Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Разбираме желанието ви за по-добро потребителско изживяване, но рекламите помагат за поддържането на форума.

Имате два варианта:
1. Регистрирайте се безплатно и разглеждайте форума без реклами
2. Изключете Ad Blocker-а за този сайт:
    • Кликнете върху иконата на Ad Blocker в браузъра
    • Изберете "Pause" или "Disable" за този сайт

Регистрирайте се или обновете страницата след изключване на Ad Blocker

Отиди на
Форум "Наука"

Кухулин

Потребител
  • Брой отговори

    4827
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    15

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Кухулин

  1. Навремето една журналистка снима документалка, че химнът на Странджа е бивш еничарски марш. А лично аз имам следния случай: пускам на един сръбски купон "Дельо хайдутин" от диска в колата и тия ме питат защо им пускам турско
  2. Тук се връщаме пак към разговора ни с dora. Аз виждам нещата по следния начин: 1) Българската нация и македонската нация са две отделни нации с общ корен. Разделят се исторически след провалените борби за национално обединение, но ключовият момент е Илинденско-Преображенското въстание. 2) И двете нации са построени по германския модел, т. е. хората във всяка една от тях са обединени от общ език и обща история. От 1) и 2) директно следва, че македонският език е различен от българския език и македонската история е различна от българската история. Следователно, когато синхронизираме двата исторически разказа, трябва да наблягаме на общия корен и да оставим по-късната част да си се различава. Къде е този общ корен? Намира се в историята на Паисий Хилендарски. Това е разказът, върху който се гради общата част на "българо-македонската" нация. Трябва примерно до началото на 19 век всичко да е гладко и изпипано от двете страни, след това там регионални специфики и прочее, а от края на 19 век различни разкази - кой каквото иска да си пише. Това е схемата, която ще сведе напрежението до минимум. Няма да изчезне, но ще е напълно приемливо. И вече в тези общи рамки самият 19 век може да се различава в някаква степен. Ние, ако решим, да се гордеем много с Екзархията, те да я недолюбват, това няма чак толкова голямо значение за отношението между двете нации. Може да има някаква роля, дето викаш ти, във вътрешнонационален план.
  3. Аз малко се губя в тази историко-политическа дискусия - не ми е много ясно нито какви са тезите, нито каква е целта. Определени факти са ясни и безспорни, но каква е ролята им в общата картина... Да оставим настрана въпроса дали създаването на българската нация е чисто българско дело. Какво означава обаче това "огромна победа на целия народ"? Огромно достижение без съмнение, но победа... Ако националното самосъзнание и Екзархията са победа, какво е тогава Илинденското въстание? Афтърпарти ли, що ли... Това ли ще им обясняваме на македонците - че след невероятната обща победа едната част от победителите гледа как аскера гази другата... Не знам, не разбирам много от политика и може би за щастие.
  4. Окей, ще медитирам върху този интердисциплинарен подход.
  5. Като оставим настрана "фонетиката" по същество, как ще коментираш мнението на иранистите? The name Bukhara may be derived either from a Sogdian word *βuxārak, whence Old Turkish Buqaraq, meaning “fortunate place” (cf. Christian So. fwxʾr) or, less likely, from a local form of vihāra, a Buddhist monastery (see buddhism ii). Naršaḵī seems to favor the former, citing an Arabic word fāḵera with the same meaning, whereas Jovaynī (I, p. 76; tr. p. 98) supports the derivation from vihāra. The name is spelled pwxʾr in a Sogdian manuscript in Sogdian script of uncertain date (Henning, 1940, pp. 8-9). https://iranicaonline.org/articles/bukhara-i Какво ли не пишат хората.
  6. Чакаме, чакаме... Вече всички се изследваха, само ние чакаме. Във всеки случай и хуни, и авари, и унгарци имат хунну елементи. Пък при нас може тохарски да излязат... усуни някакви... https://www.biorxiv.org/content/10.1101/2022.01.19.476915v1
  7. Тука е някъде, сега ще ме караш да ровя в прахоляка Иначе какво да кажа - всичко това е хубаво, така е, разказите трябва да се изменят към съвместимост и т. н. Обаче в същото време трябва да са функционални и във вътрешен план - да дават достатъчен емоционален заряд за подхранване на лоялността. Сложна задача. А нямаше да е толкова сложна, ако всички бяхме станали европейци
  8. Не знам каква е тази моя теза, обаче ако има нещо сигурно, то е, че хунну не е народност. Аз нямам аргументи в полза на тохарския произход. Според мен (част от) прабългарите са говорили на тюркски език, но това не е за тази тема, а може би не е и за този форум. Тук в момента има точно двама души, които разбират материала, и нито един от тях още не се е разписал в темата.
  9. Добре, как предлагаш да се измени националният разказ в този пункт? На децата да се обясни, че социално-икономическите и политическите процеси са кристализирали в някаква църковна институция, която после какво? Е реформирана от руската армия наред с всичко останало и се губи в историята. И това да ни служи за пътеводна звезда, а не Хаджи Димитър, дето го ближе самодивата. Хм, не съм социален антрополог, обаче ми звучи съмнително.
  10. Това съждение щеше да е по-убедително, ако Украйна вече не беше изгубила Крим. Териториалната и цялост е минало. А ако го поставиш в световен контекст - Ирак, Сирия, кюрдите, Афганистан - то около ангажиментите на тези свръхсили възникват въпроси.
  11. Всеки гледа нещата от своята камбанария - аристократът иска едно, селянинът - друго. Но универсалният мотив навсякъде, не само у нас, е адекватното представителство във властта на съответното ниво. Най-общо хората са се замогнали и искат да се разпореждат с бъдещето си, както преценят. Конкретно у нас това е следствие най-вече от животновъдството. Добре, съгласен съм. Но това не променя факта, че борбата ни е неуспешна. Постижения има, много работа е свършена, обаче в крайна сметка без решаваща помощ отвън нищо не става. По същество се пита следното: ако никога нищо не сме успели да финализираме със собствени сили, откъде знаем, че днес ще успеем. Оптимизмът е хубаво нещо, но и реализмът не е лош. Разумно е да се търси помощ отвън.
  12. Донякъде си прав, защото днес ядрените арсенали вероятно са в историческия си минимум. Обаче може още малко да се почака, да се изпипа противоракетната отбрана. В крайна сметка не е толкова важно кой ще победи, по-важно е да ограничим мазаляка
  13. На теория звучи добре, но липсва практика. Може би някой ден, с достатъчно надеждна ПРО, но не сега.
  14. Ама ти не бъркай ТОУ-опозиционерите с бригада Страйкър. Виж прочети нещо, потърси информация. Сериозна сила е това. Иначе да, бронята си е броня.
  15. Еми да. Особено Кадафи всички го знаеха колко е луд. Щеше да ги изгърми като едното нищо. Те китайците затова отказват да му продадат бомба, там за $100млн ли, колко беше.
  16. Бригадите Страйкър са комплексни съединения, там има всякакви подразделения и всякакви машини на база Страйкър. Обаче са леки и няма как да изпълняват някакви сложни задачи срещу редовна войска. Там се разчита изключително много на огневата поддръжка, имат специални схеми за нея.
  17. Е, има ядрено оръжие. Ако Садам и Кадафи имаха ядрено оръжие, сигурно още щяха да са на власт.
  18. Ние се смеем на Тантин и Томата в съседните теми, че развихрят какви ли не фантазии на база фалшиви когнати, но ти се замисли: фалшивият когнат се базира на звукова И семантична прилика. Тоест имаме две опорни точки и ситуацията пак е за смях. А при ономастиката принципно липсва семантичен елемент като фиксирана категория. Опорната точка е една. Там методологията е съвсем различна - трябва да се привлича много и много допълнителен материал, за да се изгради "подложка" от косвени аргументи около тази самотна опорна точка. Пример: ако да речем бяхме сигурни, че в единия край на света България означава "земята на белоглавите", а в другия край Бухара означава същото, от гледна точка на науката тази информация пак нямаше да позволява никакви етимологични изводи. А в реалността боравим само с първия елемент.
  19. Имаш предвид Зиези а.к.а. Цветан от Лемноската стела или този е втори прародител?
  20. Крайно съм озадачен от това мнение. Но окей, така усещаш нещата, значи може и да има нещо вярно. Не си от хората, чието мнение може да се пренебрегне Това е далеч по-разбираемо. Обаче конкретно определението "робство" да играе чак такава роля... По-скоро липсата на свобода и най-вече борбата за нея са сред основните мотиви в тази плоскост. И по-точно неуспешната борба. А как ще ги наречеш е петостепенен фактор.
  21. Аз нещо не разбирам за какво става дума в този спор. За това дали "турското робство" е било робство или за ролята на самия период в българското национално съзнание. По първия въпрос не знам какво толкова има да се дискутира. Науката му вика "владичество", хората му викат "робство". Дали от определението "робство" следват някакви дълбоки народопсихологически ефекти - надали. Виж, от съдържанието на периода следват достатъчно ефекти, сред които може би и някаква "робска психика". Макар че лично аз не я долавям, но кой знае.
  22. До коя ситуация, до Освобождението ли? Ами давай, изясни. Какво е имало? Със славяните ли?
  23. Мерси, но при мен не бачкат. Както и да е, нека да не му разваляме бизнеса на човека.
  24. С последните генетични изследвания вече не можем да сме толкова сигурни. Има някаква вероятност алтайските скити да са били тюркоезични. Обсъждахме го в няколко теми на този форум.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
/* Revenue-Ads-Footer */ /* За дарение */
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.