Joro-01

Отново не намирам достатъчно време за интересна тема. Ще се запозная с линковете преди да коментирам Има и някаква възможност при определени условия да може да възникне живот, а не толкова да се е разпространил от една единствена точка. Така или иначе откритието е важно и доказва, че освен на земята и другаде може да възникне живот. А може просто тези бази да са абиотично синтезирани. Тук се разглежда подобна възможност http://link.springer.com/article/10.1007%2Fs11084-008-9137-2

Е защо ако в БАН е зле, университетите да са по-зле? Сещам се за инженерските - ТУ, ХТМУ, УАСГ, МГУ.. Имат тясна връзка с бизнеса. Дисциплините там ще са необходими, дори и веднага след война - без ток няма да останем (то това е най-мащабното производство у нас), язовир, компютри и сгради.. Там има някакви развойни дейности, преподаватели консулират непрекъснато, имат и наплив. За хунанитарните нямам идея, не ме интересува но при неработеща икономика...

Ми казвам това на което съм се натъкнал по един или друг начин... Ок, нека заплатите станат мин. 1000 лв, но да има някаква отчетност, ако ще под формата на публикации, но нещо да излиза оттам. Нека се ограничат онези хора, които не правят наука а си кадруват, ще се освободи ресурс за тези дето правят. Ние имаме институт по космонавтика. Но едва от тази година ще сме космическа страна.. Отсега нататък - ок да си го има. Проектите там само от година за година ли са? А някакво ноу хау? А да решават проблеми в промишлеността (не че имаме), селското стопанство, икономиката, не могат ли? Май имат и суперкомпютър ако не се лъжа. (става въпрос за друг доколкото разбирам, не онзи Блу джийн P)

Мисля че трябва да се преосмисли статута на тази структура - не да се закрие, а да се осигури финансиране (повече проекти) и от там да излиза по-често някакъв продукт (интелектуален). Повече проекти, по-голяма натовареност, но и хората да са по-удовлетворени, вършейки си работата. В момента нямат техника освен това което им остане по някой проект. Видях на последните отворени врати как са си направили безехова камера (тиха стая).. Ми.. Плоскости и вата, няма да се учудя ако сами са си правили монтажа.. Не е това начина... Има примери различни - роботът Робко изглежда както през осемдесетте, само може би вече по таблет се управлява.. Бяха направили син светодиод, десет години след пускаането на сините диоди на пазара.. Идеята е да могат повече от американските тийнейджъри или хобисти... С теорията знам, че са напред, но не е много достатъчно. Онези които управляват БАН (на всички нива) трябва да знаят или сериозно да се замислят за какво са там

И от мен

Югозападния какъв ще бъде? Майтапа на стрaна (то е очевидно), но техническия който е изцяло с приложна насоченост би трябвало въпреки това да стане изследователски (Поне аз си мисля, че са по-умнички там). А БАН упоменат ли е?

Лазерните фарове на Ауди Както се вижда - син лазерен диод "бие" луминофор ("фосфор") през необходимата разсейвателна оптика, който свети бяло. Идеята не е нова, едни производители на лазерни фенерчета я прилагат от години... http://spectrum.ieee.org/cars-that-think/transportation/advanced-cars/audi-lights-the-road-with-pixelated-laser-headlights- Получава се нещо доста по енергийно ефективно от ксенонов, може дори и от LED фар. https://www.youtube.com/watch?v=wL3LSV3T4f4

Много зле направено за булдозер. Няма гребло, никаква маневреност, никакво остъкление...

Ти иди след работа де.. Голяма работа. Много няма да можем

Или още по просто казано - за да продуцира 1 грам-сила, няк'ъв двигател в космоса, трябва да изхвърли два. Или айде един да е и тогава греша - половината от споменатото число. По третия Нютонов закон става движението в космоса. По E=mc^2 (или направо с Wolframalfa) можем да видим, че един грам енергия е 24 965 MWh Друг начин за придвижване в пространството няма. Освен ако не се научим да го огъваме, но мощността на една микровълнова далеч не стига за това

То е ясно. Фосилните (химическите де) горива нямат подобна енергийна плътност (енергия на маса). Още по-добре термоядрен или анихилационен. Аз се друго чудя - откъде такава разлика, не вярвам да греша чак толкоз девет порядъка са това. Иначе казано - ако направим Ем Драйв лек под грам запазвайки размерите, той ще се рее във въздуха като йонолет (втория ми линк за двигателите) без обаче да лъха или шуми нещо от него. Тоест - все едно имате летяща чиния

Радвам се IИ че се появи във форума отново също 5 пъти писан нещо за Em Drivr и все нещо става и го губя. Затова изречение по изречение Когато казах че е възможно да работи имах предвид, че работи като "обикновен" вотонен двигател, с единствената разлика че гаси изхвърлената енергия. Щото фотонният двигател това изхвуърля, но оз изхвърля микровълни, които се гасят в резонаторната кунина. Блъскат се в стените, отскачат, но отдават импулс (тласкат) и някъде в кухината (резонаторния обем) се гасят (взаимно) Подобен механизъм работи, гарантирам Малият проблем (който мене мн "притеснява") е че за да генерира близо грам сила (88mN), фотонният двигател се нуждае не от 700W, a от 349,51GW! Данните са от линка на Малоум 2 - антетката - препоследната июстрация Как съм получил гигаватите мога да обясня Та - според мен нещо не е както трябва, може и да не съм разбрал принципа

Чакай да видя сега от где да почна, че много и различни неща си писал.. Нали съм си нарцисче, да дам кво пусках за МХД (MHD) двигателите: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=10611 Има още един вид йонни двигатели, те задвижват плазмата с електрическо поле. Да се изясним - по-горните задвижват плазмата с магнитно поле. Най просто аналогията е като електромотор и електростатичен мотор. Та ето от другите йонни: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13085

Темата е интересна, но за момента други нещаме вълнуват. Ще се включа. Сега да изпозвам случая - ако искате сами да видите промените с времето, може да си инсталирате Google Earth. След като отидете на Аралско море, отидете в лентата с инструменти - над снимката. Ако я няма, можете да я покажете като влезете в менюто "Преглед" и чекнете "лента с инструменти". В лентата - щък на иконката (6-та от малките има вид на часовниче), в горния ляв ъгъл ви се появява плъзгач (еквалайзер), та с него назад...

Знайш колко лесно се прай - лепиш по стиропорено (или пинг-понг) топче магнитчета (плочици) с едноименните полюси навън и готово. К'во го правим - над параболична повърхност ще левитира. Пускайки го във вода ще тръгне към един от полюсите. :)

Чак да се пазиш не е нужно. Неизмеримо слаб е. Откат имаш от светкавица, светнатото фенерче ще те тласка като пръскащ маркуч. Има (проекти за) такива двигатели. Такъв реализиран е слънчевият платноход IKAROS Става и с насочен източник на силна светлина на борда - лазер, серия от ядрени микровзривове (подобнo на NIF), анихилагиця на материя и антиматерия... Тези двигатели достигат високи скорости в космоса.

Демек лети както лети МАГЛЕВ или Хоувъркрафта ли? Аз мисля, че може да работи това, няма противоречие.. Тоест и да е компрометирано в случая изследването, аз мисля че този или подобен нему двигател може да лети без да има нужда да се отблъсква от каквито и да е стени

Няма спор, аз просто бих се повторил, затова не взех досега отношение по темата. Проектът Марс уан е интересен, ако се дискутира тука

- Приработи ли ти се, легни и изчакай да ти мине. - Карай го споко! Ако работата ти е важна - някой друг ще я свърши Или както се пее в една песничка: Рилакс. Тейк ит и-и-зии....

Аз много взех да харесвам видеата напоследък и да ги споделям. И така, почвам да троля https://www.youtube.com/watch?v=iVmyu-1KNDc https://www.youtube.com/watch?v=mAUrQG91OuU https://www.youtube.com/watch?v=xVhAvp17xJ8 Това можеда е видеото дето днес не успях да кача.. https://www.youtube.com/watch?v=WlKKKMTA7XM Магнитокалориен фазов преход https://www.youtube.com/watch?v=t7_D7zfJM5E Стига засега, че сигурно стана досадно

Инженер до мозъка на костите Е за едно говорим, благодаря за уточненията, надявам се и други да им са интересни обясненията ти. Кажи сега какво мислиш за магнитокалорийните хладилници - флуид ли е по-добре да се използва, или твърдо тяло да се движи? И още - какво мислиш за идеята ми ако се ползва флуид да е ферофлуид? Движещото де (или бягащото) поле (независимодали е от певключващи се бобини или движещи се постоянни магнити) освен че намагнитва магнитокалорийния феромагнетик, да движи и ферофлуида?

Да не звучи малко.. Аз съм я пуснал. Там има за загубата на атмосфера и вода... http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=17405&page=1

Дежа вю. Този разговор сме го водили, май трябва да го намеря и пусна линк.

Ок де, термостатичният клапан не съчетава ли работата на термостат и дросел едновременно? Когато е отворен, не изпълнява ли функцията и на дросел? Чийто отвор може да се регулира? Няма ли и такива решения? И този термостат мисля не е този с който нагласяш температурата отвътре, поне при сегашните хладилници. Има терморелета, които се задвижват така - във фурни и някои бойлери, само че мембраната притиска екектрически ключ (нормално затворен), а не клапан.

За мен е за друго интересна тази схема. И аз като писах за циркулиращ флуид (за да се избегне вдижвнието на тв.тела /наличиeто на подвижни части/) си мисlех за антифриз, но става тежко за обслужване като автомобилния радиатор. Затова предложих въздух. В действителност антифризът в хладилника ще е на по-щадящи условия и вероятно ще се получи система с нормално налягане, което улеснява производството и смъква цената. Но би трябвало да остане херметичен - добавянето на разширителен съд и възможност за доливане е заробващо. Затова предпочетох въздух. Може и някакъв ферофлуид дето няма да му се качи вискозитета от ниската температура. Тъкмо ще бачка без помпа от подвижни части - магнитните плета могат да го движат.