Кухулин

България е много близък политически съюзник на Германия и в това отношение Хитлер няма никакви сериозни опасения. Леко го дразни личността на Борис, но в рамките на нормалното. Проблемите му са свързани с по-земни неща, така да се каже. Дорожная сеть [Болгарии]: Пять пригодных для использования шоссе через Балканы [горы] на юг. Шоссе идут вдоль железных дорог; все они узкие и извилистые. Мосты местами очень слабые. Может проехать лишь одна машина. Крутые повороты у мостов! Погода: С 15 декабря до середины апреля — снежные заносы. Нет ни одного снегоочистителя! Граница проходит по предгорьям [Родопские горы] восточнее р. Струма. Эти горы напоминают горы у Гармиш-Партенкирхена. [Греческие] укрепления: Имеются доты, легкие (амбразурные) пулеметные гнезда. В остальном — преимущественно полевые укрепления. Продовольствие: За плату можно прокормить 100 тыс. человек в течение четырех недель [по договоренности с болгарским правительством]. Бензина нет. Ремонтных мастерских нет. Расквартирование: Очень трудная проблема. Штабы еще можно разместить, но войска — нет. Болгарский генеральный штаб неповоротлив, устарел, безынициативен.

Хитлер има много специално отношение към цар Фердинанд, при това добре документирано. Например: "Tsar Ferdinand, the most intelligent monarch I've known." Което, разбира се, не може да се каже за България като цяло.

Проблемът в случая е да установим кое решение е по-просто. Пред-ИЕ субстратът е факт, той съществува в гръцкия. Част от него може да е анатолийска, а част не е. Трудно е да приложим бръснача на Окам, когато разделяме едното от другото. Малоазийските паралели в суфиксите са безспорни, но трябва да разделим двата случая. Докато за -ss- имаме достатъчно аргументи в полза на анатолийската заемка, при -nd- има някои трудности. Не е ясно как /d/ преминава в /th/, докато обратният процес е обясним с липсата на придихание в лувийския. Конкретно в случая с лабиринта това се съчетава с липсата на лабиринти в анатолийските езици, с митолигията за Минотавъра и т. н. Двуострата брадва е някакъв универсален символ за региона, така е, но лабиринт едва ли е анатолийска заемка. Колкото до принадлежността на Линеар А към индоевропейските, би следвало такова мнение да е съпроводено с разчитане на текстовете, иначе увисва. Другите езици как да е, но ИЕ са прилично изучени. Както и семитските, впрочем.

А може да са анатолийски (т. е. хетски, лувийски), но пак с доиндоевропейски субстратен произход в тези езици. Която хипотеза на мен ми се вижда най-вероятна. Иначе е възможно -ss- да е родителен падеж от ПИЕ, но с някакви сложни акробатики, дето никому не са нужни. Колкото до -nth-, там лабиринти и прочее... надали. Обикновено се привежда връзката от Херодот с остров Лемнос и оттам с Лемноската стела. Само че тя си е чист етруски и даже има някои елементи, дето биха могли да сочат към Италия. Навремето с Торн я обсъждахме в някои от форумите, даже май се скарахме and having received ships from the Lesbians he conquered Lemnos and Imbros, which were both at that time still inhabited by Pelasgians https://en.wikisource.org/wiki/The_History_of_Herodotus_(Macaulay)/Book_V

Анатолийските езици са много особени, силно архаични. Да сравняваш протоанатолийски с протогръцки е все едно да сравняваш старобългарски с украински. Има общи неща, но има и разлики, които се ловят при реконструкциите. https://en.wikipedia.org/wiki/Anatolian_languages#Phonology Разбира се, думите често са подобни, обаче в контекста на темата именно тези дребни разлики могат да ни свършат работа. Например гръцката дума еар "кръв" закономерно съответста на хетската дума ешхар "кръв". Само че Омир ни пише за някакъв ихор, който е много близо до протоанатолийската форма https://en.wiktionary.org/wiki/ἔαρ https://en.wiktionary.org/wiki/𒂊𒌍𒄯 https://en.wiktionary.org/wiki/ἰχώρ Въпреки това предатиране разликата пак е значителна. Микенците се появяват в Гърция някъде около началото на второто хилядолетие, докато протоанатолийците опустошават Троя пет века по-рано.

Съществува много интересен, но изключително сложен проблем в ранноеладския период и това е индоевропейския субстрат в гръцкия. С две думи положението е следното: От една страна източното анатолийско влияние е безспорно. Например планината Парнас е твърдо лувийски топоним - закономерно словообразуване от лув. парна "къща", която пък се свързва с египетската дума пар "къща" (~ фараон). Тоест нещата се движат някъде от изток-югоизток. От друга страна обаче има предгръцко индоевропейско влияние от север. Вероятно протоанатолийско. Обикновено се свързва с комплекса Езерска - Троя, но някои стигат и до Баденската култура. Лев Клейн дори свързва Баден с ПА в една доста екзотична хипотеза (миграции из Европа). По едно време тези неща се отричат на база хронология, но с последните калибрации този аргумент отпада. https://en.wikipedia.org/wiki/Ezero_culture https://en.wikipedia.org/wiki/Baden_culture Ecsedy parallelises Baden with Early Helladic II in Thessaly, Parzinger with Sitagroi IV. Клейн: Сириопулос (Syriopulos 1964; 1969) собрал все материалы среднеэлладской культуры, не только керамику, и Хауэлл проанализировал их. Когда рассматривают среднеэлладскую культуру в целом, то, имея в виду, что она должна оказаться греческой, исследователи невольно ограничивают круг аналогий ее типам и, так сказать, скашивают луч поисков на восток, особенно те, кто помещает прародину индоевропейцев в понтокаспийских степях. Из среднеэладской культуры вычленяют курган, боевые топоры, булавы и выпрямители древков стрел. Им действительно есть аналогии в степях. Даже каменным ящикам погребений тоже есть. Но всё это не только там. Вся Центральная Европа должна быть подключена к этому кругу. Те, кто возражает против греческой атрибуции этой степной культуры или против этого времени или против этого направления поисков (ратуя за другие концепции), как раз и спрашивают – а где в степях бофры, где апсидные дома, где глиняные якоря, где погребения в пифосах и под стенами и полом жилищ? Хиллер находит аналогии только неподалеку на севере Балканского полуострова – в Фессалии и Македонии (Hiller 1982). Оказалось, что аналогий всем этим типам много вдали, и они сосредоточены не в степях, а в двух местах – в Трое и на Среднем Дунае. В Трое это слои со II по V. В слое I керамика несколько иная, но со второго города начинается сплошное преемственное развитие, которое продолжается до пятого города (рис. 8). Та така. Ако на някой му е интересно, може да сподели мнение.

Това е някаква екзотика. Странно е да поставиш аркадо-киприотския в равни отношения с йонийския и микенския. По-горе уважаемият Евристей повдигна въпроса за Омир. Просто погледни кое да е научно мнение за АК-елементите в текста. Има някаква връзка, но едва ли са образували генетична подобщност. Доколкото имам впечатления, съвременната наука не подкрепя такава хипотеза. Общите елементи не са достатъчно древни и фундаментални. По-скоро отразяват езикови контакти, възможно и чрез трети езици. На мен ми се струва, че 3500 е малко рано за отделянето на протогръцкия. Но като оставим датите настрана, явно е, че в гръцкия случай не става дума за типична миграция. Твърде много генетични неясноти, твърде много археологически проблеми. Интуицията подсказва, че голяма част от движението на езика е било по културна линия, а не по биологична.

Били са разбираеми. Платон пише, че звучели "варварски". Вероятно като днешните варненски и шопски говори. За по-сериозна конкретика сигурно ще ти трябва истински лингвист

Ако трябва да сме обективни, има месо и месо. Масаите и Аляска хубаво, но тлъстото свинско месо е съвсем друга песен. Особено ако човек не е много активен. Разликата с телешкото е кардинална, да не говорим за рибата и разните японски вагю, на които само името им е месо. Плюс високотемпературната обработка. В цялата схема има действително вредни фактори.

Еолийският диалект също е в северозападната група, съсед на дорийския. Най-вероятно се обособява източно от него, в Тесалия. Йонийският слиза на юг заедно с микенския и до колапса живурка някъде по Атика и Евбея. Йонийски и микенски са преки наследници на протогръцкия, също както дорийски и еолийски. Много сложна тема. Не се наемам да я коментирам в дълбочина. Лично моето разбиране е следното: условният "Омир" през осми или девети век е носител на йонийския диалект, но рецитира и адаптира стари еолийски поеми. Те от своя страна са градени върху микенски материали (разкази) и вероятно с микенско участие. Има такива елементи, които просто няма откъде другаде да дойдат. Така е, прав си. Ако обърнеш внимание на схемата, която пуснах по-горе, ще видиш, че микенският диалект всъщност стои на една много къса глуха линийка. Причината е, че теоретичната реконструкция на "прото-аркадо-киприотския" леко се различава от фактическия микенски. Това е резултат от стандартизацията на официалния език и разликата с говоримите варианти, които всъщност са протоформата на АК. Именно това фонетично правило пречи на θάλασσα да се свърже с ἅλς "сол" и дава точно фонетично съответствие с δαλάγχαν. По-горе го коментирахме с тантин.

Гледам, че има някои неясноти по разпада, но това е една примерна схема за онагледяване на процеса: https://digilib.phil.muni.cz/_flysystem/fedora/pdf/114952.pdf

Хмм... На първия линк в гугъл Ехнатон тероризира някаква гъска, изглежда в прослава на слънцето. Но ако трябва да сме обективни - не я яде. https://www.metmuseum.org/art/collection/search/544056

Хм. Не знам кой гръцки може да се определи като най-гръцки, не мога да отговоря на този въпрос. Обаче микенският гръцки е само един от гръцките диалекти, а не е техен родоначалник. Когато ахейците са писали своите таблички на линеар Б, техните братовчеди вече са говорили на други гръцки диалекти - праеолийски, прадорийски, прайонийски и т. н. Тук разбира се "братовчеди" е съвсем условен израз, дявол знае в какви роднински отношения са се намирали. Атическо-йонийският диалект е наследник на йонийския, а аркадо-киприотският е наследник на микенския. Микенците са експлоатирали медни рудници в Кипър. Имаше някаква история по време на бронзовия колапс, в която гарнизонът закопава оръжието си и не го разкопава повече. Не помня вече подробности.

Съгласен съм, че по-добрата храна се отразява много благотворно върху маса параметри. Живеем дълго и качествено, отлагаме менопаузите и т. н. Не съм съгласен с опитите за научна аргументация около концепцията "природосъобразен живот". И то конкретно в научната част. Иначе не виждам нищо лошо да се пропагандират тези концепции - красиви са, романтични са, при разумно прилагане са полезни и прочее. Но науката не ги определя като "природосъобразни" и позоваването именно на научния авторитет по този въпрос е псевдонаука. Конкретният пример с менопаузата е илюстративен. Природата се е трудила милиони години, за да ограничи репродуктивната възраст, понеже няма смисъл да се раждат деца на старини. Някои от нас обаче искат да раждат. Няма лошо - чели сме нещо за интелекта при стари родители, но защо трябва да намесваме природата? https://en.wikipedia.org/wiki/Grandmother_hypothesis Да не говорим за демографската страна на въпроса. Много силно се съмнявам, че можеш да намериш научно изследване с корелация между дълголетието и тоталната плодовитост, да речем. Майката природа много слабо се интересува от генетичното ни здраве след репродуктивната възраст. Важното е на младини да си машина, да бориш бактериите, да цепиш лактозата и т. н. А по-късно... по-късно ни праща рак на гърдата и на панкреаса, понеже и се пречкаме между краката. А можеше и да не ни го праща, но го праща заедно с най-различни други подаръци. Включително молекулярни часовници на генетично ниво. https://en.wikipedia.org/wiki/Telomere#Association_with_aging Хората, разбира се, отдавна не и се водят по свирката на уважаемата майка Природа и са напът да нулират тези механизми със средствата на генната инженерия. Сигурно след двайсетина години ще разправяме колко е природосъобразно да се живее по 150 години

Първо, това твърдение не е вярно. Дълголетието не означава по-голямо поколение. Огледай се наоколо. Второ, дълголетниците заемат екологичната ниша на младите. Пречат им. В природата има специални механизми, които ни карат да умираме. Иначе еволюцията щеше да ни направи безсмъртни. Трето, има специален феномен при хомо сапиенс, наречен "хипотеза на бабите" (ползата от бабите), но там механизмът е съвсем различен. Относно здравето, хубаво е да си здрав, но от гледна точка на еволюцията преди всичко стои генетичното здраве. Нивата на холестерол зарази наситените мазнини не са фактор, особено в репродуктивна възраст.

Проблемът в дискусията е по-дълбок и се заключава в това, че дълголетието само по себе си е антиприродно. Всички мерки, които прилагаме за дълъг и качествен живот, са антиприродни. От гледна точка на биологичното (а и на социалното) еволюционно развитие са вредни. Но от индивидуална гледна точка са доста продуктивни

Опитват се да я свържат. Но групите -сс- и -тт- не се вписват в тази хипотеза. https://en.wiktionary.org/wiki/θάλαττα Съществува и такава дума, която фонетично може да е близка до етимона: https://en.wiktionary.org/wiki/δαλάγχαν https://www.palaeolexicon.com/Word/Show/21707

Чобаните явно се учат от завареното население. И в мореплаването има тежък субстрат. https://en.wiktionary.org/wiki/θάλασσα https://en.wiktionary.org/wiki/κάραβος https://en.wiktionary.org/wiki/κυβερνήτης

Той се налага, но с чудовищен субстрат. Образно казано - положението е на кантар. Според мен норманите в Англия са прилична аналогия. Там влиянието е по-слабо и не успява да наклони везните, но френското наследство в английския е сравнимо с догръцкия субстрат. Също език на елита, на администрацията, на официалната власт. И въпреки това титлите не се налагат. Крале, лордове са от староанглийски. Гръцките базилевси и ванакти също нямат нищо общо с гръцкия, абсолютни изолати. Подобно е положението с генетиката - властта оставя някакви минимални следи. Това ще да е социалния механизъм.

Аз не виждам нищо странно в иранската следа. Достатъчно лингвисти са отбелязвали връзката между баския език и картвелските. Напълно е възможно този район да заформя езиков съюз през неолита, а защо не и някакво езиково семейство. Няма твърди доказателства, но може да се допусне. Особено ако и генетиката го допуска. Или, ако не ни харесва, можем да изследваме догонската алтернатива. Не знам как стои въпроса с хаплогрупите. http://euskerarenjatorria.eus/?p=13466&lang=en Изобщо, в Средиземно море съществува и етруски език. Достатъчно добре документиран. Ако имаше някаква връзка с египетски или семитски, отдавна да са го разчепкали.

Благодаря за интересния отговор. От езикова гледна точка също е твърде съмнително да свързваме доиндоевропейските субстрати с афроазиатското езиково семейство. В Гърция има такива елементи ("Черната Атина" на Бернал), но няма смисъл да ги екстраполираме върху други части на континента.

Първо трябва да измислиш графемите, а после да определиш какви звуци предават. Тази последната част е достатъчно сложна и в условията на 9 век предполага много добро владеене на езика, вероятно майчин или билингва.

Или просто някаква вариация. Вторият "лъжеивайло" се нарича Иван Свинопаса (ГИБИ 10:203).

В американската методика на сметките няма такива понятия. Енергията на синтеза е по-голяма от енергията, която лазерите вкарват в капсулата. А оттук до използваема и изразходвана има много КПД-та.

Какви са гените на афроазиатската група в периода на неолитната експанзия?