама!! Огъна се и си се счупи, както си стоеше оставена на масата. После разбрах, че това са две "проблемни" българомохамедански села и че в България е почнал т.нар. "Възродителен процес".. Цялата тая работа е била хем да се пазим от НАТО (дрън-дрън ярина, ма знай ли човек), хем да се респектират жителите на тия села... Чудна работа, как се сеща човек едно след друго )) Тъй, тъй, ... помня аз, още помня...дядовата )))) Хмм, това, сравнено със разказите за началото на 90-тте, ми показва положително развитие. Да, шиене, кърпене, пране, разни чалъмчета - абе какъвто си бях вързан в ръцете такъв си останах, но 1-2 неща се научават ) ПП Какво е "танков гренадир"?

Мда. 90-тте години, криза и разпад. Е тогава да ни беше нападнал някой, че да видиш поражение. През 80-тте не беше така, макар, че тогава имаше пък режим на тока, но цареше социалистическото спокойствие, което някои днес бъркат с просперитет. Студове помня и аз - след упорити слухове за тревога, и то дебела, една нощ се чу, че ще е на сутринта. Във всяка танкова рота имаше известен процент учебни машини, т.е. такива, които непрекъснато са в движение, за разлика от другите, които се изкарват само на големи учения и се пазят здрави. Учебните, разбираемо, бяха вечно с някакъв технически проблем, а водачите им, сред които бездушната и обективна военна комисия засили и мен, поради идеални за тя категория ръст и пр., ходеха вечно мръсни като миньори и вечно изморени. За сметка на това се трупаше добър технически опит. (След години минах близо покрай няколко танка, изкарани пред "Хемус" в София за снимките на някакъв филм. Войникът реши да форсира точно тогава, чудовището изрева, а аз най-сериозно се зачудих карал ли съм го някога това нещо или не....Но тогава, след няколко месеца от това, което така цветисто се описва по-горе, 36 тона, 600 и кусур коня, два тона вериги, един тон нафта и 60 кила масло са ти нещо едно такова близко и познато ) ). Та поради такава причина с тримата ми колеги здраво се бяхме изгърбили през деня. Отнякъде се беше появил един майор от София, докарал с камион една нова верига, която трябваше да се изпита. Кой знае защо, беше една и половин следобед се въртяхме да я разтоварват, сглобяваме и закачаме на танка. Това, разбира се навън, а температурата около -5-10 гр., но шаяците (т.нар, неоснователно, разбира се,"въшкарници"), от които се оплакват по-горе колегите, дебелите шапки и омазаните с масло танкови гаширизони, не ти даваха да замръзнеш. Пък и как ще ти е студено, като си навън от 8 сутринта, до 8 вечерта, с кратки прекъсвания, а сутринта в 5.30 тичаш навън къде облечен, къде по тениска, къде гол до кръста в по-топли или по-наситени с гнева на дежурния офицер утрини... Полезно беше, кой каквото да казва! Тъй, ама това измаря. Привършили към 8 вечерта, ядохме набързо и се прибрахме да спим. Вътре в помещенията обаче ни посрещна новината за сутрешната тревога, посрещната с глухи псувни и лягане с дрехите и чорапите. Студът беше такъв, че парното не можеше да го надвие, поради което се спеше така: отдолу одеяло (едни сиви, груби но топли, отгоре две и собственият ти шинел, а посредата ти, измит надве - натри и облечен с дебелите кафяви дрехи, да благослови в такъв момент Господ създателят им)) ) Ако шете вярвайте, някои си бяха легнали с кепетата върху стриганите глави. Поначало в БНА цареше доста строг ред и ако те видят да спиш по този начин, можеше да имаш проблеми,като например да миеш коридорите или WC-тата, да метеш посред нощ, да товариш камион с боклук и други такива... и това след тежък ден и умрял за сън, в ръцете на някой фатмак, забравил или нарочно не помнещ къде си бил през деня.. Мнозина ще се учудят на странното правило например, че в 9:00 трябва да си легнеш, каквото и да е станало, и имаш право да станеш след 1 час. Ако всички тия неща се спазваха, хората щяха да станат кукли, и те, естествено не се спазваха, но ако някой решеше да се заяде, имаше чудесно изобили от поводи. В този студ и в очакване на бъдещата тревога никой не се занимаваше с глупости, обаче. Таман затворих очи и ми се стори, че съм дремнал само 5 минути, когато тръбата изврещя отвън познатият динамичен сигнал, светнаха малки сини лампички в помещенията и се чуха напрегнатите гласове на дежурните колеги (наречени "дневални"), забравили хлапешките бъзици и празните приказки (тогава не им викахме "колеги"): "Внимание, внимание, внимание. Тревога, тревога, тревога. Изпълнявай "Струма 2"!" - и пак, като грамофонни плочи/ Опп-аа, взехме да се споглеждаме, сънени, мрачни, съдрити, наскачали в обувките. (Обикновено е "Струма 3" - т.е. учебна тревога, излизаме, отиваме си по местата и се прибираме. Тоя път работата е по-дебела). За секунди връзваш връзките, навличаш гащиризона, отгоре шинела (гледката е смешна, но това после те спасява) и хукваш по коридора, всеки на определеното му място. "Струма 2", ако не ме лъже паметта, значеше, че трябва да се изнесе всичко - оръжие, боеприпаси, сандъци с пистолети, патрони, и хиляди други неща, като канчета, противогази, ядене, каски... абе "лудница - 2", с други думи. Ако службата ни като водачи беше по-трудна от тази на останалите, в този хаос бяхме облегчени - задачата ни беше моментално да хукнем към парка (гаража, демек) и да запалишм машините. Колегите пристигаха след малко, всеки носещ по нещо. В такива моменти има смешни сцени на хаос, но хората са така обучени, че вървят по начин да не се блъскат с другите, всеки грабва точно това, което му е определено и хуква точно там, където му е казано предварително. Идеята е, голямата маса хора от спящи в креватите солдати да напуснат моментално казармата, с техниката и цялото имущество и да се превърнат в боеготова (уж, де, все пак беше късния соц) войска в специални райони извън населеното място. Няма да се смеете, но този процес е така измислен, че дори един човек става още докато спите и започва да командва как да се обличаш! "Обувай клина! Обличай куртката! Обуй обувките" и т.н. За секудни тихата и до болка заспала сутрин се превръща в лудница, тропот на десетки крака, шум, трясък от отварящи се врати и сандъци. В мижавата синкава светлина на "дежурното" осветление (нормалните светлини са угасени навсякъде) гледаш познати и непознати силуети търчащи насам натам, някой нещо забравил, някой нещо изтървал... Изскачаш навънка и първото, което винаги, ама абсолютно винаги ми е правело впечатление е красотата на утрините - студ, или не, но въздухът в 4 сутринта си е кристален и с удоволствие хукваш като луд напред да си вършиш работата. Хората се стягат в такива моменти, военната тъпотия и простотия изчезва, нещата стават истински, усещаш войската. /Поне така мисля аз./ Изскачаме, палим, отваряме гаражите, и дестки танкове, камиони ЗиЛ 131, джипове, УАЗКИ и пр. техника бръмва и започва да излиза през няколко врати и в различни посоки, на "къси светлини". След "Струма 2" обаче тука още едно нещо ме накара да се понапрегна. Паркът беше пълен с непознати офицери. Обикновено офицерите в казармата викат по войниците. Няма как иначе. "Иванов, Петров, не там, бе, п..ка майна, наляво, вземи това, грабвай онова!" и т.н. В случая обаче тия помагаха. и то с едни сериозни изражения... Значи имаше хора от дивизията или от армията, а това вече е наистина дебело. Тъй като Струма 2 значеше, че танковете трябва да се напълнят със снаряди, се позабавихме 20-тина минути и другите излязоха. Търгнахме и ние, и стана нещо като задръстване. И то в пълен мрак, тъмнина, мижави фарове къде светнал, къде не.... И в този момент отнякъде изскочи един капитан с интелигентна физиономия и замръзнал нос. В такива случаи очакваш викове и крясъци - "Къде ходите, бе, какво правите!!!" и т.н., обаче човекът много делово и много майсторски започна да ни насочва, като смешно, но делово подскачаше пред танковете и притичваше от машина на машина, и с властни жестове показваше коя да търгне и коя не и за 2 минути задръставането свърши. На излизане в мразовитото поле (беше поне - 10) за малко не прегазих човек. Танка бръмчи, ти напрегнат, на моменти губиш контрол, и като завих на вратата, буквално под носа си видях лицето на един войник, покрай който танкът мина на 50 см. сигурно. Още се кръстя.... Целият следваш ден прекарахме в т.нар. "района", т.е. на няколко километра от града в планината. Имаше заповед да се копят окопи, но беше така замръзнало, че някак си всички се отказаха и шефовете не настояха. (По норматив, уважаеми г-да, 4 човека трябва да изкопаят за 8 часа окоп, който да скрие танк с размери 10/3/2.70 м. така, че оръдието му да стърчи само. Това е убийство и не съм виждал да го правят... във война обаче спасява живот и ти позволява да опукаш поне три - четири цели, преди да те усетят, ако не са те видяли предварително, де). Там стояхме цял ден, имаше слънце и се стоплихме. Имаше слънце, ама немаше ядене. От 4 сутринта, до 6.30 вечерта никой не донесе нищо. Който има нещо скрито в танка, добре, ами който няма? Студ, слънце, бездействие. Като се скри слънцето обаче мене взе да ме тресе леко, та отидох за малко и се намъдрих при офицерите (те бяха край един ръждив варел с огън в него в една полусрутена барачка на едно баирче) да се стопля. Хубаво, ама ме видяха и ме изгониха да съм си ходел в танка. Отидох. Дойде старшината ни на рота, с един Зил пълен с ядене... мазно, да си ... мамата, ама го изядохме. Старите войници му се сопват "Аре, бе, др.с-шина, къде ходиш, измряхме!". Отговор, с усмивка: "Ви какво искате, бе! А! Ако сте на война! Върху зила е паднала бомба и аз съм убит! Какво ще ядете. Х.. ще ми ядете!" Бурен смях ))) и тракане на лъжици.

Обективни постове са последните два - всичко това го има и не отричам на никого правото да счита това време за загубено. Дрехите не бяха непрактични, напротив, доста добре си играеха ролята, но наистина в края на 20 век да се носи униформа от началото на 20-ти.. В това отношение БНА беше ужасна. Имаше нови и то много добри, направени според всички модерни изисквания и възможности дрехи, но не ги даваше!!! Да се износели старите... Това е заради факта, че в БНА царуваше една така леко репресивна и силно пренебрегваща обикновения войник атмосфера. Последният, а особено новобранецът си беше твърде безправно и твърде страдащо създание. Но какво пък - чуството, че си преминал през това и то вече не може да те уплаши е нещо, което си заслужава да се изпита. Може би 2 г. да бяха много, но от друга страна, не гледам песимистично на тях, в никакъв случай!

Това наистиа е потресаващо!!!! Едно какво представлява този човек, второ, какво представлява тази дейност.... Колко символика има в това, тоя старец, покрай който минавам по 5 пъти на ден да е дал най много пари. Че той изглежда като дошъл от Средновековието... :!!!:

Причината може да е само, че Сталин не смята Голиков за виновен, или че последният е действал строго по дадените му заповеди. Загадка остава какви биха били те и защо се случва това. Нещо, като случая с главният картограф на РККА. Карти няма, а той жив... ПП А кадър на ВКР може да е всеки )

Условно двегодишен, разбира се, може да се пише и за преди и за след. Сложих го в центъра, защото тогава са съветските военни провали и се чудя каква роля в тях има тази сфера от военната дейност. Особено "фронтовото" разузнаване, чисто военното, армейското, не само и не толкова това, действащо зад граница. Вярно, Ресавски, Берия няма общо с военното разузнаване, дадох го за пример за издигане от Сталин на кадърен кадър. Да, точно. А иначе тези генерали, които така лесно са сложени начело на ГРУ - или са кадри на ВКР (както и да са се казвало вкр -то в СССР), или пък има нещо друго - в края на 30-тте Сталин започва създаването на нови кадри - по-малко ангажирани политически и повече технократи - като Вознесенски например. В армията също. И когато някой загуби доверието му - на принципа проба-грешка, и той е човек и той се лъже, а и поставените нагоре перспективни кадри се променят психологически - та като загуби доверието му, жална му майка и идва следващия. Може би с това може да се обясни тази странна смяна на кадри.

Да, ама се събуди и даже вицове взе да разправяш, нали? БТВ, :)хубав виц. Ако беше попаднал "в редовете" и на други щеше да се смееш.

Не е точно така - с Берия нещата не стоят така.

Значи между османци и араби няма разлика?

И славянската не е самостоятелна? Не се отличава от византийската?

Хм, да. Освен ако Голиков не е бил паралелно и кадър на НКВД, да речем. Все пак такова късогледство от Сталинова страна.. ??

Не думай. Да те поздравя тогава с една армейска неуставна команда: "Всички заспали - стани!!!"

Наистина го има това, за което пишеш. (А службата в Строителни войски също бешее неизчерпаем извор на опит, но, разбира се, не можеше да замести другата)

Тозчи човек от коя цивилизация е?

И разбира се, са прави?

Разбира се, горната времева рамка е условна - реминисценциите са неизбежни. И все пак - наскоро чух мнение, че един от проблемите и може би една от причините за провалите в този период е зле организираното или напълно липсващо военно разузнване (на тактическо ниво) в РККА. Систематизирани данни за това не са ми известни, но се смята, че разузнавателната информация се е събирала зле и се е анализирала и докладвала зле. Идеята на темата е който знае нещо, да сподели информация и източници.

Е, доколкото го познвам аз, знам - в тези, които извършват националното обединение! )) Уфф, чета на Митака текста и ме сърбят пръстите, ама почна ли да си припомням конкретика, няма да се спра ))

Ще рече, че наричаш ненормален например режисьорът Станислав Говорухин? Май малко нормални хора познаваш. Изглежда, че през Голдомора и Гулага Русия щеше да загине. ?? Точно това е щяло да се случи с Русия, ако не беше СССР. И изобщо, който се опитва да обяснява колко чудесно е било през негово време, просто мъти главите на хората. Та, да видим, господа, накъде България? 1/ Накъде през 1944 г. 2/ Накъде през 60-тте? 3/ Накъде през 1989 г. 4/ Накъде сега (тука моля без злободневна политика).

Цялата тази тема не е ли за "Паранауки"?

А някой ингилизки виконт?

Безгрешният Тойнби?

Един от основните ми спомени от първите месеци в БНА беше огромната работа, в повечето случаи мръсна и тежка и имаща малко общо с военното дело. Или може би не.... Вторият е чувството за вечно недопспиване, третото е постоянен лек глад. Другото е учудващата за хлапе като мен тогава атмосфера на абсолютна неприемливост на това нещо да не се свърши или с нещо да не се справиш. "Няма "Не мога"!!" Полезно е ултраинтелектуалщината и здравата фатмащина да се срещат и заменят

Хех, това ми е било винаги интересна тема. Според мен всички са спечелили - и тези, които са отишли, и тези, които не са. Наскоро обаче един познат от силовите структури ми каза: "Почнаха да постъпват хора, които не са били в казармата и нещата се промениха". И наистина, доста помага. Дава възможност за създаване на нагласа към повече сдържаност и към по-трудно предаване. Макар, че познавам хора, които не са ходили и така или иначе си имат достатъчно и от двете качества. А инак ако се отплесна на армейски спомени доста ще поразкажа. Разбира се, ще има хора, които ще могат да споделят много повече. За да не се повтарям, ето една тема от "Традиция": http://www.traditsia.com/forum/showthread.php?t=2577&highlight=%EA%E0%E7%E0%F0%EC%E5%ED%E8+%E8%F1%F2%EE%F0%E8%E8

Че не може ли да има блудство с шведки?

Никога не стигнаха западните нива на технологии. Направиха един грандиозен и частично успешен в технологично отношение опит през 20-ти век, но се само-удариха до такава степен, че едва оцеляха през 90-тте. Поради антисоциалния си строй, който не успя да еволюира. Пропускаш факта, че промяната от земеделски в търговски и капиталистически отношения не пада от небето. Правят я - протестантите на Нидерландия и най-вече Англия, после, в началото на 19-ти век и Франция, а в средата - в Германия. САЩ разбира се, също. Какво е общото при индустриалните лидери? Всички имат бурен капитализъм. Това е само началната рамка на процеса. Колко време Англия живя в Средновековието, т.е. при земеделието? Достатъчно дълго, за да не е това главната причина. Главната причина е създаването и отприщването на капиталистическите отношения, в философиите на Джон Лок и с-ие, с английската и холандска буржоазна революция.