-
Брой отговори
6373 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
46
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Joro-01
-
Благодаря, Капитане! Гледах го да, точно така се казва и главният герой е колега - еколог. В такива филми в последно време много голям процент от информацията е вярна. Но известен процент не е. Прав е да. Има различни идеи но нищо завършено и пробвано. Това което се използва в атомните централи и подводници е неприложимо в космическите кораби.
-
Да, така е, могат да се върнат. И ти си прав, но има и откриватели по дух. Това за куполите е ставало. На Антарктида купол имаше в една отпоследните серии на Джеймс Бонд, а в действителността - имаше едни проекти биосфера 1 и биосфера 2 - заворени екосистеми с по равно мъже и жени, куполите бяха от стъкло, а не от тефлон каквито са в една английска ботаническа градина върху бивши солни рудници. Да, правени са опити и то в помешения дето са като контейнери, Май е имало и къде да излизат със скафандри. Но самите доброволци не са взели насериозно проекта, а аз предполагах и затова не ми беше интересено, не знам накрая какво стана. Да при теста е спирал тока и никой не му е пукало, на купон са го обръщали. Да, най-вероятно, Затова и подборът на хора е сложен.
-
Колонизацията. Авантюрат или разпросранение на човечеството. Не знам. Много често си мисля, че бих тръгнал с еднопосочен билет. Още първото поколение може да не живее като скотове. Така или иначе това е далече. Към момента МКС е една доста добра симулация. Но най дългия престой май е малко под 2 години. Станцията е до известна степен защитена от земната магнитосфера от някои видове лъчение. Но пък хората живеят в условията на микрогравитация.
-
Стирлинов двигател от бирен кен И стирлингов двигател за 10 минути.Стъклена спринцовка трянва. Има моного и интересни, но са за цяла тема.
-
Аз смятам, че хора могат и трябва да се изпратят там. Не против волята им разбира се. Желаещи ще има, гарантирам, бюджета и технологиите на това ниво са основните пречки. Ето какво мисля аз, но това е мое мнение. Първите заселници ще живеят в модули и ще са изложени на всякакви рискове, които споменахме. Ще има някаква защита, но никой няма да се престарава, нещо като принципа ALARA Животът на първит заселници няма да е никак лек, дори и ако роботи преди това са изградили някаква инфраструктура. По-натам ще се появят галерии пот повърхността или в планините, които ще увеличат жизненото пространство, сигурността и комфорта. Много ще помогне ако вече колонията не се нуждае от логистика от земята, ако има добив на суровини и материали. Фосилните горива и да ги има (а може би няма да ги има ако не е имало живот) там няма как да се горят. Ако има залежи на уран и торий въпросът се решава. Ще има най-вероятно. Ако термоядреният синтез се овладее, ще е още по-добре, но водата не е много там, но има варианти. Вътърни генератори и слънчеви панели ще има, но добивът от последните ще е малък. Подкуполни градове ще се появят още по-натам, може след някое поколение. Или поне места където хората да се почустват нашироко без скафандри. Това е. Кога? Не знам. Първите хора може далитнат 2020 - 2030 г. двама по двама... Много хора вече мислят в тази насока, единият е Илън Мъск, до голяма степен е успява в начинанията си. Това е предприемачът, който най-евтино е претил ракета в космоса. Прави досавки на МКС. Няма да изброявам, заслужава цяла тема. Доста неща е направил.
-
Подкуполни градове (големи пространства) ако се появят ще е достаъчен напредък.
-
Всичките термоядрени оржия (и реактори) да се впрегнат, няма да осиигурят нижната енергия за да стоплят Марс.
-
Точно за магнитосферата - за това загатнах със студеното ядро, доколкото се предполага, че причината за магнитното поле е горещото ядро - гръгови токове заради конвекция в мантията или течната част от ядрото. Без магнитния щит (+ниската гравитация в добавка), заредените частици от слънцето (слънчевият вятър) ще изухат атмосферата, по-лесно отколкото това би се случило на Земята. Сега магнитосверата ги улавя и ги праща в небето над полюсите - сиянието се причинява от тях.
-
На този сайт може да си сметнете теглото на Марс. Не знам доколко ще пречи по-ниската гравитация.
-
За това говорим. Има бактерии, които най вероятно ще оцелеят там, но приносът им към тераформирането е спорен. Евентуално генно инженерсво може да помогне донякъде. Но пак ще минат милиард годино. Ера е оптимистично. Ако изобщо може да се тераформира Марс. Защо не мисля, че ще се превърне във втора земя. 1. Слабото слънчево греене трудн ще осигури нужната енергия за фотосинтезата, както и за повишаване на темперературите до поне тези в Сибир. Второто ще се постигне вероятно в екраториалните и субекв. области / пояси; 2. Химизма на скалите - по-назад писах; 3. Слабата гравитеция; 5. Студеното ядро; Последните две ще попречат да се осигути щит от космическото и слънчевото лъчение (вълни и частици); Слънчевия вятър ще издухва по-лесно атмосферата. Дори и да се формира и задържи с газов състав като на нашата налягането ще е като на Еверест, в най ниските части. На Зенята имаме проблеми с пустинния пясък и ветровете. Там какво ли ще е?
-
В училище се учи, да. Но дори и да е някакъв сарказъм смятам да кажа. Организъм състоящ се от гъба и водорасло (или цианобактерии) живеещи в симбиоза. Водораслото изхранва гъбата чрез фотосинтеза, а гъбата чрез тялото си пази водораслото и му осигурява необходимата влага от въздуха. На Марс нещата (факторите на средата), които изброих ще го убият.
-
Ще те разочаровам.. Няма да оцелее. Липсата на кислород, химията на скалата, радиацията и температурите ще го убият. Между другото знаеш ли какво е лишеят? Какво представлява имам предвид.
-
Това е преодолимо, но марсиaнския пясък (или риголит, не знам защо наречен почва) може да трябва сериозно да се третира за да се ползва.
-
Тоест? Да се изпратят хора там не след 30, а след 100 030 (минимум) години ли? Аз не съм и сигурен с парниковия ефект и слабото слънце там какво ще се постигне. Може би подкуполнитег градове не са лоша идея, но първите заселници ще живеят в херметизирани контейнери.
-
Бинго! Чаках някой да се сети, поздравления, Фружине!
-
Някой виждания даже не включватподземни. Оранжериите се помещават в някои от контейнерите. Точно такава картинка има в статия на тази тема в последния брой на "ББС Знание". Взех си го преди малко , мога да "сканирам" страницата.
-
Не знам дали те разбрах, но ако е каквото си мисля, не виждам смисъл нито начин да се прави. Дискутираме, нали, мнение, може всяко едно, което казвам да обсъждаме. Няма как да направиш там оранжерия, такава какватоо би направил на Земята. Най малкот заради разликата в наляганията (1/10 от земното май беше) - ще е голяма утечката през почвата, станцията ще губи въздух. Много по лесно и рентабилно би било да се вкара почва (дори не говорим за марсианска, и не зная правилен ли е изразът) в заворен обем под налягане. Почвеният пласт може да е тънък, могат и да се създадат расения, които виреят на такъв. Но дори и това може да се окаже ненужно защото има аквапоника - https://en.wikipedia.org/wiki/Aquaponics Не съм задълбавал дали оранжерията на МКС е такава. Също - романтичните картини на стъклени или надуваеми куполи от концептуалните художници са все още в сферта на фантастиката. Те хубаво ще пропускат светлината (която е по-слаба от земната и с гаден цвят), но едва ли ще пазят от космическите лъчи. Радиационният фон там е в пъти над нашия (не съм проверявал, но ако трябва ще го направя) и едва ли прозрачен материал на разумна цена ще опази заселниците. Идеите са първите оранжерии да са под земята и с управляемо LED осветление. Или адитивния метод (по-скъпото според мене от копането) - 3D принтирани сгради от тамошния риголит или пясък. Сградите тм трябва да са такива, че да издържат на ударите от микрометеорити - нещо по яко откуршум. Такива неща Да не забравя - за да добием представа за марсианската почва и вода трябва да имаме аналогия. Най близката - направо пълна такава има с дълбоките подземни рудници. Там условията са такива. С тази разлика, че има въздух за дишане. Виждал съм с очите си как стоманено въже за две седмици на нещо подобно на кал - можеш да мушнеш пръста в него, ако се напира в локва / съд с руднична вода. Водата може да е с pH pod 1 или малко над - това е серниста или сярна киселина и поради минералния състав там е обагрена в наситено синьо или изомрудено зелено. Може да бъде и с pH nad 3, 4 и 5. В този случай заради желязоо се багри жълто, оранжево, червено и кафяво. Имам всички основания да мисля, че на Марс (мога да обясна защо), течащата вода (то е кал, който според мене ще се види там в тесен темп. диапазон) ще е такава. Но в леда би трябвало да е чиста. В рудника може да се види и относително чиста вода (пукнатинна), но на Марс няма как.
-
Точно така. Първо се вземат някакви проби и след това се избират методите за третиране. Може да трябва корекция на pH - към по-високо, чрез варуване примерно... Това е най-малкото всъщност.
-
Марсианска почва ли? Нещо не са направили като хората. Все едно да садят директно върху хвостохранилище. Не вярвам да поникнат на истинска марсианска почва.
-
Да, де ясно.. То и няма друг начин. Но къде и защо са бактериите в процеса? Има смисъл ако трябва да обеззаразим (деактивираме / децонтаминираме) нещо замъсено. Измежду нас ти си чел статията, мене ме хвана нервата, но ще погледна по-добре, да не се изказвам неподготвен.
-
Да, хората са потребители, говорихме си.
-
Има такова нещо. Аз се отнасям доста скептично като чуя РАН или "Руски учени откриха..." т.н. Последното беше, че работят върху телепорта, а в крайна сметка се оказа, че правят опити с квантово сдвояване. Не знам койнабор си, но ако помниш през социализма още имаше екстрасексите Джуна, Кулагина (Нинел Сергеевна), Кашпировски... Един друг пък титулован, говореше за извънземни... Онова дето го дадох нали го разбра? Не се усетих, че е на EN. Нарича се уран-радиев ред. Уран 238 излъчва алфа частица и се превръща в торий 234, той тък след бета разпад (бета частица) дава протактиний 234... Така до стабилно олово накрая.