
Кухулин
Потребител-
Брой отговори
4770 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
15
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Кухулин
-
Какво да ти кажа. Демократите толкова са се вглъбили в джендърските проблеми, афроамериканщината и гън контрола, че изобщо не виждам как могат да мобилизират някакви пасионарни слоеве на обществото. Само въоръжените милиции тип "6-ти януари" могат да свършат работа, особено под шапката на стария тюлен ДеСантис. Поне на мен така ми се струва.
-
Аз затова горе споменах византийския геном. Ако има значително участие във формирането на българската популация, ако няма участие във формирането на останалите европейски популации и ако не е прабългарин, може би е византиец. Само че участието му в татарската популация на практика изключва такъв вариант.
-
Това изобщо е мътна материя и наистина не трябва да се обобщава. В разговора ставаше дума за средната класа като опора на демократичното общество, а не като двигател на икономиката. Оттам и разните игри с дефинициите, които се практикуват в "развитите страни". По принцип западната демокрация е пряко свързана с индивидуализма, който пък произтича от хуманизма и Ренесанса в Европа. Съответно се развива дребна буржоазия, която е основния носител на тези ценности. Тогавашната средна класа. По-късно, например в пика на американското могъщество, това е била "американската мечта" - семество с 2+ деца, къщи, дворове, коли, висок стандарт и стабилност. И всичко това с доходите на мъжа в семейството, както подобава на всеки солиден хуманист А днес смятат разни проценти, теглят диапазони и се мъчат да ни убедят, че някой недоспал неврозен тип с три ипотеки и шейсетчасова работна седмица е средна класа. Той може да движи икономиката, но политическата му роля е на лумпенпролетариат. А в Азия нещата са съвсем диагонални. Там за индивидуализъм и демокрация можем да говорим така... съвсем хипотетично. Съответно средната им класа няма как да играе тази политическа роля, кояро играе в Европа и САЩ.
-
Има механизми, как да няма. Само в новата българска история три пъти свалят монарха без кръв - два пъти Батенберг и веднъж Фердинанд. И това преди повече от век, с тогавашните примитивни политтехнологии. Човечеството има огромен опит във всякакви мислими и немислими ситуации. Просто трябва да бъде систематизиран и анализиран.
-
Проблемът с монархията е, че не можеш да разчиташ на просветен монарх. Ние да речем сме имали двоен късмет - първо в избора на Батенберг (абсолютно тото), второ в прилична династия от три поколения. Можеше да бъде много по-зле. Но в дългосрочен план няма как да се разчита на късмет. Ако ще е монархия, трябва да има надежден механизъм за отстранение - или някакви преврати, или нещо от типа на "импийчмънт". Но в никакъв случай всеобщи избори, защото на електората вече не може да се разчита. А в по-далечно бъдеще (може би тези 50 години) е възможно монархът да бъде подкрепен от ИИ. Възможно е да бъде по-прогнозируем с помощта на генната инженерия.
-
Или пък нека да го има и хората да се стремят към неговото могъщество, както писа scaner. Защото иначе може да възникне проблем със стремежите.
-
Аз, да ти кажа честно, не разбирам защо ме заливаш с тези километрични цитати. Хора всякакви, пишат каквото им е на душата или какъвто им е дневният ред. В историческата наука на тези неща не се гледа с голямо доверие. Делата са важни, не думите. Петко Славейков може да е голям радетел за демокрация, но това не пречи шефът му да бърше подовете на Черната джамия. Както и да е, историята има съвсем далечно отношение към нашия разговор. Положението е такова, каквото е. В политическата система съществуват определени противоречия, реформите имат достатъчно висока социална цена и няма да е добре, ако се окаже, че промяната не е в нужната посока. Не се знае дали ще имаме възможност да палтим още веднъж цената за корекция в политическия курс, преди, например, да изчезнем като нация.
-
Започнаха да го обясняват горе-долу добре едва през последните десетилетия и то под доста въпросителни. Преди това е било доста труднода обясниш на някой вярващ във висшите творения защо например светлината се движи във вакуум с 300к км/с, а не с 30.
-
Гражданска нация се нарича най-общо моделът на Жан-Жак Русо - французи, негри, пакистанци, всички са част от една нация, ако живеят под един обществен договор. При етниечската нация общественият договор не е от значение - няма как да си българин по националност, ако родният ти език не е български. Когато се омешат двата модела, възникват някои усложнения - социални, икономически, демографски.
-
Да, да, без значение кой от националните модели се прилага. щем доказа необоримо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа и най-чистите потомци на ариите, дето се и до днес нахожда обитающ българский род Нищо общо с немския национален модел Братство и равенство. Благодаря на всички за мненията, нещо много сложна ми идва тази дискусия.
-
Така е, в ЕК няма монокултурализъм, но ни налагат промяна в ценностите, тоест сближаване на културите. По-горе обсъдихме конкретни елементи - върховенство на закона, баланс на интересите и т. н. Чужди за нас неща, възникнали в Западна Европа. Именно. Интегриране в едно общоевропейско семейство, от което по принцип не сме част. Но това щеше да е бял кахър, дето се вика, ако перспективите за развитие в това семейство бяха стабилни и обнадеждаващи. Ще си сменим още веднъж ценностите в унисон с поредните роднини, имаме опит. Обаче перспективите не са обнадеждаващи. Вече изядохме парите за интеграция и точно когато трябва да си променяме ценностите, ЕС може да го отвее вятъра. Трябва да внимаваме... да не заложим твърде много на куц кон.
-
Така е, различните култури следва да бъдат запазени. В човешките общества също е възможно омегата да се окаже алфа при съответните условия. Има достатъчно примери. Далеч сме от способността да определяме коя култура е добра и коя е лоша, а и след хиляда години едва ли ще сме много близо. Разговорът започна оттам, че именно пригаждането към демокрацията налага да си променим ценностите, да ги доближим до "по-добрата" западноевропейска култура. ЕК ни тегли към монокултурализъм, въпреки обичайните клишета.