Кухулин

Колега, първо - наздраве Второ: Мен през цялото време ме интересува разпространението на думите. Затова неведнъж правих уточнения - за думите ли говорим или за някакви значения. Семантични диаграми и значения коментирам само колкото да върви лафа. Ясно е, че в случая те изобщо не носят информация за етимологията. Пише на корицата на ЕССЯ - "праславянска лексика". Праславянската лексика по дефиниция е обща и по дефиниция е преди християнизацията. Който има проблем, да доказва обратното Поздрави

Фасмер: "Источник предполагают в гот.-арианск. *kirikô "церковь" (Бернекер I, 132; Уленбек, AfslPh 15, 484; Стендер-Петерсен 424 и сл.) или в др.-бав. kirkô -- стадия, предшествующая д.-в.-н. chirihha (Шварц, AfslPh 40, 288 и сл.; 42, 305; Рудольф, ZfslPh 18, 266; Нахтигал, Starocerkv. Štud. 67; Брюкнер 59)." Първо ти дай линк с употреба/реконструкция на kostel "църква" преди християнизацията. Айде, от мен да мине - може и след християнизацията да е, но преди XI в. Радвам се, че поне по този въпрос вече сме на едно мнение. Между другото, на Фасмер му пука, защото е написал точно това.

Реалистичен или не, това е сценарият при всички човешки езици. Латинската дума kostel "църква" навлиза след покръстването.

Ахм, ясно.

Готи и славяни са дълго време в лингвистичен контакт, за което свидетелстват редица готски заемки в праславянския. Например, заедно се подвизават в Хунската империя. Няма нужда да прибягваме до фантастико-сюреалистични сценарии тип "марш на скок през VI в. и ръсене на заемки из Далмация", за да обясним каквото и да е. Конкретните и абстрактни значения ги изяснихме по-горе, макар явно да срещнахме неразбиране един спрямо друг. Здраве да е

Ето, виждаш ли. Човекът анализира един куп топоними, за да илюстрира казуса с тюмен. Ти обаче доста оптимизираш процедурата - предполагаш готска заемка у местното романоезично население, което се оказва напълно достатъчен аргумент. След това предполагаш латинска заемка в славянските езици, което пък направо бетонира хипотезата Както често се случва в тази тема, въпросът е обсъден някъде в първте страници. Ако праславянската дума е заемка от народен латински, как обясняваш крайната гласна -у?

Разбира се, че обяснението на г-н Тамарин е по-добро. Поне 7-8 пъти по-добро, ако се опрем на горепосочения хлъзгав терен А какъв математически модел имате предвид за неделя, достопочтени Дедо? Ще ми бъде интересно да го видя.

Добро утро. Тъй като явно интересът към темата не стихва, а от друга страна математиката се настани трайно в инструментариума , бихме могли леко да се отклоним от векторния анализ и да се впуснем в полето на вероятностите. Как оценяваш вероятността за всяка една от комбинациите по-долу: - контакт на готите с български славяни и заемка на църква; - контакт на готите със сръбски славяни и заемка на църква; - контакт на готите с хърватски славяни и заемка на църква; - контакт на готите със словенски славяни и заемка на църква; Тук, разбира се, има исторически и лингвистичен компонент - вероятност за подходящ контакт и вероятност за заемка. След това е редно да видим какво се получава, ако умножим всички тези вероятности, получавайки степента за достоверност на твоята хипотеза.

Опа, тук явно ми се губи цял епизод от историята на района. Казанското ханство било под руска зависимост известно време, а чак след това минало при Гиреите. Казанское ханство: Взаимоотношения с Московским государством

Това е една от сравнително умерените патологии в пантюркизма. Следващата степен е приобщаването на аланите и сарматите към тюркската общност Авторите на табелата имат предвид смъртта на Чингис хан и Джучи. Тогава улусът добива някаква самостоятелност, а Батий става "пълноправен" господар на Бялата орда. Разбира се, като всяка подобна периодизация и тази е спорна. Формално Ордата е автономна и преди това, а практически е зависима и след това. Смъртта на Чингис хан може просто да служи като един символ. Казанското ханство формално е част от Златната орда, уж подчинено на Сарай. Менгли Гирей превзема столицата и ханството става "самостоятелен" обект, но вече под властта на Гиреите. По-късно Иван IV го присъединява, както знаем. Нямам представа каква е пълната титла на Иван III, може би Казан присъства там покрай коалицията му с Менгли Гирей. Това е една от основните версии. Напоследък май се смята за мейнстрийм - www.ethnologue.org Между другото руският и арменският език също се различават много, но са в една езикова група.

LOL... ПИШЕ СЕ ТРАНСАКЦИЯ, А НЕ ТРАНЗАКЦИЯ

Би трябвало да са дублетни форми. Представката определено е транс-, тъй че трансакция си е закономерна форма.

И аз съм човек, случва се да изпусна по някой факт. Благодаря ти за информацията.

Словенский язык Словинский язык Те ти извори

Нема етимологии

Дедо Либене, ако имаш някаква хипотеза, формулирай я добре, дай си аргументите и ще си лафим.

Аз засега приключих с мелницата на Атом, но гледам да досъбера данните от нета. Ако има някой друг мераклия да дискутира с него, моля

Фрайзигенски листи (цък), старословински circuvah "църкви" на латиница: Тия горе по балтийския бряг за Кирил и Методий не са и чували. P.S. Словенски ли са, словински ли са, един Бог знае. Тука пък пише, че са от територията на Австрия.

Обикновеният потребител просто трябва да чете и да мисли върху прочетеното. Ако нещо не му е ясно, продължава да чете още по-дълбоко. А ако установи, че всички са криви и само той е прав... почва да чете наново.

Матричният анализ все още е пресен инструмент в лингвистиката, но има време - и този момент ще дойде

Начало и край на Златната орда. Началото е с въздигането на Батий, краят е с разгрома от кримските татари.

OK, чудна е хипотезата. Пусни я тук-таме по лингвистичните форуми, може да измести остарелите схващания.

Ами и аз това се питам - как може хората на Аспарух да са смес от славяни и частично славянизирани прабългари, а в Плиска да няма славяни. Не съм добре запознат с въпроса, но май българската археология трябва да си избере едно от двете.

Нали актуалната хипотеза беше за смесена култура от славяни и частично славянизирани прабългари. Как може да липсват славяни в Плиска?

Дето вика народа - луд умора нема, само се поти. Була Ex commisso nobis от 7 юли 1136 г. Обилна полска ономастика, включително: Crost, Crostavez, Crostavz, Chrostlino, Crston, Chrustov.