КГ125

Именно! И това прави подходът ти сходен с този в стихотворението Съдържанието зад двата..хм, мотиви ли, как да го кажа, е едно всъщност!

Рядко се сещаме за Севера :)

Гербов, имаш уникалното умение да откриеш чудеса в обикновените неща )

Е, да, резултат е от етика, от народопсихология в крайна сметка и от съотношението й с малкия земеделски ресурс, да. Но не е от централизацията. Испания до Армадата, а и после, можеше да направи същото, и то много по-добре. Но яростния католицизъм й попречи. Към нея течаха реки от злато и тя не можа да ги овладее (оставайки все пак една хубава европейска страна).

Не пробуждението твое, е цел на настоящите писания, чадо Те са за тогова, който се интересува от лични впечатление от този период и институция на България. Което не значи, че не си добре дошъл да четеш и коментираш.

Доста верен път напипваш, Торн. За мене църквата е институция призвана да подържа традицията и символиката, в т.ч. и материалните и обекти. Вече вярата - това си е лична и свободна работа.

А, разбира се Но дали е имало такъв човек?

Но веднага след Англия центрлизация следва и във Франция, а Испания например си е централизирана от край време. Не, друго е. Кое е специфичното в процеса на централизиране на властта в Англия? Не мисля, че това е точно централизирането. Това е англиканството, отделянето от католическата църква, т.е. въвеждането на протестантската етика в английската институционалност. Следва революцията, сътресението на Кромуел, реставрацията. Този целият процес говори за хармонизация на конфликта, за съчетаване на феодализма с идващия капитализъм, нещо, което в Европа минава през множество паднали глави, но в Англия - само през тази на краля, и то за малко. Но защо трябва да се скъса с католицизма? То е голям въпрос, но мисля, че основата на това е в английския рационализъм, което е една много специфична категория. Разумът в Англия не е нещо възхвалявано с ренесансова патетика, той е естествен, common sense. Набиращата като всяка друга общност сили английска държава осъществява експанзията си много интересно - по море. Тя няма капиталите, течащи към Испания и изтичащи през пръстите на грандовете, но има идеално положение - остров, на север, отделен от атаки, удобен за старт по моретата. Има и скъсване с обвързаността, стара, феодална и католическа, с останалата Европа - на Англия вече не й пука, тя е нещо друго. Има и моряци, и то какви! Е, остава само да си открадне испанското богатство и тя го краде, без много-много да му мисли. Разбира се, източникът й на богатства далеч не са кражбите от испанците, а морската търговия. Там нормата на печалба си е височка, пък и различни производства се започват в Англия, и то не само за местния пазар, ами и за навън... Идват и идеите на Джон Лок, на Хобс, на останалите много разумни хора и идва едно такова царство на разума (е, малко и на арогантността, но какво пък, кой не е такъв), в което полученото богатство вече се управлява капиталистически. А пък по този начин то има странното свойство да расте бързо. Или, не силната централизация сама по себе си е причина за Английския успех, ами освобождаването от феодалните догми и въвеждането на капиталистическите практики.

А, че защо да не е предмет на исторически фофрум, Торн

Коментираше се как "ще ги сдъвчем" и как "руснаците ше оправят всичко". Въобще за СА се говореше като за нещо огромно и все помитащо. Тренираха се стрелби по различните евентуални гръцки (в нашия случай) мишени - танка, автомобил, безоткатно оръдие, пехота, въртолети и самолети, които се отстрелваха по различни начини - танкът с оръдие, останлите с картечница или с ОФ снаряди. Мерачите уцелваха, честно казано. Само че, вместо да се тренират останалите неща, занимаваха войската с всевъзможни работи. Имаше учебни програми, по които началниците си бяха за военен съд, защото не ги спазваха. Вместо на тактика - да товарим бордюри, и т.н.... Фактически втората година от БНА си беше излишна. "Врагът" беше някакъв гръцки полк ли беше, батальон ли беше, който се намираше на толкова от границата, колкото и ние. Никой никога не си е мислил сериозно за война, обаче и това караше в ежедневието да царува доста фатмащина.

А може би се е справил, в такъв случай? ???

Здраво си запознат. Десният на фотото наистина е с "фазански" колан. Забележи го и къде си е закачил кепето Тези на снимката не ги познавам, взех я от нета, пък и във Втора армия съм бил само 6 месеца, сетна само в първа. "Моля" ли?!?! Отговор: "А едно танго на плаца?" Дрехи като дрехи. Остарели за модерното време, но топлеха добре. Чиста вълна все пак, 1 пръст дебела. Новите зелени бяха идеални, топлеха в студ и охлаждаха в жегата, обаче ги пазеха. Комунизъм... Цинтове носил ли си, като си такъв тарикат?

Хм. Да си му взел достатъчно пари на този. И на мене ми се спи, затуй не продължих.

Айде, бе ти пък като че ли от балетната школа си отишъл в БНА. Куките се впивали, шаякът те търкал... Щуротии. Куките са практично нещо, когато накачиш колана със сумки, ножове, гранати и пр. Впиват се толкова, колкото и копчетата на якето ти днес. Друг е въпроса, че бяха станали белег за групова принадлежност или как там му казват социолозите - новобранците бяха длъжни да си носят коланите качени на тях, а старите, като тия на фотото, трябваше да ги носят смъкнати надолу под куките.

"Въшкарник" (всъщност униформа от ПСВ насам, в различни вариации): http://prikachi.com/files/1357609r.jpg

И с какво английският феодализъм се различава от европейския? Какво наричаш, Алвич, "хлабави местни тенденции"?

Е, той Ботев не е религиозен, нали е радикален национал-революционер. Хубаво стихотворение, впрочем.

Знаеш ли, Деде, мацки на пилони не са нужни. Мацките са си лично нещо Но да се редя аз на опашка за книги, за цветен телевизор, за дънки и за зарзалии по 2-3 часа, да тъсря из цяла България лак за паркет! А, не! Целият комунизъм на България е досег до капиталите на една от великите сили и пълно пропиляване на възможностите. Строежи много, ама не баш каквито трябва. Огромни глупави заводи.. Центъра на Благоевград целия в мрамори, а градът няма парно. Ей това беше соца. Алтернативите? Да ги видим:

E, та то и някои се къпеха със студена вода... Плъх съм видял само веднъж, и то във Военна болница в Пловдив, в инфекциозното отделение. Излизаше от канала на банята и бягаше из нея, а който го свареше го гонеше с едно дърво за миене на пода. Накрая дървото го намери. Иначе на другите 3 места, на които съм бил, като се изключи КЕЧ-поделението в Ботевград, където... ама това е друга история, хлорната вар играеше яко, и беше сравнително чисто. Като изключим една епидемия от дизинтерия, изкарала ни на чист въздух в Родопите за две седмици ) Ба, руските ми идват от военщината. Ми на, аз до БНА не пиех.

Отде се намери алкохол ли? Ще ти кажа. Късна нощ близо до нова година. Връщаме се с камион от нощни стрелби. Още на тръгване сме купили каса с гроздова. Скрита е в камиона под брезента. Мъгла, ама мъгла - камионът едва едва върви и честичко гази банкета. Лейтенантът излиза навън да го води, обаче с думите: "П.ка ви лелина, ще ме сгазиш", се прибира и се тътрим така. Докато камионът пъпли в мъглата, като във филм на Стивън Кинг, ние отзад препразваме касата гроздова в празни баки от храна, пълни с немити чинии, вилици, лъжици и пр. Един голям тарикат ни инструктира, да скрием шишетата в една бака, която е без капак, и да ги покрием с чиниите. На портала дежурния проверява баките, и, разбира се, отваря и рови в тези, които са затворени, а в отворената само поглежда отгоре и вижда чинии.... Психология називаеться. Погледът на хитрецът ни е лукав и притворен като на византийски патриарх. Ето оттука се взима алкохола

Продолжение продолжает: (край, отприщих се, исках само да ви кажа, че съм спал в студена стая, пък какво стана то...) Следващата нощ излезе нещо като виелица. Седин свряни по танковете, отвън вие вятър, ама вие, та се чува и вътре. Снегът е синкав и замръзнал, около 50-60 и нагоре сантиметра. Студ! Танковете, докато вървят, са много топли, после изстиват за 10 минути. Вътре си като в хладилник. Трябва отвън да стои човек да пази и да се сменяме на 30 мин. В танка сме трима стари войници и един новобранец. Отначало го "избичиха" него да стои отвън, но след 15 мин. го прибрахме, защто вероятно щяхме да го убием. Върна се вътре със замръзнал и висящ, извинете за натурализма, ще го кажа по-научно, секрет от носа... Всеки се е свил на седалката и мърда. Говорим си мърсотии и простотии, каквато фантазията няма да роди навън. Никаквъ шанс да заспиш, всичко те боли, лудница. Облечен съм с тениска, дебел пуловер, войнишка куртка, гащиризон с подплата и шинел и ушанка и умирам от студ, просто ме изпива. Единственият заспал е мерачът ни Петко, който спи и хлипа от студ!! Такова нещо не бях виждал - спи и зъзне с глас.. Чудим се какво става. Някои изказва предположение, че ще нападаме Гърция. Разсмивам се - все пак новините не ги изпусках по телевизията. "Добре, де, а защо са тия снаряде?" - пита един юнак със селски акцент. Ми де да ги знам. Явно е нещо дебело, но не се знае какво. Чак на следващия ден вечерта тръгваме, в дълга и мрачна колона на юг. Караме по шосе, а такова решение не може да се вземе лесно. Това са 30-40 тежки и два пъти по толкова леки верижни машини, отдолу става мазало. Някой казва: "Това може да го реши само командира на полка." Караме, караме, караме, отвреме навреме в колоната се набутват цивилни коли и опулени помакини и деца гледат към нас, а аз умирам от шубе и намалявам, да не намеря някой Москвич, че ше го направя на ваденка... И тука започва истинското шоу: Танкът започва самосиндикално да завива надясно!!! Без да го насочваш, дърпа надясно и дърпа. Започвам да го изправям, т.е. да го държа в положение леко да завива наляво, та да се движи всъщност направо. Командирът ми на танк се обажда в слушалките: "Кво става, бе?" "Не знам". "От веригата е!" Сещам се какво става - денят преди тревогата поставяхме новата верига, но тя е само една, не си пасва с другата и затова танкът "дърпа". Караме, караме, и точно на един мост танкът не ще вече да ми се подчинява и тръгва към Места. Селото се казва Господинци и там мисля, че имахме шанса да не цопнем в реката... Натискам спирачката и стискам очите. Спрели сме на половин метър от парапета. От непрекъснатото изправяне на танка, т.е. държането му в ляв завой, лентата, която осигурява завиването (казва се ПМЗ) е прегряла и не може да стяга един барабан. Хвърляме сняг, правим опит да коригираме веригата, ама къде ти в тоя студ. Мен впрочем пак си ме тресе, освен всичко друго. Изоставаме, задминават ни. Оставаме сами с едно още счупено МТЛБ и с един танк, чиито водач е толкова муден и изплашен, че не може да кара бързо (не си готвеше кадрите БНА, ама хич). Караме в снега, то вали, ние караме, времето омеква и става мокро. Още по-зле, поне като е сух студа се търпи. Аз съм и изпотен като в сауна и става дебела работата.... Тресе ме още повече. Обаждат ни се накъде да караме, завиваме навътре в планината, караме по някакви щури завои и стигаме до някакво село. Минаваме го, стигаме до второ. Малко сме, другите са някъде другаде явно. Влизаме в селото, няколко танка и се намърдваме на площада. Мирише на пушек, пълен марк и пълна тишина. Няма жив човек. Слизаме от танковете, събираме се на площада. Оправни пичове се разтичват, влачат някакво дърво и палят огън. Почваме да се топлим, войници, офицери, старшината със Зила си - всички се скупчват като глутница вълци карй огъня и мълчат. Аз обаче ставам яко зле. Не казвам на никой, па и какво ще стане, като кажеш..... И в този момент ми идва нещо на ума, което май, заедно с младостта и това, че бях изял половин хляб и една буца сланина почти, ме оправи. Отворих т.нар.МТО, т.е. капака на мотора на танка, навярх се вътре като куче и започнах да се топля. А той си беше яко топъл... .чак съм заспал, блажен и обвит в такава топлина, каквато оттогава не съм усещал... Събудих се призори, моторът беше почти изстинал, а на мене ми беше минало. Оказа се, че са ни закарали в селата Лъжница и Корница. Стояхме там 2 дни, никой не дойде, освен едни любопитни деца. Това село беше сякаш празно, а комините димяха и стъклата бяха изпотени. Върнахме се по-рано от другите и тогава, защото бяха спряли парното, спахме в такъв студ, вътре в казармата, в нашето си помещение, че една китара се счупи сама!! Огъна се и си се счупи, както си стоеше оставена на масата. После разбрах, че това са две "проблемни" българомохамедански села и че в България е почнал т.нар. "Възродителен процес".. Цялата тая работа е била хем да се пазим от НАТО (дрън-дрън ярина, ма знай ли човек), хем да се респектират жителите на тия села... Чудна работа, как се сеща човек едно след друго )) Тъй, тъй, ... помня аз, още помня...дядовата )))) Хмм, това, сравнено със разказите за началото на 90-тте, ми показва положително развитие. Да, шиене, кърпене, пране, разни чалъмчета - абе какъвто си бях вързан в ръцете такъв си останах, но 1-2 неща се научават ) ПП Какво е "танков гренадир"?

Мда. 90-тте години, криза и разпад. Е тогава да ни беше нападнал някой, че да видиш поражение. През 80-тте не беше така, макар, че тогава имаше пък режим на тока, но цареше социалистическото спокойствие, което някои днес бъркат с просперитет. Студове помня и аз - след упорити слухове за тревога, и то дебела, една нощ се чу, че ще е на сутринта. Във всяка танкова рота имаше известен процент учебни машини, т.е. такива, които непрекъснато са в движение, за разлика от другите, които се изкарват само на големи учения и се пазят здрави. Учебните, разбираемо, бяха вечно с някакъв технически проблем, а водачите им, сред които бездушната и обективна военна комисия засили и мен, поради идеални за тя категория ръст и пр., ходеха вечно мръсни като миньори и вечно изморени. За сметка на това се трупаше добър технически опит. (След години минах близо покрай няколко танка, изкарани пред "Хемус" в София за снимките на някакъв филм. Войникът реши да форсира точно тогава, чудовището изрева, а аз най-сериозно се зачудих карал ли съм го някога това нещо или не....Но тогава, след няколко месеца от това, което така цветисто се описва по-горе, 36 тона, 600 и кусур коня, два тона вериги, един тон нафта и 60 кила масло са ти нещо едно такова близко и познато ) ). Та поради такава причина с тримата ми колеги здраво се бяхме изгърбили през деня. Отнякъде се беше появил един майор от София, докарал с камион една нова верига, която трябваше да се изпита. Кой знае защо, беше една и половин следобед се въртяхме да я разтоварват, сглобяваме и закачаме на танка. Това, разбира се навън, а температурата около -5-10 гр., но шаяците (т.нар, неоснователно, разбира се,"въшкарници"), от които се оплакват по-горе колегите, дебелите шапки и омазаните с масло танкови гаширизони, не ти даваха да замръзнеш. Пък и как ще ти е студено, като си навън от 8 сутринта, до 8 вечерта, с кратки прекъсвания, а сутринта в 5.30 тичаш навън къде облечен, къде по тениска, къде гол до кръста в по-топли или по-наситени с гнева на дежурния офицер утрини... Полезно беше, кой каквото да казва! Тъй, ама това измаря. Привършили към 8 вечерта, ядохме набързо и се прибрахме да спим. Вътре в помещенията обаче ни посрещна новината за сутрешната тревога, посрещната с глухи псувни и лягане с дрехите и чорапите. Студът беше такъв, че парното не можеше да го надвие, поради което се спеше така: отдолу одеяло (едни сиви, груби но топли, отгоре две и собственият ти шинел, а посредата ти, измит надве - натри и облечен с дебелите кафяви дрехи, да благослови в такъв момент Господ създателят им)) ) Ако шете вярвайте, някои си бяха легнали с кепетата върху стриганите глави. Поначало в БНА цареше доста строг ред и ако те видят да спиш по този начин, можеше да имаш проблеми,като например да миеш коридорите или WC-тата, да метеш посред нощ, да товариш камион с боклук и други такива... и това след тежък ден и умрял за сън, в ръцете на някой фатмак, забравил или нарочно не помнещ къде си бил през деня.. Мнозина ще се учудят на странното правило например, че в 9:00 трябва да си легнеш, каквото и да е станало, и имаш право да станеш след 1 час. Ако всички тия неща се спазваха, хората щяха да станат кукли, и те, естествено не се спазваха, но ако някой решеше да се заяде, имаше чудесно изобили от поводи. В този студ и в очакване на бъдещата тревога никой не се занимаваше с глупости, обаче. Таман затворих очи и ми се стори, че съм дремнал само 5 минути, когато тръбата изврещя отвън познатият динамичен сигнал, светнаха малки сини лампички в помещенията и се чуха напрегнатите гласове на дежурните колеги (наречени "дневални"), забравили хлапешките бъзици и празните приказки (тогава не им викахме "колеги"): "Внимание, внимание, внимание. Тревога, тревога, тревога. Изпълнявай "Струма 2"!" - и пак, като грамофонни плочи/ Опп-аа, взехме да се споглеждаме, сънени, мрачни, съдрити, наскачали в обувките. (Обикновено е "Струма 3" - т.е. учебна тревога, излизаме, отиваме си по местата и се прибираме. Тоя път работата е по-дебела). За секунди връзваш връзките, навличаш гащиризона, отгоре шинела (гледката е смешна, но това после те спасява) и хукваш по коридора, всеки на определеното му място. "Струма 2", ако не ме лъже паметта, значеше, че трябва да се изнесе всичко - оръжие, боеприпаси, сандъци с пистолети, патрони, и хиляди други неща, като канчета, противогази, ядене, каски... абе "лудница - 2", с други думи. Ако службата ни като водачи беше по-трудна от тази на останалите, в този хаос бяхме облегчени - задачата ни беше моментално да хукнем към парка (гаража, демек) и да запалишм машините. Колегите пристигаха след малко, всеки носещ по нещо. В такива моменти има смешни сцени на хаос, но хората са така обучени, че вървят по начин да не се блъскат с другите, всеки грабва точно това, което му е определено и хуква точно там, където му е казано предварително. Идеята е, голямата маса хора от спящи в креватите солдати да напуснат моментално казармата, с техниката и цялото имущество и да се превърнат в боеготова (уж, де, все пак беше късния соц) войска в специални райони извън населеното място. Няма да се смеете, но този процес е така измислен, че дори един човек става още докато спите и започва да командва как да се обличаш! "Обувай клина! Обличай куртката! Обуй обувките" и т.н. За секудни тихата и до болка заспала сутрин се превръща в лудница, тропот на десетки крака, шум, трясък от отварящи се врати и сандъци. В мижавата синкава светлина на "дежурното" осветление (нормалните светлини са угасени навсякъде) гледаш познати и непознати силуети търчащи насам натам, някой нещо забравил, някой нещо изтървал... Изскачаш навънка и първото, което винаги, ама абсолютно винаги ми е правело впечатление е красотата на утрините - студ, или не, но въздухът в 4 сутринта си е кристален и с удоволствие хукваш като луд напред да си вършиш работата. Хората се стягат в такива моменти, военната тъпотия и простотия изчезва, нещата стават истински, усещаш войската. /Поне така мисля аз./ Изскачаме, палим, отваряме гаражите, и дестки танкове, камиони ЗиЛ 131, джипове, УАЗКИ и пр. техника бръмва и започва да излиза през няколко врати и в различни посоки, на "къси светлини". След "Струма 2" обаче тука още едно нещо ме накара да се понапрегна. Паркът беше пълен с непознати офицери. Обикновено офицерите в казармата викат по войниците. Няма как иначе. "Иванов, Петров, не там, бе, п..ка майна, наляво, вземи това, грабвай онова!" и т.н. В случая обаче тия помагаха. и то с едни сериозни изражения... Значи имаше хора от дивизията или от армията, а това вече е наистина дебело. Тъй като Струма 2 значеше, че танковете трябва да се напълнят със снаряди, се позабавихме 20-тина минути и другите излязоха. Търгнахме и ние, и стана нещо като задръстване. И то в пълен мрак, тъмнина, мижави фарове къде светнал, къде не.... И в този момент отнякъде изскочи един капитан с интелигентна физиономия и замръзнал нос. В такива случаи очакваш викове и крясъци - "Къде ходите, бе, какво правите!!!" и т.н., обаче човекът много делово и много майсторски започна да ни насочва, като смешно, но делово подскачаше пред танковете и притичваше от машина на машина, и с властни жестове показваше коя да търгне и коя не и за 2 минути задръставането свърши. На излизане в мразовитото поле (беше поне - 10) за малко не прегазих човек. Танка бръмчи, ти напрегнат, на моменти губиш контрол, и като завих на вратата, буквално под носа си видях лицето на един войник, покрай който танкът мина на 50 см. сигурно. Още се кръстя.... Целият следваш ден прекарахме в т.нар. "района", т.е. на няколко километра от града в планината. Имаше заповед да се копят окопи, но беше така замръзнало, че някак си всички се отказаха и шефовете не настояха. (По норматив, уважаеми г-да, 4 човека трябва да изкопаят за 8 часа окоп, който да скрие танк с размери 10/3/2.70 м. така, че оръдието му да стърчи само. Това е убийство и не съм виждал да го правят... във война обаче спасява живот и ти позволява да опукаш поне три - четири цели, преди да те усетят, ако не са те видяли предварително, де). Там стояхме цял ден, имаше слънце и се стоплихме. Имаше слънце, ама немаше ядене. От 4 сутринта, до 6.30 вечерта никой не донесе нищо. Който има нещо скрито в танка, добре, ами който няма? Студ, слънце, бездействие. Като се скри слънцето обаче мене взе да ме тресе леко, та отидох за малко и се намъдрих при офицерите (те бяха край един ръждив варел с огън в него в една полусрутена барачка на едно баирче) да се стопля. Хубаво, ама ме видяха и ме изгониха да съм си ходел в танка. Отидох. Дойде старшината ни на рота, с един Зил пълен с ядене... мазно, да си ... мамата, ама го изядохме. Старите войници му се сопват "Аре, бе, др.с-шина, къде ходиш, измряхме!". Отговор, с усмивка: "Ви какво искате, бе! А! Ако сте на война! Върху зила е паднала бомба и аз съм убит! Какво ще ядете. Х.. ще ми ядете!" Бурен смях ))) и тракане на лъжици.

Обективни постове са последните два - всичко това го има и не отричам на никого правото да счита това време за загубено. Дрехите не бяха непрактични, напротив, доста добре си играеха ролята, но наистина в края на 20 век да се носи униформа от началото на 20-ти.. В това отношение БНА беше ужасна. Имаше нови и то много добри, направени според всички модерни изисквания и възможности дрехи, но не ги даваше!!! Да се износели старите... Това е заради факта, че в БНА царуваше една така леко репресивна и силно пренебрегваща обикновения войник атмосфера. Последният, а особено новобранецът си беше твърде безправно и твърде страдащо създание. Но какво пък - чуството, че си преминал през това и то вече не може да те уплаши е нещо, което си заслужава да се изпита. Може би 2 г. да бяха много, но от друга страна, не гледам песимистично на тях, в никакъв случай!

Това наистиа е потресаващо!!!! Едно какво представлява този човек, второ, какво представлява тази дейност.... Колко символика има в това, тоя старец, покрай който минавам по 5 пъти на ден да е дал най много пари. Че той изглежда като дошъл от Средновековието... :!!!: