Кухулин

Етимология дай ти, етимология. От френски ли идва думата, от гръцки ли...

Е разбира се, тя думата е паднала от небето в славянските езици. Давай, изкарай и за княгиня някакъв готин произход, етимологизирай я.

Не се измъквай по терлици В ПВЛ е пълно с любимия ти преход Г > З (варяг - варязи, Олга - Олзи, печенег - печенези), но въпреки това княгиня си седи жива и здрава. Колкото до църковнославянския, не разбрах - според теб в преписите думата е княгиня, а в протографа е била князиня, така ли

Вие с лопатите сте си свършили работата, за което покорно благодарим. Сега за нас остава да открием колко често "България" се изписва с алфа или пък "Загоре" със сигма Съвпаденията от този вид са стотици, затова хората са измислили цяла наука Етимология - да не се мъчим ние на слух

Проблемът отдавна е намерил решение сред шумеролозите, видно например от публикациите на В. Стоянов: "Той смята и тореадорството в Испания за далечна реминисценция на борбата между Гилгамеш и Енкиду с бика, често възпроизвеждана върху шумеро-вавилонските цилиндрични печати, която борба всъщност отразявала доместицирането на бика от човека." Стоянов, Евразийският свят до появата на тюрките, 2003, стр. 22 (PDF) Не е ли по-важно да се публикува етимологичен речник с лексикалния материал и реконструкциите. В момента всичко е разпръснато из безброй статии и публикации, което доста затруднява всякакви изследвания по темата.

Няма наука, в която описанията "очевидни" и "очевадни" да се приемат за аргумент. В хуманитарните науки понякога се срещат подобни конструкции - "явно това", "очевидно онова" - което е сигурен признак, че авторът нещо се е заплел в собствените си глупости. Особено често това може да се види в българската историография, но както и да е. Горните неща още по-силно важат за лингвистиката, която отдавна се е отделила от апарата на хуманитарните науки и силно се е приближила до този на природните. Там очевидните неща се нуждаят от особено убедителни доказателства. Класически пример са думите: нем. habe "имам" лат. habe "имай" англ. bad "лош" перс. bad "лош" Връзката уж е очевидна, но хората са доказали, че връзка всъщност няма. И са написали книги с тези примери специално за фенове на "очевидното". Та така, когато твърдиш "В случая със старобалгарската титла КЪНЕЗЬ става върос за директна транскрибция на KANEC, нещата са очевадни", елементарната етика за един форум с научна тематика изисква да приведеш поне едно доказателство за директна транскрипция. Отново давам пример: "Буквата Ъ системно се транскрибира в гръцката А, което се вижда от този и този надпис..." "Буквата З системно се транскрибира в гръцката С, което се вижда от този и този надпис..." и т.н.

Би било чудесно. Колкото повече въпроси изскачат, толкова по-голяма ще е ползата за всички форумци - четем, мислим и в крайна сметка научаваме нови неща. Стига да се обсъжда аргументирано, а не да се надвикваме

По принцип си прав, ама баш за тая тема мозъчен хирург не ти трябва. Има една палатализация и две гласни, които са подробно описани в де що има етимологичен речник. Дето се вика - и парамедик ще свърши работа

По принцип всеки въпрос е открит за дискусии, независимо от науката и най-вече независимо от авторитетите. Последното е особено важно поради една много проста причина - авторитетите не действат винаги на макс. Правят се пропуски, а понякога се подхожда и несериозно. Има много примери, включително и в тази тема - преводът на Хелимски. Само че когато критикуваме някого, би било добре да подхождаме с аргументи. Конкретно за титлата бат статията на проф. Добрев дава обилен материал, правят се доста паралели. Евентулано в едно по-широко изследване би могло да се излезе извън прабългаристиката и да се изясни заемката в монголските езици, но не е това конкретната цел на въпросната публикация. Ами аз съм на вълна езикови въпроси тия дни, давай да обсъдим някой. И да напишем някоя глупост, не е страшно. Нема да се забележи на общия фон

Аз съм останал с впечатлението, че има поне четирима лингвисти - Perkūnas, Tyroglyphos, проф. Добрев и Христо Тамарин. Ти кого от тях изключваш?

Урагане, вече на всички е ясно, че ни една книга по диахронна лингвистика не си прочел, ама карай да върви лафа. Всички лингвисти извеждат "княз" от германските езици. Изключенията се сочат като куриози. Първа глупост. Писаниците на Фасмер са ревизирани. Издадени са нови етимологични речници. Недей да драскаш по форумите, а ги потърси. Втора глупост. Много, много... И ркоша древляне: «Придохомъ, княгини». Трета глупост.

Тук-таме се среща една хипотеза, но не ми стигат знанията да я проанализирам както трябва. В руския език редуцираните гласни изпадат XII-XIII в. Формата князь обаче се среща още през 1068 г. в Тмутараканския надпис: «В лето 6576 индикта 6 Глеб князь мерил море по леду от Тмутороканя до Корчева 14000 сажен» Това може да означава, че в източнославянските езици имаме заемка от старобългарски. От друга страна, може да се обясни с много ранно изпадане на т.н. "гласни в абсолютно слаба позиция". На мен второто ми звучи малко бла-бла, но знам ли...

Глишев, трябва още малко да почета по този въпрос, за да го коментирам. От старовисоконемски kuning, по аналогия с pfening > пеняз. По принцип и двата етимона (*kuningaz и kuning) биха дали в праславянски кънедзь, но първият предполага доста по-сложни преходи. Първо отпада последната съгласна поради закона за нарастваща звучност, след това идва праславянския преход a > o > ь и съвпадението му с номинативната форма, та чак после палатализации. Не знам, не мога да споря с Фасмер, но засега клоня към по-простото решение. Освен това историческият контекст го подкрепя.

Ако под паралел имаш предвид родствена дума (когнат), то индоевропейският корен *gene- (> kunnig) в българския език дава жена. Съответната титла би трябвало да започва с /ж/ по първа палатализация. Някой да ме поправи, ако греша

Моята версия е за заемка през VI в. именно поради факта, че през VII в. праславянският език се разпада. Различните форми на думата недвусмислено показват праславянски деривати, а не заемки между славянските езици.

Праславянският език се разпада експлозивно през VII в.

Приликата между -AUCI и АУСПУХ също е факт, но се иска малко акъл и сравнително добра психосоматична кондиция, за да я анализира човек подходящо. Изобщо, работата добива тревожен нюанс.

Нещо си омотал хронологията. Какво ПБЦ, какви 5 лв.

Изключително интересен протобългарски аблаут I - A - E - Ѧ. Не е зле да го публикуваш в следващия брой на списание "Авитохол"

Щом ще минаваме на епистемологично ниво, прочети нещо за логическия позитивизъм - цък. След това, ако си още на тази странна позиция, кажи две думи за математиката - при нея фактите също ли имат формата на писмени извори?

Лоша дефиниция в лингвистиката. Хората гледат прасета от време оно, а за пръв път са записали думата "прасе" преди 2-3 хил години. Преди това как са наричали прасето според теб? Грухчо?

Дефинирай "доказателство".

Според проф. Валентин Седов knetz идва от старославянски konedz "княз", а според Уикипедия окончанието -au е развитие от -ов, може би княжев. Славяне. Историко-археологическое исследование, 2002 (линк) Нямам никаква идея защо е този напън за ранни паметници, но гледам че ги събират и реших да помогна

Само време губим с тези локуми. Говори конкретно и лафът ще върви, иначе няма смисъл. Потърсих и не намерих други ранни форми, освен най-близките "княз" / "княгиня" / "княжески" / "княжеска". "Княжество" и "князувам" май са записани към XIII-XIV в. Дотук става дума за семантиката. Относно фонетиката, имам едно подозрение, но не съм сигурен заради слабия си славистичен апарат "Княгиня" ми изглежда с ранен произход, синхронен с "куниг" заради липсата на палатализация. Останалите, съдържащи звука [ж], би следвало да са по-късни, най-рано от VII-VIII в. Силен увод, силно заключение. Все едно слушам интервюто на Пенев с "ония двамата"

Ако ми обясниш какво значение има датировката, може да потърся.