Кухулин

Трубачов има много силна критика срещу прехода *ruotsi > *rutsь, може би най-силната. Според него семантиката *ruotsi "шведи" е сравнително късна. Трубачев, К истокам Руси, 1993 (линк)

Последно "мог-" или "маг-"? Относно първоначалното значение на *mogti една от модерните хипотези е "тегля", оттам и чисто славянска етимология на *mogyla "струпани камъни", но не много убедителна.

Погледни в ЭССЯ-XIX, 1992, 115-119. Има пет страници анализ, но етимологията остава неясна. Една от най-вероятните хипотези наистина е средноиранска заемка в праславянския език, само че етимонът е друг: *magu-ula "хълм на магите" > *mogyla "хълм".

Съвсем възможно, даже ми се струва много вероятно такова значение "женска къща" > "къща". Все пак ще е интересно да видим точната употреба. Така или иначе, вероятността за турска заемка в праславянския език според мен е доста ниска. Не знам дали персийците първи са стигнали до идеята за изолиране на жените, но ми се струва, че арабите първи я наричат харем.

Тук не си съвсем прав. Навсякъде по света се вихри псевдолингвистика, но отношението към нея е коренно различно. У нас тя се толерира на почти всички нива. Зам. министърът косвено я подкрепя, водещите исторически предавания я подкрепят, сериозни историци се позовават на нея и т.н. За 90% от българския науен кадър лингвистиката и псевдолингвистиката са неразличими, като вината пада изцяло върху хората със "систематична подготовка". Не си вършат работата. Научните форуми в интернет не правят изключение, разбира се. В крайна сметка те са огледало на съответния научен манталитет. Ако влезем например в някой руски лингвистичен форум и развием произволна теза на база "прабългари - тохари", "василевс - лъв", "канас - княз", "тюрки - баски" и т.н., макс до 24 часа ще сме се отзовали в кофата/общия раздел/псевдонаучния раздел. При нас обаче нещата седят иначе - науката и псевдонауката са здраво гушнати и макар на думи да не се обичат, на дела са неразделни. P.S. От четиримата лингвисти във форума трима спряха да пишат, а четвъртият е с ограниочени права за писане. Какво си говорим?

Трябва да направят някакви реформи в тия факултети, че положението става страшно

Между другото, забележката на Фасмер "Родство с др.-инд. harmyám "крепость" допустимо лишь при условии вариации и.-е. kh : gh" е отразена под въпрос и в базата на Старостин: Proto-IE: *g'hArm- Meaning: temple, castle Hittite: karimmi- n., karimna- c. 'Tempel' (Tischler 507) Old Indian: harmyá- n. 'large house, palace, mansion' Slavic: ? *xormъ Значи все пак има някаква вероятност за генетичен ИЕ произход *xormъ < PIE *g'hArm- Иначе, като говорим за съвпадения, перс. حرم haram си означава баш "sanctuary, temple". Язък, че е от края на VII в.

Според мен не може да има връзка по чисто семантични причини. В момента и двете думи съдържат елемент на сакралност, но този нюанс е вторичен. При храм развитието е *хоrmъ "дървена постройка" > "постройка" > "свещена постройка", докато при харем е H-R-M "забранявам" > "забранено масто" > "свещено [в смисъл на неопетнено] място" > "помещение за жените". При това положение единственият вариант за заемка е харем "помещение за жените" > праслав. *хоrmъ "дървена постройка" (??), което обаче по никакъв начин не се вмества в хронологията, да не говорим за географията. Колкото до фонетиката на *хоrmъ, Фасмер и Уикипедия дават доста инфо: хоромы, храм.

авария < итал. avaria "повреда" < араб. awariya "повредени стоки" < awar "повреден" < протосем. W-R "сляп, недъгав"

Е стига де, основателя-лъв Тръгваш по линията на колегата-тохаровед - хасковското сака с явна тохарска етимология Формата βασιλέων се употребява в мн. число род. падеж "на царете". Няма как да се преведе като "лъв". Например Ираклий, Канишка и Иисус се титулуват с персийската калка βασιλεύς βασιλέων "цар на царете". Освен това не виждам как βασι може да се преведе като "основател" - нито семантиката пасва, нито морфологията. Не знам, тук има далеч по-вещи в гръцкия от мен, нека те да кажат.

Няма как от βά-σις да се получи βα-σιλ-εύς. Всички лингвисти отбелязват неизвестна етимология за βασ- с начална gw-.

Виж, след като вчера по обяд прочетох следния пасаж "Аналогично по значение и звучене е българското диалектно /Хасковско/ сака – точно така. Тохарската етимология е явна" съм склонен да се съглася със всяко твое твърдение. Спечели ме

Аз предпочитам парасанскритския корен šukar "хубава, красива (планина)". Вписва се в историческия контекст поне от две гледни точки

Това е поуката от GoT S01

Аз може да лая, може и да муча, но поне от време на време се позовавам на научни публикации. Насреща не виждам такива, а само биене в гърдите и гръмки слова. Имаме късен славянски препис, не сме много сигурни в точните звуци, но поне знаем, че са два вида - близки до [о] и [e]. Няма аланска реконструкция със звук, близък до [o] в редните числителни. Няма. А ако има, все някъде ще трябва да е публикувана. Очаквам линка с най-голям интерес.

Проф. Добрев, мъча се да възпроизведа този превод, но срещам затруднение. Не мога да разбера каква роля играе афиксът -ир / -гир при словообразуването. Имам чувството, че без него значението "рекичка" ще е много по-гладко, например *Денгичик. Бихте ли помогнал на един псевдолингвист в тюрколожките му лутания

Хахахаха за тия хора аптеки няма ли бе да се назобят хубавичко с диазепам и да си легат

Извинявам се за офтопика, но може пък да е полезен. Горе има поне три ИЕ корена и един субстрат англ. cover < фр. couvrir < лат. cum- operiō < ПИЕ *kom- *werwǝ слав. крыти < *krovъ < ПИЕ *krāwǝ (според Старостин и *xrofaz е оттам, според OED не е) англ. coffin < ст.фр. cofin < лат. cophinus < гр. κοφίνος навсякъде е с неизяснен произход Indo-European etymology P.S. А ето и причината OED да са малко скептични: Фасмер: "Праслав. *strоръ, возм., из *srоръ, которое сравнивается с др.-исл. hróf ср. р. "крыша, сарай", англос. hróf, англ. rооf..."

Точно с покрив едва ли ще имаш много голям успех, но не пречи да потърсиш. На мен ми е интересно друго: roof "покрив" < OE hrof < PG *khrofaz ... No apparent connections outside Germanic. Тия селяни дали не са го заели от нас

Едва ли планината е седяла некръстена, по-скоро ще е трудно да се проникне отвъд османската етимология, особено ако няма извори. Да речем, че на одриски тракийски диалект Загар означава "божествен камък". Идват турците, войската прави няколко прехода на жегата без вода и без почивка и ето ти на - топонимът е преосмислен като Сакар "горещо, безводнo, гадно място". Оди етимологизирай после

Тохарската е от X в., нашата не знам откога е. Сега гледам, че Сакар бил един от кръговете на ислямския ад в корана. Според мен е твърде вероятно това да е източникът и за двата топонима. Saqar (سقر) Imam Ja'far as-Sadiq (a.s.) says: "There is a special section for the arrogant people in the hell. It is called Saqr. Saqr complained to Allah for the intensity of its heat and sought permission to breathe. It breathed and scorched hell."

Между другото, след бърз сърч в нета открих, че топонимът Сакар е доста разпространен в Северен Тохаристан около района на Балх. Историческая география Южного Согда и Тохаристана по арабоязычным источникам IX - начала XIII вв. Дали не е време да зарежем тия гръко-римо-славянски досади и да наблегнем на иранските корени...

Ако беше гръцка заемка, вероятно щеше да звучи [покрипи] или нещо такова, сравни крипта. Може би се бъркаш със саван, която е синоним на покров и наистина е заета през гръцки.

Не се съмнявам в тюркския произход на думата ер / ър "човек", а също и на префикса ер- / ър- "човек". Ако има нещо крайно съмнително за мен, това е съществуването на тюркски, а и на всякакъв друг суфикс -ар "човек". Етимологията на етнонимите е неясна, разбира се. При някои има стабилни хипотези, при някои няма. Вътрешно непротиворечиво е например четенето на огуз като ог-уз "родове" с архаичния множествен суфикс -z (ср. кирг-из). Преводът ок-уз "стрели" като че ли леко издиша заради интервокалното -к- и съм останал с впечатлението, че се има предвид ог "майка, род", но не съм съвсем сигурен. Така или иначе, "десет стрели (племена)" е навлязло в публичното пространство. Етимологията на огур изглежда не е толкова ясна. Върти се същото четене със суфикс за събирателна множественост -ур. Един от аргументите е, че за разлика от огуз комбинацията "числително + огур" е изключение и по-скоро вторична (он-огур). Важното в случая е, че не става въпрос за ротацизъм, а за два различни типа множественост. За мен лично етимологията е неясна. В дъното седи етнонимът уйгур. По мои впечатления за него почти нищо не е ясно. Били "планински народ", били "пещерен народ", били "речен народ", били "бързи хора", били тунгуси, било китайска калка от токуз огуз... Та така... Има една статия на Мудрак от 2010 г., където съвсем между другото се споменава колко неубедително е етимологизирането на хазар като хаз-ар "яздещи хора" и др. Може да е тъп, ама знае езици По-горе даваш за пример лекар и writer - не разбрах точно в каква връзка, но нещо около суфиксите. И при двете думи суфиксът за професия е заемка от латинаки (-arius), съответно няма нищо общо нито с тюркския множествен -ар, нито с ер "човек". Може да се търси ностратична връзка между ПТ ер и ПИЕ вира "човек, герой", но те пък нямат нищо общо със суфиксите

Пак си чел някакви бози