Кухулин

Загледай се по-внимателно, изпускаш важни детайли -

То пък верно, че Кирил и Методий бяха преписали от донско-кубанското писмо на Войников

Дали пък Кирил и Методий не са преписали от коптите? Амии... не.

Коптска азбука

Ами общо взето така става работата. Популациите нарастват, започват да враждуват, да гладуват и хората трябва по някакъв начин да се справят с всички тези предизвикателства. Ако мога да използвам аналогията с пълнолетието - или се справят и израстват, или умират, или пък (рядко) започват да циклят на едно място. Някои развиват земеделие, други скотовъдство, трети овладяват нови земи и стават господари на моретата. Винаги обаче се явяват нови предизвикателства и кръгът се завърта. Съвсем грубо, този кръговрат се нарича "цивилизация". Въпросът с библейския мотив за "Райската градина" не мога да го коментирам в момента, не съм чел изследвания. По принцип тези неща са страшно сложни и контраинтуитивни. Може и да е свързан по някакъв начин с прехода към земеделие, но трябва да се порови.

В статията пише, че са хрупали седемдесет и няколко вида растения. А и по принцип, едва ли може да има сравнение с нашата храна, като знаем какви боклуци набиваме. Цивилизоването (в научен аспект) няма нищо общо с храната, която ядем или пък с продължителността на живота. Самият въпрос "за или против цивилизоването" е антинаучен, все едно да се обявим "за или против слабото ядрено взаимодействие"

Това е енциклопедия, може би няма източници за другите периоди или просто не са ги открили. Относно работния ден, след бърз сърч в нета излезе това: "For instance, the average time devoted each week to obtaining food is only 12 to 19 hours for one group of Bushmen, 14 hours or less for the Hadza nomads of Tanzania." (цък) Заглавието на статията е глупаво, разбира се, но все пак източникът е научен и данните трябва да са точни.

Това е, как да кажа, някакво недоразумение в българското интернет пространство. Може би са пропуснали две нули Класация #1: УНСС 2440-то място, СУ 754-то място; Класация #2: УНСС 6249-то място, СУ 452-ро масто; Аз така и не открих класация с български университет в топ 200...

Нещо не те разбрах. Горен палеолит = ловци и събирачи; Средна продължителност на живота 33 г. Ако оживееш до 15 г., средната продължителност става 54 г. Неолит = примитивно земеделие; Средна продължителност на живота 20 г. Римска империя = земеделие Средна продължителност на живота 28 г. Ако оживееш до 15 г., средната продължителност става 52 г.; Палеолитната продължителност на живота е възстановена чак в късното средновековие (според тези данни). Иначе за курорта си прав, така е. Пак по спомени, риболовът е надминат по ефективност чак от модерното земеделие.

Ето го батко бе: Life expectancy variation over time

От доста време нямам интерес баш в тази проблематика, но си спомням, че имаше такива парадокси. Обществата от ловци и събирачи действително имаха по-голяма продължителност на живота, освен това много малка част от времето им отиваше за прехрана - около 2 часа дневно, мисля. С появата на земеделието тези показатели рязко се влошават.

Бил е много добър политик за времето си. Той стои в челото на атаката срещу Трайчо Костов, след това успява да се пребори с изключително силна партийна опозиция. Аз съм сигурен, че ако беше по-млад, десетоноемврийския преврат нямаше да успее. Дори в реалността има разни опити за противодействие, от които Пенчо Кубадински доста се е притеснил. Изобщо, притежавал е качества.

Балкански езиков съюз Иначе, дори в праисторията да е съществувала твърда връзка между езикова принадлежност и хаплогрупи, днес едва ли някой може да очаква такова нещо в Евразия.

Митак, би ли уточнил за каква 30-тица става въпрос. СУ определено не е сред 30-те топ-университети в света. Може би класация по държави?

Обърни внимание на пост #23 от настоящата тема. Културата е всичко, което се учи. Следователно критерият е полученото количество информация при този процес.

Да, това и на мен ми се струва най-стройната хипотеза.

Първо да предупредя - не съм филолог, още по-малко пък лингвист. Просто се интересувам от тези неща и мога да споделя какво съм чел по въпроса, без гаранции, че съм го разбрал правилно Проблемът за развитието на езиците може да се разглежда от десетки гледни точки, повечето не съвсем ясни на науката към момента. С още по-голяма сила това важи за въпроса "Защо се развиват точно така?". Една от причините е, че чистата лингвистика не разполага с надеждни средства, позволяващи да се проникне в дълбоките праисторически времена. Koмпаративистичният анализ описва с голяма степен на сигурност явленията в последните 10 000 години (примерно ниво уралски, алтайски, ИЕ) и доста по-несигурно още 5 000 години назад (ностратика). Оттам нататък започват разни фантазии и шарлатании... както и да е. Ако приемем, че човешкият език като явление съществува поне 50 000 години, това означава, че езикознанието е обхванало около 1/4 от периода - крайно недостатъчно за каквито и да е генерални изводи. Затова хората използват разни други интердисциплинарни методи. Езикът е преди всичко канал за пренос на информация между индивидите. "Опростяване на езика" означава по-малък информационен поток, необходим за пренос на единица полезна информация, а "усложняване" - по-голям. Например "Как се казвате?" е по-сложният вариант на въпроса "Име?". Защо се явява разлика между общата и полезната информация при общуване? Има два основни фактора. Първо, ако отношението "предварителни знания / полезна информация" е голямо, общуването отнема по-малко ресурси. Например маймуната знае, че трябва да бяга от леопарда и когато другата маймуна и кресне "БУУ", тая бяга, за да не бъде схрускана. Друг пример - пиша на жената бележка "Хляб!". Тя си знае - скача в джапанките, тича до магазина и купува хляб. Ако трябва да обясня на Искра Фидосова цялата тази идея, информационният канал ще се задръсти от допълнителни уточнения. С други думи, конкретизацията (намалянето на ентропията по канала) изисква допълнителна информация и увеличава сложността на езика. Вторият фактор е наличието на разни шумове по канала. Най-общо - ти казваш едно, оня разбира друго. Налага се въвеждане на механизми, които позволяват засичане и възстановяване на полезната информация в зависимост от важността и. Например "Трите мацки тръгнаха към вас!" - прекрасно се разбира, че мацките са много, но въпреки това множественото число е обявено цели три пъти. Това е допълнително натоварване на канала за сметка на сигурността при общуването. Освен това, тези два фактора действат по различен начин върху различните порции информация - от ниво фонема до изречение. Например някои звуци са важни и се подчертават на околния фон (дисимилация), други не са толкова важни и се асимилират частично, трети напълно и т.н. Отношенията между отделни лексеми се подчертават до крайност, примерно със седем падежа, в английския език се появяват емнайсе глаголни времена и др. Само от тези съображения горе може да се моделира груба картина в развитието на езиците. При сравнително ниска информираност на индивидите и нужда от голям информационен обмен езикът се усложнява. При висока информираност и нисък обмен се опростява. При необходимост от устойчиви комуникации се усложнява и обратно. Има още хиляди фактори, все от този род. Например ако индивидите са с различен тип информираност, общуването изисква много усилия и съответно се усложнява. Например при контактите между различни общества - един от основните източници на езиково богатство. Това е, да кажем, механизмът за "естествен подбор" при езиците - ефективните промени, задоволяващи конкретните нужди, се запазват и разпространяват. А източниците на тези промени са в голяма степен аналогични на мутациите - често имат случаен характер. Например скоро четох една теза, че законът на Грим p > f е продукт на фъфлещ племенен вожд

Тук нещо не е наред. Формата mire е късна (1300 г.), от скандинавски произход (< ON murr), при това със значение "блато". Староанглийският и аналог е mos. Думата за "езеро" е ОЕ mere, за която пък не е ясно как ще даде гласна [ю]. Би било интересно да се види изследването на този филолог. На мен ми се струва, че по-добър кандидат е староирландската дума muir "море, езеро", която при заемане в староанглийски логично би се адаптирала до myr [мюр], но това е само предположение. Следващата стъпка е да се обясни морфологията на myrce "езерняци" спрямо myr "езеро", което засега ми е твърде неясно. Набива се на очи аналогията с mearc "граница" > mierc(c?)e "граничници". Може би има някаква връзка между това окончание -ce и нашето окончание -ци. Трябва да се разрови по-дълбоко... Според мен (гледайки староанглийската граматика в Уикипедия ) би било по-разумно да приемем Myrcna като форма на родителен падеж мн. ч. с окончание -(e)na, като по този начин стигаме до (не съвсем закономерния) номинатив myrce (виж по-горе). Съответно преводът ще изглежда "крал на мюрките", а не "на мюркните". Така горе-долу логично се отърваваме от тази досадна носова съгласна, която отсъства даже и в тогавашната поезия (Myrce ne wyrndon). Освен това изразът Myrcna landes is þrittig þusend hyda "мерсийските земи са трийсет хиляди хиди" също предполага Myrcna в родителен падеж мн. ч., ако не се лъжа. Остава само проблемът с þær mon ærest Mrycna hæt...

aspar, от разговорите ти с Маготин е видно, че не си много в час с археологията. От настоящия разговор е видно, че и лингвистиката ти е крайно непонятна. В общоисторически теми не съм те засичал, може би за щастие. Не е ясно защо хабиш своето време, а и нашето, в общи и не съвсем възпитани приказки.

Няма смисъл да се отрича влиянието на БРП(к) сред народа, това е изпадане в някаква друга крайност. Партията има двайсет хиляди члена в нелегалния си период и вероятно стотици хиляди симпатизанти. Единствено БЗНС може да и съперничи по този показател след 1944 г. Не са се нуждаели от конспиративно внедряване. Почти всяка партия е имала ляво крило, по това време левите идеи са били много силни.

Не знам какво е твоето виждане за думата "конкретно". Дал съм ти много ясен пример с първия надпис. Мога да ти дам още 10 примера (или 20). Ако за теб "конкретно" се измерва в количество, не е проблем да увелича количеството. Е, няма да ми е много приятно, но щом е за форумната наука... Ако не можеш да разбереш критиката по същество, например анализа на Абаев или липсата на лингвистика като цяло, също бих могъл да поясня нещо. Въпросът е да кажеш какво е за теб "конкретна критика". За теб е очевадно, за мен не е, но това е без значение. Има си някакви стандарти за наукообразна аргументация, в които горния ред няма как да се впише. Бъди и ти по-конкретен

Има много прост и културен начин да продължим някакъв полезен диалог с теб - посочваш конкретни методологични грешки и ги обсъждаме. Всеки прави грешки, разбира се, затова има поле за дискусия. Хелимски даже посочва своите в самото изследване. Ама да си говорим общи приказки - не, мерси

БРП(к) разполага 1) с подкрепа на съветската армия; 2) с народна подкрепа и 3) с ключови министерства (вътрешните и правосъдието). Без да съм гледал някакви материали - Г.М със сигурност лъже по въпроса. Няма начин БЗНС да има милион по това време. Звено практически не контролира армията.

Тази информация публикувана ли е в научно издание?

Няма значение кой на какво е привърженик. Форумът се нарича "БГ Наука" и трябва да се уважава научната методология. Иначе щехме да си пишем по Дира и АБВто.